Въпрос: С какъв член трябва да се напише думата риск в изречението Да се предотврати рискът от заболявания?

Отговор: Думата риск в изречението Да се предотврати рискът от заболявания трябва да се напише с пълен член. Тя е подлог в изречението и е възможна замяната ѝ с личното местоимение той.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.1.

Въпрос: С какъв член трябва да се напише думата потребител в изречението При промяна на статуса на потребителя е необходимо да се информира отговорното лице?

Отговор: В изречението При промяна на статуса на потребителя е необходимо да се информира отговорното лице членуваната дума потребител трябва да се напише с кратък член, тъй като не е съгласувано определение към подлога в изречението (отговорното лице) и целият израз, в който е думата потребителя, не може да се замести с местоимението той: Тогава е необходимо да се информира отговорното лице.

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 17.6.2.2.

Въпрос: С пълен или с кратък член трябва да се членува думата звероукротител в изречението Трябва да говоря с Даниел Звероукротителя?

Отговор: В изречението Трябва да говоря с Даниел Звероукротителя думата Звероукротител трябва да се членува с кратък член, тъй като е прозвище (прякор) от м.р. ед.ч. и винаги се пише с кратък член независимо от службата си в изречението.

Официален правописен речник (2012), т. 17.7.3.

Въпрос: Как е правилно: Ето отговора или Ето отговорът?

Отговор: В изречението Ето отговора думата отговора се членува с кратък член, защото не е подлог в изречението и не може да се замени с местоимението той.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.1.

Въпрос: С пълен или с кратък член се пише думата двигател в изречението Чуй как ръмжи двигателят?

Отговор: В изречението Чуй как ръмжи двигателят думата двигател трябва да се членува с пълен член, тъй като е подлог и може да се замени с местоимението той: Чуй как ръмжи той.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.1.

Въпрос: С какъв член трябва да се напише прилагателното свободен в изречението Има ли нужда България от свободния избор на младите?

Отговор:

В изречението Има ли нужда България от свободния избор на младите прилагателното свободния трява да се напише с кратък член, тъй като не е съгласувано определение към подлога в изречението (България) и целият израз, в който е прилагателното, не може да се замести с местоимението той, а е възможна замяната с местоимението него: Има ли нужда България от него.

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 17.6.2.2.

Въпрос: Кой е правилният вариант: Срокът за изпълнение на задачата е реален или Срока за изпълнение на задачата е реален.

Отговор: Правилното изписване на думата срок е с пълен член, защото тя е подлог в изречението: Срокът за изпълнение на задачата е реален. Практическото правило за определяне на подлога в изречението е замяната на думата с личното местоимение той. Ако изречението при такава замяна е граматически правилно (Той е реален), то съмнителната дума е подлог в изречението и се пише с пълен член.

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 17.6.1.1.

Въпрос: С пълен или с кратък член се членува прилагателното самия в изречението: Ще се превърна в мъченик, който няма да може да оплаче дори самия/самият себе си.

Отговор: Прилагателното самия не е подлог в изречението и затова се членува с кратък член. Правилното членуване в това изречение е: Ще се превърна в мъченик, който няма да може да оплаче дори самия себе си.

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 17.6.2.1.

Въпрос: Как се членува думата титуляр?

Отговор: Членуваните форми на думата титуляр са: титулярят, титуляря.

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 17.4.3.


Въпрос: С пълен или с кратък член се членува притежателното местоимение моя в изречението Редът ѝ дойде преди моя?

Отговор:
В изречението Редът ѝ дойде преди моя притежателното местоимение моя се членува с кратък член, защото не е подлог в изречението, т.е. не е възможна замяна с личното местоимение той.

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 17.6.2.1.

Въпрос: Трябва ли да се членува с пълен член думата протокол в изречението Протоколът е написан?

Отговор: В изречението Протоколът е написан думата протокол трябва да се членува с пълен член, защото е подлог (може да се замени с той: Той е написан).

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.1.

Въпрос: В изречението Ето нашия принос думата нашия трябва ли да бъде членувана с пълен член?

Отговор: Думата трябва да се членува с кратък член: Ето нашия принос. Тя не е определение на подлог в изречението.

Вж. ОПР, т. 17.6.2.2.

Въпрос: Пълен или кратък член трябва да се употреби в изречения от типа: За предпочитане е да се използва методът А вместо метода/методът Б?

Отговор: След предлог (в случая вместо) винаги се употребява кратък член: За предпочитане е да се използва методът А вместо метода Б.

Вж. ОПР, т. 17.6.2.

Въпрос: Как трябва да се членува съществителното ред в изречението Чакайте да ви дойде редът?

Отговор:

Съществителното ред в изречението Чакайте да ви дойде редът трябва да се членува с пълен член, защото изпълнява служба на подлог (може да се замени с личното местоимение той).

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.1.

Въпрос: Как е правилно да се членува инициативен в изречението Поканите са разпратени по места от инициативния комитет?

Отговор: В изречението Поканите са разпратени по места от инициативния комитет прилагателното инициативен се членува с кратък член, защото не е съгласувано определение към подлога в изречението и целият израз не може да се замести с местоимението той, а се замества с местоимението него: Поканите са разпратени по места от него.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Въпрос: С пълен или с кратък член трябва да се членува прилагателното последен в изречението Последния път, когато беше в София, ние разговаряхме?

Отговор: В изречението Последния път, когато беше в София, ние разговаряхме прилагателното последен трябва да се членува с кратък член: последния, тъй като не е подлог, а е част от обстоятелственото пояснение за време (изразът последния път не може да се замени с той, а с тогава: Тогава ние разговаряхме).

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.1.

Въпрос: С пълен или с кратък член трябва да се членува думата рискът в изречението: Колкото повече е въздухът, толкова по-голям е рискът?

Отговор: В изречението Колкото повече е въздухът, толкова по-голям е рискът думата рискът трябва да се членува с пълен член, защото е подлог в изречението и може да се замести с местоимението той (... толкова по-голям е той).

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.1.

Въпрос: С пълен или с кратък член се членува думата жест в израза: За всички, за които е важен жестът?

Отговор: Правилно е думата да се членува с пълен член: За всички, за които е важен жестът, защото е подлог в изречението и може да се замени с местоимението той.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.1.

Въпрос: С пълен или с кратък член се членува думата оригинал в израза Вярно с оригинала?

Отговор: Правилно е да се членува с кратък член, тъй като думата е употребена след предлог и не е подлог (не може да се замести с местоимението той) в изречението: Вярно с оригинала.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.1.

Въпрос: С пълен или с кратък член трябва да се напише прякорът Сладкия?

Отговор: Прякорът Сладкия трябва да се напише с кратък член. Прозвищата и прякорите от м.р. ед.ч. се пишат с кратък член независимо от службата си в изречението.

Официален правописен речник (2012), т. 17.7.3.

« Страници 1 от 3; Страници показани 1-20 от 56 резултата »