Наредба № 4 от 14 август 2003 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ

НАРЕДБА № 4 от 14 август 2003 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С наредбата се определят изискванията при проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби, захранвани с променливо напрежение до 1000 V или с постоянно напрежение до 1500 V, в сгради на основното застрояване с жилищно, обществено-обслужващо, производствено, смесено и друго предназначение, във второстепенни, стопански и други постройки на допълващото застрояване, във временни строежи и преместваеми обекти, както и на електрически уредби, които са свързани с предназначението на сградите, но са разположени извън тях, наричани за краткост „електрически уредби в сгради".

(2) Наредбата се прилага при изграждането на нови и при реконструкцията на електрически уредби в сгради с нормална пожарна опасност. За електрически уредби в сгради с пожароопасни и/или взривоопасни зони се спазват и изискванията на Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.).

(3) При проектирането и изграждането на електрически уредби в сгради се прилагат изискванията на хармонизираните документи на CENELEC за електрически уредби в сгради, въведени в Република България чрез системата от стандарти БДС HD 384. Структурата на системата от стандарти БДС HD 384 е дадена в приложението.

(4) Продуктите, предвидени с одобрения проект и влагани при изграждането на електрически уредби в сгради, трябва да са с оценено съответствие със съществените изисквания към тях при условията, по реда и процедурите, определени с наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

Чл. 2. Наредбата не се прилага при проектиране, изграждане и експлоатация на: 1. сгради с електрически уредби, мрежи и системи за производство, пренос и разпределение на електрическа енергия; 2. електрически уредби за улично осветление; 3. електрически уредби за въглищни, рудни и нерудни находища; 4.електрически огради; 5. електрически уредби на подвижния състав на електрифицирания транспорт, на автомобили, на бордовете на водоплавателни и въздухоплавателни средства; 6. електрически уредби на машини и съоръжения; 7. мълниезащитни уредби на сгради.

Чл. 3. При проектирането на електрически уредби в сгради трябва да се осигуряват: 1. безопасност при изграждането, нормалната експлоатация и аварийните режими, които е било възможно да бъдат предвидени; 2. надеждност при експлоатацията; 3. ремонтопригодност; 4. енергийна ефективност.

Чл. 4. При изграждането на електрически уредби в сгради се осигурява защита срещу поражения от електрически ток на работещите и на лицата, които имат регламентиран достъп до строителната площадка.

Чл. 5. (1) При състояние на нормална експлоатация и при аварийни режими, които е било възможно да бъдат предвидени, електрическите уредби в сгради трябва да осигуряват защита на живота и здравето на хората и опазване на тяхното имущество основно чрез: 1. защита срещу поражения от електрически ток; 2. защита срещу топлинни въздействия; 3. защита срещу свръхтокове; 4. защита срещу пренапрежения.

(2) За специални електрически уредби или условия могат да се прилагат и допълнителни защити.

Глава втора

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ УРЕДБИ В СГРАДИ

Раздел I

Електрическо захранване и структура Чл. 6. (1) Основните характеристики на електрическото захранване са: 1. номинално напрежение; 2.вид на тока; 3. проспектен ток на късо съединение на входа на електрическата уредба на сградата; 4. възможност за съответствие с потребностите на електрическата уредба, включително необходимата мощност за захранване.

(2) Основните характеристики по ал. 1 се оценяват, когато се използва външен захранващ източник, и се определят, когато се използва автономен (собствен) източник. Те се прилагат както за главното електрозахранване на сградата, така и за захранванията за безопасност и за резервните захранвания, когато такива захранвания са необходими.

Чл. 7. (1) Захранване за безопасност и резервно захранване се проектират, когато необходимостта от тях е наложена от: 1. органите за пожарна и аварийна безопасност; 2. условия, определящи необходимост от евакуация от помещенията в случай на извънредна нужда; 3. икономически обоснована необходимост за ограничаване на негативни последствия при смущения в електрозахранването.

(2) Захранванията по ал. 1 трябва да имат капацитет, надеждност и комплектност, съответстващи на определената им функция.

Чл. 8. За захранване на електрически уредби в сгради в зависимост от вида на схемата на свързване със земя се използват: 1. схема ТМ при която има една точка, свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на електрическата уредба са свързани към тази точка посредством защитни проводници; прилагат се три вида схеми ТМ в зависимост от състоянието на неутралния проводник и на защитния проводник, както следва: а) схема ТМГ-Б, при която в цялата мрежа има отделен защитен проводник; б) схема ТМГ-С-Б, при която функциите на защитния и неутралния проводник са обединени и се осъществяват посредством един проводник (проводник PEN) в част от мрежата; в) схема ТМ-С, при която функциите на защитния и неутралния проводник са обединени и се осъществяват посредством един проводник (проводник PEN) в цялата мрежа; 2. схема ТТ, при която има една точка на захранването, свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на електрическата уредба са свързани към заземители, електрически отделени от заземяването на захранването; 3. схема 1Т, при която всички тоководещи части са изолирани от земя, или една точка е свързана със земя посредством импеданс, а достъпните токопроводими части на електрическата уредба са свързани към заземители или поотделно, или общо, или са присъединени към заземителя на захранването; 4. постояннотокови схеми.

Чл. 9. (1) Всяка електрическа уредба трябва да се структурира в отделни клонове за: 1. избягване на опасности и ограничаване на последствията от дефект; 2. улесняване на проверките, изпитванията и техническата експлоатация.

(2) За частите на електрическата уредба, които трябва да функционират отделно, така че техните функции да не се нарушават при излизане от строя на други вериги, се предвиждат отделни разпределителни вериги.

Раздел II

Външни въздействия Чл. 10. (1) При проектирането и изграждането на електрически уредби в сгради се отчитат външните въздействия, на които могат да бъдат подложени както цялата уредба, така и нейни части.

ВИЖ този материалhttp://dv.parliament.bg/DVPics/2017/47_17/76_nar_reg.pdf