Татяна Александрова
Някои заглавия съдържат форми, членувани с пълен член: „Железният светилник“ (роман), „Островът на съкровищата“ (роман), „Плажът“ (филм). Когато включваме такова заглавие в изречение, можем за кратко да забравим правилото за пълен и кратък член. Защото членуваната форма не се променя – независимо каква позиция заема заглавието в изречението: Иван Вазов пише „Българският език“ през 1883 г.; Гледал ли си „Козият рог“?; Всеки трябва да прочете романа „Малкият принц“. Заглавието участва в изречението като готова езикова единица със собствен строеж, създадена в друга ситуация и от друг автор. То е своеобразен цитат – текст, който се вмъква в друг текст без промяна, затова се огражда в кавички. Кавичките „отграничават“ заглавията от останалите думи в изречението и подпомагат правилното разбиране на смисъла.
Особеният статут на заглавията, включени в изречения, се проявява и в пунктуацията. Строежът на заглавието не влияе върху пунктуацията на изречението. Напр.: „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна“ ме накара да преосмисля някои неща. Не поставяме запетая след думата изчезна и затварящите кавички, защото там свършва заглавието на романа, вмъкнато в изречението като цитат. Ако изразът в кавичките не беше заглавие, би трябвало да поставим запетая в указаната позиция: Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна, ме накара да преосмисля някои неща. Разбира се, двете изречения имат съвсем различен смисъл. Но именно в това е ролята на правилата – да подпомагат правилното възприемане на текста.
в. „Аз-буки“ бр. 12, 21 – 27 март 2019 г.