Решение № 320 от 3 май 2016 г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г. (продължение от брой 72)

РЕШЕНИЕ № 320

ОТ 3 МАЙ 2016 Г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г.

(Продължение от брой 72)

Приложение № 18

Програма за надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата: Държава членка: Република България

Болест: Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Законови разпоредби: • Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

• Решение 2003/100/EК от 13 февруари 2003 г. за минималните изисквания за развъдни програми за резистентност на овцете спрямо трансмисивните спонгиформни енцефалопатии.

Контактна точка: (име, телефон, факс, e-mail): Д-р Цвятко Александров

Началник-отдел „Здравеопазване на животните“ (ЗЖ), дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“

Българска агенция по безопасност на храните, бул. Пенчо Славейков 15A

1606 София, България тел. +359 2 915 98 42

E-mail: t_alexandrov@bfsa.bg

2. Описание на програмата.

Програмата определя надзор на заболяванията спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) и скрейпи при дребните преживни животни в Република България.

Цели на програмата: • надзор над трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по преживните животни (спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) и скрейпи по дребните преживни животни) в Република България и извършване на изследвания при овце за скрейпи резистентност.

• Бързо откриване на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по преживните животни и предприемане на своевременни предпазни мерки за ограничаване на разпространението на продукти от инфектирани животни и ликвидиране на инфекцията.

• Гарантиране на безопасността на потребителя при консумация на месо и продукти, произхождащи от едри и дребни преживни животни.

• Да предостави доказателства, че Република България извършва контрол върху заболяванията от групата на ТСЕ в рамките на вътреобщностната и международната търговия

Програмата включва: • Мониторинг на 15 000 здраво заклани ЕПЖ на възраст над 30 месеца.

• Мониторинг на поне 5000 рискови ЕПЖ на възраст над 24 месеца (заклани по необходимост, с клиника при кланичен преглед, умрели, съмнителни за СЕГ).

• Мониторинг на 10 000 здраво заклани овце (предназначени за човешка консумация) на възраст над 18 месеца.

• Мониторинг на 10 000 овце, непредназначени за човешка консумация.

• Мониторинг на 1500 кози, непредназначени за човешка консумация.

• Генотипизиране на 600 овце съгласно т. 8.2 от Приложение № III на Регламент (ЕО) 999/2001.

• Генотипизиране на всички положителни за скрейпи животни съгласно т. 8.1 от Приложение № III на Регламент (ЕО) 999/2001.

• Мерки за контрол при констатиран случай на СЕГ/скрейпи.

3. Описание на епидемиологичната обстановка в страната: От 2002 г. Националната ветеринарномедицинска служба на Република България извършва стриктен надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии съгласно изискванията на Регламент № 999/2001 на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии и неговите изменения. Болестта спонгиформна енцефалопатия по говедата никога не е констатирана на територията на страната. През 2008 г. на територията на Република България за първи път бяха потвърдени 4 случая на скрейпи при овце. През 2009 г. бяха потвърдени два случая на скрейпи (коза и овца) и през 2010 – други 6 случая бяха открити при овце и кози (2 овце и 2 кози положителни от едно стадо + 1 овца и 1 коза от друго отделно стадо). През 2011 г. и 2013 г. скрейпи не е констатирано на територията на страната. През 2012 г. са констатирани 2 случая на класическо и 2 случая на атипично скрейпи. През 2014 г. са констатирани 3 случая на класическо скрейпи при овце.

В таблицата по-долу са посочени положителните случаи на скрейпи от 2008 г. насам.

Тоталната фуражна забрана е въведена със заповед на министъра на земеделието и горите в началото на януари 2006 г.

4. Мерки, предвидени в програмата: 4.1. Компетентни органи, извършващи надзора и координирането на отделите, отговорни за изпълнението на програмата: • Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Министерството на земеделието и храните; • 28 областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) към БАБХ; • Национална референтна лаборатория за ТСЕ към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), София, бул. П. Славейков 15, тел. 02 952 12 77; • Лаборатория за ТСЕ към Районния диагностичен ветеринарномедицински институт (РДВИ) – гр. Велико Търново, ул. Славянска 5, тел.: 062 62 02 75; • Лаборатория за ТСЕ към Районния диагностичен ветеринарномедицински институт (РДВИ) гр. Стара Загора, бул. Славянски 58, тел.: 042 63 41 04.

4.2. Описание на географските и административните области, в които ще се изпълнява програмата: Регионалните структури на БАБХ отговарят на административните области на страната – в административно отношение Репубика България е разделена на 28 региона, като във всеки един от тях ще се изпълнява програмата за надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии.

4.3. Система за регистриране на животновъдните обекти: Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗВД БАБХ е официалният компетентен орган за идентификация на животните, който поддържа интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Редът за идентификация, регистрация и възможностите за достъп до информационната система е определен с наредби на министъра на земеделието и храните – Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз и Наредба № 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъдните обекти са предмет на задължително регистриране.

В централната база данни са отразени регистрите на всички животновъдни обекти за едри и дребни преживни животни.

4.4. Система за идентификация на животните: БАБХ подържа компютърна информационна система за въвеждане на данни за идентифицирани животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти. Модулът е разработен за регистрация и нотификация на движението на животните и за други данни. Системата за идентификация на животни във фермите включва данни за гледачите на животните, местонахождението, движението на животните, здравния статус и ветеринарните дейности.

Изискванията за идентификацията и средствата за идентификация на дребните и едрите преживни животни са определени в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 61 от 2006 г. и Наредба № 6 от 2013 г.

Едрите преживни животни трябва да бъдат идентифицирани в максималните срокове съгласно чл. 4а от Регламент ЕО № 1760/2000, но във всички случаи идентификацията трябва да бъде извършена преди напускането на фермата от животните. Ушните марки се поставят от регистриран ветеринарен лекар. Ушните марки съдържат следната информация – кода на Република България „BG“, двуцифрен код и шестцифрен сериен номер.

Дребните преживни животни се идентифицират в максималните срокове съгласно чл. 4 параграф 1 от Регламент ЕО № 21/2004, но във всички случаи преди напускането на фермата. Идентификацията се извършва с комплект ушни марки, състоящ се от обикновена и електронна ушна марка. Структурата на номера е BG, последвано от трицифрен код, последвано от 9-цифров пореден номер. В електронен формат абревиатурата BG се записва в информационната система като 100.

4.5. Обявяване на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии: Заразните болести подлежат на задължително обявяване съгласно чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии се обявяват съгласно изискванията на Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6от 2006 г.), транспонираща Директива на Съвета 82/894/EEC от 21 декември 1982 за обявяването на заразните болести на територията на Общността.

БАБХ незабавно се информира за всяко съмнение за заразени от ТСЕ животни.

Изпълнителният директор на БАБХ информира Европейската комисия и държавите членки за всяко съмнение и потвърждение на ТСЕ.

4.6. Надзор

Надзорът на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по преживните животни се извършва съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския Парламент и Съвета от 22 май 2001г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии 4.6.1. Надзор на спонгиформна енцефалопатия по говедата при едрите преживни животни за календарна година 4.6.2. Надзор на ТСЕ при овце за календарна година

Забележка: Задължително е изследването на поне 10 000 умрели овце през календарна година.

4.6.3. Надзор на ТСЕ при кози за календарна година

Забележка: Не се взимат проби от здраво заклани кози, а единствено от умрели животни и такива, показали клиника за заболяването.

4.6.4. Потвърдителни тестове, различни от бързите тестове съгласно приложение № X, глава C от Регламент № 999/2001 за календарна година 4.6.5. Дискриминиращи тестове за календарна година 4.6.6. Генотипизиране на позитивни и случайно селектирани животни за календарна година

4.7. Ерадикация 4.7.1. Мерки при потвърждение на случай на СЕГ: 4.7.1.1. Описание: При официално потвърждение на СЕГ се предприемат мерките, определени в Регламент(EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

Незабавно след официалното потвърждение на СЕГ се прилагат следните мерки: • Всички части от тялото на животното, от което са взети проби, трябва да бъдат напълно унищожени чрез изгаряне в екарисаж.

• Извършване на епидемиологично проучване за откриване на всички рискови животни.

• Всички животни и продуктите от тях, идентифицирани като рискови по време на епидемиологичното проучване, се конфискуват и унищожават напълно чрез изгаряне в екарисаж. По изключение БАБХ може да разреши: да не се убиват и унищожават животните от кохортата, ако се предостави доказателство, че тези животни не са изхранвани със същия фураж, даван на заразените животни; да се отложи убиването и унищожаването на животните от кохортата до края на техния продуктивен живот, като се гарантира, че това са бикове, постоянно държани в семесъбирателни центрове, които ще бъдат унищожени след смъртта им.

До прилагането на мерките животновъдният обект, в който се намира животното с официално потвърдена СЕГ, се поставя под официален надзор, а движението на всички възприемчиви животни от животновъдния обект и продуктите от тях се поставят под възбрана от БАБХ. Собствениците на унищожените животни и продуктите от тях се обезщетяват съгласно глава 6, раздел ІІІ от ЗВД.

Чрез епидемиологичното проучване трябва да се идентифицират: • Всички други преживни животни в животновъдния обект с потвърден случай на СЕГ.

• Когато се касае за потвърждаване на болестта при женско животно, поколението му, родено в рамките на 2 години преди и след клиничното проявление на болестта.

• Всички животни от кохортата, към която принадлежи инфектираното от СЕГ животно. „Кохорта“ означава група от едри преживни животни, в която се включват: животни, родени в същото стадо, към което принадлежи засегнатото животно, и в рамките на 12 месеца преди или след раждането на засегнатите едри преживни животни и животни, които са отгледани заедно със засегнатото животно по всяко време през първата година на техния живот.

• Възможният произход на болестта.

• Други животни в животновъдния обект, в който се намира животното с потвърден СЕГ, или животни в други животновъдни обекти, които биха могли да бъдат заразени с причинителя на ТСЕ, или са били изхранвани с еднакъв фураж, или са били изложени на един и същ източник на инфекциозен агент.

• Придвижването на потенциално контаминирани с инфекциозния за СЕГ агент фуражни суровини или други материали.

Подробно мерките при съмнение и потвърждение на СЕГ са разписани в Практическо ръководство за борба с болестта спонгиформна енцефалопатия по говедата.

4.7.1.2. Обобщена таблица 4.7.2. Мерки при потвърждение на скрейпи: 4.7.2.1. Описание: При официално потвърждение на скрейпи се предприемат мерките, определени в Регламент(EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

В инфектираните стада се предприемат следните мерки: • Извършват се редовни проверки на положително реагиралите стада. Във всяка ОДБХ се съхранява детайлен списък, съдържащ животновъдните обекти по райони.

• Забранява се придвижването на животни от инфектираните стада за развъждане или угояване. В случите, при които животните трябва да се транспортират до кланиците, на документа за транспорт с червено мастило се отбелязва „Стадо, заразено със скрейпи“.

• В случите, при които животновъдният обект, в който е открито болното животно, не е едно и също със стопанството, в което е станало заразяването, компетентните органи могат да решат дали и двете стопанства или само първоизточникът на заразата трябва да бъдат поставени под официален контрол.

• При убиването на животните собствениците се компенсират съгласно глава шеста, раздел ІІІ ЗВД.

Мерки в засегнатия животновъден обект • Убиване и унищожаване на животните, показали клинични признаци на ТСЕ.

• Отделяне и обезвреждане на всички плаценти.

• Постепенно елиминиране на всички овце с генотип ARQ/ARQ и ARR/ARQ и заместването им с овце с генотип ARR/ARR.

• Движението на овце с генотип ARR/ARR от животновъдния обект не трябва да бъде ограничено. Дзвиски, имащи поне един алел ARR и нито един VRQ, могат да бъдат транспортирани до други засегнати животновъдни обекти.

• Овце, имащи поне един алел ARR, могат да бъдат транспортирани до кланицата и използвани за човешка консумация.

• Овце с друг генотип могат да бъдат премествани от заразения животновъден обект само с цел унищожаване.

• В случаите на потвърждение на заболяването ТСЕ при овце и кози в заразеното стопанство трябва да бъдат предприети убиване и унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки с изключение на: - кочовете с генотип ARR/ARR и дзвиски с поне един алел ARR и нито един VRQ; - овце с поне един алел ARR и които са предназначени само за клане; - агнета и ярета под тримесечна възраст, предназначени единствено за клане до навършване на тази възраст.

• Ако заразените животни са внесени от друг животновъден обект, мерките за ликвидиране на скрейпи могат да бъдат извършени освен в животновъдния обект на произход и в животновъдния обект, в който е констатирано заболяването, по преценка на БАБХ.

• Ограничителните мерки върху заразения животновъден обект са за период от три години от: - датата на достигане на ARR/ARR генотипен статус на всички животни в обекта; - последната дата, до която животните са пребивавали в дадено помещение; - датата, от която всички кочове са с генотип ARR/ARR и всички дзвиски да имат поне по един алел ARR и нито един VRQ, гарантиращ, че през този тригодишен период резултатите от ТСЕ изследванията при категориите животни над 18-месечна възраст ще са отрицателни.

Продължение на мерките в заразения животновъден обект

В заразените животновъдни обекти се извършват редовни проверки на всеки 10 – 14 дни.

В случай че собственикът на обекта има съмнение за ТСЕ преди провеждане на някоя от проверките, той трябва незабавно да уведоми съответната ОДБХ. Официалният ветеринарен лекар посещава стопанството с цел потвърждаване или отхвърляне на съмнението. Всички съмнителни за заболяването животни, които са убити с превантивна и диагностична цел, се транспортират до екарисаж, където се унищожават чрез изгаряне.

Епидемиологичното изследване трябва да идентифицира: • всички преживни животни, различни от овце и кози, отглеждани в заразеното стопанство; • родителите, всички ембриони, яйцеклетки и последното поколение на животните, при които е установено заболяването; • всички други овце и кози, отглеждани в заразения животновъден обект; • вероятният първоизточник на заболяването и други животновъдни обекти, които е възможно да бъдат инфектирани със скрейпи; • всяко движение на животни, на потенциално заразен фураж и други материали от и към заразения животновъден обект.

4.7.2.2. Обобщена таблица за календарна година 4.7.3. Развъдна програма за селекциониране на устойчиви към ТСЕ овце: 4.7.3.1. Основни принципи: Изследванията показват, че овце от определени прионни генотипове са устойчиви на болестта. Съществуват различни алели за прионните гени. При прионните алели с разположение на Аланин и Аргинин на 136, 154 и 171 позиция комбинацията ARR е устойчива на скрейпи. Овце, имащи алели Валин, Аргинин и Глутамин на същото място, са възприемчиви към скрейпи.

Развъдната програма включва определяне на резистентността при определени стада на базата на научни данни, потвърждаващи резистентността към ТСЕ на определени генотипове от тези видове.

БАБХ трябва редовно да представя доклади пред Комисията, за да може да се извърши научна оценка на програмите, в частност на влиянието на разпространението на ТСЕ, но така също и на генетичното разнообразие, както и за поддържането на стари или редки породи овце или на такива, които са добре приспособени към определени региони.

4.7.3.2. Обобщена таблица

5. Разходи

5.1. Детайлен анализ на разходите: Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 19

Програма за надзор и контрол на болестта Треска от Западен Нил в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата: Държава членка: Република България

Заболяване: Треска от Западен Нил

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): • Д-рСимона Чакърова – ръководител НРЛ „Син език по преживните животни“ и НРЛ „Африканска чума по конете“, НДНИВМИ • тел.: +359 2 934 54 02; • e-mail: simona.tchakarova@hotmail.co.uk

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България: За пръв път антитела срещу Треска от Западен Нил в България са установени през 60-те години на XX век. През 1978 г. чрез имунофлуоресцентен метод вирусът е установен в кръвосмучещи насекоми.

От 1974 до 1994 г. антитела срещу Треска от Западен Нил са констатирани в серумни проби от едри и дребни преживни животни, магарета, кокошки и хора, произхождащи от цялата територия на страната. За посочения период причинителят на заболяването е изолиран неколкократно от зайци, кокошки и комари.

Извършените през последните пет години проучвания показват, че съществува ежегодна интродукция на вируса на територия на страната. За периода 2010 – 2014 г. циркулация на инфекцията е установена в четири високорискови региона на страната: с. Дуранкулак и гр. Шабла (Добрич), гр. Тутракан (Силистра) и с. Старо Оряхово (Вар- на). Извършените проучвания за посочения период се основават на лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) и включва набор от серологични методи: ELISA (скрийнинг тест), серумнеутрализационен тест (потвърдителен тест) и IgM ELISA (доказване на ранни антитела към инфекцията в серуми от еднокопитни).

През 2015 г. антитела срещу Треска от Западен Нил при сентинелни животни са установени както в четирите региона с доказана циркулация, така и в нововключените за текущата година рискови региони: гр. Русе, гр. Видин, гр. Лом, гр. Козлодуй и гр. Свиленград. В допълнение вирусът на Треска от Западен Нил, принадлежащ към линия 2, е установен в проби от диви птици от сем. Враноподобни от гр. София. Резултатите от извършените в гр. София серологични проучвания показват наличие на антитела при диви птици, еднокопитни животни и кучета.

На фигура 1 е изобразено географското разпространение на случаите на Треска от Западен Нил за периода 2010 – 2015 г. въз основа на серологични и вирусологични изследвания.

Фиг. 1. Установени случаи на Треска от Западен Нил в България за периода 2010 – 2015 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

3. Описание на програмата: Програмата включва: • Лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) за откриване на антитела срещу вируса на Треска от Западен Нил.

• Лабораторно изследване на кръвни проби от диви птици и кучета за откриване на антитела срещу вируса на Треска от Западен Нил.

• Лабораторно изследване на кръвни проби, суспензии от вътрешни органи и главен мозък и сборни проби от комари за откриване на генома на вируса на Треска от Западен Нил.

• Лабораторно изследване на кръвни проби, суспензии от вътрешни органи и главен мозък за откриване на вируса на Треска от Западен Нил.

• Морфологичен анализ на улови от комари.

• Клинични обследвания на възприемчиви животни.

• Унищожаване на домашни водоплаващи птици (гъски и патици), показващи клиника на заболяването и с положителен резултат за доказване на фрагменти на вирусна РНК за съответния животновъден обект.

• Унищожаване на труповете на умрели от Треска от Западен Нил диви птици при лабораторно доказана циркулация на вируса в диви птици от съответното населено място.

• Третиране с инсектициди на животновъдни обекти и биотопи на векторите на Треска от Западен Нил в случай на възникване на огнище на заболяването (съвместно с РЗИ).

4. Мерки съгласно програмата.

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата.

Период на изпълнение на програмата:1.01.2016 – 31.12.2018 г.

Х Лабораторно изследване

Х Ентомологичен надзор

Х Клинични прегледи

Х Убиване на животни (гъски и патици) с клинични признаци за болестта

X Обезвреждане на трупове на убити домашни водоплаващи птици или умрели диви птици

Х Надзор

Х Други мерки: дезинсекция на животновъдни обекти и на местата на възпроизвеждане на векторите (съвместно с РЗИ).

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата: • Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните: • Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ; • Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните: • Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво: • Национална референтна лаборатория за Африканска чума по конете в гр. София: • Лаборатория „Арахноентомология“ към НДНИВМИ, гр. София: • Природозащитни организации: 4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

4.3.1. Надзор на заболяването Треска от Западен Нил чрез използване на сентинелни животни: Програмата ще бъде изпълнена на територията на десет области на страната (високорискови региони): Видин, Монтана, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Варна, София-град, София област и Хасково (фигура 2).

Фиг. 2. Области, в които ще се извършва надзор на заболяването Треска от Западен Нил за периода 2016 – 2018 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Кръвни проби за серологичен надзор ще бъдат вземани ежегодно в периода 01.06 – 30.10 за всяка календарна година от сентинелни животни, отглеждани на територията на десетте области.

В зависимост от епизоотичната обстановка и климатичните условия през съответната година периодът на пробовземане може да бъде променен, за което дирекция „ЗХОЖКФ“ уведомява всички звена, включени в надзора на заболяването.

За целите на програмата сентинелните животни трябва да отговарят на следните критерии: Определянето на населените места, от които ще се вземат проби, се извършва в началото на календарната година от отдел „ЗХОЖФК“ и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете. Отдел „ЗХОЖФК“ изпраща списък на определените населени места и конкретния брой проби от еднокопитни животни и домашни птици от кокошев вид до областните дирекции по безопасност на храните преди започване на надзорния период.

Сентинелните животни ще бъдат изследвани всеки месец, като пробовземането трябва да става в периода от 15-о до 30-о число на месецa. Пробите от всяка отделна област се изпращат до лабораторията наведнъж.

В случай че еднокопитните животните не са регистрирани, се попълва опис, който се прилага към съпроводителното писмо (приложение № 1).

В допълнение, при едно от пробовземанията се попълва въпросник за сентинелните животни (приложение № 2), който се прилага към съпроводителното писмо. Попълването на въпросника се извършва след нареждане от отдел „ЗХОЖФК“.

В таблицата по-долу (таблица 1) е показана схемата за вземане на проби по области. Броят на пробите е изчислен на база на откриване на 5 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност, ±5 % точност за еднокопитните животни и 10 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност за домашните птици.

Таблица 1. Разпределение на пробите за Треска от Западен Нил по области

При недостатъчен брой сентинелни животни от посочените видове (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) в София-град е предвидено пробовземане от кучета, което се организира от отдел „ЗХОЖФК“.

Всички кръвни проби първоначално се изследват със скрийнинг тест (ELISA), след което положителните и съмнителните проби се подлагат на допълнително изследване чрез серумнеутрализационен тест (потвърдителен метод). При определени ситуации е предвидено изследване на кръвни проби от еднокопитни животни чрез IgM ELISA за установяване на ранни антитела към инфекцията.

В случай на съмнение за Треска от Западен Нил ще бъдат вземани кръвни и органни проби, цели трупове от умрели диви птици и сборни проби от комари за потвърждаване на заболяването. Вземането на проби в случай на съмнение трябва да бъде съгласувано с отдел „ЗХОЖФК“. При изпращане на съмнителни проби към съпроводителното писмо се прилага попълнен въпросник (приложение № 2).

В случай на неблагоприятна епизоотична обстановка в страната или в съседни държави схемата за надзор ще бъдеревизирана в съответствие.

4.3.2. Надзор на вектора: Събирането на комари за морфологичен анализ ще се изпълнява ежегодно в периода 01.06 – 30.10 на територията на десет области (високорискови региони): Видин, Монтана, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Варна, София-град, София област и Хасково (фигура 2).

Събирането на комари ще се извършва един път месечно, като светлинните ловилки трябва да са разположени в непосредствена близост до сентинелните животни.

При залагането на светлинните ловилки следва да бъдат отчетени минималната и максималната температура, както и останалите показатели, посочени в протокол за улов на комари (приложение № 3).

Инструкция за работа със светлинните ловилки и събиране на комари се изготвя от дирекция „ЗХОЖКФ“ и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете в началото на 2016 г. и се изпраща до областните дирекции по безопасност на храните преди началото на надзорния период.

Уловите с комари се изпращат до Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете придружени от протокол за улов на комари (приложение № 3), заедно с взетите кръвни проби от сентинелни животни от областта.

В края на годината светлинните ловилки се изпращат до НДНИВМИ за технически преглед.

При определени ситуации е предвидено молекулярнобиологично изследване на сборни проби от комари за установяване на генома на вируса на Треска от Западен Нил. Събирането на комари за молекулярнобиологично изследване се извършва след нареждане от отдел „ЗХОЖФК“.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата.

4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

5. Общо описание на разходите и ползите: 1. Разходи за вземане и транспортиране на проби и улови от комари до Националната референтна лаборатория за диагностика на Африканска чума по конете в София.

2. Разходи за закупуване на необходимите диагностични китове и диагностикуми.

3. Разходи за обезвреждане на трупове на убити или умрели животни.

4. Разходи за извършена дезинсекция.

5. Разходи за транспортиране на проби до Референтната лаборатория на ЕС, Референтната лаборатория на Световната организация по здравеопазване на животните, научни институти и университети.

6. Разходи за трудови договори на персонал, изпълняващ програмата.

Ползи и очаквани резултати от програмата: 6. Данни за епизоотологията на заболяването през последните пет години.

6.1. Данни за извършен надзор и лабораторни тестове: 6.1.1. Данни за надзора и лабораторните тестове (по една таблица за всяка година): Година: 2015 (до 1.10.2015)

Година: 2014

Година: 2012

Година: 2011

Година: 2010

7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове (по една таблица за година, ако има разлика в целите за различните години): 7.1.1. Цели, свързани с диагностични тестове: *Лабораторната диагностика на заболяването Треска от Западен Нил се извършват съгласно методите, описани в последната актуализирана версия на Manual of Diagnostic Tests and Vaccines for Terrestrial Animals, 7-мо издание, 2012, раздел 2.1.20.

8. Анализ на разходите в програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение № 1

Опис на нерегистрираните еднокопитни животни, от които са получени кръвни проби

Приложение № 2

Въпросник № .../...

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Подпис: ...

Приложение № 3

Протокол за вземане/събиране на проби от кoмари № .../дата ...

Изпратил: ...

Приложение № 20

Програма за надзор и контрол на болестта туберкулоза по ЕПЖ в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата: Държава членка: Република България

Заболяване: Туберкулоза по говедата

Период на изпълнение: 1.01.2016 – 31.12.2018 г.

Референции към този документ: • Закон за ветеринарномедицинската дейност • Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, хармонизирана с Директива 64/432/ЕИО (ДВ, бр. 23 от 2010 г.).

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): Д-р Илиан Бойковски – гл. експерт в дирекция ВОК при ЦУ на БАБХ • тел.: +359 2 915 98 42 • e-mail: i_boyk@bfsa.bg

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България: Туберкулозата по говедата (ТГ) е установена като проблем още през 1894 г., а от 1902 г. се работи за приемането на закон, който да регламентира мерки за борба. Такъв закон е приет през 1906 г. – Закон за ветеринарносанитарната служба и полиция, който постановява, че животните с явни клинични признаци се убиват. Със Закона за санитарноветеринарната служба от 1924 г. се организира борбата с ТГ, като отговорни за това са длъжностните ветеринарни лекари. Процентът на заразеност на говедата от 1925 г. до 1944 г. е, както следва: 1925 г. – 15,7 %, 1926 г. – 9,3 %, 1927 г. – 11,8 %, 1929 г. – 10,0 %, 1930 г. – 10,1 %, 1931 г. – 8,8 %, 1932 г. – 7,5 %, 1934 – 1944 г. – 2,6 %. От 1945 до 1949 г. заразеността на говедата в отделните окръзи е между 6,4 % (Видин) до 0,5 % (София). Установени са ферми с висок процент положителни говеда – ТКЗС, с. Царацово – 60 %, ТКЗС, с. Г. Конаре – 42 %, ТКЗС Дюлево – 37,1 %. От 1949 до 1953 г. процентът на реагиралите говеда е следният: 1949 г. – 1,4 %, 1950 г. – 0,6 %, 1951 г. – 0,4 %, 1952 г. – 0,3 %, 1953 г. – 0,3 %. През 1954 – 1958 г. се поставя епизоотична цел за изкореняване на ТГ. През 1959 г. е изследвано 83 % от поголовието в страната и са установени 0,09 % реагенти, което на практика показва, че ТГ е ликвидирана.

За периода 1997 – 2012 г. (м. юли) са изследвани 1054 проби от едри преживни животни, от които са установени 607 положителни резултата (57 %). Завишен процент на положителните резултати за разглеждания период се наблюдава през годините 1999 – 2000 г. и 2003 – 2004 г. (спрямо 1997 – 1998 и 2001 – 2002 г.), когато са установени голям брой епизоотични огнища в областите Велико Търново, Добрич, Силистра, Плевен, Кърджали и Пазарджик, като лабораторните изследвания са предимно от тези области. Също така през 2010 – 2011 г. се наблюдава значителен процент на положителните резултати в сравнение с периода 2005 – 2009 г. (около 80 %), който се дължи на новоустановено епизоотично огнище в гр. Средец, Бургаска област.

За периода 1987 – 2012 г. са обявени 125 огнища на заболяването в областите Шумен, Видин, Добрич, Велико Търново, София област, Силистра, Смолян, Разград, Русе, Плевен, Ловеч, Кърджали, Пазарджик, Варна, Габрово, Враца, Бургас, Благоевград и Хасково. Най-голям е броят на огнищата в областите Плевен (20), Шумен (19), Добрич (19), Велико Търново (10) и Силистра (10). В областите Кюстендил, Монтана, Перник, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Търговище и Ямбол не е установена ТГ.

На фигура 1 е изобразено географското разпространение на туберкулоза по говедата за периода 1983 – 2012 г.

Фиг. 1: Разпространение на туберкулоза по говедата за периода 1983 – 2012 г. В скоби е посочен броят на епизоотичните огнища.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

В най-засегнатата област – Плевен, огнища на ТГ са установени във: с. Загражден, с. Драгаш, с. Пордим, с. Каменец, с. Писарово, с. Славяново, с. Пелово, с. Левски, с. Стемерово, с. Въбел, гр. Гулянци, с. Дъбовик, с. Гиген, с. Тодорово, гр. Белене, с. Г. Дъбник, гр. Д. Митрополия, затвора Белене. Повече от едно огнище е регистрирано в с. Пордим и гр. Белене. Средната продължителност на едно епизоотично огнище е била 40 месеца, като с най-голяма продължителност е било огнището в с. Тодорово – от 1993 до 2011 г.

На таблица 1 са представени данни за броя епизоотични огнища и процента неблагополучни населени места по отношение на заболяването за периода 1983 – 2012 г.

Таблица 1. Брой регистрирани огнища на туберкулозата по говедата и процент неблагополучни населени в България за периода 1983 – 2012 г.

За периода 1.01.2010 г. – 1.04.2015 г. в Република България са регистрирани следните епизоотични огнища на туберкулоза по говедата: През 2010 г. – с. Сталийска махала, Монтанска област, ферма с 84 бр. говеда, от които 16 бр. реагирали положително.

През 2011 г. – гр. Средец, Бургаска област, ферма с 86 говеда.

През 2012 и 2013 г. не са констатирани огнища на заболяването.

През 2014 г. са регистрирани следните огнища на ТГ: • с. Лудогорци, Разградска област. Заболяването е констатирано на 28.01.2014 г. във ферма с 233 говеда, от които 123 са дали положителен резултат за туберкулоза. • с. Липник, Разградска област. Животновъден обект с 60 броя говеда. Заболяването е обявено на 17.04.2014 г. • с. Голяма вода, Разградска област. Общ брой говеда в обекта – 25. Заболяването е обявено на 4.08.2014 г. • с. Голям извор, Разградска област. Заболяването е обявено на 31.05.2014 г. при диагностично клане на говедо. В обекта по това време е имало 20 бр. говеда. Заболяването е ликвидирано на 27.04.2015 г. след две последователни изследвания за туберкулоза, с получен отрицателен резултат от изследването, извършени през шест месеца. • с. Тодорово, Разградска област, 3 епизоотични огнища. Като вероятна причина за заразяването на втория и третия животновъден обект е наличието на обща паша на животните. • с. Гъбене, Габровска област. Заболяванетое констатирано на 21.05.2014 г. във ферма с 398 говеда. • с. Бистрица, Кюстендилска област. Заболяването е констатирано на 30.04.2014 г. в обект с 44 бр. говеда. Заболяването е ликвидирано след получаване на два отрицателни резултата от изследване за туберкулоза, извършени през шест месеца. • с. Градец, Видинска област. Заболяването е констатирано на 21.05.2014 г. в обект с 94 говеда. Заболяването е ликвидирано след получаване на два отрицателни резултата от изследване за туберкулоза, извършени през шест месеца. • с. Тополовец, Видинска област. Заболяването е констатирано на 13.06.2014 г. в обект с 92 говеда. • гр. Тръстеник, Плевенска област. Заболяването е констатирано на 26.06.2014 г. във ферма с 34 бр. говеда. • с. Ябълчени, Кърджалийска област. Заболяването е констатирано на 20.08.2014 г. в обект с 30 бр. говеда.

През 2015 г. са регистрирани следните огнища на ТГ: • с. Печеница, Разградска област. Заболяването е констатирано на 14.01.2015 г. в животновъден обект със 145 говеда. • с. Богомилци, Разградска област – животновъден обект с 39 бр. говеда, 3 от които с положителен резултат за туберкулоза. • с. Стражец, Разградска област. Заболяването е обявено на 27.05.2015 г. • с. Ясеновец, Разградска област – в животновъден обект със 158 говеда, едно от които реагира положително и едно неопределено. На 15.07.2015 г. заболяването е обявено. • с. Старо селище, Разградска област – животновъден обект с 267 бр. говеда. На 23.02.2015 г. заболяването е обявено. • с. Юпер, Разградска област – 2 епизоотични огнища.

3. Описание на програмата: • диагностични изследвания на терен– ежегодна, еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди пречистен протеинов дериват (ППД) на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст, в стада, свободни от туберкулоза; • диагностични изследвания на терен – диференциална туберкулинизация (с говежди и птичи туберкулин, на 42-я ден след първоначалната туберкулинизация) на ЕПЖ с положителна или съмнителна реакция при предходното еднократно изследване в говежди туберкулин, в стада, свободни от туберкулоза; • диагностични изследвания на терен – еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД (между 45-ия и 60-ия ден след диференциалната туберкулинизация) в доза 0,2 мл на всички ЕПЖ, реагирали с положителна или съмнителна реакция при диференциалната туберкулинизация; • в стада с констатирана туберкулоза по ЕПЖ – учестени интрадермални изследвания през 2 месеца от датата, на която е заклано последното реагирало животно, на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст. В случай на отрицателни резултати за туберкулоза при всички ЕПЖ в стадото следващото изследване се извършва след 6 месеца и при отрицателни резултати стадото се счита за свободно от болестта; • диагностично/санитарно клане при положително или съмнително реагирали за туберкулоза ЕПЖ; • лабораторно изследване (микробиологично и молекулярнобиологично) на лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи, взети при диагностично или санитарно клане или при съмнение за туберкулозна находка по време на кланичния месопреглед при редовно заклани животни; • патологоанатомични и лабораторни изследвания (микробиологочни и молекулярнобиологични) на органни проби от възприемчиви диви животни, при съмнение; • диагностични изследвания на терен – еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД на всички говеда, навършили 42-дневна възраст, при внос от трети страни (изследването се заплаща от собственика на внесените животни); • еднократна туберкулинизация на всички свине (с говежди и птичи ППД туберкулин – едновремено на двете уши), които се отглеждат съвместно с ЕПЖ, при които е констатирана туберкулоза; • Обезщетяване на собствениците за принудително убити и заклани животни; • Обезвреждане на трупове унищожени животни; • Други: дезинфекция, дезинсекция и дератизация в епизоотичните огнища.

4. Мерки съгласно програмата: 4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата

X Контрол

Х Лабораторно изследване

X Клинични прегледи

Лечение

X Обезвреждане на трупове на унищожени животни

Х Контрол на животинските продукти и пазарите

Х Надзор

Х Други мерки: ДДД

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата: • Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните: • Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ • Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните: • Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво: • Регистрираните ветеринарни лекари: • Ветеринарните инспектори от отдел „Контрол на храните“: • Националната референтна лаборатория „Туберкулоза и антракс“ към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНВМИ), гр. София: 4.3. Описание на географските и административни райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на цялата страна.

В стада, свободни от туберкулоза, се извършва ежегодна, еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди пречистен протеинов дериват (ППД) в доза 0,1 мл на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст.

На всички ЕПЖ, реагирали с положителна или съмнителна реакция при еднократното интрадермално изследване, се извършва диференциална туберкулинизация (с говежди и птичи туберкулин по 0.1 мл, на 42-ия ден след първоначалната туберкулинизация).

В случай на положителна или съмнителна реакция при диференциалната туберкулинизация се извършва еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД (между 45-ия и 60-ия ден след диференциалната туберкулинизация) в доза 0,2 мл.

В стада с констатирана туберкулоза на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст, се извършват учестени интрадермални изследвания през 2 месеца от датата, на която е заклано последното реагирало животно. В случай на отрицателни резултати за туберкулоза при всички ЕПЖ в стадото следващото изследване се извършва след 6 месеца и при повторно получаване на отрицателни резултати при всички животни стадото се счита за свободно от болестта.

В стада с констатирана туберкулоза по ЕПЖ, които се отглеждат съвместно със свине, се извършва еднократна туберкулинизация на всички свине с говежди и птичи ППД туберкулин едновремено на двете уши.

На фигура 1 е представена схема за извършване на интрадермалните изследвания при ЕПЖ.

Фиг. 1. Схема за извършване на туберкулинизация на ЕПЖ

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

В случай на съмнение за туберкулоза се извършва диагностично/санитарно клане и се вземат проби (лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи) за лабораторно изследване.

Лабораторно изследване на лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи се извършва и при съмнение за туберкулозна находка по време на кланичния месопреглед при редовно заклани животни.

При необходимост и след разпореждане от дирекция ЗХОЖКФ се извършват патологоанатомични и лабораторни изследвания (микробиологични и молекулярнобиологични) на органни проби от възприемчиви диви животни.

Получените резултати от интрадермалните изследвания и наблюдаваните патологоанатомични изменения се попълват в протокол за извършена туберкулинизация и протокол за патологоанатомично изследване.

При внос на говеда от трети страни по време на задължителната карантина се извършва еднократно интрадермално изследване на всички животни, навършили 42-дневна възраст. Изследването се заплаща от собственика на внесените животни.

Подробна инструкция за извършване на туберкулинизация и интерпретация на резултатите, протокол за извършена туберкулинизация и протокол за патологоанатомично изследване се изготвя в началото на надзорния период от дирекция ЗХОЖКФ.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата: 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти: В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация.

Регистрацията на животновъдни обекти се извършва съгласно изискванията на чл. 137 ЗВД.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат говеда, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните: В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация. БАБХ е официалният компетентен орган за идентификацията на животните, който поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задълженията на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.4.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат: Предприемат се мерките съгласно Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, хармонизирана с Директива 64/432/ЕИО.

5. Общо описание на разходите и ползите: 1. Разходи за извършване на туберкулинизация.

2. Разходи за закупуване на говежди и птичи туберкулин.

3. Разходи за вземане и транспортиране на проби до НРЛ „Туберкулоза и антракс“ към НДНИВМИ, гр. София.

4. Разходи за закупуване на диагностични китове и необходимите консумативи за извършване на изследванията.

5. Разходи за обезщетяване на собствениците на заклани и унищожени говеда.

6. Разходи за обезвреждане на трупове на унищожени животни.

7. Разходи за заплащане на труда на изпълнителите на програмата.

8. Разходи за извършените ДДД мероприятия.

Ползи и очаквани резултати от програмата: Ползи от програмата: Очакван резултат: 6. Данни за епизоотологията на заболяването през последните 5 години: 6.1. Данни за извършен надзор и лабораторни тестове през последните 5 години: Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата *Моля, потвърдете, че е извършен официален пост мортем преглед на всички заклани животни: Да

Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата

7. Цели за периода 2016 – 2018 г.: 7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностичните изследвания на терен.

Година: Брой на говедата в България през 2016 г., които да бъдат изследвани

(на база данни за броя на животните към 10.2015 г., 12ВД)

8. Анализ на разходите в програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 21

Програма за надзор на болестта шап по чифтокопитните животни в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболяване: Шап по чифтокопитните животни

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 17 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по чифтокопитните животни и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 29 от 2006 г.), въвеждаща Директива 2003/85/EК от 29 септември 2003 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по чифтокопитните животни.

Контактно лице (име, телефон, e-mail): • Д-р Цвятко Александров – началник-отдел„Здравеопазване на животните“, дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ, тел.: +359 2 915 98 42;  e-mail: t_alexandrov@bfsa.bg

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България: През 90-те години на територията на Република България са констатирани 3 огнища на шап – серотип O1 – всички в Тракия. Първото огнище (O/BUL/1/91) е декларирано през юли 1991 г. През този период България вече е спряла профилактичната ваксинация срещу шап в 30-километровата буферна зона, граничеща с Турция. Огнището е ограничено на територията на с. Стефан Караджово (1), област Ямбол. „Stamping out“ и кръгова ваксинация са изпълнени успешно като контролна политика.

През май 1993 г. е обявено второ огнище на шап. Заболяването е открито в говедовъдна ферма до Симеоновград (2), област Хасково, намираща се в непосредствена близост до международен транзитен път. За втори път stamping out с кръгова ваксинация са приложени успешно. Общо 304 инфектирани и контактни говеда са убити и загробени.

Третото огнище е обявено през 1996 г. в с. Малко Шарково (3), област Ямбол. „Stamping out“ е контролната политика за ликвидиране на огнището. Не е прилагана ваксинация.

1= Стефан Караджово, 1991 г.; 2= Симеоновград, 1993 г.; 3= Малко Шарково, 1996 г.

Фиг. 1. Местоположение на огнищата на шап в Република България през 90-те години.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

На 5-и януари 2011 г. Република България обяви случай на шап при диво прасе, отстреляно в землището на с. Кости, община Царево (област Бургас).

На 9 януари след лабораторно изследване на проби, взети от зоната под ограничение, беше констатирано огнище на шап при домашни животни в с. Кости. Това е първото огнище на шап в България от 1996 г. насам. До 7 април, датата на последното огнище, бяха потвърдени 11 огнища на шап в общините Царево, Малко Търново и Средец в 10-километровия граничен с Турция район, богато населен с възприемчиви за шап диви и домашни възприемчиви животни.

Генното типизиране на изолат от шапния вирус VP1, извършено в Референтната лаборатория на ЕС в Пърбрайт, потвърди близката генетична връзка на този изолат с получавани изолати от азиатската част на Турция, както и с откритите преди три години изолати от шапни огнища от нейната Европейска (Тракийска) част.

За контрол и ликвидиране на болестта България предприе всички мерки за съгласно Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за контрол на болестта шап.

На 30.12.2010 г. при редовен ловен излет са отстреляни три диви прасета в землището на с. Кости, община Царево, област Бургас. При еднa от отстреляните свине са констатирани лезии по четирите крайника. От въпросното диво прасе незабавно са взети и изпратени проби за лабораторно изследване до Националната референтна лаборатория за диагностика на шап в София. Вечерта на 4.01.2011 г. диагнозата шап, серотип О, е потвърдена Ag ELISA, real time RT-PCR и LFD (SVANOVIR, SVANOVA). На 5.01.2011 г. е обявен първият случай на шап при диво прасе на територията на Република България и Европейския съюз.

След потвърждаване на диагнозата ветеринарната служба незабавно започна клиничен и серологичен надзор при домашни възприемчиви животни в населените места и териториите на общините Царево, Малко Търново и Средец, област Бургас. Положителни проби за шап са потвърдени при възприемчиви домашни животни от следните населени места: • 9-и януари в с. Кости, община Царево, разположено в близост до мястото, където е било отстреляно цитираното по-горе диво прасе; • 15-и януари в с. Резово, община Царево, разположено на югоизток от с. Кости и на самата граница с Турция; • 31-ви януари в с. Граматиково, община Малко Търново, разположено на около 7 км на запад от с. Кости; • 19-и март в говедовъдно стопанство, разположено в близост до с. Кирово, община Средец, на 7 км на север от границата с Турция; • 24-ти март в с. Граничар, община Средец, разположено на 3 км на север от границата с Турция; • 25-и в една смесена ферма с говеда и прасета, разположена в близост до с. Голямо Буково, община Средец, разположено на 5 км на североизток от огнището в с. Кирово; • 25-и март в говедовъдна ферма, разположена в близост до с. Факия, община Средец, разположено на запад от огнището в с. Кирово и на 10 км на север от границата с Турция; • 25-и март в говедовъдна ферма, разположена в близост до с. Момина Църква, община Средец, западно от огнището в с. Факия, на 6 км на север от границата с Турция; • 3-ти април в с. Близнак, община Малко Търново, 7 км на север от границата с Турция; • 3-ти април при стадо биволи, пасящо на 2 км на север от с. Близнак, община Малко Търново, разположено на около 5 км северно от границата с Турция; • на 7-и април в с. Долно Ябълково, община Средец, при селското стадо от овце, кози и говеда.

Фиг. 2. Локализация на местоположението, където е отстреляно FMDV положително диво прасе (wb) и 11 огнища/IP, обявени от БАБХ (1-11) през 2011 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

3. Описание на програмата • Епизоотологични проучвания и оценка на епизоотичната обстановка (доказване на отсъствието на шап) и поддържане на статута на страната ни като свободна от шап; • Надзор за ранно откриване на болестта, определяне на типа шапен вирус, установяване на времето и мястото на проникване, източника на инфекцията и факторите за разпространението му в популацията; • Изследвания за установяване на свободните и засегнатите територии и популации и тяхното картографиране с цел прилагане на бързи и ефективни мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването в първичното огнище и за предотвратяване по-нататъшното разпространение на болестта; • Провеждане на активен надзор за установяване динамиката и тенденциите за разпространение на болестта, степента, темповете и посоката на разпространение, популациите, изложени на риск, и изготвяне на прогноза; • Прилагане на мерки за изкореняване на болестта и провеждане на активен надзор за възвръщане на сатута на страната като свободна от болестта шап популации с цел издаването на ветеринарни сертификати в съответствие с кодекса на МБЕ; • Проучване на постваксиналния имунитет в случай на провеждане на кръгова или зонова ваксинация при ликвидиране на огнище като допълнение към стампинг аут метода при използване на DIVA (диференциране на постваксиналните от постинфекциозните антитела); • Оценка на ефективността от прилаганите противоепизоотични мерки и анализ на причините, които могат да доведат до проблеми (например появата на нов щам или на природни и социални явления, които променят движението на хора и животни и др.

Програмата включва: • Лабораторно изследване на кръвни проби от едри и дребни преживни животни и свине и възприемчив дивеч (най-вече дива свиня) за откриване на антитела срещу вируса на шапа (FMDV); • Лабораторно изследване на тъканни проби от домашни и диви възприемчиви животни за доказване на FMDV и типово му определяне; • Клинични прегледи и патологоанатомични обследвания на домашни и диви възприемчиви животни; • Убиване и обезвреждане труповете на инфектирани и контактни възприемчиви животни; • Извършване на ДДД; • Обезщетяване на собствениците за принудително убити и заклани животни.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата: Период на изпълнение на програмата:1.01.2016 – 31.12.2018 г.

X Контрол върху: Х Лабораторно-диагностични изследвания за: Х Клинични прегледи – ветеринарният лекар извършва клиничен преглед или оглед на всички животни от стадото и записва дали има признаци на шап.

Забележка. През време на прегледа е възможно да се вземат проби за лабораторни изследвания, а ако се налага, може да се пристъпи към умъртвяване с диагностична цел и аутопсия на отделни животни.

Х Клане по необходимост на възприемчиви животни в близост до епизоотично огнище.

Х Убиване на животни с клинични признаци и с диагностична цел.

Ваксинация (само спешна, ако това се налага от обстоятелствата).

Лечение

Х Контрол на животинските продукти и пазарите

Х Надзор за: Х Други мерки: • Епизоотологичен надзор – Всички стопанства на териториите и землищата на 21 населени места по протежение на границата ни с Турция се считат за отделни епизоотологични единици и всеки месец ще бъдат посещавани от ветеринарен лекар, който ще извършва клинични прегледи и ще взема кръвни проби от овце и кози, които ще бъдат изследвани за наличие на антитела срещу вируса на шапа. Посещенията и резултатите от прегледите ще бъдат удостоверени с контролни листове и въведени в електронната база данни. При съмнение за шап ще бъдат вземани и изследвани също кръвни и тъканни проби от отстреляни диви възприемчиви видове животни от землищата на тези населени места.

Забележка. Броят на пробите, необходим за ранното откриване на заболяването, се определя по формулата на Cannon (2001) при очаквано разпространение от 5 % и 95 % гаранционна вероятност, което възлиза на около 59 проби от всяко село при всяко посещение, взети на случаен принцип. Виж таблицата по-долу: 1. Таблица за определяне броя на пробите за ранно откриване на шап (a): Очакван процент на разпространение, при което заболяването ще бъде открито. (b): Необходим брой проби съгласно Council Directive 2003/85/EC (5 % prevalence with 95 % CL). (c): Специфичност = 1.

• Диференциално-диагностични изследвания за диференциране на вируса на шапа от вируса на везикулозната болест по свинете, везикулозния стоматит и др. болести по животните, протичащи с везикулозен синдром.

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора, и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата: • Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните е компетентният орган за България, който: • Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение на животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ: • Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните в Бургас, Ямбол и Хасково: • Дирекция „Контрол на храните и граничен контрол“ към БАБХ и нейните дейности на границата: • Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво (община Царево, Малко Търново, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград): – Привежда в изпълнение програмата на местно ниво.

– Извършва клинично наблюдение (според схемата за клинично наблюдение) и проверява чувствителността на домашната популация (в съответствие със схемата за вземане на проби).

– Взема проби от всяко едно съмнително за шап животно и рутинни проби съгласно контролния план.

– Осигурява проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до фермата.

– Контрол на резултатите от клиничния надзор в базата данни, предоставена от регистрираните ветеринарни лекари.

– Контрол на спазването на правилата за регистрация и идентификация на животните, тяхното движение, включително затваряне на ферми, изземване на възприемчиви на шап животни съгласно чл. 139а от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Регламент 882/2004/ЕС.

– Запис на резултатите от мерките за наблюдение, включително вземането на проби от диви възприемчиви животни.

• Изпълнителна агенция по горите към Министерството на земеделието и храните: • Регионални дирекции по горите на Бургас, Ямбол и Хасково: • Национален съюз на ловците и риболовците: • Националната референтна лаборатория по шапа, всички постъпили проби съгласно утвърдените СОП.

• Националната референтна лаборатория за шап в гр. София поддържа постоянна диагностична готовност и: • Гранична полиция към Министерството на вътрешните работи за контрола на границата България – Турция: • Агенция „Митници“ към Министерството на финансите, и по-специално местните структури на граничните пунктове на Капитан Андреево, Лесово и Малко Търново: • Националната полиция към Министерството на вътрешните работи, и по-специално дирекция „Жандармерия“ и техните регионални клонове оказват помощ в зависимост от случая.

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на 21 селища и техните землища, разположени непосредствено по границата с Република Турция, от общините Царево, Малко Търново и Средец на област Бургас, Болярово и Елхово от област Ямбол и общините Тополовград и Свиленград от област Хасково.

Фиг. 3. Населените места (n = 21) по границата с Република Турция, където ще бъде извършен клиничен и серологичен надзор.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата.

4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти: Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (ДВ, бр. 47 от 2006 г.), регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях частнопрактикуващи ветеринарномедицински специалисти. Всички живот-новъдни обекти, в които се отглеждат едри, дребни преживни и свине, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните: В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни; 4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6 от 2006 г.) определят реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.4.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат: Предприемат се мерките съгласно Наредба № 17 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни и за условията и реда за прилагането им, въвеждащаДиректива 2003/85/EO на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО.

4.5. Дефиниции.

4.5.1. Епизоотологичен надзор– методично наблюдение на популациите от възприемчиви към заболяването животни за събиране, обобщаване, анализиране и оценка на данните за здравния им статус, за темповете и динамиката на заболяемостта и смъртността в тях и за оценка ефективността и ефикасността на противоепизоотичните мерки.

4.5.2. Серологичен надзор – надзор върху здравния статус на животни от различни животински популации с цел ранно откриване, ограничаване и ликвидиране на определени болести, който включва изследването на групи от популацията, които в по-голяма степен са изложени на риск от заразяване, както и на проби, които са леснодостъпни, например от кланици, мандри и др.

4.5.3. Скрининг тест – метод, използван за масови изследвания на проби от наблюдаваната популация, при които отрицателно реагиралите животни се приемат за свободни от болестта, а положително реагиралите се подлагат на допълнителни изследвания с други по-специфични (потвърдителни) методи за поставяне на окончателна диагноза.

4.5.4. Епидемиологична единица – групи животни с общо местообитание, които имат епидемиологична връзка помежду си и които са изложени на един и същи риск от заразяване при проникване на шапен вирус.

4.5.5. Огнище на шап – критериите за обявяване на огнище от шап, съгласно които такова следва да се обяви, когато стопанството отговаря на един или повече от следните критерии: 1. Вирусът на шапа е изолиран от едно животно или от някой продукт, произхождащ от това животно, или от средата, която то обитава; 2. Наблюдават се клинични симптоми, съответстващи на шап, в животно от възприемчив към заболяването вид и е установен и идентифициран вирусен антиген или вирусна нуклеинова киселина, специфични за един или повече серотипове на вируса на шапа, в проби от животното или неговата кохорта; 3. Наблюдават се клинични симптоми, съответстващи на шап, в животно от възприемчив към заболяването вид и животно или животни от неговата кохорта са положителни за наличието на антитела срещу структурните и неструктурните протеини, при условие че предишна ваксинация, остатъчни количества от майчини антитела или каквито и да било неспецифични реакции са изключени като възможна причина за серопозитивността им; 4. Вирусен антиген или вирусна нуклеинова киселина, специфични за един или повече серотипове шапен вирус, са установени и идентифицирани в проба, взета от животно от възприемчив към болестта вид, и животните са положителни за наличие на антитела срещу структурните или неструктурни протеини на вируса на шапа, при условие че в случай на наличие на антитела срещу структурните протеини е изключена като възможна причина за серопозитивността предишна ваксинация, остатъчни количества от майчини антитела или някакви неспецифични реакции; 5. Установена е епизоотологична връзка с доказано огнище на шап и поне едно от следните условия са налице: Забележка. Когато предварителен серонегативен статус не може да се очаква, доказването на сероконверсия трябва да се основава на повторни проби, взети два или повече пъти с интервал от поне 5 дни в случая със структурните протеини и поне 21 дни в случая с неструктурните протеини.

4.5.6. Усложнена епизоотична обстановка– когато от въпросната болест са засегнати или съществува опасност да бъдат засегнати голям брой домашни и диви животни от даден район, който преди това е бил свободен от болестта, и има вероятност тя да се вкорени трайно на тази територия, нанасяйки сериозни икономически щети, пасивният надзор трябва да се допълни с активен надзор, подкрепен с диагностичен отстрел на диви животни.

5. Общо описание на разходите, целите и ползите от програмата

1. Разходи за вземане и транспортиране на проби до Националната референтна лаборатория за диагностика на шап в София.

2. Разходи за закупуване на необходимите диагностични китове и диагностикуми и за извършване на изследванията.

3. Разходи за клиничните обследвания на възприемчивите селскостопански животни.

4. Разходи за извършване на ДДД мероприятия и за мерките за контрол върху движението (полиция, охрана и др.).

5. Разходи за обезвреждане труповете на животните.

6. Разходи за компенсиране на собствениците в случай на епизоотични огнища.

7. Разходи за трудови договори на персонал, изпълняващ програмата.

8. Разходи за провеждане на надзора и за изкореняване на заболяването в случай на поява на епизоотично огнище.

Стратегическата цел на програмата е запазване статута на България като страна, свободна от шап без ваксинация.

Оперативната цел еранно откриване при проникване на шап на територията на Република България и прилагане на бързи и ефективни мерки за неговото ограничаване и ликвидиране и за възстановяване на статута на държавата като свободна от тази болест, в т ч: Ползите от програмата следва да бъдат ранно откриване на шап и доказване на свобода от болестта.

6. Данни за епизоотологията на заболяването през последните пет години

6.1. Еволюция на заболяването: 6.1.1. Данни за еволюция на заболяването

Таблица. Хронология на огнищата на шап през 2011 г., включваща детайлна епизоотологична информация

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

7. Цели

7.1. Цели по отношение лабораторните изследвания: 7.1.1. Цели по отношение на диагностичните тестове: 1) Провеждане на серологичен надзор на болестта шап в популация от възприемчиви домашни животни (овце и кози) в Република България и удостоверяване отсъствие на заболяването на територията на страната.

2) Ранна детекция на заболяването в популация от възприемчиви домашни и диви животни на територията на Република България.

Описание на серологичните тестове: 1) Ензим свързан имуносорбентен метод за установяване на антитела срещу неструктурните протеини на вируса на шап (NSP ELISA): 2) ELISA тест за установяване на антитела срещу структурните протеини на вируса на шап (LPBE и др.): Описание на вирусологичните тестове: 1) FMDV/SVDV Ag ELISA: 2) PCR (real time RT-PCR): 7.1.1.1. Брой и спецификация на изследванията: Кръвни проби ще бъдат вземани на всеки три месеца от дребни преживни животни (овце и кози), отглеждани на териториите и землищата на 21 населени места по границата с Турция. Кръвните проби ще бъдат изследвани за наличие на натитела срещу неструктурните протеини на вируса на шап. При положителен резултат „probаng“ проба ще бъде вземана с цел установяване на вирусоносителство. Същевременно ще бъдат извършвани клинични обследвания (поне веднъж в месеца) на всички възприемчиви видове селскостопански животни за откриване на клинични признаци на шап, които ще бъдат документирани с чек листи и вписвани в електронната база данни. Кръвни и тъканни проби ще бъдат вземани и изследвани за шап от диви свине или друг възприемчив дивеч, отстреляни в землищата на тези населени места, само при съмнение.

Тъкънни проби (везикулозен материал) от възприемчиви домашни животни ще бъдат вземани в случай на съмнение за шап.

Период: 1.01.2016 – 31.12.2018 г.

Заболяване(a): Шап Животински видове: овце и кози & диви свине.

План за надзор на болестта шап през 2016 г. (Период: 1.01.2016 – 31.12.2018 г.)

Забележка. * Очаква се овце и кози да бъдат заселени тепърва. В случай че броят на овцете и козите за населеното място е под 60, се вземат проби от всички налични дребни преживни животни.

В допълнение кръвни и тъканни проби ще бъдат вземани от отстреляни и намерени умрели диви животни от възприемчивите видове в граничната зона само при съмнение за заболяването.

9. Детайлен анализ на разходите по програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Забележка. В случай на епизоотично огнище в България и/или влошаване на епизоотичната обстановка всъседни държави броят на пробите и финансовите разходи ще бъдат значително завишени.

Приложение 1

Образец ЗХОЖ – 168/Утвърден със Заповед № 11-40/17.01.2013 г. на изпълнителния директор на БАБХ

КОНТРОЛЕН ЛИСТ ЗА КЛИНИЧНИ ПРЕГЛЕДИ НА ДОМАШНИ ВЪЗПРИЕМЧИВИ ЖИВОТНИ ЗА ШАП, СИН ЕЗИК, ЗАРАЗЕН НОДУЛАРЕН ДЕРМАТИТ, ШАРКА ПО ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ, ЧУМА ПО ДРЕБНИТЕ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ, КЛАСИЧЕСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ И АФРИКАНСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ

Забележка на редакцията: виж образeцa в PDF-а на броя

Ветеринарномедицински специалист ...

(име и фамилия) ...

(подпис и печат)

Настоящият контролен лист се съставя в 2 еднообразни екземпляра – по един за собственика на животновъдния обект или упълномощеното от него лице и един за ветеринарния лекар.

Приложение № 1

Списък на клинично прегледани животни

Приложение № 2

Списък на животните, от които са взети проби за лабораторно изследване

В колоната умрели животни срещу идентификатора се записва датата на смъртта.

Приложение № 3

Данни за собствениците на животни, които пашуват на сборни стада

Приложение 2

Практическо ръководство за определяне възрастта на шапните лезии при говедата и вземане на подходящите проби за лабораторно потвърждение на болестта

Български фокален център към ЕФСА

Център за оценка на риска към

Българската агенция по безопасност на храните

София, 2013 г.

Работна група за изготвяне на ръководството: д-р Георги Чобанов, проф. д-р Георги Георгиев, доц. д-р Бойко Ликов

Център за оценка на риска, бул. Цар Борис III № 136, 1618 София, България

1. Резюме

Шапът е едно от най-важните за ветеринарната медицина заболявания. Въпреки че етиологията и епизоотологията му са известни от много години, все още не може да се прогнозира появата на нови огнища. Бързото разпространение, ниската смъртност и сравнително лекото преболедуване създават условия за неговото широко разпространение за кратко време, поради което борбата с възникналите огнища винаги е прекалено скъпа.

Протичането на заболяването при различните видове животни се манифестира с различна клиника. При домашните животни най-различими са симптомите, които демострират говедата, докато при овцете и козите заболяването обикновено протича със слаба клинична симптоматика, а понякога без явни или с трудно-забележими клинични признаци.

Начинът на излъчване на вируса в околната среда и неговотоо количество зависи от етапа на инфекцията. В зависимост от етапа на инфекцията варира и видът на пробите, както и от метода за доказване наличието на вируса. В тази връзка е от голямо значение да се определи точната дата на инфектиране на животните в огнището.

В настоящата брошура е описан начинът за определяне на най-вероятната дата на проникване на вируса на шапа в огнището. Описани са симптомите при говедата, тъй като при тях тя може да се определи с най-голяма точност. Трябва да се има предвид, че за точното датиране е необходимо да се прегледат колкото е възможно повече говеда от огнището. Разгледана е динамиката на развитие на инфекията с шапен вирус в организма на говедото с периода на виремия и образуването на антитела в динамика и връзката им с използването на подходящи методи за диагностика в лабораторията и най-подходящите проби за всеки етап от патогенезата на заболването.

Ключови думи: шап, лезии, антитялообразуване, виремия, антиген, антитяло, AgELISA, LPBL ELISA, NS ELISA, RT-PCR, probang, carrier status, вземане на проби, езофаго-фарингеален секрет (OP)

2. Случаи на шап в България за периода 1972 – 2011г.

За този период е установен шап по години в следните населени места: с. Нова Черна (Сс) 1972 – 1973г. (субтип А5). За 3 месеца са обхванати повечето от окръзите на Северна България – от Силистренски до Врачански; 1977 г. – с. Сламино и с. Каравелово (Яб); 1979 г. – с. Кунино (Вр) (субтип С1); 1981г. – КОС Ямбол (О1, А22); 1984 – 1985г. – с. Млекарево (Сл), с. Ханово (Яб), с. Радовец (Яб), с. Маточина (Хс) – субтип Азия 1; 1991г. – с. Стефан Караджово, Яб, О1; 1993 г. – Симеоновград, Хасковска област – О1; 1996г. – с. Малко Шарково, Ямболска област – О1; 2011 г. – 11 епизоотични огнища в Бургаска област (с. Кости, с. Резово, с. Граматиково, с. Кирово, с. Граничар, с. Голямо Буково, с. Факия, с. Момина църква, с. Близнак – две епизоотични огнища, и с. Долно Ябълково) – субтип О1. На картата са представени случаите на шап за периода 1991 – 2011 г.

Забележка на редакцията: виж картата в PDF-а на броя

3. Характеристика на заболяването и епизоотична обстановка

Причинителят на шапа е от семейство Picornaviridаe, род Aphthovirus, със седем серологични типа и над 65 субтипа на вируса. Шапът е силноконтагиозна, остро протичаща вирусна инфекция по чифтокопитните животни, особено при говедата. При другите преживни животни и най-вече при овцете заболяването може да протече протрахирано, с умерена и нехарактерна клинична симптоматика или олигосимптомно. Шапният вирус се характеризира не само с високата си устойчивост и преживяемост в околната среда, но и със свойството да се задържа за по-къс или по-дълъг период в лимфоретикуларната тъкан (назо-фарингеалната област и сливиците) на преболедувалите животни. Този „carrier status“ при овцете продължава до 9 месеца, при козите до 2 години, при говедата до 3 години, а при биволите и до 5 години. Практически само свинете, прекарали шапна инфекция, след 28 дни са свободни от този вирус и за това сред популацията от свине не се провежда серологичен надзор (serum surveillance).

Възприемчиви към шапа животни са основно преживните животни и свинете, като повече от 70 вида животни са възприемчиви в по-голяма или по-малка степен. Същественото за това заболяване е, че всички видове животни следва да се считат за възприемчиви до момента, в който това не бъде отхвърлено официално, и задължително след лабораторно изследване на подходящи проби. Най-важните видове за следене разпространението на заболяването са говедата, биволите, свинете, овцете и козите. Освен тях заболяването засяга още яковете и дивите говеда, африканските биволи (субклинично), камелидите (камили, лами, гуанако и алпака). Елените и антилопите също са възприемчиви и могат да предават вируса на чувствителните домашни животни. Слонът е изключително възприемчив. В природата заболяването може да обхване още и таралежите, а също и някои гризачи.

Фиг. 1. Карта на разпространението на вируса на шап в света през 2012 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Откриването на циркулацията на вируса на шапа е много важно поради големия икономически ефект, който нанася заболяването. Така например икономическите загуби от епизоотията в Тайван през 1997 г. възлизат на 1,6 милиарда долара, във Великобритания през 2001 г. – 3,1 милиарда паунда директни загуби и 3,6 милиарда – косвени. Ликвидирането на шапа в Симеоновград през 1993 г. възлиза на $ 386 000, от които $ 180 000 за обезщетения, като непреките щети се оценяват на $ 70 000 000. Общо директните и индиректните щети се оценяват на около 2 % от годишния бюджет на страната за 1993 г. Щетите от огнището в Малко Шарковo, област Ямбол, през 1996 г. са оценени на $ 325 000, като косвените щети не са изчислявани, но обикновено те са десетократно по-големи.

Самото развитие на инкубационния период във всяко животно продължава от 1 до 14 дни, но най-често този период варира между 2 и 5 дни, като при поемане на по-голяма доза от инфектиращия агент периодът се скъсява. Друга особеност е, че заразяването на говедата и овцете най-често става аерозолно, а при козите и свинете – както аерозолно, така и алиментарно. Контактното заразяване през кожата и лигавиците е възможно при всички възприемчиви видове.

В последните години все по-голямо значение в епизоотологията на заболяването се отдава на скритото вирусоносителство при животните („carrier status“). По дефиниция за такова се говори, когато инфекциозен шапен вирус или неговият геном могат да бъдат установени в езофаго-фарингеален секрет след 28-ия ден от началото на инфекцията. Перзистираща инфекция може да се развие вследствие на клинично преболедуванe или при ваксинирани животни, влезли в контакт с теренен вирус, като периодът на носителство варира при различните видове животни от 9 месеца при овце и кози до 24 месеца при преболедували говеда и над 5 години при африканския бивол (African buffalo).

Мултипликацията на вируса в заразено говедо е отразена на таблица 1: Таблица 1. Наличие на вируса на шапа в говедо, инфектирано посредством индиректен контакт с прасе (ден 0 – ден на поява на лезиите)

Поради голямата контагиозност и бързото разпространение на заболяването много е важно да се определи най-вероятната дата на проникване на вируса в съответната ферма. Откриването на вероятната дата на проникване на вируса във фермата става най-лесно чрез определяне възрастта на самите афти поради факта, че развитието на афтите в устната кухина на говедата е строго закономерно. Прибавянето на инкубационния период към времето за развитие на лезиите при говедата с много голяма вероятност може да даде отговор на въпроса за вероятната дата на проникване на вируса във фермата или стадото. При проникване на вируса в една ферма той не заразява всички животни по едно и също време. Така в едно и също стадо в началото на епизоотичния взрив се констатират животни на различен етап от развитието на болестта. Целта на клиничното обследване е да се установят животните с най-стари лезии.

В редки случаи дори е възможно да има последователно заразяване на животните с два различни серотипа на вируса на шапа, в резултат на което на едно и също животно може да се наблюдават лезии с разлика от 1 и повече седмици. Описаното дотук показва, че при определяне на вероятната дата на проникване на вируса на шапа е изключително важно да се прегледат колкото се може повече говеда в огнището.

Прегледът следва да обхване венците, езика, устната кухина и носа. При прегледа на копитата трябва да се огледа венечният ръб, междукопитната цепка, петите, допълнителните пръсти. При свинете е особено важно да се притисне венечният ръб на копитото. Трябва да се прегледа и млечната жлеза (цицките). Показателни за заболяването са смъртността при младите животни (миокардит) и абортите при възрастните.

Излъчването на вируса от вече инфектирани животни е различно по количество в зависимост от вида животно и етапа на инфекцията. Най-общо то е показано на долната таблица: Таблица 2. Излъчването на вирус от инфектирани животни в зависимост от вида животно и етапа на инфекцията (ден 0 – ден на поява на лезиите)

Прави впечатление, че излъчването на вируса започва няколко дни преди появата на клиничните симптоми на болестта и следва да се има предвид при пробовземането.

4. Диагностични методи

Имунитетът при шап основно се проявява чрез образуването на типово специфични антитела срещу вируса. Времевият прозорец за поява на вируса на шапа в кръвта, клиниката и имунният отговор при инфектирана крава са дадени на фиг. 2.

Съвременните серологични методи, описани в Ръководството за диагностични тестове и ваксини на OIE (Manual of Diagnostic Tests and Vaccines for Terrestrial Animals, 2010), са насочени към откриване основно на антитела от клас IgG в клинични проби от различно естество, като кръвен серум и мляко. Те могат да бъдат използвани както за проследяване на имунния отговор във ваксинирана популация животни, така и като потвърдителен тест при клинично инфектирани животни, имайки предвид бързия имунен отговор при шапната инфекция (8 – 12 дни), особено в случаите, когато заболяването протича с по-слабо проявена клиника или при установяването на по-стари лезии.

Статистически базираното пробовземане при извършване на серологичнен мониторинг дава възможност за доказване на наличие или отсъствие на шапна инфекция в дадено поголовие или регион. Рутинно използваните серологични тестове за диагностика на шапа са ензимосвързаните имуносорбентни тестове (ELISA) за доказване на антитела срещу структурни и неструктурни протеини на вируса в различните си модификации и реакция вирус неутрализация, надлежно отразени на фигура 3.

Фиг. 2. Времеви прозорец за поява на вируса на шапа в кръвта, поява на клиника и имунен отговор при инфектирана крава. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

След повишаване на температурата във фазата на виремия (фигура 2) следва фазата на антитялообразуване. Три до пет дни от първата проява на клиника антителата могат да се установят с помощта на ELISA. Динамиката на антитялообразуване е добре изучена при естествена или експериментална инфекция с вируса. Най-високо ниво на антителата се констатира между 14 и 21 дни след началото на инфекцията. Сравнително високи титри на антителата обикновено се задържат много месеци след инфекцията и могат да бъдат открити при преживните животни до няколко години. При прасетата, особено при младите, антителата могат да се открият само за няколко месеца.

Антителата, образувани срещу неструктурните протеини (NSP) на шапния вирус, представляват интерес, тъй като те са естествен „маркер“ на шапна инфекция. Това прави NS ELISA тестовете подходящи за целите на ранната диагностика. Разработването на NS ELISA метод, който да е бърз и лесен за изпълнение и да осигурява детекция на вируса на шапа без значение от серотиповата му принадлежност, позволява разграничаване на ваксинираните от инфектирани или реконвалесцентни животни и има изключителна практическа стойност. Такъв метод е особено подходящ за целите на превантивния активен надзор на шапа особено в страни, в които не се прилага ваксинация като част от стратегията им за борба със заболяването. Той е особено полезен и когато се очаква проникване на вируси на шапа от различни серотипове, какъвто е случаят между България и Турция. Азиатската част на Република Турция (Анадола) от години е ендемична по отношение на вируса на шапа и в нея едновременно циркулират до три различни серологични типове на вируса (О, А и Азия). Използването на тази техника в лабораторната диагностика на заболяването в България се обосновава с факта, че цялата популация от преживни животни у нас не подлежи на ваксинация срещу шап и наличието на 280-километровата обща граница с Република Турция, а откриването на NS ELISA позитивни серореагенти ще бъде сигурен сигнал за трансгранично навлизане и циркулация на инфекция от шап в страната.

Фиг. 3.Серологични методи за откриване на антитела срещу вируса на шапа.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Лабораторни методи за доказване на вируса на шапа или неговия геном

Индиректна (двойна) „сандвич“ ELISA за доказване на шапен антиген в теренни проби (афти, везикули, везикулозна течност и т.н.). Методът дава възможност за директно определяне на серотиповата принадлежност на изолирания теренен щам, както и отдиференциране от вируса на везикулозната болест по свинете (SVD) (Ferris, N. P. , Dawson, M. 1988 и Hamblin, C. и сътр., 1984).

Антиген ELISA техниката доказва 70 – 80 % от позитивните проби, като в същото време на изследване може да се определи и типа на вирусния щам (О, А, Asia-1, SAТ-1, SAТ-2, SAТ-3). В диференциално диагностично отношение той е насочен и към определяне на антигена на вируса на везикулозната болест по прасетата.

Полимеразно-верижна реакция в реално време (Real time RT-PCR)

Това е бърз и съвременен метод за качествено или количествено определяне в реално време на таргетна секвенция от генома на вируса на шапа на базата на детекция на флуоресцентен сигнал, излъчван от различни химични маркери. Отчитането на сигнала се извършва през цялото време на анализа и позволява следене на резултата в реално време, без да е необходимо да се изчаква приключване процеса на амплификация (end-point analysis) на реакцията.

По такъв начин в зависимост от етапа на развитие на заболяването шап в лабораторията могат да се използват различни техники. Познаването им е важно за специалистите на терена, за да могат те правилно да се ориентират и винаги да вземат и изпращат за изследване подходящите проби. Времевите прозорци, използваните техники и видът на пробите могат да се видят на таблица 3: Таблица 3. Времеви прозорци за различните техники за откриване на шапа и вид на подходящите проби (ден 0 – ден на поява на лезиите)

В последните години все по-голямо внимание се обръща на възможностите за децентрализирана предварителна извънлабораторна диагностика, включително и на терена, в съмнителната ферма. Изключително подходящи за целта са преносимите хроматографски тестове (LFD) като елемент от системата за ранна диагностика и оповестяване на заболяването, която обаче задължително трябва да бъде лабораторно потвърдена! Те могат да бъдат използвани за ранно разкриване на вторични огнища на заболяването. Преносимите хроматографски тестове са използвани при лабораторни условия за установяване на шапен вирус във везикулозен материал от едри преживни животни (говеда, област Бургас) и клетъчно културална супернатанта, получена при култивиране на шапен вирус, серотип О-1 Лозана на постоянната клетъчна линия BHK 21.

Описаната диагностична схема е използвана при изследването на проба от диво прасе, отстреляно в района на с. Кости, община Царево, област Бургас. В периода 4.02. –14.02.2011 г. са изследвани общо 18 броя проби от едри преживни животни (говеда) от селата Кости и Резово, област Бургас, при комбинирано приложение на LFD, ag ELISA и r RT-PCR, като е установена 100 % корелация между Ag ELISA (IAH, Pirbright) метода и преносимите хроматографски тестове (SVANODIP, SVANOVA) и r RT-PCR (5’UTR и 3D) (таблица 4, фигура 5).

Таблица 4. Степен на корелация между Ag ELISA (IAH, Pirbright), RT-PCR (3D) и преносимите хроматографски тестове (SVANODIP, SVANOVA)   Фиг. 5. Лабораторни методи за диагностика на шап.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Като недостатък на преносимите хроматографски тестове може да се посочи субективното отчитане на резултата (и двата теста по-долу са положителни, въпреки че единият от тях е с доста по-слаба реакция): Фиг. 6. Бързи (LFD) хроматографски тестове за диагностика на шап.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Голямото предимство на тези тестове се дължи на факта, че при тях липсват кръстосани реакции с вируса на везикулозната болест по свинете (SVD), както и бързината на анализа (20 мин.), което определя приложението им като алтернативни, насочващи тестове в допълнение към класическата схема за диагностика на шапа, включваща Ag ELISA и r RT-PCR. Окончателната диагностика на заболяването е свързана с изолация на етиологичния агент върху чувствителни клетъчни линии (IBRS-2, BHK, ZZ-r 127) и определяне на серотиповата принадлежност на изолирания щам при комбинирано приложение на VI и Ag ELISA. Това най-често се прави в Референтната лаборатория на ЕС в Пърбрайт, Англия.

На базата на досегашния опит на НРЛ за шап и везикулозни болести към НДНИВМИ и съвременните тенденции в диагностиката на шапа може да се обособи примерна схема за лаборатрна диагностика на шапа при запазване на приоритетната роля на изследването в лабораторни условия и използването на комбинацията Ag ELISA + r RT-PCR + LFD + VI. (фигура 7).

Тази схема за диагностика на шапа е залегнала и при разработването на лабораторен план за спешни мерки (контингенс план) в случай на съмнение, за потвърждаване на огнище на заболяването.

Отново следва да се подчертае, че в началните стадии на инфекцията от шап доказването на вируса или неговата нуклеинова киселина излизат на преден план. Образуването на специфични антитела срещу вируса все още е едва започнало или титрите са толкова ниски, че отрицателният резултат е най-често налице.

Фиг. 7. Схема за диагностика на шап и надзор на шап в НРЛ при НДНИВМИ.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

5. Определяне възрастта на лезиите

Определянето възрастта на лезиите (афтите) при говедата има за цел: 1. Да се даде възможност за подбора на най-подходящите проби за лабораторията; 2. Да се определи по възрастта възможно най-старите установени лезии при животни в стадото и евентуално да се определи най-ранното време за проникване на вируса, като се отчита и инкубационният период.

Определянето възрастта на афтите има ориентировъчно значение за епизоотологичното проучване. Следва веднага да се отбележи, че определянето на възрастта на ранните лезии от 1 – 5-дневна възраст не почива на научна основа. То е само ориентировъчно и изисква голям клиничен опит. Освен това допустимата вариация във възрастта на лезиите е около 1 ден. Тази възможна грешка след 5-я ден намалява. За да се намали рискът от грешки, следва да се прегледат колкото се може повече животни в стадото.

5.1. Откриване на шапни лезии на възраст 1 ден в стадото.

Еднодневните лезии при говедото се изразяват в образуването на мехурчести сребристи или перлени образувания по лигавиците на носното огледало, по устните, гингивите, в интердигиталното пространство или по кожата на цицките на вимето при лактиращите крави. В началото те са проминиращи над повърхността и имат изглед на перли „blisters“. При обследване на устата в ранни етапи от заболяването се наблюдават везикули по зъбния ръб, от вътрешната страна на устните, понякога в подножието на носното огледало, както и по горната повърхност на езика. Първоначално везикулите са с малки размери, съдържащи сламеножълта прозрачна течност, като в последствие нарастват до големина на лешник или по-големи, особено по гърба на езика. Две или повече везикули могат да се обединят и формират голям везикул, понякога покриващ половината повърхност на езика.

Лезиите по краката се развиват по същото време или малко по-късно от тези по устата и устната кухина. Най-често те се наблюдават в задната част на копитата, по коронарните ръбове и в междупръстовото пространство.

Забележка на редакцията: виж снимката в PDF-а на броя

Най-подходящ материал за доказване на вируса на шапа за лабораторията представлява афтозната течност и епитела на афтата или епител от току-що разкъсана афта, взет принудително с помощта на остра ножица или пинсета (около 2 см2).

Тези проби,поставени в подходящ фосфатно буфериран разтвор с pH 7,2 – 7,6 с антибиотици и подходящо транспортирани в охладено състояние (2 – 4 оС), дават най-голям шанс и сигурност за правилно поставяне на диагнозата шап в специализираната лаборатория.

Ранните етапи на развитие на лезиите при кравите и появата на т.нар. първична афта обикновено остават скрити, без клинична изява се характеризират с повишаване на температурата, угнетеност от страна на животните и спад в консумацията на фураж. Наблюдава се рязък спад в млеконадоя при млекуващите крави. В рамките на няколко часа обикновено започва образуването на вторичните афти и везикули.

Най-общо, лезиите при говедата на първия ден на поява на афтите може да се опишат като участъци с проминиращ сребрист или обезцветен епител, които впоследствие се променят до изпълнени с течност везикули (мехурчета): Забележка на редакцията: виж снимките в PDF-а на броя

5.2. Откриване на шапни лезии на възраст 2 – 3 дни.

Впоследствие везикулите се пукат и оставят лезии по лигавиците и кожата. Кожата (лигавицата) лесно се отстранява, като остават открити зачервени подкожни участъци.

Характерни са премляскването поради болезненост в устната кухина и усилената и свръх-обилна саливация след пукането на първите афти.

Забележка на редакцията: виж снимките в PDF-а на броя

По същото време се появяват болките по краката. Животното или постоянно лежи, или се движи изключително внимателно, с широки настрани крачки, по начин сякаш прескача някое препятствие (ходене в „паници“). Обикновенно куцотата се влошава. Загубата на кондиция е свързана с треската и отчасти с болката в устната кухина, водеща до пълен отказ от храна.

Забележка на редакцията: виж снимките в PDF-а на броя

Кравите с везикули по папилите на млечните жлези оказват съпротива при доене.

Забележка на редакцията: виж снимките в PDF-а на броя

След спукването на везикулите температурата спада, болката намалява и животните отново започват да поемат храна.

Лезиите на 2 дни най-типично се описват като прясно спукани везикули (мехурчета), през които се откроява свежа субмукоза или дерма, ръбовете на афтите са ясно очертани и липсва отлагане на фибрин: Забележка на редакцията: виж снимките в PDF-а на броя

5.3. Откриване на шапни лезии на възраст 3-4-5 дни в стадото.

Лезиите на възраст 3-4 дни се характеризират с това, че резките очертания на лезиите вследствие пукането на афтите започват да се загубват, в основата на спуканите афти епителът от субмукозния слой започва да гранулира, а самият кратер на язвата се запълва с фибринови нишки.

Към четвъртия ден фибрина е в по-големи количества, лесно се забелязва новото израстване на епитела в периферията на язвите.

Забележка на редакцията: виж снимките в PDF-а на броя

Разграничаването на малко по-възрастните лезии (4 – 5-дневни) е повече или по-малко субективно и се основава на факта, че те съдържат повече фибрин. Петдневните язви по езика на говедо, запълнени изцяло с фибринни маси.

Забележка на редакцията: виж снимките в PDF-а на броя

След 6-ия ден започва организиране на лезиите, а запълването на язвите с нова епителна тъкан е доста напреднало.

Забележка на редакцията: виж снимката в PDF-а на броя

Следва да се отбележи, че доказването на вируса на шапа в епител от лезии на възраст, по-голяма от 4 – 5 дни, е вече проблематично (таблица 3) и диагностиката на шапа на този етап, когато епителните лезии застаряват, а образуването на антителата е все още в начален стадий, създава най-много предпоставки за фалшиво негативни резултати в лабораторията. Макар от епизоотологична гледна точка инфекцията да се развива в геометрична прогресия, факт е, че в стадото вирусът на шапа не засяга едновременно всички животни. По тази причина вероятността все още да има животни в по-ранен стадий на инфекцията е все още голяма и следва да се прегледат възможно по-голям брой животни, за да се издирят и установят по-ранни лезии, като пробите за вирусологично изследване следва да се вземат именно от най-ранните лезии.

5.4. Откриване на шапни лезии на възраст 6 – 8-и ден и по-възрастни в стадото.

Новосформираната епителна тъкан бързо запълва ерозиите, язвите и пораженията изглеждат като цикатриксни полета с млад сланинестобял непигментиран епител.

При 10-дневни лезии по езика на говедото цикатризиралият епител напълно запълва увредените епителни участъци: Забележка на редакцията: виж снимките в PDF-а на броя

6. Вземане на орофарингеални проби за вирусологично изследване

Орофарингеалните проби (ОР, пробанг тест) се вземат с помощта на специални метални канистри, съобразени с големината на преживните животни: Забележка на редакцията: виж снимката в PDF-а на броя

Те са най-подходящи за пробовземане в периода 4-10-15-и ден от началото на шапната инфекция поради факта, че вирусът се натрупва в назо-фарингеалната лигавица и „остъргването й“ с помощта на тези канистри дава възможност да се добие вирус с най-висока концентрация в периода, когато доказването му в лезиите е проблематично и може да даде фалшиво негативни резултати. Този период, както вече бе отбелязано, съвпада с времето, когато специфичните антитела срещу вируса все още не са се образували или титърът им е все още твърде нисъск за да се постави със сигурност етиологичната диагноза.

Тук е мястото да се отбележи, че в много по-късните фази на инфекцията пробанг или ОР проба задължително се взема, дори когато клиничните симптоми на болестта са отшумели напълно, и този факт се основава на феномена на безсимптомно носителство („carrier status“) на вируса в назо-фарингеалния лимфен пръстен и лигавици при дребните преживни до 9 месеца, при говедата – до 2 години, при биволите – до 3 години, а при кафарския бивол в Африка – до 5 години.

7. Заключение

При епизоотологичното проучване на нововъзникнало огнище на шап определянето на най-вероятната дата за проникване на вируса е от решаващо значение за налагане на мерките, определени от Директива 85/2003/ЕС/. Фактът, че симптомите на шапа при говедото са най-типични, дава възможност с най-голяма достоверност да се определи вероятното време за проникване на вируса в стадото или фермата. За по-точно определяне на времето за това проникване е необходимо да се прегледат възможно повече заболели животни. Най-подходящият материал за доказване на вируса на шапа за лабораторията представлява афтозната течност и епитела на млада афта, взети принудително, или само епител от току-що разкъсана афта.

Доказването на вируса на шапа в епител от лезии на възраст, по-голяма от 4 – 5 дни, е вече проблематично. Най-подходящи за пробовземане в периода 4-10-15-и ден от началото на шапната инфекция е орофарингеалният секрет (ОР). В този период доказването на вируса в лезиите може да даде фалшиво негативни резултати. ОР проба задължително се взема и при животни в много по-късните фази на шапната инфекция, дори когато клиничните симптоми на болестта напълно отсъстват. Вирусът на шапа засяга лимфоретикуларната тъкан. На този факт се основава феномена на безсимптомното носителство („carrier status“) на вируса в назо-фарингеалния лимфен пръстен и лигавици при преживните животни с различен период след преболедуването от шап.

Рутинно използваните серологични тестове за диагностика на шапа са ензимосвързаните имуносорбентни тестове (ELISA) за доказване на антитела срещу структурни и неструктурни протеини на вируса в различните си модификации. Антителата, образувани срещу неструктурните протеини (NSP) на шапния вирус, представляват интерес, тъй като те са естествен „маркер“ на шапна инфекция и не са серотипово специфични. Това прави NS ELISA тестовете подходящи за целите на ранната диагностика. NS ELISA тестът е особено полезен, когато се очаква множествено проникване на вируси на шапа от различни серотипове. В Република Турция (Анадола) от години едновременно циркулират до три различни серологични типове на вируса на шапа (О, А и Азия). Използването на тази техника в лабораторната диагностика и откриването на NS ELISA позитивни серореагенти следва да се счита като сигурен сигнал за трансгранично навлизане и циркулация на инфекция от шап в страната.

8. Литература

1. Разпространение на шапа по света през 2012 г. по данни на Международното бюро по епизоотиите (http://www.oie.int/en/animal-health-in-the-world/official-disease-status/fmd/en-fmd-carte/).

2. Използвани са снимки от личните архиви на проф. Г. Георгиев и д-р Г. Чобанов и от EUFMD (http://www.flickr.com/photos/eufmd/sets/72157632537791410/).

3. Полихронова, Л., 2010. Съвременни методи за диагностика на шапа и оценка на възможностите за прилагането им при надзора на заболяването в Република България. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор“.

4. Полихронова, Л., Чакърова, С. и Г. Георгиев, 2011. Лабораторна диагностика на шапа. Вет. Сбирка 1 – 2, 38 – 39.

5. Hamblin, C., Armstrong, K. M., Hedger R. S. 1984. A rapid enzyme linked immunosrbent assay for the detection of food and mouth disease virus in epithelial tissue. Vet. Microb. 9, 435 – 443.

6. Ferris, N. P. , Dawson, М., 1988. Routine application of ELISA in comparison with complement fixation for the diagnosis of food and mouth disease and swine vesicular disease. Vet. Microbiol. 16, 201 – 209.

7. OIE (World Organisation for Animal Health) 2010. Manual of diagnostic tests and vaccines for terrestrial animals. 5th Ed. Parts I and II. OIE, Paris.

Приложение № 22

Програма за надзор и контрол на болестите по пчелите в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболявания: акароза, американски гнилец, малък кошерен бръмбар и нозематоза по пчелите

Животински вид: пчели

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 10 от 2015 г. за условията и реда за идентефикация на пчелните семейства (ДВ, бр. 27 от 2015 г.) и Наредба № 11 от 2015 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите (ДВ, бр. 27 от 2015 г.).

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): • д-р Калинка Гургулова – ръководител на Националната референтна лаборатория, тел.: 02/953 05 26; e-mail: ndrvmi-s@vetinst-bg.com

2. Исторически данни за епизоотологията на болестите по пчелите в България

Териториално разпространение на заболяването американски гнилец в България

Териториално разпространение на заболяването нозематоза в България

3. Описание на програмата и цели

Програмата включва: • Клинични прегледи на пчелните семейства; • Лабораторно изследване на проби от пчели и пчелно пило; • Убиване и обезвреждане на заразените с американски гнилец или малък кошерен бръмбар пчелни семейства; • Обезщетяване на собствениците за унищожените животни, продукти и инвентар.

Цел и ползи от програмата: В настоящата програма са посочени схемите за профилактика и надзор на заразните болести с цел гарантиране на благополучен здравен статус на отглежданите на територията на страната пчели и гарантиране на качествена продукция.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата

Период на изпълнение на програмата:1.01.2016 – 31.12.2018 г. (да се отбележи с Х) х Контрол х Лабораторно изследване х Убиване на животни с клинични признаци х Лечение х Контрол на животинските продукти х Надзор

4.2. Организация, изпълнение и контрол на програмата (задължения на КО, лаборатории, регистрирани ветеринарни лекари, собственици, други заинтересовани институции, организации или лица): • БАБХ извършва официален ветеринарен контрол на всички пчелини в Репубика България чрез изпълнение на мерките, включени в Държавната профилактична програма: • Директорите и началник-отделите „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните изпълняват програмата за профилактика, контрол и ликвидиране на болестите на регионално ниво.

• Националната референтна лаборатория „Здраве на пчелите“ към НДНИВМИ: 4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще бъде изпълнявана на територията на цялата страна.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата: 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистриране на заразните болести по животните определят реда и условията за обявяване на заразните болести и Наредба № 11 от 2015 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите.

4.4.2. Целеви животни и популации: Пчелни семейства, пчели майки, пило.

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти и идентификация на животните: Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти: В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация.

Регистрацията на животновъдни обекти се извършва съгласно изискванията на чл. 137 ЗВД.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат пчелни семейства, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, смърт и др. на отглежданите в обекта пчелни семейства.

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, т. 5 ЗВД.

4.4.4. Изисквания за движение на животните и посочване на съответната нормативна база: Наредба № 10 от 2015 г. за условията и реда за идентификация на пчелните семейства и Наредба № 11 от 2015 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите и чл. 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определят реда и условията за обявяване на заразните болести.

4.4.5. Схема за вземане на проби, методи за лабораторно изследване и посочване на съответната нормативна база: Лабораторно-диагностичните изследвания за акароза се извършват по методи, посочени в глава 2.2.1 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.

Лабораторно-диагностичните изследвания за американски гнилец по пчелите се извършват по методи, посочени в глава 2.2.2 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.

Лабораторно-диагностичните изследвания за малък кошерен бръмбар се извършват по методи, посочени в глава 2.2.5 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.

Лабораторно-диагностичните изследвания за нозематоза по пчелите се извършват по методи, посочени в глава 2.2.4 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.

4.4.6. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат: Предприемат се мерките съгласно Наредба № 11 от 2015 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите.

4.4.7. Компенсации за умрели или умъртвени животни: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определят реда и условията за обявяване на заразните болести.

5. Общо описание на разходите и ползите

Разходи за: 6. Данни за извършен надзор и лабораторните тестове

6.1. Данни за надзора и лабораторните тестове за американски гнилец

6.2. Данни за надзора и лабораторните тестове за нозематоза

7. Цели и стратегии за периода 2016 – 2018 г.

7.1. Акароза: При влошена епизоотична обстановка по отношение на болестта в граничещи с Репубика България страни, в общините, съседни на засегнатата страна, по нареждане на ЦУ на БАБХ ранна пролет (февруари – март) и/или късна есен (октомври – ноември) се вземат проби от 1 % от пчелините в застрашените общини. Вземат се 50 броя пчели от всяко семейство (пълзящи, неспособни да летят или умрели пчели, намерени до около 3 метра от кошера) и се изпращат за изследване в акредитирана лаборатория.

В случаи на изпращане на проби от умрели пчели смъртта на пчелите не трябва да е настъпила преди повече от два-три дни.

Лабораторно-диагностичните изследвания за акароза се извършват по методи, посочени в глава 2.2.1 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.

7.2. Американски гнилец: Извършват се: Проби за лабораторен анализ се вземат при съмнение за гнилцови заболявания, като същите се придружават с писмо по утвърден образец (образец ЗХОЖ – 31) до акредитирана лаборатория за изследване.

Лабораторно-диагностичните изследвания за американски гнилец по пчелите се извършват по методи, посочени в глава 2.2.2 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.

7.3. Малък кошерен бръмбар: При провеждане на пролетните и есенните прегледи на пчелните семейства се извършва и преглед за наличие на малък кошерен бръмбар.

При съмнение за възникване на болестта се вземат проби (възрастни бръмбари и ларви), които се умъртвяват чрез замразяване или при поставяне в 70-градусов алкохол. Пробите се придружават с писмо по утвърден образец (образец ЗХОЖ – 31) до акредитирана лаборатория за изследване.

Лабораторно-диагностичните изследвания за малък кошерен бръмбар се извършват по методи, посочени в глава 2.2.5 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.

7.4. Нозематоза: Извършва се задължителен преглед и вземане на проби от подмора през периода от 1 февруари до 15 май на всички майко-производни стопанства, както и при всяко съмнение за възникнало заболяване. При липса на подмор се взема проба, която съдържа 60 – 100 живи пчели. Пробите се изпращат за изследване в акредитирана лаборатория.

Лабораторно-диагностичните изследвания за нозематоза по пчелите се извършват по методи, посочени в глава 2.2.4 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.

7.5. Брой пчелни семейства по региони и брой проби при съмнение за американски гнилец: 8. Анализ на разходите в програмата.

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Цялостната сума за изпълнение на програмата за една календарна година в България е 1 477 440,50 лв., а за период от 3 години (2016 – 2018 г.) е 4 432 321,50 лв.

Приложение № 23

Програма за надзор на екзотични и неекзотични болести по рибите и двучерупчестите мекотели в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболявания по рибите и двучерупчестите мекотели: Екзотични (епизоотична хемопоетична некроза) и неекзотични (вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза, инфекциозна панкреатична некроза, инфекциозна анемия по сьомгата, кой херпес вирусна инфекция по шарана, пролетна виремия по шарана, мартелиоза по двучерупчести мекотели).

Период на изпълнение:  1.01.2016 – 31.12.2018 г.

Референции към този документ: БАБХ извършва официален ветеринарен контрол на аквакултурнопроизводствения бизнес и одобрените преработвателни предприятия съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, изискванията на чл. 3 от Регламент (EC) № 882/2004, чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредба № 17 от 2008 г. за здравните изисквания към стопанските водни животни, продуктите от тях и предпазването и контрола на болести по водните животни (ДВ, бр. 64 от 2008 г.), Директива 2006/88/ЕС и Решение 1554/2015 г. за определяне на правила за прилагане на Директива 2006/88/ЕО по отношение на изискванията за надзор и диагностичните методи.

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): • Проф. Ваня Чикова – ръководител на Националната референтна лаборатория, тел.: 02/953 05 26; e-mail: ndrvmi-s@vetinst-bg.com.

2. Исторически данни за епидемиологичното развитие на заболяванията: В периода 1980 – 1989 г. вирусната хеморагична септицемия (ВХС) бе широко разпространена в пъстървовите стопанства, предимно от Смолянски регион. През следващите години на икономическа стагнация голяма част от рибовъдните ферми не функционираха. След възстановяване на рибопроизводството се наблюдава трайна тенденция за намаляване броя на огнищата, като заболяването се проявява спорадично в отделни ферми.

През 2011 г. бяха регистрирани 2 огнища на ВХС, едното от тях в регион на страната, където ВХС никога не е установявана и технологичните връзки са се ограничавали само до вноса на оплоден хайвер. В периода 2013 – 2015 г. в страната не са доказани случаи на ВХС и инфекциозна хемопоетична некроза по пъстървите. Инфекциозна панкреатична некроза по пъстървата обаче получи широко разпространение и е установена в 12 рибовъдни стопанства. При проведените скринингови изследвания няма данни за проявление на кой херпес вирусна инфекция и пролетна виремия по шарана.

Проведените епизоотологични наблюдения показват, че рибовъдните ферми, разположени на различни водоизточници и дори от различни региони на страната, осъществяват интензивни технологични връзки, които невинаги подлежат на ветеринарен контрол. В страната ежегодно се търгува и се внася оплоден хайвер и декоративни видове риби от редица европейски страни, както и от трети страни, което крие рискове от разпространение на вирусни инфекции.

До момента няма епидемиологични данни и липсва информация за разпространението на екзотични вирусни инфекции в рибовъдните ферми в страната. Не е провеждан надзор върху фермите за отглеждане на двучерупчести мекотели за доказване наличието на заболяването мартелиоза.

За периода 2013 – 2015 г. са изследвани общо 4705 бр. проби, което представлява едва 30 % от регистрираните в БАБХ 560рибовъдни обекта. Проследен е статусът на рибовъдните ферми, като са проведени повече от 10 800 анализа за доказване на заболяванията, включени в Приложение № IV на Директива 2006/88/ЕС и OIE. Липсата на системни изследвания обаче е основание по-голям брой от рибовъдните ферми в страната на този етап да бъде определен към категория III, т.е. ферми с неизяснен здравен статус.

3. Цел на програмата

Настоящата програма има за цел осигуряване на целенасочен епизоотичен контрол и изясняване на епизоотичната обстановка по отношение на екзотични и неекзотични болести по рибите и двучепурчести мекотели и на тази основа категоризация на фермите за аквакултура, като – категория I, получили статут на „свободни от заболяване“, или категория II, в които се изпълнява Програма за надзор. Предвижда се също оценка на ефективността от прилаганите противоепизоотични мерки и анализ на риска.

4. Определяне на централния орган, отговорен за надзора, и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата • БАБХ извършва официален ветеринарен контрол на аквакултурнопроизводствения бизнес и одобрените преработвателни предприятия, като: • Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните: • Националната референтна лаборатория „Болести по риби, морски мекотели и ракообразни“ към НДНИВМИ: 5. Описание на програмата

Програмата за надзор и официалният контрол на аквакултурно-производствения бизнес включват: 5.1. Регистрация на рибовъдните ферми.

БАБХ е официалният компетентен орган, който поддържа компютризирана информационна система за регистрираните животновъдни обекти. Регистрация на рибовъдните ферми на територията на съответната областна дирекция на БАБХ се извършва по реда на изискванията на чл. 137 ЗВД. Кодовият регистрационен номер се дава еднократно и остава постоянен.

Регистърът на фермите за отглеждане на аквакултури включва индентификационния номер на фермата, наименованието на фирмата или името на собственика, географските координати на обекта, местонахождението – населеното място и водосборния район, вида на отглежданата риба, внедрената биотехнология и мениджмънта на рибовъдните ферми. Предвижда се и въвеждане на данни за здравния статус. Регистър на всички регистрирани обекти за аквакултури е публикуван на електронната страница на БАБХ.

5.2. Редовни инспекции и клинични обследвания.

Регистрираните рибовъдни ферми се посещават и инспектират от официален ветеринарен лекар най-малко два пъти годишно за осъществяване на контрол за здравословния статус.

В пъстървовите ферми клинични инспекции и вземане на проби за лабораторен контрол се осъществяват в периода от месец октомври до края на месец май при температура на водата не по-висока от 14 °С и с интервал между инспекциите не по-малко от четири месеца.

В шарановите ферми инспекции и вземане на проби се извършва не по-рано от две седмици след достигане температура на водата 15 °С. Клиничен преглед на рибите се извършва във всички производствени единици (басейни, вани в риболюпилнята, садки и др.), като се проверява за наличието на умрели риби или риби с отклонения от нормалното състояние (слабоподвижни, не реагират на външни дразнения, с екзофталмус, почерняване на тялото, хеморагии и др).

Здравните инспекции и вземането на проби за лабораторно изследване от мидените ферми се провеждат, след като температурата на водата превиши 17 °С.

Проби за лабораторно изследване се вземат и в случаите на повишена смъртност над технологичните норми или регистрирана смъртност в естествените ареали на водосборната зона.

Пробите се пакетират поотделно в асептични пликове и се транспортират в хладилни контейнери или в съд под лед (температура от 0 °С до 5 °С).

При пробовземането се обхващат пропорционално всички технологични групи риби във фермата на случаен принцип. При използване на повече от един водоизточник в пробовземането се включват риби от басейните на различни водоизточници. Когато се касае за стопанства, предназначени основно за производство на оплоден хайвер и зарибителен материал, при вземане на пробите трябва да се фокусира на периода за размножаване. В пробата за лабораторно изследване се включват преимуществено риби с отклонения от нормалното поведение или показващи признаци на заболяване при клиничния преглед.

При изпълнение на настоящата програма се спазват основните модели за извършване на клинични инспекции в регистрираните обекти за отглеждане на аквакултура и минималните изисквания, прилагани за плановете за вземане на проби съгласно Решение 1554/2015/ЕС.

Схема за мониторинг на зони и отделни компартменти за двугодишен период на контрол, предшестващ получаването на одобрен статут по отношение на ВХС и/или ИХН

Схема за мониторинг на зони и отделни компартменти за двугодишен период на контрол, предшестващ получаването на одобрен статут по отношение на Koi херпес вирусна инфекция (KHV) и пролетна виремия по шарана (SVCV)

Схема за надзор на зони и отделни компартменти за достигане статут на свободна от заболяване за Marteilia refringens

5.3. Лабораторни изследвания.

Лабораторните изследвания за диагностика на екзотични и неекзотични заболявания по рибите и двучерупчестите мекотели, включени в изпълнението на настоящата програма, се провеждат по акредитирани методи съгласно ISO 17025:2006, съобразени с посочените в Наръчника за диагностични тестове за водни животни на Световната организация по здравеопазване на животните, O.I.E 2015, и Решение на Комисията 1554/2015/ЕС.

Стандартните скринингови и диагностични методи за вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза и инфекциозна панкреатична некроза (IPN) по пъстървата включват: конвенционално изолиране на вирусите в чувствителни клетъчни култури с последваща серологична идентификация чрез вируснеутрализационен тест, ензим, свързан имуносорбентен метод (ELISA), индиректен имунофлуоресцентен тест (IFAT) и/или реверсна транскриптазна полимеразноверижна реакция (конвенционална или в реално време (RT-PCR иRT-qPCR).

Появата на огнище на ВХС или ИХН се потвърждава след изолиране на вирусите или ако поне два от методите за откриване на вирусния антиген са дали положителен резултат. Други случаи могат да се потвърдят, ако е установена епизоотична връзка с потвърдени случаи и ако един метод за откриване на антиген е дал положителен резултат.

Всички изолати при вирусологичните изследвания от първични огнища или при първоначални случаи на инфекция се изпращат за потвърждаване и генетичен анализ в Референтната лаборатория на Европейската общност за тези вируси (EURL for Fish Diseases), Копенхаген, Дания.

Качеството и ефикасността на използваните в Националната референтна лаборатория методи се контролират и чрез междулабораторни профишънси тестове, организирани ежегодно от Референтната лаборатория на Европейския съюз.

5.4. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определят реда и условията за обявяване на заразните болести.

6. Общо описание на разходите и ползите от изпълнението на програмата

Програмата за здравно инспектиране ще се провежда във всички ферми за производство на аквакултури в Репубика България. Резултатите от проведените изследвания ще бъдат основа за предприемане на своевременни мерки за ограничаване разпространението на тези заболявания в рибовъдните ферми, както и да се докаже, че определен район (водосборен район или водоизточник) е свободен от тях в рамките на общностната търговия и мрежата на международната търговия според правилата на Световната организация по здравеопазване на животните.

Стратегическа цел – категоризация на фермите за аквакултури и официално признаване на статут на страната „свободна от екзотични и неекзотични заболявания по водните животни“ (вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза, кой херпес вирусна инфекция и пролетна виремия по шарана, мартелиоза по двучерупчести мекотели) и отчитане на риска, който аквакултурнопроизводственият бизнес и одобрените преработвателни предприятия представляват във връзка с ограничаването и разпространението на тези заболявания.

Разходите за изпълнение на програмата за надзор на екзотични и неекзотични заболявания във фермите за аквакултура в Република България включват: 7. Анализ на разходите в програмата.

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Цялостната сума за изпълнение на програмата за една календарна година в България е 10 783,20 лв., а за периода от 3 година (2016 – 2018 г.) е 32 349,60 лв.