Двугодишно споразумение за сът­рудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа 2016 – 2017 г.

МИНИСТЕРСТВО  НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДВУГОДИШНО СПОРАЗУМЕНИЕ за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа 2016 – 2017 г.

(Одобрено с Решение № 451 от 3 юни 2016 г. на Министерския съвет. В сила от 21 юни 2016 г.)

УВОД

Настоящият документ представлява Двустранното споразумение за сътрудничество (ДСС) между Регионалния офис на СЗО за Европа и Министерството на здравеопазването на България от името на нейното правителство за двугодишния период 2016 – 2017 г.

Това ДСС 2016 – 2017 г. е приведено в съответствие с Дванадесетата обща работна програма на СЗО за периода 2014 – 2019 г., която е формулирана с оглед на изводите, направени по време на действието на Единадесетата обща работна програма. Тя предоставя стратегическа визия на високо ниво за работата на СЗО, определя приоритетите и дава цялостна насока за шестгодишния период, започващ през месец януари 2014 г. Тя отразява трите основни компонента на реформата на СЗО: програми и приоритети, ръководство и управление.

Програмният бюджет на СЗО за 2016 – 2017 г., одобрен от Световната здравна асамб­лея на 67-ата й сесия в Резолюция WHA68.1, беше ясно оформен от страните членки, които прегледаха и подобриха механизмите за определяне на приоритети и петте технически категории и едната управленска категория, по които е структурирана работата на Организацията.

ДСС отразява новата визия на Регионалния офис на СЗО за Европа „По-добро здраве за Европа“, както и идеите, принципите и ценностите, подкрепящи Европейската стратегическа рамка за здраве и благосъстояние „Здраве 2020“, приета от Европейския регионален комитет на 62-рата му сесия.

Стратегическата рамка „Здраве 2020“ е една иновативна пътна карта, която определя новата визия на Регионалния офис и подкрепя стратегическите здравни приоритети в Европейския регион за следващите години.

„Здраве 2020“ цели във възможно най-голяма степен да увеличи възможностите за подобряване на здравето на населението и за намаляване на неравенствата в здравеопазването. Тя препоръчва на европейските страни да разрешат проблемите със здравето на населението чрез цялостен подход на ниво общество и правителство. „Здраве 2020“ подчертава необходимостта от подобряване на цялостното управление в здравеопазването и предлага пътища и подходи за по-равно­стойно, устойчиво и отговорно развитие на здравеопазването.

„Здраве 2020“ е формирана на базата на актуалните данни и е разработена след широки консултации с технически експерти, страните членки, гражданското общество и партньорски организации.

Описание на Двугодишното споразумение за сътрудничество

Този документ представлява практическа рамка за сътрудничество, която е изготвена в процеса на последователни консултации между националните здравни власти и Секретариата на Регионалния офис на СЗО за Европа.

Програмата за сътрудничество за 2016 – 2017 г. използва като отправна точка процеса на планиране „отдолу-нагоре“ за 2016 – 2017 г., предприет в страната. Тази работа е извършена като част от реформата на СЗО в общия контекст, представен от Дванадесетата обща работна програма. Целта на метода за планиране „отдолу-нагоре“ беше да определи приоритетните здравни резултати, които да бъдат постигнати от сътрудничеството на СЗО със страната през периода 2016 – 2017 г. Настоящият документ детайлизира програмата за сътрудничество, включително предложени цели и резултати.

Секретариатът на СЗО носи управленска отговорност и е отговорен за програмните бюджетни цели, докато резултатите определят възприятието за изпълнението от страната членка на тези цели. Постигането на програмните бюджетни цели е съвместна отговорност на отделната страна членка и на Секретариата. Тъй като са на най-високото ниво от веригата на резултатите, крайните резултати допринасят за цялостното въздействие на Организацията, а именно устойчивите промени в здравеопазването на населението, за които допринасят Секретариатът и страните.

Затова постигането на приоритетните резултати, определени в настоящото ДСС, е отговорност както на Секретариата на СЗО, така и на правителството на България.

Документът е структуриран по следния начин: 1. ЧАСТ 1 обхваща въздействието върху здравето, което се очаква да бъде постигнато чрез договорената програма за сътрудничество през 2016 – 2017 г., което ще бъде във фокуса на съвместните усилия на правителството и на Секретариата на СЗО.

Включени са резюмета на програмните бюджетни категории, резултатите, програмните бюджетни цели и резултати, както и начинът на осъществяването им. Предвиждат се два способа на осъществяване: 2. ЧАСТ 2 включва раздели за бюджета за ДСС, неговото финансиране и взаимните ангажименти от страна на Секретариата на СЗО и правителството.

УСЛОВИЯ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО

Приоритетите (ЧАСТ 1) предоставят рамка за сътрудничество за 2016 – 2017 г. Програмата за сътрудничество може да бъде преразглеждана или изменяна по време на двугодишния период по взаимно съгласие, когато обстоятелствата налагат необходимостта от промяна.

Програмните бюджетни цели на двугодишния бюджет и договорените резултати за 2016 – 2017 г. могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие в писмена форма между Регионалния офис на СЗО за Европа и правителството в резултат например на промени в здравната ситуация в страната, промени в капацитета на държавата за изпълнение на договорените дейности, специфични потребности, възникнали по време на двугодишния период, или поради промени в капацитета на Регионалния офис за осигуряване на договорените резултати, или поради промени във финансирането. Всяка от страните може да инициира изменения.

След подписването на ДСС Министерството на здравеопазването ще потвърди/определи национален партньор и национални технически координатори. Националният партньор ще бъде отговорен за цялостното изпълнение на ДСС от страна на Министерството и редовно ще осъществява връзка с всички национални технически координатори. Ръководителят на Офиса на СЗО в страната (РСО) ще бъде отговорен за изпълнението на ДСС от страна на СЗО. Работният план на ДСС, включително планираните програмни бюджетни цели, резултати и графикът за прилагането им ще бъдат съгласувани по съответния ред. Изпълнението ще започне в началото на двугодишния период 2016 – 2017 г. Регионалният офис ще осигури възможно най-високо ниво на техническа помощ за страната, като съдейства чрез Офиса на СЗО в страната или чрез други начини в страната. Цялостната координация и управлението на работния план на ДСС е отговорност на Ръководителя на Офиса на СЗО в страната.

Разпределението на бюджета на СЗО за двугодишния период показва очакваните разходи за предоставяне на планираните подрезултати и резултати предимно на национално ниво. Въз основа на резултатите от диалога във връзка с финансирането то ще бъде получено както от корпоративните финансови средства на СЗО, така и от всякакви други ресурси, мобилизирани чрез СЗО. Тези средства не следва да се използват за субсидиране или запълване на недостига от финансиране в здравния сектор, за добавки към заплати или за закупуване на консумативи. Закупуването на консумативи и дарения в рамките на операции в отговор на кризи или като част от демонстрационни проекти ще продължат да се финансират чрез допълнителни механизми в съответствие с правилата и регламентите на СЗО.

Стойността на техническия и управленския персонал на СЗО в Регионалния офис и в Географски разпределените офиси (ГРО), както и приносът на Офиса на СЗО в страната за предоставяне на планираните подрезултати и резултати не са отразени в посочения бюджет и по тази причина цифрите са значително под реалната стойност на подкрепата, която ще бъде предоставена на държавата. Тази подкрепа излиза извън рамките на посочения бюджет и включва техническа помощ и друг принос от Централата на СЗО, Регионалния офис, ГРО и нефинансиран принос от офисите на СЗО в държавите. Бюджетът и евентуалното финансиране, включени в настоящото споразумение, са средства на Организацията, предназначени за сътрудничество на Регионалния офис в рамките на работния план за страната.

Стойността на приноса на правителството – различна от тази, канализирана чрез Секретариата на СЗО – не е изчислена в ДСС.

Следва също да се отбележи, че настоящото ДСС е открито за по-нататъшно развитие и финансиране от други източници, които да допълнят съществуващата програма или да въведат дейности, които не са били включени на този етап.

По-конкретно, Регионалният офис на СЗО за Европа ще подпомага координацията с Централата на СЗО, за да се подобри максимално ефективността от намесата в страната в духа на принципа „Единна СЗО“.

ЧАСТ 1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ЗА 2016 – 2017 Г.

1.1. Анализ на здравната ситуация

Настоящото здравно и демографско състояние на българското население е резултат от удълженото действие на множество фактори. Някои от тях са свързани с общите демографски тенденции в европейските страни, а други – с особеностите на историческото, социалното и здравното икономическо и културно развитие на България.

През 2015 г. Министерството на здравеопазването актуализира Националната здравна стратегия на България (2014 – 2020). Тя е изготвена въз основа на системен анализ и критическа оценка на показателите, които характеризират състоянието на общественото здраве в ретроспективен, проспективен и ситуационен контекст.

Според актуализираната Национална здравна стратегия на България (2014 – 2020) демографското развитие в България зависи от демографски фактори и процеси, подобни на тези в развитите страни: ниска раждаемост, по-малко бракове, повишено ниво на урбанизация и специфичните за развиващите се страни и страните в преход по-високи нива на смъртност и интензивна външна миграция. В резултат на тези процеси България е изправена пред сериозна демографска криза. Същевременно е налице недостатъчно и неустойчиво развитие или влошаване на показателите на здравното състояние на гражданите.

През 2012 г. около 6,3 милиарда лева са били изразходвани за здравеопазване в България, което представлява 8 % от БВП1. Приблизително 51 % от общия размер на разходите са били обществени, от които около 80 % са изплатени чрез Националната здравноосигурителна каса. Останалата част са най-вече разходи от джоба на пациентите. Плащанията от джоба на пациентите са единственият голям източник както на приходи, така и на разходи в системата на здравеопазването в България, което представлява 47 % от общите разходи през 2012 г.2 Плащанията от джоба представляват сериозна тежест за някои групи от населението и увеличават неравенствата.

Данни от Националната агенция за приходите и представителни проучвания на домакинствата показват, че между 7 и 8 % от населението, което живее в България по всяко време, нямат здравни осигуровки3. Освен това е възможно някои хора, които работят на сезонна работа, да не се осигуряват, когато се върнат. С това делът на неосигурените би бил някъде между 7 и 12 % българи, които не живеят постоянно извън страната. Макар че оценките са по-ниски, отколкото се съобщава от медиите, неосигуреното население все още потенциално създава проблем, особено ако неосигурените не са извън здравната система по свой избор, а поради факта, че не могат да си позволят да платят необходимите вноски. Това създава сериозни проблеми за финансирането и функционирането на здравната система. Солидарността на здравноосигурителния модел е компрометирана от невъзможността да се съберат приходите, а същевременно броят на хоспитализациите нараства и изискванията за висококачествени и високотехнологични медицински грижи се увеличават.

Анализът на данните от ключови и демографски показатели ясно показва, че в момента България в сравнение с Европейския съюз е изправена пред по-сериозни предизвикателства, свързани със: През 2013, 2014 и 2015 г. България се изправя и пред проблема с притока на мигранти, голяма част от които идват от много ендемични региони за различни инфекциозни и паразитни болести. Заразените лица могат да станат източници на зараза на местно ниво. Притокът на мигранти повдига и въпроса за развитието на ефективни здравни услуги, за да се отговори на нуждите на мигрантите.

Тези проблеми са особено чувствителни в контекста на глобалната финансова и икономическа криза и нейните проявления: орязване на работни места и повишаване на безработицата, влошаване на качеството на живот и работа и др. При тези условия най-уязвимите групи плащат най-високата социална цена. Кризата изостри още повече въпроса за необходимостта от прилагането на мерки, които биха имавли яниесъществено влияние върху ограничаването на разпространението на болестите и рисковите фактори за здравето.

Всички тези данни доказват, че е необходимо прилагането на цялостен и интегриран подход, който би допринесъл за трайното преодоляване на неблагоприятните тенденции в здравеопазването, по-конкретно за уязвимите групи от българското население.

1.2. Приоритети за сътрудничеството 1.2.1. Изпълнение на дневния ред на „Здраве 2020“ в България

България навлиза във фаза на изпълнение на Националната здравна стратегия (2014 – 2020), одобрена през 2014 г. и изменена през 2015 г. Нейният фокус ще бъде поставен върху междусекторните действия и по-доброто управление с цел да се намалят неравенствата и да се подобри здравето на жените, новородените, децата, юношите и други уязвими групи от населението, като се акцентира и върху психичното здраве и незаразните болести. За да се постигнат тези цели, освен традиционното предоставяне на услуги ще се използват и иновативни и проактивни подходи. Развитието и управлението на справедлива, устойчива, ефективна, ориентирана към високото качество и добрите резултати здравна система, която обхваща и устойчивото предоставяне на качествени, ефективни достъпни лекарства, ще допринесе значително за постигане на целите на Национално здравеопазване 2020.

Допълнителното развитие на първичната извънболнична медицинска помощ, както и на специализираната високотехнологична медицинска помощ, предвидено от Националната здравна стратегия 2014 – 2020, ще гарантира интеграция между нивата на здравната помощ, но и на здравната и социалната помощ, като същевременно се осигури по-добра координация с неправителствените организации при предоставянето на услуги. Подобряването на информационната система и използването на съвременни технологии допълнително ще допринесат за взимането на решения на базата на данни през целия процес на прилагане на Националната здравна стратегия. Правилното интегриране на психичноздравни услуги в семейната медицина за признаване нарастващата тежест на заболяванията и увеличаването на връзката между психическото и физическото здраве продължават да са във фокуса на пакета с мерки за прилагане.

Въз основа на данните на Националната здравна стратегия за човешките ресурси в здравеопазването (недостиг на професионалисти, неадекватна съвкупност от квалификации и недобро географско разпределение, особено на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, в резултат на концентрация на населението в градовете и недостига на такова в селата) ще се разработят различни подходи, които имат за цел ефективното използване на съществуващия човешки капитал в здравеопазването и здравното образование.

1.2.2. Връзка на ДСС с националните и международните стратегически рамки за България

Настоящото Двугодишно споразумение за сътрудничество за България подкрепя реализирането на националните здравни политики на България и планира Националната здравна стратегия 2014 – 20206, Националната програма за развитие: България 20207, Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2014 – 20208, Националната програма „Превенция на самоубийствата в България“9, Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014 – 202010, Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България 2012 – 201511, Националната програма за превенция на ХИВ/СПИН 2015 – 2020 (в процес на разработване), Националната програма за психично здраве 2015 – 2020 (в процес на разработване). Настоящото ДСС вече установи свързаните ключови цели за устойчиво развитие (в очакване на приемането им) и подкрепя реализацията на Националната програма за развитие: България 2020.

1.2.3. Програмни приоритети за сътрудничество

Следната програма за сътрудничество за 2016 – 2017 е взаимно договорена и избрана в отговор на загрижеността за общественото здраве и продължаващите усилия за подобряване на здравния статус на населението на България.

Програмните бюджетни цели и резултати подлежат на допълнителни изменения, както е предвидено в Условията за сътрудничество от настоящото ДСС.

За всяка категория е предоставена връзка към свързаните ключови цели за устойчиво развитие (ЦУР).

Категория 1. ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

Програмна област: ХИВ/СПИН

Резултат: 1.1. Повишен достъп до ключови интервенции за хора, живеещи с ХИВ Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Програмна област: Туберкулоза

Резултат: 1.2. Универсален достъп до качествена грижа при туберкулоза в съответствие с глобалната стратегия и цели в областта на туберкулозата след 2015 г.

Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Програмна област: Ваксинопредотвратими заболявания

Резултат: 1.5. Увеличаване обхвата на ваксинирането за труднодостъпните групи и общности Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Категория 2. НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

Програмна област: Незаразни болести

Резултат: 2.1. Повишен достъп до интервенции за предотвратяване и управление на незаразните болести и техните рискови фактори Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Програмна област: Психично здраве

Резултат: 2.2. Увеличаване на достъпа до услуги при нарушения в менталното здраве и употребата на медикаменти Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Програмна област: Хранене

Резултат: 2.5. Намаляване на хранителните рискови фактори Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Категория 3. ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗДРАВЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ

Програмна област: Здраве на репродуктивната функция, майки, новородени, деца и юноши

Резултат: 3.1. Повишаване достъпа до интервенции за подобряване на здравето на жените, новородените, децата и юношите Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Програмна област: Социални детерминанти на здравето

Резултат: 3.4. Засилване на междусекторните политики и действията за увеличаване на равенството в здравеопазването чрез преодоляване на социалните детерминанти на здравето Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 10 – Намаляване на неравенствата във и между страните

Категория 4. ЗДРАВНИ СИСТЕМИ

Програмна област: Национални здравни политики, стратегии и планове

Резултат: 4.1. Всички държави имат всеобхватни национални здравни политики, стратегии и планове, насочени към преминаване към всеобщо здравно осигуряване Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 10 – Намаляване на неравенствата във и между страните

Програмна област: Интегрирани, ориентирани към хората здравни услуги

Резултат: 4.2. Политики, финансиране и човешки ресурси, които да увеличат достъпа до интегрирани здравни услуги, съсредоточени върху хората Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Програмна област: Достъп до лекарствените продукти и здравни технологии и засилване на регулаторния капацитет

Резултат: 4.3. Подобрен достъп до и рационално използване на безопасни, ефикасни и качествени лекарствени продукти и други здравни технологии Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Програмна област: Информация и сведения за здравните системи

Резултат: 4.4. Всички страни, които имат добре функционираща здравна информация, електронно здравеопазване, научни изследвания, етика и системи за управление на знания в подкрепа на националните приоритети в здравеопазването Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Категория 5. ПОДГОТВЕНОСТ, НАДЗОР И РЕАГИРАНЕ

Програмна област: Капацитет за сигнализиране и реакция

Резултат: 5.1. Всички задължения съгласно Международните здравни правила (2005 г.) са изпълнени Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти; Цел 9 – Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и насърчаване на иновациите; Цел 11 – Превръщане на градовете и населените места в приобщаващи, сигурни, еластични и устойчиви; Цел 17 – Укрепване на средствата за изпълнение и съживяване на глобалното партньорство за устойчиво развитие

Програмна област: Епидемични и пандемични болести

Резултат: 5.2. Повишаване на капацитета на страните за изграждане на устойчивост и адекватна готовност за бърза, предвидима и ефективна реакция при мащабни епидемии и пандемии Цел/и за устойчиво развитие, свързани с Резултата: Цел 3 – Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора във всички възрасти

Програмата за сътрудничество, представена по-горе, се основава на специфичните нужди на отделните страни и на регионалните и глобалните инициативи и перспективи на СЗО. Тя има за цел да улесни стратегическата ориентация на сътрудничеството и да служи като основа за фокусиране на сътрудничеството в областта на определен брой приоритетни резултати и цели на програмния бюджет, които се считат за възможно постижими и от съществено значение за подобряване на състоянието на здравето и за които СЗО може да даде уникален принос.

ЧАСТ 2. БЮДЖЕТ И АНГАЖИМЕНТИ ЗА 2016 – 2017 Г.

2.1. Бюджет и финансиране

Общият бюджет на ДСС на България е 248,346 щатски долара. Всички средства ще бъдат използвани за финансиране на този бюджет.

В съответствие с резолюция WHA66.2 на Световната здравна асамблея след диалог за финансиране Генералният директор ще оповести разпределението на наличните средства, след което Регионалният директор може да разгледа разпределението на Регионалното бюро за двугодишните съвместни споразумения.

Стойността на приноса на СЗО се простира отвъд посочените парични суми в този документ, тъй като включва техническа помощ и други суровини от седалището на СЗО, Регионалния офис, ГРО и представителства в страната. Секретариатът на СЗО като част от годишния и двугодишния си доклад за изпълнение на бюджета на програмата на Регионалния комитет ще включи оценка на действителните разходи на програмата за страната, в това число, в количествено отношение, пълната подкрепа, предоставена на страните от Регионалната служба, в допълнение към сумите директно в бюджета за работни планове на отделните държави.

2.2. Ангажименти

Правителството и Секретариатът на СЗО съвместно се ангажират да работят заедно, за да мобилизират допълнителни средства, необходими за постигане на резултатите, целите на програмния бюджет и документите, определени в това ДСС.

2.2.1. Ангажименти на Секретариата на СЗО

СЗО се съгласява да предостави, в зависимост от наличието на средства и нейните правила и разпоредби, целите и документите, определени в това ДСС. Отделни споразумения ще бъдат сключвани за всяка местна субсидия или директни вложения за финансово сътрудничество по време на изпълнението.

2.2.2. Ангажименти на Правителството

Правителството трябва да се включи в политиката и формулирането и изпълнението на необходими стратегии и да предостави на разположение персонал, материали, консумативи, оборудване и местни разходи, необходими за постигане на резултатите, посочени в ДСС.

СПИСЪК СЪС СЪКРАЩЕНИЯ

Общи съкращения

ДСС – Двугодишно споразумение за сът­рудничество

EURO – Регионалният офис на СЗО за Европа

ГРО – Географски разпръснати офиси

РЗС – Ръководител на службата на СЗО в определена държава

РО – Регионална служба

ЦУР – Цели за устойчиво развитие

Технически съкращения

ЕС – Европейският съюз

САВИ – Алиансът САВИ (бившият Световен алианс за ваксини и имунизации)

МСП – Международните здравни правила

НТИ – Национални технически източници

НЗБ – Незаразни болести

НПО – Неправителствена организация

2  Проект на анализа на състоянието, актюерски разходен модел и набор от варианти за реформиране на сегашната система, Доклад на Световната банка, 2015.

http://www.mh.government.bg/media/filer_public/2015/06/16/intermediate-report-draft-diagnostic-actuarial-costing-model-and-an-array-of-options-for-reforming-the-current-system.pdf

3  Проект на анализа на състоянието, актюерски разходен модел и набор от варианти за реформиране на сегашната система, Доклад на Световната банка, 2015.

4  Национален статистически институт, 2012, Статистика на общественото здраве, България, 2013 г.

5 Наков, В., T. Дончев: Самоубийствата в България 2009 – 2013. Военна болница, София 2015. ISBN 978-619-7196-04-7.

6  http://www.mh.government.bg/media/filer_public/2015/06/26/proekt-nacionalna-zdravna-strategiq-2014-2020.pdf

7  http://www.eufunds.bg/en/?q=development

8 http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=907

9 http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=860

10 http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=861

11 http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=757