Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматични продукти в храните

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматични продукти в храните (ДВ, бр. 70 от 2002 г.) § 1. Наименованието на наредбата се изменя така: “Наредба № 15 от 28 юни 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните”. § 2. В чл. 1, т. 1 думите “готовите храни и напитки” се заменят с “храните”. § 3. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 4 текстът “съединения и препарати съгласно следната класификация и ред” се заменя с “вещества и препарати в низходящ ред, съобразно тяхното количество, съгласно следната класификация:”.

2. В ал. 1, т. 4, буква “е” думата “препарати” се заменя с “ароматизанти”.

3. Aлинея 2 се изменя така: “(2) Терминът “натурален” или друг еднозначен термин се добавя само към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение и/или ароматичен препарат. Ако търговското наименование на аромата съдържа позоваване на хранителен продукт или на ароматен източник, терминът “натурален” или друг еднозначен термин може да не се добавя, ако ароматният компонент е изолиран чрез съответен физичен, ензимен или микробиологичен способ, или чрез традиционен способ за приготвяне на храна, или от самата храна, или от съответния ароматен източник.” § 4. В чл. 12 ал. 2 се изменя така: “(2) Терминът “натурален” или друг еднозначен термин се добавя само към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение и/или ароматичен препарат. Ако търговското наименование на аромата съдържа позоваване на хранителен продукт или на ароматен източник, терминът “натурален” или друг еднозначен термин може да не се добавя, ако ароматният компонент е изолиран чрез съответен физичен, ензимен или микробиологичен способ, или чрез традиционен способ за приготвяне на храна, или от самата храна, или от съответния ароматен източник.” § 5. Създава се раздел III: “Раздел III

Допълнителни изисквания към пушилните ароматизанти Чл. 15. Изискванията към пушилните ароматизанти се отнасят за: 1. пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за употреба във или върху храни; 2. изходните материали за производство на пушилни ароматизанти; 3. условията, при които се приготвят пушилни ароматизанти; 4. храните, във или върху които има пушилни ароматизанти.

Чл. 16. (1) Дървесината, използвана за производството на първични продукти, трябва да не е обработвана, преднамерено или непреднамерено, с химични вещества през шестте месеца, непосредствено предшестващи или последващи отсичането й.

(2) Алинея 1 не се прилага, ако се докаже, че веществото, използвано при обработката, не води до образуване на потенциално токсични вещества в процеса на изгарянето.

(3) Лицето, което пуска на пазара първични продукти, трябва да притежава документи за съответствие с изискванията по ал. 1 и 2.

Чл. 17. (1) Условията за производство на първични продукти са посочени в приложение № 4.

(2) Водонеразтворимата маслена фаза, която е страничен продукт от процеса, не се използва за производството на пушилни ароматизанти.

(3) Първичните продукти може да се преработват допълнително чрез подходящи физични процеси до получаване на производни пушилни ароматизанти, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.

(4) При разногласие по отношение целесъобразността на даден физичен процес може да се вземе решение по реда на чл. 6, ал. 3 от Закона за храните.” § 6. В §1 от допълнителната разпоредба се създават т. 7, 8, 9 и 10: “7. “Първичен пушилен кондензат” е пречистената водосъдържаща част на кондензирания пушек и се включва в понятието “пушилни ароматизанти”.

8. “Първична катранова фракция” е пречистената фракция на водонеразтворимата високоплътна катранова фаза на кондензирания пушек и се включва в понятието “пушилни ароматизанти”.

9. “Първични продукти” са първичните пушилни кондензати и първичните катранови фракции.

10. “Производни пушилни ароматизанти” са аромати, получени в резултат на допълнителна преработка на първични продукти, които се използват или са предназначени за употреба във или върху храни с цел придаване на аромат на пушек на тези храни.” § 7. В приложение № 2 към чл. 9 съдържанието на ред “хинин (общи алкалоиди); 0, 1; 85; 40 mg/kg в сушени плодове; 300 mg/kg в спиртни напитки” се заличава. § 8. Приложение № 3 към чл. 10 се изменя така: “Приложение № 3 към чл. 10

Регистър на ароматичните съединения, които могат да се влагат във или върху храни (подредени по FL номера)

Регистърът на ароматичните съединения (химически определени) е разделен на две части.

Част А съдържа списък на веществата, класифицирани според FL номерацията по Флавис система от база данни.

Част Б съдържа списък на веществата, за които с цел осигуряване защита на правата на интелектуална собственост на производителя, съответната държава - членка на ЕС, е поискала конфиденциалност.

Всички ароматични съединения от списъка по част А са разделени в 34 химични групи (ХГ), както следва: 1. Правоверижни първични алифатни алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи наситени алкохоли, и ацетали, съдържащи наситени алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

2. Разклонени първични алифатни алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи разклонени алкохоли, и ацетали, съдържащи разклонени алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

3. Алфа, Г-ненаситени (алкени или алкини) правоверижни или разклонени алифатни първични алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи алфа, Г-ненаситени алкохоли или алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

4. Неспрегнати и струпани ненаситени правоверижни и разклонени алифатни първични алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи ненаситени алкохоли, и ацетали, съдържащи ненаситени алкохоли и алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

5. Наситени и ненаситени алифатни вторични алкохоли/кетони/кетали/естери с естери, съдържащи вторични алкохоли. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или кетала.

6. Алифатни, алициклени и ароматни наситени и ненаситени третични алкохоли и естери с естери, съдържащи третични алкохоли. Естерите могат да съдържат всякакъв киселинен компонент.

7. Първични алициклени наситени и ненаситени алкохоли/алдехиди/киселини/ацетали/естери с естери, съдържащи алициклени алкохоли. Естерите и ацеталите могат да съдържат алифатни ациклени или алициклени киселинни или алкохолни компоненти.

8. Вторични алициклени наситени и ненаситени алкохоли/кетони/кетали/естери с кетали, съдържащи алициклени алкохоли, или кетони и естери, съдържащи вторични алициклени алкохоли. Естерите могат да съдържат алифатни ациклени или алициклени киселинни компоненти.

9. Първични алифатни наситени или ненаситени алкохоли/алдехиди/киселини/ацетали/естери с втора първична, вторична или третична окислена функционална група, включително и алифатни лактони.

10. Вторични алифатни наситени или ненаситени алкохоли/кетони/кетали/естери с втора вторична или третична окислена функционална група.

11. Алициклени и ароматни лактони.

12. Малтолови производни и кетодиоксанови производни.

13. Фуранови и тетрахидрофурфурилови производни.

14. Фурфурилови и фуранови производни със или без допълнителни хетероатоми и заместители в страничната верига.

15. Фенилетилови алкохоли, фенилоцетни киселини, сродни естери, фенилоксиоцетни киселини и сродни естери.

16. Алифатни и алициклени етери.

17. Пропенилхидроксибензени.

18. Алилхидроксибензени.

19. Вещества, сродни на капсаицина и сродни амиди.

20. Алифатни и ароматни моно- и ди- тиоли и моно-, ди-, три- и полисулфиди със или без допълнителни окислени функционални групи.

21. Ароматни кетони, вторични алкохоли и сродни естери.

22. Арил-заместени първични алкохолни, алдехидни, киселинни, естерни и ацетални производни, включително и ненаситени.

23. Бензилови алкохоли/алдехиди/киселини/естери/ацетали. Включват се и бензилови и бензоатни естери. Могат да се съдържат като компоненти алифатни ациклени или алициклени естери или ацетали.

24. Пиразинови производни.

25. Фенолови производни, съдържащи пръстенни алкилови и пръстенни алкокси и странични вериги с окислена функционална група.

26. Ароматни естери, включително и анизолови производни.

27. Антранилатни производни.

28. Пиридинови, пиролови и хинолинови производни.

29. Тиазолови, тиофенови, тиазолинови и тиенови производни.

30. Смесени вещества.

31. Алифатни и ароматни въглеводороди.

32. Епоксиди.

33. Алифатни и ароматни амини.

34. Аминокиселини.

Тези химични групи се очаква да имат общо метаболитно и биологично поведение.

В случаите, когато е възможно, са указани номерата на ароматните съединения според тяхната номерация по Кемикъл Абстрактс (CAS), номерата по Европейския опис на съществуващите химически вещества (EINECS), номерацията на Съвета на Европа (СоЕ) и номерата съгласно Асоциацията на производителите на аромати и екстракти в САЩ (FEMA).

Номерът в колона “коментари” се отнася за една от следните забележки: 1. Вещество, което независимо от ароматичните си свойства, се влага във или върху храни и за други цели. Поради тази причина за даденото вещество може да съществуват допълнителни нормативни изисквания.

2. Вещество, чието използване е обект на ограничения или забрана в определени държави - членки на ЕС.

3. Вещество с приоритет в програмата за оценка съгласно Регламент 1565/2000 на Европейската комисия.

4. Вещество, за което предстои предоставяне на допълнителна информация.

5. Наименованието, синонимите, методическите наименования, номерата по CAS, EINECS, CoE или FEMA могат да съдържат несъответствия.

6. Вещества, които не могат да бъдат влагани във или върху храни, ако не са пуснати на пазара в съответствие с нормативно определените изисквания на съответната/ите държава/и членка/и.

Само за целите на този списък условно е прието, че амониевите, натриевите, калиевите и калциевите соли, както и хлоридите, карбонатите и сулфатите, когато имат ароматизиращи свойства, се покриват от изходното съединение.

Част А

(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Част Б

Списък на ароматичните съединения, нотифицирани в съответствие с разпоредбите на чл. 3, параграф 2 на Регламент 2232/96 на Европейския парламент на Съвета на Европейския съюз, за които е поискана защита на правата на интелектуална собственост на техния производител Код Дата на получаване на Забе- нотифицирането от Евро- лежки пейската комисия

CN065 26.I.2001 г.

CN074 18.IV.2003 г. 6

CN075 18.IV.2003 г. 6

CN076 18.IV.2003 г. 6

” § 9. Създава се приложение № 4 към чл. 17, ал. 1: “Приложение № 4 към чл. 17, ал. 1

Условия за производство на първични продукти

1. Пушекът се получава от дървесината съгласно чл. 17, ал. 1. Могат да се добавят билки, подправки, клончета от хвойна и клончета, иглички и шишарки от picea, ако не съдържат остатъци от преднамерена или непреднамерена химична обработка или ако същите отговарят на специфични нормативни актове. Изходният материал се подлага на контролируемо изгаряне, суха дестилация или обработка с прегрята пара в контролируема кислородна среда при максимална температура 600 °С.

2. Пушекът се кондензира. За постигане на фазово разделяне може да се добави вода и/или, ако това не противоречи на други нормативни актове, разтворител. Може да се приложат физични процеси за изолиране, фракциониране и/или пречистване за получаване на следните фази: а) водосъдържащ “първичен пушилен кондензат”, съдържащ основно карбоксилни киселини, карбонилни и фенолни съединения, с максимално съдържание на: бензо[а]пирен 10 mg/kg бенз[а]антрацен 20 mg/kg б) водонеразтворима високоплътна катранова фаза, която преципитира по време на фазовото разделяне и която не може да се използва като такава за производството на пушилни ароматизанти, а само след подходяща физична преработка за получаване на фракции от въпросната водонеразтворима катранова фракция, които са с ниско съдържание на полициклични ароматни въглеводороди, вече дефинирани като “първични смолни фракции”, с максимално съдържание на: бензо[а]пирен 10 mg/kg бенз[а]антрацен 20 mg/kg в) “водонеразтворима маслена фаза”.

Ако по време или след кондензацията не протече фазово разделяне, полученият пушилен кондензат трябва да се разглежда като водонеразтворима високоплътна катранова фаза и трябва да се преработи чрез подходящ физичен метод до получаване на първични катранови фракции, които се вместват в зададените норми.”

Преходни и заключителни разпоредби § 10. (1) Наредбата влиза в сила от 1 август 2006 г.

(2) Пушилните ароматизанти, които са пуснати на пазара или са етикетирани преди влизането в сила на наредбата и не отговарят на изискванията й, могат да се продават до изчерпването им на пазара, но не по-късно от една година след влизането й в сила. § 11. Навсякъде в наредбата мерните единици “мкг/кг”, “мг/кг” и “мг/об.%” се заменят съответно с “?g/ kg”, “mg/kg” и “mg/% vol.”, думите “ароматични продукти”, “ароматичните продукти”, “ароматичния продукт”и “ароматичният продукт” съответно с “ароматизанти”, “ароматизантите”, “ароматизанта” и “ароматизантът”, а думите “готовите за консумация храни и напитки” се заменят с “храни”. § 12. Наредбата е съгласувана с министъра на икономиката и енергетиката и министъра на земеделието и горите.

Министър: Р. Гайдарски