Въпрос: Как се наричат жителите на гр. Букурещ?

Отговор: Жителите на град Букурещ се наричат букурещенци.

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 182.

Въпрос: Коя е правилната дума: натраплив или натрапчив?

Отговор: И двете думи съществуват в българския език. Те са синоними. В терминологичното съчетание с невроза обаче се употребява само думата натраплив: натраплива невроза.

Речник на българския език, т. 10 (2000), стр. 585, 586.
//ibl.bas.bg/rbe/

Въпрос: Коя е правилната форма при отговор на великденския поздрав Христос воскресе: Наистина воскресе или Воистину воскресе?

Отговор: Правилната форма при отговор на великденския поздрав Христос воскресе е Воистину воскресе.
Думата воистину е черковнославянско наречие и означава 'наистина', 'действително' (за категорично и подсилено твърдение).
Думата воистину има и значение 'в (чрез) истината'.

Бончев, Ат. Речник на черковнославянския език. Т. 1. (2002), с. 97.

Въпрос: Съществува ли думата режисьорка в българския език?

Отговор: Думата режисьорка съществува в българския език със значение 'жена режисьор'.

//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0/

Въпрос: Как е правилно: клавирни инструменти или клавишни инструменти?

Отговор: Правилно е клавирни инструменти, а не клавишни инструменти.

Въпрос: Каква е етимологията на думата царевица?

Отговор: Съществуват различни обяснения за произхода на думата царевица. Едното е, че идва от цар по външни белези – високо, царствено растение. По-вероятно е другото обяснение – че разпространението на растението идва от Цариград, тъй като се е садяло с царска заповед, тоест думата царевица е образувана от притежателното прилагателно царев и наставка -ица.

Въпрос: Какво означава одиозна личност?

Отговор: Прилагателното име одиозен е с латински произход и означава 'неприятен, нежелателен, омразен', т.е. словосъчетанието одиозна личност означава 'неприятна, омразна личност'.

Речник на българския език
//ibl.bas.bg/rbe/

Въпрос: Коя дума е книжовна – събор или сбор, когато се има предвид селищен празник с народни веселия?

Отговор: И двете думи – събор и сбор – имат значение ‘традиционен селищен празник с народни веселия’, като думата събор е неутрална книжовна дума, а думата сбор е разговорна.

Речник на българския език. Т. 16. С. Под печат.

Въпрос: Каква е разликата между двата глагола премалява ми и прималява ми?

Отговор: Двата глагола премалява ми и прималява ми са дублети и няма разлика в значението им. Значението е: "усещам се съвсем слаб, става ми лошо и всеки момент ще загубя съзнание и ще падна; призлява ми, прилошава ми".

//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/премалявам/
//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/прималявам/
Официален правописен речник (2012), с. 513.


Въпрос: Кой глагол е правилно да се употреби в изречението Взря се и премигна/примигна?

Отговор: Глаголите примигна и премигна имат едно и също значение, те са синоними и в изречението може да се употреби който и да е от тях: Взря се и премигна и Взря се и примигна.

//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/примигвам/
//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/премигвам/

Въпрос: Как е правилно да се пише: фал или фаул?

Отговор: Думата е заета от английски (foul) с първоначален правопис фаул, но впоследствие се утвърждава вариантът фал. Правилно е: фал.
Официален правописен речник (2012), с. 638.

Въпрос: Кой от двата глагола е правилно да се употреби в изречението: Въпросите на колегите се препокриват/припокриват?

Отговор:

В изречението трябва да се употреби глаголът припокривам се: Въпросите на колегите се припокриват.
Глаголът препокривам означава 'покривам нещо наново, повторно'. А второто значение на глагола припокривам (се) е 'съвпадам с нещо по съдържание, смисъл; съответствам на нещо значително или почти напълно', като това е значението, което отговаря на смисъла на изречението.

//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/

Въпрос: Коя от двете думи – обръщение или обращение – трябва да се използва в изречението БНБ пусна в обращение нова банкнота?

Отговор: В изречението БНБ пусна в обращение нова банкнота трябва да се използва съществителното обращение със значение 'процес на употреба, обмяна на парични средства и стоки'.

//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/