Диана Благоева
Писменото общуване в дигиталната среда се различава от традиционната „хартиена“ комуникация не само поради това, че е опосредствано от компютърни и мобилни устройства, че в много случаи налага ограничения в обема на съобщенията, че включва и визуални изразни средства. Основна негова особеност е размиването на границите между писмена и устна реч – две форми на комуникация, които доскоро бяха до голяма степен ясно разграничени. Есемесите, мигновените съобщения, туитовете и пр. обикновено носят характеристиките на устната реч: спонтанност, необработеност, стремеж към краткост и икономия на езикови средства, използване на некнижовна и разговорна лексика, опростен синтаксис, своеобразни паралингвистични средства (като жестовете и мимиките тук са заменени от смайлита и емотикони).
В интернет често се наблюдава нарушаване на правописните норми (правопис, близък до фонетичния), както и несистемно и хаотично изписване на българските думи с латинска графика с използване и на някои небуквени знаци. Въпреки че първоначалните технологични проблеми (липсата на кирилизирани устройства), които доведоха до появата на т.нар. „шльокавица“, отдавна са преодолени, все още се среща изписване на думи като пътувам, баща, пиша, момиче като patuvam, ba6ta, pi6a, momi4e. Положително е, че това все по-често предизвиква неодобрение и критика.
„Шльокавицата“ има подчертано деструктивно влияние върху правописните навици. В текстовете в мрежата съвсем не са рядкост грешки като патувам, башта и куриози като пи6а, моми4е. За жалост този тип грешки често се пренасят и в писмената практика извън интернет.
в. „Аз Буки“ бр. 29, 20 – 26 юли 2017 г.