Гаранционно споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската репуб­лика, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихо­океанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии

МИНИСТЕРСТВО  НА ФИНАНСИТЕ

ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно заемите, които ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в отвъдморските страни и територии

(Ратифицирано със закон, приет от 43-то Народно събрание на 11 февруари 2016 г. – ДВ, бр. 16 от 2016 г. В сила за Република България от датата на ратификация – 11 февруари 2016 г.)

Това Споразумение е съставено между: Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото Херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, действащи чрез службите и министерствата, упоменати в Анекс 1 на настоящото Споразумение („Гаранционното споразумение“ или „Гаранцията“) и представлявани от подписващите лица, изброени на страниците за полагане на подписи (всяка „Гарант“, а заедно „Гаранти“ или „Държави членки“), и Европейската инвестиционна банка със седалище на адрес: 100, boulevard Konrad Adenauer, L-2950 Luxembourg Kirchberg, Luxembourg, представлявана от г-н Вернер Хойер, Президент („Банката“).

Като има предвид, че: 1. Гарантите са поели конкретни ангажименти с член 4 от Вътрешното споразумение, подписано в Люксембург и Брюксел съответно на 24 и 26 юни 2013 г. („Вътрешно споразумение от Котону III“), да действат като гарант във връзка с финансирането на помощта от Общността по линия на Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г. между Европейската общност и нейните държави членки и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, преразгледано на 25 юни 2005 г. в Люксембург и изменено за втори път в Уагадуго на 22 юни 2010 г. („Споразумение от Котону“), както и във връзка с разпределението на финансовата помощ за Отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта на Договора за функционирането на Европейския съюз съгласно Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. за асоциирането на Отвъдморските страни и територии към Европейската общност („Решение за асоцииране“) (заедно „Рамката Котону“).

2. Като има предвид горното съображение, на 31 май 2013 г. Съветът на управителите на Банката взема решение да упълномощи Банката да предостави финансиране от своите собствени ресурси за инвестиционни проекти през периода 2014 – 2020 г., обхванат от Третия финансов протокол към Споразумението от Котону на обща стойност до 2500 милиона евро и до 100 милиона евро в Отвъдморските страни и територии.

3. В продължение на политиката, определена от Съвета на управителите на Банката на 1 март 2012 г., въз основа на която Банката може да поема пълния търговски риск по всяка индивидуална операция в частния сектор със собствени ресурси при систематично отделяне на политическия риск, който продължава да бъде гарантиран от държавите членки, гореспоменатото упълномощаване от Съвета на управителите на Банката се предоставя, при условие че заемите, предоставени от Банката, ще бъдат обект на продължаващо наличие на задоволителна гаранция (която е тази Гаранция) от Гарантите за тяхната съвкупна стойност плюс всички свързани суми в съответствие с решението на Съвета на управителите на Банката от 1 март 2012 г. и че финансирането ще се предоставя за инвестиционни проекти, отговарящи на стандартните критерии на Банката за предоставяне на заеми от собствени й ресурси.

4. Член 4 от Вътрешното споразумение от Котону III предвижда тази гаранция да бъде ограничена до 75 % от общата стойност на кредитите, предоставени от Банката по всички Кредитни споразумения, сключени съгласно Споразумението за партньорство от Котону III и Решението за асоцииране, и да покрива всички рискове за проектите от обществения сектор. Той също така предвижда, че за проектите в частния сектор тази Гаранция покрива всички политически рискове, а ЕИБ поема всички търговски рискове.

5. Споменатият член 4 предвижда по-нататък, че размерът на отговорността на държавите членки по тази Гаранция е пропорционален на тяхното участие в капитала на Банката. В Анекс 2 от тази Гаранция е посочен за информация съответният дял на всяка държава членка в капитала на Банката към датата на подписване на тази Гаранция.

6. Гарантите и Банката определят, че когато Гарантите са суброгирани в правата и исковете на Банката във връзка с всеки Заем, Банката, по искане на Гарантите, администрира и управлява Заемното споразумение, което е в просрочие съгласно сроковете и условията на Споразумението за администриране на просрочията от Котону ІІI, сключено между Банката и Гарантите и регламентиращо процедурите за плащане и реимбурсиране по Гаранцията на държавите членки в полза на Банката (Споразумението за администриране на просрочията от Котону ІІI).

С настоящото се споразумяха за следното: Определения: А. В тази Гаранция: „Заемополучател“ означава всеки бенефициент на Заем, предоставен от Банката в рамките на Третия финансов протокол към Споразумението от Котону или Решението за асоцииране.

„Насоки относно политиката по кредитния риск“ означава насоки на Банката относно политиката по кредитния риск за операции със собствени ресурси извън Европейския съюз, както и, където това е приложимо, насоки на Банката относно политиката по кредитния риск в рамките на Европейския съюз, периодично одобрявани, коригирани, допълвани и изменяни от Банката.

„Финансова операция на ЕИБ“ означава Заем, отпуснат от Банката за финансиране на допустими инвестиционни проекти, осъществявани в Приемащата държава от собствените ресурси на Банката и в съответствие с нейните правила и процедури, предоставен съгласно Рамката Котону и изпълняван съгласно условията на Заемно споразумение, сключено между Банката и Заемополучателя.

„Гарантиран длъжник“ означава Заемополучателят или Трета страна, явяваща се негов гарант.

„Гарантирана(и) сума(и)“ означава всяко задължение, покрито от тази Гаранция, състоящо се от главница, лихва, комисионни, обезщетения, такси, разходи и други компоненти, както и всякакви други суми, дължими по всяко време от Гарантирания длъжник, към Банката вследствие на Заем или Гаранция от Трета страна.

„Правителство на Приемащата държава“ означава властите, управляващи към момента, или техни правоприемници, които ефективно контролират част от или цялата територия на Приемащото правителство, или всяко политическо или териториално подразделение, или друга публична власт на тази държава и включва всяка структура, разположена във или извън Приемащата държава и натоварена с регулаторни правомощия, предоставени съгласно законодателството на Приемащата държава.

„Приемаща държава“ означава всяка от държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и от Отвъдморските страни и територии по смисъла на Рамката Котону.

„Заем“ означава предоставянето на парични средства от Банката на Заемополучател под формата на заем или облигации или друг еквивалентен инструмент, който е приемлив за Банката като заместител на заема, в съответствие с Насоките относно политиката по кредитния риск и при условия, определени в Заемно споразумение.

„Заемно споразумение“ означава подписано споразумение, сключено между Банката и Заемополучателя, с което се определят условията, приложими за финансиране на операция на ЕИБ под формата на заем.

„Сметка за покриване на загуби по заем“ означава сметка, деноминирана в евро, поддържана от Банката на името на Гарантите, която се захранва от приходите, произтичащи от прилагането на оценката на риска по финансовите операции на ЕИБ, и която се управлява в съответствие с разпоредбите на Споразумението за администриране на просрочията от Котону ІІI.

„Пропорционално участие“ означава по отношение на всеки Гарант делът на участието на Гаранта в капитала на Банката; този дял трябва да се измерва за целите на всяко искане за плащане по Гаранцията в съответствие с член 2 към датата на отправяне на искането; делът на всеки Гарант в капитала на Банката към датата на подписване на тази Гаранция е посочен за сведение в Анекс 2.

„Гаранция от трета страна“ означава гаранция, издадена от трета страна в полза на Банката, включително, но без да се ограничава до акредитив или потвърждение за платежоспособност, издадени във връзка с предоставянето на Заем на Заемополучателя, и включва всички ангажименти от която и да било страна, съвместно отговорна за всички или за част от задълженията на Гарантирания длъжник към Банката по отношение на предоставен от нея Заем.

„Трета страна гарант“ означава издателят на Гаранция на трета страна от името на Заемополучателя.

B. Следните понятия имат значението, дадено им в преамбюла, членовете и анексите на Споразумението, изброени по-долу: В настоящата Гаранция, освен ако контекстът не налага друго тълкувание: Член 1

Обхват на Гаранцията

1.01. До размера на своето Пропорционално участие и без да се засяга член 2.02, всеки Гарант като основен длъжник, а не само като поръчител, с настоящото неотменимо: 1.02. Задълженията на Гарантите, определени в член 1.01 по-горе, се прилагат за всички финансови операции на ЕИБ, сключени съг­ласно Вътрешното споразумение от Котону III, по отношение на които е подписано съответно Заемно споразумение в периода между 1 януари 2014 и 31 декември 2020 г.

1.03. A. Тази Гаранция покрива: B. Общият размер на отговорността на Гарантите по настоящата Гаранция по отношение на Рамката Котону е ограничен до 75 % от общата стойност на кредитите, предоставени от Банката съгласно Рамката Котону, които са обект на следните тавани, а именно: 1.04. Задълженията на Гарантите по тази Гаранция продължават до пълното изплащане на Гарантираните суми.

Член 2

Отправяне на искане за плащане по Гаранцията

2.01. Искане за плащане по тази Гаранция може да бъде отправено по всяко време, когато Гарантираният длъжник не е в състояние изцяло или частично да плати която и да било от Гарантираните суми на датата на падежа й. Която и да било сума, получена или реализирана от Банката за целите на изплащането на Гарантирана сума, не се взема предвид, ако използването на последната от Банката е ограничено по какъвто и да било начин.

2.02. Преди да бъде отправено искане за плащане по Гаранцията, когато Гарантираният длъжник не е в състояние изцяло или частично да плати която и да било от Гарантираните суми на датата на падежа й, Банката изпраща до Гарантите такова предварително уведомление, каквото е разумно осъществимо, относно своето намерение да отправи искане за плащане по Гаранцията във връзка с тях. За да се избегне съмнение, задълженията на Банката по този член 2.02 няма да се считат по какъвто и да било начин за предварително условие за изпълнението на задълженията на Гарантите по член 1.01.

2.03. Въпреки това по отношение на Заемните споразумения, сключени между Банката и Заемополучатели от частния сектор, такова искане за плащане по Гаранцията може да бъде отправено само когато, поради възникване на едно от събитията, определени в Анекс 3 (по-нататък „Политически риск“): 2.04. Трета страна гарант може да отправи превантивно искане до Банката по Гаранция от трета страна в случаите, определени в раздел 4, алинея 2, буква (b) на Анекс 3, когато посоченият там период за изпълнение не е изтекъл в рамките на двегодишния преклузивен период, определен в член 2.03 (ii) на тази Гаранция. Подобно превантивно искане не дава право на Банката да изисква плащане по Гаранцията, а служи единствено като намерение за отстраняване на затрудненията, определени в член 2.03 (ii) на тази Гаранция. Всяка оставаща част от преклузивния период започва да тече отново от датата на изтичане на периода за изпълнение, определен в Раздел 4, алинея 2, буква (b) на Анекс 3. Банката уведомява Гарантите за всички превантивни искания, направени от Трета страна гарант.

2.05. A. При спазване на т. B по-долу установяването от Банката на възникването на Политически риск е окончателно и обвързващо. Установяването влиза в сила 15 календарни дни след изпращането на уведомление до Гарантите.

B. В случай че мнозинството от Гарантите, определено въз основа на пропорционалното им участие, посочено в Анекс 2, инструктира Банката да оспори иска на Гарантирания длъжник относно възникването на Политически риск, Банката изпълнява тези инструкции съгласно своите задължения по Споразумението за администриране на просрочията от Котону ІІI. Гарантите и Банката обаче са взаимно обвързани от всяко окончателно решение на компетентен съд или арбитражен трибунал, компетентен по спор между Банката и Гарантирания длъжник, който е установил възникването на Политически риск. Банката редовно информира Гарантите относно хода на подобни производства.

2.06. Банката уведомява Гарантите за всяко възникване на Политически риск, както и за всяко разногласие между Банката и Гарантирания длъжник по отношение на възникването на Политически риск.

2.07. Искане за плащане по Гаранцията може да бъде отправено също така, когато Гарантиран длъжник направи или Банката в резултат на изпълнение на Гаранция от трета страна получи плащане, което Банката по каквато и да било причина не може да използва без ограничение или върху което няма неограничен контрол.

Член 3

Условия за плащанията по Гаранцията

3.01. Гарантите плащат на Банката изискуемите от Банката суми в евро. При определяне на изискуемите от Банката суми се вземат предвид средства, които Банката може да използва от Сметката за покриване на загуби по заем във връзка с неплатените Гарантирани суми. Сметката за покриване на загуби по заем се управлява съгласно разпоредбите на Споразумението за администриране на просрочията от Котону ІІI и сроковете и условията, установявани периодично от управителните органи на Банката.

3.02. Задълженията на Гарантите за плащания по настоящата Гаранция се изпълняват в съответствие с разпоредбите на Споразумението за администриране на просрочията от Котону ІІI и във всеки случай – не по-късно от 3 години от писменото искане от страна на Банката по Гаранцията.

3.03. Банката не изисква от който и да било Индивидуален гарант да извърши дължимо плащане, освен ако по същото време не изиска от всички Гаранти съобразно размера на съответното им Пропорционално участие в капитала на Банката, да извършат плащане по реда на настоящата Гаранция. Ако Банката констатира възникването на Политически риск, тя може да отправи такова искане и Гарантите изпълняват искането, дори в случай, когато са инструктирали Банката по реда, предвиден в член 2.05 В.

Член 4

Условия по заема, администриране и информация

4.01. Банката управлява всички Заеми, обезпечени с тази Гаранция в съответствие с добрите банкови практики и стандартните критерии и процедури на Банката, и по-специално в съответствие с Насоките относно политиката по кредитния риск, както са периодично променяни и подлежащи на обичайни проверки от нейна страна. При възстановяването на която и да било Гарантирана сума от който и да било Гарантиран длъжник или от друго обезпечение Банката действа по начин, съвместим с грижата и усърдието, които прилага при инициирането на процедури за възстановяване на която и да било сума, която трябва да бъде възстановена във връзка с проекти, финансирани от Банката, без предимството на тази Гаранция.

Сроковете и условията, приложими към Заемите, обезпечени с тази Гаранция, се определят в съответствие с принципите и насоките, които управителните органи на Банката периодично приемат.

4.02. С настоящото Гарантите упълномощават Банката да предоставя на Гарантиран длъжник една или повече отсрочки, както и принципно да променя условията на съответното споразумение с който и да било Гарантиран длъжник, включително изменение, имащо ефект на намаляване или отписване на дължима сума като част от реструктуриране или предоговаряне с кредитори, като същевременно остава в обхвата на Рамката Котону.

4.03. Банката предоставя на Гарантите два пъти годишно, съответно на 31 януари и 31 юли: 4.04. Банката уведомява Гарантите за всеки факт или обстоятелство, които по нейна преценка не са общоизвестни и които тя счита, че могат да доведат до отправяне на искане по Гаранцията. Банката не е задължена да търси такава информация.

Член 5

Суброгация

5.01. До степента, до която Гарантът извършва плащане към Банката по тази Гаранция, Гарантът се суброгира в правата, включително обезпечителните права, на Банката във връзка с нейните искове срещу Гарантираните длъжници. Това право на суброгация не може да бъде упражнявано във вреда на Банката.

5.02. При всяка Гаранция от трета страна Банката изключва каквото и да било право на принос към Гарантите от Трета страна гарант и изключва каквото и да било друго право на искане на парично обезщетение от Трета страна гарант към Гарантите. Банката обезщетява Гарантите за каквито и да било техни задължения към Трети страни гаранти, възникнали във връзка с тази Гаранция.

5.03. Когато Гарантите са суброгирани в правата на Банката, Банката при поискване от Гарантите администрира и управлява съответните обезпечения по реда на член 5.01 съгласно сроковете и условията на Споразумението за администриране на просрочията от Котону ІІI.

5.04. Гарантите и Банката се договарят да прилагат Споразумението за администриране на просрочията от Котону ІІI по отношение на всички действия по възстановяване, инициирани от Банката във връзка със Заемните споразумения, обезпечени от тази Гаранция.

5.05. Като част от суброгацията при възникване на невъзможност за трансфер на валута, както е определено в Анекс 3, се прилага следната разпоредба: Когато Гарантирана сума стане дължима и когато Гарантираният длъжник при условия, приемливи за Банката, депозира в полза на Банката сума в размер, равняващ се на Гарантираната сума, или финансов актив с еквивалентна стойност в местна валута, във валутата на Заема или в друга свободно конвертируема валута и този депозит или друг актив не може да бъде преведен или конвертиран, Гарантите упълномощават с настоящото Банката да ограничи претенциите на Гарантите по отношение на частта от Гарантираната сума, съответстваща на размера на депозираната сума или актив, до размера на този депозит или друг актив.

Член 6

Такси и разходи

6.01. Каквито и да било фискални такси и други разходи, възникнали във връзка с осъществяването, изпълнението или привеждането в действие на тази Гаранция, се поемат от Гарантите, пропорционално на техните Пропорционални участия.

6.02. Гарантите обезщетяват Банката за всички такси и разходи, поети от Банката при възстановяването на Гарантирани суми, в съответствие със Споразумението за администриране на просрочията от Котону ІІI.

Член 7

Приложимо право

7.01. Настоящата Гаранция се ръководи от и тълкува в съответствие с общите за законодателствата на държавите членки основни принципи.

Член 8

Юрисдикция

8.01. Който и да било спор между страните по тази Гаранция, който не може да бъде разрешен своевременно и приятелски, се отнася за решение пред Съда на Европейския съюз съгласно член 272 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 9

Поверителност

9.01. Предвид обстоятелството, че част от информацията, обменяна в контекста на тази Гаранция може да бъде поверителна и дори до известна степен чувствителна в търговско отношение, Банката и Гарантите се задължават да се въздържат да разкриват пред трети страни, без предварителното писмено съгласие на другата страна, информацията, предоставена им в контекста на тази Гаранция. Това задължение обаче не засяга обмена на информация, който се изисква по силата на закон или по силата на разпореждане на компетентен съд.

Член 10

Уведомления и кореспонденция

10.01. Уведомленията и друга кореспонденция до Гарантите или до Банката, посочени по-долу, се изпращат с препоръчано писмо или други признати средства за комуникация, адресирани до получателя на посочения по-долу адрес: Каквато и да било промяна на посочените по-горе адреси ще бъде в сила само след като за нея писмено са уведомени другите страни.

Преамбюлът и петте Анекса представляват неразделна част от тази Гаранция.

Член 11

Подписване на Гаранцията

11.01. Тази Гаранция ще бъде обвързваща по отношение на всеки Гарант непосредствено след като той действително подпише или когато е приложимо, ратифицира Гаранцията и влиза в сила от 1 януари 2014 г.

11.02. Автентичните текстове на тази Гаранция са на английски, френски и немски език. Всеки Гарант може да подпише Гаранцията на всеки един от трите автентични езика.

11.03. Тази Гаранция се подписва в два оригинални екземпляра, като всеки Гарант подписва двата оригинала и ги предава на Банката. Банката предава на всеки Гарант един оригинал, подписан от този Гарант и Банката. Банката изготвя заверено копие на английски език.

В уверение на което тази Гаранция се подписва от надлежно упълномощен представител на всяка от страните.

АНЕКС 1

Списък с адресите за целите на член 10

АНЕКС 2

Съответното участие на Гарантите към датата на тази Гаранция

АНЕКС 3

Определение за политически рискове

По-специално, невъзможност за превод на валута, експроприация, война или граждански размирици и отказ от съдебно производство при нарушение на договор

1. Невъзможност за превод на валута означава: всякакво действие от страна на Приемащото правителство, което пряко или непряко възпрепятства Гарантирания длъжник да конвертира средства в местна валута във валутата на Заемното споразумение или в свободно конвертируема валута или в друга валута, която Банката счита за приемлива, или да прехвърля извън територията на Приемащата държава съответните средства в местна валута или във валутата, в която са конвертирани, с цел (i) плащане на всяка Гарантирана сума, (ii) получаване на всяка Гарантирана сума в договорената валута и съгласно договорените срокове и условия или (iii) възстановяване на всяка надлежно платена Гарантирана сума, както и всяко непредприемане от страна на Приемащото правителство на действие, което има за цел извършването на такова конвертиране или превод от страна на Банката или на Гарантиран длъжник: при условие, че: 2. Експроприация означава: всякаква мярка или серия от мерки, предприети, насочени, разрешени, ратифицирани или одобрени от Приемащото правителство, представляващи административно или законодателно действие, съставляващо експроприация по смисъла на този Раздел 2.

Дадена мярка представлява акт на експроприация по смисъла на този Раздел 2, ако: Нито една мярка от страна на Приемащото правителство не се счита за експроприация, ако по своята същност съставлява добросъвестна недискриминационна мярка от общ характер, която правителството обичайно предприема в обществен интерес за такива цели, като гарантиране на обществената безопасност, повишаване на приходите от данъци, защита на околната среда или регулиране на икономически дейности, освен ако Приемащото правителство не е планирало мярката да има ефект на конфискация.

Нарушаването от Приемащото правителство на договорните задължения към Гарантирания длъжник не представлява мярка по експроприация.

3. Война или граждански размирици означава: всеки акт на война (обявена или необявена), революция, метеж, гражданска война, размирици или социални бунтове, тероризъм или саботаж, имащ директен и незабавен ефект, да: Във всички случаи, за да съставлява акт на война или граждански размирици, действието трябва да бъде предприето с основното намерение да преследва политическа цел. Действия, които принципно се предприемат в подкрепа на пазара на труда, заетостта, интересите на учащите или за постигането на други неполитически цели, не влизат в обхвата на този Раздел 3.

Посочените в Раздели 1, 2 и 3 на този Анекс периоди от 30 и 90 дни няма да се прилагат, когато неизпълнението на плащане, лишаването от права или несъбирането на дължими суми е в резултат от продължаването на събитие, както е определено в този Анекс, съществуването на което е надлежно установено по време на предишно неизпълнение на плащане, за което цитираните по-горе периоди вече са били приложени.

4. Отказ от съдебно производство при нарушение на договор означава: неспазване или нарушаване от Приемащото правителство на Проектно споразумение (както е определено по-долу), когато неспазването или нарушаването: Обхватът се ограничава до случаите, в които арбитражен трибунал постановява окончателно, обвързващо и подлежащо на изпълнение съдебно решение за загубите по иск на Съответната страна за щета при неспазване или нарушаване, при условие че: За тази цел: Съответната страна или Третата страна гарант е задължена да положи всички усилия за изчерпване на наличните съдебни средства за изпълнение на решението срещу Приемащото правителство или да положи разумни усилия, за да гарантира, че Съответната страна или Третата страна гарант, която е в състояние да упражнява средствата за правна защита, действително ги упражнява.

Във всяко споразумение с Гарантиран длъжник Банката си запазва правото да определя мерките, които Съответна страна или Третата страна гарант предприема или гарантира, че ще бъдат предприети, за изпълнението на постановено арбитражно решение по отношение на предявен иск за нарушение или неспазване на договор. Банката не е задължена да изисква от която и да било страна да предприема мерки, които по преценка на Банката не съответстват на вероятната полза от тях.

Банката може да се съгласи да възстанови на всеки Гарантиран длъжник направените разумни разходи по изпълнение на процедурите за влизане в сила на решението. Гарантите възстановяват на Банката всички понесени от нея в тази връзка разходи.

5. Основни изключения

Нито едно от изброените по-долу действия или рискове не представлява основание за отправяне на искане за плащане по Гаранцията: АНЕКС 4

Гаранционно споразумение между държавите членки и ЕИБ от дата (ден/месец/година) относно заемите, предоставени от собствените средства на ЕИБ по линия на финансовите протоколи

Полугодишна информационна справка към [31/12/година] [30/06/година] съгласно член 4.03 от Гаранционното споразумение

(всички суми са в хиляди евро)

A. Заемни операции, които вече са докладвани

B. Нови заемни операции

АНЕКС 5

Шестмесечна информационна справка към [31/12/година] [30/06/година] за приемливи лимити