Мария Тодорова
Безкрайността на естествения език му позволява да назовава всичко от заобикалящия ни свят. Но как човешкият мозък побира езиковата безкрайност?
Отговорът се крие във владеенето на езиковите правила. Чрез тях подсъзнателно групираме думите според общи принципи на формообразуване или на близост в значенията. Тези принципи прилагаме по аналогия върху всяка нова за нас дума.
На какво тогава се дължат грешните форми за число като: В панаирните студиота (вм. студия) броколът (вм. броколите) струва 5 лв., а картофът (вм. картофите) е 2 лв. килограма. Отговорът e в нашите представи, според които решаваме кои правила за формообразуване да приложим.
От една страна, използването на множествено число в езика е свързано с групиране на думи с еднакъв завършек (ведро, студио), което определя избора на окончание (-а, -ата). От друга страна, употребата на число показва дали възприемаме назованите от нас неща като единици, единства или множества.
Някои съществителни означават множество, неделимо в представите ни на единици (хора, очила), и затова нямат форми за единствено число. Такова съществително е броколи, което е с италиански произход и означава множество цъфтящи върхове на зелето. Други съществителни означават единства – вещества, продукти или абстрактни същности (ориз, чесън, въздух, бъдеще), които според съзнанието ни не се делят и нямат форми за множествено число.
Приписването на дадена дума в една или в друга група се корени в начина, по който мислим за нещата, според ситуациите, в които ги прилагаме. Така по време на пазаруване може да чуете: Картофът е само 4 лв. килограма, но в текст от областта на кулинарията няма да срещнете: В гозбата има картоф с месо.
Метаморфозите на формите в речта ни са огледало на нашите знания и представи. Съчетанието на езиковата интуиция с надеждна справка е ключ към правилния изказ.
в. „Аз-буки“, бр. 41, 10 – 16 октомври 2019 г.