Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

УКАЗ № 315

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от ХL Народно събрание на 5 октомври 2005 г.

Издаден в София на 10 октомври 2005 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Георги Петканов

ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46 и 76 от 2005 г.) § 1. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 1 се изменя така: “1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;”.

2. Създава се нова ал. 2: “(2) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет.”

3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 2. В чл. 147 ал. 2 се изменя така: “(2) Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1. ” § 3. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 1 се изменя така: “1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;”.

2. Създава се ал. 2: “(2) Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.” § 4. В чл. 200 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: “(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.”

2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 5. В чл. 284 се създава ал. 4: “(4) Забранява се замяната на лични предпазни средства с тяхната парична равностойност.” § 6. Член 285 се изменя така: “Безплатна храна Чл. 285. (1) На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната.

(2) Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”

Преходни и заключителни разпоредби § 7. Работниците и служителите, които до влизането в сила на този закон са ползвали права по досегашните чл. 137, ал. 1, т. 1, чл. 156, т. 1 и чл. 285, продължават да ползват тези права до издаването на подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 2, чл. 156, ал. 2 и чл. 285, ал. 2.

§ 8. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, а министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването издават наредбата по чл. 285, ал. 2.

Законът е приет от ХL Народно събрание на 5 октомври 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Георги Пирински