Определение № 3 от 28 март 2013 г. по конституционно дело № 7 от 2012 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3 от 28 март 2013 г. по конституционно дело № 7 от 2012 г.

Конституционният съд в състав: председател: Димитър Токушев, и членове: Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, при участието на секретар-протоколиста Снежана Петрова разгледа в закрито заседание на 28.03.2013 г. конституционно дело № 7/2012 г., докладвано от съдията Димитър Токушев.

Делото е образувано на 8.10.2012 г. по искане на 54 народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение за създаване на Парламентарна анкетна комисия за проучвания на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата от 20 септември 2012 г. (ДВ, бр. 74 от 28.09.2012 г.).

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Основния закон и е във фазата на допустимост по чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Направеното искане на групата депутати е съобразено с изискванията на чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС.

Според народните представители, които правят искането, атакуваното решение на Народното събрание е противоконституционно и противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията и нейния преамбюл, в който е посочено, че „Република България е правова държава“. Освен това решението нарушава принципа за разделението на властите, прогласен от чл. 8 на Конституцията, защото създадената комисия нарушава независимостта на съдебната власт, установена с чл. 117, ал. 2 от Основния закон. Народните представители считат, че с оглед предмета на дейност създадената комисия осъществява парламентарен контрол върху съдебната власт, а това е недопустимо, защото излиза извън пределите на чл. 62, ал. 1, който позволява на Народното събрание да осъществява само контрол върху дейността на правителството.

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането на групата народни представители, съобрази следното: На 20 септември 2012 г. 41-вото Народно събрание приема Решение за създаване на Парламентарна анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни, документално аргументирани публични разследвания, включително и прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата(ДВ, бр. 74 от 28.09.2012 г.). Създадената на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията комисия като помощен орган на парламента е избрана за срок от шест месеца – т.е. до 20 март 2013 г. Срокът на действие на комисията е продължен поради коледната ваканция на народните представители през 2012 г. и фактически изтича на 5 април 2013 г. (чл. 36, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г.; посл. изм., ДВ, бр. 69 от 11.09.2012 г.). С Указ № 57 от 13.03.2013 г. президентът на републиката разпуска 41-вото Народно събрание на 15 март 2013 г. (ДВ, бр. 25 от 13.03.2013 г.).

Конституционният съд намира искането за недопустимо, защото е налице процесуална пречка за разглеждането му съгласно чл. 26 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.

Народните представители, когато действат като вносители на искането за обявяване на противоконституционност по реда на чл. 150 от Конституцията, защитават публичен интерес (чл. 99, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на 41-вото Народно събрание). Този интерес се изразява в това, че ако Конституционният съд констатира, че оспореното решение на Народното събрание противоречи на Основния закон, то ще престане да се прилага занапред след решението на Конституционния съд. Обратно, ако Конституционният съд приеме, че не противоречи на

Конституцията, то оспореното решение на Народното събрание ще произведе своя правен ефект. В конкретния случай произнасянето на Конституционния съд по същество на делото няма да отговори на публичния интерес. Решението на Конституционния съд има действие за в бъдеще и произнасянето му след преустановяване на дейността на временната комисия поради прекратяването на мандата на Народното събрание ще направи решението му безпредметно. Ето защо отсъствието на публичен интерес, който да бъде удовлетворен с произнасяне на Конституционния съд по решение, взето от разпуснатото Народно събрание, или неговото отпадане, обуславя недопустимостта на искането на групата народни представители.

Прекратяването на мандата на Народното събрание води автоматично до прекратяването на съществуването на създадените от него и действащи към този момент постоянни и временни комисии, защото те са негови помощни органи. Произнасянето на Конституционния съд по същество ще бъде без правно значение, защото с прекратяване на мандата на Народното събрание се прекратява и съществуването на временната анкетна комисия, а решението на съда ще следва този момент. При условие, че Конституционният съд установи противоконституционност на решението на

Народното събрание, което се атакува от вносителите, то правният ефект от решението на Конституционния съд ще бъде временната комисия да преустанови своята дейност от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила. Това очевидно не е възможно, тъй като временната комисия е престанала да съществува с предсрочното прекратяване на мандата на 41-вото Народно събрание.

По изложените съображения и отпадналия публичен интерес на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ: Отклонява искането на 54 народни представители за установяване на противоконституционност на Решението на 41-вото Народно събрание за създаване на Парламентарна анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата (ДВ, бр. 74 от 2012 г.).

Прекратява производството по делото.

Съдиите Благовест Пунев, Цанка Цанкова, Кети Маркова, Румен Ненков и Анастас Анастасов са подписали определението с особено мнение.

Определението да се обнародва в „Държавен вестник“.

Председател: Димитър Токушев

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по конституционно дело № 7 от 2012 г. на конституционните съдии Благовест Пунев, Цанка Цанкова, Румен Ненков, Кети Маркова и Анастас Анастасов

Подписваме определението от 28.03.2013 г. по к.д. № 7 от 2012 г. с особено мнение, тъй като не споделяме както крайния му резултат, изразяващ се в отклоняване на искането на 54 народни представители от 41-вото Народно събрание, така и изложените в неговите мотиви съображения за недопустимост на произнасянето по същество.

Няма спор по въпроса, че Конституционният съд е бил надлежно сезиран от легитимен субект по чл. 150 от Конституцията да упражни правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, като се произнесе по конституционосъобразността на решението на парламента от 20.09.2012 г. за създаване на анкетна комисия с конкретно определени функции и задачи. Считаме, че не само към момента на образуване на делото, а и понастоящем няма никакви правни пречки съдът да разгледа искането по същество. Не приемаме тезата за отпадане на обществения интерес, основана на обстоятелството, че създадената по силата на оспореното решение комисия фактически е прекратила дейността си в резултат на предсрочното разпускане на Народното събрание.

Конституционният съд има непротиворечива предходна практика по допустимостта на исканията за установяване на противоконституционност на решения на Народното събрание за учредяване на парламентарни комисии. С Решение № 1 от 12.03.2013 г. по к.д. № 5 от 2012 г. съдът се е произнесъл по съществото на конституционния спор в абсолютно идентична фактическа обстановка, т.е. след разпускането на 41-вото Народно събрание. Към настоящия момент не са настъпили политически, социално-икономически или законодателни промени, които да оправдаят противоположна практика.

Комисията, чието създаване, възложените й функции и задачи са предмет на оценка в настоящия конституционен спор, към момента на прекратяване на мандата на 41-вото Народно събрание е била все още действаща, докато към същия момент дейността на комисията, предмет на решението по същество по к.д. № 5 от 2012 г., вече е била приключила дейността си, което на още по-голямо основание изключва възможността за отклоняване на искането за конституционна проверка по същество.

Съобразявайки абстрактния характер на конституционния контрол, не споделяме тезата на мнозинството, че настъпилите след образуването на комисията факти, включително и факторът време, могат да обусловят отпадане на публичния интерес от произнасянето по същество. Решенията на Конституционния съд са окончателни и задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани – чл. 14, ал. 5 и 6 от Закона за Конституционен съд (ЗКС). Те обвързват и самия Конституционен съд и той е длъжен при промяна във вече изразено от него становище да мотивира ясно и задълбочено своите съображения. Припомняме Определение № 1 от 10.02.2011 г. по к.д. № 18 от 2010 г., с което съдът е отклонил като недопустимо искане, защото е констатирал, че очертаният в него предмет е идентичен с предмета на предходно решение. С последното е била потвърдена конституционосъобразността на друга, отменена вече правна норма, сходна по съдържание на оспорената. Това подкрепя нашата принципна позиция, че публичният интерес от конституционната проверка на един неотменен, подлежащ на конституционен контрол акт на Народното събрание, не е ограничен от конюнктурната възможност или невъзможност да бъде изпълнен. Произнасянето по същество би очертало конституционните параметри на бъдещата практика на законодателния орган по отношение на целите, правомощията и обхвата на дейността на парламентарните комисии, тъй като постановеното решение ще има обвързващ характер и ще бъде задължително както за бъдещото Народно събрание, така и за всички следващи.

Съзираме недостатък на определението и в това, че то не съдържа никакви съображения по наличието на основания за изоставянето на утвърдената конституционна практика, материализирана и в цитираното по-горе решение (по к.д. № 5 от 2012 г.). Излагането на мотиви по този въпрос е необходимо и за запазване и утвърждаване на респекта на обществото към институциите на правовата държава, включително и към Конституционния съд. Ето защо в рамките на възложения му от Конституцията абстрактен контрол съдът беше длъжен да отговори по съществото на развитите от вносителите доводи за противоконституционност на решението за създаване на парламентарна анкетна комисия.

Не споделяме и извода на мнозинството за идентичност между третираната в настоящия конституционен спор хипотеза и тази, която евентуално би възникнала, ако след приемане на съответното решение за създаване на временна парламентарна комисия и атакуването му пред Конституционния съд Народното събрание го отмени с ново изрично свое решение. Съвършено различно би било положението, когато законодателният орган изрично обективира волята си сам да отмени оспорения акт. Тогава действително публичният интерес от произнасяне по същество би отпаднал. Това обаче не може да бъде аргумент за отклоняване на искането само поради разпускането на парламента, без да е налице изразена такава воля.

Обстоятелството, че Народното събрание е разпуснато предсрочно, а Конституционният съд в определен период от време е бил в обективна невъзможност да разгледа и да се произнесе по делото (поради непопълване на една от квотите, формиращи състава му), също не би могло самостоятелно да обоснове приетата от мнозинството съдии липса на легитимен публичен интерес от разглеждане на спора по същество. Да се приеме противното, означава практически да се елиминира абстрактният характер на конституционния контрол и реално да се открие възможността да се отказва произнасяне по същество на искания, с които Конституционният съд е надлежно сезиран, което в действителност би представлявало отказ от конституционно правосъдие.

Конституционни съдии: Благовест Пунев

Цанка Цанкова

Румен Ненков

Кети Маркова

Анастас Анастасов