Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

НАРЕДБА № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи

Раздел I

Общи разпоредби Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. условията и редът за преназначване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР); 2. редът за временно преназначаване на държавните служители в МВР.

Чл. 2. Професионалното развитие на държавните служители в МВР се основава на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, определени в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Раздел II

Преназначаване на друга длъжност Чл. 3. (1) Държавният служител може да бъде преназначен на по-висока по вид длъжност по чл. 143, ал. 1 ЗМВР, когато едновременно са налице следните условия: 1. получена по реда на наредбата по чл. 162, ал. 2 ЗМВР оценка на професионалната дейност от последния отчетен период, по-голяма или равна на „4“; 2. прослужени години на държавна служба в МВР, както следва: а) за висши или старши ръководни длъжности – не по-малко от 7 години, от които не по-малко от една трета на ръководни длъжности; б) за ръководни длъжности – не по-малко от 6 години, от които не по-малко от една трета на старши експертни, експертни или изпълнителски длъжности; в) за старши експертни длъжности – не по-малко от 5 години, от които не по-малко от една трета на експертни или на изпълнителски длъжности; г) за експертни длъжности – не по-малко от 4 години, от които не по-малко от една трета на изпълнителски длъжности; д) за изпълнителски длъжности – не по-малко от 3 години на младши изпълнителски длъжности.

(2) При изчисляване на прослужените години по ал. 1, т. 2 се вземат предвид и прослужените години на длъжности за държавни служители в МВР: 1. офицери, сержанти и граждански лица по отменения ЗМВР (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 29 от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.; отм., бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 24 и 30 от 2006 г.); 2. от съответните категории по отменения ЗМВР (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43, 69, 94 и 98 от 2008 г., бр. 27, 42, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 9, 23, 47, 48 и 81 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 15, 52, 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г.).

Чл. 4. (1) Държавният служител може да бъде преназначен на по-висока длъжност в рамките на съответния вид длъжности по чл. 143, ал. 1 ЗМВР, когато едновременно са налице следните условия: 1. получена по реда на наредбата по чл. 162, ал. 2 ЗМВР оценка на професионалната дейност от последния отчетен период, по-голяма или равна на „4“; 2. прослужена не по-малко от една година на предходна длъжност.

(2) Длъжностите в рамките на всеки вид длъжности по чл. 143, ал. 1 ЗМВР се определят в Класификатора на длъжностите в МВР.

Чл. 5. (1) За преназначаване на държавните служители по чл. 3 и 4 се изготвя мотивирано предложение от: 1. главния секретар на МВР – за директорите на главните и областните дирекции и командира на Специализирания отряд за борба с тероризма; 2. ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР – за останалите държавни служители от ръководни и старши ръководни длъжности; 3. прекия ръководител – за държавните служители от старши експертни, експертни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности.

(2) Предложение не се изготвя за ръководителите на структури извън посочените в ал. 1, т. 1, както и за ръководителите на звена по чл. 33, т. 5 ЗМВР.

Чл. 6. (1) Държавният служител може да бъде преназначен на друга длъжност по предложение на съответния ръководител в следните случаи: 1. след оценка на професионалната дейност, когато получената оценка не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 7, буква „б“ ЗМВР; 2. поради намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения по здравословни причини, установена въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

(2) Основание за преназначаване по ал. 1, т. 1 са получени по реда на наредбата по чл. 162, ал. 2 ЗМВР оценки на професионалната дейност от последните два последователни отчетни периода, сборът от които е равен на „3“.

Чл. 7. (1) Ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в следните случаи: 1. съкращаване на длъжността; 2. прекратяване на пълномощията на изборната длъжност, когато предишната заемана длъжност не е вакантна; 3. отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация; 4. установяване на несъвместимост в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР след подадена декларация; 5. отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, когато предишната заемана длъжност не е вакантна; 6. по чл. 6, ал. 1.

(2) Когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност.

(3) Вакантни длъжности по ал. 2 от разпределените по щатовете на структурите на МВР са: 1. длъжности, на които не са назначени стажанти; 2. длъжности, на които временно не са преназначени служители; 3. длъжности, за които няма обявен конкурс.

(4) Предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители.

(5) Ръководителят на приемащата структура преназначава или изготвя предложение до министъра на вътрешните работи за преназначаване на служителя, приел предложената длъжност.

(6) В случаите по ал. 1, т. 5 на държавния служител се предлага и се преназначава на равностойна длъжност.

(7) Преназначаването се извършва в тридесетдневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 4 и 6.

(8) Преназначаването по ал. 1, т. 5 се извършва в тридесетдневен срок от явяване на държавния служител да заеме длъжността, на която е възстановен.

Чл. 8. (1) Държавният служител може да бъде преназначен на същата или на друга не по-висока длъжност, ако едногодишният срок за изпитване е изтекъл. Преназначаването се извършва след подадено заявление от държавния служител.

(2) Преназначаването по ал. 1 на държавен служител от една структура на МВР в друга структура може да се извърши след писмено съгласие на ръководителите на съответните структури.

Чл. 9. Преназначаването на държавни служители на МВР на длъжности „задграничен представител“ се предхожда от подбор, който се провежда по правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 10. (1) Преназначаването на академична длъжност се извършва, ако държавният служител отговаря и на условията за съответната длъжност по Закона за развитието на академичния състав в Република България.

(2) Процедурите за заемане на академични длъжности се провеждат съгласно Закона за развитието на академичния състав в Република България и Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България.

Чл. 11. (1) Преназначаването по този раздел се извършва, ако служителят отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност.

(2) Изпълнението на служебните задължения на длъжността, на която държавният служител е преназначен, започва с встъпването му в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.

Раздел III

Временно преназначаване на длъжности Чл. 12. (1) Временното преназначаване на държавния служител се извършва при: 1. необходимост от преназначаване на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на МВР; 2. отсъствие на титуляря над 30 дни освен в случаите на ползване на платен годишен отпуск.

(2) Държавният служител може да бъде временно преназначен на по-висока длъжност, когато отговаря на изискванията за заемане на длъжността.

Чл. 13. (1) За временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение, с което държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си.

(2) Предложението по ал. 1 се изготвя от: 1.главния секретар на МВР – за директорите на главните и областните дирекции и командира на Специализирания отряд за борба с тероризма; 2. ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР – за останалите държавни служители от ръководни и старши ръководни длъжности; 3.прекия ръководител – за държавните служители от старши експертни, експертни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности.

(3) За ръководителите на структури извън посочените в ал. 2, т. 1 не се изготвя предложение.

(4) При временно преназначаване на държавен служител от една структура в друга предложението се съгласува с ръководителя на структурата, в която служителят е титуляр.

Чл. 14. (1) Временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година. Временно преназначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година.

(2) При временно преназначаване в случаите на служебна необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1.

(3) Временното преназначаване се прекратява със заповед при изтичане на определения в заповедта срок.

(4) Временното преназначаване може да се прекрати със заповед и преди изтичане на определения срок.

(5) В случаите на еднократно удължаване на срока на временното преназначаване се издава заповед за удължаване на срока.

Чл. 15. Изпълнението на служебните задължения на длъжността, на която държавният служител е временно преназначен, започва с встъпването му в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.

Допълнителни разпоредби § 1. При преназначаване на длъжности в МВР, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 14 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се извършва предварителна проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон. § 2. Служителите от звената „Човешки ресурси“ са длъжни да запознаят всеки служител с длъжностната характеристика за длъжността, на която е преназначен. За запознаването се съставя протокол, който се съхранява в личното кадрово дело на служителя.

Преходни и заключителни разпоредби § 3. (1) До извършването на оценка на професионалната дейност за първия отчетен период по наредбата по чл. 162, ал. 2 ЗМВР при преназначаването по чл. 3 и 4 за оценка на професионалната дейност се счита оценяването на изпълнението на целите, извършено за първия отчетен период на 2014 г. при условията и по реда на Наредба № Iз-2209 от 2012 г. за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност (ДВ, бр. 89 от 2012 г., наричана по-нататък „Наредба № Iз-2209 от 2012 г.“), както следва: 1. изпълнението на: а) общата цел – за държавните служители по чл. 26, т. 2, 4, 6 и 7 от Наредба № Iз-2209 от 2012 г.; б) общата цел и на подцелите или специфичната цел на съответната структура – за държавните служители по чл. 26, т. 5 от Наредба № Iз-2209 от 2012 г.; 2. индивидуалната оценка за изпълнение на целите – за държавните служители извън посочените в т. 1.

(2) За целите на ал. 1, т. 1: 1. изпълнението над 100 % на общата цел, съответно на общата цел и на подцелите или специфичната цел на съответната структура съгласно Наредба № Iз-2209 от 2012 г., се приравнява на оценка на професионалната дейност „5“ по наредбата по чл. 162, ал. 2 ЗМВР; 2. изпълнението между 81 % и 100 % на общата цел, съответно на общата цел и на подцелите или специфичната цел на съответната структура съгласно Наредба № Iз-2209 от 2012 г., се приравнява на оценка на професионалната дейност „4“ по наредбата по чл. 162, ал. 2 ЗМВР.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 индивидуалните оценки „5“ и „6“ по Наредба № Iз-2209 от 2012 г. се приравняват съответно на оценки на професионалната дейност „4“ и „5“ по наредбата по чл. 162, ал. 2 ЗМВР. § 4. Наредбата се издава на основание чл. 164, ал. 5 и чл. 165, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. § 5. С тази наредба се отменя Наредба № Iз-2525 от 2012 г. за преминаване на държавната служба в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 1 от 2013 г.). § 6. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Министър: Цветлин Йовчев