Старобългарски названия за роднина

Марияна Цибранска-Костова

Ковид кризата и съвременните глобални изпита­ния доказаха за пореден път ролята на близкия се­меен кръг в живота на всеки човек. Как са наричали своите роднини нашите далечни предци?

В старобългарски двете основни думи са: бли­жика и ѫжика. В корена им се открива идеята за близост и за свързаност като с въже, на старобъл­гарски ѫже. И двете думи имат окончание, типич­но за ж. р., както в съдия, войвода, но са от мъжки род и обобщено назовават близки хора от двата пола. За нашия народ родственикът е този, за кого­то те боли сърцето, когото обичаш. Така се пораж­да събирателното срьдоболя – от срьдьце ‘сърце’ и бол ти ‘болея, милея’. То назовава и родителите, и близките. Сложната дума принадлежи към най- стария езиков пласт. В днешните наши диалекти сърдобол и сърцебол назовават ценните качества милосърдие и състрадание.

Други думи са производни от корена род-, който обединява названия за общ произход и обвързаност в рода и семейството: рождакъ – рождаци, рожда­ка (форма за ж. род или събирателна), събирателно­то рождениѥ, а така също съродьникъ, съродьница. Интересен факт е, че съвременната дума роднина се появява сравнително късно в писмените паметници от XVII в. насетне, особено в дамаскините. В стари­те текстове тя е в единствено число и обозначава об­общено рода и роднините, но може да се отнесе към конкретен сродник и да се членува – роднината.

Родовият кръг е свещен за българина от векове и е опора на неговата идентичност. Затова народът мъдро казва: род рода не храни, но тежко му който го няма. В съвременния български език са се запа­зили названията роднина, родственик, сродник, как­то и ближен, което освен ‘близък роднина’ означава и ‘всеки човек’ в християнските текстове.

в. „Аз-буки“, бр. 2, 12 – 18. I. 2023 г.