Диана Благоева
В българския език съществуват наречия, които произхождат от стари падежни форми на съществителни, понякога слети с предлог: зиме, нощем, редом, гърбом, отръки. Едно от тези наречия е къщи, което е остаряла форма за дателен и местен падеж на съществителното къща и функционира само в съчетание с предлози. Чрез изразите от типа: из къщи, до къщи, пред къщи, към къщи се означава, че нечий собствен дом е мястото, където се извършва действието или към което е насочено движението, изразено чрез глагола в изречението: ходя из къщи, чакам те пред къщи, пътувам към къщи.
Прието е наречията, образувани с предлози, да се пишат слято: отгоре, напролет, отстрани, снощи. Изразите с къщи обаче до голяма степен правят изключение. Слято се пише само наречието вкъщи, образувано с предлога в. Въпреки че съвременният правопис изисква да се пише вкъщи, в практиката често се среща неправилното „в къщи“. Трябва да се има предвид, че разделно писане е допустимо само когато предлогът е в разширената си форма и в конструкция с друг предлог: Не оставяй децата сами във и извън къщи.
В предходните периоди се препоръчва различно изписване на вкъщи. Така например в публикувания през 1933 г. правописен речник с автор Ст. Романски е кодифицирана формата вкъщи, докато изданието на същия речник от 1951 г. посочва като правилно изписването „в къщи“. Днес правописът на думата е установен и колебания при писането ѝ не би трябвало да има. Наречието вкъщи може да се съчетава с предлози: до вкъщи, за вкъщи, към вкъщи. Повечето от тези изрази се употребяват дублетно: може да се каже пътувам към вкъщи и пътувам към къщи. За други обаче това не е характерно, казва се само храна за вкъщи.
в. „Аз-буки“, бр. 7, 16 – 22. II. 2023 г.