Постановление № 180 от 22 август 2013 г. за приемане на Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 180 ОТ 22 АВГУСТ 2013 Г. за приемане на Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки, приета с Постановление № 233 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 7 от 2007 г., бр. 83 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 49 и 86 от 2010 г. и бр. 12 и 22 от 2011 г.), се отменя.

За министър-председател: Зинаида Златанова

За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева

НАРЕДБА по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори

Раздел I

Общи положения Чл. 1. С наредбата се уреждат: 1. критериите и редът за определяне наличието на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); 2. редът за възлагане изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); 3. условията и редът за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения – в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Раздел II

Критерии и ред за определяне наличието на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 ДФЕС Чл. 2. (1) Основните национални интереси в областта на сигурността и отбраната на страната са установени в Конституцията, законите и в Стратегията за национална сигурност на Република България.

(2) Особената важност на някой от интересите по ал. 1, както и наличието на риск от неговото застрашаване, е условие за определянето му като интерес по смисъла на чл. 346 ДФЕС.

Чл. 3. Наличието на особено важен национален интерес по чл. 2, ал. 2 се преценява за всеки отделен случай по повод необходимост от сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП.

Чл. 4. Преценката за особено важен национален интерес по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и необходимостта от неговата защита при сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП се прави въз основа на следните критерии: 1. наличие на връзка между интереса по чл. 2, ал. 2 и договора; 2. необходимост от предоставяне на класифицирана информация по повод възлагането на конкретния договор, чието разкриване би застрашило интереса по чл. 2, ал. 2; 3. невъзможност да се осигури напълно защитата на интереса по чл. 2, ал. 2 чрез процедурите по ЗОП.

Чл. 5. (1) Преценката по чл. 4 се извършва от Министерския съвет по предложение на възложителя.

(2) Когато възложител установи, че са налице всички критерии по чл. 4, внася в Министерския съвет проект на решение с доклад, в който обосновава наличието на основен национален интерес по чл. 2, ал. 2 и необходимостта от защитата му.

(3) Докладът по ал. 2 трябва да съдържа обосновка по всички критерии по чл. 4 и не може да бъде мотивиран единствено с икономически интереси.

Чл. 6. (1) Преценката за наличието на особено важен национален интерес в случаите по чл. 346, § 1, буква „б“ ДФЕС се прави от Министерския съвет въз основа на доклад от възложителя.

(2) Докладът по ал. 1 трябва да съдържа обосновка по критериите, посочени в чл. 4, т. 1 и 3, както и че предложените мерки няма да повлияят неблагоприятно върху условията на конкуренцията във вътрешния пазар на ЕС относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели.

(3) Докладът по ал. 1 не може да бъде мотивиран единствено с икономически интереси.

Чл. 7. След приемане на решение на Министерския съвет възложителят може да сключи договор.

Раздел III Ред за възлагане изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗОП Чл. 8. (1) За изпълнението на инвестиционен проект за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗОП се сключва договор по реда на Закона за международните договори на Република България.

(2) Когато инвестиционният проект, във връзка с който се сключва договорът по ал. 1, предвижда инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване на стойност 50 млн. лева или по-висока, проектът на договора се предлага от вносителя за разглеждане от Министерския съвет, при условие че е прието решение от компетентния орган по чл. 16, т. 7а или по чл. 22, ал. 2, т. 11а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Раздел IV

Условия и ред за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП Чл. 9. (1) Компенсаторни (офсетни) споразумения могат да бъдат сключвани във връзка с договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП, ако има потребност от изпълнение на дейности, свързани пряко или непряко с предмета на договора, които целят запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за защита на особено важен национален интерес по чл. 2.

(2) Преценката по ал. 1 за наличието на особено важен национален интерес по чл. 2 се прави от Министерския съвет въз основа на доклад от възложителя по договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и от министъра на икономиката и енергетиката.

(3) Компенсаторното (офсетното) споразумение се договаря едновременно или след сключване на договора по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Чл. 10. Предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение могат да бъдат: 1. съвместно или лицензирано производство; 2. технологичен трансфер; 3. обучение и квалификация; 4. инвестиции и други дейности, пряко или непряко свързани с предмета на договора.

Чл. 11. (1) Стойността на компенсаторното (офсетното) споразумение се договаря между страните.

(2) Предметът, отчитането и приемането на офсетните проекти, сроковете за изпълнение, гаранциите за изпълнение, отговорността, офсет получателите и други клаузи се договарят между страните.

Чл. 12. Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министърът на икономиката и енергетиката след решение на Министерския съвет по чл. 9, ал. 2 изготвят предложение за основните параметри на компенсаторното (офсетното) споразумение, което съдържа проекти и прогнозни срокове за изпълнение и може да включва възможни офсет получатели.

Чл. 13. (1) Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП назначава работна група за провеждане на преговори за сключване на компенсаторно (офсетно) споразумение.

(2) В работната група се включват представители на Министерството на икономиката и енергетиката. При необходимост могат да бъдат включени и представители на други ведомства и на службите за сигурност.

(3) Работната група по ал. 1 провежда преговори за определяне клаузите на компенсаторното (офсетното) споразумение на базата на предложението по чл. 12 и съставя протокол за дейността си.

Чл. 14. Компенсаторното (офсетното) споразумение съдържа: 1. страни, дата и място на подписване на споразумението; 2. предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение; 3. стойност на компенсаторното (офсетното) споразумение; 4. програма, срок и схема за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения; 5. отчитане и приемане изпълнението на компенсаторното (офсетното) задължение; 6. вид и размер на гаранцията за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения, ако такава се договоря; 7. офсет получатели при изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения; 8. отговорност при неизпълнение на компенсаторното (офсетното) задължение.

Чл. 15. (1) Компенсаторното (офсетното) споразумение се подписва от възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и от министъра на икономиката и енергетиката, от една страна, и от изпълнителя, от друга страна.

(2) Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министърът на икономиката и енергетиката могат по всяко време да изискват от изпълнителя и офсет получателя информация относно изпълнението на компенсаторните (офсетните) задължения, както и да извършват проверки на финансовата и търговската документация, удостоверяваща изпълнението им.

(3) Възложителят и министърът на икономиката и енергетиката информират ежегодно с доклад Министерския съвет за изпълнението на договора по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и на компенсаторното (офсетното) споразумение.

Чл. 16. (1) Изпълнителят сключва договор с офсет получателя, когато последният е различен от възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министъра на икономиката и енергетиката, въз основа на компенсаторното (офсетното) споразумение.

(2) При поискване изпълнителят предоставя информация относно договора по ал. 1 на възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и на министъра на икономиката и енергетиката.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на наредбата: 1. „Възложител“ е лицето, определено като възложител по смисъла на ЗОП.

2. „Класифицирана информация“ е класифицираната информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

3. „Компенсаторни (офсетни) споразумения“ са споразуменията по смисъла на т. 11, § 1 от допълнителните разпоредби на ЗОП.

4. „Изпълнител по компенсаторно (офсетно) споразумение“ е изпълнителят на договор, възложен по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП, който се задължава да извърши дейности (свързани пряко или непряко с предмета на договора, целящи запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за гарантиране на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната.

5. „Офсет получател“ е лицето, ползващо се от изпълнението на компенсаторни (офсетни) задължения, което може да бъде: а) български търговец; б) български институции за наука и образование; в) български бюджетни учреждения и организации.

Заключителна разпоредба § 2. Наредбата се приема на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки.