Илияна Гаравалова
Често слушаме как българският език е труден за усвояване, защото след всяко правило започвали изключенията.
Има обаче едно абсолютно безизключително правило, с което ни проглушават ушите в училище: глаголите от І и ІІ спрежение в 1 л. мн. ч. сег. вр. имат окончание (ок.) -м, а не -ме. Обаче учителката на моя първокласник ме уведомява: „Утре ще учиМЕ буква З“, а вечерта журналист от водеща национална телевизия предупреждава: „Репортажът, който ще видиМЕ след малко, съдържа кадри на насилие“.
Всъщност отговорът на въпроса защо разглежданият тип грешка става все по масово явление както при обикновените хора, така и при водещи медийни звезди, политици и др. публични личности е изключително прост. Както ясно показват публикуваните в томовете на Българския диалектен атлас карти, на пръв поглед анализираното явление няма широк диалектен ареал на разпространение, тъй като се среща единствено на запад от линията Оряхово – Враца – Своге – Елин Пелин – Пазарджик – Велинград – Девин и в малка част от родопските говори (в Момчилградско, Крумовградско и Ардинско). Огромна част от диалектите, разположени в рамките на българското езиково землище, обаче допускат дублетност на ок. -м/-ме в тази част на глаголната парадигма. Когато към това се прибави и по-голямата продуктивност на трето спрежение, спрямо първо и второ, еднозначността на ок. -ме, което се използва само за 1 л. мн. ч., докато ок. -м срещаме и в 1 л. ед. ч. при част от глаголите, както и фактът, че водещите български медии са в Западна България и съответно журналистите в тях са носители на тази диалектна особеност и не се стараят да я избeгнат, то контролирането на процеса става особено трудно. Затова, макар нормата за правилна употреба на ок. -м/-ме в 1 л. мн. ч. сег. вр. при глаголите да е изключително проста, ясна и безизключителна, учениците срещат трудности при прилагането ù, което налага допълнителна работа с тях за преодоляване на проблема.
в. „Аз-буки“, бр. 24, 13 – 19 юни 2019 г.