Спогодба между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари

СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари

(Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народон събрание на 11 февруари 2010 г. – ДВ, бр. 15 от 2010 г. В сила от 21 април 2010 г.)

Правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания, наричани по-долу „договарящи се страни“, желаейки да си сътрудничат за развитието на търговските и икономическите отношения между техните страни, както и за развитието на автомобилните превози на пътници и товари между двете държави и транзит през техните територии, в условията на пазарна икономика, се споразумяха за следното: Раздел I

ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Обхват

1. Тази спогодба се прилага за автомобилни превози, извършвани от превозвачи, регистрирани на територията на една от договарящите се страни, с превозни средства, регистрирани на тази територия, с отправен и краен пункт на същата територия, включвайки и транзита през нея, както и през територията на другата договаряща се страна.

2. Тази спогодба не засяга правата и задълженията, произтичащи от други международни споразумения, в които участват двете договарящи се страни.

Член 2

Определения

Термините, използвани в тази спогодба, имат следните значения: 1. „Превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано на територията на една от договарящите се страни, което извършва международни превози на пътници или товари срещу заплащане или за собствена сметка при спазване на изискванията на вътрешното законодателство за достъп до професията и до пазара.

2. „Превозно средство“ е единично моторно превозно средство или комбинация от превозни средства, регистрирани в държавата на която и да е от двете договарящи се страни и които се използват и са оборудвани единствено за автомобилен превоз на пътници и/или товари на разположение на превозвача.

3. „Превоз“ е пробегът на превозно средство, празно или натоварено, дори ако превозното средство, ремаркeто или полуремаркето се превозват с влак или кораб за част от пътуването.

4. „Каботаж“ е превозът на пътници или стоки, извършен от превозвач на държавата на една от договарящите се страни между отделни пунктове на територията на държавата на другата договаряща се страна. Превозът в началния или крайния вътрешен етап от международен комбиниран превоз не се счита за каботаж.

5. „Превоз за собствена сметка‘‘ е превозът на пътници и товари, предназначен единствено за или произтичащ от собствена стопанска дейност или в услуга на собствените служители, или който се извършва от организация с идеална цел за превоз на нейните членове в съответствие със социалните й цели; извършва се без заплащане, при условие че: • транспортната дейност представлява един- ствено спомагателна дейност за предпри- ятието или организацията; • използваните превозни средства са соб- ственост на предприятието или органи- зацията; наети са или са получени по сила- та на дългосрочен договор или на лизинг; също така се управляват от водач, който е член на персонала на предприятието или организацията.

6. „Комбиниран превоз‘‘ е превозът на товари, при който товарният автомобил, ремаркето, полуремаркето, сменяемата каросерия или контейнерът, с влекач или без влекач, пътуват по шосе в началния или крайния етап на превоза и по железница, вътрешни водни пътища или море за останалата част от маршрута.

7. „Територия на договаряща се страна“ е територията съответно на Република България и територията на Хашемитско кралство Йордания.

8. „Страна на установяване“ е територията на договарящата се страна, в която е установен превозвачът и е регистрирано превозното средство.

9. „Страна домакин“ е територията на договарящата се страна, в която превозвачът извършва дейност, без неговото превозно средство да е регистрирано там и без превозвачът да е установен там.

10. „Автобус‘‘ е превозно средство, което по силата на конструкцията и оборудването си е подходящо и предназначено за превоз на пътници и е регистрирано на територията на една от договарящите се страни в съответствие със съответното национално законодателство.

11. „Пътнически превоз по редовна линия‘‘ е превозна услуга, при която се превозват пътници по определени маршрути, разписание и установени цени. Пътниците се качват и слизат на предварително определени спирки.

12. „Совалков превоз‘‘ е превозна услуга, при която чрез няколко отивания и връщания се превозват предварително съставени групи от пътници от един и същи отправен пункт за превоз до един и същи пункт на местоназначението. Всяка група, състояща се от пътници, които са били превозени на отиване при правия курс на автобуса, се връща обратно на мястото, откъдето са били качени пътниците, при един от следващите обратни курсове. Под „отправен пункт“ и „пункт на местоназначението“ се разбира съответно мястото, откъдето започва, и мястото, където завършва пътуването. Първото обратно пътуване и последното право пътуване от серията совалки се извършват без пътници.

13. „Случаен превоз‘‘ е превозна услуга, която не съответства нито на определението за превоз на пътници по редовна линия, нито на определението за совалков превоз. Честотата на броя на пътуванията не влияе на определянето на услугата като случаен превоз.

14. „Контролен документ“ е пътническа ведомост за автобуси, чийто образец се съгласува и утвърждава от смесената комисия съгласно чл. 16.

Раздел II

ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Член 3

Превози на пътници по редовни линии

1. Превозите на пътници по редовни линии, извършвани с автобуси, са подчинени на система от разрешителни, издавани от компетентния или друг съответен орган в страната на отпътуване и местоназначение.

2. Заявлението за разрешително трябва да бъде направено пред компетентния или друг съответен орган в страната на установяване на превозвача. Ако органът приеме заявлението, разрешителното се предава на компетентния или на другия съответен орган на другата договаряща се страна. Ако не е осигурена взаимност, може да бъде отказано разрешително за двустранен превоз по редовна линия. Смесената комисия, създадена в съответствие с чл. 16 на тази спогодба, решава какъв вид трябва да има формата на заявлението за разрешително, реда за съгласуване, както и изискващите се придружаващи документи.

3. Разрешителните се издават по общо споразумение от компетентните органи на договарящите се страни. Решението за даване или отказ на разрешително се взема в срок до три месеца, освен ако няма специални условия.

4. Промени в условията за работа и анулирането на услугата се решават в процедура, установена в т. 2 и 3. Ако търсенето на услугата се преустанови, превозвачът може да откаже изпълнението й, давайки четириседмично предизвестие до компетентния или друг съответен орган, издаващ разрешителното, и до клиентите.

Член 4

Совалкови превози

1. Совалковите превози на пътници, извършвани с автобус, са подчинени на система от разрешителни, издавани от компетентния или друг съответен орган на страната на отпътуване, местоназначение или транзит.

2. Заявлението за разрешително трябва да бъде направено пред компетентния или друг съответен орган в страната на установяване на превозвача.

3. Смесената комисия, създадена по чл. 16, решава какви трябва да бъдат формата и съдържанието на заявлението за разрешително, редът и сроковете за съгласуване, минималният брой места за сядане в автобусите, извършващи тази услуга, както и изискващите се придружаващи документи.

4. Смесената комисия може да въвежда по-либерален режим за совалковите превози.

Член 5

Случайни превози

1. Случайните превози, извършвани с автобус, се подчиняват на система от разрешителни, издадени от компетентния или друг съответен орган в страната на отпътуване, местоназначение или транзит.

2. Като изключение от т. 1 на този член изброените по-долу услуги са освободени от разрешителни на територията на страната домакин: 2.1. обиколки при затворени врати, при които едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници, които в края на пътуването се връщат в началния пункт на отпътуване; пунктът на местоназначението в Република България е София, а в Хашемитско кралство Йордания е Аман; 2.2. превози, които в права посока са натоварени, а в обратна са ненатоварени; 2.3. превози, които в права посока са ненатоварени, а в обратна са натоварени и при условие, че пътниците: 2.3.1. образуват група, съставена чрез договор за превоз, влязъл в сила преди тяхното пристигане на територията на договарящата се страна, където те са взети и превозени до територията на страната на установяване; 2.3.2. са били предварително превозени от същия превозвач на територията на договарящата се страна, където са взети отново и са превозени на територията на страната на установяване; 2.3.3. са били поканени да пътуват на територията на страната на установяване и разноските за превоза са поети от лицето, отправило поканата; 2.4. превози за собствена сметка.

3. Качването на пътници за пътуване при либерализирана услуга не е разрешено, освен ако няма специално разрешение. Смесената комисия, определена в чл. 16 на тази спогодба, може да разшири обхвата на освобождаване от разрешително и за други категории случайни превози.

4. Смесената комисия, установена съгласно чл. 16 на тази спогодба, определя начина за издаване на разрешителните, както и минималния брой места за сядане в автобусите, извършващи тази услуга.

5. Случайните превози на пътници с автобуси, които са освободени от изисквания за разрешително, трябва да са снабдени с контролен документ. Условията за използване и съдържанието на контролния документ се определят от смесената комисия, посочена в чл. 16 на тази спогодба.

Член 6

Общи положения за пътническите превози

1. Разрешителните за превоз се издават на името на превозвача и не се преотстъпват на друг превозвач.

2. Извършването на каботажни превози е забранено.

3. Пътниците трябва да притежават валидни международни паспорти, съдържащи всички необходими входни визи.

Раздел III

ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Член 7

Система на разрешителни

1. Превозвачи, регистрирани на територията на едната договаряща се страна, могат чрез договорената система на разрешителни да предприемат превоз между териториите на двете договарящи се страни.

2. Превоз между пункт на територията на другата договаряща се страна и пункт на територията на трета страна се извършва със специално разрешително.

3. Транзитни превози не подлежат на разрешителен режим.

4. Извършването на каботажни превози е забранено.

Член 8

Освобождаване от разрешителни

1. Не се изискват разрешителни при следните категории превози: 1.1. превоз с превозни средства, чиято максимално допустима обща маса, включително ремаркетата, не превишава 3,5 тона; 1.2. превоз на повредени и аварирали превозни средства, както и превоз на превозни средства, нуждаещи се от ремонт; 1.3. празни пробези на товарно превозно средство, изпратено да замени превозно средство, което е аварирало в друга страна, а също и обратния пробег на авариралото превозно средство, след като е било ремонтирано; 1.4. превоз на товари, предназначени за оказване на спешна помощ, и по-специално при природни бедствия и за хуманитарна помощ; 1.5. превоз на произведения и предмети на изкуството за панаири и изложби; 1.6. превоз за нетърговски цели на реквизит, принадлежности и животни до или от театрални, музикални, филмови, спортни или циркови представления, както и такива, предназначени за радиозаписи или за филмови или телевизионни продукции; 1.7. превоз на тленни останки; 1.8. пощенски превози.

2. Създадената съгласно чл. 16 на тази спогодба смесена комисия може да наложи или да освободи от задължение за разрешително и други категории превози.

Член 9

Условия за издаване на разрешителни

1. Компетентните органи на държавите на договарящите се страни си разменят всяка година според нуждите определена квота разрешителни.

2. Разрешителните за превоз на товари са валидни 13 месеца от началото на всяка календарна година.

3. Разрешителните не се преотстъпват на други превозвачи.

4. Разрешителните могат да бъдат използвани еднократно за едно превозно средство. В случай на комбинация от превозни средства моторното превозно средство е определящият фактор при издаване на разрешителни или освобождаване от разрешителни.

5. Смесената комисия, създадена в съответствие с чл. 16 на тази спогодба, съгласува броя и вида на разрешителните, както и всички други условия, регулиращи използването на разрешителните.

Раздел IV

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 10

Облагане с такси

1. Горивото, съдържащо се в нормалните резервоари на превозното средство, монтирани от производителя и предназначени за движението и експлоатацията на превозното средство, както и смазочните материали, необходими за нормалното функциониране на превозното средство по време на пътуването, и резервните части, нужни за поправка на превозното средство, са освободени от всички мита на територията на страната домакин. Заменените части следва да бъдат почистени, изнесени или унищожени под митническо наблюдение.

2. Превозите, обхванати в тази спогодба, са обект на заплащане в страната домакин на пътните такси, таксите за използване на автомагистрали и други такси, наложени за употребата на пътната инфраструктура.

Член 11

Маси и размери

1. Максимално допустимата маса, натоварването на ос и размерите на превозните средства не трябва да надвишават записаните в регистрационните документи, нито допустимите граници, които са в сила в страната домакин.

2. Използването в страната домакин на превозни средства, чиито маса и размери надвишават допустимите граници в страната домакин, е разрешено само със специално разрешително, което се издава предварително от компетентните органи на договарящите се страни.

Член 12

Визи

Компетентните за това органи в договарящите се страни издават многократни визи, валидни до 90 дни за период от 6 месеца, на членовете на екипажа на превозното средство (на не повече от две лица), които извършват международния превоз на пътници или товари в съответствие с разпоредбите на тази спогодба и съответното национално законодателство на договарящите се страни.

Член 13

Контролни документи

1. Всички превозни средства, които извършват международен превоз, трябва да бъдат снабдени с документи, необходими за митническа обработка, в съответствие с националното законодателство на договарящите се страни, в допълнение към разрешителните, контролните документи и другите необходими освен тях документи, изискващи се съгласно тази спогодба, и трябва да се представят при поискване от страна на служителите, осъществяващи контрола.

2. Водачите на превозните средства, които извършват международни превози в съответствие с разпоредбите на тази спогодба, трябва да притежават следните документи: 2.1. валидно международно свидетелство за управление на моторно превозно средство, признато в двете договарящи се страни; 2.2. валиден документ за регистрация на превозното средство; 2.3. валиден международен паспорт, съдържащ всички необходими входни визи.

Член 14

Застраховка

Превозът на пътници, багаж и/или товари между териториите на договарящите се страни и/или транзит през техните територии се извършва при условие, че превозвачът има сключена задължителна застраховка за отговорност на трета страна, която е в съответствие с действащото законодателство във всяка една от договарящите се страни.

Член 15

Задължения на превозвачите и нарушения

1. Превозвачите от едната договаряща се страна и екипажът на техните превозни средства са длъжни на територията на другата договаряща се страна да спазват действащото в страната законодателство.

2. В случай на някакво нарушение на разпоредбите на тази спогодба от водач на една от договарящите се страни компетентният орган от договарящата се страна, на чиято територия е възникнало нарушението, следва, без това да влияе на законовите процедури на тази договаряща се страна, да уведоми компетентните органи на другата договаряща се страна, която да предприеме такива стъпки, каквито са предвидени в националното законодателство на последната. В особено сериозни случаи компетентният орган в страната домакин може временно да забрани достъп на нарушителя до своята територия, очаквайки решение от компетентните органи в страната на регистрация. Компетентните органи на договарящите се страни следва взаимно да се информират относно взетите решения.

Член 16

Смесена комисия

1. Създава се смесена комисия, състояща се от представители на компетентните органи или други съответни органи на договарящите се страни.

2. Смесената комисия има следните задължения и отговорности: 2.1. да определя годишната квота и категория на двустранните разрешителни; 2.2. да следи за правилното прилагане на тази спогодба; 2.3. да проучва и да прави предложения за разрешаване на възможни проблеми, които не са уредени директно между компетентните органи; 2.4. да разглежда всички други съответни въпроси, които попадат в обхвата на тази спогодба, и въз основа на това да прави препоръки за тяхното уреждане; 2.5. да препоръчва всякакви изменения и допълнения към тази спогодба и да ги предоставя на компетентните органи за одобрение; 2.6. да разглежда всякакви други въпроси, които трябва да бъдат двустранно съгласувани, във връзка с тази спогодба.

3. Смесената комисия се събира на всеки две години или по-рано по искане на компетентните органи на договарящите се страни, редувайки се в Република България и в Хашемитско кралство Йордания. Компетентните власти по дипломатически път ще организират срещите.

Член 17

Други въпроси

Всички други въпроси, които не са в обхвата на тази спогодба, ще бъдат разглеждани в съответствие с националните законодателства на договарящите се страни.

Раздел V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

Компетентни органи

Компетентни органи според тази спогодба са: • за Република България – Министерството на транспорта; • за Хашемитско кралство Йордания – Ми- нистерството на транспорта.

Член 19

Влизане в сила и срок на действие на спогодбата

1. Тази спогодба влиза в сила тридесет дни след получаването на втората от дипломатическите ноти, с които договарящите се страни взаимно се уведомяват за изпълнението на техните вътрешнодържавни процедури в съответствие с националното законодателство на всяка страна, необходими за влизането на спогодбата в сила.

2. Тази спогодба остава в сила, докато една от договарящите се страни не уведоми другата договаряща се страна в писмена форма за своите намерения да прекрати тази спогодба. Действието на спогодбата се прекратява шест месеца след датата на получаване на дипломатическата нота, с коята другата договаряща се страна се уведомява за акта на денонсирането.

3. Всички изменения и допълнения към тази спогодба ще бъдат договорени писмено между договарящите се страни и ще влязат в сила в съответствие с процедурите, описани в точка 1 от този член.

4. При влизането си в сила тази спогодба заменя Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Хашемитското кралство Йордания за организиране на автомобилния превоз на пътници и товари, подписана на 28 май 1970 г. в София.

Съставена в Аман на 3 декември 2007 г. в два екземпляра на български, арабски и английски език, като трите текста са идентични и имат еднаква правна сила. В случай на несъответствие при тълкуването английският текст има предимство.

За правителството на За правителството на

Република България Хашемитско кралство

Петър Мутафчиев, Йордания министър на транспорта Аля А. Батайне, министър на транспорта