Диана Благоева
Много често в писмената практика се натъкваме на случаи, когато предложното съчетание на път е написано слято. В популярно списание за изкуство и култура например срещаме коментар за книга със заглавие „Напът към Друан“. В текстове от други издания откриваме изречения като:
Не ми допада да живея вечно напът.
Той самият обича да е напът.
Камен е напът да се пребори с хепатита.
Протестите на работещите бяха напът да разклатят правителството.
Дори в синодалното издание на „Новия завет“ четем: И в която къща влезете, там оставайте и оттам потегляйте напът.
Съществува ли обаче в българския език дума напът? Справката с Официалния правописен речник на българския език показва, че такава дума няма, т.е. в посочените по-горе примери е допусната правописна грешка.
Многотомният тълковен Речник на българския език (//ibl.bas.bg/rbe/) отбелязва употребата на съществителното път (в едно от неговите значения – ‘пътуване’) в съчетание с предлога на, срв. Двамата потеглиха на път (Св. Минков). В Речника е регистрирано също фразеологичното съчетание на път съм (да направя нещо) със значение ‘непосредствено ми предстои да направя нещо’, срв. Тя беше на път отново да стане майка (Д. Талев). И в двата случая единствено правилно е разделното изписване: на път.
По-различно обаче е положението с под ръка и подръка. Наред с предложно съчетание (като в изречението Двамата вървяха, хванати под ръка) съществува и дума, която се пише слято. Това е наречието подръка, което означава ‘така, че да е на разположение, да може лесно да се намери’ (Книгата ми е подръка и бързо ще направя справка, Той винаги държи пари в брой подръка). Затова при писане трябва да внимаваме за кой от двата случая става дума, за да преценим дали да напишем под ръка, или подръка.
в. „Аз Буки“ бр. 42, 19 – 25 октомври 2017 г.