Споразумение за свободна търговия между Република България и Република Латвия

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА

СПОРАЗУМЕНИЕ за свободна търговия между Република България и Република Латвия

(Ратифицирано със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 23 януари 2003 г. - ДВ, бр. 10 от 2003 г. В сила от 1 април 2003 г.)

ПРЕАМБЮЛ

Република България и Република Латвия (наричани по-нататък „договарящите страни"), потвърждавайки твърдата си обвързаност с принципите на пазарната икономика като основа на техните отношения, отчитайки своето намерение активно да участват в процеса на икономическа интеграция, изразявайки своята готовност за сътрудничество в търсенето на средства и начини за укрепването на този процес, имайки предвид правата и задълженията, произтичащи от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република Латвия, от друга страна, решени за тази цел да премахнат постепенно пречките пред цялата си взаимна търговия в съответствие с разпоредбите на Общото споразумение за митата и търговията 1994 (ГАТТ 1994) и Маракешкото споразумение за създаването на Световната търговска организация (СТО), убедени, че това споразумение ще създаде нови възможности за развитие на икономическите връзки между тях и в частност за развитие на търговията, инвестициите, икономическото и техническото сътрудничество, твърдо убедени, че това споразумение ще способства за интензифициране на взаимноизгодната търговия между тях и ще допринесе за процеса на интеграция в Европа, имайки предвид, че нито една разпоредба на това споразумение няма да се тълкува като освобождаваща договарящите страни от техните задължения по други международни споразумения, особено Споразумението за създаване на Световната търговска организация, отчитайки твърдата си привързаност към Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парижката харта и особено към принципите, залегнали в заключителния документ на Конференцията в Бон за икономическо сътрудничество в Европа, се договориха, както следва: Член 1

Цели

1. Договарящите страни ще създадат зона за свободна търговия съгласно разпоредбите на това споразумение и в съответствие с тези на Общото споразумение за митата и търговията 1994 (ГАТТ 1994) и по-специално чл. XXIV от ГАТТ 1994 и в съответствие със Споразумението за създаване на СТО.

2. Целите на това споразумение са: а) да насърчава чрез разширяване на взаимната търговия хармоничното развитие на икономическите отношения между договарящите страни, което да ускори икономическото развитие на договарящите страни, подобряването на условията на живот и труд, увеличаването на производителността и финансовата стабилност; б) да осигури справедливи условия за конкуренция в търговията между договарящите страни; в) да допринесе по този начин чрез премахване на пречките в търговията за хармоничното развитие и разширяване на световната търговия; г) да задълбочи сътрудничеството между договарящите страни.

ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ

Член 2

Обхват

1. Разпоредбите на тази глава се прилагат за промишлените стоки с произход от договарящите страни.

2. За целите на това споразумение терминът „промишлени стоки" означава стоките, включени в глави от 25 до 97 на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, с изключение на стоките, посочени в приложение I към това споразумение.

Член 3

Мита по вноса

Член 4

Такси, имащи равностоен ефект на мита по вноса

1. Никакви нови такси, имащи равностоен ефект на мита по вноса, няма да бъдат въвеждани в търговията между договарящите страни от датата на влизане в сила на това споразумение.

2. Всички такси, имащи равностоен ефект на мита по вноса, ще бъдат премахнати от датата на влизане в сила на това споразумение.

Член 5

Мита от фискално естество

Разпоредбите на чл. 3 ще се прилагат и за митата от фискално естество.

Член 6

Мита по износа и такси, имащи равностоен ефект

Член 7

Количествени ограничения по износа и мерки, имащи равностоен ефект

1. Никакви нови количествени ограничения по износа или мерки, имащи равностоен ефект, няма да бъдат въвеждани в търговията между договарящите страни от датата на влизане в сила на това споразумение.

2. Всички количествени ограничения и мерки, имащи равностоен ефект, по износа на стоки с произход от договарящите страни ще бъдат премахнати от датата на влизане в сила на това споразумение.

Член 8

Количествени ограничения по вноса и мерки, имащи равностоен ефект

1. Никакви нови количествени ограничения по вноса или мерки, имащи равностоен ефект, няма да бъдат въвеждани в търговията между договарящите страни от датата на влизане в сила на споразумението.

2. Всички количествени ограничения и мерки, имащи равностоен ефект, по вноса на продукти с произход от договарящите страни ще бъдат премахнати от датата на влизане в сила на това споразумение.

Член 9

Технически пречки в търговията

1. Правата и задълженията на договарящите страни, които се отнасят до стандартите или техническите нормативни актове, и съответните мерки ще бъдат определени в съответствие със Споразумението за техническите пречки в търговията на СТО.

2. Договарящите страни си сътрудничат и обменят информация в областта на стандартизацията, метрологията, оценката на съответствието и акредитацията с цел намаляване на техническите пречки в търговията.

Глава  II

СЕЛСКОСТОПАНСКИ СТОКИ

Член 10

Обхват

1. Разпоредбите на тази глава ще се прилагат за селскостопанските стоки с произход от договарящите страни.

2. За целите на това споразумение терминът „селскостопански стоки" означава стоките, включени в глави от 1 до 24 на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, включително стоките, посочени в приложение I към това споразумение.

Член 11

Размяна на концесии

Имайки предвид: ролята на селското стопанство за техните икономики, развитието на търговията със селскостопански продукти между договарящите страни, особената чувствителност на селскостопанските продукти, правилата на техните селскостопански политики, резултатите от многостранните търговски преговори в рамките на ГАТТ и СТО, договарящите страни ще разгледат в Смесения комитет възможностите за взаимно предоставяне на допълнителни концесии.

Член 12

Концесии и селскостопански политики

Член 13

Специфични защитни мерки

Независимо от останалите разпоредби на това споразумение и в частност чл. 26 (Общи защитни мерки), ако поради особената чувствителност на селскостопанските стоки вносът на стоки с произход от една от договарящите страни, които са предмет на концесии по това споразумение, причинява сериозно разстройство на пазарите на другата договаряща страна, засегнатата договаряща страна незабавно ще започне консултации за намиране на подходящо решение. До приемане на такова решение засегнатата договаряща страна може да вземе мерките, които счита за необходими.

Член 14

Ветеринарни, санитарни и фитосанитарни мерки

3. фитосанитарните мерки и работата на службите за растителна защита ще се осъществяват съгласно международните конвенции в тази област.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

Правила за произход и сътрудничество между митническите администрации

1. Протокол 2 от това споразумение определя правилата за произход и свързаните с тях методи на административно сътрудничество.

2. Договарящите страни ще предприемат подходящи мерки, включително редовни прегледи в Смесения комитет и договорености за административното сътрудничество, за осигуряване ефективното и хармонично прилагане на разпоредбите на Протокол 2 от това споразумение и членове от 3 (Мита по вноса) до 8 (Количествени ограничения по вноса и мерки, имащи равностоен ефект), 12 (Концесии и селскостопански политики), 16 (Вътрешно облагане) и 27 (Структурни изменения) и намаляване, доколкото е възможно, на формалностите по осъществяване на търговията, както и постигане на взаимно удовлетворяващи договарящите страни решения на всякакви трудности, възникнали от прилагането на тези разпоредби.

3. Сътрудничеството между административните власти по митническите въпроси ще се осъществява съгласно разпоредбите на Протокол 3 от това споразумение.

Член 16

Вътрешно облагане

1. Договарящите страни ще се въздържат от всякакви мерки или действия от вътрешно фискално естество, които установяват, пряко или косвено, дискриминация между стоките, произхождащи от договарящите страни.

2. Стоките, изнасяни за територията на една от договарящите страни, не могат да се ползват от възстановяване на суми, платени като вътрешни данъци, в размер, по-голям от размера на преките или косвените данъци, наложени върху тях.

Член 17

Общи изключения

Това споразумение няма да изключва налагането на забрани или ограничения по вноса, износа или транзита на стоки, основани на съображения, свързани с обществения морал, обществения ред и обществената сигурност; защитата на здравето и живота на хората, животните и растенията; защитата на околната среда; защитата на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност; защитата на интелектуалната собственост; правилата, свързани със златото или среброто или запазването на изчерпаеми природни ресурси, ако тези мерки се прилагат във връзка с ограничаване на местното производство или потребление. Такива забрани или ограничения обаче няма да представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между договарящите страни.

Член 18

Изключения от съображения за сигурност

Нищо в това споразумение няма да възпрепятства някоя от договарящите страни да предприеме всяка подходяща мярка, която тя счита за необходима, за да: а) свързана с трафика на оръжие, боеприпаси и военни съоръжения при положение, че тези мерки не влошават условията на конкуренцията по отношение на стоки, които не са изключително с военно предназначение, и по отношение подобен трафик на други стоки, материали или услуги, осъществяван пряко или косвено за снабдяване на някакъв военен обект, или

б) свързана с неразпространението на биологическо и химическо оръжие, ядрено оръжие или други ядрени взривни устройства, или

в) взети по време на война или друго сериозно международно напрежение, представляващо заплаха от война.

Член 19

Държавни монополи

1. Договарящите страни прогресивно ще трансформират всеки държавен монопол от търговски характер, така че до края на годината, следваща влизането в сила на това споразумение, да не съществува дискриминация между местни лица на договарящите страни по отношение на условията, при които стоките се купуват и продават. Смесеният комитет ще бъде информиран за мерките, предприети за изпълнението на тази цел.

2. Разпоредбите на този член ще се прилагат по отношение на всеки орган, чрез който компетентните власти на договарящите страни, де юре или де факто, пряко или непряко упражняват надзор, определят или значително влияят върху вноса и износа между договарящите страни. Тези разпоредби също така ще се прилагат по отношение на монополите, делегирани от дадена договаряща страна на други органи.

Член 20

Плащания

1. Разплащанията в свободно конвертируеми валути, свързани с търговията на стоки между договарящите страни, и трансферът на тези плащания до територията на договарящата страна, където пребивава кредиторът, ще бъдат освободени от всякакви ограничения.

2. Договарящите страни ще се въздържат от всякакви валутни или административни ограничения върху предоставянето, изплащането и усвояването на краткосрочни и средносрочни кредити, обслужващи търговия със стоки, извършвана от гражданин на някоя от договарящите страни.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 всички мерки, засягащи текущите плащания по стокообмена, трябва да бъдат в съответствие с условията, залегнали в чл. VIII от Споразумението за Международния валутен фонд.

Член 21

Правила за конкуренцията между предприятията

1. Несъвместими с правилното функциониране на споразумението, доколкото биха могли да повлияят търговията между договарящите страни, са: а) споразумения между предприятия, решения на асоциации на предприятия и съгласуваните действия на предприятия, имащи за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията; б) злоупотребата от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение на територията на договарящите страни като цяло или на съществена част от тях.

2. Разпоредбите на ал. 1 ще се прилагат към дейностите на всички предприятия, включително публичните предприятия или предприятия, на които договарящите страни са предоставили специални или изключителни права. Предприятията, на които е възложено предоставянето на услуги от общ икономически интерес или които имат характер на монополи, създаващи доходи, ще са обект на разпоредбите на ал. 1, доколкото прилагането на тези разпоредби не възпрепятства, де юре или де факто, изпълнението на възложените им конкретни обществени задачи.

3. По отношение на стоките по глава II разпоредбите, предвидени в ал. 1, буква „а", няма да се прилагат към такива споразумения, решения и действия, които съставляват неразделна част от организацията на националния пазар.

4. Ако една от договарящите страни счита, че дадена практика е несъвместима с ал. 1, 2 и 3 на този член, и ако тази практика причинява или заплашва да причини сериозно накърняване на интересите й или материална вреда на нейното национално стопанство, тази договаряща страна може да предприеме съответните мерки при условията и в съответствие с процедурата по чл. 30 (Процедура за прилагане на защитни мерки).

Член 22

Държавна помощ

1. Всяка помощ, предоставяна от една от договарящите страни или посредством държавни ресурси в каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки, доколкото може да повлияе на търговията между договарящите страни, ще се счита за несъвместима с правилното функциониране на това споразумение.

2. Разпоредбите на ал. 1 на този член не се прилагат за стоките по глава II.

3. Критериите, въз основа на които ще бъдат преценявани практиките, противоречащи на ал. 1, както и правилата за тяхното прилагане трябва да бъдат съвместими със съответните критерии, прилагани в Европейския съюз, и с правилата за прилагането им, договорени между всяка от договарящите страни и Европейския съюз.

4. Договарящите страни ще осигурят прозрачност в областта на държавната помощ, включително чрез ежегодно докладване пред Смесения комитет на общия размер и на разпределението на предоставената помощ и чрез предоставяне при поискване на другата договаряща страна на информация за схемите на помощта и за отделни конкретни случаи на държавна помощ.

5. Ако една от договарящите страни счита, че определена практика: е несъвместима с условията по ал. 1, или причинява или заплашва да причини сериозна вреда на интересите на тази договаряща страна или материална вреда на нейната национална икономика, тя може да предприеме подходящи мерки при условията и в съответствие с разпоредбите на чл. 30 (Процедура за прилагане на защитни мерки). Такива подходящи мерки могат да бъдат взети само в съответствие с процедурите и при условията, залегнали в ГАТТ 1994 и в Споразумението за създаване на Световната търговска организация, както и всички съответни инструменти, договорени в рамките на СТО и приложими между договарящите страни.

Член 23

Обществени поръчки

1. Договарящите страни считат либерализацията на своите пазари за обществени поръчки като цел на това споразумение. Договарящите страни се стремят към откриването на достъп до процедурите по сключването на договори за обществени поръчки на основата на недискриминация и взаимност.

2. Договарящите страни ще развиват прогресивно съответните си правила, условия и практики относно обществените поръчки и ще осигурят на доставчиците от другата договаряща страна достъп до процедурите по сключване на договори на съответните пазари за обществени поръчки не по-малко благоприятен от този на компании от всяка трета страна.

3. Договарящите страни ще се стремят да се присъединят към Споразумението по държавните поръчки на СТО.

Член 24

Защита на интелектуалната собственост

1. Договарящите страни потвърждават волята си да съблюдават задълженията, произтичащи от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, съставляващо Приложение 1с на Маракешкото споразумение за създаването на СТО, както и другите конвенции по защита на интелектуалната собственост, подписани от двете договарящи страни и изброени в приложение II към това споразумение.

Член 25

Дъмпинг

Ако някоя от договарящите страни установи наличието на дъмпинг по смисъла на чл. VI от ГАТТ 1994 в търговските отношения, регулирани от това споразумение, тя може да вземе подходящи мерки срещу такава практика в съответствие с чл. VI на ГАТТ 1994 и Споразумението за прилагане на член VI на ГАТТ 1994 и в съответствие с процедурата по чл. 30 (Процедура за прилагане на защитни мерки).

Член 26

Общи защитни мерки

Когато някоя стока е внасяна в такива увеличени количества и при такива условия, че причинява или заплашва да причини: а) сериозна вреда на местните производители на подобни или пряко конкурентни стоки на територията на договарящата страна вносител, или

б) сериозни смущения във всеки свързан сектор на икономиката или затруднения, които могат да предизвикат сериозно влошаване на икономическата ситуация в даден регион, засегнатата договаряща страна може да предприеме съответните мерки при условията и в съответствие с процедурата по чл. 30 (Процедура за прилагане на защитни мерки).

Член 27

Структурни изменения

Член 28

Реекспорт и сериозен дефицит

1. Когато изпълнението на разпоредбите на чл. 6 (Мита по износа и такси, имащи равностоен ефект) и 7 (Количествени ограничения по износа и мерки, имащи равностоен ефект) води до: а) реекспорт към трета страна, по отношение на която договарящата страна износител прилага за дадената стока количествени ограничения по износа, мита по износа или мерки и такси с равностоен ефект, или

б) сериозен дефицит или заплаха от дефицит на стока, която е съществена за договарящата страна износител; и когато посочените ситуации пораждат или е възможно да породят големи затруднения за договарящата страна износител, тази договаряща страна може да предприеме подходящи мерки при условията и в съответствие с процедурата по чл. 30 (Процедура за прилагане на защитни мерки).

2. Мерките, предприети в резултат на ситуацията, посочена в ал. 1, ще бъдат премахнати, когато условията повече не обосновават тяхното поддържане, а в случай на възникване на ситуация, посочена в ал. 1, буква „б", ще се прилагат по недискриминационен начин.

Член 29

Изпълнение на задължения

1. Договарящите страни ще предприемат всички необходими мерки за изпълнението на техните задължения по това споразумение. Те ще съблюдават постигането на целите на споразумението.

2. Ако някоя от договарящите страни счете, че другата договаряща страна не е изпълнила задължение по това споразумение, засегнатата страна може да предприеме съответни мерки при условията и в съответствие с процедурата по чл. 30 (Процедура за прилагане на защитни мерки).

Член 30

Процедура за прилагане на защитни мерки

1. Преди откриване на процедурата за прилагане на защитни мерки, описана в следващите алинеи на този член, договарящите страни ще се постараят да разрешат различията помежду си чрез преки консултации.

2. Когато една от договарящите страни подложи вноса на стоки, който може да предизвика ситуацията, описана в чл. 26 (Общи защитни мерки), на административна процедура, имаща за цел бързото осигуряване на информация за тенденцията на търговските потоци, тя ще информира за това другата страна.

3. Без да е в противоречие с разпоредбите на ал. 7 на този член, договарящата страна, която има намерение да приложи защитни мерки, ще уведоми веднага другата договаряща страна за това и ще предостави цялата необходима информация. В Смесения комитет незабавно ще се проведат консултации между договарящите страни, но не по-късно от 30 дни след инициирането на такива консултации с цел намиране на взаимно приемливо решение.

4. Във връзка със: а) членове 25 (Дъмпинг), 26 (Общи защитни мерки) и 28 (Реекспорт и сериозен дефицит) Смесеният комитет ще проучи случая или ситуацията и може да вземе всяко необходимо решение, за да прекрати затрудненията, за които съобщава засегнатата договаряща страна; ако Смесеният комитет не е взел такова решение в рамките на 30 дни от момента, в който случаят е бил отнесен към него, засегнатата договаряща страна може да предприеме необходимите мерки, за да се справи със ситуацията; б) член 29 (Изпълнение на задълженията) засегнатата договаряща страна може да предприеме съответните мерки след приключване на консултациите или след изтичане на тримесечен срок от датата на първото уведомление до другата договаряща страна; в) членове 21 (Правила за конкуренция между предприятията) и 22 (Държавна помощ) засегнатата договаряща страна оказва на Смесения комитет необходимото съдействие за проучване на случая и където е подходящо, за преустановяване на действията, срещу които се възразява; ако другата договаряща страна не прекрати действията, срещу които се възразява, в периода, определен от Смесения комитет, или ако Смесеният комитет не успее да постигне съгласие в рамките на 30 работни дни от момента, в който случаят е бил отнесен към него, засегнатата договаряща страна може да предприеме съответни мерки, за да се справи със затрудненията, произтичащи от въпросните действия.

5. Въведените защитни мерки ще бъдат незабавно нотифицирани пред Смесения комитет. Те ще бъдат ограничени с оглед на размера и времетраенето им само в рамките на необходимото за подобряване на ситуацията, довела до тяхното прилагане, и няма да надхвърлят причинената вреда или въпросното затруднение. Приоритет ще имат мерките, които в най-малка степен накърняват прилагането на това споразумение.

6. Въведените защитни мерки ще са предмет на периодични консултации в Смесения комитет с оглед тяхното намаляване във възможно най-кратък срок или премахване, когато условията повече не обосновават тяхното запазване.

7. Когато изключителни обстоятелства, налагащи незабавни действия, правят невъзможно предварителното проучване, засегнатата договаряща страна може в случаите на чл. 25

(Дъмпинг), 26 (Общи защитни мерки) и 28 (Ре-експорт и сериозен дефицит) незабавно да въведе временните мерки, необходими, за да се справи със ситуацията. Мерките ще бъдат съобщени без забавяне и в рамките на Смесения комитет ще се проведат възможно най-скоро консултации между договарящите страни.

Член 31

Затруднения, свързани с платежния баланс

Член 32

Митнически съюзи, зони за свободна търговия и погранична търговия

Глава  IV

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 33

Смесен комитет 1. Със споразумението се създава Смесен комитет, в който всяка от договарящите страни ще бъде представена.

2. Смесеният комитет ще бъде отговорен за администрирането на това споразумение и ще осигури правилното му прилагане.

3. За целите на правилното прилагане на това споразумение договарящите страни си обменят информация и по искане на една от тях провеждат консултации в рамките на Смесения комитет. Смесеният комитет ще разглежда възможностите за по-нататъшно премахване на пречките в търговията между договарящите страни.

4. Смесеният комитет може в съответствие с разпоредбите на ал. 3 на чл. 34 (Процедури на Смесения комитет) да взема решения в случаите, предвидени в това споразумение. По други въпроси Смесеният комитет може да дава препоръки.

Член 34

Процедури на Смесения комитет

1. За правилното прилагане на това споразумение Смесеният комитет заседава винаги, когато е нужно, но най-малко веднъж годишно. Всяка от договарящите страни може да поиска провеждане на заседание.

2. Смесеният комитет действа с общо съгласие.

3. Ако представител на договаряща страна по това споразумение в Смесения комитет е приел решение, предмет на изпълнение на вътрешноправни изисквания, решението ще влезе в сила, ако в него не е определена по-късна дата, на първия ден от втория месец, следващ датата на получаване на писменото уведомление, за изпълнението от тази договаряща страна на изискванията.

4. За целите на това споразумение Смесеният комитет приема свои процедурни правила, които inter alia съдържат разпоредби за свикване на заседания и за определянето на председател и срока на неговия мандат.

5. Смесеният комитет може да реши да създаде такива подкомитети и работни групи, каквито счита за необходими, за да му съдействат за изпълнение на неговите задачи.

Член 35

Клауза за по-нататъшно усъвършенстване на договореностите

Когато някоя от договарящите страни счете, че би било ползотворно и в интерес на икономиките на договарящите страни да развиват и задълбочават отношенията, установени с това споразумение, чрез разпростирането им в области, необхванати от това споразумение, тя следва да представи обосновано искане до другата договаряща страна. Договарящите страни могат да възложат на Смесения комитет да преразгледа това искане и където е целесъобразно, да направи препоръки, в частност за започване на преговори.

Член 36

Изменения, приложения и протоколи

1. Измененията на това споразумение, различни от тези, решени в съответствие с ал. 3 на чл. 34 и одобрени от Смесения комитет, влизат в сила на първия ден от втория месец, следващ получаването на последната дипломатическа нота, потвърждаваща, че вътрешноправните изисквания на всяка от договарящите страни за влизане в сила на измененията са изпълнени.

Член 37

Срок на валидност и денонсиране

Член 38

Влизане в сила

1. Това споразумение подлежи на ратификация.

2. Това споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец, следващ датата, на която договарящите страни са се уведомили взаимно по дипломатически път, че техните вътрешноправни изисквания за влизане в сила на споразумението са изпълнени.

В уверение на горното долуподписаните официални лица, надлежно упълномощени, подписаха това споразумение.

Изготвено в Рига на 16-ия ден на октомври две хиляди и втора година в два оригинални екземпляра на български, латвийски и английски език, като всички тези текстове са с еднаква правна сила. В случай на различия относно тълкуването на това споразумение, меродавен е текстът на английски език.

За Република България: Лъчезар Петков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Полша

За Република Латвия: Каспар Герхарде, държавен секретар на Министерството на икономиката на Република Латвия

ПРИЛОЖЕНИЕ I

(посочено в чл. 2 и 10 на споразумението)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Защита на интелектуалната собственост

(посочено в чл. 24, ал. 1)

Многостранните споразумения, посочени в ал. 1 на чл. 24, са следните: 1. Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г. (Стокхолмски акт, 1967 г., и изменена 1979 г.); 2. Бернска конвенция за закрила на литературните и художествени произведения от 9 септември 1886 г. (Парижки акт, 1971 г.); 3. Международна конвенция от 26 октомври 1961 г. за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации (Римска конвенция); 4. Мадридска спогодба за международната регистрация на марките (Стокхолмски акт, 1967 г., изменение 1979 г.); 5. Будапещенски договор за международно признаване на депозирането на микроорганизмите за целите на патентоването им (1977 г., изменен 1980 г.); 6. Договор за патентно коопериране (Вашингтон 1970 г., изменен 1979 г. и 1984 г.); 7. Конвенция за създаване на Световната организация за интелектуална собственост (Стокхолмски акт 1967 г., изменение 1979 г.); 8. Конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешеното възпроизвеждане на техните записи (Женева 1971 г.).

ПРОТОКОЛ 1

(посочен в чл. 11)

Размяна на селскостопански концесии между Република Латвия и Република България

Член 1

Този протокол се прилага за продуктите, посочени в глава II на споразумението.

Член 2

Република Латвия предоставя концесии за селскостопанските стоки с произход от Република България, описани в приложение I, до размера, посочен в това приложение, и в съответствие с разпоредбите на протокол 2 към това споразумение относно правилата за произход. Митата по вноса, прилагани в Република Латвия за продуктите с произход от Република България, описани в приложение I към този протокол, се премахват или намаляват в рамките на тарифни квоти, посочени в това приложение, до размера, посочен в това приложение, от датата на прилагане на това споразумение.

Член 3

Република България предоставя концесии за селскостопанските стоки с произход от Република Латвия, описани в приложение II, до размера, посочен в това приложение, и в съответствие с разпоредбите на протокол 2 към това споразумение относно правилата за произход. Митата по вноса, прилагани в Република България за продуктите с произход от Република Латвия, описани в приложение II към този протокол, се премахват или намаляват в рамките на тарифни квоти, посочени в това приложение, до размера, посочен в това приложение, от датата на прилагане на това споразумение.

Член 4

1. Базовите мита, договорени по силата на този протокол и приложенията към него, са митата „най-облагодетелствана нация", прилагани в момента на действителния внос. Митата, посочени в този протокол, включват адвалорните и специфичните мита.

2. Ако след влизането в сила на това споразумение се приложи намаление на митата на база erga omnes, тези намалени мита ще заменят базовите мита по ал. 1 считано от деня на прилагане на съответните намаления.

Член 5

Договарящите страни се информират във възможно най-кратко време за всяко тяхно намерение да увеличат митата „най-облагодетелствана нация" за продуктите, описани в приложенията към този протокол.

ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ПРОТОКОЛ 1

(посочено в чл. 2 от протокол 1)

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ ЗА ЛАТВИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ II КЪМ ПРОТОКОЛ 1

(посочено в чл. 3 от протокол 1)

ИЗНОС ОТ ЛАТВИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

ПРОТОКОЛ 2 относно дефиницията на понятието „стоки с произход" и методите за административно сътрудничество

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Дефиниции

За целите на този протокол: а) „производство" означава всякакъв вид обработка или преработка, включително сглобяване или специфични операции; б) „материал" означава всякаква съставка, суровина, компонент или част и т.н., използвани в производството на продукта; в) „продукт" означава продуктът, който е бил произведен, дори ако е предназначен за използване на покъсен етап в друга производствена операция; г) „стоки" означава както материали, така и продукти; д) „митническа стойност" означава стойността, определена съгласно Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумение на СТО по митническата стойност); е) „цена на производител" означава цената „ex works" в договаряща страна по споразумението, заплатена за продукта на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че цената включва стойността на всички използвани материали, намалена с всички вътрешни данъци, които са или могат да бъдат възстановени, когато полученият продукт бъде изнесен; з) „стойност на материалите с произход" означава стойността на тези материали, така както е дефинирана в буква „ж", прилагана със съответните изменения; и) „добавена стойност" означава цената на производител, намалена с митническата стойност на всеки от вложените материали с произход от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, или когато митническата стойност е неизвестна или не може да бъде установена, първата проверима цена, платена за материалите в една от договарящите страни по споразумението; к) „глави" и „позиции" означава главите и позициите (четиризначни кодове), използвани в номенклатурата, съставляваща Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, наричана в този протокол „Хармонизираната система" или „ХС"; л) „класиране" се отнася за класирането на продукт или материал в определена позиция; м) „пратка" означава продукти, които са или изпратени едновременно от един износител до един получател, или са обхванати от един-единствен транспортен документ, обхващащ техния превоз от износителя до получателя, или при липса на такъв документ от една единствена фактура; н) „територии" включва териториалните води.

Глава  II

ДЕФИНИЦИЯ НА ПОНЯТИЕТО „СТОКИ С ПРОИЗХОД"

Член 2

Общи изисквания

За целите на прилагане на това споразумение следните продукти се считат с произход от договаряща страна по споразумението: а) продукти, изцяло получени в договарящата страна, по смисъла на чл. 5; б) продукти, получени в тази договаряща страна, съдържащи материали, които не са били изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в тази договаряща страна по смисъла на чл. 6.

Член 3

Кумулация в България

1. При спазване разпоредбите на чл. 2 продуктите се считат с произход от България, ако са получени там от вложени материали с произход от България, Европейските общности, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словения, Исландия, Норвегия, Швейцария (вкл. Лихтенщайн)1 или Турция в съответствие с разпоредбите на Протокола за правилата за произход, приложен към споразуменията между България и всяка от тези страни, при условие че обработките и преработките, извършени в България, са по-напреднали от посочените в чл. 7. Не е необходимо такива материали да са претърпели достатъчна обработка или преработка.

2. Когато обработките или преработките, извършени в България, не са по-напреднали от операциите, посочени в чл. 7, полученият продукт се счита с произход от България само когато добавената стойност там е по-голяма от стойността на използваните материали с произход от всяка една от другите страни, посочени в ал. 1. Ако това не е така, полученият продукт се счита с произход от страната, в която е прибавена най-висока стойност на материалите с произход, използвани в производството в България.

3. Продуктите с произход от една от страните, посочени в ал. 1, които не са претърпели никакви обработки или преработки в България, запазват своя произход, ако са изнесени в една от тези страни.

4. Кумулацията, предвидена в този член, може да бъде прилагана само за материали и продукти, които са придобили произход чрез прилагането на правила за произход, идентични с правилата в този протокол.

Член 4

Кумулация в Латвия

1. При спазване разпоредбите на чл. 2 продуктите се считат с произход от Латвия, ако са получени там от вложени материали с произход от България, Европейските общности, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словения, Исландия, Норвегия, Швейцария (вкл. Лихтенщайн)1 или Турция в съответствие с разпоредбите на Протокола за правилата за произход, приложен към споразуменията между Латвия и всяка от тези страни, при условие че обработките и преработките, извършени в Латвия, са по-напреднали от посочените в чл. 7. Не е необходимо такива материали да са претърпели достатъчна обработка или преработка.

2. Когато обработките или преработките, извършени в Латвия, не са по-напреднали от операциите, посочени в чл. 7, полученият продукт се счита с произход от Латвия само когато добавената стойност там е по-голяма от стойността на използваните материали с произход от всяка една от другите страни, посочени в ал. 1. Ако това не е така, полученият продукт се счита с произход от страната, в която е прибавена най-висока стойност на материалите с произход, използвани в производството в Латвия.

3.Продуктите с произход от една от страните, посочени в ал. 1, които не са претърпели никакви обработки или преработки в Латвия, запазват своя произход, ако са изнесени в една от тези страни.

4. Кумулацията, предвидена в този член, може да бъде прилагана само за материали и продукти, които са придобили произход чрез прилагането на правила за произход, идентични с правилата в този протокол.

1 Княжество Лихтенщайн е в митнически съюз с Швейцария и е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Член 5

Изцяло получени продукти

1. Следните продукти се считат за изцяло получени в договаряща страна: а) минерални продукти, добити от тяхната почва или от тяхното морско дъно; б) растителни продукти, отгледани там; в) живи животни, родени и отгледани там; г) продукти, получени от живи животни, отгледани там; д) продукти, получени чрез лов или риболов, извършен там; е) продукти от морски риболов и други продукти, уловени извън териториалните води на договаряща страна от нейни кораби; ж) продукти, произведени на борда на нейни кораби заводи изключително от продукти, посочени в буква „е"; з) употребявани продукти, събрани там, годни само за възстановяване на суровини, включително употребявани гуми, годни само за регенериране или за използване като отпадък; к) продукти, добити от морската почва или подпоч-ва извън нейните териториални води, при условие че тя има изключителни права да обработва тези почви или подпочви; л) стоки, получени там изключително от продуктите, посочени в букви от „а" до „к".

2. Понятието „нейни кораби" и „нейни кораби заводи" в ал. 1, букви „е" и „ж" се прилага само за кораби и кораби заводи: а) които са регистрирани или записани в договаряща страна; б) които плават под флага на тази договаряща страна; в) които са притежание до размер най-малко 50 % на граждани на тази договаряща страна или на дружество със седалище в една от договарящите страни, на което управителят или управителите, председателят на борда на директорите или надзорния съвет и мнозинството от членовете на тези съвети са граждани на тази договаряща страна и на което освен това, в случай на сдружение или дружество с ограничена отговорност, най-малко половината от капитала принадлежи на тази договаряща страна или на държавни органи или граждани на тази договаряща страна; г) на които капитанът и служителите са граждани на тази договаряща страна; и

д) на които най-малко 75 % от екипажа са граждани на тази договаряща страна.

Член 6

Достатъчно обработени или преработени продукти

1. За целите на чл. 2 продукти, които не са изцяло получени, се считат за достатъчно обработени или преработени, когато са изпълнени условията, посочени в списъка на приложение II на този протокол.

Условията, посочени по-горе, показват за всички продукти, обхванати от споразумението, обработките или преработките, които трябва да бъдат извършени върху използваните в производството материали без произход, и се прилагат само по отношение на такива материали. Следователно, ако продукт, който е добил произход чрез изпълнение на условията, посочени в списъка, е използван в производството на друг продукт, изискванията, прилагани за продукта, в който е вложен, не се прилагат за него и не се вземат предвид материалите без произход, които може да са били използвани в неговото производство.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 материали без произход, които съгласно изискванията, посочени в списъка, не трябва да бъдат използвани в производството на продукта, въпреки това могат да бъдат използвани, при условие че: а) тяхната обща стойност не превишава 10 процента от цената на производител за продукта; б) никой от процентите, дадени в списъка за максималната стойност на материалите без произход, не е превишен чрез прилагането на разпоредбите на тази алинея.

Разпоредбите на тази алинея не се прилагат за продуктите, включени в глави 50 до 63 на Хармонизираната система.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат при спазване на разпоредбите на чл. 7.

Член 7

Недостатъчни обработки или преработки 1. Без да се нарушават разпоредбите на ал. 2, следните операции се считат за недостатъчни обработки или преработки, за да придадат на продуктите произход, независимо дали са изпълнени изискванията на чл. 6: а) операции, предназначени да осигурят запазването на продуктите в добро състояние по време на транспорт и складиране; б) разделяне и събиране на пакети; в) измиване; почистване; премахване на прах, оксид, масло, боя или други покрития; г) гладене на текстилни изделия; д) прости операции по боядисване и полиране; е) лющене, частично или изцяло избелване, полиране и гланциране на житни растения и ориз; ж) операции по оцветяване на захар или оформяне на захарни бучки; з) белене, премахване на костилките и черупките, на плодове, ядки и зеленчуци; и) подостряне, просто смилане или просто нарязване; к) пресяване, отделяне, сортиране, класиране, гра- диране, съчетаване (включително комплектоване); л) просто поставяне в бутилки, консерви, флакони, торби, каси, кутии, прикрепване на подложки или плочи и всякакви други прости операции по опаковане; м) прикрепване или отпечатване на маркировки, етикети, лого и всякакви други подобни отличителни знаци върху продукти или техните опаковки; н) просто смесване на продукти, дори и от различни видове; о) просто сглобяване на части от артикули за съставяне на завършено изделие или разглобяване на продукти на части; п) комбинация от две или повече операции, посочени в букви от „a" до „о"; р) заколване на животни.

2. Всички операции, извършени в договарящите страни върху даден продукт, се преценяват заедно при определяне дали обработките или преработките, претърпени от този продукт, следва да се считат като недостатъчни по смисъла на ал. 1.

Член 8

Единица за оценка

1. Единицата за оценка при прилагане разпоредбите на този протокол е конкретният продукт, който се счита като основна единица при определяне класирането, използвайки номенклатурата на Хармонизираната система.

Следователно: а) когато един продукт, съставен от група или от събиране на артикули, се класира съгласно изискванията на Хармонизираната система в една-единствена позиция, като цяло този продукт съставлява единица за оценка; б) когато една пратка се състои от няколко идентични продукта, класирани в една и съща позиция на Хармонизираната система, всеки продукт трябва да бъде разглеждан индивидуално при прилагане разпоредбите на този протокол.

2. Когато съгласно общо правило 5 на Хармонизираната система опаковката е включена в продукта за целите на класирането, тя се включва за целите на определяне на произхода.

Член 9

Принадлежности, резервни части и инструменти

Когато принадлежности, резервни части и инструменти, представляващи част от нормалната окомплектовка на отделно съоръжение, машина, апарат или превозно средство, са изпратени заедно с него и са включени в неговата цена или не са отделно фактурирани, се считат като едно цяло с въпросното съоръжение, машина, апарат или превозно средство.

Член 10

Комплекти

Комплектите, дефинирани в общо правило 3 на Хармонизираната система, се считат с произход, когато всички съставящи ги продукти са с произход. Въпреки това, когато един комплект е съставен от продукти с произход и такива без произход, комплектът като цяло се счита с произход, при условие че стойността на продуктите без произход не превишава 15 процента от цената на производител за комплекта.

Член 11

Неутрални елементи

При определяне дали даден продукт е с произход, не е необходимо да се установява произходът на следните елементи, които могат да бъдат използвани в неговото производство: а) енергия и гориво; б) инсталации и оборудване; в) машини и инструменти; г) стоки, които не влизат и не са предназначени да влязат в крайния състав на продукта.

Глава  III

ТЕРИТОРИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 12

Принцип за териториалност

1. Освен предвиденото в чл. 3 и 4 и ал. 3 на този член условията за придобиване на произход, посочени в глава II, трябва да бъдат изпълнявани без прекъсване в една от договарящите страни.

2. Освен предвиденото в чл. 3 и 4, когато стоки с произход, изнесени от една от договарящите страни в друга страна, бъдат върнати, те трябва да се считат без произход, освен ако бъде доказано пред митническите органи, че: а) върнатите стоки са същите, които са били изнесени; и

б) те не са претърпели каквито и да е операции над тези, необходими за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или докато са били изнесени.

3. Придобиването на произход в съответствие с условията, посочени в глава II, не се влияе от обработки или преработки, извършени извън договарящите страни върху материали, изнесени от една от договарящите страни и впоследствие реимпортирани там, при условие че: а) въпросните материали са изцяло получени в една от договарящите страни или са претърпели обработки или преработки, по-напреднали от операциите, посочени в чл. 7, преди да бъдат изнесени; и

б) може да се докаже пред митническите органи, че: аа) реимпортираните стоки са получени от обработки или преработки на изнесените материали; и бб) общата добавена стойност, придобита извън договарящите страни чрез прилагане на изискванията на този член, не превишава 10 процента от цената на производителя на крайния продукт, за който се претендира да е с произход.

4. За целите на ал. 3 условията за придобиване на произход, посочени в глава II, не се прилагат за обработки или преработки, извършени извън договарящите страни. Но когато в списъка по приложение II за определянето на произхода на крайния продукт се прилага правило, определящо максимална стойност за всички вложени материали без произход, общата стойност на материалите без произход, вложени на територията на съответната договаряща страна, взета заедно с общата добавена стойност, добита извън договаряща страна чрез прилагането на разпоредбите на този член, не трябва да превишава посочения процент.

5. За целите на прилагане на разпоредбите на ал. 3 и 4 „обща добавена стойност" означава всички разходи, направени извън договарящите страни, включително стойността на вложените там материали.

6. Разпоредбите на ал. 3 и 4 не се прилагат за продукти, които не отговорят на условията, определени в списъка по приложение II или които могат да се считат за достатъчно обработени или преработени само чрез прилагане на общите стойности, посочени в чл. 6, ал. 2.

7. Разпоредбите на ал. 3 и 4 не се прилагат за продукти, включени в глави от 50 до 63 на Хармонизираната система.

8. Обработките и преработките, предвидени в този член и извършени извън договарящите страни, следва да се осъществяват под режим на пасивно усъвършенстване или подобни разпоредби.

Член 13

Директен транспорт

1. Преференциалното третиране, предвидено в това споразумение се прилага само за продукти, изпълняващи изискванията на този протокол, които са транспортирани директно между договарящите страни или през териториите на другите страни, посочени в членове 3 и 4. Въпреки това продукти, представляващи една-единствена пратка, могат да бъдат транспортирани през други територии и ако се наложи с претоварване или временно складиране в тези територии, при условие че остават под контрола на митническите органи в страната на транзита или складирането и не претърпяват операции, различни от разтоварване, обратно натоварване или всякакви операции, целящи да ги запазят в добро състояние.

Продукти с произход могат да бъдат транспортирани чрез тръбопроводи през територии, различни от тези на договарящите страни.

2. Доказателство, че условията, посочени в ал. 1, са били изпълнени, се предоставя на митническите органи на страната на вноса чрез представяне на: а) един-единствен транспортен документ, покриващ преминаването от страната на износа през страната на транзита; или

б) сертификат, издаден от митническите органи на страната на транзита: аа) даващ точно описание на продуктите; бб) уточняващ датите на разтоварване и обратно натоварване на продуктите и където е възможно, имената на корабите или другите използвани транспортни средства;и вв) удостоверяващ условията, при които продуктите са останали в транзитната страна; или

в) при невъзможност от представяне на посочените всякакви други доказателствени документи.

Член 14

Изложби

1. Продукти с произход, изпратени за изложба в страна, различна от тези, посочени в чл. 3 и 4, и продадени след изложбата за внос в една от договарящите страни, ползват при вноса разпоредбите на това споразумение при условие, че е представено доказателство на митническите органи, че: а) износителят е изпратил тези продукти от една от договарящите страни в страната, в която е проведена изложбата, и ги е изложил там; б) продуктите са продадени или са предоставени по друг начин от този износител на лице в една от договарящите страни; в) продуктите са изпратени по време на изложбата или непосредствено след това в състоянието, в което те са били изпратени за изложбата; и

г) от изпращането им за изложбата продуктите не са били използвани за каквито и да е цели, различни от тези за представяне на изложбата.

2. Доказателство за произход трябва да бъде издадено или изготвено в съответствие с разпоредбите на глава V и да бъде представено пред митническите органи на страната на вноса по нормалния ред. Наименованието и адресът на изложбата трябва да бъдат посочени в него. При нужда могат да бъдат изисквани допълнителни документални доказателства относно условията, при които продуктите са били изложени.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат за всякакви търговски, промишлени, селскостопански или занаятчийски изложби, панаири или подобни обществени изложения, които не са организирани за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед продажба на чуждестранни продукти и по време на които продуктите остават под митнически контрол.

Глава  IV

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ОСВОБОЖДАВАНЕ

Член 15

Забрана за възстановяване на или освобождаване от мита

1. Материали без произход, използвани в производството на продукти, произхождащи от една от договарящите страни или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, за които в съответствие с разпоредбите на глава V се издава или изготвя доказателство за произход, не подлежат на възстановяване на или освобождаване от мита от какъвто и да е вид в тази договаряща страна.

2. Забраната в ал. 1 се прилага по отношение на всякакви разпоредби за възстановяване, връщане или неплащане, частично или пълно, на мита или такси, имащи еквивалентен ефект, прилагани в една от договарящите страни към материали, използвани в производството, където такова възстановяване, връщане или неплащане се прилага изрично или ефективно, когато продуктите, получени от въпросните материали, са изнесени и не остават там за местно потребление.

3. Износителят на продукти, покрити от доказателство за произход, трябва да бъде готов да представи по всяко време по искане на митническите органи всички необходими документи, доказващи, че никакво възстановяване не е получено по отношение на материалите без произход, използвани в производството на въпросните продукти, и че всички мита или такси, имащи еквивалентен ефект, прилагани към такива материали, са били действително платени.

4. Разпоредбите на ал. 1 до 3 се прилагат също по отношение на опаковките по смисъла на чл. 8, ал. 2, принадлежностите, резервните части и инструментите по смисъла на чл.9 и продуктите, формиращи комплект по смисъла на чл. 10, когато такива артикули са без произход.

5. Разпоредбите на ал. 1 до 4 се прилагат само по отношение на материали, които са от вида, за който се прилага споразумението. Освен това те не ограничават прилагането на система за експортно възстановяване за селскостопански продукти, прилагана при износ, в съответствие с разпоредбите на споразумението.

Глава  V

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРОИЗХОД

Член 16

Общи изисквания

1. Продукти с произход от една от договарящите страни при внос в другата договаряща страна се възползват от това споразумение при представяне на един от следните документи: а) сертификат за движение EUR. 1, чийто образец е посочен в приложение III; или

б) в случаите, посочени в чл. 21, ал. 1, декларация, впоследствие наричана „декларация върху фактурата", изготвена от износителя върху фактура, известие за доставка или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани; текстът на декларацията е посочен в приложение IV.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 продуктите с произход по смисъла на този протокол в случаите, посочени в чл. 26, се възползват от това споразумение, без да е необходимо да се предоставя какъвто и да е от посочените документи.

Член 17

Процедура за издаване на сертификат за движение EUR. 1

1. Сертификатът за движение EUR. 1 се издава от митническите органи на страната, от която се изнася, по писмена молба на износителя или на негова отговорност от негов упълномощен представител.

2. За тази цел износителят или негов упълномощен представител попълва сертификата за движение EUR. 1 и формуляра на молбата, образци от които са посочени в приложение III. Тези формуляри трябва да бъдат попълнени на английски, български или латвийски език и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на страната на износа. Ако са написани на ръка, трябва да са попълнени с мастило и с печатни букви. Описанието на продуктите трябва да бъде дадено в клетката, предназначена за тази цел, без да се оставят празни редове. Когато клетката не е изцяло попълнена, трябва да се начертае хоризонтална линия под последния ред на описанието и празното място да се зачертае.

3. Износителят, подавайки молба за издаване на сертификат за движение EUR. 1, трябва да бъде подготвен да представи по всяко време по искане на митническите органи на страната на износа, където се издава сертификатът за движение EUR. 1, всички необходими документи, доказващи произхода на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на този протокол.

4. Сертификатът за движение EUR. 1 се издава от митническите органи на договарящата страна, ако въпросните продукти могат да бъдат считани като продукти с произход от договарящите страни или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, и отговарят на другите изисквания на този протокол.

5. Митническите органи, издаващи сертификата EUR. 1, предприемат всякакви необходими мерки, за да проверят произхода на продуктите и изпълнението на другите изисквания на този протокол. За целта те имат право да изискват всякакви доказателства и да извършат всякакви проверки на счетоводната документация на износителя или всякакви други проверки, които считат за необходими. Те трябва също да осигурят правилното попълване на формулярите, посочени в ал. 2. По-конкретно те трябва да проверят дали мястото, запазено за описанието на продуктите, е попълнено по такъв начин, че да изключи всякаква възможност за недобросъвестни допълвания.

6. Датата на издаване на сертификата за движение EUR. 1 се указва в клетка 11 на сертификата.

7. Сертификатът за движение EUR. 1 се издава от митническите органи и е на разположение на износителя веднага след като действителният износ е осъществен или осигурен.

Член 18

Сертификат за движение EUR. 1, издаден впоследствие

1. Независимо от разпоредбите на чл. 17, ал. 7 сертификат за движение EUR. 1 може по изключение да бъде издаден след износа на продуктите, за които се отнася, ако: а) той не е бил издаден по време на износа поради грешка или неволен пропуск или специални обстоятелства; или

б) е доказано пред митническите органи, че сертификат за движение EUR. 1 е бил издаден, но не е бил приет при вноса по технически причини.

2. За прилагането на ал. 1 износителят трябва да посочи в своята молба мястото и датата на износа на продуктите, за които се отнася сертификатът за движение EUR. 1, и да изложи причините за своето искане.

3. Митническите органи могат да издадат сертификат за движение EUR. 1 впоследствие само след като проверят, че информацията, представена в молбата на износителя, е в сътветствие с тази в кореспондиращите документи.

4.Сертификатите за движение EUR. 1, издадени впоследствие, трябва да бъдат потвърдени с една от следните фрази: „ISSUED RETROSPECTIVELY" „ИЗДАДЕН ВПОСЛЕДСТВИЕ" „IZDOTS PEC PRECU EKSPORTA".

5. Потвърждението, посочено в ал. 4, трябва да бъде вписано в клетка „забележки" на сертификата за движение EUR. 1.

Член 19

Издаване на дубликат на сертификат за движение EUR. 1

1. В случай на кражба, изгубване или унищожаване на сертификат за движение EUR. 1 износителят може да се обърне към митническите органи, които са го издали, за дубликат, изготвен на базата на износните документи, които те притежават.

2. Дубликатът, издаден по такъв начин, трябва да бъде потвърден с една от следните фрази: „DUPLICATE"

„ДУБЛИКАТ" „DUBLIKATS".

3. Потвърждението, посочено в алинея 2, трябва да бъде вписано в клетка „забележки" на дубликата на сертификата за движение EUR. 1.

4. Дубликатът, който трябва да носи датата на издаване на оригиналния сертификат за движение EUR. 1, влиза в сила от тази дата.

Член 20

Издаване на сертификати за движение EUR. 1 на базата на предварително издадено или изготвено доказателство за произход

Когато продукти с произход са поставени под контрола на митническо учреждение в договаряща страна, е възможно оригиналното доказателство за произход да бъде заменено от един или повече сертификати за движение EUR. 1 с цел изпращане на всички или някои от тези продукти на друго място в една от договарящите страни. Заместващите сертификати за движение EUR. 1 трябва да бъдат издадени от митническото учреждение, под чийто контрол се намират продуктите.

Член 20 а

Счетоводно разделяне

1. Когато възникват значителни разходи или материални затруднения при съхраняването поотделно на складовите наличности от материали с произход и материали без произход, които са идентични и взаимозаменяеми, митническите органи могат по писмено искане на заинтересованите да разрешат използването на т.нар. метод за „счетоводно разделяне" за управлението на такива складови наличности.

2. Този метод трябва да е в състояние да осигури за определен период количеството на получените продукти, които могат да бъдат считани „с произход", да е еднакво с това, което би се получилополучило, ако е имало физическо разделяне на наличностите.

3. Митническите органи могат да предоставят такова разрешение при всякакви условия, които счетат за уместни.

4. Този метод се предписва и прилага съобразно общите счетоводни принципи, приложими в страната, където продуктът се произвежда.

5. Бенефициентът на това улеснение според случая може да издава или да поиска издаване на доказателства за произход за количеството от продукти, които могат да бъдат считани за произхождащи. По искане на митническите органи бенефициентът следва да представи декларация за начина, по който тези количества са били управлявани.

6. Митническите органи контролират използването на разрешението и могат да го оттеглят по всяко време, когато бенефициентът е злоупотребил по някакъв начин с разрешението или не изпълнява някое от другите условия, залегнали в този протокол.

Член 21

Условия за изготвяне на декларация върху фактура

1. Декларация върху фактура, както е посочено в чл. 16, ал. 1, буква „б", може да бъде изготвена: а) от одобрен износител по смисъла на чл. 22; или

б) от всеки износител за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава EUR 6000.

2. Декларация върху фактура може да бъде изготвена, ако въпросните продукти могат да бъдат считани като продукти с произход от една от договарящите страни или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, и отговарят на другите изисквания на този протокол.

3. Износителят, изготвящ декларация върху фактура, трябва да бъде готов да представи по всяко време по искане на митническите органи на страната на износа всички необходими документи, доказващи произхода на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на този протокол.

4. Декларация върху фактура се изготвя от износителя чрез напечатване на пишеща машина, полагане на печат или чрез отпечатване върху фактурата, известието за доставка или друг търговски документ на декларацията, текстът на която е даден в приложение IV, използвайки един от езиковите варианти, дадени в това приложение и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на страната на износа. Ако декларацията е написана на ръка, тя трябва да бъде попълнена с мастило с печатни букви.

5. Декларациите върху фактурите трябва да имат оригиналния подпис на износителя, направен собственоръчно. Все пак не се изисква един одобрен износител по смисъла на чл. 22 да подписва такива декларации при условие, че той писмено поеме задължение пред митническите органи на страната на износа, че приема пълната отговорност за всяка декларация върху фактура, която го идентифицира, все едно че тя е била подписана от него собственоръчно.

6. Декларация върху фактура може да бъде изготвена от износителя, когато продуктите, за които тя се отнася, са изнесени или след изнасянето при условие, че тя е представена в страната на вноса не по-късно от две години след внасянето на продуктите, за които тя се отнася.

Член 22

Одобрен износител

1. Митническите органи на страната на износа могат да упълномощят всеки износител, наричан оттук нататък „одобрен износител", който прави чести експедиции на продукти по това споразумение, да попълва декларации върху фактура независимо от стойността на описаните продукти. Износител, който иска такова упълномощаване, трябва да представи на митническите органи всички необходими гаранции за доказване на произхода на продуктите, както и изпълнението на другите изисквания на този протокол.

2. Митническите органи могат да поставят всякакви условия, които те считат за необходими, за да предоставят статут на одобрен износител.

3. Митническите органи предоставят на одобрения износител номер на митническо разрешително, който трябва да се поставя на декларацията върху фактурата.

4. Митническите органи контролират използването на разрешителното от одобрения износител.

5. Митническите органи могат да оттеглят разрешителното по всяко време. Те правят това, когато одобреният износител престане да предлага гаранциите, посочени в ал. 1, престане да изпълнява условията, указани в ал. 2, или по друг начин използва неправилно разрешителното.

Член 23

Валидност на доказателствата за произход

1. Доказателството за произход е валидно в рамките на 4 месеца от датата на издаване в страната на износа и трябва да бъде представено в същия период на митническите органи в страната на вноса.

2. Доказателства за произход, които са представени пред митническите органи в страната на вноса, след крайната дата за представяне, предвидена в алинея 1, могат да бъдат приети за целите на прилагането на преференциалния режим, ако закъснението в представянето на тези документи до указаната крайна дата се дължи на изключителни обстоятелства.

3. В други случаи на закъснение при представяне митническите органи в страната на вноса могат да приемат доказателствата за произход, когато стоките са им били представени преди указаната крайна дата.

Член 24

Представяне на доказателствата за произход

Доказателствата за произход се представят пред митническите органи на страната на вноса в съответствие с процедурите, прилагани в тази страна. Въпросните органи могат да изискат превод на доказателството за произход, а също и декларацията за внос да бъде придружена от писмено изявление на вносителя, че продуктите отговарят на необходимите условия за прилагане на това споразумение.

Член 25

Внос, осъществяван чрез поредица от доставки

Когато се осъществява внос чрез поредица от доставки на продукти в демонтирано или немонтирано състояние, по смисъла на общо правило 2(а) от Хармонизираната система, попадащи в раздели XVI и XVII или позиции 7308 и 9406 от Хармонизираната система, по молба на вносителя и при условията, определени от митническите органи на страната на вноса, за тези продукти може да се представи едно-единствено доказателство за произход по време на първата доставка.

Член 26

Освобождаване от доказателство за произход

1. Продукти, изпратени като малки пратки от частни лица за частни лица или представляващи част от личния багаж на пътници, се третират като продукти с произход, без да се изисква представяне на доказателство за произход, при условие че тези продукти не са внесени с търговска цел и са декларирани като отговарящи на условията на този протокол и когато няма съмнение относно верността на такава декларация. В случай на продукти, изпратени по пощата, тази декларация може да бъде изготвена върху митническата декларация СК22/СК23 или върху лист хартия, прикрепен към този документ.

2. Внос, който е инцидентен и се състои изцяло от продукти за лична употреба на получателите или пътниците или техните семейства, не се счита за внос с търговски характер, ако е видно от естеството и количеството на продуктите, че не са с търговска цел.

3. Освен това общата стойност на тези продукти не трябва да надвишава EUR 500 в случаите на малки пратки или EUR 1200 в случаите на продукти, които са част от личния багаж на пътниците.

Член 27

Потвърждаващи документи

Документите, упоменати в чл. 17, ал. 3 и чл. 21, ал. 3, използвани за целите на доказване, че продукти, обхванати от сертификат за движение EUR. 1 или декларация върху фактура, могат да бъдат считани за продукти с произход от договаряща страна или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, и изпълняват другите изисквания на този протокол, могат да включват: а) директно доказателство за действията, извършени от износителя или доставчика, за получаване на въпросните стоки, съдържащо се например в неговата отчетност или вътрешно счетоводство; б) документи, доказващи произхода на използваните материали, издадени или изготвени в договаряща страна, където тези документи се използват в съответствие с националното законодателство; в) документи, доказващи обработките или преработките на материали в договаряща страна, издадени или изготвени в договаряща страна, където тези документи се използват в съответствие с националното законодателство; г) сертификати за движение EUR. 1 или декларации върху фактура, доказващи произхода на използваните материали, издадени или изготвени в договаряща страна в съответствие с този протокол или в една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, в съответствие с правила за произход, които са идентични с правилата от този протокол.

Член 28

Съхраняване на доказателствата за произход и потвърждаващите документи

1. Износителят, подаващ молба за издаване на сертификат за движение EUR. 1, съхранява най-малко 3 години документите, посочени в чл. 17, ал. 3.

2. Износителят, изготвящ декларация върху фактура, съхранява най-малко 3 години копие от тази декларация върху фактура, както и документите, посочени в чл. 21, ал. 3.

3. Митническите органи на страната на износа, издаващи сертификат за движение EUR. 1, съхраняват най-малко 3 години молбата, посочена в чл. 17, ал. 2.

4. Митническите органи на страната на вноса съхраняват най-малко 3 години сертификатите за движение EUR. 1 и декларациите върху фактура, които са им представени.

Член 29

Несъответствия и формални грешки

1. Откриването на несъществени несъответствия между данните, посочени в доказателството за произход, и тези, съдържащи се в документите, представени пред митническото учреждение с цел изпълнение на формалностите по вноса на продуктите, не води по силата на този факт до невалидност и недействителност на доказателството за произход, ако е надлежно установено, че този документ съответства на представените продукти.

2. Очевидни формални грешки, като например печатни грешки върху доказателство за произход, не могат да бъдат причина този документ да бъде отхвърлен, ако тези грешки не са такива, че да предизвикат съмнения относно точността на данните, посочени в този документ.

Член 30

Стойности, изразени в евро

1. За прилагането на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, точка „б" и чл. 26, ал. 3 в случаи, когато продуктите са фактурирани във валута, различна от евро, стойностите в националните валути на страните, посочени в чл. 3 и 4, равно стойни на стойностите, изразени в евро, се фиксират ежегодно от всяка от въпросните страни.

2.Всяка пратка ще се възползва от разпоредбите на чл. 21, ал. 1, точка „б" или чл. 26, ал. 3 на база валутата, в която е изготвена фактурата, в съответствие със сумата, фиксирана от въпросната страна.

3. Стойностите, които следва да се използват в каквато и да е национална валута, са равностойностите в тази валута на стойностите, изразени в евро на първия работен ден на октомври, и се прилагат от 1 януари следващата година. Договарящите страни се уведомяват за съответните стойности.

4. Всяка страна може да закръглява нагоре или надолу стойността, получена в резултат на превръщането в националната си валута на стойност, изразена в евро. Закръглената стойност не трябва да се различава с повече от 5 процента от стойността, получена в резултат на превръщането. Всяка страна може да запази непроменена своята национална валутна равностойност на стойност, изразена в евро, ако по време на годишното уточняване, предвидено в алинея 3, превръщането на тази стойност преди всякакво закръгляване води до увеличаване от по-малко от 15 процента на националната валутна равностойност. Националната валутна равностойност може да бъде запазена непроменена, ако превръщането би довело до намаляване на тази равностойност.

5. Стойностите, изразени в евро, се преразглеждат от Смесения комитет по искане на всяка от договарящите страни. При извършване на този преглед Смесеният комитет проучва възможностите за запазване на ефекта от въпросните лимити в реални граници. За тази цел той може да реши да промени стойностите, изразени в евро.

Глава  VI

РАЗПОРЕДБИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 31

Взаимна помощ

1. Митническите органи на договарящите страни си съобщават взаимно образците от отпечатъците на печатите, използвани в техните митнически учреждения за издаване на сертификати за движение EUR. 1, както и адресите на митническите органи, отговорни за проверката на тези сертификати и на декларациите върху фактура.

2. За осигуряване правилното прилагане на този протокол договарящите страни си оказват взаимна помощ чрез компетентните митнически администрации в проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR. 1 или декларациите върху фактура и верността на информацията, дадена в тези документи.

Член 32

Проверка на доказателствата за произход

1. Последващи проверки на доказателствата за произход се извършват по избор или когато митническите органи на страната на вноса имат основателни съмнения относно автентичността на такива документи, произхода на въпросните продукти или изпълнението на другите изисквания на този протокол.

2. За целите на прилагане на разпоредбите на ал. 1 митническите органи на страната на вноса връщат сертификата за движение EUR. 1 и фактурата, ако същата е била представена, декларацията върху фактура или копие от тези документи на митническите органи на страната на износа, посочвайки, където е възможно, причините за запитването. Всякакви получени документи и информация, които навеждат на мисълта, че информацията, посочена в доказателството за произход, е невярна, се препращат в подкрепа на молбата за проверка.

3. Проверката се извършва от митническите органи на страната на износа. За тази цел те имат правото да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви други проверки, които считат за необходими.

4. Ако митническите органи на страната на вноса решат да отложат предоставянето на преференции за въпросните продукти в очакване на резултатите от проверката, предлагат на вносителя да освободи продуктите при спазване на всякакви предпазни мерки, които те считат за необходими.

5. Митническите органи, изискали проверката, се информират за резултатите от тази проверка във възможно най-кратки срокове. Тези резултати трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от договарящите страни или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, и дали изпълняват другите изисквания на този протокол.

6. Ако в случаи на основателни съмнения няма отговор до изтичане на 10 месеца от датата на искането за проверка или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, митническите органи, отправили молбата, отказват освен при изключителни обстоятелства предоставянето на преференции.

Член 33

Уреждане на спорове

Когато възникнат спорове във връзка с процедурите за проверка по чл. 32, които не могат да бъдат уредени между митническите органи, изискващи проверка, и митническите органи, отговорни за извършването на тази проверка, или когато те повдигнат въпрос, касаещ тълкуванието на настоящия протокол, те се представят пред Смесения комитет.

Във всички случаи уреждането на спорове между вносителя и митническите органи на страната на вноса се извършва съгласно законодателството на тази страна.

Член 34

Санкции

Санкции се прилагат спрямо всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация с цел получаване преференциално третиране на продукти.

Член 35

Свободни зони

1. Договарящите страни предприемат всякакви необходими мерки, за да се избегне възможността продукти, предмет на търговски стокообмен под покритие на доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в свободна зона, разположена на тяхна територия, да бъдат заменени от други стоки или да претърпят манипулация, различна от обичайните операции, предназначени да предотвратят тяхното повреждане.

2. Като изключение от разпоредбите на ал. 1, когато продукти с произход от една от договарящите страни са внесени в свободна зона, под покритие на доказателство за произход и претърпят обработка или преработка, съответните органи издават нов сертификат за движение EUR. 1 по молба на износителя, ако извършената обработка или преработка е в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 36

Подкомитет по митнически въпроси и произход

1. Смесеният комитет създава Подкомитет по митнически въпроси и произход, който да го подпомага при извършване на неговите задължения и да осигурява информация и непрекъснат процес на консултации между експертите.

2. Той се състои от експерти от двете договарящи страни, отговорни за въпросите, отнасящи се до митническата материя и произхода.

Член 37

Изменения на протокола

Смесеният комитет може да реши да измени разпоредбите на този протокол.

Член 38

Стоки на път или в склад

Разпоредбите на това споразумение могат да бъдат прилагани към стоки, които отговарят на разпоредбите на този протокол и които към датата на влизане в сила или към датата на прилагане на това споразумение са или на път, или в една от договарящите страни са временно складирани, или са в складове под митнически контрол, или в свободни зони при условие, че на митническите органи на договарящата страна на вноса в рамките на 4 месеца от тази дата се представи сертификат EUR. 1, издаден впоследствие от компетентните органи на договарящата страна на износа заедно с документи, показващи, че стоките са били транспортирани директно.

ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ПРОТОКОЛ 2

Уводни забележки към списъка в приложение II към протокол 2

Забележка 1: Списъкът определя условията, които трябва да бъдат изпълнени за всички продукти, за да бъдат считани за достатъчно обработени или преработени по смисъла на чл. 6 от този протокол.

Забележка 2: 2.1. Първите две колони в списъка описват получения продукт. Първата колона посочва номера на позицията или главата от Хармонизираната система, а втората колона дава описанието на стоките, използвано в тази система за тази позиция или глава. За всеки запис в първите две колони е определено правило в колони 3 или 4. Когато в някои случаи номерът от колона 1 е предшестван от „от" това означава, че правилата в колони 3 и 4 се прилагат само за част от позицията или главата, така както е описано в колона 2.

2.2. Когато няколко номера на позиции са групирани в колона 1 или когато е посочен номер на глава и описанието на продуктите в колона 2 е дадено с общи понятия, съответните правила в колони 3 и 4 се прилагат за всички продукти, които в рамките на Хармонизираната система се класират в позициите на главата или в коя да е от позициите, групирани в колона 1.

2.3. Когато в този списък за различни продукти, включени в една и съща позиция, има различни правила, всяко тире съдържа описанието на тази част от позицията, която е обхваната от съответните правила по колони 3 и 4.

2.4. Когато за един запис в първите две колони е дадено правило както в колона 3, така и в колона 4, износителят може по избор да приложи или правилото, посочено в колона 3, или правилото, посочено в колона 4. Ако в колона 4 не е дадено правило, следва да бъде приложено правилото, посочено в колона 3.

Забележка 3: 3.1. Разпоредбите на чл. 6 от този протокол, касаещи продукти, придобили произход, които се използват в производството на други продукти, се прилагат независимо дали този произход е бил придобит вътре в завода, където продуктите са били използвани, или в друг завод в договарящата страна.

П р и м е р: Един мотор от позиция 8407, за който правилото предвижда стойността на материалите без произход, които могат да бъдат използвани, да не превишава 40 % от цената на производителя, е произведен от „други легирани стомани, грубо оформени чрез коване" от позиция от 7224.

Ако тази заготовка е била изкована в договарящата страна от блок без произход, тя вече е придобила характера на продукт с произход чрез прилагане на правилото от списъка за продуктите от позиция от 7224. Заготовката може вече да бъде считана като продукт с произход при изчисляване стойността на двигателя независимо дали тя е произведена в същия завод или в друг завод във въпросната договаряща страна. Стойността на стоманения блок без произход не трябва да се отчита при сумиране стойността на използваните материали без произход.

3.2. Правилото в списъка определя минималната степен на обработка или преработка, която се изисква, и извършването на по-голяма обработка или преработка също придава произход и обратно, извършването на по-малка обработка или преработка не може да придаде произход. Следователно, ако едно правило предвижда, че материали без произход в определен стадий на производство могат да бъдат използвани, използването на такива материали в по-ранен стадий е разрешено, а използването на такива материали в по-късен стадий не е.

3.3. Без да се нарушават разпоредбите на забележка 3.2, когато в правилото е използван изразът „Производство от материали от всяка позиция", тогава материали от всяка позиция(и) (дори материали със същото описание и позиция, като тази на продукта) могат да бъдат използвани, при условие обаче, че са спазени специфичните ограничения, които също могат да се съдържат в това правило. Все пак изразът „Производство от материали от всяка позиция, включително други материали от позиция № ..." или „Производство от материали от всяка позиция, включително от други материали от същата позиция, като тази на продукта" означава, че материали от всяка позиция(и) могат да бъдат използвани, с изключение на онези със същото описание като това на продукта така, както е дадено в колона 2 в списъка.

3.4. Когато едно правило в списъка определя, че един продукт може да бъде произведен от повече от един материал, това означава, че един или повече материали могат да бъдат използвани. То не изисква всички те да бъдат използвани.

П р и м е р: Правилото за тъкани от позиции по ХС 5208 до 5212 предвижда, че естествени влакна могат да бъдат използвани и че химически материали наред с другите материали могат също да бъдат използвани. Това не означава, че и двата материала трябва да бъдат използвани; възможно да е бъде използван единият или другият или двата заедно.

3.5. Когато едно правило в списъка определя, че един продукт трябва да бъде произведен от конкретен материал, условието очевидно не ограничава използването на други материали, които поради естеството си не могат да изпълнят правилото. (Виж също забележка 6.2 подолу, свързана с текстила.)

П р и м е р: Правилото за приготвени храни от позиция № 1904, което специално изключва използването на житни и на техни производни, не ограничава използването на минерални соли, химикали и други добавки, които не са житни продукти.

Все пак това не се прилага към продукти, които независимо, че не могат да бъдат произведени от конкретен материал, посочен в списъка, могат да бъдат произведени от материал от същия вид в по-ранен стадий на производство.

П р и м е р: В случай на облекла от „от" Глава 62, произведени от нетъкани материали, ако за този клас артукили е разрешено само използването на прежди без произход, не е възможно да се започне от нетъкани платове, дори ако нетъканите платове нормално не могат да бъдат направени от прежди. В такива случаи изходният материал нормално ще бъде в стадия на обработка, предшестващ преждата — това е стадият на влакна.

3.6. Когато в някое правило от списъка са дадени два процента за максимална стойност на материали без произход, които могат да бъдат използвани, тези проценти не могат да бъдат сборувани. С други думи, максималната стойност на всички използвани материали без произход никога не може да превишава по-високия от дадените проценти. Освен това отделните проценти не трябва да бъдат превишавани по отношение на конкретните материали, към които се прилагат.

Забележка 4: 4.1. Терминът „естествени влакна", използван в списъка, се отнася за влакна, различни от изкуствени или синтетични влакна. Той е ограничен до стадиите преди извършване на преденето, включвайки отпадъци, и освен ако не е предвидено друго, включва влакната, които са били кардирани (щрайхгарни), пенирани (кам-гарни) или обработени по друг начин, но не предени.

4.2. Терминът „естествени влакна" включва косми от конски опашки и гриви от позиция № 0503, коприна от позиции № 5002 и 5003, както и влакната от вълна, фините и грубите косми от позиции № 5101 до 5105, памучните влакна от позиции № 5201 до 5203 и другите растителни влакна от позиции № 5301 до 5305.

4.3. Термините „предилна маса", „химически материали" и „материали за производство на хартия" са използвани в списъка, за да опишат материалите, не-класиращи се в Глави 50 до 63, които могат да бъдат използвани за производството на изкуствени, синтетични или хартиени влакна или прежди.

4.4. Терминът „синтетични или изкуствени щапел-ни влакна" е използван в списъка по отношение на синтетични или изкуствени кабели от нишки, щапелни влакна или отпадъци от щапелни влакна, от позиции № 5501 до 5507.

Забележка 5: 5.1. Когато за даден продукт в списъка е направено препращане към тази забележка, условията, посочени в колона 3, не се прилагат за отделните основни текстилни материали, използвани при производството на този продукт, които взети заедно представляват 10 % или по-малко от общото тегло на всички използвани основни текстилни материали. (Виж също забележки 5.3 и 5.4 по-долу.)

5.2. Все пак толерансът, посочен в забележка 5.1, може да бъде прилаган само за смесени продукти, които са произведени от два или повече основни текстилни материали.

Основни текстилни материали са следните: — коприна, — вълна, — груби косми, — фини косми, — косми от конски опашки и гриви, — памук, — материали за производство на хартия и хартия, — лен, — коноп, — юта и други растителни ликови влакна, — сизал и други текстилни влакна от вида „Agave", — кокосово влакно, абака, рами и други растителни текстилни влакна, — синтетични нишки, — изкуствени нишки, — електропроводими нишки, — синтетични щапелни влакна от полипропилен, — синтетечни щапелни влакна от полиестер, — синтетични щапелни влакна от полиамид, — синтетични щапелни влакна от полиакрилонитрил, — синтетични щапелни влакна от полиимид, — синтетични щапелни влакна от политетрафлуо-роетилен, — синтетични щапелни влакна от полифенилен сулфид, — синтетични щапелни влакна от поливинилхлорид, — други синтетични щапелни влакна, — изкуствени щапелни влакна от вискоза, — други изкуствени щапелни влакна, — прежди от полиуретан, с полиетерни гъвкави сегменти, дори обвити, — прежди от полиуретан, с полиестерни гъвкави сегменти, дори обвити, — продукти от позиция 5605 (метализирани прежди), включвщи лента, състояща се от сърцевина от алуминиево фолио или сърцевина от пластмасов филм, дори покрит с алуминиев прах, с дебелина, непревишаваща 5 мм, скрепени чрез прозрачно или оцветено лепило между два пласта от пластмасов филм, — други продукти от позиция 5605.

П р и м е р: Прежда от позиция № 5205, изработена от памучни влакна от позиция № 5203 и синтетични щапелни влакна от позиция № 5506, е смесена прежда. Поради това синтетичните щапелни влакна без произход, които не отговарят на правилата за произход (изискващи производство от химически материали или от предилна маса), могат да бъдат използвани до размер 10 % от теглото на преждата.

П р и м е р: Вълнен плат от позиция № 5112, изработен от вълнена прежда от позиция № 5107 и синтетична прежда от щапелни влакна от позиция № 5509, е смесена тъкан. Поради това синтетичната прежда, която не отговаря на правилата за произход (изискващи производство от химически материали или от предилна маса), или вълнената прежда, която не отговаря на правилата за произход (изискващи производство от естествени влакна, нещрайхгарни, нито камгарни, нито подготвени по друг начин за предене), или комбинация от двата вида прежди могат да бъдат използвани, при условие че тяхното общо тегло не превишава 10 % от теглото на плата.

П р и м е р: Тъфтинг изделие от позиция № 5802, изработено от памучна прежда от позиция № 5205 и памучна тъкан от позиция № 5210, е смесен продукт само ако памучната тъкан сама по себе си е смесена тъкан, изработена от прежди, класиращи се в две самостоятелни позиции, или ако използваните памучни прежди сами по себе си са смеси.

П р и м е р: Ако същото тъфтинг изделие е било произведено от памучна прежда от позиция № 5205 и синтетична тъкан от позиция № 5407, тогава очевидно използваните прежди са два самостоятелни основни текстилни материали и тъфтинг изделието съответно е смесен продукт.

5.3. В случай на продукти, включващи „полиурета-нови прежди, с полиетерни гъвкави сегменти, дори обвити", този толеранс е 20% по отношение на тази прежда.

5.4. В случай на продукти, включващи „лента, състояща се от сърцевина от алуминиево фолио или от сърцевина от пластмасов филм, дори покрит с алуминиев прах, с дебелина, непревишаваща 5 мм, слепени чрез лепило между два пласта от пластмасов филм", този толеранс е 30% по отношение на тази лента.

Забележка 6: 6.1. Когато в списъка е направено препращане към тази забележка, текстилни материали (с изключение на хастарите и помощните шивашки тъкани), които не отговарят на правилото, определено в колона 3 за въпросния конфекциониран продукт, могат да бъдат използвани, при условие че се класират в позиция, различна от тази на продукта, и че тяхната стойност не превишава 8% от цената на производител за продукта.

6.2. Независимо от разпоредбите на забележка 6.3 материалите, които не се класират в Глави 50 до 63, могат да бъдат използвани свободно в производството на текстилни продукти, дори и да съдържат текстилни материали.

П р и м е р: Ако едно правило в списъка предвижда за определен текстилен артикул (като панталони) да бъде използвана прежда, това не забранява използването на метални артикули, като копчета, защото копчетата не са класирани в Глави 50 до 63. По същата причина то не забранява използването на ципове независимо, че циповете обикновено съдържат текстил.

6.3. Когато се прилага процентно правило, стойността на материалите, които не се класират в Глави 50 до 63, трябва да бъдат отчетени при изчисляване на стойността на вложените материали без произход.

Забележка 7: 7.1. За целите на позиции № от 2707, 2713 до 2715, от 2901, от 2902 и от 3403 „специфичните процеси" са следните: а) вакуумна дестилация; б) редестилация чрез процес на дълбоко фракциониране; в) крекинг; г) риформинг; д) екстракция чрез селективни разтворители; е) обработка, състояща се от следните операции: обработка с концентрирана сярна киселина, с олеум, или със серен анхидрид; неутрализация чрез алкални агенти; обезцветяване и пречистване с естествена активна глина, с активирана глина, с активен въглен или боксит; з) алкилиране; и) изомеризация.

7.2. За целите на позиции № 2710, 2711 и 2712 „специфични процеси" са следните: а) вакуумна дестилация; б) редестилация чрез процес на дълбоко фракциониране; в) крекинг; г) риформинг; д) екстракция чрез селективни разтворители; е) обработка, състояща се от следните операции: обработка с концентрирана сярна киселина, с олеум, или със серен анхидрид; неутрализация чрез алкални агенти; обезцветяване и пречистване с естествена активна глина, с активирана глина, с активен въглен или боксит; ж) полимеризация; з) алкилиране; и) изомеризация; к) десулфуризация с водород, само по отношение на тежките масла, попадащи в позиция № от 2710, водеща до намаляване най-малко с 85% на съдържанието на сяра в обработваните продукти (метод ASTM D 1266 — 59 T); л) депарафинизация по начин, различен от филтруването, само по отношение на продуктите, попадащи в позиция № 2710; м) обработка с водород, различна от десулфуризацията, само по отношение на тежките масла, попадащи в позиция № от 2710, при която водородът участва активно в химическа реакция, осъществена при налягане, по-високо от 20 bar, и при температура, по-висока от 250 °С, с помощта на катализатор. Довършителната обработка с водород на смазочните масла от позиция № от 2710, целяща подобряване на цвета или на стабилността (например хидроочистка или обезцветяване), не се счита за специфичен процес; н) атмосферна дестилация само по отношение на мазутите, попадащи в позиция № от 2710, при условие че тези продукти при дестилация по метод ASTMD86 при 300 °С дестилират по-малко от 30 обемни процента (включително загубите); о) обработка чрез електрически ток с висока честота само по отношение на тежките масла от позиция № от 2710, различни от газьолите и мазутите; п) обезмасляване чрез фракционна кристализация само по отношение на суровите продукти (различни от вазелин, озокерит, лигнитен восък, торфен восък, парафин, съдържащ тегловно по-малко от 0,75 % масло) от позиция от 2712.

7.3. За целите на позиции № от 2707, 2713 до 2715, от 2901, от 2902 и от 3403 прости операции, като почистване, преливане, обезсоляване, водно сепариране, филтриране, оцветяване, маркиране, получаване на определено сярно съдържание в резултат на смесване на продукти с различно сярно съдържание, всяка комбинация от тези или подобни операции не придават произход.

ПРИЛОЖЕНИЕ II КЪМ ПРОТОКОЛ 2

Списък на обработки и преработки, които се изисква да бъдат извършени върху материалите без произход, за да може произведеният продукт да получи произход

Възможно е някои от посочените в списъка стоки да не са обхванати от споразумението. Ето защо е необходимо да се имат предвид и другите части на споразумението.

ПРИЛОЖЕНИЕ III КЪМ ПРОТОКОЛ 2

Сертификат за движение EUR. 1 и молба за сертификат за движение EUR. 1

Инструкция за отпечатване

1. Всеки сертификат трябва да бъде с размери 210 х 297 mm; допустимо отклонение в размера на дължината е 5 mm по-малко или 8 mm повече. Използваната хартия трябва да е бяла, оразмерена за писане, несъдържаща механична маса и с тегло най-малко 25 g/m2. Тя следва да бъде покрита с напечатани вълнообразни преплитащи се линии в зелен цвят, правещи видими всякакви фалшификации с механични или химични средства.

2. Компетентните власти на договарящите страни си запазват правото да си отпечатат сертификатите сами или чрез одобрени печатници. В последния случай всеки сертификат трябва да съдържа упоменаване на такова одобрение. Всеки сертификат трябва да носи името и адреса на печатницата или знак, чрез който печатницата може да бъде идентифицирана. Той също трябва да носи сериен номер, отпечатан или не, чрез който да бъде идентифициран.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV КЪМ ПРОТОКОЛ 2

Декларация върху фактурата

Декларацията върху фактурата, чийто текст е даден по-долу, трябва да е направена в съответствие със забележките. Въпреки това забележките не трябва да се възпроизвеждат.

ПРОТОКОЛ 3 относно взаимна помощ в митническата дейност

Член 1

Определения

За целите на този протокол: а) „митническо законодателство" означава всички правни или регулативни разпоредби, приети в договарящите страни, регулиращи вноса, износа, транзита на стоки и тяхното поставяне под всякакви други митнически процедури, включително мерките за забрана, ограничение и контрол; б) „искащ орган" означава компетентните административни власти от съответната договаряща страна, които искат помощ по митнически въпроси; в) „запитан орган" означава компетентните административни власти от съответната договаряща страна, от които е поискана помощта; г) „лични данни" означава цялата информация за дадено идентифицирано или подлежащо на идентифициране лице; д) „митнически власти" означава в Република България— Централно митническо управление, Агенция „Митници" към Министерството на финансите, и в Република Латвия — Националният митнически борд на Службата по държавни вземания.

Член 2

Обхват

1. Договарящите страни си оказват взаимна помощ по начин и съгласно условията, залегнали в този протокол, за осигуряване правилното прилагане на митническото законодателство и в частност чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нарушенията на това законодателство.

2. Помощта в митническата дейност, предвидена в този протокол, се прилага към всеки административен орган на договарящите страни, компетентен за прилагането на този протокол. Този протокол не накърнява правилата, регулиращи взаимната помощ в наказателната област, нито обхваща информация, получена при изпълнение на правомощия по искане на съдебните органи, освен в случаите, когато предаването на такава информация се предхожда от съгласие на посочените органи.

Член 3

Помощ при искане

1. По молба на искащия орган запитаният орган трябва да предостави цялата необходима информация, даваща му възможност да осигури правилното прилагане на митническото законодателство, включително информация, отнасяща се до набелязани или планирани операции, които нарушават или биха нарушили това законодателство.

2. По молба на искащия орган запитаният орган трябва да го информира дали изнесени от една от договарящите страни стоки са внесени правилно в другата договаряща страна, посочвайки, където е необходимо, приложените към тези стоки митнически процедури.

3. По молба на искащия орган запитаният орган трябва да предприеме в рамките на съответното законодателство необходимите стъпки за осигуряване на контрол върху: а) физически или юридически лица, за които се знае или има основателни причини да се предполага, че нарушават или са нарушили митническото законодателство; б) места, където стоките се складират по начин, който дава основание да се подозира, че те могат да бъдат използвани за операции, които нарушават митническото законодателство; в) движение на стоки, за които се знае, че е възможно да предизвикат нарушаване на митническото законодателство; г) транспортни средства, за които има основателни причини да се предполага, че са били, използват се или ще бъдат използвани за операции, които нарушават митническото законодателство.

Член 4

Непосредствена помощ

Договарящите страни, ако счетат за необходимо, взаимно си предоставят по собствена инициатива и в съответствие с техните закони и други нормативни актове помощ за правилното прилагане на митническото законодателство, особено когато те получават информация, отнасяща се до: а) операции, които са нарушили, нарушават или биха нарушили това законодателство и които биха здоговаинтересувящали другата договаряща страна; б) нови начини и методи, използвани за осъществяване на такива операции; в) стоки, известни като предмет на нарушения на митническото законодателство.

Член 5

Предаване/нотификация

По молба на искащия орган запитаният орган в съответствие със законодателството в сила на територията на запитаната договаряща страна взема всички необходими мерки за: предаване на всички документи; нотифициране на всички решения в рамките на обхвата на този протокол, издадени от искащия орган на името на адресат с постоянно местожителство или пребиваване на неговата територия; в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 6, ал. 3.

Член 6

Форма и съдържание на молбите за помощ

1. Молбите съгласно този протокол се правят в писмен вид. Същите трябва да бъдат придружени от документи, необходими за изпълнението им. Когато спешността на ситуацията го изисква, могат да се приемат и устни молби, но те трябва да бъдат незабавно потвърдени писмено.

2. Молбите съгласно ал. 1 на този член трябва да включват следната информация: а) искащият орган, подаващ молбата; б) исканите мерки; в) предмета и причините за искането; г) съответните закони, правила и други правни елементи; д) възможно най-точните и ясни указания за физическите или юридическите лица, които са обект на разследването; е) обобщение на съответните факти и на вече извършените справки, с изключение на случаите, залегнали в чл. 5.

3. Молбите се предоставят на официалния език на запитания орган или на език, приемлив за този орган.

4. Ако молбата не отговаря на формалните изисквания, може да се поиска тя да бъде поправена или допълнена, като все пак могат да бъдат предприети предпазни мерки.

Член 7

Изпълнение на молбите

1. За да изпълни молбата за помощ, запитаният орган или в случая, когато последният не може да действа самостоятелно, ведомството, към което молбата е била адресирана от този орган, трябва да действа в рамките на своята компетентност и налични средства, както би действал ояза своя сметка или по молба на други органи от същата договаряща страна, предоставяйки информация, която вече притежава, извършвайки необходимите разследвания или организирайки тяхното извършване.

2. Молбите за помощ се изпълняват в съответствие със законите и другите правни инструменти на запитаната договаряща страна.

3. Надлежно упълномощените служители на една от договарящите страни могат със съгласието на другата заинтересована договаряща страна и в рамките на условията, поставени от последната, да получат от службите на запитания орган или от друг орган, за който запитаният орган е отговорен, информация, отнасяща се до действия, които нарушават или биха могли да нарушават митническото законодателство, от която искащият орган се нуждае по смисъла на този протокол.

4. Служителите на едната от договарящите страни могат със съгласието на другата заинтересована договаряща страна и в рамките на условията, поставени от последната, да присъстват на разследванията, извършвани на територията на тази договаряща страна.

Член 8

Начин на предаване на информацията

1. Запитаният орган съобщава резултатите от разследванията на искащия орган във вид на документи, заверени копия от документи, доклади и др. под.

2. Документите, посочени в ал. 1, могат да бъдат заменени с изготвена за същата цел и във всякаква форма компютърна информация. Оригиналните компютърни файлове и документи се изискват само в случаите, когато не е достатъчно представянето на заверени копия. Предадените оригинали се връщат обратно във възможно най-кратък срок.

Член 9

Изключения от задължението за предоставяне на помощи

1. Договарящите страни могат да откажат оказването на помощ съгласно разпоредбите на този протокол, ако това би довело до: а) вероятност да се накърни суверенитетът на Република България или на Република Латвия с искането за предоставяне на помощ съгласно този протокол; б) вероятност да се накърни общественият ред, сигурността или други основни интереси, особено при случаите, посочени в ал. 2 на чл. 10; в) включване на валутни или данъчни наредби, различни от митническото законодателство; г) нарушаването на индустриална, търговска или професионална тайна.

2. Ако искащият орган поиска помощ, която той самият не би могъл да окаже, ако бъде помолен, то в молбата си той трябва да обърне внимание върху този факт. Тогава се предоставя на запитания орган да реши дали да отговори на такава молба.

3. Ако помощта бъде отказана, искащият орган трябва да бъде незабавно уведомен за причините за отказа.

Член 10

Размяна на информация и спазване на поверителност

1. Всяка информация, съобщена в каквато и да е форма, съгласно този протокол се третира като поверителна в съответствие с прилаганите във всяка от договарящите страни правила. Тя трябва да бъде обхваната от задължението за служебна тайна и се ползва от закрилата върху подобна информация на съответните закони, прилагани на територията на получаващата договаряща страна.

2. Лични данни могат да бъдат разменяни само когато получаващата договаряща страна се задължи да защити тези данни по начин, най-малко еквивалентен на този, прилаган за този специфичен случай в предоставящата договаряща страна.

3. Предоставящата договаряща страна проверява точността на предаваната информация. В случай че се установи , че предоставяната информация е била неточна и следва да бъде унищожена, получаващата договаряща страна следва да бъде незабавно уведомена. Последната е задължена да извърши коригирането или унищожаването.

4. Получената информация се използва единствено за целите на този протокол. Когато една от договарящите страни поиска да използва тази информация за други цели, тя трябва да поиска предварително съгласие от органа, предоставящ информацията. Подобно използване на информацията ще бъде предмет на всички прилагани от предоставящия орган ограничения. Тези разпоредби няма да се прилагат по отношение на информация за действия, нарушаващи митническото законодателство относно наркотичните и психотропните вещества. Такава информация може да бъде предоставяна на други органи в искащата договаряща страна, които са пряко свързани с борбата срещу незаконния трафик на наркотици, съгласно разпоредбите на чл. 2.

5. Алинея 3 не трябва да възпрепятства използването на информация при всякакви съдебни или административни процедури, започнали впоследствие поради неспазване на митническото законодателство. Компетентният орган, който предоставя такава информация, трябва да бъде информиран за използването й в тези случаи.

6. Договарящите страни могат да използват в своите доказателства, доклади и свидетелства и в хода на процесуалните действия пред съда доказателствена информация или документи, получени или придобити в съответствие с разпоредбите на този протокол.

Член 11

Експерти и свидетели

Служител от запитания орган може да бъде упълномощен да се яви в рамките на предоставените му пълномощия като експерт или свидетел по съдебни или административни процедури относно въпроси, попадащи в обсега на този протокол, в юрисдикцията на другата договаряща страна и да представи предмети, документи или автентични копия, които са необходими за тези съдебни или административни процедури. Молбата за явяване трябва да посочва изрично каква е длъжността и квалификацията на упълномощения служител и по какви въпроси ще взема отношение.

Член 12

Разходи по сътрудничеството

Договарящите страни се отказват от предявяване на искания една към друга за възстановяване на разходи, произтичащи от прилагането на този протокол, освен ако се наложат такива за възнаграждения на експерти и свидетели, както и на преводачи, които не са на държавна служба.

Член 13

Прилагане

1. Изпълнението на този протокол е поверено на централните митнически органи на Република България, от една страна, и на компетентните служби на Република Латвия, от друга страна. Те вземат решения относно практически мерки и договорености, необходими за прилагането на този протокол, имайки предвид действащите правила в областта на защитата на данните.

2. Договарящите страни взаимно ще се консултират и информират за приетите подробни правила за изпълнение, приети в съответствие с разпоредбите на този протокол.

3. Митническите власти на договарящите страни могат да се споразумеят техните служби по разследването да имат пряка връзка помежду си.

Вижте този материал и приложенията в PDF-a на броя