Ванина Сумрова
Питали ли сте се дали се членуват географските имена, които са от мъжки род? Дали например названията Дунав, Искър, Вит, Осъм се членуват и ако – да, с пълен или кратък член? Те може да се употребят нечленувани (на Дунав, по Искър, край Осъм), но може и да бъдат членувани, като напълно се подчиняват на граматичната норма за членуване на имената от мъжки род. Ако в изречението те са подлози, членът е пълен, а ако не са – кратък. Същото е валидно и ако към тях има съгласувани определения. Пишем Дунавът замръзна, но Има екскурзия по Дунава, Широкият Дунав тече бавно, но известният валс на Щраус е На тихия син Дунав. Така ще членуваме и другото име на Стара планина – Балкан, напр. вижте Ботевите стихове Балканът пее хайдушка песен!, но Жив е той, жив е там на Балкана, както и Вазовите: И днес йощ Балканът, щом буря зафаща и В Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей. Ако названието е съставно и съдържа пак име в мъжки род, нормата остава в сила, затова правилни са изречения като Атлантическият океан има петролни залежи и бреговата линия на Атлантическия океан, Индийският океан е третият по големина в света и острови в Индийския океан.
Друг е случаят с географски названия, главно на местности, също от мъжки род, чиято форма е членувана. Както е членувана тя – с пълен или пък с кратък член, така се употребява самото название, без значение дали то е подлог в изречението, или не, т.е. независимо от неговата синтактична функция. Затова правилно е Бил ли си в Лъгът? (а не в Лъга), Минахме през Столът (а не през Стола), Отидоха до Долът (а не до Дола), както и Предела, Хисарлъка, Превала, Юндола (а не Пределът, Хисарлъкът, Превалът, Юндолът) ми харесват, Венеца (а не Венецът) е планински рид в Северозападна България.
в. „Аз Буки“ бр. 20, 18 – 25 май 2017 г.