Закон за управление при кризи

УКАЗ № 32

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за управление при кризи, приет от ХХХIX Народно събрание на 17 февруари 2005 г.

Издаден в София на 25 февруари 2005 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Антон Станков

ЗАКОН за управление при кризи

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи.

(2) Законът определя организацията, основните функции, задачите, правата и задълженията, както и принципите на взаимодействие на органите на държавна власт и местно самоуправление, на физическите и юридическите лица при управление при кризи.

(3) Целта на закона е да осигури опазването на живота, здравето и имуществото на населението, територията, околната среда, културните и материалните ценности на страната чрез изграждането на Национална система за управление при кризи.

(4) Законът не се прилага при обявяване на режим “положение на война”, “военно положение” или “извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 2. (1) Криза по смисъла на този закон е такава внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, при която са нарушени или застрашени животът, здравето и имуществото на големи групи от хора, територията, околната среда, културните и материалните ценности на страната.

(2) В случай на криза на територията на друга държава компетентните органи осъществяват необходимите действия за реагиране при криза по реда на този закон, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 3. Управлението при кризи е елемент на националната сигурност на страната и включва: 1. планиране и превантивна дейност; 2. прогнозиране развитието на кризите; 3. ранно предупреждение; 4. анализ на кризите и определяне на алтернативи за реагиране; 5. подготовка и утвърждаване на планове за управление при кризи; 6. провеждане на операции за реагиране при кризи; 7. връщане към състояние на стабилност.

Чл. 4. (1) Необходимите ресурси за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи се осигуряват от задължените по закона лица в съответствие с възложените им функции по този закон и нормативните актове, регламентиращи дейността им.

(2) Република България може да приеме помощ от други държави или от международни организации за овладяване и преодоляване на последиците от кризи.

Глава втора

НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ

Раздел I

Общи положения Чл. 5. (1) Националната система за управление при кризи осигурява действията по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи на територията на страната или извън нея - при изпълнение на задължения, произтичащи от международни договори, по които Република България е страна.

(2) Националната система за управление при кризи се изгражда на централно и на териториално ниво.

Чл. 6. Националната система за управление при кризи включва: 1. органи за управление; 2. центрове за управление; 3. комуникационно-информационна система; 4. сили за реагиране при кризи.

Чл. 7. Националната система за управление при кризи отговаря на следните изисквания: 1. осигуряване на възможност за наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и дейности; 2. осигуряване на готовност за действие и способност за своевременно реагиране при кризи; 3. изграждане на единна комуникационно-информационна система, гарантираща ситуационна осведоменост в реално време; 4. ясно и точно определяне на задълженията на всички нива на управление; 5. ефективно използване на наличните ресурси за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи; 6. непрекъснатост на финансирането; 7. гарантиране на гражданския контрол; 8. оперативна съвместимост с Националната система за ранно предупреждение и Националната система за оповестяване; 9. оперативна съвместимост със системите за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз и на други международни организации и държави, с които Република България има сключени международни договори; 10. единно ръководство на силите за реагиране при кризи при запазване на институционалната им принадлежност.

Чл. 8. Основните задачи на Националната система за управление при кризи са: 1. обучение и подготовка на органите за управление, силите за реагиране при кризи и населението; 2. анализ на обстановката; 3. прилагане на превантивни мерки; 4. предотвратяване разрастването на кризата; 5. овладяване на кризата; 6. ограничаване и ликвидиране на последиците от кризата.

Раздел II

Органи за управление при кризи Чл. 9. (1) Управлението при кризи се осъществява от: 1. централните органи на изпълнителната власт; 2. териториалните органи на изпълнителната власт; 3. органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.

(2) При осъществяване на правомощията си по този закон Министерският съвет се подпомага от Съвета по сигурността, а за всеки конкретен случай - от Национален кризисен щаб.

(3) На президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация в случай на заплаха или възникнала криза на територията на цялата страна.

Чл. 10. Министерският съвет: 1. формира националната политика и осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи; 2. създава и ръководи Националната система за управление при кризи; 3. разрешава участието на невоенизирани формирования при овладяване и преодоляване на последиците от кризи в други държави; 4. разрешава участието на чуждестранни или на международни невоенизирани формирования при овладяване на кризи и преодоляване на последиците от кризи на територията на страната; 5. обявява кризисно положение на територията на цялата страна или на част от нея; 6. взема решение за провеждане на мобилизация на гражданските ресурси при кризи; 7. взема решение за организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и разсредоточаване на културни и материални ценности; 8. приема Национален план за управление при кризи; 9. приема Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти; мерките за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и редът за тяхното прилагане се определят в правилника за прилагане на закона; 10. приема Национален план за организирано извеждане на населението и разсредоточаване на културните и материалните ценности; 11. приема Национална програма за обучение на населението за действия при кризи; 12. определя условията и реда за създаване, използване и възстановяване на централните и териториалните кризисни запаси; 13. определя реда и начина за финансиране на дейностите по управление при кризи и разпределението на финансовите средства; 14. планира финансовите средства за управление при кризи и ги предлага за включване в държавния бюджет; 15. определя с наредба условията и реда за производство и снабдяване със стоки и услуги при кризисно положение; 16. организира разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи; 17. определя юридическите лица и едноличните търговци от национално значение, които с оглед на тяхната дейност на територията на страната се задължават да изготвят планове за управление при кризи, и им възлага изпълнението на функции по планиране, подготовка и провеждане на дейности при кризи; 18. организира изграждането и използването на комуникационно-информационна система за управление при кризи, Национална система за ранно предупреждение и Национална система за оповестяване; 19. организира взаимодействието на Националната система за управление при кризи със системите за реагиране при кризи на други държави и международни организации; 20. определя условията и реда за обучение на органите за управление, силите за реагиране при кризи и населението за действия при кризи; 21. организира използването на научноизследователския потенциал в интерес на управлението при кризи.

Чл. 11. Съветът по сигурността: 1. подпомага Министерския съвет при планирането и контрола на действията на органите на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи; 2. координира процеса по разработването и предлага на Министерския съвет за приемане: а) Национален план за управление при кризи; б) Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти; в) Национална програма за обучение на населението за действия при кризи; 3. изготвя годишен доклад за готовността на страната за действия при кризи и го внася в Министерския съвет; 4. прави предложения пред Министерския съвет за участие в операции, различни от война, и в хуманитарни операции.

Чл. 12. (1) За всеки конкретен случай на криза по предложение на Съвета по сигурността може да се създаде Национален кризисен щаб.

(2) Щабът се създава със заповед на министър-председателя и се състои от министри, заместник-министри и други органи на изпълнителната власт.

Чл. 13. Националният кризисен щаб: 1. извършва анализ и оценка на обстановката, на състава и състоянието на силите за реагиране при кризи и на предприетите действия за овладяване на кризата; 2. организира и координира действията на министрите, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, областните управители, кметовете на общини, на физическите лица и на лицата по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8 за овладяване на кризата; 3. контролира изпълнението на задачите и прилагането на мерките за преодоляване на кризата, възложени от Министерския съвет; 4. предлага на Министерския съвет провеждане на мобилизация на граждански ресурси, организирано извеждане на хора и животни от застрашените райони и разсредоточаване на културни и материални ценности; 5. прави предложение пред Министерския съвет за вземане на решение за използване на централните и териториалните кризисни запаси; 6. осигурява взаимодействието със системите за реагиране при кризи по чл. 7, т. 9.

Чл. 14. (1) Създава се Комисия за възстановяване и подпомагане при кризи към Министерския съвет. Комисията се ръководи и представлява от министър.

(2) Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи координира дейността по заявяване на средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи, разрешава отпускането им и контролира тяхното изразходване.

(3) Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се подпомага от Държавна агенция “Гражданска защита”.

(4) Съставът, дейността и организацията на работа на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 15. (1) Министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията: 1. ръководят дейностите по управление при кризи в подчинените им структури и в ръководената от тях сфера; 2. организират разработването и утвърждават планове за управление при кризи в ръководената от тях сфера и предоставят данни за изготвянето на Националния план за управление при кризи; 3. организират разработването и утвърждават Програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти в подчинените им структури; предлагат и организират в ръководената от тях сфера прилагането на мерките от Годишния национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти; 4. създават сили за реагиране при кризи; 5. организират обучението за действия при кризи; 6. планират финансовите средства за управление при кризи в бюджетите си; 7. създават и поддържат: а) подсистема към Националната система за оповестяване; б) регистър на силите за реагиране при кризи; в) регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности в ръководените от тях структури; 8. подготвят и осигуряват сили за участие в прилагането на мерки и провеждането на операции на колективни системи за реагиране при кризи или за оказване на помощ на други страни в изпълнение на международни договори, по които Република България е страна; 9. организират разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи в ръководената от тях сфера.

(2) При упражняване на правомощията си по този закон министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията се подпомагат от съвети по сигурност и управление при кризи.

Чл. 16. Областният управител: 1. организира и ръководи управлението при кризи в областта; 2. обявява кризисно положение на територията на областта; 3. организира разработването и утвърждава план за управление при кризи за областта; 4. предоставя данни за изготвянето на Националния план за управление при кризи и на плановете на централните органи на изпълнителната власт; 5. организира разработването и утвърждава Програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти за областта; предлага и организира в рамките на областта прилагането на мерките от Годишния национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти; 6. организира и ръководи силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи на територията на областта; 7. организира и отговаря за обучението на областната администрация, доброволните формирования и населението за действия при кризи; 8. разрешава използването на териториалните кризисни запаси по предложение на областния съвет по сигурност и управление при кризи; 9. оценява необходимостта и предлага на Министерския съвет мобилизация на гражданските ресурси за нуждите на областта; 10. поддържа подсистема към Националната система за оповестяване и създава организация за оповестяване при криза; 11. създава и поддържа: а) областен регистър на силите за реагиране при кризи; б) областен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности; 12. планира финансовите средства за управление при кризи в бюджета на областта; 13. представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността си.

Чл. 17. (1) При упражняване на правомощията си по този закон областният управител се подпомага от областен съвет по сигурност и управление при кризи, наричан по-нататък “съвета”.

(2) Съветът се състои от председател - областния управител, и членове - заместник областните управители, директорите на дирекции в областната администрация, директора на областната дирекция “Гражданска защита”, директора на центъра за спешна медицинска помощ и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(3) Поименният състав и редът за работа на съвета се определят със заповед на областния управител.

Чл. 18. Общинският съвет приема план за управление при кризи.

Чл. 19. Кметът на община: 1. организира и ръководи управлението при кризи в общината; 2. обявява кризисно положение на територията на общината; 3. организира и ръководи силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи на територията на общината; 4. оценява необходимостта и предлага на Министерския съвет мобилизация на гражданските ресурси за нуждите на общината; 5. осъществява мероприятията по мобилизацията на гражданските ресурси при кризи; 6. предлага на общинския съвет да приеме план за управление при кризи и предоставя данни за изготвянето на областния план за управление при кризи; 7. организира разработването и утвърждава Програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти за общината; предлага и организира в рамките на общината прилагането на мерките от годишния национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти; 8. определя юридическите лица и едноличните търговци, които с оглед на тяхната дейност на територията на общината разработват планове и участват в дейностите по управление при кризи; 9. организира създаването, комплектуването, поддържането и обучението на доброволните формирования; 10. поддържа подсистема към Националната система за оповестяване и създава организация за оповестяване при криза на територията на общината; 11. създава и поддържа: а) общински регистър на силите за реагиране при кризи; б) общински регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности; 12. организира и отговаря за обучението на общинската администрация и населението за действия при кризи; 13. планира финансовите средства за управление при кризи в бюджета на общината; 14. представя на областния управител ежегоден доклад за дейността си.

Чл. 20. (1) Дейността на кмета по този закон се подпомага от общински съвет по сигурност и управление при кризи, наричан по-нататък “съвета”.

(2) Съветът се състои от председател - кмета на общината, и членове - заместник-кметовете, началника на звеното за управление при кризи, представител на областната дирекция “Гражданска защита” и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(3) Поименният състав и редът за работа на съвета се определят със заповед на кмета на общината.

Чл. 21. (1) В администрацията на изпълнителната власт се създават звена за управление при кризи.

(2) Съставът и функциите на административните звена по ал. 1 се определят с устройствения правилник на съответната администрация.

Чл. 22. Лицата, които управляват или представляват юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8: 1. организират и ръководят дейностите по управление при кризи на територията, на която осъществяват дейността си; 2. разработват план за управление при кризи; 3. организират обучението на техния персонал за действия при кризи; 4. създават, комплектуват, поддържат и обучават силите за реагиране при кризи; 5. представят на Националния център за управление при кризи, съответно на кмета на общината, ежегоден доклад за дейността си.

Раздел III

Центрове за управление при кризи Чл. 23. Центрове за управление при кризи се създават в администрацията на Министерския съвет, в министерствата, в администрацията на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и в областните администрации.

Чл. 24. (1) Център за управление при кризи в администрацията на Министерския съвет е Националният център за управление при кризи.

(2) Националният център за управление при кризи включва Национален ситуационен център, звено за анализи и прогнози, звено за комуникационно-информационно осигуряване и звено за ресурсно осигуряване.

(3) Към Националния център за управление при кризи могат да се създават междуведомствени експертни работни групи.

(4) Структурата, дейността и организацията на работа на Националния център за управление при кризи се определят с устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Чл. 25. Националният център за управление при кризи: 1. подпомага Съвета по сигурност към Министерския съвет и Националния кризисен щаб във връзка с ръководството и координирането на действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи; 2. поддържа непрекъснато оперативно дежурство, извършва наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и прогнозира развитието на евентуални кризи; 3. извършва оповестяване в рамките на Националната система за управление при кризи; 4. извършва анализ на обстановката и подготвя обобщена оценка, изготвя предложения за прилагане на превантивни мерки, за провеждане на операции за реагиране при кризи, за координиране и съвместяване на плановете за операциите на силите за реагиране при кризи; 5. уведомява незабавно министър-председателя за възникнала криза и координира неотложните действия на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица до създаването на Национален кризисен щаб; 6. осигурява постоянен обмен на информация по управлението при кризи между заинтересованите институции; 7. осъществява взаимодействие със системите за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз и на други международни организации и държави, с които Република България има сключени международни договори; 8. организира разработването на: а) Национален план за управление при кризи; б) Национален план за организирано извеждане и разсредоточаване на културните и материалните ценности от застрашените райони; в) Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти; г) Национална програма за обучение на населението за действия при кризи; 9. поддържа: а) централен регистър на силите за реагиране при кризи; б) централен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности; в) централен регистър на средствата и местата за организирано извеждане.

Чл. 26. (1) Центровете за управление при кризи към министрите, към органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и към областните управители осъществяват дейностите по чл. 25 в рамките на ръководената от тях сфера на обществения живот.

(2) Центровете за управление при кризи: 1. поддържат непрекъснато оперативно дежурство; 2. поддържат в постоянна готовност комуникационно-информационната система; 3. осигуряват наблюдение, анализ и оценка на обстановката; 4. изготвят прогнози за възникване и развитие на кризи; 5. осигуряват оповестяване при кризи; 6. осигуряват обмена на информация в процеса на управление при кризи; 7. създават и поддържат база данни, свързана с рискове и заплахи за възникване на кризи; 8. разработват планове за управление при кризи.

(3) Към центровете за управление при кризи със заповед на ръководителя на съответния орган могат да се привличат допълнителни сили и средства.

(4) Министерският съвет определя органите на изпълнителната власт, към които не се изграждат центрове за управление при кризи.

Раздел IV

Комуникационно-информационна система на Националната система за управление при кризи Чл. 27. (1) В органите за управление при кризи се изгражда комуникационно-информационна система за управление при кризи.

(2) Комуникационно-информационната система за управление при кризи се изгражда на база мрежите на далекосъобщителните оператори и на обособените информационни мрежи на Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, на другите централни и териториални органи на изпълнителната власт и на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Комуникационно-информационната система се интегрира с Комплексната автоматизирана система за управление.

(3) Далекосъобщителните оператори предоставят с предимство на Националната система за управление при кризи далекосъобщителни услуги с необходимото качество.

(4) При обявено кризисно положение предоставените по ал. 3 услуги са за сметка на държавния бюджет.

(5) Условията и редът за предоставяне на далекосъобщителни услуги и заплащането им по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 28. За наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и дейности в органите за управление при кризи се изграждат и поддържат системи за ранно предупреждение.

Чл. 29. (1) Оповестяването в националната система за управление при кризи и на населението при заплаха или възникнала криза се извършва чрез: 1. Националната система за оповестяване - подсистема на комуникационно-информационната система за управление при кризи; 2. изградените комуникационни мрежи за спешни повиквания; 3. средствата за масово осведомяване.

(2) Органът за управление, който осъществява общото ръководство при криза, предоставя на населението информация за предприетите мерки.

(3) Редът и начинът за оповестяване по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 30. (1) При управлението при кризи, при необходимост, се използват комуникационно-информационните ресурси на Комплексната автоматизирана система за управление по ред, определен от Министерския съвет.

(2) Обменът на информация между центровете за управление при кризи се осъществява от Комуникационно-информационната система на Националната система за управление при кризи.

Чл. 31. (1) При криза за нуждите на Националната система за управление при кризи се използват и мрежите на пощенските оператори.

(2) Пощенските оператори осигуряват пощенски услуги с предимство.

(3) При обявено кризисно положение услугите по ал. 2 са за сметка на държавния бюджет.

(4) Условията и редът за предоставяне и заплащане на пощенските услуги се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 32. (1) При криза централните и териториалните органи на изпълнителната власт, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, юридическите лица и едноличните търговци незабавно предоставят информация на центровете за управление при кризи. Такава информация се предоставя на центровете и периодично, и при поискване.

(2) Информацията по ал. 1 се използва само за целите на управлението при кризи.

Раздел V

Сили за реагиране при кризи Чл. 33. (1) Силите за реагиране при кризи прилагат мерките по чл. 44 и провеждат операциите за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи.

(2) Сили за реагиране при кризи са: 1. структури на администрациите на органите на изпълнителната власт; 2. формирования на юридическите лица; 3. екипи на центровете за спешна медицинска помощ, на други лечебни заведения или на здравни заведения; 4. доброволни формирования.

(3) Министерският съвет определя органите на изпълнителната власт, в администрациите на които не се създават сили за реагиране при кризи.

(4) Ръководството, координацията и контролът на действията на силите за реагиране при кризи се осъществяват от органите за управление при кризи в съответствие с техните правомощия.

Чл. 34. Силите за реагиране при кризи осъществяват дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи в съответствие с функциите си, определени в този закон, в специални закони и подзаконови нормативни актове.

Чл. 35. (1) Доброволни формирования се създават при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

(2) Органите за управление при кризи осигуряват обучението, подготовката и екипировката на създадените от тях доброволни формирования за действия при кризи.

Чл. 36. (1) Доброволец може да бъде всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е сключило договор.

(2) Лицето може да придобие качеството доброволец независимо от трудовото или служебното му правоотношение.

(3) Правата и задълженията на доброволците се определят с наредбата по чл. 35, ал. 1 и със сключения от всеки доброволец договор.

(4) Доброволците се организират в доброволни формирования, за което им се издава удостоверение и се вписват в регистър.

(5) Условията и редът за подбор на доброволци се определят с наредбата по чл. 35, ал. 1.

Чл. 37. (1) За времето на изпълнение на договорните си задължения доброволците се считат в неплатен отпуск, който им се признава за служебен или трудов стаж.

(2) При условията на ал. 1 на доброволците се заплаща възнаграждение за сметка на държавния бюджет в размер, определен от Министерския съвет.

(3) Доброволците не са длъжни да изпълняват задълженията си в случаите, когато те или членове на тяхното домакинство са непосредствено засегнати от кризата.

Чл. 38. (1) За претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на задълженията си доброволецът получава обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.

(2) При смърт на доброволец, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения, на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 39. За сметка на държавния бюджет доброволците се: 1. застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните им задължения; 2. осигуряват за всички осигурени социални рискове.

Глава трета

ПЛАНИРАНЕ И РЕАГИРАНЕ ПРИ КРИЗИ

Раздел I

Планиране при кризи Чл. 40. (1) Органите за управление при кризи разработват: 1. годишен план; 2. план за управление при кризи.

(2) В годишния план се включват задачи и мероприятия по подготовката на органите за управление, силите за реагиране и средствата и поддържането им в готовност за реагиране при кризи.

(3) Планът за управление при кризи съдържа: прогноза за възможните рискове; характеристика на възможните последици; необходимите сили за реагиране при кризи и начините и средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи; организацията на действията на органите за управление при кризи; реда и начина за оповестяване, както и други въпроси, свързани с управлението при кризи.

(4) Плановете за управление при кризи на централната администрация на изпълнителната власт и на областите се утвърждават от съответния ръководител след съгласуване със Съвета по сигурност към Министерския съвет.

(5) Плановете за управление при кризи на общините се приемат от общинския съвет след съгласуване с областния съвет по сигурност и управление при кризи.

(6) Плановете за управление при кризи на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8 се утвърждават от лицата, които ги управляват, след съгласуване с отрасловите министерства, съответно с общинския съвет по сигурност и управление при кризи.

Раздел II

Реагиране при кризи Чл. 41. (1) Реагирането при кризи включва прилагането на превантивни мерки, мерки за реагиране при кризи и мерки за ликвидиране на последиците от кризи.

(2) Мерките за реагиране при кризи се прилагат от органите за управление при кризи, центровете и силите за реагиране при кризи.

Чл. 42. (1) Прилагането на превантивни мерки има за цел предотвратяване развитието на риска, намаляване на неговото въздействие и ранна намеса за предотвратяване прерастването му в криза.

(2) Превантивните мерки включват наблюдение, анализ и оценка на обстановката и риска, предупреждение и планиране на действията.

Чл. 43. (1) При повишаване на риска и заплаха от развитие на криза съответните органи за управление при кризи обявяват степени на опасност, при които се прилагат превантивни мерки за защита.

(2) Степените на опасност и свързаните с тях мерки се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 44. Мерките за реагиране при кризи включват: операции по издирване и спасяване, операции за защита на населението, хуманитарни операции, операции при възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск, аварийно-спасителни, пожарогасителни, антитерористични и специализирани полицейски операции, операции при нарушаване на държавната граница, въздушното и морското пространство на Република България, както и други операции, различни от война.

Чл. 45. (1) При заплаха от терористични действия или от употреба на оръжие за масово унищожение Националната система за управление при кризи планира и прилага специални мерки за реагиране при кризи.

(2) Специалните мерки по ал. 1 включват: повишен обмен на информация, пресичане на нерегламентирано движение на хора и материали през границите, засилване на контрола върху разпространението на оръжия, стоки и технологии с възможна двойна употреба, контрол на превоза и достъпа до ядрено гориво и радиоактивни материали, действия за осигуряване на въздушния и морския суверенитет на Република България, както и подготовка за ликвидиране на последиците от терористична дейност. Като крайна мярка е разрешена употребата на сила и оръжие, съответстващи на заплахата.

(3) При необходимост от прилагане на територията на страната на мярка по ал. 2, изречение второ решението се взема от органа, в чието подчинение са силите за реагиране при кризи по чл. 33, ал. 2, т. 1, които действат съгласно приети от него стандартни процедури.

Чл. 46. Областният управител ръководи действията по защита на населението, културните и материалните ценности и околната среда и по овладяването и ликвидирането на последиците при: 1. криза, възникнала или разпространила се на територията на две или повече общини от областта; 2. криза, възникнала и застрашаваща или разпространила се на територията на потенциално опасните обекти, включени в областния регистър, с изключение на случаите по чл. 48, т. 3.

Чл. 47. Действията при криза, възникнала на територията на две съседни общини, намиращи се на територията на различни области, се ръководят от областните им управители.

Чл. 48. Министерският съвет осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи, когато: 1. кризата е възникнала или се е разпространила на територията на две или повече области, с изключение на случаите по чл. 47; 2. кризата е възникнала или се е разпространила в гранична за страната зона; 3. кризата е възникнала и застрашава или се е разпространила на територията на потенциално опасните обекти, включени в централния регистър по чл. 25, т. 9, буква “б”; 4. кризата е възникнала на територията на друга държава и засяга български граждани или територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България; 5. извън случаите по т. 1 - 4, Съветът по сигурност към Министерския съвет направи предложение за това.

Чл. 49. Органите за управление при кризи непрекъснато информират висшестоящия им орган за възникналата криза, нейното развитие и предприетите мерки.

Чл. 50. (1) При необходимост силите за реагиране при кризи и средствата за овладяване и преодоляване на последиците от кризата могат да бъдат увеличени по искане на органа за управление при кризи и след разрешение на висшестоящия му орган.

(2) При недостиг на сили и средства се отправя искане за помощ към други държави или международни организации.

Чл. 51. (1) Силите за реагиране при кризи прилагат превантивни мерки и провеждат неотложни действия по предварително разработени планове.

(2) При участие в разрешаването на кризи извън страната силите за реагиране участват в провеждането на операции с цел прилагането на предварително планирани и договорени мерки в съответствие с исканията на другите страни.

Чл. 52. (1) Силите за реагиране при кризи: 1. прилагат превантивни мерки за непосредствена защита на населението и страната при заплаха от криза; 2. организират и осъществяват охраната на обектите и системите от критичната инфраструктура, на потенциално опасните обекти и на стратегическите и особено важните обекти; 3. участват в операции по чл. 44 и чл. 45, ал. 2; 4. оказват медицинска помощ, провеждат медицинска евакуация и лечение на пострадалите лица при криза; 5. прилагат противоепидемични мерки: при възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск; при възникване на епидемични взривове или епидемии; при преднамерено използване на биологични агенти за причиняване на вреда.

(2) Силите за реагиране участват в други операции, различни от война, при мандат от компетентните международни организации.

(3) При участие в операциите по ал. 2 националните контингенти се предоставят на разположение и изпълняват мисии в съответствие с условията на съответния международен договор и с договорените правила за използване на сила.

(4) Националното командване на контингентите по време на операциите по ал. 2 се осъществява от министерствата и ведомствата, към щата на които принадлежат контингентите.

Раздел III

Кризисно положение Чл. 53. (1) Кризисно положение се обявява на територията на цялата страна или на част от нея при заплаха или възникнала криза.

(2) Целта на обявяване на кризисно положение е предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризата.

Чл. 54. (1) Кризисно положение се обявява, съответно отменя, от: 1. Министерския съвет по предложение на Съвета по сигурността - за територията на цялата страна или за територията на повече от една област; 2. областния управител по предложение на областния съвет за сигурност и управление при кризи - за територията на областта или за част от нея; 3. кмета на общината по предложение на общинския съвет за сигурност и управление при кризи - за територията на общината или за част от нея; 4. министъра на външните работи по предложение на съвета за сигурност и управление при кризи - за територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

(2) Органите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 незабавно уведомяват висшестоящия им орган за обявеното кризисно положение.

(3) За начало на кризисното положение се приемат часът и денят на неговото обявяване, а за край - часът и денят на отменянето му.

(4) В решението по ал. 1 се определят ограниченията, които се въвеждат в района на кризата, както и задачите, числеността и срокът за използване на силите за реагиране при кризи.

Чл. 55. (1) При обявено кризисно положение, когато са застрашени животът и здравето на населението, като защитна мярка може да се извърши организираното му извеждане извън територията на застрашения район.

(2) При организирано извеждане настаняването, изхранването, медицинското или битовото обслужване на населението се осъществяват от териториалния орган на изпълнителната власт, където е мястото на извеждане.

Чл. 56. (1) При обявено кризисно положение, когато са застрашени културни или материални ценности, може да се извърши тяхното разсредоточаване.

(2) При разсредоточаване отговорност за съхраняването и опазването на културните и материалните ценности носи съответният териториален орган на изпълнителната власт.

Чл. 57. (1) При обявено кризисно положение като крайна мярка може да се обяви мобилизация на гражданските ресурси.

(2) Мобилизация по смисъла на този закон е комплекс от мероприятия за привличане и използване на гражданските ресурси за времето на действие на кризисното положение с цел овладяване и преодоляване на последиците от кризата.

Чл. 58. (1) На мобилизация подлежат всички пълнолетни и дееспособни граждани до 65-годишна възраст, както и техническите средства на физическите и юридическите лица.

(2) Не подлежат на мобилизация: 1. военнослужещите и гражданските лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието; отсрочените лица и техника; 2. бременните, майките с деца до 7-годишна възраст и лицата, чието здравословно състояние не им позволява да изпълняват работата, за която се мобилизират; 3. служителите в центровете за спешна медицинска помощ и центровете по трансфузионна хематология; 4. служителите в Държавна агенция “Гражданска защита”.

(3) Служителите на Българския червен кръст изпълняват задълженията си при криза в съответствие със Закона за Българския червен кръст.

(4) При обявяване на мобилизация на гражданските ресурси физическите и юридическите лица могат да бъдат задължени да предоставят на органите за управление при кризи свои налични технически средства за овладяване на възникнали кризи и за преодоляване на последиците от тях. Ползването на тези технически средства се заплаща при условия, по ред и в размери, определени в наредбата по ал. 5.

(5) Условията и редът за извършване на мобилизация, отчетът на гражданските ресурси и отсрочването на лица и техника се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 59. (1) Гражданите могат да бъдат мобилизирани по реда на този закон за работа в предприятия, учреждения и организации или за включване в състава на формирования за овладяване на кризи и ликвидиране на последиците от тях в населените места по настоящия им адрес, а с тяхно писмено съгласие - и в други населени места.

(2) На мобилизираните граждани се заплаща възнаграждение при условията и по реда на чл. 37.

(3) Мобилизираните лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет за всички осигурени социални рискове.

Чл. 60. При обявено кризисно положение юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват с предимство поръчки за доставки или услуги на органите за управление при кризи.

Раздел IV

Осигуряване на действията при кризи Чл. 61. (1) Финансовото осигуряване на дейностите по управление при кризи се осъществява от държавния бюджет, от бюджетите на общините и от юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8 по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(2) Разходите, извършени от допълнително привлечените сили и средства при кризисно положение, се възстановяват от държавния бюджет.

(3) Разходи от държавния бюджет, извършени за възстановяване на виновно причинени вреди при кризи, се възстановяват от причинителя на вредите по реда на гражданските закони.

Чл. 62. (1) Ресурсното осигуряване на дейностите по управление при кризи се осъществява от органа, който ги ръководи.

(2) При криза се използват наличните ресурси, а в случай на обявено кризисно положение - и държавните резерви, централните и териториалните кризисни запаси.

(3) Използването на централните кризисни запаси се разрешава от Министерския съвет по искане на централните органи на изпълнителната власт.

(4) Използването на териториалните кризисни запаси се разрешава от областния управител по искане на кметовете на общини.

(5) Използването на държавните резерви се извършва по реда на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.

(6) Държавните резерви и кризисните запаси се възстановяват със средства от държавния бюджет.

(7) Условията и редът за създаване и използване на централните и териториалните кризисни запаси се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 63. (1) Първата помощ, извеждането на пострадалите и медицинското обслужване при криза се осъществяват от лечебните и здравните заведения в страната, специализираните екипи на центровете за спешна медицинска помощ и доброволните формирования в съответствие с тяхната компетентност.

(2) При криза лечебните и здравните заведения се подпомагат в своята дейност от териториалните органи на изпълнителната власт и от териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(3) При обявено от компетентния орган кризисно положение разходите на лечебните и здравните заведения за лечение на пострадалите лица се възстановяват от държавния бюджет.

(4) При виновно причинени вреди при криза се прилага чл. 61, ал. 3.

Чл. 64. (1) За проверка на готовността на Националната система за оповестяване при криза и способността на далекосъобщителните мрежи за осигуряване на необходимите съобщителни връзки в условията на криза се провеждат тренировки и учения по план, приложение към годишния план по чл. 40, ал. 1, т. 1.

(2) Разходите за провеждане на тренировки и учения са за сметка на държавния бюджет.

Раздел V

Възстановяване и подпомагане при кризи Чл. 65. (1) Възстановителните работи след криза се извършват от органите за управление и силите за реагиране при кризи в съответствие с функциите им, определени в този закон, в специални закони и подзаконови нормативни актове.

(2) При виновно причинени вреди при криза възстановителните работи се извършват от този, който ги е причинил, или са за негова сметка.

Чл. 66. (1) При криза териториалните органи на изпълнителната власт предоставят неотложна помощ на всички пострадали физически лица.

(2) Неотложната помощ се предоставя за: 1. изхранване и подслон на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни; 2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица; 3. улесняване превоза на пострадалите лица в болници или организираното им извеждане в места, където могат да се настанят; 4. предприемане на други необходими мерки.

Чл. 67. (1) На пострадалите физически лица и на юридическите лица и едноличните търговци, които са претърпели имуществени вреди и които не могат със собствени средства и сили да преодолеят последиците от кризата, се предоставя възстановителна помощ.

(2) Когато лицата по ал. 1 имат право на застрахователно или друг вид обезщетение, те не получават възстановителна помощ.

(3) Възстановителната помощ на юридическите лица и едноличните търговци се предоставя съгласно Закона за държавните помощи.

(4) Министерският съвет определя с наредба размера на помощта по ал. 1, както и условията и реда за предоставянето й.

Чл. 68. Средствата за помощите се осигуряват от държавния бюджет, от общинските бюджети и от хуманитарни помощи.

Глава четвърта

КОНТРОЛ И МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА

Раздел I

Контрол и принудителни административни мерки Чл. 69. (1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност и упълномощените от тях длъжностни лица осъществяват постоянен контрол върху обектите на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8.

(2) Органите по ал. 1 извършват проверка след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект.

(3) Ръководителите на обектите, подлежащи на проверка, са длъжни да осигурят достъп на органите по ал. 1 и на упълномощените от тях длъжностни лица и да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 70. (1) При извършване на проверка длъжностните лица са длъжни да: 1. се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката; 2. отразяват точно резултатите от проверката; 3. не разгласяват и не разпространяват информация, станала им известна при или по повод извършване на проверката.

(2) При извършване на проверката длъжностните лица имат право да изискват документи, сведения и справки.

(3) За извършената проверка се съставя протокол.

Чл. 71. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях, органите по чл. 69, ал. 1 могат да налагат принудителни административни мерки.

(2) Принудителните административни мерки са: 1. задължителни предписания за предотвратяване на нарушения по този закон; 2. спиране изпълнението на актове или на конкретни действия, с които се създава опасност от възникване на криза; 3. запечатване на обекти или съоръжения, които могат да създадат опасност или са довели до възникване на криза и които са създадени и използвани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и указанията на органите за управление при кризи.

Чл. 72. (1) Заповедта за налагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.

Раздел II

Административно наказателни разпоредби Чл. 73. (1) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които нарушат разпоредбите на този закон или издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по прилагането му, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(2) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 71, ал. 2, т. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(3) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които не изпълнят разпореждане на орган за управление при кризи, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(4) Длъжностно лице, което не изпълни задължения, произтичащи от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не изпълни нареждане на орган за управление при кризи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а ако от това са причинени вреди на голям кръг от хора, на значителни територии, на околната среда или на публичната инфраструктура - с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.

(5) Ръководител на обект, който не изпълни задължения, произтичащи от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не изпълни разпореждане на орган за управление при кризи, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а ако от това са причинени вреди на голям кръг от хора, на значителни територии, на околната среда или на публичната инфраструктура - с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 74. Юридическите лица или едноличните търговци, които не изпълнят с предимство поръчка за доставка или услуга на органите за управление при кризи, се наказват с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 75. (1) На физическите лица, които без уважителни причини не предоставят на орган за управление при кризи технически средства, необходими за овладяването й, се налага глоба от 2000 до 5000 лв.

(2) На едноличните търговци или юридическите лица, които без уважителни причини не предоставят на орган за управление при кризи технически средства, необходими за овладяването й, се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 76. Актовете за констатиране на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 69, ал. 1.

Чл. 77. Наказателните постановления се издават от органите по чл. 69, ал. 1 или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 78. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на този закон: 1. “Превантивна дейност” е комплекс от мероприятия, свързани с наблюдение, анализ и оценка на риска, разработване и реализиране на програми и мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици върху здравето и живота на хората и околната среда от въздействието на природни и техногенни фактори, предизвикани от кризи.

2. “Риск” е вероятността за настъпване в определен период от време на прогнозирано събитие, оказващо негативно въздействие върху населението, територията, околната среда, културните и материалните ценности.

3. “Оценка на риска” е процес, използван за определяне на приоритетите в управлението на риска чрез оценяване и сравняване на нивото на риска спрямо предварително определени стандарти, целево (приемливо) ниво на риска или други критерии.

4. “Наблюдение” е способ за установяване отклоненията на рисковите фактори от нормата.

5. “Обект” е всяко организационно или икономически обособено образувание на централните и териториалните органи на изпълнителната власт или на предприятията на юридическите лица и едноличните търговци.

6. “Потенциално опасен обект” е този, който поради своите функции, размери или обслужвана зона може, при повтарящи се отклонения от нормалната експлоатация или при увреждане или разрушаване, да причини в големи размери увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизненоважни социално-икономически дейности.

7. “Потенциално опасна дейност” е всяка човешка дейност, която при неспазване на технологичните правила за извършването й или поради други причини може да причини в големи размери увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизненоважни социално-икономически дейности.

8. “Критична инфраструктура” е система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление.

9. “Защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти” са програмите, дейностите и съвместните инициативи, прилагани от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, от органите на местното самоуправление и от юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8.

10. “Граждански ресурси” са всички човешки, материални и други ресурси и услуги, които са необходими за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризата.

11. “Формирование” е структурна единица на силите за реагиране при кризи, комплектувана с личен състав, оборудване и имущество за изпълнение на функциите си по този закон.

12. “Организирано извеждане” е напускане от хората и животните на застрашени или потенциално опасни райони и обекти и настаняването и осигуряването им на безопасно място.

13. “Разсредоточаване” е организирано изнасяне на културните и материалните ценности от застрашени или потенциално опасни райони и преместването и опазването им в безопасни места.

14. “Централни кризисни запаси” са ограничени по вид и количество материални и финансови средства, които държавата по определен ред заделя и поддържа за употреба по време на криза.

15. “Териториални кризисни запаси” са ограничени по вид и количество материални и финансови средства, които държавата по определен ред заделя и поддържа за децентрализирана употреба по време на криза.

16. “Преодоляване на последиците от кризи” са дейности, насочени към спасяване на живота и опазване здравето на хората, възстановяване на материалните загуби и на околната среда, ограничаване или ликвидиране действието на риска и връщане към състояние на стабилност.

17. “Операции, различни от война” са широк спектър от операции на силите за реагиране, предназначени за предотвратяване и разрешаване на конфликти, за поддържане на мира и за реагиране при кризи.

18. “Запечатване на обекти или съоръжения” е принудително прекратяване на работата и на достъпа до тях.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Министрите внасят в Министерския съвет предложения за изменения и допълнения на устройствените правилници на ръководените от тях министерства в съответствие със закона в двумесечен срок от влизането му в сила. § 3. В срок два месеца от влизането в сила на закона органите по чл. 45, ал. 3 приемат стандартни процедури за прилагане на специалните мерки по чл. 45, ал. 2 от силите за реагиране при кризи. § 4. При разработване на проектобюджета за 2006 г., както и на тригодишната бюджетна прогноза (2006 - 2008 г.) централните и териториалните органи на изпълнителната власт се съобразяват с финансовите ангажименти по този закон, като необходимите им финансови средства се осигурят за сметка на преструктуриране (намаляване) на средствата за другите разходи. § 5. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 16, ал. 1 т. 8 се изменя така: “8. дeрекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;”.

2. Член 125г се изменя така: “Чл. 125г. Дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”: 1. разработва и поддържа плана за привеждане на МВР в готовност за работа във военно време, плана за мобилизация, военновременния план и плана на министерството за управление при кризи; 2. планира участието на МВР в отбраната на страната; 3. организира изграждането и експлоатацията на системите от пунктове за управление на министерството и поддържането им в оперативна и техническа готовност за използване; 4. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове, съобразно функциите на МВР във военно време; 5. организира и контролира създаването и поддържането на кризисни и военновременни запаси на МВР; 6. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка и организира съставянето на военновременния проектобюджет на МВР; 7. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване при привеждането му в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 8. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурните звена на МВР; 10. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 11. планира, организира, ръководи и контролира подготовката на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 12. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на готовността за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 13. контролира готовността на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение; 14. при привеждане в готовност за работа във военно време изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременните план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана; 15. организира, ръководи и контролира дейността на структурните звена на МВР при планирането, разходването и отчитането на финансовите средства за реагиране при кризи и изготвя обобщен отчет на изразходваните средства при кризи от МВР, подлежащи на възстановяване от държавния бюджет.” § 6. В чл. 44 ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 11 се изменя така: “11. организира и ръководи управлението при кризи в общината;”.

2. Създава се нова т. 12: “12. председателства съвета по сигурност и управление при кризи;”.

3. Досегашните т. 12 - 16 стават съответно т. 13 - 17. § 7. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; бр. 8 от 1999 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 7, ал. 2 т. 6 се изменя така: “6. “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”.”

2. В чл. 31, ал. 1: а) точка 7 се изменя така: “7. организира и ръководи дейностите по защитата на населението, културните и материалните ценности, околната среда, както и по овладяването и преодоляването на последиците от кризи в областта;”; б) създава се нова т. 8: “8. председателства съвета по сигурност и управление при кризи;”; в) досегашната т. 8 става т. 9.

§ 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 144 т. 2 се изменя така: “2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;”.

2. В чл. 157, ал. 1 се създава нова т. 7: “7. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи.”

3. В чл. 218: а) в заглавието думите “природни или обществени бедствия” се заменят с “криза”; б) в ал. 1 думите “поради природни или обществени бедствия” се заменят с “при криза”; в) в ал. 2 думите “природни или обществени бедствия” се заменят с “криза”. § 9. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 62: а) в ал. 1 се създава т. 8: “8. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи.”; б) в ал. 2 думите “по т. 4 - 6” се заменят с “по т. 4 - 6 и т. 8”.

2. В чл. 77: а) в заглавието думите “природни и обществени бедствия” се заменят с “криза”; б) в ал. 1 думите “поради природни и обществени бедствия” се заменят с “при криза”; в) в ал. 2 думите “природни и обществени бедствия” се заменят с “криза”. § 10. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; попр., бр. 37 от 2003 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2: а) в ал. 1 думите “кризисни ситуации - природни бедствия, аварии, катастрофи, епидемии” се заменят с “кризи”; б) алинея 3 се отменя.

2. В § 1 от допълнителната разпоредба: а) в т. 16 след думите “държавни резерви” запетаята и думите “кризисни запаси” се заличават; б) точка 18 се отменя. § 11. В Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 88 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 39 и 40 се отменят.

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 12: “§ 12. Навсякъде в закона думите “от невоенен характер” се заличават.” § 12. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 12 навсякъде думите “от невоенен характер” се заличават.

2. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 24 се отменя. § 13. (1) Законът за подпомагане при обществени бедствия (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; попр., бр. 308 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 17 от 1955 г.; ДВ, бр. 63 от 1976 г.) се отменя.

(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения закон по ал. 1, запазват действието си до приемането на актовете по § 14. § 14. (1) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

(2) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона приема правилник за неговото прилагане.

(3) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона приема наредбите по чл. 10, т. 15, чл. 29, ал. 3, чл. 35, ал. 1, чл. 58, ал. 5, чл. 62, ал. 7 и чл. 67, ал. 4 и правилника по чл. 14, ал. 4.

(4) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона внася в Народното събрание законопроекти за изменения в съответните закони, произтичащи от разпоредбите на този закон.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 17 февруари 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председател на Народното събрание: Камелия Касабова