Илияна Кунева
Правописната норма изисква да се пише буквата за звучна съгласна и в случаите, когато тя се изговаря като съответната беззвучна съгласна – предположение (изговор претположение), справка (изговор спрафка), град (изговор грат), готов (изговор готоф). Обеззвучаването на звучни съгласни пред беззвучни и в края на думата е характерно за българския език и разминаването между изговор и начин на писане е особеност, която се усвоява сравнително лесно. Понякога обаче не правописът, а правоговорът е причина за допускането на грешки. Така например не се обеззвучава звучната съгласна [в] пред сонорните съгласни [л], [м], [н] и [р]: влизам (неправилен изговор флизам), вмествам (неправилен изговор фмествам), вниквам (неправилен изговор фниквам), врежа (неправилен изговор фрежа).
По друг начин стои въпросът при изговора на предлога в. Той се обеззвучава не само пред думи, започващи с беззвучна съгласна: в коридора (изговор ф коридора), но и пред думи, които започват с гласен звук или със сонорен съгласен звук – тогава предлогът в отново се изговаря беззвучно: в Африка (изговор ф Африка), в името на народа (изговор ф името на народа), в езерото (изговор ф езерото), в отдела (изговор ф отдела), в ухото (изговор ф ухото), в манастира (изговор ф манастира), в леглото (изговор ф леглото), в неделя (изговор ф неделя), в реката (изговор ф реката). В тези случаи свръхстарателното произнасяне на звучната съгласна [в] при предлога в не отговаря на книжовния изговор.
в. „Аз-буки“ бр. 48, 29 ноември – 5 декември 2018 г.