Наредба № 4 от 6 април 2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността “кинезитерапия”

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

НАРЕДБА № 4 от 6 април 2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността “кинезитерапия”

Раздел I

Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността “кинезитерапия”, наричани по-нататък в наредбата “кинезитерапевти”.

Чл. 2. Право да упражняват професията на кинезитерапевт в лечебните заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по специалността “кинезитерапия”.

Чл. 3. Кинезитерапевтите осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването под методичното ръководство на лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

Раздел II

Дейности, осъществявани от кинезитерапевтите Чл. 4. (1) Кинезитерапевтите участват в обслужването на пациенти при осъществяване на функционални изследвания на опорно-двигателния апарат и при изготвянето на диагностично-лечебния план, включващ кинезитерапевтичната програма.

(2) При осъществяване на функционални изследвания на опорно-двигателния апарат кинезитерапевтите могат да извършват: 1. измерване на артериално кръвно налягане и пулс; 2. спирометрия; 3. велоергометрия; 4. антропометрия; 5. динамометрия; 6. плантография; 7. гониометрия; 8. мануално-мускулно тестуване; 9. тестуване на мускулен дисбаланс; 10. функционално изследване на нервната система, по отношение на дълбоката сетивност, равновесие и координация; 11. тестуване при увреждане на централен и периферен двигателен неврон; 12. изследване подвижността на вертебралните и периферни стави; 13. изследване на вродени и придобити деформитети на опорно-двигателния апарат (гръбначен стълб, гръден кош, ходило); 14. оценка на умението за използване на помощни средства; 15. анализ на походката и патологични модели на движение; 16. кинезиологичен и патокинезиологичен анализ; 17. изследване на ежедневните двигателни дейности; 18. определяне на двигателния потенциал.

(3) Въз основа на установения двигателен статус кинезитерапевтите изготвят кинезитерапевтична програма, запознават пациента с нея, прилагат и контролират изпълнението й и отчитат въздействието й чрез проследяване на двигателното състояние на пациента в динамика.

(4) Кинезитерапевтичната програма може да включва: 1. изотонични, изометрични и изокинетични физически упражнения; 2. аналитична, групова, дихателна и подводна лечебна гимнастика; 3. позиционно и теренно лечение; 4. пули-, суспенсионна, екстензионна и механотерапия; 5. автогенен тренинг; 6. игротерапия; 7. мануални мобилизационни техники - мекотъканни, мобилизации и тракции; 8. релаксиращи и улесняващи техники - постизометрична релаксация, проприоцептивно нервно-мускулно улесняване (Кабат), методики по Бобат, Войта и Руут; 9. масаж - класически и спортен; 10. криотерапия и светлинно лечение (инфрачервени лъчи и солукс).

(5) Кинезитерапевтите могат да включват в кинезитерапевтичната програма и да прилагат специализирани кинезитерапевтични методики след завършен курс по: Маккензи, Цириакс, Клайн-Вогелбах, Терие, Mейтланд, Мълиган, Темпълфей, Фелденкрайс, хиппотерапия и др.

(6) Кинезитерапевтите ежедневно документират проведените изследвания и процедури.

Чл. 5. След назначение от лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, кинезитерапевтите могат да: 1. осъществяват назначения за светлолечебни процедури по общоприети методики, активна, подводна и пасивна лечебна гимнастика и водоструйни процедури при амбулаторно и стационарно болни; 2. участват във всеки етап от лечебно-възстановителния процес на пациентите чрез средствата на кинезитерапията; 3. извършват пасивни упражнения, масаж и безусловнорефлекторни стимулации при тежко болни пациенти в интензивни сектори; 4. полагат двигателни грижи в предоперативната подготовка и ранния постоперативен период за профилактика на усложненията; 5. подпомагат функционалното възстановяване на пациентите в условията на ортезолечение и външно протезиране, при метална остеосинтеза и ендопротезиране; 6. съдействат за укрепване на физическото състояние при пациенти, лишени от самостоятелна двигателна активност - директна скелетна екстензия, гипсова имобилизация, халотракция и др., нуждаещи се от позиционно лечение; 7. прилагат средствата на кинезитерапията при функционални и органични нарушения на нервната система; 8. създават и провеждат индивидуално ориентирани кинезитерапевтични програми спрямо основното заболяване и придружаващата възрастова патология при пациенти, настанени в отделения за хронично болни; 9. организират и поддържат прогресивна двигателна активност за укрепване на физическото здраве на пациенти в лечебните заведения за болнична помощ; 10. отразяват в процедурната карта изпълнените за деня назначения и постигнатите резултати; 11. информират лекуващите лекари за появата на промени в състоянието.

Чл. 6. В лечебните заведения кинезитерапевтите могат да организират и провеждат следните дейности: 1. профилактика на отклоненията във физическото развитие и деформитетите на опорно-двигателния апарат в детско-юношеската възраст; 2. двигателна профилактика при социалнозначими, системни (хронични), прогресиращо протичащи заболявания и преждевременно стареене; 3. профилактични и възпитателни дейности в областта на общественото здраве; 4. консултиране на пациенти за водене на здравословен начин на живот по отношение на двигателната им активност; 5. вторична профилактика на травми и заболявания, свързани със спортната дейност; 6. участие в обучението на стажанти по специалността “кинезитерапия”.

Чл. 7. Кинезитерапевтите участват в ресоциализацията на пациентите и хората с трайни увреждания чрез: 1. създаване на нови двигателни навици и стереотипи; 2. създаване и усъвършенстване на компенсаторни и заместителни функции при лица с трайни двигателни увреждания; 3. обучение в дейности от ежедневието и бита; 4. обучение в ползване на помощни средства, включително и инвалидна количка; 5. лечебно-спортна тренировка; 6. провеждане на домашна кинезитерапия и обучение на пациента и неговите близки.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба “кинезитерапевтична програма” е методически обоснована и прилагана система от средства на кинезитерапията под формата на методики, техники, пози, процедури според клиничното и функционалното състояние на пациентите с цел профилактика, възстановяване и поддържане на здравното им състояние.

Заключителна разпоредба § 2. Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето.

Министър: Р. Гайдарски