Наредба № 26 от 24 юни 2003 г. за изискванията за качество и реда за контрол на качеството на зърното при интервенционно изкупуване

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

НАРЕДБА № 26 от 24 юни 2003 г. за изискванията за качество и реда за контрол на качеството на зърното при интервенционно изкупуване

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат изискванията за качество и редът за контрол на качеството на зърното при държавна интервенция на пазара на зърно.

(2) Редът за контрол на качеството на зърното включва реда за вземане на проби и методите за анализ.

Чл. 2. Контролът на качеството на зърното при интервенционно изкупуване се извършва от Националната служба по зърното (НСЗ).

Глава втора

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗЪРНОТО, ПРЕДЛАГАНО ЗА ИНТЕРВЕНЦИОННО ИЗКУПУВАНЕ Чл. 3. Изкупуват се хомогенни партиди от обикновена пшеница, ръж, ечемик, царевица и сорго в количество най-малко 100 т и от твърда пшеница — най-малко 25 т. Чл. 4. (1) Изкупува се зърно, което е здраво, чисто и има търговско качество.

(2) Зърното е здраво, чисто и с търговско качество, когато има типичен цвят и характерен мирис за съответния вид, не съдържа вредители (включително акари) независимо от стадия на развитието им и когато отговаря на минималните изисквания за качество, посочени в приложение № 1.

(3) Обикновената пшеница със седиментационното число по Zeleny между 22 и 30 cm^3 е здрава, чиста и с търговско качество, когато полученото от нея тесто не е лепкаво и е годно за машинна обработка.

(4) Не се изкупува зърно с ниво на радиоактивност, което превишава максимално допустимото съгласно Наредба № 22 от 1994 г. за установяване на норми за радиоактивност на храни в Република България (ДВ, бр. 6 от 1995 г.).

Глава трета

РЕД ЗА КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ЗЪРНОТО Чл. 5. (1) Изискванията за качество на зърното се установяват чрез анализ на представителни проби. За всяка партида се формират най-малко две представителни проби—една анализ-на и една контролна.

(2) Представителните проби се формират от проби, взети от различни части на предлаганата за изкупуване партида. От всяка част на партидата с тегло до 60 т се взема поне една проба.

(3) Вземането на проби от партидата се извършва при нейната доставка в интервенционния склад.

(4) Вземането и формирането на представителни проби се извършва съгласно БДС ISO 13 690, Зърнено-житни, зърнено-бобови култури и млевни продукти. Вземане на проби от насипи*.

Чл. 6. (1) Изискванията за качество на зърното, посочени в приложение №1, се установяват чрез следните методи: 1. за съдържание на влага — по БДС ISO 712, Зърно от житни култури и продукти от преработката на зърно. Определяне на влага (основен сравнителен метод)* и по метод БДС ISO 6540, Царевица. Определяне съдържанието на влага (на смляно и цяло зърно)*; 2. за съдържание на примеси — съгласно приложение № 2; 3. за хектолитрова маса — по БДС ISO 7971/2, Зърнено-житни култури. Определяне на обемната плътност, наричана „хектолитрова маса" (работен метод)*; 4. за седиментационно число на обикновената пшеница — по БДС ISO 5529, Зърно. Определяне на седиментационното число. Метод на Zeleny*; 5. за число на падане по Хагберг (амилазна активност) — по БДС ISO 3093,Зърно. Определяне числото на падане*; 6. за съдържание на суров протеин — съгласно приложение № 3; 7.за лепкавост на тестото и пригодност за машинна обработка — съгласно приложение № 4; 8. брашнести зърна от твърда пшеница— съгласно приложение № 5; 9.съдържание на танин в соргото — съгласно приложение № 6.

(2) Съдържанието на влага по ал. 1, т.1 може да се установи и с апарати на принципа на близката инфрачервена спектрометрия. При спор за съдържанието на влага се приемат резултати, получени по стандартния метод.

(3) Съдържание на суров протеин по ал. 1, т. 6 може да се установи и чрез други методи, признати от Международната асоциация по химия на зърното (ICC).

Чл. 7. (1) Количеството на партидата, доставена в интервенционния склад, се претегля от представител на интервенционния склад в присъствие на продавача или негов представител и представители на НСЗ и ДФ „Земеделие".

(2) За доставеното количество и взетите проби се съставя приемателно-предавателен протокол, който съдържа: 1. датата, на която е проверено количеството на партидата и са взети пробите; 2. теглото на партидата; 3. броя на взетите проби за формиране на представителна проба; 4. данни за лицата, които са присъствали при претеглянето на партидата и вземането на пробите.

Чл. 8. (1) Въз основа на договор ДФ „Земеделие" може да възложи на интервенционния склад да приеме партидата зърно и да изпрати взетата проба и приемателно-предавателния протокол в НСЗ.

(2) В случаите по ал. 1 НСЗ извършва проверка на обема на зърното в склада в срок до 45 дни от приемането.

(3) Когато при обемната проверка по ал. 1 се установи разлика повече от 5 %, партидата се претегля. Ако се окаже, че зърното е по-малко от приетото, разликата и разходите по претеглянето са за сметка на интервенционния склад, а ако е повече от приетото, разходите по претеглянето са за сметка на ДФ „Земеделие".

(4) Когато при последваща проверка се установи, че съхраняваното зърно е по-малко от приетото, разликата е за сметка на интервенционния склад.

Чл. 9. (1) Ако продавачът предложи за изкупуване зърно, което се съхранява в интервенционен склад, партидата се изкупува, когато: 1. документацията за приемане на зърното в склада съдържа данни за теглото и качествените характеристики на партидата; 2. има данни за проведените обработки на зърното през последните 10 месеца; 3. управителят на склада е декларирал, че данните по т. 1 са верни; 4. приетото зърно отговаря на изискванията по чл. 3 и 4; 5.при приемане на зърното са спазени изискванията по чл.5.

(2) При изкупуване на зърно по реда на ал. 1 се съставя приемателно-предавателен протокол съгласно чл. 7, ал. 2. В протокола се отразяват данните по ал. 1, т. 1.

(3) При приемане на партида по реда на ал. 1 НСЗ извършва проверки на зърното съгласно чл.8.

Чл. 10. (1) Националната служба по зърното чрез акредитирана лаборатория извършва анализ на представителната проба и установява показателите за качество в срок до 20 дни от датата на вземане на пробата.

(2) За всяка анализирана проба се изготвя протокол, в който се посочват: 1. теглото на партидата, от която е взета представителната проба; 2.извършените анализи на представителната проба и използваните методи; 3. установените стойности на показателите; 4. лабораторията, извършила анализите; 5. датата, на която са получени резултатите; 6. подпис на лицето, извършило анализа на пробата.

(3) Протоколът по ал. 2 се изпраща на продавача, интервенционния склад и ДФ „Земеделие". Продавачът и представителят на интервенционния склад подписват протокола и могат да поискат проверка на резултатите.

Чл. 11. (1) Ако извършеният анализ покаже, че зърното, предложено за изкупуване, не отговаря на минималните изисквания за качество, посочени в приложение № 1, продавачът изтегля партидата от склада за своя сметка и заплаща всички направени разходи.

(2) До изтегляне на партидата от склада НСЗ съхранява контролната проба по чл. 5.

Чл. 12. (1) Когато продавачът или интервенционният склад поискат проверка на резултатите, получени при окачествяване на зърното, НСЗ извършва анализи на контролната проба по съответните показатели.

(2) Когато се установи, че продавачът или интервенционният склад неоснователно са поискали проверка на резултатите, разходите за повторни анализи са за тяхна сметка, а когато се установи, че са ги оспорили основателно — за сметка на НСЗ.

(3) Разходите по ал. 2 включват: 1. определянето на съдържанието на танин в соргото; 2. определянето на активността на амилазата; 3. определянето на протеиновото съдържание на обикновената и твърдата пшеница; 4. определянето на седиментационното число по Зелени; 5. определянето на лепкавост и пригодност за машинна обработка на тестото.

Чл. 13. Държавен фонд „Земеделие" може да коригира интервенционната цена на зърното според отклонението от базисните показатели за качество, посочени в приложение № 7 .

Чл. 14. (1) Интервенционните складове са длъжни редовно да проверяват количеството и качеството на изкупеното зърно, което съхраняват, и да информират ДФ „Земеделие" и НСЗ при установяване на липси или влошаване на качеството.

(2) Националната служба по зърното съгласувано с ДФ „Земеделие" извършва най-малко веднъж годишно проверка на количеството и качеството на съхраняваното в интервенцион-ните складове зърно. Резултатите от проверките се отразяват в доклад до ДФ „Земеделие", подписан от инспектора на НСЗ и управителя на интервенционния склад.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Зърно" е зърно от: обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и сорго.

2. „Интервенционен склад" е публичен склад или зърнохранилище по смисъла на Закона за съхранение и търговия със зърно, което е одобрено от ДФ „Земеделие" да приема и съхранява зърно въз основа на сключен договор при държавна интервенция.

3. „Партида" е определено количество зърно, представляващо еднородна маса, което се предлага за продажба като цяло.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 2. Наредбата се издава на основание чл. 9а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

За министър: Б. Боев

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2

Минимални изисквания за качество

Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2

Съдържание на примеси

1. Видове примеси — определения

1.1. Счупени зърна

Всички зърна, чийто ендосперм е частично открит, се определят като счупени. Зърна, повредени при овър-шаване, или зърна с отчупен зародиш също се отнасят към тази група.

При царевицата към счупените се отнасят части от зърна и цели зърна, които преминават през сито с диаметър на кръглите отвори 4,5 mm.

При соргото към счупените се отнасят части от зърна или цели зърна, които преминават през сито с диаметър на кръглите отвори 1,8 mm.

1.2. Зърнени примеси а) спаружени зърна: зърна, които след почистване на пробата от всички компоненти, посочени в това приложение, преминават през сита със следните размери на отворите: обикновена пшеница — 2,0 mm; твърда пшеница — 1,9 mm; ръж — 1,8 mm; ечемик — 2,2 mm; за ечемик с влага под 12,5 % спаружени са зърната, които след почистване на всички примеси, посочени в приложението, преминават през сито с размер на отворите 2,0 mm.

Към тази група се отнасят също недозрелите (зелените) и измръзналите зърна. б) други видове житни зърна — всички житни зърна, които не принадлежат към вида зърно, от който е взета пробата; в) зърна, повредени от вредители — зърна, които са нагризани; към тази група се отнасят и зърната, наядени от насекоми; г) зърна с променен цвят на зародиша, зърна с петна, фузариозни зърна: зърна, при които обвивката около зародиша е оцветена в кафяво-черно, но той е нормален и не е покълнал.

За обикновената пшеница зърната с потъмнял зародиш се допуска да бъдат до 8 %.

За твърдата пшеница зърната, които имат кафяво до кафяво-черно оцветяване на други места освен около зародиша, се отнасят към групата на зърна с петна (пъстри зърна).

Зърна, повредени от фузариум, са тези, при които обвивката е засегната от мицела на Fuzarium; на външен вид зърната са леко изсъхнали, набръчкани и имат розови или бели петна с неясни очертания. д) зърна, повредени от сушене, са тези, които показват външни белези на обгаряне, но са със запазена вътрешност. 1.

3. Покълнали зърна

Покълнали зърна са тези, при които коренът или кълнът се вижда ясно с невъоръжено око. Когато се оценява съдържанието на покълнали зърна, трябва да се взема под внимание общият вид на пробата. При някои видове зърнени култури зародишът е изпъкнал и когато пробата зърно се разклати, при твърдата пшеница например обвивката й се разцепва. Такива зърна наподобяват на покълнали, но не трябва да се отнасят към тази група. Покълнали зърна са само тези, при които зародишът е претърпял видими промени, в резултат на които може ясно да се различи покълналото от нормалното зърно. 1.

4. Чужди примеси а) други зърна

Зърна от култивирани или некултивирани растения, но не от зърнено-житни култури. Тук се отнасят непълноценни зърна, зърна, годни за хранене на животни, и вредни семена.

Вредни семена: семена, токсични за хората и животните, семена, които пречат или затрудняват почистването и смилането на зърното, и семена, които се отразяват върху качеството на произведените зърнени продукти. б) повредени зърна

Зърна, загнили, плесенясали, повредени от различни причини до степен на непригодност за човешка консумация, а за фуражното зърно — за хранене на едър рогат добитък.

Зърна, повредени от самозагряване или сушене: нормално развити, но със сиво-кафява до черна на цвят обвивка и променен цвят на ендосперма от жълтеникаво-сиво до кафяво-черно.

Зърна, повредени от неприятели по пшеницата до степен, при която повече от половината повърхност е оцветена в сиво до черно в резултат на вторична криптогенна (с неизвестно естество) причина. Когато промяната на цвета обхваща по-малко от половината повърхност на зърното, то се отнася към зърната, повредени от складови неприятели. в)други примеси

Всички примеси, задържани от сито с размер на отворите 3,5 mm (с изключение на зърна от други видове зърнени култури и големи зърна от основния вид зърно), и тези, които преминават през сито с размер на отворите 1,0 mm.

Камъчета, пясък, части от сламки, други замърсители, които преминават през сито с отвори 3,5 mm и се задържат над сито с отвори 1,0 mm.

За царевицата всички примеси, които преминават през сито с размер на отворите 1,0 mm, се отнасят към други примеси по първия абзац на буквата. г) обвивки (при царевицата — части от кочан); д) мораво рогче; е) загнили зърна; ж) мъртви насекоми или части от насекоми; з) зърна от основната култура и зърна на други зърнени култури, повредени от мораво рогче или загниване, независимо дали показват дефектиране от друг вид.

1.5. Живи складови вредители

1.6. Брашнести зърна

Брашнести зърна от твърда пшеница са зърната, чийто ендосперм не е напълно стъкловиден.

2. Особености при определяне на примесите 2.

1. Твърда пшеница

Зърнените примеси включват: спаружени зърна, други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, зърна с променен цвят на зародиша, пъстри зърна, фузариозни зърна и зърна, повредени от сушене.

Чуждите примеси включват: други зърна, повредени зърна, други примеси, обвивки, мораво рогче, изгни-ли зърна, мъртви насекоми или части от насекоми.

2.2. Обикновена пшеница

Зърнените примеси включват: спаружени зърна, други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, зърна с променен цвят на зародиша и зърна, повредени от сушене.

Чуждите примеси включват: други зърна, повредени зърна, други примеси, обвивки, мораво рогче, изгни-ли зърна, мъртви насекоми или части от насекоми. 2.

3. Ръж

Зърнените примеси включват: спаружени зърна, други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, зърна с променен цвят на зародиша и зърна, повредени от сушене.

Чуждите примеси включват: други зърна, повредени зърна, други примеси, обвивки, мораво рогче, изгни-ли зърна, мъртви насекоми или части от насекоми. 2.

4. Ечемик

Зърнените примеси включват: спаружени зърна, други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, и зърна, повредени от сушене.

Чуждите примеси включват: други зърна, повредени зърна, други примеси, обвивки, мораво рогче, изгни-ли зърна, мъртви насекоми или части от насекоми. 2.

5. Царевица

Зърнените примеси включват: други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, и зърна, повредени от сушене.

Всички примеси, които преминават през сито с размер на отворите 1,0 mm, се отнасят към чуждите примеси.

Чуждите примеси включват: други зърна, повредени зърна, други примеси, обвивки, мъртви насекоми или части от насекоми. 2.

6. Сорго

Зърнените примеси включват: други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, и зърна, повредени от сушене.

Чуждите примеси включват: други зърна, повредени зърна, други примеси, обвивки, мъртви насекоми или части от насекоми.

3. Метод за определяне на примеси в зърното 3.

1. Обикновена пшеница, твърда пшеница, ръж, ечемик

Проба от 250 g се пресява през две сита: първото с размер на отворите 3,5 mm и второто с размер на отворите 1,0 mm в продължение на половин минута. За по-добро пресяване се препоръчва вибрационно сито.

От надсявката над сито 3,5 mm се отделят зърната от други житни култури и особено големи зърна на основната култура и се връщат в основната проба. Останалата част се обединява с пресявката под сито 1,0 mm и се определят като чужди примеси.

Пресявката под сито 1,0 mm внимателно се проверява за жива зараза.

От почистената проба с помощта на делител се взема порция между 50 до 100 g и се претегля.

Почистената проба се разстила на маса с помощта на пинцет или рогова шпатула и от нея се отделят всички счупени зърна, зърна от други житни култури, покълнали зърна, зърна, повредени от вредители, измръзнали зърна, зърна с променен цвят на зародиша, пъстри зърна, плевелни семена, мораво рогче, повредени зърна, изгнили зърна, обвивки, живи и мъртви насекоми.

Неовършаните зърна се олющват на ръка и обвивките се отнасят към чуждите примеси. Към чуждите примеси се отнасят също камъчета, пясък и сламки.

Почистената проба се пресява в продължение на половин минута през сито с отвори: —2,0 mm за обикновена пшеница; -1,9 mm за твърда пшеница; -1,8 mm за ръж; -2,2 mm за ечемик.

Зърната, преминали под тези сита, се отнасят към групата на спаружените. Измръзналите и зелени зърна се отнасят също към тази група примеси. 3.

2. Царевица и сорго

Проба от 500 g царевица и 250 g сорго се пресяват през сито с размер на отворите 1,0 mm в продължение на половин минута. Пресявката се проверява за живи и мъртви насекоми.

С помощта на пинцет от надсявката се отделят камъчета, пясък, части от слама и други чужди примеси и се прибавят към пресявката от сито 1,0 mm.

От пресятата проба с помощта на делител се отделят за царевицата 100 - 200 g, а за соргото 25 - 50 g. Количеството се претегля, след което с помощта на пинцет или рогова шпатула се отделят зърната от други житни култури, зърната, повредени от вредители, измръзналите зърна, покълналите зърна, чуждите семена, повредените зърна, обвивките, живите и мъртви насекоми.

Почистената проба се пресява през сито с размер на отворите 4,5 mm за царевица и 1,8 mm за сорго. Пресявката се отнася към групата на счупените зърна. 3.

3. Апарати и уреди за анализ

Действията, описани в т. 2.2 и 2.3, се извършват със: а) делител за проби конусен или улеен; б) везна; в) сита с размери на продълговати отвори 1,0 mm, 1,8 mm, 1,9 mm, 2,0 mm, 2,2 mm, 3,5 mm и сита с кръгли отвори с размери 1,8 mm и 4,5 mm; ситата може да се монтират на вибрационен апарат. 3.

4. Изразяване на резултатите

Примесите, определени по методите, описани в т. 3.1 и 3.2, внимателно се претеглят с точност до 0,01 g и се изчисляват в процент към средната проба.

За всяка проба се провеждат по два анализа. Разликата не трябва да превишава 10 %.

Резултатите се записват в протокола от изпитване с точност до 0,1%.

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1, т. 6

Метод за определяне на суров протеин в зърно, зърнени продукти и фуражи (Стандарт № 105 на Международната асоциация по химия на зърното, ICC)

Приложение № 4 към чл. 6, ал. 1, т. 7

Метод за определяне на лепкавост и пригодност за машинна обработка на тесто от обикновена пшеница

Приложение № 5 към чл. 6, ал. 1, т. 8

Определяне на брашнести зърна от твърда пшеница

Приложение № 6 към чл. 6, ал. 1, т. 9

Метод за определяне съдържанието на танин в сорго (ISO 9648)

Приложение № 7 към чл. 13

Базисни показатели за качество Виж приложенията в PDF-а на броя