Сватба

Обредът, с който се бележи образуването на ново семейство, се нарича сватба. Думата има индоевропейски произход и е свързана с притежател­ното местоимение свой. Същия произход имат и думите сват, сватя и сваха. Така чрез сватбата два рода се свързват и стават „свои хора“.
От друга страна, има и дума брак (граждански брак), която се свързва със старобългарския глагол бърати, което значи ‘взимам’ (в старобългарски бъ­ракъ е сватба).
Има още една дума – женитба. Фактът, че се казва женитба, а не омъжване, говори за патриар­халното начало в семейните отношения. Да се оже­ниш, означава да си набавиш жена, същото като да се опаричиш, т.е. да си набавиш пари.
В по-ново време се добавя и думата задомявам се. Използва се както за мъже, така и за жени и значението є е свързано със създаването на нов дом от младите, т.е. с отделянето им.
Когато сватбата отмине, се говори за съпруже­ство, произлизащо от идеята, че семейният живот е общ впряг, в който участват равноправно и двамата съпрузи, т.е. бремето на семейния живот се тегли и от двамата.