Решение № 1 от 7 март 2006 г. по конституционно дело № 8 от 2005 г.

РЕШЕНИЕ № 1 от 7 март 2006 г. по конституционно дело № 8 от 2005 г.

Конституционният съд в състав: председател: Неделчо Беронов, членове: Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Румен Янков, Живан Белчев, Лазар Груев, Мария Павлова, Емилия Друмева, Владислав Славов, Евгени Танчев, при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрити заседания на 28 февруари и на 7 март 2006 г. конституционно дело № 8 от 2005 г., докладвано от съдията Мария Павлова.

Делото е образувано на 7. ХII.2005 г. по искане на главния прокурор на Република България.

Искането има две точки. С първата се цели установяване противоконституционност на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд (ЗКС), чл. 38, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 125а, ал. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според искателя противоконституционността на тези разпоредби произтича от главните мотиви на Решение № 4 от 21.IV.2005 г. по к.д. № 11/2004 на Конституционния съд. От тях следвало, че е противоконституционен всеки закон, който продължава установен в Конституцията срок на правомощия за висши длъжности.

Това важи според главния прокурор за разпоредбите, предмет на искането.

Точка втора от искането се отнася до задължително тълкуване на чл. 93, ал. 1 от Конституцията. Според искането са възможни две противоположни тълкувания на тази разпоредба, но само едното от тях се вписвало в мотивите на посоченото решение на Конституционния съд.

С определение от 21. ХII.2005 г. Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането по точка първа и го отклони в частта му за тълкуване на чл. 93, ал. 1 от Конституцията.

Като заинтересовани страни в производството бяха конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Висшият съдебен съвет, Националното сдружение на общините в Република България, Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите.

Становище по делото изразиха само Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България, Националното сдружение на общините в Република България, Висшият съдебен съвет и министърът на правосъдието.

Според Съюза на съдиите искането следва да се уважи само за чл. 5, ал. 2 ЗКС, защото чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията въздига изтичането на срока за заемане на длъжността в основание, прекратяващо мандата, а има и ясно формулирана забрана за повторен избор - чл. 147, ал. 2, изр. 2 от Конституцията. Административните ръководители в съдебната власт, с изключение на тези по чл. 129, ал. 2 от Конституцията и кметовете, са изпълнителни органи и могат да се назначават или избират повторно, те са в по-особено положение, поради което искането по чл. 38, ал. 5 ЗМСМА и чл. 125а, ал. 8

ЗСВ е неоснователно.

Асоциацията на прокурорите продължава да подкрепя становището, изразено по к.д. № 11/2004, и смята, че атакуваните разпоредби не представляват удължаване на изтекъл мандат. След публикуване на Решение № 4 от 21.IV.2005 г. по к.д. № 11/2004 асоциацията предлага или да се обявят за противоконституционни атакуваните от главния прокурор законови разпоредби, или да се прогласи тяхната конституционосъобразност, като се изостави практиката по к.д. № 11/2004.

Според националното сдружение на общините в Република България искането за чл. 38, ал. 5 ЗМСМА е неоснователно. Разпоредбата гарантира непрекъсваемост при упражняване на правомощията на изпълнителния орган на общината и произтича от Европейската харта за местно самоуправление, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995 г.).

Според Висшия съдебен съвет оспорваните от главния прокурор разпоредби в светлината и на Решение № 4/2005 по к.д. № 11/2004 явно противоречат на Конституцията, тъй като разпоредбите й, които определят мандатите, са императивни.

Министърът на правосъдието изразява становище само по конституционосъобразността на чл. 125а, ал. 8 ЗСВ. Според него искането в тази част е основателно поради императивния характер на конституционните норми, които определят продължителността на мандатите на административните ръководители в съдебната власт, поради върховенството на Конституцията - чл. 5, ал. 1, и мотивите на Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.

Конституционният съд обсъди изразените становища и развитите в тях съображения от страните по делото. Той съобрази както общите белези на оспорените три разпоредби, така и различията във функциите на отделните длъжности и в правната им уредба, поради което прецени поотделно конституционосъобразността на всяка от тях.

По чл. 5, ал. 2 ЗКС

Съдиите от Конституционния съд се избират или назначават за срок девет години без право на повторен мандат - чл. 147, ал. 2 от Конституцията. Смисълът на този срок е да се ограничи упражняването на правомощията на конституционните съдии в тези граници. На тази цел е подчинен и чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията, където на първо място сред основанията за прекратяване на мандата на конституционен съдия е посочено изтичането на деветгодишния срок. Поради императивния характер на този срок възможност за продължаването му не е предвидена в Конституцията. Член 148, ал. 3 от Конституцията не предоставя такава възможност с предвидения в нея едномесечен срок, тъй като той се отнася само за заместване на съдия с предсрочно прекратен мандат.

Конституционният съд счита, че чл. 5, ал. 2 ЗКС е противоконституционен, защото предвижда възможност да се упражнява длъжността след изтичане на мандата, с което се изчерпват дадените правомощия.

По чл. 38, ал. 5 ЗМСМА

При преценката на конституционосъобразността на чл. 38, ал. 5 ЗМСМА бяха изразени две противоположни становища и при гласуването не се получи необходимото мнозинство от 7 гласа, поради което искането в тази част следва да бъде отхвърлено. Липсата на мнозинство за която и да е от двете тези възпрепятства съда да изготви общи мотиви на решението в тази му част. Двете становища заедно с мотивите към тях са, както следва: Според съдиите Неделчо Беронов, Васил Гоцев, Румен Янков, Людмил Нейков, Живан Белчев и Владислав Славов чл. 38, ал. 5 ЗМСМА противоречи на Конституцията, поради което следва искането да бъде уважено. Според чл. 139, ал. 1 от Конституцията кметът е орган на изпълнителната власт в общината и се избира за 4 години по ред, определен със закон. Със ЗМСМА, издаден въз основа на делегацията по чл. 146 от Конституцията, следва да се уреждат само организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и местната администрация и не могат да се удължават или скъсяват определените в Конституцията срокове. Съображението за изпълнение на правомощията за определено време, изложено за конституционните съдии, важи и за кметовете.

Съдиите Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Лазар Груев, Емилия Друмева, Евгени Танчев и Мария Павлова считат, че разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗМСМА не противоречи на Конституцията. Тя се прилага само за случаите, в които според чл. 38, ал. 4 във връзка с чл. 23 ЗМСМА полагането на клетва от кмета се извършва на първото заседание на новоизбрания общински съвет. С нея не се продължават правомощията на кмета за неопределен период от време, тя осигурява непрекъснатост в изпълнение на длъжността на кмета и не противоречи на чл. 139, ал. 1 от Конституцията.

Освен това Конституцията обвързва дейността на кмета с дейността на общинския съвет. Продължаването на правомощията на общинския съвет с чл. 23, ал. 6 ЗМСМА обуславя и продължаването на правомощията на кмета до встъпване в длъжност на приемника.

Член 38, ал. 5 ЗМСМА не е противоконституционен и защото има различен предмет в сравнение с чл. 139, ал. 1 от Конституцията. Атакуваната разпоредба се отнася до правоотношения, неуредени в Конституцията и предоставени за уреждане на законодателя с изрична делегация - чл. 146 от Конституцията.

По чл. 125а, ал. 8 ЗСВ

След първото изменение на Конституцията (ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) всички административни ръководители в съдебната власт придобиха качеството на органи с конституционно определен статус. С изключение на председателя на Върховния касационен съд (ВКС), председателя на Върховния административен съд (ВАС) и на главния прокурор тези ръководители се назначават на длъжност за срок пет години с право на повторно назначаване - чл. 129, ал. 5 от Конституцията. С изменението на чл. 129, ал. 3 от Конституцията (ДВ, бр. 85 от 2003 г.) бяха уредени едни и същи основания за освобождаване от длъжност на всички административни ръководители в съдебната власт, от което без съмнение следва изводът, че конституционният законодател третира председателите на върховните съдилища и главния прокурор еднакво с останалите административни ръководители в съдебната власт. За тях също е необходимо правомощията им да бъдат ограничени с изтичане на срока на мандатите им. Мотивите на Конституционния съд по Решение № 4 от 21.IV.2005 г., с което бе прието, че срокът на мандатите на председателя на ВКС, председателя на ВАС и на главния прокурор не могат да се продължават със закон, важат и за останалите административни ръководители в съдебната власт. Член 125а, ал. 8, изр. второ противоречи на чл. 129, ал. 5 от Конституцията поради това, че допуска административният ръководител да продължи да изпълнява ръководната длъжност до встъпване на неговия приемник.

Възможността за повторно назначаване на административните ръководители в съдебната власт, с изключение на тези по чл. 129, ал. 2 от Конституцията, не дава основание за друго решение относно конституционосъобразността на оспорената разпоредба, тъй като правомощията на органа се изчерпват с изтичане на мандата.

Не отговаря на истината твърдението в искането, че Конституционният съд с Решение № 4 от 21.IV.2005 г. по к.д. № 11/2004 се е отклонил от предишна практика, установена с Решение № 1 от 23.III.2004 г. по к.д. № 1/2004 и с Решение № 1 от 14.I.1999 г. по к.д. № 34/1998. Единствено в Решение № 4 от 21.IV.2005 г. по к.д. № 11/2004. Конституционният съд се е произнесъл за правните последици от изтичане на срокове за мандати, установени с Конституцията.

Посоченото в искането Решение № 1 от 23.III.2004 г. по к.д. № 1/2004 е относно мандата на новоназначен висш магистрат на мястото на предсрочно прекратен мандат на предшественика. Въпросът за правните последици от изтичане на конституционно определен мандат е бил извън предмета на същото дело, не е обсъждан, мотиви и решение по него няма.

Същото е и положението по Решение № 1 от 14.I.1999 г. по к.д. № 34 от 1998 г., където е обсъждан определен със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ (ДВ, бр. 133 от 1998 г.), а не от Конституцията срок за провеждане на избор на нов Висш съдебен съвет на мястото на съществуващия, чийто мандат предсрочно се прекратява.

В искането се сочат основания за противоречие с Конституцията само на чл. 125а, ал. 8, изр. второ от Конституцията. Независимо от това при проверката Конституционният съд не намери основания за противоконституционност на чл. 125а, ал. 8, изр. първо ЗСВ, поради което искането в тази част се отхвърля.

Поради изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд РЕШИ: 1. Обявява за противоконституционни чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд и чл. 125а, ал. 8, изр. второ от Закона за съдебната власт.

2. Отхвърля искането на главния прокурор за обявяване като противоконституционни на чл. 38, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 125а, ал. 8, изр. първо от Закона за съдебната власт.

Съдиите Лазар Груев, Мария Павлова, Емилия Друмева и Евгени Танчев са подписали с особено мнение т. 1 от диспозитива на решението. Съдията Стефанка Стоянова е с особено мнение по т. 1 относно чл. 5, ал. 2 ЗКС. Съдията Румен Янков е представил становище по решението.

Председател: Неделчо Беронов

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Стефанка Стоянова по к.д. № 8 от 2005 г.

Особеното мнение се отнася до частта от решението по чл. 5, ал. 2 ЗКС.

Конституционната уредба на мандата на съдиите от Конституционния съд се съдържа в чл. 147 - 148. Неговата продължителност е определена на девет години (чл. 147, ал. 2), изтичането на този деветгодишен срок е едно от основанията за прекратяване на мандата (чл. 148, ал. 1, т. 1), а при прекратяване на мандата на съдия на неговото място се избира друг от съответната квота (чл. 148, ал. 3). Изразът “на негово място” означава заместване на съдията, чийто мандат е прекратен. Същият израз предпоставя и приемственост между заместения и заместващия съдия, като приемствеността се реализира в пределите на конституционно определения срок един месец. Срокът е предвиден в чл. 148, ал. 3 от Конституцията. При предвиждането му е посочено, че се прилага, когато е прекратен мандатът на съдия в Конституционния съд. От това следва, че намира приложение във всички случаи на прекратяване на мандата по ал. 1 на чл. 148 от Конституцията, като в тях се включват и тези по т. 1 - изтичане на мандата от девет години.

Именно изтъкнатата и допустима от основния закон приемственост се урежда в чл. 5, ал. 2 ЗКС при заместването на съдиите, мандатът на които е изтекъл. Освен допустима от основния закон приемствеността несъмнено е и наложителна с оглед на конституционния принцип за периодично обновяване на състава на съда. Тъкмо нейната уредба в чл. 5, ал. 2 ЗКС осигурява функционирането на съда като постоянно действащ орган. Затова оспорената разпоредба има конституционна опора и не противоречи на основния закон.

Конституционен съдия: Ст. Стоянова

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Лазар Груев по к.д. № 8 от 2005 г.

С оглед същината на повдигнатите въпроси настоящото конституционно дело е аналогично с к.д. № 11 от 2004 г. По него Конституционният съд обяви чл. 28, ал. 9, изр. 2 от Закона за съдебната власт за противоконституционен.

По това дело останах на особено мнение, като изложих подробно аргументите си за това. Не виждам основание да се отказвам от развитите в това особено мнение съображения, които считам за изцяло относими и към настоящото дело. Особеното мнение е обнародвано в ДВ, бр. 37 от 29.IV.2005 г. и повтарянето на посочените в него аргументи би било проява на лош вкус и липса на професионализъм.

Конституционен съдия: Л. Груев

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Мария Павлова по т. 1 от решението от 7 март 2006 г. по к.д. № 8 от 2005 г.

Подписах решението с особено мнение поради следното: Трите разпоредби, които се атакуват с искането в настоящото производство, имат някои общи белези. Те се отнасят до висши служители на мандатни длъжности. Във всяка от тях е предвидено, че след изтичане на мандата служителят продължава да изпълнява длъжността до встъпване в длъжност на приемника. Общо между разпоредбите е също това, че сроковете на мандатите са определени с императивни конституционни разпоредби. Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години без възможност за повторен избор - чл. 147, ал. 2 от Конституцията. Кметът като орган на изпълнителната власт на общината се избира за срок 4 години по ред, определен със закон - чл. 139, ал. 1 от Конституцията. Административните ръководители, с изключение на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, се назначават за срок 5 години с право на следващ мандат - чл. 129, ал. 5 от Конституцията.

Изброените конституционни норми определят кога изтичат мандатите на конституционните съдии, на кметовете и на административните ръководители в съдебната власт. Те не уреждат нито възможност за удължаване на мандатите, нито определят кой ще упражнява длъжността след изтичане на мандата до встъпване на приемника. Поради липса на конституционни разпоредби по тези въпроси се е наложило законодателят да уреди проблема, който прекратяването на мандата поставя. Опитът показва, че поради обективни или субективни причини изборът или назначаването на приемника може да се забави и между прекратяването на мандата на предшественика и встъпването в длъжност на приемника да изтече определен период от време. С оспорваните разпоредби законодателят е отговорил на конкретните нужди в тези случаи да не се осуети упражняването на мандатната длъжност. Тези разпоредби не удължават мандата и не се отнасят до същия предмет, който уреждат конституционните норми, определящи срока за длъжността. Законовите разпоредби овластяват висшите служители да упражняват длъжността именно заради прекратяването на мандатите им. Законодателят отчита, че мандатът е изтекъл, но е изправен пред необходимостта да не допусне бездействие през периода до поемане на правата и задълженията от приемника. Оспорваните разпоредби не са противоконституционни поради липса на покриване на съдържанието им дори отчасти с конституционните норми на чл. 147, ал. 2, чл. 139, ал. 1 и чл. 129, ал. 5 от Конституцията. Разпоредбите, атакувани от главния прокурор, са издадени въз основа на съдържащи се в Конституцията делегации: чл. 152, 146 и 133 за уреждане със закон на дейността на Конституционния съд, органите на местното самоуправление и на съдилищата.

Освен оспорените разпоредби в българското законодателство има още редица други разпоредби, които изрично предвиждат след изтичане на мандата длъжността да се изпълнява от предшественика до встъпване в длъжност на приемника: чл. 23, ал. 6 ЗМСМА за общинския съвет, чийто мандат е определен също с конституционна разпоредба, чл. 13, ал. 4 от Закона за Сметната палата, чл. 6, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, чл. 24, ал. 4 от Закона за висшето образование.

Поради изложените съображения оспорените разпоредби с искането на главния прокурор не противоречат на Конституцията.

Конституционен съдия: М. Павлова

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Емилия Друмева по к.д. № 8 от 2005 г.

Не споделям произнесеното решение в частта му, с която се обявява противоконституционност на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд и чл. 125а, ал. 8, изр. 2 от Закона за съдебната власт. Тези разпоредби регулират рядката хипотеза, когато при изтичане мандата на конституционен съдия или на административен ръководител в съдебната власт (председател на окръжен съд, ръководител на апелативна прокуратура и др.) няма избран, респ. назначен по установения ред титуляр на новия мандат, и предвиждат, докато това се реализира, досегашният титуляр да изпълнява функциите.

1. Както поддържах в подобната хипотеза - предмет на к.д. № 11/2004 - там относно мандатите на главния прокурор и на председателите на ВКС и на ВАС, така и в настоящото дело считам, че оспорената законова уредба (чл. 5, ал. 2 ЗКС и на чл. 125а, ал. 8, изр. 2 ЗСВ) не представлява удължаване на фиксирани от Конституцията мандати, защото не засяга конституционно установения 9-, респ. 5-годишен мандат, нито засяга установения ред за заемането/освобождаването на тези длъжности, а регулира изключителната ситуация при изтекъл мандат кой да изпълнява функциите до встъпването в длъжност на титуляря на новия мандат.

2. Конституцията не съдържа уредба на тази хипотеза, като в двата оспорени случая оставя на закона да създаде уредба. И това е нормалното състояние на конституционното право, защото то поначало е рамково и регулира само най-важното от държавния живот, а Конституцията - само онези основни въпроси, най-вече държавната организация и правата на гражданите, които са достатъчно важни, за да бъдат снабдени с особен ранг и особени гаранции. Всички други въпроси се оставят за уреждане от закона - със или без изрична делегация. Така че Конституцията по принцип е заложила на едно доизграждане на нормативната система чрез законодателството.

В конкретния спор законодателят е предпочел едно от възможните решения на въпросната хипотеза и едновременно с това е направил и едно от защитимите тълкувания на съответните конституционни текстове: според законодателя оспорената законова уредба е конституционно съвместима, след като я е създал. А задача на Конституционния съд е да се прецени дали това разбиране у законодателя е конформно с Конституцията.

3. Впрочем въпросът за мандатите е предмет на зачестили спорове пред Конституционния съд, които по същество засягат установената в Конституцията схема на сроковете на висшите длъжности в демократичната държава: Народното събрание - 4 г., президента на републиката - 5 г., изборните членове на Висшия съдебен съвет - 5 г., главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС - 7 г., Конституционния съд - 9 г., административните ръководители в съдебната власт - 5 г., кмет на община и общински съвет - 4 г. В рамките на тази конституционна схема се разполагат вече на законово равнище и мандати в други конституционно предвидени институции: управител и подуправители на БНБ - 6 г., председател и членове на Сметната палата - 9 г.

Вярно е, че тази схема е разчетена за идеално прилагане - пълният мандат изтича и по установения ред започва нов пълен мандат и т. н. Това е правилото. А изтичането на мандата, когато не е извървяна процедурата за определяне титуляря на новия мандат, представлява едно от възможните изключения. Това изключение в някои случаи има изрична конституционна уредба (чл. 64, ал. 3) , но в останалите няма. Така самата Конституция е предоставила пространство за уреждане на неуредени от нея въпроси - законодателят трябва да създаде уредба, съобразена с предназначението на мандатите, но едновременно с това и осигуряваща изпълнението на публичните функции, възложени от Конституцията на въпросните висши длъжности.

4. Законодателното решение, което е предмет на настоящото дело и в което законодателят е предпочел доскорошния титуляр вместо например някой овластен (от кого ?) служител, всъщност възпроизвежда една практикувана в законодателството правна конструкция: досегашният титуляр изпълнява функциите до встъпване в длъжност на титуляря на новия мандат в случай, че определянето на последния е закъсняло. В този смисъл е дългогодишната уредба на Закона за Сметната палата, Закона за Българската народна банка, Закона за Комисията за финансов надзор и други закони.

Тази уредба е присъща на правовата държава и има резервна функция: задейства се субсидиарно в случай на криза, когато процедурата по определяне титуляря на новия мандат не е приключила към изтичането на заварения. Предназначението й е да обезпечава изпълнението и да гарантира непрекъсваемост в значимите жизненоважни функции на публичната власт, които самата Конституция, именно като такива, е възложила на висшите органи. Оспорените разпоредби представляват конкретизиране на тази резервна функция, а не удължаване на мандата, поради което не противоречат на Конституцията.

Тази линия на разсъждения, която считам за основна в конкретното конституционно дело, въобще не е докосната в мотивите на обявената противоконституционност. А това не е позволило на съда да извърши съизмерване на оспорената законова уредба и застъпените в нея принципи за грижа и възпроизвеждане функциите на демократичната държава без вакуум с принципите на Конституцията, поради което подписах решението в тази му част с особено мнение.

Конституционен съдия: Е. Друмева

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Евгени Танчев по к.д. № 8 от 2005 г.

Подписах решението с особено мнение, тъй като не споделям мотивите и диспозитива по т. 1.

Решенията на Конституционния съд имат ефект еrga omnes за разлика от действието inter partes със сила на пресъдено нещо на актовете на останалите съдилища. Именно поради това в контекста на абстрактния, последващ, специализиран и концентриран конституционен контрол конституционните юрисдикции в Европа и по света обосновават решенията си преди всичко върху началата на правовата държава и конституционализма.

В решението по настоящото дело мнозинството напълно неоправдано пренебрегва класически азбучни положения на конституционната доктрина, утвърдени и доказани в многовековния опит на либералния конституционализъм.

Логиката на решението би следвало да се основава на конституционноправната методология, а не на календарни доводи или презумпции за злия нрав, користните цели и вродения стремеж за злоупотреба с властта на изборните служители в условията на демокрацията, доколкото чрез временното осъществяване на управленски функции до избирането на приемници на съдиите и кметовете не се цели преодоляване на ограниченията на принципа на сменяемостта, определени със мандата и възможността за преизбиране.

Тълкуването на предписанията на основния закон на републиката от 1991 г. следва да бъде подчинено на принципите на конституционната доктрина и установените световни стандарти в демократичния конституционализъм, а по-конкретно за отношението на приемствеността във властта към гражданската свобода. Както може би най-точно още Б. Констан отбелязва, границите на конституционната материя се определят в отношението между властта и свободата. Като гаранция за свободата съдържанието и смисълът на конституциите се определят в контекста на гражданската свобода. Конституционно е всичко, което се отнася до основните права на гражданите, които са фундамент на свободата и са основание за легитимността на конституционното правосъдие.

Временното осъществяване на пълномощия до избиране на приемник не е насочено към преодоляване на демократичния принцип за ротация. То предотвратява междувластието, като осигурява успешното функциониране на държавните органи в защита на гражданската свобода, и следва да бъде признато за съответстващо на замисъла на учредителната власт, която Конституционният съд е призван да разкрие чрез тълкувателното си правомощие по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията. В този смисъл временното заместване е предназначено да гарантира континюитета при осъществяване на публичните функции на учредените власти и като изключи интеррегнума, да осигури ефективни гаранции за гражданската свобода. Наред с това всяко възлагане на осъществяването на публичната функция на друго лице, което не е било избрано или назначено с оглед на мандата, който временно му е делегиран, поставя въпроса за основанията, от които то черпи пълномощията си и при това в пълен обем осъществява правомощия на съответния държавен орган.

Следователно осъществяването на публичната функция след изтичане на мандата и до избора на приемник гарантира свободата на гражданите в много по-голяма степен, отколкото заместването на титуляря на съответната длъжност от лице, което не е било избрано или назначено за осъществяване на пълномощията на дадения орган.

В още по-голяма степен това се отнася до самия Конституционен съд и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд. До избирането на нови съдии автоматичното прекратяване на мандата на членовете на Конституционния съд поставя самия съд като колективен орган в невъзможност да функционира, тъй като неговият състав е непопълнен и той самият до избирането на нови съдии би бил нередовен и нелегитимен.

Конституционен съдия: Е. Танчев

СТАНОВИЩЕ на съдията Румен Янков по к.д. № 8 от 2005 г.

1.1. Кое е основанието Конституцията да определя период от време, след изтичането на който властта не може да бъде упражнявана?

По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време “тя става цел на естествените му егоистични импулси”. В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати.

Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу поменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната. 1.

2. Допуска ли Конституцията тези срокове да бъдат продължавани или скъсявани със законови нормативни актове?

Реализмът на здравия разум поставя изискването нещата да се възприемат такива, каквито са. Цифрите са закодирани в съзнанието на човека. Те не могат да бъдат четени по друг начин - при тях не може да се разсъждава извън обема на понятието, че срокът е този, който е посочен в Конституцията. В тази връзка може са се постави и реторичният въпрос - след като никой не може да приеме, че тези срокове не могат да бъдат скъсени, на какво основание да се приеме, че те могат да бъдат удължавани?

Тук е мястото да се вземе накратко становище, позоваващо се на дългогодишна законодателна практика, основана не на Конституцията, а на нейното погрешно прилагане, наричана накратко с думата “приемственост”. За илюстрация: след изтичане на конституционния срок председателите на върховните съдилища и главният прокурор са същите лица - продължават да правят кадрови предложения за назначаване и повишаване и понижение на магистрати, упражняват бюджета и прочее - т.е. упражняват същите правомощия в пълен обем. Същото може да се каже поотделно и за кметовете и административните ръководители, посочени в чл. 129а, ал. 8 от Конституцията. На това състояние на нещата се поставя етикетът “изпълняващ длъжността до встъпване в длъжност на новоназначения”. Тази практика не представлява нищо друго освен убедителен пример, как се напуска съдържателният аспект на понятието “конституционен срок” и напълно се игнорира съдържанието му.

2. По отделните части на искането за обявяване на противоконституционните текстове на отделните закони. 2.

1. Според чл. 147, ал. 2 от Конституцията мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години, а според чл. 148, ал. 1, т. 1 мандатът им се прекратява с изтичане на определения срок.

От своя страна разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд казва, че членовете на съда продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници. При съпоставянето е очевидно, че разпоредбата на закона дерогира недвусмислени конституционни норми. Към изложеното тук трябва да се прибави и казаното по-горе в т. 1.1 и 1.2.

2. 2. Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Конституцията орган на изпълнителната власт е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.

Съгласно съдържанието на чл. 38, ал. 5 от оспорения Закон за местното самоуправление и местната администрация кметовете продължават да изпълняват своите функции до полагането на клетва от новоизбраните кметове.

Аргументацията и тук трябва да бъде подкрепена с казаното в т. 1.1 и 1.2.

Що се отнася до частта от разпоредбата от закона - “изборът се извършва от населението по ред, определен със закон”, трябва да се има предвид и че семантичното тълкуване на израза налага извода, че със закон могат да бъдат уредени обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, и нищо повече - с него не могат да се удължават или скъсяват предвидените в Конституцията срокове. 2.

3. Според чл. 129, ал. 5 от Конституцията административните ръководители в органите на съдебната власт се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.

Оспорената разпоредба на чл. 125а, ал. 8 от Закона за съдебната власт постановява, че мандатът на административния ръководител започва от датата на встъпване в длъжност до встъпването в длъжност на новия ръководител, т. е. досегашният продължава да изпълнява длъжността.

И тук относно противоконституционността на тази част от закона трябва да се има предвид наново казаното в т. 1.1 и 1.2.

Конституционен съдия: Р. Янков