Международна конвенция за тонажно измерване на корабите - 1969 г.

МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА

МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ за тонажно измерване на корабите - 1969 г.

(Ратифицирана с Указ № 2337 от 30 август 1982 г. на Държавния съвет на Народна република България — ДВ, бр. 70 от 1982 г. В сила от 14 януари 1983 г.)

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АКТ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ТОНАЖНО ИЗМЕРВАНЕ НА КОРАБИТЕ- 1969 г.

1. Предвид на това, че установяването на една уеднаквена международна система за измерване на тонажа на корабите, заети в международни плавания, би представлявало значителен принос за морския транспорт, по покана на Междуправителствената морска съвещателна организация беше свикана конференция, която се състоя в Лондон от 27 май до 23 юни 1969 г. Тази конференция имаше за задача да състави международна конвенция за тонажното измерване на корабите.

2. Правителствата на следните държави бяха представени от делегации: Република Аржентина Австралийски съюз Кралство Белгия Съединени Бразилски щати Народна република България Република Камерун Канада Тайван (Чан Кай Ши)

Чехословашка социалистическа република Кралство Дания

Германска федерална република

Република Финландия

Република Франция

Република Гана

Кралство Гърция

Република Гватемала

Република Исландия

Република Индия

Индонезия

Кралство Ирландия

Израел

Република Италия Япония Южна Корея Кувейт

Република Либерия Малгашка република Съединени Мексикански щати Кралство Нидерландия Нова Зеландия Нигерия

Кралство Норвегия Ислямска република Пакистан Република Перу Република Филипини Полска народна република Република Португалия Южноафрикански съюз Испания

Кралство Швеция Швейцарска конфедерация Съветски съюз

Обединена Арабска република Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съединени американски щати Република Венецуела Република Виетнам (Южен) Социалистическа федеративна република Югославия

Правителствата на следните държави бяха представени на конференцията от наблюдатели: Барбадос Република Ирак

Кралство Камбоджа Кралство Йордания Ватикана Кралство Тайланд Хонконг

3. Следните неправителствени организации бяха представени на конференцията от наблюдатели: Международното сдружение на пристанищата Международната камара по корабоплаване Международната корабоплавателна федерация Постоянното международно сдружение на корабоплавателните конгреси

4. Управлението на Суецкия канал и на компанията на Панамския канал бяха също представени в конференцията от наблюдатели.

5. Адмирал Едвин Ж. Роланд (САЩ) беше избран за председател на конференцията.

6. Господин В. Милевски (Полша), капитан Р. Ж. Дематос (Бразилия), г. И. С. Казбекар (Индия) и г. И. К. Каргей (Гана) бяха избрани за подпредседатели на конференцията.

7. Главният секретар на конференцията беше г. Колин Гоад (генерален секретар на Организацията); помощник-генерален секретар на конференцията — г. Жан Кегинер (пом.-генерален секретар на Организацията); екзекутивен секретар на конференцията — г. Надейнски (секретар на Комитета по морска сигурност при Организацията).

8. Конференцията назначи четири комисии за извършване на работата: Генерална комисия председател: г. Р. Ванкрейнес (Белгия) подпредседател: д-р П. Николич (Югославия)

Техническа комисия председател: г. Л. Спинелли (Италия) подпредседател: г. П. Ериксон (Швеция)

Комисия по предложенията председател: г. В. Ж. Мадиган

(Обединено кралство) подпредседател: г. Н. И. Глухов (СССР)

Комисия по проверка на пълномощията председател: г. А. фон дер Беке

(Аржентина) подпредседател: г. И. С. Едет (Нигерия)

9. Документацията на конференцията, използвана като база за разискванията, включва три предложения за уеднаквена международна система на тонажното измерване, всяко състоящо се от един проектотекст на конвенция с приложени правила и тонажен сертификат, изготвени от Морския комитет за сигурност при Организацията, заедно със съответните пояснения, дадени от различните правителства, и допълнителни предложения от някои правителства.

10. В резултат на разискванията, така както са записани в протоколите и рапортите на комисиите и в протоколите на пленарното заседание, конференцията състави и предостави за подпис и присъединяване Международната конвенция за тонажно измерване на корабите — 1969 г.

11. Конференцията прие три препоръки, представени в разискванията. Тези препоръки се отнасят до: (1) Приемане на Международната конвенция за тонажно измерване на корабите — 1969 г.

(2) Ползване на бруто и нето тонажите.

(3) Уеднаквено тълкувание на определенията, дадени с термините.

12. Текстът на този Заключителен акт, съставен в един оригинален екземпляр на английски, френски, руски и испански език, заедно с приложените текстове на Международната конвенция за тонажно измерване на корабите — 1969 г., и препоръките на конференцията, които са на френски и английски език, ще бъде депозиран при Междуправителствената морска съвещателна организация. Официални преводи на приложената конвенция и препоръките ще бъдат направени на руски и испански език и ще бъдат депозирани заедно с този Заключителен акт. Генералният секретар на

Организацията ще изпрати по едно заверено копие от този Заключителен акт, и когато бъдат готови, и заверени копия от официалните преводи на конвенцията и препоръките до всяко от правителствата, поканени да бъдат представени на тази конференция.

В удостоверение на горното долуподписаните* положиха подписите си върху настоящия Заключителен акт.

Съставено в Лондон на двадесет и трети юни хиляда деветстотин шестдесет и девета година.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТОНАЖНО ИЗМЕРВАНЕ НА КОРАБИТЕ- 1969 г.

Договарящите правителства, желаейки да установят уеднаквени принципи и правила по отношение на определянето на тонажа на корабите, извършващи международни плавания, считайки, че тази цел може да бъде постигната най-добре посредством сключването на една конвенция, се договориха, както следва: Член 1

Общи задължения по конвенцията

Договарящите правителства се задължават да приведат в действие предписанията на тази конвенция и приложенията към нея, които ще представляват неразделна част от нея. Всяко позоваване на разпоредбите на конвенцията представлява същевременно позоваване и на приложенията.

Член 2

Определения

За целите и нуждите на тази конвенция, освен когато изрично е споменато по друг начин, следващите термини означават: (1) Правила — правилата, приложени към тази конвенция.

(2) Администрация — правителството на държавата, под чието знаме плава корабът.

(3)

(4) Международно плаване — плаване на кораба по море от пристанище на страна, за която тази конвенция е в приложение, до пристанище, намиращо се вън от границите на тази страна, или обратното. За тази цел всяка територия, за международните отношения на която е отговорно някое от договарящите правителства или за която Обединените нации са административната власт, се счита като отделна страна.

(5) Бруто тонаж — тонажната стойност на целия обем на един кораб, определена съгласно предписанията на тази конвенция.

(6) Нето тонаж — тонажната стойност на полезния капацитет (обем) на един кораб, определен съгласно предписанията на тази конвенция.

(7) Нов кораб — кораб, чийто кил е положен или който е в подобен стадий на строеж на или след датата на влизане в сила на тази конвенция.

(8) Съществуващ кораб — кораб, който не е „нов кораб".

(9) Дължина —96% от цялата дължина на кораба, измерена по една водолиния, взета на 85 % от товарното газене, мерено от горния ръб на кила, или пък дължината от предната страна на вълнореза до оста на балера на кърмилото по тази водолиния, ако тази дължина е по-голяма. В кораби, проектирани със седловатост на кила, водолинията, по която тази дължина ще се мери, трябва да бъде успоредна на проектната водолиния.

(9) Организация — междуправителствената морска съвещателна организация. *

Член 3

Приложение

(1) Тази конвенция ще се прилага спрямо следните кораби, извършващи международни плавания: (a) кораби, записани в страни, правителствата на които са договарящи страни; (b) кораби, записани в страни, спрямо които тази конвенция се разпростира по силата на член 20; (c) незаписани кораби, плаващи под знамето на държава, правителството на която е договарящо.

(2) Тази конвенция ще се прилага спрямо: (a) новите кораби; (b) съществуващите кораби, претърпяващи преустройства или изменения, които администрацията счита, че са в състояние да изменят техния съществуващ бруто тонаж; (c) съществуващи кораби, ако собственикът им поиска това; (d) всички съществуващи кораби дванадесет години след датата, на която конвенцията влиза в сила, с изключение на случаите, когато такива кораби, без споменатите в точки (b) и (с) на този параграф, ще запазят и тогава съществуващите си тонажи за целта на прилагането спрямо тях на действащи изисквания по силата на други съществуващи международни конвенции.

(3) Съществуващи кораби, спрямо които тази конвенция е била приложена съгласно разпоредбите на подпараграф (2) (с) на този член, няма да бъдат подложени след това на определяне на тонажите им според изискванията, които администрацията прилага за кораби в международни плавания по силата на влязлата в сила настояща конвенция.

Член 4

Изключения

(1) Тази конвенция няма да се прилага спрямо: (a) военни кораби; (b) кораби с дължина, по-малка от 24 м (79 фута).

(2) Нищо от тази конвенция няма да се прилага спрямо кораби, плаващи изключително по: (a) Големите езера на Северна Америка и реката Св. Лаврентий на изток до граничната линия, теглена от Кап де Розие до Вест Пойнт, остров Антикости и откъм северната страна на остров Антикости до меридиана на дължина 63° западно; (b) Каспийско море; (c) Лаплата, Парана и Урагвайските реки на изток до граничната линия, теглена между Пунта Роза (Кабо Сант Антонио), Аржентина и Пунта дел Есте, Урагвай.

Член 5

Непреодолима сила

(1) Кораб, който не попада под разпоредбите на тази конвенция в момента на заминаването си на плаване, не може да бъде подведен под тези разпоредби при каквито и да било отклонения от неговия предварително определен рейс, дължащи се на непреодолима сила от лошо време или друга някаква причина от непреодолим характер (форсмажор).

(2) При прилагане разпоредбите на тази конвенция договарящите правителства ще вземат под необходимото внимание всяко отклонение или забавяне, причинено на който и да било кораб, вследствие на принуда от лошо време или друга непреодолима (форсмажорна) причина.

Член 6

Определяне на тонажите

Определянето на бруто и нето тонажите ще се извършва от администрацията, която може обаче да възложи това определяне на лица или на организации, признати от нея. Във всички случаи съответната администрация ще поема върху себе си пълната отговорност за определянето на бруто и нето тонажите.

Член 7

Издаване на свидетелство

(1) Международно свидетелство за тонажа (1969) ще се издава на всеки кораб, бруто и нето тонажът на който са били определени според разпоредбите на тази конвенция.

(2) Такова свидетелство ще се издава от администрацията или от лице или организация, законно упълномощени от нея. Във всеки случай администрацията ще поема пълната отговорност за това свидетелство.

Член 8

Издаване на свидетелство от друго правителство

(1) Едно договарящо правителство може по искане на друго договарящо правителство да определи бруто и нето тонажите на един кораб и да издаде международно тонажно свидетелство (1969) на кораба или да упълномощи издаването му съгласно разпоредбите на тази конвенция.

(2) Едно копие от свидетелството, както и копия от изчисленията на тонажите ще бъдат предадени колкото е възможно по-скоро на правителството, което е поискало това измерване.

(3) Така издаденото свидетелство трябва да съдържа пояснение относно това, че то е било издадено по искане на правителството на държавата, под чието знаме плава или под чието знаме ще плава корабът. Това свидетелство ще има същата валидност и ще се ползва със същото признаване като свидетелство, издадено по силата на член 7.

(4) Не може да бъде издадено международно свидетелство за тонажа (1969) на кораб, който плава под знамето на държава, чието правителство не е договарящо правителство.

Член 9 форма на свидетелството

(1) Свидетелството ще бъде съставено на официалния език или езици на издаващата го страна. Ако езикът, който се използва за издаване на свидетелството, не е нито английски, нито френски, текстът трябва да включва и превод на един от тези езици.

(2) формата на свидетелството трябва да отговаря на дадената като модел в приложение 3.

Член 10

Невалидност на свидетелството

(1) Без оглед на изключенията, предвидени в настоящите правила, едно международно то-нажно свидетелство (1969) ще престане да бъде валидно и ще бъде отменено от администрацията, ако измененията, направени в съоръжаването, конструкцията, обема, използването на отделните пространства, цялостния брой на пътниците, които корабът е оразмерен да носи според означението в свидетелството за пътнически кораб, и в товарната водолиния или позволеното газене на кораба, са от такъв характер, че изискват или предизвикват увеличение в бруто или нето тонажа му.

(2) Свидетелство, издадено на кораб от администрацията, ще престане да бъде валидно при прехвърлянето на този кораб под знамето на друга държава, с изключение на случаите, предвидени в точка (3) на този член.

(3) При прехвърлянето на един кораб под знамето на друга държава, правителството на която е договарящо правителство, международното тонажно свидетелство (1969) ще остава в сила за период, ненадминаващ три месеца, или докато администрацията издаде друго международно тонажно свидетелство (1969) за заменянето му — който от двата срока е по-къс. Договарящото правителство на държавата, под чието знаме е плавал корабът дотогава, ще предаде на администрацията колкото е възможно по-скоро след прехвърлянето на кораба копие от свидетелството, носено от този кораб по време на прехвърлянето му, и копие от съответното тонажно изчисление.

Член 11

Признаване на свидетелството

Свидетелството, издадено от властите на договарящо правителство според разпоредбите на тази конвенция, ще се приема от другите договарящи правителства и ще се счита важещо за всички цели, включени в предписанията на настоящата конвенция, и като имащо същата валидност, както свидетелствата, издадени от тях.

Член 12

Проверки

(1) Кораб, плаващ под знамето на държава, правителството на която е договарящо правителство, когато се намира в пристанищата на други договарящи правителства, ще бъде предмет на проверка от съответно упълномощени служители на тези правителства. Такава проверка ще се ограничава само в рамките на удостоверяване на следното: (a) че корабът е снабден с валидно свидетелство за тонаж (1969); и

(b) че основните характеристики на кораба съответстват на данните, нанесени в свидетелството.

(2) В никакъв случай обаче извършването на такава проверка не трябва да причинява забавяне на кораба.

(3) В случай че проверката установи, че основните характеристики на кораба се различават от нанесените в международното тонажно свидетелство (1969), така че при тях се получава увеличение на бруто или нето тонажа, правителството на държавата, под чието знаме плава корабът, трябва да бъде незабавно уведомено за това.

Член 13

Привилегии

Привилегиите по тази конвенция не могат да бъдат искани в полза на който и да било кораб, освен ако той притежава валидно свидетелство, издадено според конвенцията.

Член 14

Предишни договори, конвенции и съглашения

(1) Всички други договори, конвенции и съглашения, отнасящи се до въпросите по тонажа на корабите, които понастоящем са в сила между правителства—участници в тази конвенция, ще продължат да бъдат в пълна и цялостна сила през време на съответните периоди по отношение на: (a) кораби, спрямо които тази конвенция не се прилага; и

(b) кораби, спрямо които тази конвенция се прилага по въпроси, за които в нея не е предвидено изрично.

(2) В случаите обаче, когато такива договори, конвенции или споразумения са в противоречие с разпоредбите на настоящата конвенция, разпоредбите на тази конвенция ще имат предимство.

Член 15

Съобщаване на информация

Договарящите правителства ще предприемат необходимото да съобщават и да предават в Организацията: (a) достатъчен брой от образци на техните свидетелства, издавани според предписанията на тази конвенция за разпращане на договарящите правителства; (b) текста на законите, заповедите, разпорежданията, правилата и други документи, издавани от тях във връзка с различните въпроси, свързани с изпълнението на тази конвенция; (c) списък на неправителствените служби, които са упълномощени да действат от името на правителствата по въпроси, свързани с тонажите, за разпространение между договарящите правителства.

Член 16

Подписване, приемане и присъединяване

(1) Тази конвенция ще остане открита за подписване в продължение на период от шест месеца считано от 23 юни 1969 г. и след това ще остане открита за присъединяване. Правителствата на държавите—членки на Организацията на обединените нации или на която и да било от специализираните й поделения или на Международната агенция по атомна енергия, или на Международния съд, могат да станат членове— участници на конвенцията, при: (a) подписване без резерва за приемане; (b) подписване с условие за приемане, като приемането ще следва след това; или

(c) присъединяване.

(2) Приемането или присъединяването ще се осъществява посредством инструмент за приемане или присъединяване, депозиран пред Организацията. Организацията ще уведоми всички правителства, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, за всяко ново приемане или присъединяване, както и за датите на депозирането на тези действия. Организацията ще уведомява всички правителства, които вече са подписали конвенцията, също и за всяко подписване, станало през шестте месеца след 23 юни 1969 г.

Член 17

Влизане в сила

(1) Тази конвенция ще влезе в сила двадесет и четири месеца след датата, на която не по-малко от двадесет и пет правителства на държави, общият тонаж на чиито търговски флоти съставя не по-малко от 65 % от бруто тонажа на световното корабоплаване, са подписали без резерва приемането или са депозирали инструментите за приемане или присъединяване съгласно член 16. Организацията ще уведоми всички правителства, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, за датата, от която тя влиза в сила.

(2) За правителства, които са депозирали инструмент за приемане на настоящата конвенция или за присъединяване към нея през периода от двадесет и четирите месеца, както е предвидено в точка (1) на този член, приемането или присъединяването ще се счита от датата на влизане в сила на конвенцията или три месеца след депозиране на инструмента за приемане или присъединяване, която от двете дати е по-късна.

(3) За правителства, които са депозирали инструмент за приемане на тази конвенция или за присъединяване към нея след датата, от която тя влиза в сила. Конвенцията ще бъде в сила три месеца след датата на депозирането на този инструмент.

(4) След датата, на която всички изискващи се действия за въвеждане в сила на една поправка към настоящата конвенция са били приключени или всички необходими приемания са счетени за потвърдени според подпараграф (6) на параграф (2) от член 18, в случай на поправка, приета единодушно, всеки инструмент за приемане или присъединяване ще се счита, че се отнася за конвенцията така, както е поправена.

Член 18

Изменения

(1) Тази конвенция може да бъде изменяна и допълвана по предложение на едно договарящо правителство според една от процедурите, изброени в този член.

(2) Изменение чрез единодушно одобрение: (a) По искане на едно договарящо правителство текстът на всяко изменение, което то предлага да се внесе в тази конвенция, се съобщава от Организацията на всички договарящи правителства за проучване във връзка с единодушното му приемане.

(b) Всяко така прието изменение влиза в сила дванадесет месеца след датата на неговото одобряване от всички договарящи правителства, ако те не определят една по-скорошна дата. Договарящо правителство, което в срок от двадесет и четири месеца след датата, на която Организацията го е уведомила, не съобщи за своето одобрение или за своя отказ на изменението, се счита, че е одобрило това изменение.

(3) Поправки след разглеждане в Организацията: (a) По искането на едно договарящо правителство всяка поправка, предложена от него по настоящата конвенция, ще бъде разгледана в Организацията. Ако тя се приеме от две трети мнозинство от присъстващите и гласуващи в Комитета по морска безопасност на Организацията, ще бъде съобщена на всички членове на Организацията и на всички договарящи правителства най-малко шест месеца преди нейното разглеждане от събранието на Организацията.

(b) Ако тя се приеме от две трети мнозинство от присъстващите и гласуващи в събранието, ще бъде съобщена от Организацията на всички договарящи правителства за приемане от тяхна страна.

(c) Такава поправка ще влезе в сила дванадесет месеца след датата, на която е приета от две трети от договарящите правителства. Поправката ще влезе в сила за всички договарящи правителства, с изключение на тези, които преди влизането й в сила направят декларация, че не я приемат.

(d) Събранието, включващо две трети от правителствата, представени в Комитета за морска безопасност и присъстващи и гласуващи в събранието, може да предложи с две трети мнозинство от присъстващите и гласуващи определение в момента на нейното приемане, гласящо, че такава поправка е от такова важно значение, че което и да е договарящо правителство, което направи декларация според подпа-раграф (с) на този параграф и което не приеме поправката в период от дванадесет месеца след влизането й в сила, ще престане да бъде участник в настоящата конвенция след изтичането на този срок. Това определение ще бъде предмет на предварително приемане от две трети от договарящите правителства.

(e) Нищо от разпоредбите на този параграф не ще попречи на договарящото правителство, което първо предложи действие по силата на този параграф за поправка на настоящата конвенция, да предприеме по всяко време такова алтернативно действие, каквото то счита за желателно в съгласие с точки (2) или (4) на този член.

(4) Поправки, приемани на конференцията: (a) По искането на едно договарящо правителство и съгласието най-малко на една трета от договарящите правителства ще бъде свиквана конференция на правителствата от Организацията за разглеждане на поправки на настоящата конвенция.

(b) Всяка поправка, приета на една такава конференция от две трети мнозинство от присъстващите и гласуващи представители на договарящи правителства, ще бъде съобщавана от Организацията на всички договарящи правителства за нейното приемане.

(c) Такава поправка ще влезе в сила дванадесет месеца след датата, на която тя е приета от две трети от договарящите правителства. Поправката ще влезе в сила за всички договарящи правителства, с изключение на тези, които преди влизането й в сила направят декларация, че не я приемат.

(d) С мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи на конференция, свикана по силата на подпараграф (а) на този параграф, може да се определи и реши при приемането на поправка, че тя е от такъв важен характер, че ако някое от договарящите правителства, което направи декларация според подпараграф (с) на този параграф и което не приема поправката в срок от дванадесет месеца след влизането й в сила, ще престане да бъде участник в настоящата конвенция след изтичането на този срок.

(5) Организацията ще уведомява всички договарящи правителства за всички поправки, които ще влизат в сила според този член, заедно с датата, на която всяка поправка ще влезе в сила.

(6) Всяко приемане или декларация според предписанията на този член ще се извършва чрез депозиране на съответния инструмент пред Организацията, която ще уведомява всички договарящи правителства за получаването на приемането или декларацията.

Член 19

Денонсиране

(1) Настоящата конвенция може да бъде денонсирана от което и да е договарящо правителство по всяко време след изтичане на пет години от датата, на която конвенцията е влязла в сила за това правителство.

(2) Денонсирането ще бъде извършено чрез депозиране на съответния инструмент в Организацията, която ще уведоми всички други договарящи правителства за всяко получено денонсиране и за датата на неговото получаване.

(3) Едно денонсиране ще влиза в сила след една година или след период с такава продължителност, каквато е посочена в документа за денонсиране, считано от получаването му в Организацията.

Член 20

Територии

(1) (а) В случаите, когато Обединените нации са администриращата власт за една територия или пък някое от договарящите правителства е отговорно за международните отношения на една територия, ще трябва в колкото е възможно по-къс срок да се консултират с властите на тази територия или да вземат такива мерки, които да бъдат подходящи за улесняване разпространението на настоящата конвенция върху тази територия, и в подходящ срок чрез писмено съобщение до Организацията да заявят, че настоящата конвенция ще бъде в сила спрямо тази територия.

(b) Настоящата конвенция ще влезе в сила спрямо споменатата територия от датата на получаването на уведомлението или от друга дата, която изрично е посочена в уведомлението.

(2) (а) Обединените нации или някое от договарящите правителства, които са направили декларация според подпараграф (а) на точка (1) на този член по което и да е време след изтичане на пет години от датата, на която конвенцията е влязла в сила спрямо тази територия, могат чрез писмено съобщение до Организацията да заявят, че настоящата конвенция ще престане да бъде в сила спрямо дадена територия, посочена в съобщението.

(b) Настоящата конвенция ще престане да бъде в сила спрямо която и да било територия, спомената в такова съобщение, една година или в по-дълъг период, какъвто би бил посочен в съобщението, след датата на получаването на съобщението в Организацията.

(3) Организацията ще уведомява всички договарящи правителства за разпростирането на настоящата конвенция спрямо дадена територия според точка (1) на този член и за преустановяването на всяко такова разпростиране според разпоредбите на точка (2), като ще определя при всеки случай датата, от която настоящата конвенция е или ще престане да бъде в сила.

Член 21

Депозиране и регистриране

(1) Настоящата конвенция ще бъде депозирана в Организацията и генералният секретар на Организацията ще предаде заверени копия от нея на всички подписали я правителства и на всички правителства, които се присъединяват към тази конвенция.

(2) Веднага с влизането на настоящата конвенция в сила текстът ще бъде предаден от генералния секретар на Организацията на Секретариата на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване съгласно с член 102 от Устава на Обединените нации.

Член 22

Езици

Настоящата конвенция е съставена в едно единствено копие на английски и френски език, като двата текста са еднакво автентични. Официални преводи на руски и испански език ще бъдат изготвени и депозирани заедно с подписания оригинал.

В потвърждение на горното подписаните, законно упълномощени от техните съответни правителства за тази цел, подписаха тази конвенция.

Съставено в Лондон на двадесет и трети юни хиляда деветстотин шестдесет и девета година.

ПРИЛОЖЕНИЕ II ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРУТО И НЕТО ТОНАЖИТЕ НА КОРАБИТЕ Виж пълния текст на този материал в PDF-а на броя