Диава Благоева
Възникването на нови технологии, устройства, средства за комуникация неизбежно променя ежедневието ни и това е видно за всички нас. Дигиталната революция породи една нова реалност, един съвсем нов свят, който намира своята проекция и в езика и в който все повече обекти от действителността, която ни заобикаля, се сдобиват със своеобразни „кибердвойници“. Това личи от неологизми като виртуална библиотека, електронна картичка, мобилна книга, кошче (за изтрити файлове), кошница (в онлайн магазин). С едно кликване на мишката виртуално извършваме привични действия от ежедневието, макар, разбира се, вече в по-различно пространство и с други обекти (влизаме в сайтове, излизаме от програми, сваляме файлове, следваме някого в социалните мрежи, споделяме статуси и снимки). Цели сфери от ежедневната, социалната и професионалната ни дейност се пренасят в дигиталния свят (практикуваме онлайн пазаруване, отдалечено банкиране, мобилна търговия, провеждаме дистанционно обучение, занимаваме се с киберспорт, създаваме нетлитература, страдаме от киберхондрия). В този свят шетат роботи, но не от метал, а от компютърен код, киберченгета преследват киберпрестъпници, миньори добиват не руда, а биткойни, а вместо да плетат паяжини, паяците събират информация. И дори собствените ни личности като че ли заживяват паралелен живот чрез профилите, аватарите и никнеймовете в мрежата.
Очевидно е, че дигиталната революция доведе до някаква форма на словесна (р)еволюция, резултатите от която ще бъдат видими и в бъдеще.
в. „Аз буки“ бр. 47, 24 – 30 ноември 2016 г.