Наредба № 1 от 30 януари 2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

НАРЕДБА № 1 от 30 януари 2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт

Ч А С Т П Ъ Р В А

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат структурата, организацията и дейността на специализираното звено за охрана на органите на съдебната власт в Министерството на правосъдието, наричано по-нататък „охрана".

(2) Охраната на органите на съдебната власт има следните функции: 1. организиране и осъществяване охраната на всички съдебни сгради; 2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия; 3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това; 4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение; 5. принудителното довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт; 6. конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение „задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт; 7. осигуряване охрана на следствените арести извън случаите на дейностите по Закона за изпълнение на наказанията.

Чл. 2. Дейността на охраната е организирана в Главна дирекция „Охрана" в Министерството на правосъдието.

Чл. 3. (1) Личният състав на Главна дирекция „Охрана" се назначава от министъра на правосъдието.

(2) Личният състав се състои от: 1. държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти или граждански лица; 2. работници и служители по трудово правоотношение.

(3) За офицери и сержанти по ал. 2 се назначават служители, които пряко и непосредствено осъществяват охранителна и конвойна дейност.

(4) Званията се присвояват, както следва: 1. за офицерите - от министъра на вътрешните работи по предложение на министъра на правосъдието; 2. за сержантите - от министъра на правосъдието или от упълномощено от него лице.

(5) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията, както и съответните разпоредби на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и Наредбата за служебното положение на държавните служители, отнасящи се до приравнените длъжности на държавните служители - граждански лица в Главната дирекция „Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието и териториалните й служби.

Чл. 4. (1) Офицерите и сержантите от Главна дирекция „Охрана" носят униформено облекло по образец, цвят и с отличителни знаци, определени от министъра на правосъдието.

(2) Служителите от охраната при осъществяване на своята дейност удостоверяват това си качество със служебна карта по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 5. Министърът на правосъдието може да възлага допълнителни задачи за осъществяване на охрана на физически лица (пазачи, про-пускари и извънщатни служители) или на юридически лица.

Чл. 6. (1) При осъществяване на своята дейност Главна дирекция „Охрана" взаимодейства със съответните служби на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, органите на съдебната власт и с други институции.

(2) За осъществяване на сътрудничеството по ал. 1 главният директор на Главна дирекция „Охрана" изготвя план за взаимодействие.

Чл. 7. При осъществяване на дейността си охраната може да употребява физическа сила, помощни средства и оръжие.

Чл. 8. Условията и редът за използването на средствата по чл. 7 се осъществяват съгласно разпоредбите на чл. 84 - 87а от Закона за изпълнение на наказанията.

Ч А С Т В Т О Р А

СТРУКТУРА НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНА" Чл. 9. (1) Главна дирекция „Охрана" се ръководи от главен директор, който се подпомага от заместник главен директор.

(2) Дейността на Главна дирекция „Охрана" се организира в отдели, сектори и териториални звена.

Чл. 10. (1) Общата численост на личния състав на Главна дирекция „Охрана" и териториалните й звена е 400 щатни бройки.

(2) Числеността на личния състав за Главната дирекция и за териториалните й служби, както и щатното разписание се определят от министъра на правосъдието.

Чл. 11. Отделите в Главна дирекция „Охрана" са: 1. отдел „Охрана на сгради и на съдии, прокурори, следователи и свидетели", който: а) организира и осъществява охраната на всички съдебни сгради; б) осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия; в) осигурява охраната на следствените арести, извън случаите на дейностите по Закона за изпълнение на наказанията; г) осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи и свидетели; 2. отдел „Призоваване, принудително довеждане и конвоиране", който: а) съдейства на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение; б) довежда принудително лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт; в) конвоира обвиняеми и подсъдими с мярка за неотклонение „задържане под стража" или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, от следствените арести и местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт по седалището на съответното териториално звено; 3. отдел „Информация, анализ и секретариат", който: а) организира и контролира кореспонденцията на Главна дирекция „Охрана"; б) събира и обработва, систематизира, съхранява, анализира и оценява използване и предоставяне на информация, която постъпва в главната дирекция; в) изготвя аналитични статистически справки и доклади; г) извежда приоритетите за информационното осигуряване на главната дирекция с цел подобряване на управленската дейност.

Чл. 12. (1) Териториални звена в охраната са областните звена за охрана на органите на съдебната власт.

(2) Началниците на териториалните звена ръководят, организират и контролират цялостната дейност за изпълнение на функциите по чл. 1, ал. 2.

Ч А С Т Т Р Е Т А

ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ОХРАНАТА

Глава първа

ОРГАНИЗИРАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ОХРАНАТА НА СЪДЕБНИТЕ СГРАДИ Чл. 13. Охраната на сградите на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, на главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Министерството на правосъдието, Националната следствена служба, апелативните, окръжните и районните съдилища, прокуратури и следствени служби, както и на други сгради и помещения, свързани с дейността на съдебната власт, се осъществява от Главна дирекция „Охрана".

Чл. 14. (1) В съдебните сгради и помещения се допускат: 1. съдиите, прокурорите и следователите; 2. служителите на органите на съдебната власт и на Министерството на правосъдието; 3. адвокатите; 4. участниците в съдебния процес; 5. граждани за административно-правно обслужване; 6. граждани, желаещи да присъстват на съдебен процес.

(2) Лицата по ал. 1 удостоверяват самоличността си, както следва: 1. съдиите, прокурорите, следователите, служителите на органите на съдебната власт и служителите на Министерството на правосъдието - с валидна служебна карта по образци, определени съответно от председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието; 2. адвокатите - с валидна адвокатска карта по образец, определен от Висшия адвокатски съвет; 3. участниците в съдебния процес - с лична карта и призовка; 4. гражданите - с лична карта и еднократен пропуск по образец, определен от ръководителя на съответния орган на съдебната власт.

Глава втора

ОСИГУРЯВАНЕ НА РЕДА В СЪДЕБНИТЕ СГРАДИ И СИГУРНОСТТА НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТЕХНИТЕ ПРАВОМОЩИЯ Чл. 15. Главна дирекция „Охрана" предприема необходимите мерки, включително и технически, за запазване тайната на информацията при водене на процес при закрити врата.

Чл. 16. Министърът на правосъдието определя правила за охраната, вътрешния ред и сигурността на всяка отделна съдебна сграда или съдебно помещение по предложение на съответния орган на съдебната власт или на главния директор на Главна дирекция „Охрана".

Чл. 17. (1) С правилата по чл. 16 министърът на правосъдието определя: 1. реда за внасяне и ползване на преносими свързочни и записващи устройства; 2. категориите лица, които имат право да носят оръжие в съдебните сгради и помещения; 3. реда за допускане на общоопасни средства в съдебните сгради и помещения.

(2) За осъществяване на контрол може да се въведе проверка и чрез електронни устройства.

Чл. 18. При осъществяване на външната охрана и обезпечаване на сигурността в съдебните сгради и в непосредствено прилежащите им територии охраната може да използва физическа сила, оръжия и помощни средства при условията на чл. 7 и 8.

Глава трета

ОРГАНИЗИРАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ОХРАНАТА НА СЪДИИ, ПРОКУРОРИ, СЛЕДОВАТЕЛИ И СВИДЕТЕЛИ Чл. 19. (1) По искане на орган на съдебната власт главният директор на Главна дирекция „Охрана" или при упълномощаване от него заместник главният директор осигурява физическа охрана на съдии, прокурори, следователи, членове на техните семейства с разрешение на министъра на правосъдието.

(2) При неотложни случаи по искане на орган на съдебната власт охраната се осигурява незабавно от съответното областно звено за охрана. Началникът на звеното незабавно уведомява главния директор на Главна дирекция „Охрана" за поетата охрана. За организираната охрана министърът на правосъдието издава разрешение.

(3) Главният директор на Главна дирекция „Охрана" координира предприетите мерки по ал. 1 и 2 и по чл. 20 с Министерството на вътрешните работи.

Чл. 20. Съответното областно звено за охрана по искане на орган на съдебната власт, с разрешение на министъра на правосъдието, осъществява охрана и на свидетели.

Глава четвърта

СЪДЕЙСТВИЕ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ПРИ ПРИЗОВАВАНЕ НА ЛИЦА, КАКТО И ПРИ СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ Чл.21. (1) Охраната оказва съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение, чрез отдел „Призоваване, принудително довеждане и конвоиране" към Главна дирекция „Охрана".

(2) Съдействието по ал. 1 охраната осъществява по искане на орган на съдебна власт в случаите на: 1. получаване на призовки от призованите; 2. установяване на адреси по адресна карта и чрез компютърни системи.

Чл. 22. Охраната по чл. 21 има задължение да запазва в тайна поверителната информация, свързана с призованите лица.

Глава пета

ПРИНУДИТЕЛНО ДОВЕЖДАНЕ НАЛИЦА, КОГАТО ТОВА Е ПОСТАНОВЕНО ОТ ОРГАН НА СЪДЕБНА ВЛАСТ Чл.23. (1) Принудителното довеждане се прилага по отношение на свидетели, обвиняеми или подсъдими, за които има съответно разпореждане на орган на съдебна власт.

(2) Принудителното довеждане на лицата по ал. 1 се извършва в предвидените от закона случаи и е в срокове, които не нарушават правата и законните интереси на тези лица.

(3) При етапно конвоиране на принудително доведените лица се създава етапна организация за смяна на нарядите между конвойните звена по маршрута за придвижване, за да не се прекъсва конвоят и лицата по ал. 1 да не престояват в сградите на конвойните звена. Престояването е допустимо само ако се налага смяна на превозните средства или ако възникнат затруднения в графика на движение.

(4) Принудително доведените свидетели в сгради на конвойните звена не се настаняват в помещение заедно с други лица, задържани за извършени престъпления или нарушения на обществения ред.

(5) Принудителното довеждане се организира и извършва съобразно необходимото време за конвоирането до съответния краен пункт.

Чл. 24. Преди започване на принудителното довеждане конвойният наряд иска информация от съответните органи за лицето по чл. 23, ал. 1 относно предишни осъждания, полицейска регистрация дали лицето е обвиняемо или подсъдимо, както дали има данни за осуетяване от негова страна на предишни конвоирания.

Чл. 25. (1) Преди започване на конвоирането на лицето, подлежащо на принудително довеждане, се предявява разпореждането за принудително довеждане.

(2) След предявяване на разпореждането по ал. 1 ръководителят на конвойния наряд запознава лицето за принудително довеждане с изискванията към него.

(3) При продължително конвоиране конвоиращият може да препоръча на лицето за принудително довеждане да си вземе допълнително дрехи, пари и други необходими средства.

(4) Непосредствено преди започване на конвоирането багажът на лицето, подлежащо на принудително довеждане, се проверява обстойно.

(5) Принудителното довеждане се счита за изпълнено след предаването на конвоираното лице на съответен служител на органа на съдебна власт, поискал това принудително довеждане.

Глава шеста

КОНВОИРАНЕ

Раздел I

Условия и средства за осъществяване на конвойната дейност Чл. 26. (1) Личният състав на Главна дирекция „Охрана" конвоира обвиняеми или подсъдими с мярка за неотклонение „задържане под стража" лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, или лица, по отношение на които има решение за принудително довеждане, до органите на съдебната власт.

(2) Конвоирането се осъществява от Главна дирекция „Охрана" или от съответните органи на Министерството на вътрешните работи по писмен акт на орган на съдебната власт.

Чл. 27. За осъществяване на дейността по конвоиране в областните звена за охрана се създават етапни конвойни звена.

Чл.28. Организацията и изпълнението на конвоиране се осъществяват по правила, определени от министъра на правосъдието по предложение на главния директор на Главна дирекция „Охрана".

Чл.29. (1) Конвоирането е принудително водене на едно или повече лица по определен маршрут от конвоен наряд.

(2) Маршрут е пътят, по който се извършва конвоирането.

Чл. 30. (1) В зависимост от начина на осъществяването му конвоирането се извършва: 1. етапно - чрез предаване на конвоирани лица между конвойни наряди по маршрута на конвоирането, като в случай че маршрутът съвпада с първоначално планирания, могат да се предават допълнително лица за конвоиране; 2. директно - когато лицата се конвоират от един и същ наряд от началния до крайния пункт, независимо от прехвърлянето от едно превозно средство на друго; директно се конвоират обвиняеми, подсъдими и осъдени лица, извършили умишлено престъпление - с особена опасност, бременни жени, майки с деца и групи от по повече от 15 човека, както и когато срокът на конвоиране не позволява конвоиране да се извърши етапно или при достатъчно данни, че конвоят е осуетен.

(2) На конвойните наряди могат да се възлагат и задачи за двупосочно (обратно) конвоиране, когато пътуването в двете посоки е с обща продължителност до 8 часа.

(3) В случаите по ал. 1, т.1 и ал. 2 при необходимост нарядът се допълва със сили от звената, които са заявили конвоирането.

(4) Заявките за и между териториалните звена за етапно конвоиране, обратен конвой и допълнително предаване на лица за конвоиране се правят до 16 ч. на предния ден, освен в изключителни случаи, които не търпят отлагане.

Чл. 31. При конвоиране разчетът на конвоиращите и съответните технически средства за неговото осъществяване, както и мерките за изолация и охрана се определят от степента на обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай.

Чл. 32. (1) Мерките за изолация и охрана при конвоиране се определят съобразно данните за личността и поведението на конвоирания в случаите на: 1. принудително довеждане по чл. 95, ал. 3НПК; 2. конвоиране на лице - извършител на престъпление по непредпазливост с ниска степен на обществена опасност.

(2) В случаите по ал. 1 поставянето на белезници е в зависимост от поведението на конвоираните лица.

Чл. 33. Конвоирането се извършва: 1. пеш; 2. със специализирани конвойни или други служебни автомобили; 3. с автобуси, обслужващи междуселищни маршрути; 4. с железопътен, въздушен или воден транспорт.

Чл. 34. Съответните служители на Министерството на вътрешните работи са длъжни при необходимост да оказват съдействие на конвойните наряди.

Чл. 35. Забранява се назначаването в конвоен наряд на служители: 1. които нямат съответните правомощия; 2. които имат роднински връзки или други близки отношения с конвоираните лица; 3. които поради други обстоятелства може да се считат за предубедени или заинтересувани пряко или косвено от изхода на делото или от основанието за конвоиране.

Чл.36. Забранява се конвоирането: 1. с обществен транспорт в градските зони освен в случаите по чл.28,ал.1; 2. на група над 20 души, освен в изключителни случаи; 3. извън случаите по т.1 и 2 и на лица, ако това е указано в заповедта по чл. 38, ал. 3; 4. на непълнолетни, бременни жени, майки с деца, психично и заразно болни заедно с други лица.

Чл. 37. (1) Конвойната дейност се осъществява от охраната.

(2) Конвойна дейност може да се осъществява и от служители, които имат тези правомощия и са определени с писмена заповед на началник на областно, районно полицейско управление или на граничен участък.

Чл. 38. (1) Съобразно щатната структура на Главна дирекция „Охрана" съставът, предвиден за конвойна дейност в областните звена за охрана, се организира в конвойни звена с команден състав.

(2) Специалните автомобили за конвоиране се оборудват с необходимите технически, помощни и свързочни средства.

(3) Съставът по ал. 1 и средствата по ал. 2 се определят със заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 39. На конвойните звена се осигуряват сгради и помещения.

Раздел II

Категории лица, подлежащи на конвоиране Чл. 40. Охраната конвоира: 1. лица, на които е наложено наказание „лишаване от свобода"; 2. обвиняеми и подсъдими, за които е определена мярка за неотклонение „задържане под стража"; 3. лица, по отношение на които има решение за „принудително довеждане" от орган на съдебна власт.

Чл. 41. На конвоираните лица не се разрешава: 1. да носят в себе си вещи, с които могат да застрашат своя живот или живота на други лица или да осуетят конвоирането; при наличие на такива те се отделят в специален пакет или място в багажа им, което да не позволява тяхното използване; 2. да носят личен багаж с тегло над 10 кг и багажът трябва да е пригоден за носене на гръб, през рамо или с една ръка; 3. мобилните им телефони трябва да бъдат разединени, като захранващият блок се поставя в багажа.

Чл. 42. Конвоираните лица трябва да са запознати с изискванията по чл.41, с правата и задълженията им по време на конвоирането, както и с правомощията на охраната спрямо тях.

Раздел III

Организация на конвойната дейност в областните звена за охрана Чл. 43. За извършване на конвойната дейност областните звена за охрана създават организация за денонощно приемане и конвоиране на лица.

Чл. 44. (1) Областното звено за охрана осъществява конвойна дейност на територията по местонахождението си.

(2) Конвойна дейност извън посочената в ал. 1 територия може да се осъществява в изключителни случаи след издадена писмена заповед от началника на областното звено за охрана или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Заповедите по ал. 2 се издават за всеки отделен случай.

(4) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за извършване на конвойна дейност от служители на областното звено за охрана на територията на РДВР-София, когато конвоирането се извършва на територията на София.

Раздел IV

Правомощия на длъжностните лица по осъществяване на конвойната дейност Чл. 45. (1) Главният директор на Главна дирекция „Охрана" и началниците на областните териториални звена организират и контролират конвойната дейност.

(2) Главният директор на Главна дирекция „Охрана" и началниците на областните териториални звена организират взаимодействието с другите органи за осъществяване на конвойната дейност.

Чл. 46. (1) Главният директор на Главна дирекция „Охрана" осъществява методическа помощ и контрол на съответните териториални звена за организацията на конвойната дейност.

(2) Главният директор на Главна дирекция „Охрана": 1. предлага на министъра на правосъдието организационни мероприятия за повишаване ефективността на конвойната дейност, усъвършенстване на нейната организация и управление; 2. оказва методическа помощ на съответните областни звена за охрана по организацията и тактиката за изпълнение на конвойната дейност; 3. обобщава опита в конвойната дейност чрез разработването на обзори, указания, методически и други пособия; 4. предприема мерки за осъществяване на взаимодействие между охранителните и оперативните звена, имащи отношение към конвойната дейност; 5. осъществява контрол по организацията на конвойната дейност в съответните териториални звена.

Чл. 47. (1) Заместник главният директор на Главна дирекция „Охрана" е отговорен за конвойната дейност и организира правилната раз-становка и използване на конвойните наряди.

(2) Заместник главният директор: 1. разпределя силите и средствата и осигурява ефективното им използване за осъществяване на конвойната дейност; 2. организира взаимодействието между Главна дирекция „Охрана" и конвойните звена, определени със заповед да извършват конвойна дейност, с оперативните дежурни части, оперативните, охранителните и другите служби, органите на съдебната власт и другите държавни органи, имащи отношение към конвойната дейност; 3. организира и осъществява системен контрол за правилната разстановка на силите и средствата и ефективното им използване; 4. предлага мерки за подобряване на щатното и материално-техническото обезпечаване на конвойната дейност.

Чл. 48. (1) Началниците на областните звена за охрана организират и ръководят дейността на конвойните звена и осигуряват правилното разпределение и използване на всички сили и средства.

(2) Началниците по ал. 1: 1. системно предприемат мерки за правилното разпределяне и ефективното използване на силите и средствата; 2. набелязват и предприемат конкретни мерки за организиране на взаимодействието на конвойните наряди при непосредствено изпълнение на служебните им задължения; 3. организират взаимодействието със звената, осъществяващи конвойна дейност от другите териториални служби по чл. 34, ал. 2; 4. организират обучението на личния състав на конвойните звена; 5. разработват обзори, методически и други указания по въпросите на организацията, тактиката и изпълнението на конвойната дейност и предлагат мерки за нейното подобряване; 6. периодично, не по-малко от веднъж на тримесечие, оценяват и анализират резултатите от конвойната дейност, осъществявана от конвойните звена.

Чл. 49. (1) Началникът на отдел „Призоваване, принудително довеждане и конвоиране" отговаря за изпълнението на конвойната дейност, обучението и дисциплината на личния състав, както и за състоянието на въоръжението, снаряжението и техническите средства.

(2) Началникът по ал. 1: 1. системно се запознава с обстановката на територията и по маршрутите, по които се осъществява конвойната дейност; 2. предлага необходимите мерки за подобряване организацията на работа, усъвършенстване дейността и тактиката на действие на нарядите; 3. ежедневно организира и планира изпълнението на решенията за разпределението на нарядите и разчета на силите и средствата по направленията за конвоиране в съответствие с поставените им задачи и указания; 4. осигурява непрекъснато управление на конвойните наряди при изпълнение на служебните им задължения; 5. при етапно и директно конвоиране на лица ежедневно взаимодейства с конвойните звена и предприема необходимите конкретни мерки за изпълнение на задачите; 6. при изпълнение на преките си служебни задължения взаимодейства със съответните държавни органи; 7. организира обучението, инструктажа и контрола на служителите в отдела; 8. периодично, но не по-малко от веднъж месечно, оценява и анализира ефективността от работата на служителите в отдела, като предлага на главния директор на Главна дирекция „Охрана" конкретни мерки за отстраняване на констатираните слабости; 9. води служебната документация и следи за нейното правилно попълване и съхранение; 10. организира снабдяването на служителите от отдела с необходимото снаряжение, въоръжение, технически и помощни средства.

Раздел V

Управление на дейността на териториалните конвойни звена Чл. 50. С управлението на етапните конвойни звена трябва да се постигне оптимална раз-становка, правилно използване на силите и средствата и организиране на взаимодействието за изпълнение на поставените задачи.

Чл. 51. (1) Началниците на областните звена за охрана издават писмена заповед, в която се посочват: 1. географската, демографската и транспортната характеристика на района; 2. местонахождението на обслужваните съдилища, прокуратури, следствени служби, места за лишаване от свобода, болници и др.

3. състоянието на обществения ред и престъпността в районите за конвоиране; 4. наличните сили и средства; 5. разпределението на силите и средствата, общи и специални задачи на конвойните звена и служителите, определени за осъществяване на конвойна дейност; 6. маршрутите за конвоиране и постовете; 7. редът за връзка и взаимодействие между конвойните наряди, оперативните дежурни части и силите, работещи по охрана на обществения ред по маршрутите за конвоиране; 8. редът за провеждане на инструктаж и контрол.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава за определен период от време.

Чл. 52. (1) Въз основа на заповедта по чл. 51 началниците на етапните конвойни звена разработват планове за организацията и изпълнението на конвойната дейност, като предвиждат и мерки за действие на състава при извънредни ситуации.

(2) Неразделна част от плана са инструкциите за работа на служителите по маршрутите за конвоиране или постовете, които съдържат: 1. описание на постовете или маршрутите за движение на конвоя от началния до крайния пункт; 2. особеностите на постовете и маршрутите и на какво следва да се обръща внимание при изпълнението на конвойната служба, направленията, по които се конвоира с влак или автобус, места за престой (гари, автогари), както и други особености, които конвоят трябва да има предвид; 3. реда за осъществяване на връзка и взаимодействие с териториалните звена по маршрута на конвоирането или постовете; 4. реда за действие на конвойните при нападение върху конвоя, бягство на конвоиран или при възникване на други извънредни ситуации.

(3) Инструкциите се разработват за всеки отделен маршрут и пост.

(4) За конвоиране се определят най-малко два маршрута, като единият от тях е основен.

(5) Въз основата на разработените инструкции се изготвят маршрутни книжки, в които се отразяват особеностите на маршрутите, общите и особените задължения на нарядите, както и друга информация, касаеща осъществяването на конвойната дейност.

(6) Инструкции се разработват и за дежурните и завеждащите арестните помещения, които трябва да включват общите и особените задължения на служителите.

(7) След издаване на заповед по чл. 51 или при настъпили промени в оперативната обстановка документите по предходните алинеи своевременно се актуализират.

Чл. 53. (1) Началниците на етапните конвойни звена организират пропускателния режим, вътрешния ред, охраната и отбраната на съдебните сгради съгласно установените от министъра на правосъдието правила.

(2) Когато конвойното звено е разположено в сграда с други служби на Министерството на правосъдието или Министерството на вътрешните работи, планът по ал. 1 е част от общия план за обекта.

Чл. 54. Личният състав, който ще участва в конвойния наряд, се определя за всеки конкретен случай от началниците на териториалните звена за охрана, а при конвой в чужбина - от главния директор на Главна дирекция „Охрана" или упълномощено от него лице, в зависимост от: 1. броя на лицата, които ще се конвоират, степента на обществена опасност на извършените от тях деяния, тежестта на наложените им наказания, както и от личността на конвоираните; 2. поведението, което конвоираните са показали по време на задържането им или при предишно конвоиране; 3. възрастта, физиката и пола на конвоираните лица; 4. разстоянието и особеностите на маршрута, по който ще се конвоират лицата; 5. превозното средство, което ще бъде използвано; 6. наличието на данни за осуетяване на конвоя. Чл.55. (1) При конвоиране на група лица числеността на служителите от конвойния наряд трябва да бъде по-голяма или равна на половината от броя на конвоираните лица, освен случаите по чл. 32, ал.1.

(2) При извършване на конвойна дейност от и за чужбина, както и при конвоирането на особено опасни лица в страната се осигуряват минимум двама конвойни на едно лице.

(3) На всеки конвоен наряд се определя старши на наряда.

(4) Когато конвойните в наряд са повече от пет, за старши на наряда се назначава служител на длъжност командир на отделение и нагоре, а при 10 и повече конвойни - служител на по-висока длъжност.

Чл.56. (1) За уреждане на административни, езикови, медицински и други специфични въпроси по служебен ред в конвойния наряд могат да се включват и други държавни служители без правомощия на охранители.

(2) Лицата по ал. 1 не се включват в разчета на силите за конвоиране.

Чл. 57. (1) Конвоиращите извършват конвоиране, когато това им е възложено с акт на съд, на орган на предварителното производство или друг компетентен държавен орган.

(2) Необходимите документи за конвоиране, издадени от възложителя по ал. 1, са: 1. акт на съда или на органите на предварителното производство - за лица, осъдени на лишаване от свобода; лица с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража" или лица с постановено „принудително довеждане"; 2. писмена заповед на компетентните длъжностни лица - за принудително отвеждане или експулсиране на чужди граждани от страната; 3. заявка за конвоиране от местата за лишаване от свобода; 4. телеграма за обявяване за общодържавно издирване - за лица по чл. 36, издирвани от органите на МВР.

Чл. 58. (1) Организацията за конвоиране на лица започва от получаването на документите по чл. 57, ал. 2 в териториалното звено за охрана, откъдето започва конвоирането.

(2) Началникът на звеното по ал. 1 или упълномощено от него длъжностно лице издава писмена заповед за конвоиране на лицето. Към заповедта се прилага и съответният документ по чл. 57, ал. 1, както и съпроводителни документи, ако има такива.

(3) Заповедта по ал. 2 има действие до приключване на конвоирането в крайния пункт.

(4) Екземпляр от заповедта се предоставя на териториалното звено за охрана, за да се осигурят финансовите средства за осъществяване на конвоя, когато се използва обществен транспорт.

(5) Всички документи, съпровождащи конвоираното лице, се описват и комплектоват в пакет. За конвоирането се изготвя съпроводително писмо.

(6) Когато конвоирането се извършва с железопътен транспорт, се уведомяват писмено съответните транспортни власти, откъдето започва извършването на конвойната дейност.

Чл. 59. (1) Изпълнението на конвойната дейност започва след връчването на заповедта за конвоиране, провеждането на инструктаж на конвойния наряд и подпис от старшия на конвойния наряд в книга за конвойна дейност.

(2) Служителите от конвойния наряд трябва да са запознати: 1. с поставените задачи; 2. с оперативната обстановка и особеностите на територията, през която ще се извършва конвоирането; 3. с вида на транспорта и реда за неговото ползване; 4. с основанието за конвоиране на лицата, характера на извършените от тях деяния и тяхното поведение; 5. с личните вещи, предмети и документи, съпровождащи конвоираните лица; 6. с реда за поддържане на връзка с дежурната част на конвойното звено и териториалните звена за охрана, обслужващи територията, през която минава маршрутът за конвоиране; 7. с реда за взаимодействие с нарядите, работещи по охрана на обществения ред, и оперативни дежурни части; 8. с реда за действие при възникнали извънредни ситуации; 9. с реда за извършване на проверка на дейността им, както и длъжностните лица, които имат право да я извършват.

Чл. 60. (1) Смяната на нарядите, предаването и приемането на конвоираните се извършва в съответствие със създадената организация и инструкцията за маршрута.

(2) Служителите от приемащия конвоен наряд се представят на предаващия и удостоверяват качеството си на служители със служебна карта.

(3) Служителите от предаващия наряд запознават приемащите с поведението на конвоираните лица, възникналите извънредни обстоятелства и произшествия и друга информация, имаща значение за сигурността на конвоя.

(4) При предаването и приемането на конвоираните лица се предават/приемат документите по чл. 57 съгласно чл. 58, ал. 5 и се подписва разписка.

Чл. 61. (1) При отвеждане на конвоираните лица до крайния пункт за конвоиране, когато конвоят се извършва на обслужваната от конвойното звено територия, старшият на конвойния наряд ги предава на длъжностното лице, посочено от възложителя на конвоя, заедно със съпроводителните документи. За предаването и приемането се подписва разписка по чл. 60, ал. 4, която се подпечатва с печата на съответното ведомство.

(2) При етапно и директно конвоиране между териториалните конвойни звена конвоираните лица се приемат от териториалното конвойно звено, след което се предават от него на длъжностното лице, посочено от възложителя на конвоя по реда, определен в ал. 1.

(3) След завръщането на конвойния наряд старшият на наряда: 1. лично ръководи привеждането на дългото оръжие в режим на съхранение; 2. докладва по установения ред за изпълнението на задачата и възникналите извънредни обстоятелства и произшествия; 3. представя разписката за предадените конвоирани лица.

Раздел VI

Провеждане на инструктаж на конвойните наряди Чл. 62. (1) Преди започване на работа служителите, назначени в наряд, задължително се инструктират.

(2) Инструктажът се извършва от началника на етапното конвойно звено или определен от него служител.

Чл. 63. (1) Преди започване на инструктажа инструктиращият се информира за здравословното състояние на служителите, проверява оръжието, снаряжението и външния им вид, както и необходимите за конвоиране документи.

(2) На инструктажа се разглеждат: 1. оперативната обстановка; 2. броят на лицата и основанието за тяхното конвоиране, характерът на извършените от тях деяния и негативните им прояви (бягство, агресивност и др.); 3. особеностите на маршрута или поста, на транспорта, начинът на конвоиране, разчетът на силите и средствата; 4. задачите на служителите, включително и при двупосочно (обратно) конвоиране и допълнително предаване на лица за конвоиране; 5. действията при възникнали извънредни ситуации; 6. конкретните тактически действия и професионалните знания на служителите; 7. подсигуряването на конвоираните с храна; 8. наличието и съдържанието на личен багаж на конвоираните; 9. редът за връзка и взаимодействие с териториалните звена за охрана по маршрута на конвоирането; 10. правата и задълженията на служителите; 11. други въпроси от организационен и тактически характер.

(3) Провеждането на инструктажа се документира с полагане на подписите на инструктиращия и инструктираните в ежедневната ведомост.

(4) След инструктажа, под личното ръководство на инструктиращия или старшия на наряда, служителите, които са определени да изпълняват конвойната дейност с дълго оръжие, го привеждат в готовност на определените за това места.

Раздел VII Права и задължения на конвоиращите по време на наряд Чл. 64. След приключване на инструктажа старшият на конвойния наряд е длъжен: 1. да провери в наличност ли са необходимите документи по чл. 57, ал. 2 за конвоиране на лицата и отговарят ли лицата на изискванията по чл. 41; 2. да получи маршрутната книжка и необходимите документи за пътуването и предаването на конвоираните лица и да се подпише в конвойната книга; 3. да си изясни маршрута за конвоиране и неговите особености, разписанието на превозните средства, както и личните и родствените връзки на конвоираните с населените места по маршрута; 4. да уведоми оперативни дежурни части по маршрута за позивната, която ще ползва по време на конвоирането с цел осигуряване на взаимодействието с териториалните звена за охрана, през които ще преминава конвоят; 5. да информира служителите от конвойния наряд за лицата, които ще бъдат конвоирани, характера на извършените от тях деяния или други правонарушения, както и други прояви и действия, имащи отношение към конвоя; 6. да уведоми началника си или дежурния, ако за някой от конвойните са налице условията по чл. 30; 7. да направи разпределение на конвойните, като определи задълженията на всеки от тях при започване на конвоя, при тяхното придвижване, качване или слизане от превозното средство, както и при възникнали извънредни ситуации; 8. да запознае конвоираните лица с правата и задълженията им през време на конвоирането и с правомощията на полицейските органи спрямо тях; 9. да организира осигуряването на билетите за пътуване на целия конвой; 10.да изпълнява задачи по обратен конвой.

Чл. 65. (1) Служителите от конвойния нарядса длъжни: 1. да изпълняват добросъвестно служебните си задължения; 2. да предприемат мерки за осигуряване на личната си безопасност и тази на конвоираните лица, като извършват проверка на конвоираните и вещите им и отстраняват всички предмети, които биха послужили за нападение, бягство, осуетяване на конвоя или биха довели до възникване на друга извънредна ситуация; 3. да охраняват конвоираните лица с цел недопускане на бягство, самоубийство, нападение, влизане във връзка с други лица или на създаване на условия за възникване на извънредна ситуация; 4. да опазват зачисленото им оръжие и помощни средства.

(2) При изпълнение на задълженията си служителите по ал. 1: 1. изискват от конвоираните лица да изпълняват разпоредения ред за движение и правила за поведение; 2. предупреждават и отстраняват гражданите, които се доближават до конвоираните лица, опитват се да разговарят с тях, да им предават бележки, вещи, предмети и други, като при възможност установяват самоличността на тези лица, както и свидетели на тези действия, за което писмено докладват по установения ред; 3. по време на конвоиране извършват допълнителна проверка на конвоираните лица или на някои от тях, когато са налице основателни предположения, че в тях са попаднали вещи или предмети, забранени за носене.

Раздел VIII

Контрол за изпълнението на конвойната дейност Чл. 66. Контролът върху организацията на конвойната дейност се осъществява с цел проверка на: 1. правилността на взетите решения относно разчета на силите и средствата в съответствие с оперативната обстановка; 2. организацията на взаимодействието; 3. спазването на правилата за изпълнение на конвойната дейност; 4. качеството на провежданите инструктажи; 5. състоянието на учебната подготовка, дисциплината и други организационни въпроси; 6. правилното оформяне, водене и съхранение на служебната документация; 7. ползването и съхранението на зачисленото оръжие и помощни средства; 8. ефективността от създадената организация за осъществяване на конвойната дейност.

Чл. 67. (1) Проверка за организацията и изпълнението на конвойната дейност могат да извършват: 1. главният директор на Главна дирекция „Охрана", заместник главният директор или други служители, определени със заповед на главния директор; 2. служители от териториалните звена, определени със заповед на началника на звеното.

(2) Периодичността на проверките по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието.

(3) Проверката по изпълнението на службата от конвойните наряди може да бъде явна и негласна.

(4) Забранено е да се извършват проверки на конвойните наряди чрез инсцениране на ситуации, опити да се отнеме оръжието и извършване на други провокативни действия по отношение на служителите от конвойните наряди и конвоираните лица.

Чл. 68. (1) Проверяващият отбелязва резултатите от проверката по организацията и изпълнението на конвойната дейност в книгата за проверка по образец.

(2) За установени пропуски и нарушения своевременно се докладва по служебен ред с цел предприемане мерки за тяхното отстраняване.

Чл. 69. До конвойните звена и местата, където се настаняват конвоираните лица, се осигурява достъпът на експерти, които имат право да ги посещават по силата на международните договори, ратифицирани от Република България. В тези случаи се спазват изискванията на съответния договор, пропускателния режим и вътрешния ред.

Раздел IX

Отчетност на конвойната дейност Чл. 70. В областните звена на охрана за отчетност на конвойната служба се водят и съхраняват: 1. книга за конвойната дейност по образец, утвърден от министъра на правосъдието; 2. разписките, получени от други териториални звена, за предадените им конвоирани лица по образец, утвърден от министъра на правосъдието; 3. списъкът на служителите, на които се възлага извършването на конвойна служба; 4. заповедите за конвоиране по образец, утвърден от министъра на правосъдието; 5. седмичен наряд и ежедневна ведомост; 6. заповедите за организиране на конвойната дейност на звеното, списъците на основните и допълнителните маршрути за конвоиране, инструкциите за маршрутите и постовете и маршрутните книжки; 7. съпроводителните писма по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 71. В етапните конвойни звена за отчетност на конвойната служба се водят и съхраняват: 1. книга за конвойната дейност по образец, утвърден от министъра на правосъдието; 2. разписките, получени от други звена срещу предадените им конвоирани лица, и заповедите за конвоиране на лица; 3. заповедите за организиране на конвойната дейност на звеното, списъците на основните и допълнителните маршрути за конвоиране, инструкциите на маршрутите и постовете и маршрутните книжки; 4. книга за отразяване резултатите от проверките на конвойната служба; 5. книга за отразяване медицинското обслужване на конвоираните лица в конвойното звено; 6. съпроводителни писма по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Глава седма

ОСИГУРЯВАНЕ ОХРАНА НА СЛЕДСТВЕНИТЕ АРЕСТИ Чл. 72. Охраната на следствените арести се осъществява от Главна дирекция „Охрана" извън случаите по Закона за изпълнение на наказанията, когато това се налага за осигуряване сигурността на представители на органите на съдебната власт или на задържаните лица.

Чл. 73. (1) Никое лице не може да бъде прието в следствен арест без писмено разпореждане за неговото задържане.

(2) Всеки новоприет незабавно се подлага на обиск, санитарна обработка и щателен медицински преглед.

(3) Личните карти и другите лични документи на задържаните лица се изземват и съхраняват от завеждащия ареста, който им ги връща след освобождаването или ги изпраща в затвора, ако бъдат преведени там. Парите и ценните вещи по желание на задържаното лице се изпращат на близките му или се съхраняват в следствения арест.

(4) За иззетите документи, пари и вещи по ал. 3 се съставя протокол в три екземпляра, един от които се прилага към делото, един-към документите и вещите, и един се дава на задържаното лице.

Чл. 74. (1) Всеки задържан има право незабавно да уведоми писмено семейството или близките си за постъпването си в местата за лишаване от свобода. Ако задържаният не желае те да бъдат уведомявани, той подписва декларация за това. При наличието на такава декларация охраната не може да уведомява близките на задържания по своя инициатива.

(2) На задържаното лице се разясняват правата му на свиждане, кореспонденция, колетни пратки и размерът на сумите за лични нужди.

(3) Задържаните лица, които не са български граждани, се уведомяват за правото им да се свържат с дипломатическите или консулските представители на държавата им и незабавно се осигуряват условия за това.

(4) Задържаните лица при настаняването в следствения арест срещу подпис се уведомяват за вътрешния ред, изискванията за дисциплина и дисциплинарна отговорност.

Чл. 75. В следствените арести задържаните се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато: 1. има съответно разпореждане на прокурора или съда; 2. грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в следствения арест; в този случай настаняването се извършва с писмена заповед на началника на ареста; копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ надзор за законност.

Чл.76. Охраната допуска в следствените арести за контакт със задържаните органите и лицата, които имат право на достъп до тях по закон.

Чл.77. (1) Задържаните се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи - незабавно. При спешни случаи се осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение, за което незабавно се уведомява разследващият орган.

(2) Предписанията на лекарите са задължителни за личния състав на охраната.

Чл. 78. (1) Спрямо задържаните, които буйстват, тероризират останалите или оказват физическа съпротива, се прилагат засилени предпазни мерки по реда на глава седем „А" от Закона за изпълнение на наказанията.

(2) Когато задържаните отказват да приемат храна и това създава опасност за живота и здравето им, по предписание на лекаря се вземат необходимите медицински мерки.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. „Непосредствено прилежаща територия" по смисъла на тази наредба е съответната територия и/или прилежаща инфраструктура на обекта или сградата, в която се осъществява контрол или пропускателен режим.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. До осигуряване на съответната численост за конвоиране дейността се осъществява от надзорния състав служители на областните звена „Следствени арести" и затворническите общежития на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието. § 3. Министърът на правосъдието издава инструкции по прилагането на наредбата. § 4. Наредбата е съгласувана с Висшия съдебен съвет - Решение по протокол № 2 от 15 януари 2003 г. § 5. Наредбата се издава на основание чл. 36д, ал. 4 от Закона за съдебната власт.

Министър: А. Станков