За индийците и индианците (II част)

Диана  Благоева

Авторите от XIX в. са били наясно с двузначността на названието индийци и с причините, които я пораждат. Това личи например от следния пасаж от в. „Балканска зора“ (1892): „Христофор Колумб пак си останал на старите понятия върху родът на страната, която открил. Той през целия си живот останал в това заблуждение, в което е държал и съвременниците си. По тая причина още и досега е останало навик да се викат индийци или западноиндийци старите жители на Америка“. Показателно е и следното пояснение, дадено към превод на откъс от Жул-Верновия роман „Децата на капитан Грант“ във в. „Балканска зора“ (1892): „Когато се говори за американски страни, думата индийци се употребява в смисъл на червенокожи“.

Честа практика по това време е за по-голяма яснота названието индийци в значение ‘човек от коренното население на Северна и Южна Америка’ да бъде придружавано с определение: американските индийци (в. „Пловдив“, 1891), червенокожите индийци (в. „Балканска зора“, 1893), туземните индийци (в. „Пловдив“, 1891). В своята „Кратка география“ (1852) пък Ив. Богоров използва названието самородни индийци.

Макар че в речниците от XIX век думата индианец не присъства, названията индианци, индиани, индиане (изписвани и като индиянци, индияни, индияне) със значение ‘хора от  коренното население на Северна и Южна Америка’ са засвидетелствани в някои източници от втората половина на века. В „Кратко учебно земеописание“ от К. Смирнов (ч. 2, 1874) срещаме в синонимна употреба названията индийци, индиане, индияне, индиани, индияни. Във в. „Марица“ (1878) пък откриваме израза червенокожите индиянци.

През първите десетилетия на ХХ век многообразието в назоваването на представителите на коренното червенокожо американско население продължава. Постепенно обаче превес започва да има съществителното индианец, което още преди средата на века напълно изтласква господстващото през XIX в. название индиец.

 

в. „Аз Буки“ бр. 17, 26 април – 2 май 2018 г.