Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 77 от 2006 г. за реда за признаване за вписване на нови сортове земеделски растителни видове в Официалната сортова листа на Република България и Общия каталог на държавите - членки на ЕС

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 77 от 2006 г. за реда за признаване за вписване на нови сортове земеделски растителни видове в Официалната сортова листа на Република България и Общия каталог на държавите - членки на ЕС (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм., бр. 68 от 2008 г.) § 1. В чл. 1 ал. 2 се изменя така: “(2) Сортове от земеделски растителни видове по ал. 1 са сортове на захарно цвекло, фуражни култури, зърнени култури, картофи и маслодайни и влакнодайни култури, семената на които могат да бъдат търгувани съгласно Наредба № 98 от 2006 г. за търговия на посевен материал от цвекло на пазара на Европейския съюз (ДВ, бр. 76 от 2006 г.), Наредба № 99 от 2006 г. за търговия на посевен материал от фуражни култури на пазара на Европейския съюз (ДВ, бр. 77 от 2006 г.), Наредба № 21 от 2007 г. за търговия на посевен материал от зърнени култури на пазара на Европейския съюз (ДВ, бр. 1 от 2008 г.), Наредба № 16 от 2008 г. за търговия на посевен материал от картофи на пазара на Европейския съюз (ДВ, бр. 54 от 2008 г.) и Наредба № 100 от 2006 г. за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз (ДВ, бр. 77 от 2006 г.).” § 2. Създават се чл. 20 - 26: “Чл. 20. (1) За местни сортове и сортове, които са естествено адаптирани към местните или за съответния район условия, застрашени от генетична ерозия, които принадлежат към земеделските растителни видове, попадащи в обхвата на наредбите по чл. 1, ал. 2, и които сортове са предназначени за консервация “in situ” и трайно използване на растителни генетични ресурси посредством производството и търговията на семена от тях, се прилагат следните изключения: 1. при признаването им за вписване в националния каталог на сортовете земеделски растителни видове (Официалната сортова листа (ОСЛ) на Република България - изключения от изисквания по чл. 2 - 18; 2. при търговията със семена и семена (клубени) на картофи от тези сортове - изключения от изисквания на наредбите по чл. 1, ал. 2.

(2) Сортовете по ал. 1 се признават и вписват в ОСЛ, респективно в Общия каталог на Европейския съюз на сортовете земеделски растителни видове, когато са изпълнени условията на чл. 21 и 22, вписани като “сортове за консервация”.

(3) Всички останали изисквания за признаване и вписване на “сортове за консервация” извън посочените в чл. 20 - 26 са по условията на тази наредба.

Чл. 21. (1) Местният сорт или сортът, естествено адаптиран към местните или за съответния район условия, може да бъде признат като “сорт за консервация”, ако е ефективен (представлява интерес) за консервацията на генетичните растителни ресурси за съответния район.

(2) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, по изключение от чл. 17а, ал. 2, букви “а” и “б” на Наредба № 12 от 2004 г. за условията и реда за сортоизпитване, признаване, вписване и отписване на сортовете растения в и от официалната сортова листа на Република България (ДВ, бр. 40 от 2004 г.), може да приеме национални методики, в които да се включат изисквания и разпоредби във връзка със сортоизпитването за различимост, стабилност и хомогенност на “сортовете за консервация” от определени видове.

(3) В случаи на методики на ИАСАС по ал. 2 за определяне на различимостта и стабилността при изпитването на “сортове за консервация” трябва да се прилагат най-малко характеристиките, посочени във: 1. техническите въпросници, свързани с протоколите за изпитвания на Службата (Офиса) на Общността за сортовете растения (CPVO) за растителните видове, изброени в приложение № 7а на Наредба № 12 от 2007 г.; 2. техническите въпросници към Методиките (насоките) на Международния съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV) за растителните видове, изброени в приложение № 8а на Наредба № 12 от 2004 г.

(4) За оценка хомогенността на “сортовете за консервация” трябва да се прилагат съответните изисквания на Наредба № 12 от 2004 г. Ако нивото на хомогенност е установено на основата на нетипични растения, се прилага популационен стандарт от 10 % и ниво на вероятност най-малко 90 %.

Чл. 22. Не се изисква официално сортоизпитване от ИАСАС като изключение от чл. 7, ал. 1, в случай че се предостави от заявителя достатъчна за вземане на решения за признаване на “сортовете за консервация” информация: 1. описания на “сортовете за консервация” и техните наименования; 2. резултати от неофициални тестове; 3. познания, придобити на базата на практическия опит по време на отглеждането, преразмножаването и използването на “сортовете за консервация”, съобщени (обявени) от заявителя; 4. друга информация, включително предоставена такава от Министерството на земеделието и храните - органът за генетични растителни ресурси по смисъла на тази наредба, за който орган се информира Европейската комисия.

Чл. 23. Не се признава за вписване в ОСЛ на “сорт за консервация”, ако: 1. вече е включен в Общия каталог на сортовете земеделски растителни видове като сорт, различен от “сорт за консервация ”; или е заличен от Общия каталог през последните две години, или през последните две години е изтекъл срокът по чл. 15, ал. 2; или

2. е защитен от Общността, за правна закрила на сортовете растения, в съответствие с Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1); или е защитен от националната правна закрила на сортовете растения пред Патентното ведомство; или е подадена заявка за патентна закрила.

Чл. 24. (1) За наименованията на “сортовете за консервация”, които са били известни преди 25 май 2000 г., ИАСАС може да приложи изключения от някои разпоредби по чл. 11 и 12 на Наредба № 12 във връзка с Регламент (ЕО) № 930/2000 на Комисията от 4 май 2000 г. за установяване на подробни правила за допустимостта на наименованията на сортовете земеделски растителни видове и зеленчукови видове (ОВ L 108, 5.5.2000 г., стр. 3), ако наименованието на сорта е традиционно за района/местността.

(2) Не се прилага ал. 1 в случаите, когато такива изключения биха нарушили по-ранно право на трета страна (трето лице), която е защитена в съответствие с чл. 2 на Регламент (ЕО) № 930/2000, по отношение на по-ранно регистрирана търговска марка в една или повече държави на ЕС с идентично или сходно с това на сорта наименование, и когато търговската марка се отнася за стока, идентична или сродна с растителния сорт.

(3) Допуска се изключение от чл. 9, ал. 2, като могат да се приемат повече от едно наименования за “сорт за консервация”, ако съответните наименования са исторически познати.

Чл. 25. (1) При признаване от ИАСАС на “сорт за консервация” трябва да бъде определен районът или районите в страната, в които сортът е отглеждан традиционно и към който/които е естествено адаптиран, наричан “район на произход”, като се вземе предвид информацията за съответния район/райони от Министерството на земеделието и храните.

(2) Когато районът на произход е разположен в повече от една държава членка, той се определя с общото съгласие на засегнатите държави.

(3) Министерството на земеделието и храните/ИАСАС съобщава на Европейската комисия определения район на произход по ал. 1, а в случаите по ал. 2 уведомяването (съобщаването) се извършва както от българска страна, така и от държавата членка, с която съвместно е определен районът на произход.

Чл. 26. (1) Сортоподдържането на “сорт за консервация” се извършва в района на произход от лицата по чл. 26 от Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ) при спазване изискванията по чл. 27, ал. 1 ЗППМ.

(2) Във връзка с прилагането на ал. 1 на основание чл. 27, ал. 2 ЗППМ ИАСАС взема проби за проверки в отделните етапи на сортоподдържането.” § 3. В допълнителните разпоредби се създава § 1а: “§ 1а. По смисъла на тази наредба: 1. “консервация in situ” означава съхранението (консервацията) на генетичен материал в естествената му среда и в случаи на култивирани растителни видове, съхранението им в земеделска (фермерска) среда, в която те са развили своите отличителни (характерни) белези; 2. “генетична ерозия” означава загуба във времето на генетичното многообразие (разнообразие) между и вътре в популациите или сортовете на един и същи вид или намаляване на генетичната база на вида вследствие човешка намеса или промяна в околната среда; 3. “местен сорт” означава набор от популации или клонове на растителен вид, които са естествено адаптирани към условията на околната среда на своя район; 4. “семена” са посевен материал (семена) на различни растителни видове, както и семена (клубени) на картофи, освен ако последните не са изключени специално (съзнателно); 5. “популация” е съвкупност от индивиди на един и същ биологичен вид, които имат общо местообитание (обитават постоянно дадено място) и поддържат относително хомогенно потомство; 6. “популационен стандарт” означава допустим процент на нетипични растения, характерни за популацията в даден растителен вид, с който се сравняват резултатите от изпитванията (изследванията); 7. “ниво на вероятност” означава процентът на типичните за даден сорт растения, който се измерва с критерии за достоверност.

8. “Министерството на земеделието и храните, респ. ИАСАС” е органът за генетични растителни ресурси за консервацията “in situ” и трайното използване на растителни генетични ресурси чрез признаването на местни сортове и сортове, адаптирани към условията на даден район, производството и търговията на семена от тези сортове.”

Допълнителна разпоредба § 4. С тази наредба се въвежда Директива 2008/62/ЕО на Комисията от 20 юни 2008 г., уреждаща някои дерогации за признаване на земеделски местни видове и сортове, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са заплашени от генетична ерозия, и търговията със семена и посадъчен материал от картофи на тези местни видове и сортове (ОВ L 162, 21.6.2008 г., стр.13), чл. 1 до 9 и чл. 21.

Заключителна разпоредба § 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”.

За министър: Д. Пейчев