Постановление № 62 от 21 март 2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 62 ОТ 21 МАРТ 2007 Г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Приема правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, наричани по-нататък “правилата”.

Чл. 2. Правилата се отнасят за всички извършени разходи по оперативните програми, както следва: 1. оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”; 2. оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”; 3. оперативна програма “Административен капацитет”; 4. оперативна програма “Техническа помощ”; 5. оперативна програма “Регионално развитие”; 6. оперативна програма “Транспорт”; 7. оперативна програма “Околна среда”; 8. оперативните програми по цел “Европейско териториално сътрудничество”.

Чл. 3. (1) За допустими се считат разходите по оперативните програми, действително извършени между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2015 г. В случай на изменение или допълнение на оперативната програма разходите се смятат за допустими от датата на представяне пред Европейската комисия на искането на това изменение или допълнение.

(2) В периода между датата на представяне на оперативната програма пред Европейската комисия и датата на нейното одобрение управляващите органи и междинните звена, когато им е делегирана такава функция, могат да сключват договори с бенефициентите в размер до 50 на сто от общия размер на годишните финансови средства за поемане на ангажименти по съответната оперативна програма за 2007 г.

(3) За допустими се считат разходите по оперативните програми за дейности, определени и извършени под отговорността на съответния управляващ орган и съгласно критериите за избор на дейности, одобрени от съответния комитет за наблюдение, и в съответствие с правилата по постановлението и детайлните правила за допустимост на разходите, одобрени за съответната оперативна програма.

(4) Разходите за възнаграждения и доплащане към възнагражденията на служителите, извършени във връзка с подготовката, управлението, мониторинга, оценката, информацията и контрола на оперативните програми, се считат за допустими за финансиране по линия на техническа помощ.

Чл. 4. (1) Разходите, извършвани от бенефициенти по оперативни програми при изпълнението на дейностите в съответствие с член 56 от Регламент 1083/2006 г. на Съвета, наричан по-нататък “Общия регламент”, са в парична форма, като се вземат предвид изключенията, посочени в ал. 5.

(2) В случай на схеми на държавна помощ по смисъла на чл. 87 от Договора за създаване на Европейската общност “разходи, извършвани от бенефициенти” означава помощ, предоставена на индивидуалните получатели от администраторите на помощ, по смисъла на Закона за държавните помощи.

(3) При предоставянето на държавната помощ по ал. 2 всички администратори на помощ, както и бенефициентите на помощта са длъжни да проверяват, спазват и прилагат правилата за държавните помощи, възприети в Европейския съюз, като плащанията от страна на бенефициентите следва да отговарят на целите, допустимите разходи и условията за всеки отделен вид държавна помощ.

(4) В случаи, различни от посочените в ал. 2, “разходи, извършвани от бенефициенти” означава плащания, осъществени от правни субекти, определени в съответната оперативна програма, непосредствено отговорни за възлагането на конкретната дейност.

(5) Амортизацията, приносът в натура и разходите за организацията и управлението могат да се разглеждат като разходи, извършвани от бенефициенти, при условие че сумата на разходите е отчетена въз основа на счетоводни документи с доказателствена стойност, равносилна на тази на фактурите, и при спазване условията на ал. 6 - 8.

(6) Разходите за амортизации на амортизируеми активи, които са пряко свързани с целите на дейността, са допустими разходи, при условие че: 1. активите не са закупени дори частично с публична безвъзмездна помощ; 2. разходът за амортизация се изчислява в съответствие с правилата, съдържащи се в Закона за корпоративното подоходно облагане; 3. разходите се отнасят изключително за периода на съфинансиране на въпросната дейност.

(7) Приносът в натура е допустим разход, при условие че: 1. съфинансирането от Структурните фондове и Кохезионния фонд не надхвърля общия допустим разход, като от него се изключи стойността на такъв принос; 2. приносът в натура се състои в предоставяне на земя или недвижим имот, снабдяване с материали, изследователска или професионална дейност или неплатен доброволен труд; 3. приносът в натура не се отнася до мерките за финансов инженеринг; 4. стойността на приноса в натура може да се определи от независим оценител или независим одитор; 5. при предоставянето на земя или недвижима собственост стойността се удостоверява чрез независим лицензиран оценител или съответно упълномощен служебен орган; 6. в случай на неплатен доброволен труд стойността му се определя, като се вземат предвид продължителността по време и обичайната часова или дневна ставка за възнаграждение на равностойна работа; 7. разпоредбите за закупуване на земя и недвижими имоти се спазват, когато са приложими.

(8) Разходите за организацията и управлението са допустими, ако се основават на действителни разходи, които могат да бъдат отнесени към осъществяването на съответната дейност, или на средните действителни разходи, които могат да бъдат отнесени към дейности от същия тип. Във всички случаи разходите за организацията и управлението не следва да превишават 10 на сто от общите допустими разходи, освен непреките разходи по чл. 8, ал. 3, т. 2 и разходите по чл. 10, ал. 5 за организацията и управлението пo дейностите в рамките на Целта за европейско териториално сътрудничество.

(9) Алинеи 6 - 8 са приложими и за индивидуалните получатели по ал. 2 в случай на схеми за помощи по чл. 87 от Договора за създаване на Европейската общност и помощи, отпускани от органи, посочени от Република България.

(10) Плащания по отношение на инструментите за финансов инженеринг: фондове за рисков капитал, гаранционни фондове и заеми, както и за финансовите продукти, осигурени чрез тях за предприятията, като кредити, гаранции и дялов капитал, съгласно чл. 44 от Общия регламент се третират като “действително извършени разходи” в съответствие с чл. 78, параграф 6 от Общия регламент, при условие че разходите отговарят на условията от детайлните правила за съответната оперативна програма.

(11) Междинните и окончателните плащания се извършват от бенефициентите срещу фактури. Когато това не е възможно, плащанията се извършват срещу счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност съгласно българското законодателство.

(12) За допустими се считат и следните разходи: 1. разходите за юридически консултации и нотариални услуги; 2. разходите за технически и финансови експерти, ако те са директно свързани със съфинансираните дейности и са необходими за подготовката или осъществяването им; 3. разходите за счетоводство и одит, за застраховки на придобитите в резултат на дейността дълготрайни материални активи, ако те са свързани с изискванията, наложени от съответния управляващ орган.

(13) За недопустими се считат следните разходи: 1. глоби, финансови санкции и разходи за разрешаване на спорове; 2. разходите за гаранции, осигурени от банка или друга финансова институция, с изключение на разходите по чл. 4, ал. 10 и чл. 10, ал. 1, т. 3.

Чл. 5. (1) Не са допустими за финансиране по оперативните програми разходите, свързани със следните договори с подизпълнители: 1. договори с подизпълнители, които увеличават разходите за изпълнение на дейността, без да създават добавена стойност; 2. договори с посредници и консултанти, в които плащането е определено като процент от общия разход за дейността, освен ако бенефициентът може да докаже, че плащането се отнася за действително извършената работа или услуга.

(2) За всички договори с подизпълнители подизпълнителите се задължават да представят на одиторските и контролните органи цялата необходима информация, отнасяща се до възложените им дейности.

Чл. 6. (1) За проекти, които генерират приходи, се определят специфични правила, регламентиращи третирането на “приходи”, които са подробно разписани в детайлните правила за допустимост на разходите за всяка оперативна програма.

(2) Детайлните правила по ал. 1 следва да са съобразени с чл. 55 от Общия регламент.

Чл. 7. Не са допустими за съфинансиране от Кохезионния фонд следните разходи: 1. лихви по дългове; 2. възстановим данък добавена стойност; 3. жилищно строителство; 4. закупуването на земя, чиято стойност надвишава 10 на сто от общите допустими разходи за съответната дейност; 5. закриване на ядрени централи.

Чл. 8. (1) Европейският социален фонд (ЕСФ) осигурява подкрепа за допустими разходи, които, без да противоречат на член 53, параграф 1, буква “б” от Общия регламент, могат да включват всякакви финансови ресурси със съвместно участие на работодатели и служители. Помощта е под формата на безвъзмездна помощ, отстъпки от лихви по заеми, микрокредити, гаранционни фондове и закупуване на стоки и услуги съгласно правилата за обществени поръчки.

(2) Не са допустими за съфинансиране от Европейския социален фонд следните разходи: 1. възстановим данък добавена стойност; 2. лихви по дългове; 3. закупуване на обзавеждане, оборудване, превозни средства, инфраструктура, недвижими имоти и земя с изключение на разходите по чл. 11.

(3) Допустими за съфинансиране от Европейския социален фонд са следните разходи, при условие че са направени в съответствие с националното законодателство, включително счетоводните правила, и при следните специфични условия: 1. трудови и други възнаграждения, стипендии и други доходи, изплатени от трети страни в полза на участниците в дадена дейност и сертифицирани на бенефициента; 2. при безвъзмездна помощ - непреки разходи, декларирани на базата на постоянна ставка, в размер до 20 на сто от преките разходи за дейността.

Чл. 9. (1) Не са допустими за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) следните разходи: 1. лихви по дългове; 2. закупуване на земя, чиято стойност надвишава 10 на сто от общите допустими разходи за съответната дейност; по изключение и в надлежно обосновани случаи управляващият орган може да разреши по-висок процент за дейности, отнасящи се до опазване на околната среда; 3. закриване на ядрени централи; 4. възстановим данък добавена стойност.

(2) Допустими за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие са само разходи за жилищно строителство, извършени при условията, определени в оперативните програми, и в съответствие с Регламент 1080/2006 г. на Съвета, отнасящи се до: 1. многофамилни жилищни сгради; 2. сгради - собственост на публични органи или юридически лица с нестопанска цел, използвани като жилищни сгради за домакинства с ниски доходи или за хора със специални нужди.

Чл. 10. (1) По отношение на разходите по цел Европейско териториално сътрудничество, финансирани чрез Европейския фонд за регионално развитие, за допустими се считат следните разходи: 1. таксите за транснационални финансови транзакции; 2. банковите такси за откриване и обслужване на отделна сметка или сметки, когато осъществяването на дадена дейност изисква откриването на такива сметки; 3. разходите за гаранции, осигурени от банка или друга финансова институция - ако такива гаранции се изискват от националното законодателство или от законодателството на Общността.

(2) В допълнение към техническата помощ по оперативните програми съгласно член 46 от Общия регламент са допустими следните разходи, направени от публични органи при подготовката или осъществяването на дадена дейност: 1. разходите за професионални услуги, извършени от публични органи, различни от бенефициента, при подготовката или осъществяването на дейности; 2. разходите за осигуряване на услуги, свързани с подготовката и осъществяването на дадена дейност, извършени от публичен орган, който се явява и бенефициентът и който извършва дейността самостоятелно, без да търси помощ от други външни доставчици на услуги.

(3) Публичните органи издават фактура на бенефициента за направените разходи по ал. 2, т. 1 или удостоверяват разходите чрез документи с еквивалентна доказателствена стойност, които позволяват идентификацията на действителните разходи, направени от въпросния орган по тази дейност.

(4) Разходите по ал. 2 са допустими, ако са допълнителни разходи и са свързани или с реално и директно направените разходи за съфинансирането на дейността, или в натура. Те се удостоверяват чрез документи, които позволяват идентификацията на реално направените разходи или принос в натура, предоставен от съответните публични органи по тази дейност.

(5) Разходите за организацията и управлението са допустими, ако се основават на действителни разходи, които могат да бъдат отнесени към осъществяването на съответната дейност или на средните действителни разходи, които могат да бъдат отнесени към дейности от същия тип. Постоянни ставки, базирани на средни разходи, не могат да надвишават 25 на сто от тези преки разходи за определена дейност, които могат да повлияят на размера на разходите за организацията и управлението. Изчисляването на постоянните ставки се документира надлежно и периодично се проверява.

Чл. 11. Без да противоречи на изключенията, предвидени в специалните регламенти за фондовете, Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд могат да финансират по допълващ начин и при спазване на границата от 10 на сто на финансирането от Общността за всяка приоритетна ос на оперативна програма дейности, попадащи в обхвата на помощта от другия фонд, при условие че тези дейности са необходими за доброто изпълнение на операцията и са пряко свързани с нея.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на постановлението: 1. “Възстановим данък добавена стойност” е сумата на платения данък върху добавената стойност, която регистрираното по реда на Закона за данък върху добавената стойност лице има право да приспадне от задълженията си по Закона за данък върху добавената стойност, включително когато, като е имало това право, не го е упражнило по реда на закона.

2. “Публични органи” са бюджетните предприятия съгласно § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството.

Преходни и заключителни разпоредби § 2. Постановлението се приема на основание на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и член 56, параграф 4 от Регламент 1083/2006 г. на Съвета. § 3. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите, министъра на икономиката и енергетиката, министъра на труда и социалната политика, министъра на държавната администрация и административната реформа, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и на министъра на околната среда и водите. § 4. В срок 3 месеца от приемането на постановлението министрите по § 3, на чието подчинение са структурите, определени за управляващи органи на оперативните програми, да предложат за одобряване с отделни постановления на Министерския съвет детайлни правила за допустимост на разходите по съответната оперативна програма с изключение на оперативните програми по цел Европейско териториално сътрудничество, за които този срок се определя на 6 месеца. Изготвянето на детайлните правила за допустимост на разходите по всички оперативни програми се осъществява под методическото ръководство и координация на Централното координационно звено. § 5. Детайлните правила по § 4 се прилагат за всички разходи, извършени в съответствие с чл. 3, ал. 1.

§ 6. В срок 3 месеца от приемането на постановлението министърът на финансите издава указание за случаите на третиране на данък добавена стойност като допустим разход. § 7. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2007 г.

За министър-председател: Ивайло Калфин

Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров