Решение № 320 от 3 май 2016 г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г. (Продължава в брой 73)

РЕШЕНИЕ № 320 ОТ 3 МАЙ 2016 Г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г.

На основание § 96 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 14 от 2016 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ: Одобрява Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г.

Министър-председател: Бойко Борисов

За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА

ЗА ПРОФИЛАКТИКА, НАДЗОР, КОНТРОЛ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО ЖИВОТНИТЕ И ЗООНОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ

2016 – 2018 Г.

I. Цели на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите

Изпълнението на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите (НПБЖЗ) има за цел опазването на здравето на животните и хората в България и спазването на един от основните принципи за създаване на Европейската общност – свободно движение на животни и животински продукти на територията на Общността. ІІ. Законова рамка

Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите е изготвена съгласно: – Закон за ветеринарномедицинската дейност; – Национално и европейско законодателство за здравеопазване на животните; – Стандартна оперативна процедуразаизготвяне на държавната профилактична програма – СОП ЗХОЖ-14, утвърдена със Заповед № РД 11-1913/21.12.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ.

III. Принципи на планиране на мероприятията срещу болестите по животните и зоонозите

В настоящата програма са посочени схемите за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите с цел гарантиране на опазването на здравето на животните от заразни болести и здравето на хората от зоонози (болести, общи за човека и животните).

При планиране на мероприятията, включени в програмата, са взети под внимание: – действащите нормативни документи: Регламенти, Директиви и Решения на Европейския съюз, Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и съответни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотични огнища на болести по животните и зоонозите и планове за спешни действия (контингенс планове); – изискванията на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) и Световната здравна организация; – оценката на значимостта на заразните болести и зоонозите за ЕС и България съгласно документ на ЕК за степенуване значимостта на заразните болести DS 13/18-Priorities for disease control – Strategic objectives and performance indicators; – списъкът за общите мерки за борба със заразните и паразитните болести по животните и птиците, които се одобряват от Министерския съвет съгласно изискванията на чл. 118, ал. 3 ЗВД, срещу които ветеринарномедицинските органи провеждат задължителните профилактични и принудителни мероприятия; – броят на животновъдните обекти, стада и животни на територията на страната; – епизоотичният статус на домашните и дивите животни на територията на страната; – въведените мерки за биосигурност и добри фермерски практики в животновъдните обекти; – въведените технологии за отглеждане на различните видове и категории животни; – епизоотичната обстановка в съседните на България страни, държавите – членки на ЕС, и близки трети страни; – епизоотичната, епидемиологичната и икономическата значимост на отделните заразни болести; – придвижването на животни за и от България в рамките на Общността и/или трети страни.

НПБЖЗ подлежи на ревизиране и/или актуализация при промяна в епизоотичната обстановка в България, ЕС и съседните трети страни, както и в случаи на обективна финансова невъзможност при непредвидени форсмажорни обстоятелства, които могат да окажат въздействие върху изпълнението й.

IV. Обхват на националнатапрограма

НПБЖЗ ще се изпълнява на цялата територия на България за периода 2016 – 2018 г. и включва: 1. мерки за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози със значение за ЕС и България, финансирани от държавния бюджет; 2. болести с епизоотично значение, за които следва да се поддържа диагностична готовност и се извършват изследвания при съмнение; 3. профилактични мероприятия на болести, които следва да се заплащат от собствениците на животни; 4. прогнозни финансови разходи за изпълнение на НПБЖЗ.

V. Мерки за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите със значение за ЕС и България, финансирани от държавния бюджет

Болестите по животните и зоонозите, включени в тази точка са, определени съгласно документ на ЕК за степенуване значимостта на заразните болести DS 13/18 Priorities for disease control – Strategic objectives and performance indicator, и са посочени в списъка на приложение №1.

Лабораторно-диагностичните изследвания за отделните болести се извършват по методи, посочени в последното актуализирано издание на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE).

Пробите се изследват в акредитирани по стандарт БДС ISO 17025 за съответните методи лаборатории.

Данните за извършените профилактични мероприятия, взети проби от официални и/или регистрирани ветеринарни лекари по утвърден от БАБХ план и получени резултати от извършените изследвания, се въвеждат в Интегрираната информационна система на БАБХ (ВетИС).

Мерките за профилактика, надзор и контрол на болестта антракс в България са посочени в Програма за профилактика, надзор и контрол на болестта антракс в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 2).

Програмата включва: – ежегодна еднократна ваксинация на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце над двумесечна възраст, както и на всички такива, закупени след извършената ваксинационна кампания от населени места, в които ваксинация срещу антракс не се провежда в населени места, в които през последните 50 години е регистриран еднократно антракс при животните за следните области – Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен; – ежегодна еднократна ваксинация на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце над двумесечна възраст, както и на всички такива, закупени след извършената ваксинационна кампания от населени места, в които ваксинация срещу антракс не се провежда – в населени места, в които през последните 30 години е регистриран еднократно антракс при животните за останалите области от страната; – ежегодна двукратна ваксинация (пролет и есен) на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце над двумесечна възраст, както и на всички такива, закупени след извършената ваксинационна кампания от населени места, в които ваксинация срещу антракс не се провежда – в населени места, в които е регистриран повече от един случай на болестта при животни през последните 50 години (стационарни антраксни огнища); – спешна ваксинация на възприемчиви животни при констатиране на случай на антракс; – лабораторно изследване на проби от умрели животни при съмнение за антракс; – клинични обследвания на възприемчиви селскостопански животни.

При констатиране на случай на антракс се извършва ваксинация навсички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце над двумесечна възраст в съответното селище.

Ваксинация на биволи, кози, свине се извършва само при установяване на заболяването след разпореждане от Централно управление (ЦУ) на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

При доказана необходимост, след извършено епизоотично проучване и след разпореждане на ЦУ на БАБХ, могат да се ваксинират и стада или цели селища в съседство на заразените селища. В този случай ваксинацията се извършва еднократно.

Надзорът на африканската чума по свинете се извършва съгласно Програма за надзор и контрол на болестта африканска чума по свинете в България през 2016 – 2018 г. (приложение №3).

Съгласно програмата се извършват: – периодични клинични прегледи във всички видове свиневъдни обекти от високорисковите за АЧС региони – Бургас, Варна, Добрич, Силистра и Шумен, – серологични и вирусологични изследвания на кръвни и органни проби от домашни и диви свине при съмнение за възникване на болестта, – серологични и вирусологични изследвания на кръвни и органни проби, взети от отстреляни и намерени умрели диви свине в регионите Бургас, Варна, Добрич, Силистра и Шумен.

Надзорът и контролът на бруцелозата по едрите преживни животни (ЕПЖ) в България се извършва съгласно Програма за надзор и контрол на болестта бруцелоза по ЕПЖ в България през 2016 – 2018 г. (приложение №4).

Съгласно програмата ежегодно се извършват: – еднократно серологично изследване на всички ЕПЖ на възраст над 24 месеца; – изследване на сборна проба от мляко от определени от ОДБХ млекодобивни ферми не по-малко от 3 пъти годишно вместо серологичното изследване на ЕПЖ млекодайно направление съгласно точката по-горе; – двукратно серологично изследване на всички абортирали ЕПЖ непосредствено след аборта и 15 – 20 дни след това; – бактериологично изследване на абортирани фетуси, плаценти или мъртвородени телета и малачета; – двукратно серологично изследване на всички мъжки разплодни бици, отглеждани в регионалните дирекции по селекция и репродукция към ИАСРЖ; – серологични изследвания през два месеца на всички ЕПЖ, ДПЖ, свине, еднокопитни и кучета в населените места с констатирана бруцелоза.

Надзорът и контролът на бруцелозата по овцете и козите в България се извършва съгласно Програма за надзор и контрол на болестта бруцелоза (Brucella melitensis) в България през 2016 – 2018 г. (приложение №5).

Съгласно програмата ежегодно се извършват: – еднократно серологично изследване на всички овце и кози, навършили 6-месечна възраст, отглеждани в стадо с по-малко от 50 броя животни; – еднократно серологично изследване на 25 % от овце и кози, навършили 6-месечна възраст, отглеждани в стадос повече от 50 броя животни; – еднократно серологично изследване на всички некастрирани мъжки разплодни животни (кочове и пръчове) на възраст над шест месеца; – двукратно серологично изследване на абортирали овце и кози при масови аборти непосредствено след аборта и 15 – 20 дни след това; – бактериологично изследване на абортирани фетуси при масови аборти или мъртвородени агнета и ярета; – серологични изследвания през два месеца на всички ЕПЖ, ДПЖ, свине, еднокопитни и кучета в населените места с констатирана бруцелоза.

Извършва се: – еднократно годишно серологично изследване на 20 % от свинете майки и всички нерези в свиневъдните обекти; – двукратно изследване през 15 дни на абортиралите свине; – изследване на абортирани фетуси и мъртвородени прасета.

Мерките за профилактика, надзор, контрола и ликвидиране на беса в България се извършват съгласно Програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестта бяс в България за периода 2016 – 2018 г. (приложение №6).

Съгласно програмата се извършва: – активен и пасивен надзор на болестта на територията на цялата страна; – орална ваксинация на лисици срещу болестта; – лабораторен контрол на оралната ваксинация; – ежедневни клинични прегледи през 14-дневния период на изолация на съмнителни за бяс животни; – спешна ваксинация на домашни и диви възприемчиви животни след констатиране на бяс.

Извършва се: – двукратно ежегодно серологично изследване на всички кочове два месеца преди случната кампания и 30 дни след приключването й; – изключване от случната кампания и кастрация на положително реагиралите кочове под контрола на официален ветеринарен лекар.

Ежегодно се извършва: – двукратно (през 6 месеца) серологично изследване на кръвни проби и вирусологично изследване на проби от семенна течност на бици, отглеждани в центровете за изкуствено осеменяване; – еднократно серологично изследване на кръвни проби от регистрирани бици, използвани за извършване на естествено осеменяване; – серологични изследвания на кръвни проби, взети от едри преживни животни при съмнение за болестта; – лабораторно изследване на проби от едри преживни животни по одобрена от ОДБХ програма с цел оздравяване на стадо (изследването се заплаща от собственика на животните).

Надзорът и контролът на болестта се извършват съгласно Програма за надзор и контрол на инфекциозната анемия по конете в България през 2016 – 2018 г. (приложение №7).

Програмата включва: – лабораторно изследване на кръвни проби от еднокопитни животни за откриване на антитела срещу вируса на инфекциозната анемия; – клинични обследвания на еднокопитни животни.

Надзорът на инфлуенцата по птиците се извършва съгласно Програма за надзор на болестта инфлуенца при домашни и диви птици в България през 2016 – 2018 г. (приложение №8).

Съгласно програмата се извършват: – серологични изследвания на проби, взети от домашни птици, птици, развъждани и използвани за лов (фазани, яребици, пъдпъдъци, полудиви птици (кокошеви), от диви водоплаващи птици; – вирусологични изследвания при съмнение и/или констатиране на болестта; – клинични прегледи при констатиране на епизоотично огнище; – надзор на смъртността при диви птици.

Надзорът и контролът на болестта класическа чума по свинете се извършва съгласно Програма за надзор и контрол на болестта класическа чума при домашни и диви свине в България през 2016 – 2018 г. (приложение №9).

Съгласно програмата се извършват: – периодични клинични прегледи на всички видове свиневъдни обекти и въвеждане на резултатите от попълнените чек-листове в електронната база данни на БАБХ; – вирусологични и серологични изследвания на органни и/или кръвни проби от домашни, включително и източнобалкански свине, от всички категории свиневъдни обекти; – вирусологични и серологични изследвания на органни и/или кръвни проби от отстреляни и намерени умрели диви свине; – серологични и вирусологични изследвания за класическа чума по свинете на домашни и диви свине при съмнение за болестта (методите за серологично и вирусологично изследване за откриване на вируса на класическата чума по свинете са посочени в Решение 2002/106/ЕО на Комисията от 1 февруари 2002г. за одобряване на диагностично ръководство, с което се определят диагностичните процедури, методите за вземане на проби и критериите за оценка на лабораторните тестове за потвърждаване на класическата чума по свинете); – въвеждане на резултатите от изследваните диви свине в електронната база данни на ЕК за диви свине EU CSF Database.

Мерките за надзор и контрол на болестта Ку-треска се извършват съгласно Програма за надзор и контрол на болестта Ку-треска в България през 2016 – 2018 г. (приложение №10).

Програмата включва: – сондажно лабораторно изследване за наличие на антитела срещу Coxiella burnetii на кръвни проби от ЕПЖ и ДПЖ (овце и кози) от ендемични за заболяването райони на страната; – серологични изследвания на животни при съмнение за болестта; – ежегодно двукратно серологично изследване на всички мъжки разплодни бици, отглеждани в регионалните дирекции по селекция и репродукция към ИАСРЖ; – серологично изследване на преживни животни при констатиране на случаи на заболяването при хора.

Надзорът на лептоспирозата по животните се извършва съгласно Програма за надзор на болестта лептиспироза в България през 2016 – 2018 г. (приложение №11).

Съгласно програмата ежегодно се извършва: – серологично изследване на 10 % от кравите, всички нерези и 5 % от свинете от племенните и основните стада; – двукратно серологично изследване на всички абортирали крави и свине непосредствено след аборта и повторно изследване след 10 – 15 дни; – двукратно серологично изследване на всички мъжки разплодни бици, отглеждани в регионалните дирекции по селекция и репродукция към ИАСРЖ.

Ежегодно се извършва: – двукратно (през 6 месеца) серологично изследване на кръвни проби от бици, отглеждани в центровете за изкуствено осеменяване; – серологично изследване на кръвни проби от биците, собственост на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция, използвани за извършване на естествено осеменяване; – серологични изследвания на кръвни проби, взети от едри преживни животни при съмнение за болестта; – лабораторно изследване на проби от едри преживни животни по одобрена от ОДБХ програма с цел оздравяване на стадо (изследването се заплаща от собственика на животните).

Надзорът на Нюкясълската болест се извършва съгласно Програма за надзор на Нюкясълската болест (псевдочума) по птиците в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 12).

Съгласно програмата се извършват: – серологични изследвания на кръвни проби от неваксинирани срещу Нюкясълска болест домашни птици, птици, развъждани и използвани за лов (жив пернат дивеч– фазани, яребици, пъдпъдъци, полудиви патици и т.н.), диви и екзотични птици; – серологични изследвания за контрол на извършената ваксинация в промишлените ферми (за сметка на собствениците на промишлените птицeферми); – вирусологични изследвания при съмнение; – клинични обследвания на възприемчиви птици; – ваксинация в промишлените ферми и птицевъдните обекти, разположени в радиус от 10 км около тях (за сметка на собствениците на промишлените птицeферми (виж т. VII, 1.16); – ваксинация при констатирано огнище на заболяването в птицевъдни обекти, в селищата, попадащи в 3 км предпазна и 10 км наблюдавана зона (след писмено разпореждане от ЦУ на БАБХ).

Надзорът и контролът на салмонелозите по птиците се извършва съгласно следните програми: – Програма за контрол на салмонелa при разплодни стада от домашни птици в България за периода 2016 – 2018 г. (приложение № 13).

– Програма за контрол на салмонелa при бройлери в България за периода 2016 – 2018 г. (приложение № 14).

– Програма за контрол на салмонелa при кокошки носачки от вида Gallus Gallus в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 15).

– Програма за контрол на салмонелa при пуйки в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 16).

Изследванията на взетите проби се извършват съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и другиспецифични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига.

Надзорът и контролът на болестта син език по преживните животни се извършва съгласно Програма за надзор и контрол на болестта син език в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 17).

Съгласно програмата се извършва: – лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни за установяване наличието на антитела срещу син език; – лабораторно изследване на кръвни проби от преживни животни за установяване наличието на антитела срещу син език, при съмнение за заболяването; – лабораторно изследване на кръвни и органни проби от преживни животни за установяване генома на вируса на син език, при съмнение за заболяването; – лабораторно изследване на кръвни и органни проби от преживни животни за установяване генома на вируса на епизоотична хеморагична болест, при съмнение и за извършване на диференциална диагноза; – морфологичен анализ на улови от куликоиди; – лабораторно изследване на сборни проби куликоиди за установяване генома на вируса на син език във вектора; – ваксинация на говеда и овце; – клиничен преглед на сентинелни животни; – клиничен преглед на ваксинирани животни.

Надзорът на ТСЕ обхваща болестите спонгиформна енцефалопатия по говедата и скрейпи по овцете и козите и се извършва съгласно Програма за надзор на Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 18).

Съгласно програмата се извършват: – лабораторно-диагностични изследвания на мозъчен ствол от различни категории едри преживни животни (умрели, заклани по необходимост, намерени болни при предкланичен преглед и съмнителни за ТСЕ ЕПЖ над 24-месечна възраст и редовно заклани ЕПЖ над 30-месечна възраст); – лабораторно-диагностични изследвания на мозъчен ствол от различни категории дребни преживни животни на възраст над 18 месеца; – изследване за определяне на генотипа при различни породи овце за установяване на резистентността към болестта скрейпи.

Надзорът и контролът на Треска от Западен Нил се извършват съгласно Програма за надзор и контрол на болестта Треска от Западен Нил в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 19).

Програмата включва: – лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) за откриване на антитела срещу вируса на Треска от Западен Нил; – лабораторно изследване на кръвни проби от диви птици и кучета за откриване на антитела срещу вируса на Треска от Западен Нил; – лабораторно изследване на кръвни проби, суспензии от вътрешни органи и главен мозък и сборни проби от комари за откриване на генома на вируса на Треска от Западен Нил; – лабораторно изследване на кръвни проби, суспензии от вътрешни органи и главен мозък за откриване на вируса на Треска от Западен Нил; – морфологичен анализ на улови от комари; – клинични обследвания на възприемчиви животни.

Надзорът и контролът на туберкулозата по ЕПЖ се извършва съгласно Програма за надзор и контрол на болестта туберкулоза по ЕПЖ в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 20).

Съгласно програмата се извършват: – диагностични изследвания на терен– ежегодна, еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди пречистен протеинов дериват (ППД) на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст, в стада, свободни от туберкулоза; – диагностични изследвания на терен – диференциална туберкулинизация (с говежди и птичи туберкулин на 42-ия ден след първоначалната туберкулинизация) на ЕПЖ с положителна или неопределена реакция при предходното еднократно изследване с говежди туберкулин в стада, свободни от туберкулоза; – диагностични изследвания на терен – еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД (между 45-ия и 60-ия ден след диференциалната туберкулинизация) в доза 0,2 мл на всички ЕПЖ, реагирали с положителна или неопределена реакция при диференциалната туберкулинизация; – в стада с констатирана туберкулоза по ЕПЖ учестени интрадермални изследвания през 2 месеца от датата, на която е заклано последното реагирало животно, на всички ЕПЖ, навършили 6-седмична възраст; в случай на отрицателни резултати за туберкулоза при всички ЕПЖ в стадото следващото изследване се извършва след 6 месеца и при отрицателни резултати стадото се счита за свободно от болестта; – диагностично/санитарно клане при положително или неопределено реагирали за туберкулоза ЕПЖ; – лабораторно изследване на лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи, взети при диагностично или санитарно клане или при съмнение за туберкулозна находка по време на кланичния месопреглед при редовно заклани животни; – патологоанатомични и лабораторни изследвания (бактериологични и молекулярнобиологични) на органни проби от възприемчиви диви животни при съмнение; – диагностични изследвания на терен – еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД на всички говеда, навършили 42-дневна възраст, при внос от трети страни (изследването се заплаща от собственика на внесените животни); – еднократна туберкулинизация на всички свине (с говежди и птичи ППД туберкулин едновремено на двете уши), които се отглеждат съвместно с ЕПЖ, при които е констатирана туберкулоза.

Фиг. Схема за извършване на туберкулинизация на ЕПЖ.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Забележка. Диференциалната туберкулинизация и последващото интрадермално изследване с двойна доза туберкулин се извършва от официалните ветеринарни лекари, отговарящи за здравеопазването на животните в съответната община.

Надзорът на болестта шап по чифтокопитните животни се извършва съгласно Програма за надзор на болестта шап по чифтокопитните животни в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 21).

Съгласно програмата се извършва: – лабораторно изследване на кръвни проби от едри и дребни преживни животни и свине и възприемчив дивеч (най-вече дива свиня) от областите Бургас, Ямбол и Хасково за откриване на антитела срещу вируса на шапа (FMDV); – лабораторно изследване на тъкани проби от домашни и диви възприемчиви животни за доказване на FMDV и типовото му определяне; – клинични прегледи и патологоанатомични обследвания на домашни и диви възприемчиви животни.

Надзорът и контролът на болестите по пчелите се извършва съгласно Програма за надзор и контрол на болестите по пчелите в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 22). В обхвата на програмата са включени следните болести: акароза, американски гнилец, малък кошерен бръмбар и нозематоза по пчелите.

Програмата включва: – клинични прегледи на пчелните семейства; – лабораторно изследване на проби от пчели и пчелно пило.

Надзорът на болестите по рибите и двучерупчестите мекотели се извършва съгласно Програма за надзор на екзотични и неекзотични болести по рибите и двучерупчестите мекотели в България през 2016 – 2018 г. (приложение № 23).

В обхвата на програмата попадат следните болести: епизоотична хемопоетична некроза, вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза, инфекциозна панкреатична некроза, инфекциозна анемия по сьомгата, кой херпес вирусна инфекция по шарана, пролетна виремия по шарана, мартелиоза по двучерупчести мекотели.

VІ. Болести с епизоотично значение, за които следва да се поддържа диагностична готовност и се извършват изследвания при съмнение

Болестите по животните и зоонозите, включени в тази точка, са определени съгласно документ на ЕК за степенуване значимостта на заразните болести DS 13/18 Priorities for disease control – Strategic objectives and performance indicator и са посочени в списъка на приложение № 1. За тези болести няма разработени отделни програми за надзор, контрол, профилактика и ликвидиране, като при промяна в епизоотичната обстановка и приоритета БАБХ следва да изготви такива.

Предвид епизоотичната и икономическата им значимост БАБХ следва да поддържа диагностична готовност в случай на съмнение, за извършване на диференциална диагноза, провеждане на ринг тестове, при оздравяване на стопанство.

Лабораторно-диагностичните изследвания за отделните болести се извършват по методи, посочени в последното актуализирано издание на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE).

Пробите се изследват в акредитирани по стандарт БДС ISO 17025 за съответните методи лаборатории.

Данните за извършените профилактични мероприятия, взети проби и получени резултати от извършените изследвания се въвеждат в Интегрираната информационна система на БАБХ (ВетИС).

VІІ. Профилактични мероприятия на болести, които следва да се заплащат от собствениците на животни

Профилактичните мероприятия се извършват от ветеринарния лекар, сключил договор за ветеринарномедицинско обслужване на съответния животновъден обект, след представена от собственика или упълномощено от него лице схема или план и одобрени от директора на ОДБХ. Използват се само лицензирани за употреба в страната ваксини.

Лабораторно-диагностичните изследвания за отделните болести се извършват по методи, посочени в последното актуализирано издание на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE).

При внос и износ с трети страни и вътреобщностно движение на живи животни се извършват лабораторни изследвания за сметка на собствениците на животните. Конкретните заболявания, за които е необходимо лабораторно-диагностични изследвания, са посочени в здравния сертификат, придружаващ животните, който се издава от официален ветеринарен лекар. Информация за издаването на здравния сертификат и свързаните с това лабораторни изследвания се получава от съответното ОДБХ.

Всички извършени мероприятия (ваксинации и лабораторно-диагностични изследвания) на видовете животни, подлежащи на идентификация, се въвеждат в Интегрираната информационна система на БАБХ (ВетИС).

1.1. Ваксинация срещу лептоспироза по говедата – във ферми с установена лептоспироза и в стационарните огнища се извършва двукратна ваксинация на кравите през 10 – 15 дни, 2 до 3 месеца след заплождането им с моноваксина L. pomona. Телетата над 2 месеца в тези ферми се ваксинират двукратно през 10 – 15 дни.

1.2. Ваксинация срещу мукозна болест – вирусна диария – в неблагополучни за заболяването кравеферми (при доказана инфекция) два пъти годишно се ваксинират всички ЕПЖ, както и биците, собственост на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция.

1.3. Ваксинация срещу заразен ринотрахеит по говедата – в неблагополучни за заболяването кравеферми (при установена инфекция) два пъти годишно се ваксинират всички ЕПЖ. В свободни от заболяването стада внос се допуска само при отрицателен серологичен резултат за заразен ринотрахеит на вносните говеда.

1.4. Ваксинация срещу колибактериоза по телетата – прилага се в кравеферми с доказана колибактериоза, причинена от Е. coli– щам К99, като кравите се ваксинират двукратно в напреднала бременност.

1.5. Ваксинация срещу салмонелоза по телетата – прилага се в кравеферми с доказана инфекция, като се ваксинират всички телета на възраст над 10 дни.

1.6. Ваксинация срещу червенка по свинете – първата ваксинация се извършва на 90 – 120-дневна възраст 15 дни преди или 15 дни след прехвърлянето на прасетата в групата за угояване. Свинете-майки, ремонтните свине и всички нерези се ваксинират през 6 месеца. В стационарните за червенка огнища – 15 – 20 дни след първата ваксинация и след това на всеки 4 месеца, до изтичане на угоителния период или изпращането им за клане се извършва реваксинация на свинете. При възможност първата ваксинация в стационарните огнища се извършва с инактивирана ваксина. Новозакупените прасета, свине и нерези за разплод или свине за угояване се ваксинират по време на карантинния период. Петнадесет дни преди и 15 дни след ваксинацията от дажбата на свинете се изключват медикаментозните премикси.

1.7. Ваксинация срещу болестта на Ауески при свинете – извършва се след получаване на положителни лабораторни резултати при скрининговите изследвания по следната схема: свине-майки и нерези – на всеки 4 месеца; ремонтни свине – първа ваксинация – на 10-седмична възраст, втора ваксинация – на 14-седмична възраст, и трета – на 6-месечна възраст; свине – угояване – първа ваксинация – на 10-седмична възраст, и втора – на 14-седмична възраст. Използват се само „маркерни“ ваксини, съдържащи gE антиген, регистрирани за употреба в страната.

1.8. Ваксинация срещу лептоспироза по свинете – провежда се само в стационарните огнища и застрашените стопанства с установен причинител L. pomona и L. mitis. Ваксинират се свинете-майки (двукратно през 15 дни – на 30- и 45-ия ден след заплождането) и нерезите на всеки 6 месеца. Новозакупените свине и нерези за разплод се ваксинират двукратно през 15 дни преди изтичането на карантината.

1.9. Ваксинация срещу колибактериоза по свинете – прилага се съобразно епизоотичното състояние на стадото и указанията на фирмата, производител на ваксината.

1.10. Ваксинация срещу салмонелоза по свинете – прилага се двукратно жива лиофилизирана ваксина в стационарните огнища (една седмица преди отбиването и 15 дни след отбиването на прасетата).

1.11. Ваксинация срещу анаеробна дизентерия (некротичен ентерит) по свинете – извършва се в стационарните огнища. Свинете-майки се ваксинират двукратно на 75 – 80 и 90 – 95-дневна бременност.

Забележка. Разрешава се едновременно приложение на ваксини срещу ТГЕ, колибактериоза и анаеробна дизентерия в последната третина на бременността. Едновременно могат да се прилагат имунизации срещу: червенка и Ауески; колибактериоза и анаеробна дизентерия. Ваксинацията срещу червенка и Ауески се прилага едновременно в средата на бременността на свинете. Срокът от една ваксинация до друга се определя от вида на прилаганата ваксина: срещу вирусни заболявания – 21 дни, а срещу бактериални – 14 дни.

1.12. Ваксинация на овце срещу ентеротоксемия – при овце и агнета на възраст над три месеца, предназначени за разплод, които се ваксинират за първи път, ваксинацията се извършва двукратно през 15 – 20 дни. При ваксинирани овце се извършва бустерна ваксинация еднократно.

Забележка. Ваксинацията на овцете се извършва предимно през есента или пролетта в зависимост от сезонността на заболяването в съответната област.

1.13. Ваксинация срещу заразна ектима по овцете – прилага се в стационарни за болест­та стада на всички бременни овце, шилета и агнета след отбиването.

1.14. Ваксинация на овцете срещу листериоза – еднократна ваксинация на овцете от месец октомври до месец февруари в стационарните за заболяването селища.

1.15. Ваксинация срещу заразна агалаксия по овцете и козите – еднократна ваксинация през сухостойния период ежегодно, до пълно прекратяване на заболяването в стада с констатирано заболяване.

1.16. Ваксинация срещу Нюкясълска болест: – задължителна поголовна ваксинация срещу Нюкясълска болест (псевдочума) по птиците (кокошки-носачки, родителски стада и бройлери, фазани, пуйки и спортни гълъби и гълъби за представление) се извършва на основание чл. 5 от Наредба № 31 от 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълска болест (псевдочума) по птиците и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 12 от 2006 г.) във всички промишлени птицевъдни обекти в страната, регистрирани съгласно ЗВД, и на птиците, отглеждани в селищата, попадащи в 10 км зона около промишлените обекти (стойността на ваксината и прилагането й от регистрирани ветеринарни лекари се заплаща от собствениците на промишлените фирми); – ваксинация на 1-вия ден на еднодневни бройлери в люпилните в страната, регистрирани, съгласно ЗВД се извършва на всички категории птици от ветеринарен лекар, сключил договор със собственика на птицевъдния обект или люпилня, съгласно одобрената от директора на съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) схема, представена от собственика на птицевъдния обект или люпилнята; – пернатият дивеч, отглеждан във ферми (волиери), се реваксинира с ваксина „лентогенен“ щам, съгласно указанията на фирмата производител, две седмици преди разселването му; – спортните гълъби и тези, предназначени за състезания и изложби, се реваксинират с „инактивирана“ ваксина на 4-седмична възраст и се реваксинират 4 до 6 седмици преди започване на състезателния сезон или мероприятието, в което ще участват; – за контрол на имунния статус на ваксинираните птици, 15 – 20 дни след ваксинацията, от всяко ваксинирано стадо задължително се вземат и изследват от 20 до 40 броя кръвни проби за контрол на напрежението на имунитета и контрол на извършената ваксинация.

Забележка. Ваксинацията срещу Нюкясълска болест по птиците се извършва само с регистрирани в страната „лентогенни“ ваксини. Освен едновалентни ваксини срещу Нюкясълска болест (псевдочума) по птиците може да се използват и комбинирани поливалентни ваксини, регистрирани в Република България. Стойността на ваксината и разходите за прилагането й са за сметка на собствениците на промишлените птицевъдни обекти.

1.17. Ваксинация срещу шаркодифтерит по птиците –ваксинират се птиците от кокошовия вид, съгласно указанията на фирмата производител на ваксината.

1.18. Ваксинация срещу болестта на Марек – ваксинират се всички птици на еднодневна възраст от кокошовия вид, които са предназначени за носачки. При необходимост може да се извърши реваксинация на 18-ия ден.

1.19. Ваксинация срещу инфекциозен бурзит (болестта на Гумборо) – ваксинират се птици от кокошовия вид с жива ваксина по схема на фирмата – производител на ваксината, в зависимост от нивото на майчините антитела на пилетата и епизоотичната ситуация. Прародителските и родителските стада се ваксинират преди прехвърляне в основно стадо с инактивирана ваксина за осигуряване на пасивен имунитет на новоизлюпените пилета.

1.20. Ваксинация срещу инфекциозен бронхит – ваксинират се птици от кокошовия вид. Първата имунизация се извършва с щам Н-120 на 1– 5-дневна възраст с апарат „Флокс“ (спрей), напивно, очно или назално. При необходимост се извършва втора ваксинация със същия щам 3– 4 седмици след първата. Трета ваксинация се извършва след 6-седмична възраст за яйценосното и на 18-седмична възраст за бройлерното направление с ваксина Н-52 по същите методи на приложение. Може да се използват и други регистрирани в страната инактивирани моно- или комбинирани ваксини.

Забележка. Не се препоръчва ваксинирането с Н-52 като първа ваксинация, както и на територия, където има малки неваксинирани пилета или бройлери. За първа ваксинация се използва жива атенуирана ваксина, а за засилване на имунитета срещу заболяването може да се използват и инактивирани ваксини в комбинация с други ваксини, регистрирани в България.

1.21. Ваксинация срещу инфекциозен ларинготрахеит – в зависимост от епизоотичната обстановка се ваксинират подрастващите птици от кокошовия вид, предназначени за родители и носачки в стопанства, в които е установено заболяването или са застрашени от поява и разпространението му. Първата ваксинация се прави на 4– 6-седмична възраст, а реваксинацията на 12– 14-седмична възраст. Използват се само регистрирани в страната живи ваксини.

1.22. Ваксинация срещу инфекциозен енцефаломиелит – ваксинират се задължително птиците от кокошовия вид изходни линии, прародители и родителски стада на 10– 14- седмична възраст, съгласно указанието на фирмата производител на ваксината.

1.23. Ваксинация срещу холера – ваксинират се птици (кокошки, пуйки, фазани и водоплаващи) с инактивирана ваксина от застрашени за заразяване стада или такива, в които болестта е установена.

1.24. Ваксинация срещу вирусен хепатит по водоплаващите птици – ваксинацията се извършва с регистрирани в страната ваксини, съгласно указанията на фирмата производител на ваксината.

1.25. Ваксинация срещу парвовироза по водоплаващите птици (болест на Держи) ваксинират се патици и гъски, предназначени за родители, по схема: на 3– 4-седмична възраст, 23– 24-седмична възраст и преди всеки следващ яйценосен период. Гъските и патиците за угояване се ваксинират в зависимост от епизоотичната обстановка на 17-дневна възраст или на 3– 4-седмична възраст.

Забележка. Имунопрофилактичните програми, прилагани във ферми, регистрирани като животновъдни обекти съгласно ЗВД, подлежат на задължително ежегодно одобряване от директора на ОДБХ, на чиято територия са разположени птицефермите. При промяна на епизоотичната обстановка и необходимост от извършване на допълнителна ваксинация същата се съгласува и одобрява от директора на ОДБХ.

1.26. Ваксинация срещу ринопневмонит, инфлуенца (грип) по конете – двукратна базисна ваксинация с период между двете ваксини минимум 30 дни и максимум 90 дни, с периодични ваксинации само за инфлуенца (грип) и ринопневмонит през всеки 6 месеца, където е доказано заболяването, и еднократна в неза­разените стопанства. В случаи на движение на коне от животновъдни обекти за участие в изложби, състезания и други се извършва двукратна базисна ваксинация и реваксинация на 6 месеца за инфлуенца. Използва се посочената по-долу схема за различните категории.

– Кобили-майки – прилага се ваксинацията, описана по-горе, а в случаи на бременност се извършва и ваксинация с инактивирана базисна ваксина срещу ринопневмонит, както следва: I ваксинация на 5-ия месец от бременността, II ваксинация на 7-ия месец от бременността, III ваксинация на 9-ия месец от бременността. След раждането кобилите се ваксинират еднократно срещу тетанус и през 6 месеца с инактивирани ваксини (моно- или бивалентни) срещу инфлуенца (грип) и ринопневмонит.

– Млади еднокопитни – извършва се задължителна базисна ваксинация, след което: I ваксинация на четвъртия месец от раждането се извършва първа ваксинация от базисната ваксина срещу тетанус; II ваксинация на 6-ия месец от раждането се извършва втора базисна ваксина срещу тетанус; III ваксинация на 8-ия месец от раждането се извършва първата от базисната ваксина срещу ринопневмонит и грип с инактивирана ваксина; IV ваксинация на 9-ия 10-ия месец от раждането се извършва втора базисна ваксина срещу ринопневмонит и грип. След това ваксинацията продължава по схемата за възрастни коне с ежегодна ваксинация с инактивирана бивалентна ваксина срещу грип и ринопневмонит и отделно един път в началото на годината (първото тримесечие) срещу тетанус. При младите женски животни, които ще се използват за разплод, се прилага базисна ваксинация за кобили-майки и реимунизации през 6 месеца до заплож­дане. При пропускане на ваксинацията срещу инфлуенца (грип) на 6-ия месец ваксинацията се извършва наново, като се започва с базисна ваксинация.

– Възрастни коне, магарета, мулета и катъри – извършва се задължителна базисна ваксинация срещу грип и ринопневмонит (прилагане на две ваксини през 30 до 90 дни) с инактивирани ваксини (моно или комбинирана) срещу грип и ринопневмонит по конете, с последващи ваксинации през 12 месеца. Всяка година се извършва и еднократна ваксинация срещу тетанус с предварителна базисна ваксина.

Забележка. На бременните кобили не се прилага ваксина след 9-ия месец от бременността. Извършените ваксинации се въвеждат в интегрираната информационна система на БАБХ.

1.27. Тетанус по конете –ваксинация на всички коне над 4-месечна възраст с базисна ваксина тетанус (от 30 до 90 дни между двете ваксинации) и ежегодна ваксинация срещу тетанус без оглед на възрастта.

1.28. Хеморагична болест по зайците – ваксинация на зайците във всички развъдни и стокови ферми.

1.29. Миксоматоза по зайците – ваксинация на зайците в неблагополучни и застрашени зайцеферми.

1.30. Бяс – ваксинират се всички кучета. Извършената ваксинация се отразява във ветеринарномедицинския паспорт на животните и се въвежда във ВетИС.

Прилагането на ветеринарномедицински продукти (серуми и гамаглобулини) за пасивна имунопрофилактика не се финансира от държавния бюджет.

Използват се само регистрирани за употреба в страната ветеринарномедицински продукти.

Собствениците на животни или упълномощени от тях лица ежемесечно писмено информират официалния ветеринарен лекар на съответната община за приложените ветеринарномедицински продукти за пасивна имунопрофилактика и вида и броя на третираните животни.

3.1. Ауески – извършва се еднократно изследване на 20 % от свинете майки и нерезите, но не по-малко от 15 животни, от нуклеусовите и репродуктивните бази, от племенните свинеферми, в които не се провежда ваксинация и на всички вносни животни, предназначени за разплод през време на карантинния период.

От свинефермите, в които се провежда ваксинация, се изследва същият брой кръвни проби от ремонтни животни между 5- и 6-месечна възраст за наличие на различни от gE антитела.

3.2. Ензоотична левкоза по говедата лабораторно изследване на проби от едри преживни животни по одобрена от ОДБХ програма с цел оздравяване на стадо.

3.3. Заразен ринопневмонит и инфлуенца (грип) по конете – извършва се двукратно серологично изследвание (през 6 месеца) на всички регистрирани коне в Националните асоциации по коневъдство и Българската федерация по конен спорт.

3.4. Вирусен артерит по еднокопитните – извършва се двукратно серологично изследване (през 6 месеца) на всички регистрирани коне в Националните асоциации по коневъдство и Българската федерация по конен спорт.

3.5. Дурин – извършва се еднократно серологично изследване на всички жребци и кобили в Националните асоциации по коневъдство и Българската федерация по конен спорт.

3.6. Заразен метрит по кобилите – извършва се еднократно серологично изследване на кобилите, предназначени за възпроизводство.

3.7. Трихинелоза – извършват се задължителни изследвания при клане на свине и коне и на трупове на отстреляни диви свине съгласно Регламент (ЕО) № 2075/2005 на Комисията от 5 декември 2005 г. относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели (Trichinella) в месото.

3.8. Бруцелоза по кучета (Brucella canis) – извършва се еднократно изследване на всички разплодни кучета на МВР, МО, абортиралите, съмнителните за заболяване кучета и кучета в приютите, преди осиновяването им.

3.9. Вирусни болести по рибите – вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза, инфекциозна панкреатична некроза, пролетна виремия по шарана – от рибовъдните ферми се вземат за изследване проби, както следва: (1) от пълносистемни пъстървови стопанства по 30 проби овариална и семенна течност по време на размножителния период през ноември–март; (2) от различни технологични групи риба: пъстървови стопанства–два пъти годишно по 10 броя риби през април–май и октомври–ноември при температура на водата не по-висока от 10–12°С; шаранови и есетрови стопанства два пъти годишно по 5 броя риби с живо тегло над 500 грама и по 30 броя зарибителен материал през април – май и септември – октомври.

3.10. Бактериални и паразитни заболявания по рибите – ренибактериоза, йерсиниоза, фурункулоза, миксозомоза, ихтиофтириоза – проби за лабораторно-диагностични изследвания се изпращат при повишаване на смъртността над технологично допустимите норми и при съмнение за заболяване.

3.11. Казеозен лимфаденит – извършват сесондажни серологични изследвания на дребните и едрите преживни животни, имали контакт с внесени в страната овце.

3.12. Холера по птиците – извършват селабораторно-диагностични изследвания при съмнение за заболяване.

3.13. Шмаленберг – извършва се лабораторно изследване на проби от преживни животни по одобрена от ОДБХ програма.

3.14. Меди висна по овцете – Артрит енцефалит по козите – извършват се лабораторно-диагностични мероприятия в обектите за ДПЖ за мониторинг на заболяването.

3.15. Инфекциозен ринотрахеит по говедата – извършва се лабораторно изследване на проби от едри преживни животни по одобрена от ОДБХ програма с цел оздравяване на стадо.

3.16. Мукозна болест – Вирусна диария – извършва се лабораторно изследване на проби от едри преживни животни по одобрена от ОДБХ програма с цел оздравяване на стадо.

Противопаразитните мероприятия се провеждат за ограничаване и ликвидиране на паразитозите по селскостопанските животни и птици с оглед намаляване на икономическите загуби. Провеждането на мероприятия да се съобрази със сезонната динамика на паразитозите и климато-географските особености на районите.

4.1. Хелминтози по свинете

Извършват се: – дехелминтизация на свинете-майки един месец преди опрасване; – противопаразитно третиране на отбитите прасета 10 – 14 дни след сформиране на групите подрастващи; – обезпаразитяване на прасетата непосредствено преди прехвърлянето им в секторите угояване и ремонтни; – дехелминтизация на ремонтните прасета през 45 – 60 дни.

4.2. Краста по свинете

Извършва се двукратна дезакаризация през седем дни на свинете-майки преди опрасването им; ремонтните прасета преди прехвърлянето им в основно стадо; отбитите прасета 7 – 14 дни след прехвърлянето им в сектор подрастващи; нерезите на всеки три месеца; новозакупените карантинирани прасета, свине-майки и нерези; прасетата за угояване 7 – 14 дни след предвърлянето им в сектор угояване.

4.3. Крастни и иксодови кърлежи и др. ектопаразити при овце

Вселищата и в стопанствата, където през последните две години е констатирана краста, се провеждат двукратни изкъпвания през седем дни пролет и есен, а на кочовете преди и след случната кампания.

Извършва се двукратно изкъпване на новозакупените овце, агнета, шилета и кочове.

Използват се противокрастни средства в зависимост от лактационния период на животните. Не се използват органофосфорни, хлорорганични и карбаматни препарати при лактиращи животни, а само препарати от групата на синтетичните пиретроиди.

4.4. Пироплазмидози

Извършва седезакаризация на овцете през 15 – 20 дни в периода юни – юли, а на говедата май – ноември.

В стационарните пироплазмидозни огнища химиопрофилактика на овцете през 15 – 20 дни с ВМП.

4.5. Естроза овце

В стационарните огнища се провежда обезпаразитяване през юни, юли и началото на ноември и химиотерапия през октомври – ноем­ври след прибирането на животните от паша. Допълнително лечебно третиране се извършва през януари – март.

4.6. Хиподермоза говеда и кози

Провежда се химиотерапия през месеците октомври – ноември.

4.7. Трематодози по преживните животни (фасциолоза, парамфистоматоза и дикроцелиоза)

Извършва се еднократна профилактична дехелминтизация в края на октомври и началото на ноември.

В стационарните за фасциолоза селища се извършва двукратно третиране на овцете: първото в края на септември и началото на октомври с препарати, действащи на младите фасциоли и второ третиране през ноември. Еднократно пролетно третиране се извършва в края на март преди извеждане на животните на паша.

4.8. Мониезиоза

Извършват се две до три преимагинални дехелминтизации на младите животни (агнета и ярета) през 25 – 30 дни в периода май – август и есенна дехелминтизация на всички овце и кози през октомври – началото на ноември.

4.9. Стомашно-чревни и белодробни стронгилатози

Извършва се двукратна дехелминтизация на младите животни през юни – юли; есенно профилактично третиране през ноември и пролетно през март на всички животни и профилактично третиране 15 след раждането на овцете-майки срещу „спящите“ ларви.

4.10. Ехинококоза кучета

Извършва сешесткратна дехелминтизация на овчарските кучета през 60 дни, а на останалите видове кучета – четирикратна през 90 дни. Извършената дехелминтизация се отразява във ветеринарномедицинския паспорт на животните и се въвежда в Интегрираната информационна система на БАБХ (ВетИС).

4.11. Хелминтози по птиците

В личния двор се извършва дехелминтизация на птиците срещу нематоди и тении през пролетно-есенния сезон.

В птицефермите с технология „подово“ отглеждане дехелминтизация на птиците и пилетата се извършва след навършване на двумесечна възраст и преди комплектоване стадата за носачки.

При фазаните дехелминтизация се извършва по схема, утвърдена от ЦУ на БАБХ.

4.12. Кокцидиоза по птиците

Извършват се: – профилактични третирания и влагане на регистрирани кокцидиостатици в комбинирани фуражи за бройлери, подрастващи родители и стокови носачки при спазване на ротационни и „шатъл“ програми със спазване на изискванията за карентните срокове и недопускане употребата им при родители и стокови носачки; – лечебно третиране с регистрирани кокцидиоцидни средства при заболяване; – периодични изследвания на проби от фуражни смески за наличие на регистрирани кокцидиостатици съгласно нормативните изисвания на БАБХ; – при производството на комбинирани фуражи с кокцидиостатици се спазват правилата за безопасност и безвредност, включително и недопускане на остатъчни количества в други видове фураж и „шатъл“ програма за смяна (ротация) на няколко кокцидиостатика през време на отглеждането на една партида птици.

Забележки: 1. Необходимо е да се спазват изискванията по отношение на карентните срокове при прилагане на противопаразитните средства.

2. Необходимо е да се извършва контрол на паразитния статус на животните преди третиране и ефектът от проведените дехелминтизации чрез изследване на копропроби на 10% от поголовието с оглед развитието на антихелминтна резистентност.

VІІІ. Прогнозни финансови разходи от държавния бюджет за изпълнение на Националната програма

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 1

Списък с приоритетни за България и ЕС заболявания по животните и зоонози, за които са изготвени национални програми или е предвидена диагностична готовност

Приложение № 2

Програма за профилактика, надзор и контрол на болестта антракс в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболяване: Антракс

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: • Закон за ветеринарномедицинската дейност • Директива 2003 (99) ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.11.2003, относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90 (424) ЕС и за отмяна на Директива 92 (117) ЕС; • Наредба № 9/28.01.2006 г. за мониторинг на зоонозите за профилактика, ограничаване и ликвидирането им.

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): Д-р Илиан Бойковски – гл. експерт в дирекция ВОК при ЦУ на БАБХ тел.: +359 2 915 98 42 e-mail: i_boyk@bfsa.bg

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България: За периода 1985 – юли 2015 г. в страната са регистрирани 159 населени места, в които е установен антракс, с 278 заболели животни и 89 заболели хора (таблица 1).

Най-много засегнати от антракс населени места са констатирани в Шуменска област (22), следвана от Силистренска (20), Варненска и Търговищка (13), Добричка (12), Ямболска (11), Русенска (10), Плевенска (9), Врачанска и Великотърновска (8), Разградска (7), Пловдивска, Видинска, Хасковска и Бургаска (4), Софийска и Старозагорска (3), Пернишка (2) и Пазарджишка (1). Случаи на антракс не са установени в областите: Кърджали, Кюстендил, Благоевград, Ловеч, Габрово, Смолян и Сливен.

Най-много заболели животни има в област Варна (43), следват Шумен (35), Ямбол (29), Силистра (27), Търговище (24), Русе (19), Враца и Добрич (12), София област (11), Пловдив и Разград (10), Хасково (9), Велико Търново (8), Видин (7), Бургас (5), Стара Загора (4), Перник (2) и Пазарджик (1).

По видове, заболелите животни са, както следва: говеда – 117 бр., овце – 114 бр., кози – 35 бр., коне – 5 бр., свине – 4 бр., дива свиня – 1 бр.

По отношение на броя на заболелите хора на първо място е област Силистра (28), следват Плевен и Хасково (14), Ямбол и Разград (8), София-град (4), Търговище (3), Шумен и Видин (2), Пловдив, Монтана и Бургас (1).

За периода 1985 – юли 2015 г. са регистрирани два смъртни случаи при хора: през 1997 г. в с. Осоица, Софийска област, и през 2015 г. в с. Млада гвардия, Варненска област.

Фиг. 1. Процент засегнати селища от антракс в България за периода 1936 – 2015 г. Като засегнати селища са определени населени места, в които е установен случай на антракс при животните и/или хората.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Таблица 1: Разпространение на антракс при животните и хората в Република България за периода 1985 – 2015 г.

За изминалите 80 години се наблюдава значително подобрение на епизоотичната обстановка в страната (фиг. 1), което се дължи на провежданите в продължение на 60 години комплексни мерки, включващи ваксинация в антраксните огнища, обезвреждане на труповете, дезинфекция и ветеринарно-санитарен контрол при добива на животински продукти.

3. Описание на програмата: Програмата включва: • Еднократна ваксинация на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце над двумесечна възраст, както и на всички такива, закупени след извършената ваксинационна кампания от населени места, в които ваксинация срещу антракс не се провежда – в населени места, в които през последните 50 години е регистриран еднократно антракс при животните за следните области – Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен; • Еднократна ваксинация на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце над двумесечна възраст, както и на всички такива, закупени след извършената ваксинационна кампания от населени места, в които ваксинация срещу антракс не се провежда – в населени места, в които през последните 30 години е регистриран eднократно антракс при животните за останалите области от страната; • Двукратна ваксинация (пролет и есен) на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце над двумесечна възраст, както и на всички такива, закупени след извършената ваксинационна кампания от населени места, в които ваксинация срещу антракс не се провежда – в населени места, в които е регистриран повече от един случай на болестта при животни през последните 50 години (стационарни антраксни огнища); • Спешна ваксинация на възприемчиви животни при констатиране на случай на антракс; • Лабораторно изследване (микробиологично и имунологично) на тъканни проби от умрели животни при съмнение за антракс; • Клинични обследвания на възприемчиви селскостопански животни; • Обезщетяване на собствениците на умрели от антракс животни и умрели животни вследствие на ваксинация срещу антракс; • Обезвреждане на трупове на умрели от антракс животни и животински продукти, получени от животни с констатирано заболяване; • Други – дезинфекция на животновъдни обекти, предприятия за преработка на животински продукти и други обекти при констатиране на заболяването.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата

Период на изпълнение на програмата:01.01.2016 – 31.12.2018 г.

X Контрол

Х Лабораторно изследване

X Ваксинация

X Клинични прегледи

X Лечение

X Обезвреждане на трупове на умрели от антракс животни, животни, умрели след ваксинация срещу антракс, и животински продукти, получени от животни с констатирано заболяване

Х Контрол на животинските продукти и пазарите

Х Надзор

Х Други мерки: дезинфекция

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата: • Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните: – е централен компетентен орган, който следи за изпълняването на контрола на заразните заболявания и задължителното им обявяване; – взаимодейства с институции, които участват в програмата на национално ниво; – осъществява контрол на изпълнение на програмата и изпраща доклади до Европейската комисия и държавите членки.

• Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение на животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ: – разработва стратегия за профилактика, надзор и контрол на заболяването антракс и изпълнява контрола по прилагането на програмата; – координира действията на всички органи, участващи в програмата; – събира информация и изготвя доклади с резултатите по програмата; – изпраща информация за изпълнението на програмата до всички звена, включени в изпълнението й (ОДБХ, НРЛ и др.), в края на текущата година; – разпределя ваксината по региони; – изготвя допълнителни документи във връзка с програмата или приложените мерки за ограничаване на болестта в случай на възникване на заболяването (заповеди, инструкции, писма и др.); – обобщава данните от извършените разходи по програмата; – в случай на възникване на огнище организира и контролира мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта, определени от ЦУ на БАБХ.

• Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните: – контролират изпълнението на програмата; – контролират дейностите на всички институции на регионално ниво и докладват данните в ЦУ на БАБХ; – събират и анализират данните за изследванията и проведената ваксинация за антракс в региона; – обобщават данните от извършените разходи за контрола на заболяването на регионално ниво; – изпращат месечен доклад до Дирекция „ЗХОЖКФ“ в БАБХ; – съхраняват, разпределят и водят на отчет ваксината; – организират ваксинацията в региона съгласно ваксинационната програма.

• Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво: – контролира изпълнението на програмата в съответната община; – взема и изпраща проби при съмнение за антракс; – контролира вземането и изпращането на проби от регистрираните ветеринарни лекари при съмнение за антракс; – изпраща месечна справка до отдел „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ; – осигурява проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до фермата; – контролира резултатите от ваксинацията и лабораторните изследвания в информационната система ВетИс; – обобщава данните за изследваните и ваксинираните животни, намиращи се на територията на общината; – обобщава данните от извършените разходи за контрола на заболяването в общината, за която отговаря.

• Регистрираните ветеринарни лекари: – извършват ваксинация срещу антракс на възприемчиви животни в населените места от съответната община; – взимат проби от умрели животни при съмнение за антракс; – въвеждат данните в системата ВетИС от извършената ваксинация; – събират и обобщават данните за изследваните животни при съмнение за заболяването; – обобщават данните от направените разходи за контрол на заболяването; – изпращат месечен доклад до официалния ветеринарен лекар; – извършват клинични прегледи на възприемчивите към антракс стада и докладват всеки съмнителен случай на съответния официален ветеринарен лекар.

• Дирекция „Контрол на храните“ към ЦУ на БАБХ: – извършва контрол на предприятията, осъществяващи месодобивна и преработваща дейност; – изяснява движението на животински продукти (вкл. на технически животински продукти) от и към заразеното населно място, идентифицира местонахождението им и участва в унищожаването им.

• Национална референтна лаборатория „Туберкулоза и Антракс“към Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНВМИ),гр. София: – извършвалабораторно изследване (микробиологично и имунологично) на тъканни проби от животни с характерна клиника за антракс; – информира Дирекция „ЗХОЖКФ“ за резултатите от извършените изследвания.

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена Програмата

Ваксинационната програмата ще бъде изпълнена на територията на 23 области на Република България (таблица 2), в населените места, в които са регистрирани огнища на антракс по животните. Очакваният брой ваксини, които ще бъдат приложени през 2016 г., са посочени в таблицата по-долу.

Таблица 2: Ваксинация на говеда, овце и еднокопитни през 2016 г.

В населените места от областите Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен, в които през последните 50 години е регистрирано огнище на антракс при животните еднократно, ще се прилага ежегодна еднократна ваксинация на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст, овце над двумесечна възраст, както и на всички такива, закупени след извършената ваксинационна кампания от населени места, в които ваксинация срещу антракс не се провежда.

В населените места от останалите области на страната, в които през последните 30 години е регистрирано огнище на антракс при животните еднократно, ще се прилага ежегодна еднократна ваксинация на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст, овце над двумесечна възраст, както и на всички такива, закупени след извършената ваксинационна кампания от населени места, в които ваксинация срещу антракс не се провежда.

В стационарните за антракс населени места (констатиране на огнище на заболяването при животни най-малко два пъти през последните 50 години), намиращи се на цялата територия на страната, ще се извършва ежегодна двукратна ваксинация (пролет и есен) на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце над двумесечна възраст, както и на всички такива, закупени след извършената ваксинационна кампания от населени места, в които ваксинация срещу антракс не се провежда.

Пасивен надзор на здравния статус (клинични прегледи) на възприемчиви животни ще бъде провеждан през цялата година на територията на цялата страна, при регулярните дейности, изпълнявани от официалните и регистрираните ветеринарни лекари, с цел откриване на клиничните признаци на заболяването.

В случай на съмнение за антракс ще бъдат вземани проби (тъканни проби) за потвърждаване на заболяването.

При констатиране на антракс се извършва еднократна ваксинация навсички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце над двумесечна възраст в съответното селище. Ваксинация на биволи, кози и свине се извършва само след писмено разпореждане от ЦУ на БАБХ. При доказана необходимост, след извършено епизоотично проучване и писмено разпореждане на ЦУ на БАБХ, могат да се ваксинират и стада или цели селища в съседство на заразените селища. В този случай ваксинацията се извършва еднократно.

Извършената ваксинация (планирана или при констатиране на заболяването) трябва да бъде отразена във ВетИС.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата: 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти: Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (ДВ, бр. 47 от 2006 г.) регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях регистрирани ветеринарномедицински специалисти. Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат едри, дребни преживни и свине, са обект на задължителна регистрация в регистър законтрол на движението на животните, които се пазят от собственика, и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на ваксинацията, пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6 от 2006 г.) определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задълженията на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

5. Общо описание на разходите и ползите: 1. Разходи за вземане и транспортиране на проби до НРЛ „Туберкулоза и Антракс“, към НДНИВМИ, гр. София.

2. Разходи за закупуване на диагностични китове и необходимите консумативи за извършване на изследванията.

3. Разходи за закупуване, транспорт, съхранение и приложение на ваксините.

4. Разходи за обезщетения на собствениците на умрелите от антракс или прилагането на ваксината животни.

5. Разходи за обезвреждане на умрели животни и животински продукти.

6. Разходи за заплащане на труда на изпълнителите на програмата.

7. Разходи за извършените ДДД мероприятия.

Ползи от програмата: – Ранно откриване на заболяването; – Поддържане на имунна популация от възприемчиви животни в населените места, в които е констатиран антракс, и ограничаване на по-нататъшното му географско разпространение; – Навременно прилагане на мерките за контрол на заболяването (ваксинация, дезинфекция, унищожаване на трупове на умрели от антракс животни и получените от тях животински продукти) с цел ограничаване на разпространението на инфекцията при хора.

Очакван резултат: – Откриване на инфектираните животни.

– Изясняване движението на възприемчиви животни и животински продукти от и към заразеното населено място.

– Идентифициране на източника на инфекция.

– Контролиране на инфекцията в заразеното населено място.

6. Данни за епизоотологията на заболяването през последните 5 години: 6.1. Данни за извършен надзор и лабораторните тестове през последните 5 години: Година: 2011

ГВ – говедо; ОВ – овца; КН – кон; МГ – магаре; ЕПЖ – едро преживно животно; КЗ – коза; СВ – свиня; БЛ – бивол.

Година: 2012

Година: 2013

Година: 2014

Година: 2015

6.2. Данни за ваксинационна програма: Година: 2013

Година: 2014

Година: 2015

7. Цели за периода 2016 – 2018 г.: 7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове

7.2. Цели на програмата за ваксинацияза календарна година

8. Анализ на разходите в програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Цялостна сума за изпълнение на програмата за една календарна година в България е 728800 лв., а за периода от 3 години (2016 – 2018 г.) 2186400 лв.

Приложение № 3

Програма за надзор и контрол на болестта африканска чума по свинете в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболяване: Африканска чума по свинете

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: 1. Закон за ветеринарномедицинската дейност; 2. Наредба № 102 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете (АЧС) и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 83 от 2006 г.), която въвежда изискванията на Директива 2002/60/ЕС в националното законодателство; 3. Решение на Комисията 2003/422/ЕО за одобрение на Наръчника за диагностика на африканската чума по свинете.

Контактна точка: (име, телефон, факс, e-mail): Д-р Петя Петкова

Българска агенция по безопасност на храните Земестник изпълнителен директор телефон: + 359 2 915 98 40 e-mail: p_petkova@bfsa.bg

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България: Към 01.11.2015 г. заболяването африканска чума по свинете (АЧС) никога не е констатирано на територията на страната.

Към настоящия момент АЧС е ендемична за повече от 20 страни в Африка. За Европа е ендемична от 1978 г. само на остров Сардиния в Италия. През м. юни 2007 г. навлиза в Грузия през пристанище Поти и бързо се разпространява в региона, като засяга Кавказките страни и Русия. До 2013 г. огнища на болестта са констатирани в страни в непосредствена близост до границите на ЕС. През 2014 г. болестта прониква в държави членки, граничещи с Русия и Беларус (Полша, Естония, Литва и Латвия).

Епидемиологичната ситуация през последните години и свободното движение на хора и стоки сериозно увеличава риска от навлизане и в други европейски страни, в т. ч. и в Република България.

3. Описание на програмата: Програмата включва: • периодични клинични прегледи във всички видове свиневъдни обекти от високорисковите за АЧС региони – Бургас, Варна, Добрич, Силистра и Шумен; • серологични и вирусологични изследвания на кръвни и органни проби от домашни и диви свине при съмнение за възникване на болестта; • серологични и вирусологични изследвания на кръвни и органни проби, взети от отстреляни и намерени умрели диви свине в регионите Бургас, Варна, Добрич, Силистра и Шумен; • убиване и обезвреждане на инфектирани и контактни възприемчиви животни; • обезщетяване на собствениците за принудително убити и заклани животни и продукти, добити от тях; • повишаване на осведомеността на всички заинтересовани лица – ветеринарни лекари, фермери, ловци и др.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата

Период на изпълнение на програмата: 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г.

X Контрол

Х Лабораторно изследване

Х Клане по необходимост на възприемчиви животни в близост до епизоотологично огнище

Х Убиване на животни с клинични признаци

Х Ваксинация

Х Лечение

Х Контрол на животинските продукти и пазарите

Х Надзор

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата: 1. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Министерството на земеделието и храните: – Централна компетентна власт, която осъществява контрол върху заразните заболявания, подлежащи на задължително обявяване, взаимодейства с останалите институциите, които изпълняват Програмата за контрол на АЧС, и представя доклади на ЕК и другите страни членки.

2. Дирекция „Здравеопазване, хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при БАБХ: – Разработва стратегия за контрол и изпълнява програмата за АЧС; – Координира действията на всички власти, включени в изпълнение на програмата за контрол на АЧС; – Събира необходимата информация и изготвя доклади за резултатите от прилаганата програма.

3. Директорите и н-к отделите „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ): – Прилагат в действие изпълнението на програмата както при домашните, така и при дивите свине на регионално ниво, контролират действията на всички власти, включени на локално ниво, и докладват на ЦУ на БАБХ.

4. Официалните ветеринарни лекари в ОДБХ при БАБХ, отговарящи за контрол на храните: – Извършват пред- и следкланична инспекция в съответствие с изискванията, посочени в Регламент на Съвета (ЕС) 854/2004; – Уведомяват БАБХ при случай на съмнение за АЧС и осигуряват изпращането на проби в Националната референтна лаборатория, гр. София.

5. Официалните ветеринарни лекари в общинските ветеринарни служби към БАБХ: – Прилагат изпълнението на програмата на местно ниво; изпълняват клиничния надзор и вземането на проби за лабораторно изследване при домашните свине със съдействието на регистрираните частно практикуващи лекари, включени в изпълнението на програмата за контрол на КЧС и одобрени съгласно изискванията, посочени в Директива 64/432/ЕЕС, чл. 2, 2 m) и 14(3)В; – В случай на съмнение за АЧС вземат и изпращат проби; – Извършват проверки на документацията и идентификацията при придвижване на свинете във вътрешността на страната съгласно действащото законодателство; – Осигуряват обратната проследяемост на взетите проби до фермата, от която за взети; – Контролират прилагането и подобряването на мерките за биосигурност в свиневъдните ферми, включително процедурите по почистване и дезинфекция; – Контролират изпълнението на установените правила по регистрация на животновъдните обекти, идентификацията на свинете и контрол на тяхното движение, включително мерките по затваряне на животновъдните обекти и конфискация на животните в случаите на нарушаване на задълженията и неспазване на установените правила съгласно установените изисквания, посочени в чл. 139а на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Регулация на Съвета (ЕС) 882/2004; – Регистрират в базата данни резултатите от изпълнението на надзорната програма, включително взетите и изпратени проби от популацията диви свине.

6. Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните: – Изпълнява своите задължения по надзора на заболяването, посочени в Програмата за контрол и ерадикация на болестта АЧС.

7. Регионалните дирекции на горите при Изпълнителната агенция по горите: – Координират мерките по изпълнение на надзора по отношение на популацията диви свине на регионално ниво в райони в близост до посочените по-горе граници на страната съвместно с институциите, посочени в 3); – В останалите райони на страната осигуряват труповете или материали за изследване от диви свине (убити при ловуване, намерени умрели или пострадали при автомобилни злополуки) за преглед и изпращане на проби за изследване в институциите, посочени в 5).

8. Националното сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“: – Подготвят и изпращат доклади за извършената от тях работа до институциите, посочени в 5) и 7); – Осигуряват трупове или материали за изследване от диви свине (убити при ловуване, намерени умрели или пострадали при автомобилни злополуки) за преглед и изпращане на проби за изследване в институциите, посочени в 5).

9. Националната референтна лаборатория (НРЛ) по АЧС в гр. София: – Обработва получените проби от домашни и диви свине за изолация на вируса на АЧС и серологично изследване, записва и регистрира резултатите в националната база данни на системата за проследяване и представя доклади на БАБХ; – Извършва потвърдителни тестове на пробите, показали съмнителни резултати при извършените изследвания в регионалните лаборатории; – Контролира процедурите в регионалните лаборатории и организират ринг-тестове с тях; – Изпраща проби в Референтната лаборатория на Общността за вирус изолация и участва в организираните ринг-тестове.

10. Референтната лаборатория по АЧС в Мадрид, Испания: – Извършва генно типизиране на вирусните изолати, изпратени от Националната референтна лаборатория, гр. София; – Снабдява при поискване Националната референтна лаборатория, София, с материали за извършване на тестове; – Организира и провежда ринг-тестове, в които участва Националната референтна лаборатория (НРЛ).

11. Регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика: – извършват клинични обследвания на свиневъдните обекти в указаните периоди в настоящата програма за съответните видове ферми и въвеждат в информационната система на БАБХ получените резултати; – въвеждат в информационната система на БАБХ всички получени резултати на изпратените от тях проби от домашни свине при изпълнение на настоящата програма.

12. Министерството на вътрешните работи: – Взема участие при изпълнението на административните мерки и мерките за защита в случаите на съмнение или потвърждаване на АЧС.

13. Съюзите на фермерите и асоциациите на свиневъдите: – Информират своите членове относно програмата за контрол на АЧС и подкрепят БАБХ в изпълнението на схемата за активния клиничен надзор и когато е необходимо, за схемите за вземане и изследване на проби.

– Ветеринарните лекари от тези организации вземат участие в активния надзор и в клиничното проучване на свинефермите.

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена Програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на цялата страна, със специален фокус високо-рисковите региони по отношение на болестта: Бургас, Варна, Добрич, Силистра и Шумен, посочени на фиг. 1.

Фиг. 1. Високорискови региони за АЧС в България.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

4.4. Мерки, изпълнявани по Програмата 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти: Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат свине, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика, и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ 4.4.2. Целеви животни и популация на животните, включени в Програмата

Диви свине – 82 953 броя; 4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните: В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат свине, са обект на задължителна регистрация във: • Регистър/дневник за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика; • Компютърния регистър на ЦУ на БАБХ – Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

4.4.4. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задълженията на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни, се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.4.5. Мерки и условия на узаконяване по отношение на контрола на болестта: 4.4.5.1. Процедури за контрол и вземане на проби 4.4.5.1.1. Процедури за контрол и вземане на проби при съмнение или потвърждение за наличие на заболяването в свиневъден обект.

В случай на съмнение за наличие на заболяването АЧС и при потвърждението му се прилагат критериите и процедурите, посочени в Приложението на Решение на Комисията 2003/422/ЕС, 4.4.5.1.2. Процедури за вземане на проби в случай на умъртвяване на свине в съмнителен обект като превантивна мярка.

Прилагат се критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква В.

4.4.5.1.3. Процедури за контрол и вземане на проби преди издаване на разрешение за преместване на свине от животновъдни обекти, разположени в защитна или надзорна зони, и при клане или умъртвяване на същите.

Прилагат се критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква Г.

4.4.5.1.4. Процедури за контрол и вземане на проби във връзка с повторно зареждане на животновъден обект със свине.

В случай на повторно въвеждане на свине в свиневъден обект, в съответствие с член 13, параграф 3 от Директива 2002/60/ЕО, трябва да се прилага процедура за вземане на проби, посочена в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква Д.

4.4.5.1.5. Процедури за вземане на проби в животновъдни обекти, разположени в защитната зона преди премахването на ограниченията.

За да се позволи вдигането на ограниченията, предвидени в член 10 от Директива 2002/60/ЕО, в защитна зона трябва да се прилага процедура за вземане на проби, посочена в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква Е.

4.4.5.1.6. Процедури за серологичен контрол и вземане на проби в райони, където има съмнение или потвърждение за наличие на болестта КЧС при дивите свине.

За да се позволи вдигането на ограниченията, предвидени в член 11 от Директива 2002/60/ЕО в наблюдаваната зона трябва да се прилага процедура за вземане на проби, посочена в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква Ж.

4.4.5.2. Вземане и транспортиране на проби: Основните критерии и процедури, които се прилагат, са посочени в решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, Глава V, A 1 – 3.

4.4.5.3. Лабораторно изследване

Извънлабораторната диагностика на АЧС се основава на данните от щателно проведено епизоотологично проучване, целящо изясняване източника и резервоара на инфекцията, доминиращия механизъм на предаване и основните фактори за разпространение в конретния случай. Ценни могат да бъдат и резултатите от клиничните прегледи, както и аутопсионната находка. Всички те обаче имат насочващо значение. Поради това за доказването на заболяването е задължително извършването на поредица от лабораторни изследвания за доказване на вируса или ефектите от макроорганизма от него.

4.4.5.3.1. Лабораторен тест за доказване на антитела срещу АЧС.

Тъй като ефективни ваксини срещу АЧС не са разработени, наличието на специфични имуноглобулини в кръвния серум от свине е достатъчно за диагностиката. Антителата стават доказуеми от 6 до 10 дни след заразяването и присъстват с години. Схематично сеорлогичната диагностика на АЧС е илюстрирана на фиг. 2.

Фиг. 2. Схема за серологична диагностика на АЧС.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя 4.4.5.3.2. Лабораторни тестове за доказване на вируса на АЧС, вирусния антиген и геном.

Необходими са вирусологични тестове, за да се потвърди наличието на АЧС. Разработените методи за изслеване са илюстрирани на фиг. 3.

Фиг. 3. Схема за вирусологична диагностика на АЧС

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Най-подходящи органи за вирусологично изследване са сливици, лимфни възли (стомашно-чернодробен, бъбречен, субмандибуларен и ретрофарингеален), далак, бъбреци и бели дробове на мъртви или евтаназирани свине. Te представляват най-подходящите проби за откриване на вируса, антигена или генома на АЧС (Решение на Комисията 2003/422). Когато труповете са автолизирани, трябва да се вземе цяла дълга кост или стернум. При дивите свине може да се използва и натривка от костен мозък, ако гореизброените органи не са на разположение или са загнили.

4.4.6. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат: Предприемат се мерките съгласно Наредба № 102 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете (АЧС), която въвежда изискванията на Директива 2002/60/ЕС в националното законодателство.

4.4.6.1. Мерки при потвърждение на АЧС при домашни свине: – незабавно умъртвяване на всички налични прасета в животновъдния обект с потвърдена диагноза АЧС по начин, гарантиращ неразпространение на вируса на АЧС; – вземане на достатъчен брой проби от умъртвените прасета, в съответствие сизискванията на диагностичното ръководство, с оглед установяване начина за проникване на причинителя на заболяването във фермата, както и предполагаемия период на заразяване на фермата; – унищожаване на труповете на умрелите и умъртвените прасета; – проследяване и организиране преработката на добитото месо и технически суровини и продукти от свине, заклани в периода между вероятното проникване на заболяването в животновъдния обект и налагането на мерките за ограничаване и ликвидиране на огнището; – откриване и унищожаване на добити в заразения животновъден обект на семенния материал, яйцеклетките и ембрионите, събрани в периода между вероятното проникване на заболяването и налагането на мерките за ограничаване и ликвидиране на огнището, като унищожаването е по начин, гарантиращ избягване на риска от разпространение на заболяването; – обработка на всички предмети, материали и отпадъци, като например храна за животни, за които съществува вероятност да са контаминирани с причинителя на заболяването; – унищожаването на всички материали за еднократна употреба, за които има вероятност да са контаминирани с причинителя на заболяването; – механично почистване и дезинфекция на използваните сгради и помещения, транспортните средства, използвани за превоз на прасета или техните трупове, оборудване, постеля, тор и екскременти, след умъртвяването на прасетата и унищожаване на труповете им; – в случай на първично огнище на заболяването АЧС, с цел установяване на генетичния тип изолат от вируса на АЧС, изпращане на изолирания вирус в Референтната лаборатория на ЕС в гр. Мадрид, Испания, за установяване на генетичния тип; – извършване на епизоотично проучване; – определяне на 3 км предпазна и 10 км надзорна зона.

Веднага след като диагнозата на АЧС е потвърдена на животински обект, трябва да се установи защитна зона с минимален радиус най-малко три километра около инфектирания обект. Предпазната зона ще бъде в рамките на надзорна зона с минимален радиус най-малко десет километра около инфектирания обект.

Размерът на зоните може да се увеличава в съответствие с епидемиологичните данни, събрани по време на анкетата, и нейният размер трябва да отчита други фактори, като: – опасността от разпространяване на вируса по въздушен път; – естествени и други граници на областта; – други географски характеристики; – местоположението и близостта до живот-новъдни обекти с възприемчиви животни в областта; – модел на търговия с животни в областта; – наличието на кланици; – прилаганите проверки и съоръженията за извършването им.

Предприемат се всички необходими мерки, посочени в Наредба № 102 за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта АЧС, включително използването на обозначителни знаци и предупреждения по пътищата и използването на националните и месните средства за масово осведомяване, като вестници и телевизия, за да се осигури всички лица в защитната и надзорните зони, които биха желали да посетят тези зони по бизнес, свързан с животновъдството, да са напълно осведомени за действащите ограничения.

Трябва да се вземат също така всички мерки, включително използване на полиция по подходящ начин, за да се осигури стриктното прилагане на контролните мерки в предпазната и надзорните зони.

А. Мерки в 3 км предпазна зона: а) Незабавно преброяване и изготвяне на списък с всички свине във всички свиневъдни обекти, като официалният ветеринарен лекар посещава всички инфектирани обекти и извършва клинично обследване и снемане на телесната температура на наличните свине. Трябва да бъде проследена връзката на инфектирания обект с други животновъдни обекти.

б) Изготвяне и изпълнение на програма за серологичен скрининг на всички свиневъдни обекти.

в) Ако по време на клинично обследване възникне съмнение за АЧС, незабавно трябва да бъдат въведени рестрикции за движение и взети проби за лабораторен анализ.

г) Забраняване на транспортиране на свине по главни и вторични пътища, с изключение на пътища във фермите. При положение, че свине са транспортирани от други райони извън зоната до кланица, намираща се в тази зона, то клането трябва да бъде извършено незабавно под официален надзор.

д) Камиони и превозни средства, транспортиращи свине, могат да напуснат зоната само ако са предварително почистени, дезинфекцирани и инспектирани и след получаване на специално, официално разрешение.

е) Забрана за влизане и излизане на други животински видове без изрично разрешение от ОДБХ.

ж) Уведомяване на ОДБХ за всяко умряло и заболяло прасе в зоната и извършване на необходимо проучване за доказване или отхвърляне на заболяването.

з) Транспортиране на свине от предпазната зона може да бъде разрешено 30 дни след приключване на почистването и дезинфекцията при положение, че свинете имат идентификационни ушни марки и са предназначени за клане в одобрена от БАБХ кланица или до инцинератор, където прасетата ще бъдат умъртвени и обезвредени под контрола на официален ветеринарен лекар. Свинете се транспортират в превозни средства, пломбирани от официален ветеринарен лекар, като след приключване на разтоварването превозните средства и използваното оборудване се дезинфекцират. При пристигането в кланицата свинете се държат и умъртвяват отделно от други животни, като се следи за изменения, характерни за АЧС.

и) Месо, получено от инфектирани стопанства, е предмет на термично обезвреждане, гарантиращо унищожаването на вируса на АЧС.

к) Мерките, въведени в защитната зона, остават в сила: – до края на почистването и дезинфекцията на инфектираната свинеферма; – докато всички свине във всички свинеферми преминат клинични обследвания и лабораторни изследвания съгласно диагностичния мануел за откриване на възможно наличие на вируса на АЧС; – клиничните и лабораторните изследвания трябва да бъдат извършени не по-рано от 30 дни след края на дейностите по почистването и дезинфекцията в инфектираната свинеферма.

Б. Мерки в 10 км надзорна зона: а) Преброяване и регистрация и извършване на клинични обследвания на всички свиневъдни обекти.

б) Забраняване на транспортиране на свине по главни и вторични пътища, с изключение на пътища във фермите. При положение, че свине са транспортирани от други райони извън зоната до кланица, намираща се в тази зона, то клането трябва да бъде извършено незабавно под официален надзор.

в) Мерките в надзорната зона остават в сила до края на почистването и дезинфекцията. Това се отнася също така до дейностите при дезинфекциране на превозните средства и оборудването, използвани при придвижване на свине.

г) Забранява се влизането и излизането в свинефермите на други животни без разрешение от БАБХ.

д) ОДБХ трябва да бъде информирана за всички умрели и заболели свине в надзорната зона, като в последствие извърши необходимото проучване за доказване или отхвърляне на АЧС.

е) Свине могат да бъдат транспортирани до одобрени от БАБХ кланици при следните условия: – Извършено е преброяване и е изготвен списък на всички свине в животновъдния обект.

– Извършено е клинично обследване на свинете за клане (включително термометриране).

– Извършена е задоволителна проверка на идентификацията.

– Транспортирането се осъществява в превозни средства, пломбирани от официален ветеринарен лекар.

– Официалният ветеринарен лекар в кланицата предварително е информиран за пратката, като впоследствие той/тя информира пристигането и официалния ветеринарен лекар, изпратил животните.

– При пристигането в кланицата тези свине се държат и колят отделно от останалите.

– По време на клането официалният ветеринарен лекар следи за изменения, характерни за АЧС.

В. Движение в зоните: а) Всяко движение на хора, транспортни средства, свине, трупове и други материали в обхвата на предпазната/надзорната зона е предмет на оторизиране от ОДБХ.

б) Когато е необходимо транспортиране на трупове за обезвреждане в екарисаж извън обхвата на защитната зона, е необходимо специално позволение, като транспортирането се осъществява по възможно най краткия маршрут и за възможно най-кратко време.

в) Разрешителното за придвижване трябва да придружава пратката до крайната дестинация. Проверената документация се връща в съответното ОДБХ.

г) При издаването на разрешителното ОДБХ може да поиска такива условия, каквито сметне за необходимо, съобразено със ситуацията.

д) Преди издаване на разрешителното трябва да се вземе предвид възможното разпространение на болестта посредством това транспортиране.

е) Движението на свине от един животновъден обект до друг в рамките на предпазената зона може да бъде позволено при спазване на следните условия: • Преди издаване на ветеринарно медицинско свидетелство официалният лекар съобразява епизоотичната обстановка и организира всички обследването на всички свине.

• Движението на свине трябва да се осъществи, без да има контакт с други животни и възможно излагане на вируса на АЧС.

• Обектът на дестинация са поставя под официален надзор.

• Превозните средства, извършили транспортирането, подлежат на дезинфекция.

ж) Възможно е даването на разрешително на свине, с гарантиран здравен статус и за които няма съмнение за заразяване с вируса на АЧС до кланици за незабавно клане. Преди издаването на такова разрешение ОДБХ се консултира с БАБХ. Такова движение не трябва да се осъществява в начални етапи от огнище на АЧС. Всяко движение на свине се осъществява под задължителен официален контрол.

з) Възможно е разрешение за транзит през предпазната зона при положение, че липсва всякакъв риск от разпространение на заболяването.

4.4.6.2. Мерки при съмнение и потвърждение на африканска чума при източнобалкански свине: При възникване на съмнение за АЧС при пасищно отглеждани свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски е необходимо всички животни да бъдат прибрани и затворени във временните постройки за тяхното отглеждане, изградени в разрешения район за отглеждане, съгласно Наредба № 6 от 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007 г.), след което да бъдат описани по категории и извършена сверка с регистъра на стадото.

Собственикът на свинете оказва съдействие при преброяването и намирането на всички животни, които да бъдат прибрани и затворени, докато трае наложената възбрана. В случаите, когато е необходимо, се разпорежда на стопаните да укрепят допълнително временните постройки с цел недопускане на излизането на свине от тях.

С помощта на GPS се определят точните места на отглеждане и паша на отделните стада. След потвърждаване на положителен резултат определените координати се използват за определяне на предпазната и надзорната зона върху подробна карта на региона. След получаване на информация от стопаните по отношение на местата, където се отглеждат и пасат свинете, се определят точни координати посредством GPS. На база снетите координати от GPS се определят предпазната и надзорната зона на подробна карта на региона.

При потвърждаване на огнището и пристъпване към умъртвяване на животните да бъде осигурено присъствието на поне двама ловци, които при спазване на правилата за носене и употреба на ловно оръжие да охраняват и да недопускат напускането на свине от временните постройки, докато трае умъртвяването на свинете. В случай на изпускане на животно от загражденията на временните постройки то да бъде незабавно отстреляно.

Фиг. 4. Райони в България, където е регламентирано отглеждането на източнобалкански свине.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Г. Мерки при съмнение и потвърждение на АЧС при диви свине: 1. Мерки на ловния терен при констатиране на огнище на заболяването при дивите свине: а) БАБХ незабавно извършва проучване на епизоотологичната обстановка и определя зоните на заразения район, както е посочено в Директива 2002/60/ЕС.

б) БАБХ незабавно разпорежда редуциране на популацията на дивите свине, обитаващи територията, попадаща в 3- и 10-километровата зона, като се оставят до 2 броя свине на 1 кв. км с опрасените от тях свине, когато заболяването е констатирано по време на ловния сезон. Извън ловния сезон се разпорежда разреждане на дивите свине, като се ловуват само приплоди на възраст до 1 година. По време на засиления отстрел се внимава стадата диви свине, попадащи в посочената по-горе територия, да не се разпръснат и да навлязат в нови територии. От всички отстреляни свине се вземат и изпращат проби за изследване в НРЛ в София. Труповете на отстреляните диви свине се идентифицират и съхраняват до излизане на резултатите. При положителен резултат трупът с вътрешните органи се насочва за обезвреждане в екарисаж. При отрицателен резултат – трупът и вътрешните органи се разрешават за консумация от съответната ловна дружина.

в) БАБХ забранява отварянето на трупове на отстреляни диви свине на терена, а само в определени за целта места. При констатиране на положителни за заболяването диви свине БАБХ изплаща обезщетение на съответната ловна дружина. За всяко отстреляно диво прасе в 3 и 10 км зони се води подробна документация от съответното ловно дружество, вкл. за пробите, които са взати и изпратени. В документацията се посочва – идентификация на трупа, место (землище на отстрел), възраст, пол, кг и писмо с изпратени проби за изследване.

г) БАБХ определя зона в размер 40 километра извън 3 и 10 км зони, където разпорежда вземане на 100 % проби от отстреляните диви свине.

2. Мерки при домашните свине при констатиране на огнище на заболяването при дивите свине: а) БАБХ уведомява незабавно всички собственици на домашни свине и ловци в района, попадащ в 3- и 10-километровите зони на огнището.

б) БАБХ незабавно поставя под държавен надзор всички свиневъдни обекти в определения заразен район и нарежда да се предприемат мерки, включващи: – официално преброяване на всички категории прасета във всички животновъдни обекти, като данните от това преброяване трябва да бъдат постоянно актуализирани от съответния собственик; информацията за това преброяване трябва да бъде представяна при поискване и може да бъде обект на проверка при всяко инспектиране; – по отношение на свиневъдните обекти, отглеждащи свине при пасищни условия – разпорежда се незабавно отглеждането на източнобалканските свине да бъде при затворено отглеждане (забранява се пашата), извършва се преброяване на отглежданите източнобалкански свине по стада, попадащи в 3- и 10-километровите зони; – разпореждане всички прасета в животновъдните обекти в зоната да се държат затворени в обитаваните от тях боксове или на други места, позволяващи изолирането им от диви прасета; диви прасета не трябва да имат никакъв достъп до какъвто и да било материал, който впоследствие би могъл да влезе в контакт с прасета от животновъдния обект; – разпореждане никакви прасета не могат да влизат или напускат животновъдния обект, освен ако няма издадено от ветеринарномедицинските специалисти от БАБХ изрично разрешение за това, което да отчита епидемиологичната обстановка; – разпореждане използването на подходящи средства за дезинфекция на входовете и изходите на сградите, в които са настанени домашни прасета, както и на самия животновъден обект като цяло; – разпореждане използването на подходящи хигиенни мерки от всички влизащи в контакт с диви прасета лица с цел да се намали рискът за разпространение на вируса на АЧС, като тези мерки включват и налагането на временна забрана за влизане в животновъден обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви прасета (ловци, ловни и горски надзиратели); – разпореждат вземане и изследване на проби за АЧС от умрели или заболели прасета с клинична картина, сходна с клиника на заболяването АЧС; – забраняват внасянето в свиневъдните обекти на месо от диви свине и месни продукти от диви свине, независимо дали е отстреляно, или намерено мъртво, както и какъвто и да е материал или оборудване, за които съществува възможност да са контаминирани с вируса на АЧС; – забраняват движението на домашни свине и получени от такива животни семенен материал, яйцеклетки или ембриони от животновъдните обекти в зоната с цел търговия; – уведомяване на съседните страни, страни членки или трети страни, когато заразеният район е в близост до границата с други страни; – свине за незабавно клане може да се изпращат в месодобивни предприятия на територията на съответната област само след извършване на клинично обследване на свиневъдния обект, като чек-листът от извършеното обследване придружава партидата свине, предназначени за незабавно клане; – свине за разплод може да напускат свиневъден обект, намиращ се в 3 или 10 км зони на огнището, само след получаване на отрицателен резултат от извършено изследване за наличие на вирус, чрез полимеразно-верижна реакция, като кръвните проби се вземат 7 дни преди транспортирането на свинете.

4.7. Задължения на собствениците на животнивъдни обекти за свине: Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците на селскостопански животни са длъжни: • да осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори с ветеринарните лекари; • да спазват изискванията за хуманно отношение към животните, както и да спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните; • да съхраняват за срок най-малко три години от датата на издаването им документите за придвижване на животните; • в тридневен срок писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация; ? незабавно писмено уведомяват за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия; • в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект; • да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51 ЗВД, на които не са извършени мероприятията по профилактичната програма за АЧС или които са с различен здравен статус; • да осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва; • да водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване; • да отговарят за официалната идентификация и за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и на държавната профилактична програма на животните си; • да предават с протокол на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, средствата за официалната идентификация на закланите за лична консумация свине; • да съхраняват дневник по образец, в който ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия, както и дата на доставяне на ВМП, наименование на ВМП; приложено количество; партиден номер и карентен срок на ВМП; име и адрес на доставчика, идентификационен номер на третираното животно; дневникът се съхранява 5 години от последното вписване, включително в случаите, когато дейността на обекта е прекратена преди изтичането на този срок; • да предават в екарисаж странични животински продукти, умрелите животни и специфичнорисковите материали от заклани за лична консумация животни; • да спазват предписаните дози и продължителност на третиране на животни с медикаментозен фураж в рецепта от ветеринарен лекар; • да осигуряват постоянен достъп до живот-новъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи; • да изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните; • да извършват ежегодно в периода от 1 до 20 октомври инвентаризация на животните в обекта и подават до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

Собствениците на  новородените свине доказват собственост върху животните си с декларация или при придобити по друг начин животни – с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността върху животните.

Собствениците на животновъдни обекти, предназнчени за отглеждане на свине, са длъжни да спазват следните забрани: 1. Движение на неидентифицирани животни до пазари, изложения, кланици, панаири, състезания и до други стопанства или населени места.

2. Изхранването на свине с кухненски отпадъци е забранено съгласно чл. 139, ал. 1, т. 7 ЗВД.

При нарушения се прилагат постановленията на чл. 420 ЗВД: – санкции на собствениците на животни в рамките на 50 – 300 лв. при първо нарушение и 100 – 500 лв. при повторно нарушение; – санкции на търговци и юридически лица в рамките на 300 – 500 лв. при първо нарушение и 500 – 1000 лв. при повторно нарушение.

4.8. Информация и преценка на мерките за биосигурност и инфраструктура, включени в свиневъдните ферми.

При извършване на активния надзор за появата и разпространението на болестта КЧС/АЧС е предвиден специален чек-лист за вписването на данните от клиничните изследвания и проверка на въведените мерки за биосигурност в предприятието.

Въз основа на мерките за биосигурност, въведени за целите на този списък, стопанствата се делят на: Индустриални ферми (ферми със затворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност), Фамилни ферми тип „А“, това са фермите с отворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност, ферми тип „Б“, ферми с невъведени или в процес на въвеждане на мерки за биосигурност, ферми тип „заден двор“ – лични стопанства, в които се отглеждат до пет прасета, без свине майки за собствена консумация, източнобалканската порода свине, която се отглежда само на територията на дванадесет общини на територията на три региона, при определени условия, което гарантира тяхната биосигурност. По отношение на пропуските в биосигурносста при провеждането на клиничните изследвания официалният ветеринарен лекар издава предписание в съответствие със ЗВД за отстраняване на констатираните пропуски в определен срок на собственика на животновъдния обект.

4.9. Алтернативни стратегии за контрол на болестта.

Алтернативните стратегии за контрол на болестта АЧС са насочени към ранно откриване на болестта и увеличаване на процента на докладване в случай на съмнение. Дейностите, които са обхванати в алтернативни стратегии на настоящата програма, включват: 1. Разяснителни кампании за всички заинтересовани страни – ветеринарномедицински специалисти, фермери, ловци, местната власт и обществото, относно болестта АЧС и заплахите, които тя поставя.

За целта разработихме информационна брошура, която се състои от 4 страници във формат А4 и съдържа в себе си следната информация – причинител, начини за възникване и предаване, форми на болестта, патологоанатомична находка, вземане и изпращане на проби за лабораторна диагноза, диференциална диагноза и докладване при съмнение.

Брошурата е в тираж 100 000 бройки и е разпространена на територията на цялата страна сред официални и частнопрактикуващи ветеринарни лекари, животновъди и ловци. Разпределението по региони е извършено на база данните от популацията домашни и диви свине.

В допълнение на хартиените брошури и с цел обхващане на повече заинтересовани лица брошурата е разпространена безплатно на следния интернет адрес (http://asforce.org/flyers/asforce-bu.pdf).

Същевременно изготвихме и кратко информационно видео относно заболяването АЧС. То включва в себе си информация относно заболяването, препоръки за предпазване на стопанствата чрез въвеждане на стриктни мерки за биосигурност, както и кратка информация за лабораторната диагностика.

2. Периодични обучения на ветеринарномедицински специалисти относно болестта АЧС и практически аспекти за ранно откриване, контрол и ликвидиране.

4.10. Мерки и условия на узаконяване по отношение на компенсация на собствениците за заклани и убити животни: В чл. 108, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че собствениците на умрели, принудително убити, заклани и унищожени животни се обезщетяват със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Редът и условията за обезщетяване са посочени в Наредба на Министерския съвет на Република България за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове.

4.11. Контрол по изпълнение на програмата.

БАБХ и 28- те ОДБХ са компетентните власти, отговарящи за контрола на заболяването АЧС.

5. Общо описание на разходите и ползите: Финансирането на настоящата план-програма трябва да бъде залегнало в бюджета на БАБХ. Необходимите финансови средства за обезщетения на собствениците на умрели и принудително убити животни от АЧС, както и необходимите финансови средства за контрол и ликвидиране на огнища на АЧС следва да са разчетени в бюджета на Министерството на земеделието и храните.

Редът и условията за обезщетяване на собствениците на унищожени животни е посочен в Наредба по чл. 109 ЗВД.

Разчетените финансови средства са необходими за: – обезпечаване по искане на ветеринарните служби на мерките по убиване, клане, транспорт на животните от огнищата и от защитната и надзорните зони; – обезпечаване по искане на ветеринарните служби на временно или постоянно затваряне на стопанства, кланици, предприятия за преработка на продукти от животински произход, пазари за животни, магазини за месо в съответствие с мерките, залегнали в програмите за контрол на болестта; – контрол на транспортните средства за живи животни по обществените пътища с оглед да се пресече нелегалния транспорт; – за установяване на ефикасна система за събиране, транспорт и унищожаване на умрелите животни и животинските отпадъци; – обезпечаване на система за компенсации във връзка с искане да се компенсират умрелите или убити за целта на ерадикационната програма животни; – извършване на клиничен надзор на популацията домашни свине и изпращане на проби за изследване; – въвеждане на данните от проведените клинични обследвания, включени в активния клиничен надзор на популацията домашни свине; – провеждане на научни анализи на резултатите от провежданата Програма за контрол на АЧС и във връзка с проучване на епидемиологията на АЧС в България.

Приблизителната оценка на разходите за изпълнение на Програмата за контрол на АЧС е дадена в т. 8 по-долу.

Ползи от прилагане на програмата: – намалява се рискът за разпространение на АЧС в страните от Европейския съюз чрез изпълнение на надзор на популациите; – възможност за българските фермери да получат достъп до европейските пазари на домашни и диви свине; – възможност за производителите на свинско месо и продукти от свинско месо за свободна търговия със страните от ЕС и трети страни.

Очакван резултат от изпълнението на програмата е предотвратяване възникването на болест-та на територията на страната или в случай на възникване бързо ограничаване и ликвидиране.

6. Данни за епизоотологията на заболяването през последните пет години

6.1. Данни за еволюция на заболяването: Към 01.11.2015 г. заболяването Африканска чума по свинете (АЧС) никога не е констатирано на територията на страната.

6.2. Данни за диви животни (по една таблица за година) 6.2.1. Преброяване на диви животни

В таблицата по-долу е посочен общият брой на популацията от диви свине, а) разпределени в 16-те регионални държавни ловни райони според данни от Регионалните управления на горите в България (РУГ), б) 7-те национални парка, в които ловуването е забранено, и в) ловни райони, определени за ловуване за членовете на Националния съюз на ловците и риболовците (НСЛР).

7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове (по една таблица за година, ако има разлика в целите за различните години)

Болест: Африканска чума по свинете

Животински видове – домашни, източнобалкански и диви свине.

Цели на изследванията при тази Програма.

При определяне на обекта на изледване – стада и животни, са взети под внимание епидемиологическите аспекти на болестта АЧС. От епидемиологична гледна точка в България има пет различни категории свине.

В таблицата по-долу са показани целите, свързани с изследванията на пет различни категории свине, съгласно изработения план за контрол на заболяването АЧС в България за 2016 – 2018 г.

7.1.1. Цели, свързани с диагностични тестове 7.1.2. Цели, свързани с тестване на стада и животни: 7.1.2.1. Цели, свързани с тестване на стада: 7.1.2.2. Цели на тестваните диви свине – 2016 – 2018 г.: За целите на Програмата и целевото проучване на здравния статус на дивите свине по отношение на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС) на цялата територия на страната Република България има определени 5 високорискови региона (вж. фиг. 4), където да се извърши целево вземане на проби от отстреляни диви свине.

8. Анализ на разходите в програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Забележка. Разходите при вземане на пробите от домашни и диви свине могат да бъдат намалени, тъй като ще бъдат проби, взети съвместно с тези за контрол на КЧС.

Цялостната сума за изпълнение на програмата за 2016 календарна година в България е 43 666,66 лв., а за периода от 3 година (2016 – 2018 г.) – 130 999,97 лв.

Приложение № I

Категории на свиневъдните стопанства на територията на България

Таблица 1. Индустриални ферми   ** За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за индустриална ферма за съответния регион.

Забележки: 1. Кръвни проби се вземат във фермите от частнопрактикуващи ветеринарни лекари веднъж годишно по схема за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност.

2. При съмнение за АЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се вземат от всички нерези.

3. Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине, отиваща за клане – пратката свине се придружава от чек-лист за КЧС и АЧС.

4. Официалният ветеринарен лекар извършва клинични обследвания на всички категории свине в индустриалните ферми два пъти годишно за КЧС и АЧС.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

ПРОБИ ЗА АЧС СЕ ВЗЕМАТ ПРИ ИЗЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЧС И СЕ ИЗСЛЕДВАТ И ЗА ДВЕТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ!!!

Таблица 2. Фамилна ферма тип А   * 10 пратки свине, заминаващи за кланици, са предвидени за ферма тип А за година.

** За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип А за съответния регион.

Забележки: 1. Пробите се вземат в животновъдните обекти от регистрираните ветеринарни лекари при спазване на изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса – веднъж годишно.

2. При съмнение за АЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се вземат от всички нерези.

3. Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине, отиваща за клане – пратката свине се придружава от чек-лист за КЧС и АЧС.

4. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на всички категории свине във ферми тип А два пъти годишно.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

ПРОБИ ЗА АЧС СЕ ВЗЕМАТ ПРИ ИЗЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЧС И СЕ ИЗСЛЕДВАТ И ЗА ДВЕТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ!!!

Таблица 3. Фамилна ферма тип Б   * За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип Б за съответния регион.

Забележки: 1. Пробите се вземат на терена от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса – веднъж годишно.

2. Регистрираните ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всеки обект веднъж годишно.

3. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на 50 % от наличните обекти веднъж годишно.

4. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

ПРОБИ ЗА АЧС СЕ ВЗЕМАТ ПРИ ИЗЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЧС И СЕ ИЗСЛЕДВАТ И ЗА ДВЕТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ!!!

Таблица 4. Източнобалкански свине   *За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине от стадо за съответния регион.

**Средно една пратка ИБС е предвидена за кланица за година от стадо.

Забележки: 1. Проби за серологични изследвания се вземат на терена от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса – веднъж годишно.

2. При съмнение за АЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност.

3. Регистрираните ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всеки 6 месеца и на всяка пратка, отиваща за клане.

4. Официалният ветеринарен лекар за съответната община извършва клинични обследвания на стадата веднъж годишно.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегладани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

Приложение № II

Обяснения на начина за определяне на броя на пробите по надзорната програма и начин за определяне броя на кръвните проби при свинете за изследване за АЧС

Таблицата дава възможност за определяне на индивидуалния брой на свинете, от които се вземат проби за КЧС при достоверност 95 %, при което може да се открие поне едно инфектирано животно при разпространение на заболяването от 5 %, 10 % или 20 %.

Приложение № 4

Програма за надзор на болестта бруцелоза по едрите преживни животни в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболяване: Бруцелоза по едрите преживни животни

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 4 от 2010 г.за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни (ДВ, бр. 23 от 2010 г.), въвеждаща Директива 64/432/ЕС.

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): Д-р Илиан Бойковски – гл. експерт в дирекция „ВОК“ при ЦУ на БАБХ тел.: +359 2 915 98 42 e-mail:i_boyk@bfsa.bg

2. Исторически данни за епизоотологията на болестта в България

Бруцелоза по едрите преживни животни (ЕПЖ) в Република България е регистрирана за последен път през 1958 г.

3. Описание на програмата

Програмата включва: • еднократно серологично изследване на всички ЕПЖ на възраст над 24 месеца; • изследване на сборна проба от мляко от определени от ОДБХ млекодобивни ферми не по-малко от 3 пъти годишно вместо серологичното изследване на ЕПЖ млекодайно направление съгласно точката по-горе; • двукратно серологично изследване на всички абортирали ЕПЖ – непосредствено след аборта и 15 – 20 дни след това; • бактериологично изследване на всички абортирани фетуси, плаценти или мъртвородени телета и малачета; • еднократно серологично изследване по време на задължителната карантина на всички ЕПЖ, внесени от трети страни (изследването при внос се заплаща от собственика на внесените животни); • серологични изследвания през два месеца на всички ЕПЖ, ДПЖ, свине, еднокопитни и кучета в населените места с констатирана бруцелоза; • убиване на животни в случай на положителен резултат за бруцелоза; • обезщетяване на собствениците за принудително убити животни.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата

Период на изпълнение на програмата:01.01.2016 – 31.12.2018 г.

Х Лабораторно изследване (серологично и бактериологично)

Х Контрол на животинските продукти и пазарите

Х Надзор

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора, и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата: • Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните

– е централен компетентен орган, който следи за изпълняването на контрола на заразните заболявания и задължителното им обявяване; – взаимодейства с институции, които участват в програмата на национално ниво; – осъществява контрол на програми и доклади с други ДЧ; – организира незабавни мерки за предотвратяване на свободното движение на живи животни от засегнатите зони.

• Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение на животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ: – разработва стратегия за контрола на заболяването и изпълнява контрола по прилагането на програмата; – координира действията на всички органи, участващи в програмата; – събира информация и изготвя доклади с резултатите по програмата; – изпраща ежегодно доклад до Европейската комисия за извършените дейности по отношение на заболяването.

• Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните: – строго контролират изпълнението на програмата; – контролират дейностите на всички регистрирани ветеринарни лекари на регионално ниво по обезпечаване на програмата и докладват данните в ЦУ на БАБХ.

• Официалните ветеринарни лекари по здравеопазване на животните на общинско ниво: – контролират изпълнението на програмата на местно ниво; – събират данни за абортите при ЕПЖ; – ежемесечно официалните лекари изпращат форма 12 ВД на началник-отделите „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ; – осигуряват проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до фермата; – контролират резултатите от лабораторните изследвания в базата данни, предоставена от регистрираните ветеринарни лекари; – контролират спазването на правилата за регистрация и идентификация на животните, тяхното движение, включително затваряне на ферми, изземване на възприемчиви животни съгласно чл. 139„а“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

• Регистрираните ветеринарни лекари: – вземат проби за серологично изследване по програмата; – изпращат фетуси от абортирали крави в акредитирана лаборатория за бактериологично изследване; – въвеждат в системата ВетИс идентификационните номера на едрите преживни животни, от които са взели проби за серологични изследвания.

• Дирекция „Контрол на храните“ към ЦУ на БАБХ осъществява контрол на предприятията, осъществяващи месодобивна и преработваща дейност.

• Национална референтна лаборатория, секция „Бактериология и бактериални болести“ към НДНИВМИ в гр. София, извършва изследване на проби от ЕПЖ за серологично изследване.

Изследването за бруцелоза се извършва в акредитираните лаборатории в страната. Акредитираните лаборатории нанасят данните от лабораторните изследвания в системата ВетИс.

4.3. Описание на географските и административни райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще се изпълнява на територията на цялата страна.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти: Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях регистрирани ветеринарномедицински специалисти. Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат едри, дребни преживни и свине, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните: В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни; 4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.4.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат: Предприемат се мерките съгласно Наредба № 84 от 2006 г. за изготвяне на планове за ликвидиране на бруцелозата по говедата, туберкулозата по говедата и ензоотичната левкоза по говедата (ДВ, бр. 64 от 2006 г.) и Наредба № 4 от 2010 г.за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, въвеждаща Директива 64/432/ЕС.

5. Общо описание на разходите и ползите

Разходите в обхвата на програмата следва да бъдат за: – вземане и транспортиране на проби до акредитираните лаборатории за диагностика на бруцелозата по говедата; – закупуване на необходимите диагностични китове и диагностикуми; – компенсиране на собствениците в случай на епизоотични огнища; – надзора и ерадикация в случай на епизоотично огнище.

Ползите от програмата са: – Ранно откриване.

– Предпазване на хората от заразяване с бруцелоза.

– Доказване на официално свободен животновъден обект от бруцелоза по говедата.

– Получаване на свободен статут по отношение на бруцелозата по говедата.

Очакван резултат: Получаване на статут на Република България на официално свободна от бруцелоза по говедата.

6. Данни за епизоотологията на болестта през последните години

Забележка на редакцията: виж таблиците в PDF-а на броя

7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

• Оперативна цел – Своевременно установяване на животновъдните обекти с бруцелоза по едрите преживни животни и прилагане на бързи и ефективни мерки за нейното ограничаване и ликвидиране.

• Стратегическа цел – Постигане на статут на България като страна, официално свободна от бруцелоза по едрите преживни животни.

• Крайна цел: В края на 2018 г. България да бъде страна, официално свободна от бруцелоза по едрите преживни животни според изискванията на законодателството на ЕС.

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове

В програмата са планирани: – проби за извършване на серологични изследванията за бруцелоза в България на всички ЕПЖ на възраст над 24 месеца; – изследване на сборна проба от мляко от определени от ОДБХ млекодобивни ферми не по-малко от 3 пъти годишно като алтернатива на серологичното изследване на ЕПЖ млекодайно направление съгласно точката по-горе; – проби за серологично изследване на всички абортирали ЕПЖ – непосредствено след аборта и 15 – 20 дни след това; – бактериологично изследване на всички абортирани фетуси, плаценти или мъртвородени телета и малачета.

8. Анализ на разходите в програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Забележка. ELISA bulk milk може се използва като алтернатива на ЕLISA тестовете.

Сумата за изпълнение на програмата за календарна година е 4513063,38 лева, а за периода от 3 години (2016 – 2018 г.) е на стойност 13 539190,14 лева.

Приложение № 5

Програма за надзор и контрол наболестта бруцелоза (brucella melitensis) по овцете и козите в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболяване: Бруцелоза по овцете и козите

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите – членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти (ДВ, бр.52 от 2006г.).

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): Д-р Илиан Бойковски – гл. експерт в дирекция „ВОК“ при ЦУ на БАБХ тел.: +359 2 915 98 42 e-mail: i_boyk@bfsa.bg

2. Епизоотологичен анализ на разпространението на бруцелозата по овцете и козите в България за периода 2005 – 2015 г.

През 2005 г. у нас са установени случаи на бруцелоза по овцете и козите (БОК) при хора, които са работели в животновъдни ферми в Гърция. Тази зооноза, причинявана от Brucella melitensis, се считаше за ликвидирана преди няколко десетилетия (1941 г). За периода 2005 – 2008 г. са диагностицирани 120 заразени души в 12 области, с най-много случаи в Хасковска и Сливенска област.

Резултатите от епидемиологичното проучване показват, че в Гърция са заразени 45 души (37,5 % от общия брой на заразените), а в Кипър, Турция и Италия и Танзания – по един. Останалите са заразени в нашата страна и обикновено са собственици на овце и кози или са консумирали млечни продукти от тях.

През юни 2006 г. са установени първите епизоотични огнища при овце и кози в Смолянска област. До края на 2008 г. заболяването е регистрирано в 16 населени места в 4 области – Смолянска, Ямболска, Хасковска и Старозагорска. За ликвидиране на тази зооноза са унищожени 496 кози, 117 овце и 7 говеда (фигура 1).

Фиг. 1.Засегнати от бруцелоза по овцете и козите населени места и брой заразени животни по области за периода 2006 – 2008 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Бруцелоза по овцете и козите през 2015 г. Първите положителни случаи на бруцелоза по дребните преживни животни в Кюстендилска област са констатирани на 27 юли 2015 г. в гр. Рила. До 10 октомври в този град са изследвани 636 кози, от които 106 положителни (16,7 %). От 20 изследвани кучета – 8 са положителни (40 %). Всичките изследвани 360 овце, 6 коне и 27 свине са отрицателни.

В гр. Рила са засегнати 22 животновъдни обекта, в с. Смочево – 7, в Рилски манастир – 1, с. Падала – 1, и с Мурсалево (община Кочериново) – 4 обекта (Карта 2).

Борбата с тази зооноза се води съгласно Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите – членкина EC – ДВ, бр. 52 от 2006 г.), хармонизирана с Директива 91/68/ЕИО). В нея се изисква изследване на кръвни проби от всички възприемчиви животни (овце, кози, свине, коне, кучета) и унищожаване на положителните. При висок процент на заразеност се унищожава цялото стадо. Такъв е случаят в едно стадо кози в с. Смочево – от 126 кози – 72 положителни (57,1 %). В това село са изследвани общо 206 кози – 79 положителни (38,4 %), 352 овце – 15 положителни (4,3 %), 140 говеда – 4 положителни (2,9 %). В Рилски манастир са изследвани 26 кози – 2 положителни (7,7 %), 51 овце и 2 говеда – отрицателни. В с. Падала са изследвани 25 кози – 1 положителна (4 %), и 46 овце – отрицателни. В с. Мурсалево (община Кочериново) от 130 кози – 3 положителни (2,3 %), 3 овце – отрицателни.

Проведени са изследвания в други 36 населени места в общините Рила, Кочериново, Бобошево Кюстендил и Дупница, където резултатите са отрицателни. От изследваните в Рила, Смочево и Мурсалево 48 кучета – 9 (18,7 %) са положителни (от Рила и Смочево). Там, където има най-много заразени кози и овце, има и заразени кучета. Изследваните от тези населени места 70 свине са отрицателни.

За ликвидиране на тази зооноза до 10.10.2015 г. в Кюстендилска област са унищожени 229 кози, от които 190 заразени, 14 овце, 4 говеда и 10 кучета. До 1.10.2015 г. са установени 51 заразени души, вкл. и двама ветеринарни лекари.

Установено е още едно епизоотично огнище на бруцелоза в с Ракита, Плевенска област, намиращо се на около 200 км от Кюстендилска област. На 27 март 2015 г. във връзка с новата наредба за субсидиране на млади фермери от Рила са закупени 25 кози и транспортирани до с. Ракита.

Заедно с 14 други кози от с. Радомирци и два пръча от Тетевен е регистрирано стадо, което кандидатства по програмата „Млад фермер“. Има данни за отстраняване на марки и слагане на нови марки. Пръчовете не се маркират. От изследваните общо 41 кози – 25 са положителни (61 %).

Както и при предишната епизоотия през 2005 – 2008 г. заразеността на козите е значително по-голяма от тази на овцете. През 2005 – 2008 г. при козите тя е от 2 до 87 % за отделните стада, а при овцете – от 1 до 22 %. При сегашната епизоотиязаразеността на козите е от 2,1 % до 57 %, а на овцете е 4,2 % (заразени овце има само в Смочево). Висок процент на инфектиране показват кучетата от Рила и Смочево – 9 положителни (18,7 %) от 48 изследвани.

Фиг. 2.Разпространение на бруцелозата по овцете и козите в България през 2015 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Източник на инфекция. При първата епизоотия (2005 – 2008 г.) това безспорно са кози от Гърция. При епизоотиите през 2015 г. има две възможности – по-вероятна Гърция, по-малка Македония, въпреки че разстоянията на тези страни от гр. Рила са съответно 80 и 20 км. И двете страни имат проблеми с бруцелоза по дребните преживни животни, а Гърция и бруцелоза по говедата.

В Гърция процентът на положителните стада овце и кози през 2011 г. е 5,38 %, а през 2012 г. – 8,64 %. За бруцелоза по говедата през 2012 г. са неблагополучни 0,97 % от стадата. В повечето от областите, включително и в тези, граничещи с България, се прилага ваксинация на овцете и козите с ваксина REV 1. През 2013 г. в Гърция е установена най-високата заболеваемост на хора в ЕС – 1,44/100 000.

В Македония през 2008 г. от изследваните5820 стада положителни са 10,9 %, а през 2009 г. от 5500 стада – 12,1 %. Броят на заразените хора през двете години е съответно 490 и 287 души.

В Сърбия през 2014 г. са установени 3 епизоотични огнища на бруцелоза по говедата и 17 огнища на бруцелоза по дребните преживни животни. Регистрирани са 26 заболели души. В Турция през 2008 г. са заболели 18 264 души.

Още при първата епизоотия през 2005 – 2008 г. бяха отчетени негативните епизоотични аспекти на свободното движение на стоки и хора между държавите – членки на ЕС, в резултат на което е възникването на нова епизоотия на бруцелоза по дребните преживни животни. През 2013 г. бяха установени две епизоотични огнища на шарка по овцете и козите, най-вероятен източник на инфекция овце от Гърция.

3. Описание на програмата

Програмата включва: – еднократно серологично изследване на всички овце и кози, навършили 6-месечна възраст, отглеждани в стадо с по-малко от 50 броя животни; – еднократно серологично изследване на 25 % от овце и кози, навършили 6-месечна възраст, отглеждани в стадос повече от 50 броя животни; – еднократно серологично изследване на всички некастрирани мъжки разплодни животни (кочове и пръчове) на възраст над шест месеца; – двукратно серологично изследване на абортирали овце и кози при масови аборти – непосредствено след аборта и 15 – 20 дни след това; – бактериологично изследване на абортирани фетуси при масови аборти или мъртвородени агнета и ярета; – серологични изследвания през два месеца на всички ЕПЖ, ДПЖ, свине, еднокопитни и кучета в населените места с констатирана бруцелоза.

Серологичните и бактериологичните лабораторно-диагностични изследвания се извършват по методите, посочени в Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини на OIE.

Всички резултати от извършените изследвания се въвеждат в системата ВетИС.

В обхвата на програмата попадат още: – задълбочени епизоотологични проучвания в епизоотичните огнища за установяване на източника на инфекция; – оценка на реалното изпълнение на вземаните проби; – оценка на реалната епизоотичнаситуация в сборните селски стада овце и кози; – получаване на достоверна информация от броя на абортите; – разкриване на неустановени до края на 2015 г. епизоотични огнища; – ликвидиране на всички епизоотични огнища на бруцелоза по овцете и козите през 2016 г.; – преглед и изменение на нормативната уредба за субсидиране от европейски фондове на фермери, отглеждащи над 10 до 50 овце и кози, защото в голяма степен тази дейност е свързана с масово закупуване и преместване на такива животни; – осигуряване на адекватен епизоотичен контрол на овце и кози, закупувани и придвижвани от Гърция; – оценка на ефективността от прилаганите противоепизоотични мерки и анализ на причините, които могат да доведат до проблеми.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата

Период на изпълнение на програмата:01.01.2016 – 31.12.2018 г.

Контрол върху: – Идентификацията на овцете и козите и регистрацията на животновъдните обекти; – Вземане на кръвни проби; – Спазването на мерките за биосигурност в обектите с епизоотично значение, посочени в Закон за ветеринарномедицинската дейност.

4.2. Определяне на централния компетентен орган, отговорен за надзора, и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата: • Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните е компетентният орган за България, който: – Организира и следи за изпълняването на мерките за контрол на заразните болести по животните, подлежащи на задължително обявяване; – Удостоверява статута на страната/областите като свободни от бруцелоза по овцете и козите; – Обявява възникналите огнища на бруцелоза по дребните преживни животни и определя мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването; – Взаимодейства с институциите, които участват в програмата на национално ниво; – Осъществява взаимодействието с другите държави членки и гарантира за здравния статус на животните и продуктите от тях при международната търговия; – Удостоверява пред международните институции възстановяването на статута на отделните области в страната и като цяло на страната ни, като свободни отбруцелоза по дребните преживни животни.

• Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение на животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ: – Разработва стратегия за контрола набруцелоза по дребните преживни животни и осъществява контрола по прилагането на програмата.

– Координира действията на всички органи, участващи в програмата.

– Събира, съпоставя и анализира данни и изготвя информация и доклади с резултатите по програмата.

• Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните: – Контролират изпълнението на програмата; – Контролират дейностите на всички регистрирани ветеринарни лекари на регионално ниво по обезпечаване на програмата и докладват данните в ЦУ на БАБХ; – Съвместно с официалните ветеринарни лекари на общините контролират вземането на пробите от регистрираните ветеринарни лекари.

• Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво: – Привежда в изпълнение програмата на местно ниво; – Осигурява проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до фермата; – Контрол на резултатите от серологичния надзор в базата данни, предоставена от регистрираните ветеринарни лекари; – Контрол на спазването на правилата за регистрация и идентификация на животните, тяхното движение.

• Регистрираните ветеринарни лекари: – Вземат проби за серологично изследване по програмата; – Изпращат фетуси от абортирали дребни преживни животни в акредитирана лаборатория за бактериологично изследване; – Въвеждат в системата ВетИс идентификационните номера на дребните преживни животни, от които са взели проби за серологични изследвания.

• Национална референтна лаборатория, секция „Бактериология и бактериални болести“ към НДНИВМИ в гр. София: – Извършва изследване на проби от ДПЖ за серологично изследване и изпраща резултатите до БАБХ; – Сътрудничи с Националните референтни лаборатории на други държави членки по отношение на необходимите изследвания; – Изследването се извършва в акредитираните лаборатории в страната; – Нанасят се данните от лабораторните изследвания в системата ВетИс; – Изпращат се изолатите в Референтна лаборатория на ЕС; – Участва в организираните от Европейската референтна лаборатория „ринг“ тестове; – Сътрудничи с Националните референтни лаборатории на други държави членки по отношение на необходимите изследвания.

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на 28 области в Република България, като се обръща специално внимание на засегнатите за периода 2005 – 2006 г. и 2015 г. области.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти: Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях регистрирани ветеринарни лекари. Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат говеда, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

4.1.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните: В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

4.1.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести. Задълженията на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.1.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат: Предприемат се мерките съгласно Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите – членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат.

5. Общо описание на разходите и ползите от изпълнението на програмата

Разходите за изпълнението на програмата следва да бъдат за: – заплащане извършването на залегналите в програмата вземане на кръвни проби от практикуващите ветеринарни лекари, за транспортирането на пробите до съответните лаборатории; – закупуване на необходимите диагностични китове и поддържането на диагностичната апаратура; – изследване на пробите съгласно програмата; – извършване на мерките в епизоотичните огнища и мерките за контрол върху движението; – за обезщетения на собствениците на заклани и унищожени животни; – за трудови договори на персонал, изпълняващ програмата.

Ползите от програмата са: – своевременно установяване на бруцелозата по дребните преживни животни и ограничаване на по-нататъшното й разпространение; – предпазване на здравето на хора и животни от болестта; – доказване на свободни от болестта и постигане на статут на България като страна, официално свободна от бруцелоза по дребните преживни животни в рамките на вътреобщностната и международната търговия.

6. Данни за извършен надзор и лабораторните тестове

6.1. Данни за надзора и лабораторните тестове (по една таблица за всяка година)

Година: 2011

Година: 2012

Година: 2014

Година:до Август 2015 Забележка на редакцията: виж таблиците в PDF-а на броя

7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

Оперативна цел – Своевременно установяване на животновъдните обекти с бруцелоза по дребните преживни животни и прилагане на бързи и ефективни мерки за нейното ограничаване и ликвидиране и за поддържане на статут на страната ни като официално свободна от бруцелоза по дребните преживни животни.

Стратегическа цел – Постигане на статут на България като страна, официално свободна от бруцелоза по дребните преживни животни.

Крайна цел: В края на 2018 г. България да бъде страна, официално свободна от бруцелоза по дребните преживни животни според изискванията на законодателството на ЕС.

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове

8. Детайлен анализ на разходите по програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 6

Програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестта бяс в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Болест(и) (1): Бяс

Години на прилагане: 01.01.2016 – 31.12.2018 г.

Референция на настоящия документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба за здравните изисквания към говеда и свине при тяхното движение и транспортиране между Република България и държавите – членки на ЕС, и за определяне на здравния статус на територии и стада на техния произход и допълнителни гаранции, с които трябва да се съобразяват (транспонирана версия на Директива 64/432/EК и Директива 97/12 на ЕС.

Контакти (име, телефон, факс, и-мейл): Д-р Цвятко Александров, началник-отдел „Здравеопазване на животните“, дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“

Българска агенция по безопасност на храните бул. Пенчо Славейков 15А

1606 София, България тел. ++359 2 915 98 49 факс: ++359 2 952 38 35

E-mail: t_alexandrov@bfsa.bg

2. Исторически данни за епидемиологичното развитие на болестта (2)

На територията на страната болестта бяс е била разпространена главно в Северна България. Общият брой на потвърдените случаи в България от началото на 1994 г. до края на август 2014 г. е 392, от които 332 (85 %) са в Северна България и 60 (15 %) случаи са в Южна България.

Дивите хищници са резервоар на болестта бяс у нас, като това са главно лисици и в по-малка степен чакали.

Повече положителни за бяс случаи се регистрират през пролетта и по-малко през есенно-зимния сезон, а идентифицираните случаи през лятото са най-малко. Това се дължи на екологичните и биологичните особености на популацията на лисиците в страната. Пролетният пик на заболяването е свързан с репродуктивния период на лисиците, докато есенно-зимната нарастваща тенденция е във връзка с търсенето и намирането на ареал от младите лисици.

Причината за определено преобладаващото разпространение на бяс в Северна България може да се обясни с географските особености на страната. Северна България е отделена от южните части на страната чрез естествена географска бариера – Стара планина, която се явява естествена преграда за разпространението на бяс от север на юг. Източните райони на страната също граничат с естествена географска бариера – Черно море. На север България граничи с Румъния, като границата е посредством река Дунав и сухопътна граница с дължина 130 км, през която може да преминават животни. На запад България граничи с Република Сърбия и Република Македония, като граничните зони са предимно с планински релеф, но има и някои области с равнинен релеф (в Северозападна България).

Досега на територията на страната няма административна област в Северна България, където да не е имало потвърден случай на бяс. До 2009 г. (оралната ваксинация на лисиците срещу бяс започва през 2009 г. в България) случаи на бяс са констатирани в средно 6 – 7 от общо 14 административни области на Северна България. От всички 392 болни от бяс животни в рамките на горепосочения времеви период (1994 г. – август 2014 г.) 73 са домашни животни (крави, овце, кози и коне), 83 са котки и кучета и 238 са лисици и чакали. Този висок процент на заболяемост сред горепосочените домашни видове животни се дължи на спецификата на отглеждането им, тъй като те прекарват значително време на паша или на открито, където вероятността от контакти с диви животни е много по-висока.

След 1997 г. първите случаи на бяс в Южна България са регистрирани през 2007 г. От 20 август 2007 г. насам е имало 5 случая на бяс, открити в района на град София, и 11 случая в региона на София област. След 2007 г. болестта се разпространява на юг от Стара планина – в областите София-град, София област, Перник, Кюстендил, а през 2009 г. и в област Бургас. За периода 2010 – 2014 г. са регистрирани само 10 случая на бяс – в областите Враца, Велико Търново, Шумен, Русе, Благоевград и Кюстендил – като в тях не е имало потвърдени случаи през 2013 г.; и 2 положителни случая през пролетта на 2014 г.

3. Описание на представената програма (3)

Целта на тази програма е да осигури ликвидиране на болестта бяс на територията на Република България чрез орална ваксинация на лисици на територията на част от Северна България (на цялата територия на административните области Видин, Монтана, Враца, Силистра, Добрич, както и на територията на 20 km ваксинален пояс по северната граница с Румъния (по река Дунав), в чиято територия влизат части от следните административни области – Плевен, В. Търново, Русе и Разград) и на част от територията на Южна България (областите София-град, София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Смолян и Пазарджик). Ваксинацията трябва да се извърши два пъти годишно през пролетта и есента (март – май и септември – ноември) чрез въздушно и ръчно разпределение на ваксинални примамки.

Общата площ на горепосочената територия, където ще бъде проведена ваксинацията, е 50 473 кв. км и включва територии, намиращи се в рамките на 16 (административни области), както следва: Видин (площ от 3033 кв. км, брой на населените места – 141), Монтана (площ от 3635 кв. км, брой на населените места – 130), Враца (площ – 3620 км2, брой населени места – 123), Плевен (с включени 2100 кв. км от общата територия на областта), В. Търново (с включени 700 кв.км от общата територия на областта), Русе(с включени1800 кв.км от общата територия на областта), Разград (с включени 400 кв. км от общата територия на областта), Силистра (2846 км2, брой населени места – 118), Добрич (площ – 4720 км2, брой населени места – 217), София-град (област – 1345 км2, брой населени места – 38), Софийска област (област на – 7062 км2, брой населени места – 277), Перник (площ – 2027 км2, брой населени места – 172), Кюстендил (област 3084 кв. км и брой населени места – 182), Благоевград (6450 км2, брой населени места – 275), Смолян (3193 км2, брой населени места – 244) и Пазарджик (4458 км2 , брой населени места – 117).

Първата ваксинационна кампания трябва да се проведе през пролетта на 2016 г. и ще обхваща част от територията на Северна България – административни области Видин, Монтана, Враца, Плевен, В. Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич (9 административни области) и административни области в югозападната част на страната – София-град, София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Смолян и Пазарджик (7 области) – общата площ на териториите е 50 473 кв. км.

Втората ваксинационна кампания трябва да се извърши през есента на 2016 г. и отново да обхване същата територия, посочена и за първата ваксинационна кампания.

Териториите, посочени по-горе за 2016 г., ще бъдат включени в програмата и за 2017 г.

Моля, вижте приложени Карта 1 (територии, включени в програмата за ваксинация за 2016 г. и 2017 г.) и Карта 2 (територии, включени в програмата за ваксинация през 2014 г.).

Процедура за прилагане на орална ваксина

Ваксиналните примамки ще се разпространяват чрез: – Въздушно разпространение на примамките.

– Ръчно разпространение на примамките.

Ваксината трябва да бъде предоставена най-малко 30 дни преди началото на кампанията, като от всяка партида се изпращат проби за изследване в референтна лаборатория на ЕС за бяс в Нанси, Франция. За този период партидите трябва да бъдат съхранявани в хладилни камери при температура от -20 °C.

Лабораторен контрол след ваксинация

Лабораторният контрол на оралната ваксинация се извършва в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) в София. Методите, които се използват за упражняване на този контрол, са, както следва: 1. RFFIT тест за откриване на наличие на антитела срещу вируса на бяс; 2. IFT тест – пряк имунно-флуоресцентен тест за откриване наличието на вируса на беса; 3. ELISA – имунно-ензимен тест за доказване на наличието на антитела след ваксинация; 4. Тест за определяне на биомаркер тетрациклин; 5. IMAGE анализ – тест за типизиране на вирусни изолати, изолирани от проби, взети в различни региони на страната.

След 6 години на изпълнение на програмата на територията на България (от началото на програмата през 2009 г.) и постигането на значителен спад на броя на случаите на бяс на територията на страната (от 59 случая през 2009 г. в началото на програмата за единични случаи на година за последните няколко години, без открити положителни случаи през 2013 г. и два положителни през 2014 г. в област Благоевград), мерките по програмата бяха ревизирани, както следва: • Размерът на територията, обхваната от орална ваксинация, е намален до 50 473 кв. км (от 77 086 кв. км, обхванати през 2014 г.); • Ваксинацията трябва да се извършва на територията на 16 административни области, както е описано по-горе.

4. Мерки за представената програма

4.1. Обобщение на мерките по програмата

Продължителност на програмата: Най-малко две години след последния регистриран случай на бяс. Програмата ще бъде ревизирана в зависимост от епидемиологичната обстановка в страната.

Година: 2016, 2017 и 2018 г.

Ерадикация – Да

Вземане на проби – Да

Тестване – Да

Убиване на положителни животни – Да

Ваксиниране – Да

Мониторинг или надзор – Да ? Спешна ваксинация на всички възприемчиви животни в районите, където са констатирани случаи на бяс – Да

4.2. Определяне на централния орган, натоварен с надзора, и координацията на службите, отговарящи за изпълнението на програмата (1): Изпълнението на цялата програма на национално равнище трябва да бъде ръководено от Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните, и по-специално от дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните“, като компетентен орган (КО) по програмата.

Всички кампании трябва да се организират и осъществяват в тясно сътрудничество със: – Министерството на здравеопазването и неговите областни звена; – Министерството на вътрешните работи и регионалните му звена; – Министерството на околната среда и водите и регионалните му звена; – Националното управление по горите администрация към Министерството на земеделието и храните; – Съюза на ловците и риболовците в България и нейните областни и местни единици; – Местните органи на изпълнителната власт – областните управители и кметовете на общини и населени места; – Частнопрактикуващите ветеринарни лекари.

На ниво административна област ваксиналните кампании се извършват под надзора на Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) в сътрудничество с местните звена на всички гореспоменати централни и местни институции.

Създаване на обществена осведоменост за целите и спецификата на програмата: – Информиране на всички институции и организации на централно ниво, участващи в изпълнението на програмата, за орална ваксинация на лисици в България; – Предоставяне на информация и обучение за всички регионални дирекции на БАБХ за спецификата на програмата за орална ваксинация на лисици в България; – Информиране на всички регионални структури на двете гореспоменати институции по програма за орална ваксинация на лисици в България; – Създаване на обществена осведоменост чрез местните медии и директни срещи с обществеността; – Брошури за повишаване на информираността на обществото, плакати и други на обществени места и покрай пътищата.

Тази програма включва изпълнение на активен и пасивен надзор и в частност: – Активен надзор – включва тестване на целевите видове (лисици) за откриване на вируса на бяс и за мониторинг на ефективността на ваксинацията: • Активен надзор за контрол на ваксинацията (мониторинг на извършената ваксинация) в областите, където се извършва ваксинация на целевата популация (лисици); • Активен надзор – изследване на отстреляни лисици (и други диви видове дивеч) за откриване на вируса на беса на територията на всички области на страната.

– Пасивен надзор – включва тестване на целевите съмнителни / индикаторни животни от всички възприемчиви видове на цялата територия на страната (райони, в които се прилага орална ваксинация, и такива, в които не се прилага).

За постигане на целите на задоволителния пасивен надзор КО изисква всички съмнителни животни от всички видове (показали симптоми, намерени мъртви или умрели при ПТП) от цялата територия на страната (там, където се прилага, и там, където не се прилага орална ваксинация) да бъдат тествани чрез ИФ метод за откриване вируса на беса. Броят от 235 съмнителни животни, които да бъдат тествани за пасивен надзор, е ориентировъчен. 4 проби от лисици на 100 кв. км трябва да бъдат изследвани за активен контрол на ваксинираните територии. Планът за пробите за календарна година за активен и пасивен надзор е представен в таблицата по-долу: * Посочен е само целеви брой на пробите за активен надзор – мониторинг на ваксинацията само от зоните, в които се извършва такава.

С цел да се направи оценка на епидемиологичната ситуация в страната и да се вземат предвид области, които да бъдат включени в програмата за орална ваксинация в бъдеще, трябва да е налице пасивен надзор на територията на цялата страна, както и следните дейности: – В рамките на изпълнението на програмата за контрол и ликвидиране на ТСЕ всички намерени мъртви преживни животни, които са показали неврологични симптоми, също трябва да се изследват за бяс.

– Особено внимание по отношение на пасивния надзор трябва да се обърне от всички ОДБХ, особено от тези, които са разположени в свободните зони, граничещи с райони, в които са констатирани случаи на бяс.

– Информационна кампания за обществеността с цел повишаване на познанията за епидемиологията, надзора и контрола на заболяването (такива кампании бяха извършени през 2013 г., през 2014 г. бяха разпространени информационни брошури за заболяването бяс).

– ОДБХ работят в сътрудничество с организации и институции за информиране на обществеността за значението на докладването на всички съмнителни животни до съответните органи. Информационни кампании чрез брошури и плакати са били провеждани с цел обучение относно превенцията, контрола на болестта и докладване на съмнителни случаи. Информация е публикувана на сайта на БАБХ.

– Контрол от страна на КО за изпълнението на пасивния надзор се извършва във всички области и при установяване на несъответствия се прилагат съответните мерки.

4.3. Описание и разграничаване на географските и административните райони, в които програмата ще се изпълнява (2): Както е описано в точка 3 ваксинацията трябва да бъде изпълнена в 16 административни области (АО), както следва: Видин (площ от 3033 кв. км, брой на населените места – 141), Монтана (площ от 3635 кв. км, брой на населените места – 130), Враца (площ – 3620 км2, брой населени места – 123), Плевен (2100 кв. км от нейната територия е включена), В. Търново (700 кв. км от нейната територия е включена), Русе (1800 кв. км от нейната територия е включена), Разград (400 кв. км от нейната територия е включена), Силистра (област – 2846 км2, брой населени места – 118), Добрич (площ – 4720 кв. км, брой населени места – 217), град София (област на1345 кв. км, брой населени места – 38), област София (област – 7062 кв. км, брой на населените места – 277), Перник (площ от 2027 кв. км, брой населени места – 172), Кюстендил (област от 3084 кв. км и брой населени места – 182), Благоевград (6450 кв. км, брой населени места – 275), Смолян (3193 кв. км, брой населени места – 244) и Пазарджик (4458 кв. км, брой населени места – 117).

Първата ваксинационна кампания трябва да се проведе през пролетта на 2016 г. и ще обхваща част от територията на Северна България – административните области Видин, Монтана, Враца, Плевен, В. Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич (9 административни области), и области в югозападната част на България – София-град, София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Смолян и Пазарджик (7 области) – общата площ, включена в програмата за ваксиниране, е 50 473 кв. км, а втората – през есента на 2016 г.

Описаните територии и честотата на провеждане на ваксинационните кампании за 2016 г. ще бъдат в сила и за 2017 г., и 2018 г. при непроменена епизоотична обстановка.

4.4. Мерките, въведени в рамките на програмата (3) 4.4.1. Обявяване на заболяването: Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните.

4.4.2. Целеви животни и животинска популация: 1. Цел на програмата – орална ваксинация на лисиците срещу бяс и ликвидиране на болестта.

2. Популация на лисиците – около 40 000 лисици.

4.4.3. Идентификацията на животните и регистрация на животновъдните обекти: Член 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност гласи, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация в БАБХ, както и Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) 1782/2003 и на директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО и Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз.

Закон за ветеринарномедицинската дейност, чл. 51, който гласи, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация в БАБХ и Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (загл. изм. – ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.) и Наредба № 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (ДВ, бр. 90 от 2013 г.).

4.4.4. Квалификация на животните и стадата: n/a 4.4.5. Правила за придвижване на животните: Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗВД се налагат ограничения за придвижване на заразени и контактни животни.

4.4.6. Изследванията, използвани, и схеми за вземане на проби: 1. IFT тест – тест за пряка имунофлуоресценция за откриване наличието на вируса на беса; 2. ELISA – ензимно-свързан имуносорбентен анализ за откриване на антитела срещу вируса; 3. Тест за определяне на биомаркер тетрациклин.

Стратегията за контрол на ваксинацията включва: – Контрол на приемането на ваксинални примамки от лисиците чрез откриването на биомаркер тетрациклин.

– Откриване на антитела срещу вируса на беса в кръвни проби от ваксинирани животни.

Всички проби, изпращани в Националната референтна лаборатория за бяс, трябва да бъдат съпътствани от придружително писмо, в което да се посочи следната информация: – вид на животното; – възраст на животното (младо – до 1 година/ възрастно – над 1 година); – произход (местоположение, от където са взети, и географски координати) на пробите.

Всички положителни случаи трябва да бъдат допълнително изследвани за потвърждение и типизиране на вируса. Тези тестове не се извършват на територията на страната и положителните проби трябва да бъдат изпращани в референтната лаборатория за бяс на ЕС.

4.4.7. Ваксини и схеми за ваксинация: Разпространението на ваксината ще се извършва чрез самолети, два пъти годишно (пролет и есен), в доза – 20 ваксинални примамки на 1 кв. км. Разстоянието между ваксиналните линии трябва да бъде 500 м.

Данни за въздушно и ръчно разпространение на ваксинални примамки по области

Както досега, ваксината, която ще се използва на територията на България, е „Лисвулпен“, произведена от „Биовета“, Чехия, със следните технически спецификации: активна съставка атенуиран вирус на бяс Sad Berne MSV Bio 10min. 1.8x106 TCID50-max. 1.8x108TCID50.

Общият брой на единичните примамки, необходими за една година, ще бъде 2 042 920.

Моля, вижте прикачения файл (Карта 1 – области, обхванати от оралната ваксинация).

Ваксината трябва да бъде доставена 30 дни преди началото на кампанията, така че да може да се вземат проби от всяка партида и да се изследват в Референтната лаборатория на ЕС за бяс в Нанси, Франция. Кампанията трябва да започне след получаване на резултатите. За този период партидите трябва да се съхраняват в хладилни камери при температура от -20 ° C.

През юни 2015 г. беше подписан нов договор за доставка и разпространение на ваксина, който обхваща периода 2015 – 2017 г. (Договор № 128/26.06.2015.)

4.4.8. Информация и оценка за управлението на мерките за биосигурност и структура на включените в програмата стопанства: неприложимо 4.4.9. Мерки в случай на положителен резултат: Наредба № 23 от 2002 г. за профилактика и контрол на болестта бяс при животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.): • Обявяване на заболяването; • Заедно с местните органи на Министерството на здравеопазването (Регионална инспекция за контрол и опазване на общественото здраве = РИОКОЗ) се организира епизоотологично и епидемиологично проучване; • Изолиране на съмнителните животни; • Убиване на болното(ите) животно(и); • Вземане на материал за лабораторно изследване; • Ред за извършване на задължителна ваксинация против бяс на всички кучета, котки и домашни животни, които излизат на паша в засегнатото селище; • Забрана за движението на животните, посочени в точка 7, до други населени места; • Забрана за клането и одирането на кожата на съмнителни животни; • Клането на ваксинираното животно (с инактивирана ваксина против бяс) се допуска не по-рано 30 дни след ваксинацията; • Забрана за консумацията на мляко от болни или съмнителни животни; • Заедно с РИОКОЗ информира чрез средствата за масово осведомяване обществеността за настъпили случаи на бяс; • Налагане на забрана за движение на съмнителните за бяс животни от населени места в засегнатата зона до други населени места; • Ограничителните мерки могат да бъдат прекратени най-малко 30 дни след последния потвърден случай на бяс; • Регионалните структури на Изпълнителната агенция по горите заедно със звената на Съюза на ловците и риболовците в България организират отстрел на бездомни кучета и диви месоядни животни, намиращи се в зоните около засегнатите селища.

4.4.10. Схема за обезщетение на собствениците на заклани и убити животни: 4.4.11. Контрол върху изпълнението на програмата и докладване: • Ежедневен контрол на ваксинацията се извършва от официалния ветеринарен лекар на летището (по време на целия летателен ден). Официалният ветеринарен лекар трябва да следи дейностите на терен – доставката на примамките от складовете за съхранение, температурата на съхранение в транспортните средства. Освен това трябва да контролира всички полети, извършени през деня, да следи броя на примамките, които трябва да бъдат разпределени, и броя на реално разпространените примамки за деня. Цялата информация се попълва в ежедневни протоколи, както е описано в инструкцията.

• Летателните линии и позицията на пускане на всяка примамка се записват с помощта на GPS система. Изпълнителят се задължава да предостави данните за разпространението на КО. КО удостоверява покриването на планираните територии с използването на GIS картографиране. • Във връзка с вътрешна процедура „Инструкция за ежедневен контрол на маршрутите на полета и данни за разпространение на примамките по програмата за орална ваксинация на лисиците“, одобрена със Заповед № РД-11 666 от 2014 г., ежедневната информация, предоставена от официалния ветеринарен лекар на летището, и онлайн данните за изпълнението на полета, предоставена от изпълнителя, се анализират ежедневно на централно ниво от експерти в дирекция „ЗХОЖКФ“. Изготвят се ежедневни доклади и се прилагат корективни мерки, ако е необходимо. • От всички получени партиди ваксина, както е обяснено по-горе, трябва да се вземат проби и да се изследват преди разпространението им. Резултатите от изследването на ваксините се включат в окончателните доклади, изпратени до Комисията.

5. Общо описание на разходите и ползите (3)

Средствата, които ще бъдат необходими за изпълнението на програмата, за: 1. Закупуване на ваксини.

2. Съхранение на примамките при -20 ° C, транспортиране на примамките и разпространение.

3. Изследване.

4. Пробовземане.

5. Административни разходи.

6. Данни за епидемиологичното развитие през последните 10 години (1)

Моля, вижте приложени таблица 1 и таблица 3.

6.1. Данни от епидемиологичното развитие на болестта през някои от последните години

Година: 2004 Болест (a): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо.

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо.

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо.

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо.

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо.

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо.

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо.

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо.

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо.

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT, ЕLISA, TMT

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT, ELISA, TMT

6.2. Данни за инфекцията

Година: 2004 Болест: Бяс

Животински видове: Домашни и диви животни

Година: 2005 Болест: Бяс

Животински видове: Домашни и диви животни

Година: 2006 Болест: Бяс

Животински видове: Домашни и диви животни

Година: 2007 Болест: Бяс

Животински видове: Домашни и диви животни

Година: 2008 Болест: Бяс

Животински видове: Домашни и диви животни

Година: 2009 Болест: Бяс

Животински видове: Домашни и диви животни

Година: 2010 Болест: Бяс

Животински видове: Домашни и диви животни

Животински видове: Домашни и диви животни

Година: 2012 Болест: Бяс

Животински видове: Домашни и диви животни

Година: 2013 Болест: Бяс

Животински видове: Домашни и диви животни

Животински видове: Домашни и диви животни

6.3. Данни за диви животни.

Приблизителна оценка на популация диви животни. Година: 2015

7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

7.1. Цели, свързани с изследванията (по една таблица за всяка година)

1. Цели на диагностичните тестове

Таблиците показват точния брой на лисиците, които се изследват в рамките на програмата за контрол на ваксинацията по правилото: 4 лисици на 100 кв. км. Освен това в рамките на програмата трябва да се изследват всички съмнителни животни от всички видове (показващи симптоми, намерени мъртви, убити на пътя и т.н.) от цялата територия на страната (области, където ваксинацията се извършва, и области, където не се извършва орална ваксинация) чрез IF тест за наличие на вируса на бяс.

Описание на серологичните тестове, които ще бъдат използвани

7.2. Данни за ваксинация на диви животни

Описание на използваната ваксина, схемата за приложение и т.н.

Описание на използваната ваксина, схемата за приложение и т.н.

Описание на използваната ваксина, схемата за приложение и т.н.

Ваксинация през 2018 г. ще бъде извършена единствено ако през 2016 и 2017 г. са констатирани случаи на бяс.

8. Детайлен анали на разходите по програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Забележка. Ваксинация през 2018 г. ще бъде извършена единствено ако през 2016 и 2017 г. са констатирани случаи на бяс.

Необходимата сума за изпълнението на програмата за една година е 4 583 788,08 лева, а за периода 2016 – 2018 г. – 13 751 364,24 лева.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Таблица 1. Случаи на бяс на територията на България за периода 1994 – 2013

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Tаблица 2. Сезонно разпространение на беса (1996 – 2007+)

Таблица 3. Брой и видове на заразените с бяс животни (1988 – 2013)

Карта 1. Територии, включени в плана за ваксинация за 2016, 2017 и 2018 г.

Карта 2. Територии, в които е провеждана ваксинация през 2014 г.

Забележка на редакцията: виж картите в PDF-а на броя

Приложение № 7

Програма за надзор и контрол на болестта инфекциозна анемия по конете в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболяване: Инфекциозна анемия по конете

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: • Закон за ветеринарномедицинската дейност • Директива 2009/156/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г.относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни • Регламент (ЕО) № 504/2008 от 6 юни 2008 г.за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/427/ЕИО на Съвета относно методите за идентификация на еднокопитни животни • Наредба №45 от 2006 г. за здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни между Република България и държавите–членки на Европейския съюз, и внасянето от трети страни (ДВ, бр. 43 от 2006 г.)

• Наредба № 23 от 2005г.за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): • Д-рСимона Чакърова – ръководител НРЛ „Син език по преживните животни“ и НРЛ „Африканска чума по конете“, НДНИВМИ • тел.: +359 2 934 54 02; • e-mail:simona.tchakarova@hotmail.co.uk

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България: За пръв път заболяването е констатирано в България през 1940 г. До 1975 г. случаите на инфекциозна анемия по конете са били диагностицирани чрез клинични, патоморфологични изследвания и потвърждаване чрез биопороба. За периода 1940–1975 г. от заболяването са засегнати девет района в страната: Монтана, Бургас, Пловдив, Ямбол, Силистра, Добрич, Шумен, Разград, Сливен и София.

През 1975 г. е регистрирана ензоотия от инфекциозна анемия в област Добрич, ликвидирането на която отнема няколко години.

През 2014 г. антитела срещу заболяването са установени при една кобила от област Монтана (фигура 1). При последващите изследвания на контактните животни не са установени други серореагенти.

През 2015 г. в страната е регистриран един случай на инфекциозна анемия в област Видин (фигура 1).

Фиг. 1. Положителни случаи на инфекциозна анемия по конете в България за периода 2014 – 2015 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

3. Описание на програмата: Програмата включва: • Лабораторно изследване на кръвни проби от еднокопитни животни за откриване на антитела срещу вируса на инфекциозната анемия • Клинични обследвания на възприемчиви селскостопански животни; • Убиване и обезвреждане на инфектирани животни (серореагенти); • Обезщетяване на собствениците за принудително убити и заклани животни.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата

Период на изпълнение на програмата:01.01.2016 – 31.12.2018 г.

X Контрол

Х Лабораторно изследване

Х Клане по необходимост на животни с положителен резултат при изследване чрез АГИД

Х Убиване на животни с клинични признаци

Ваксинация

Лечение

Х Контрол на животинските продукти и пазарите

Х Надзор

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата: • Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните: – е централен компетентен орган, който следи за изпълняването на контрола на заразните заболявания и задължителното им обявяване; – взаимодейства с институции, които участват в програмата на национално ниво; – осъществява контрол на програми и доклади с други ДЧ; – организира незабавни мерки за предотвратяване на свободното движение на живи животни от засегнатите зони.

• Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ: – Разработва програма за надзор на заболяването инфекциозна анемия и изпълнява контрола по прилагането на програмата.

– Координира действията на всички органи, участващи в програмата.

– Събира информация и изготвя доклади с резултатите по програмата.

• Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните: – Организират стриктно изпълнение на програмата.

– Контролират дейностите на всички институции на регионално ниво и докладват данните в БАБХ.

– Организират вземането и изпращането за лабораторно изследване на проби от съмнителни за инфекциозна анемия по конете животни.

• Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво: – Привежда в изпълнение програмата на местно ниво.

– Извършва клинично наблюдение (според схемата за клинично наблюдение) и проверява чувствителността на домашната популация (в съответствие със схемата за вземане на проби).

– Организира вземането на проби от всяко едно съмнително за инфекциозна анемия животно и рутинни проби съгласно контролния план.

– Осигурява проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до животновъдния обект.

– Контролира резултатите от клиничния надзор в базата данни, вписани от регистрираните ветеринарни лекари.

– Контролира спазването на правилата за регистрация и идентификация на животните, тяхното движение, включително при констатирани несъответствия налага съответните мерки – затваряне на ферми, изземване на възприемчиви на инфекциозна анемия животни съгласно чл. 139 „а“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Регламент 882/2004/ЕС.

• Национална референтна лаборатория за Африканска чума по конете в гр. София: – Извършва изследване на проби от еднокопитни животни за серологично изследване и изпраща резултатите до БАБХ.

– Пренасочва пробите за потвърждение към Референтна лаборатория на Съюза и взема участие в ринг тестовете.

– Сътрудничи с Националните референтни лаборатории на други ДЧ по отношение на необходимите изследвания.

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на осем области на страната: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич (фигура 2).

Фиг. 2. Области, в които ще се извършва надзор на заболяването инфекциозна анемия по конете запериода 2016 – 2018 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Необходимо условие е кръвните проби да се вземат единствено от еднокопитни животни (коне, магарета, мулета и катъри) от лични стопанства („заден двор“). В случай че животните не са регистрирани, се попълва опис, който се прилага към съпроводителното писмо (приложение № 1).

Изборът на населените места, от които ще се вземат пробите, е по преценка на регионалните звена, като с приоритет са населените места в близост до границата с Република Румъния.

Пробите от всяка област се групират в партиди от най-малко 50 бр. и се изпращат до лабораторията.

В таблицата по-долу (таблица 1) е показана схемата за вземане на проби по региони. Броят на пробите е изчислен на база на откриване на 0,5 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност, 80 % power (Cameron and Baldock, 1998).

Таблица 1. Годишно разпределение на пробите за инфекциозна анемия по конете по региони

При констатиране на заболяването в областите Русе и Силистра е предвидено пробовземане от еднокопитни животни от област Разград (с приоритет на общините Кубрат, Завет и Цар Калоян), което се организира от отдел „ЗХОЖКФ“.

В случай на съмнение за инфекциозна анемия ще бъдат вземани кръвни проби за потвърждаване на заболяването. В допълнение всички контактни животни с лабораторно потвърдени положителни животни следва да бъдат изследвани двукратно през период от три месеца. Вземането на проби в случай на съмнение и изследванията на контактните животни трябва да бъдат съгласувани с дирекция „ЗХОЖКФ“ към БАБХ.

В случай на неблагоприятна епизоотична обстановка в страната или в съседни държави схемата за надзор ще бъде ревизирана в съответствие.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти: Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях регистрирани ветеринарномедицински специалисти. Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат еднокопитни животни, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните: В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на част от пробите (при регистрирани еднокопитни) и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни. се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

5. Общо описание на разходите и ползите: 1. Разходи за взимане и транспортиране на проби до Националната референтна лаборатория за диагностика на Африканска чума по конете в София.

2. Разходи за закупуване на необходимите диагностични китове и диагностикуми.

3. Разходи за клиничните обследвания на възприемчивите селскостопански животни.

4. Разходи за компенсиране на собствениците в случай на епизоотични огнища.

5. Разходи за трудови договори на персонал, изпълняващ програмата.

6. Надзор и ерадикация в случай на епизоотично огнище.

Ползи от програмата: – Ранно откриване на заболяването във високорисковите региони от Северна България и предотвратяване на разпространението му в останалата част на страната

Очакван резултат: – Откриване на инфектираните животни (серореагенти)

– Изясняване движението на еднокопитни от и към заразеното стопанство

– Идентифициране на източника на инфекция

– Ликвидиране на инфекцията в заразеното стопанство

– Доказване ефикасността на приложените противоепизоотични мерки

6. Данни за извършен надзор и лабораторните тестове

6.1. Данни за надзора и лабораторните тестове (по една таблица за всяка година)

Година: 2014

Година: 2013

Година: 2012

Година: 2011

Година: 2010

6.2. Данни за заболяването (по една таблица за година)

Година: 2015

Година: 2014

7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове (по една таблица за година, ако има разлика в целите за различните години) 7.1.1. Цели, свързани с диагностични тестове

8. Анализ на разходите в програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя *Включва 10% над необходимите дози за изследване на изчислените проби (фира, повторно изследване на съмнителни и положителни проби).

Пробите се взимат от официални ветеринарни лекари, като разходи за пробовзимането не са отразени в таблицата по горе.

Цялостна сума за изпълнение на програмата за календарна година в България е 71 891,70 лв., а за периода от 3 години (2016 – 2018 г.) – 215 675,10 лв.

Приложение № 1

Опис на нерегистрираните еднокопитни животни, от които са получени кръвни проби

Приложение № 8

Програма за надзор на болестта инфлуенца при домашни и диви птици в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата: Държава членка: Република България

Заболяване: Инфлуенца по птиците

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Законови разпоредби: • Закон за ветеринарномедицинската дейност

„Чл. 123. (1) БАБХ изготвя проекти на национални програми за надзор на някои специфични заразни болести.

(2) Министърът на земеделието и храните утвръждава програмите по ал. 1 по предложение на изпълнителния директор на БАБХ.“

• Наредба № ДВ-103 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците (ДВ, бр. 83 от 2006 г. (хармонизирана с Директива на Съвета 2005/94 ЕЕС).

• Решение 2010/367/ЕС от 25 юни 2010 г. относно прилагането от страна на държавите-членки на програми за надзор на инфлуенцата по птиците при домашни и диви птици.

Лице за контакт: Д-р Цвятко Александров

Началник-отдел „Здравеопазване на животните“ (ЗЖ), дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“

Българска агенция по безопасност на храните бул. Пенчо Славейков 15A

1606 София, България тел. +359 2 915 98 42

E-mail: t_alexandrov@bfsa.bg

2. Описание на програмата за надзор при домашни птици: Цели, общи изисквания и критерии

A. Цели: Ранно откриване циркулацията на вируса с оглед контрол на болестта в съответствие с Директива 2005/94/ЕС чрез активен надзор на: – Високопатогенна и нископатогенна (H5 и Н7) инфлуенца при кокошеви птици (пилета, пуйки, токачки, фазани, яребици и пъдпъдъци) и щрауси.

–Нископатогенна инфлуенца H5 и Н7 и високопратогенна инфлуенца при домашни водоплаващи (патици, гъски, зеленоглави патици за възстановяване на запаси от дивеч).

Б. Общи изисквания и критерии: – Вземането на проби и серологичните тестове в птицевъдни стопанства се извършват с цел да се установи наличието на антитела срещу инфлуенца по птиците, както е определено в Директива 2005/94/ЕО.

– Надзорът на заболяването ще бъде основан на риска и въз основа на схема за вземане на представителна проба.

2.1. Задачи на централния орган, отговарящ за надзора и координацията на лицата, отговорни за изпълнение на програмата

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е компетентният орган за контрол по изпълнението на програмата.

Отдел „Здравеопазване на животните“ в дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ в Централното управление на БАБХ има следните отговорности: 1. да разработи проект на надзорна програма за инфлуенца и да я внесе за одобрение в МЗХ; 2. да контролира изпълнението на надзорната програма; 3 да събере и анализира данните за птиците, изследвани за инфлуенца; 4. да обобщи данните за положителните обекти; 5. да води и поддържа регистър в базата данни за всички обекти под контрола на програмата; 6. да изпраща годишен доклад в Европейската комисия, съдържащ данните, посочени в точки от 3 до 5.

На регионално ниво съответната ОДБХ и началници на отдел „Здравеопазване на животните“ към тях имат следните задължения: 1. да контролират и да прилагат изпълнението на Програмата за надзор на регионално ниво; 2. да събират и анализират данните за птиците от региона, изследвани за инфлуенца; 3. да обобщават данните за позитивните животни; 4. да обобщават данните за разходите за надзор на инфлуенца, направени на регионално ниво; 5. да водят регистър в базата данни за всички обекти; 6. да изпращат годишни доклади, съдържащи данните, посочени в точки от 1 до 5 в дирекция ЗХОЖКФ в ЦУ на БАБХ.

Официалният ветеринарен лекар има следните задължения: 1. да контролира и да прилага изпълнението на Програмата за надзор на инфлуенца в съответната община; 2. да контролира вземането на проби и изпращането им за изследване в лаборатории; 3. да събира и анализира данните, взети от ветеринарните участъци, намиращите се в съответната община стопанства, изследвани за инфлуенца; 4. да обобщава данните за положителни животни; 5. да обобщава данните за разходите за надзора на салмонелата, направени за територията на съответната община; 6. да води регистър в базата данни за всички птицевъдни обекти.

Програмата се осъществява с помощта на орнитоложки дружества и Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“.

2.1.2. Система за регистрация на птицевъдни стопанства

Всички животновъдни обекти се регистрират съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Регистърът на всички животновъдни обекти се въвежда в Националната база данни и се поддържа от ЦУ на БАБХ. Данните за всички регистрирани животновъдни обекти се съхраняват на централно (ЦУ на БАБХ) или регионално (ОДБХ) ниво.

2.1.3. Структура (надзор, основан на риска, и надзор, основан на представителни проби)

Структурата на надзора в програмата е базирана на два подхода – надзор, основан на риск анализ, и надзор, основан на взимането на представителни проби.

Надзор, основан на анализ на риска: Критериите и рисковите фактори, използвани при изготвянето на програмите за контрол, са основани на данните от надзора и регистрираните случаи на ИП в страната и съседните й държави през последните години, и местонахождението на птицевъдните обекти в райони с висока гъстота на мигриращи диви птици или струпване на птици във и около водоеми.

През 2006 г. инфлуенца по птиците е установена при лебеди в четири региона на страната – Видин, Добрич, Варна и Бургас, а през 2015 г. – при къдроглави пеликани в обл. Силистра и обл. Бургас. Относно епидемиологичната ситуация в страната през последните години вижте т. 5 от програмата.

Всички региони, граничещи с Румъния, са разглеждани като рискови за инфлуенца по птиците поради регистрираните случаи на инфлуенца в Румъния и делтата на река Дунав.

Освен това през регионите Силистра, Добрич, Варна и Бургас преминава един от пътищата на мигриращите птици – „Виа понтика“ (фиг. 1 и 2).

Поради тази причина има 10 административни области, определени като високорискови по отношение на инфлуенцата по птиците (Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич, Варна и Бургас). Проби за серологичен контрол ще бъдат вземани от всички птицевъдни обекти, разположени в тези десет административни области (фиг. 3).

Фиг. 1. Миграционен път „Виа Понтика“ Фиг. 2. Миграционни пътища, преминаващи на територията на страната Фиг. 3. Региони, считани за високорискови по отношение на инфлуенцата по птиците

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя

Надзор, основан на взимането на представителни проби: Други области с страната също ще бъдат включени в програмата, като надзора в тях е основан на вземането на представителни проби. Броят на птицевъдните обекти, обхванат от програмата, е определян така, че пробовземането да бъде считано като представително за цялата страна.

Броят на птицевъдните стопанства, разделен по категории на производство, намиращи се в страната и които са включени в програмата, са, както следва: Кокошки носачки: В Република България има регистрирани 107 обекта с кокошки носачки с общ брой на птиците в тях 2 346 142 и 32 обекта с кокошки за развъждане с 1 361 889 птици, общо 139 обекта, от тях ще бъдат изследвани посочените в таблицата по-долу, съгласно т. 5.1.1 от Приложение I на Решение на Комисията № 2010/367/ЕС от 25 юни 2010 г. Годишно ще бъдат взети 3091 броя проби за серологичен надзор. Броят на пробите е определен съгласно процедурите за пробовземане, заложени в т. 5.2.1 от Приложение I на Решение 2010/367/ЕС (95 % достоверност и 5 % разпространение).

Пуйки: Пуйки за разплод – 1 обект, в който се отглеждат 8100 броя и 1 обект с 4400 пуйки за угояване. Общо 2 обекта с 6400 птици, от които годишно ще се вземат общо 117 броя проби за серологичен надзор.

Дивечови стопанства: Ще бъдат взети и проби от фазани и кеклици, от волиери, в които се развъждат, и след това се разселват в ловни стопанства. В страната има 5 волиери, от които годишно ще бъдат взети 295 проби за серологичен надзор.

Бройлери: В Република България се отглеждат бройлери в закрити помещения, поради което не са включени в програмата. Броят на обектите, в които се отглеждат бройлери, е 179, в които се отглеждат за период от 1 година 9 500 000.

Задни дворове: 307 034 обекта, в които се отглеждат 1 688 687 броя птици. Тези обекти не са включени в програмата поради това, че играят малка роля в движението и разпространението на вируса на инфлуенцата по птиците и вземането на проби от тях изисква много ресурси. При съмнение и/или завишена смъртност при птиците от задните дворове задължително ще се взимат проби.

Водоплаващи птици – гъски и зеленоглава патица: В Република България има 154 обекта с общ брой 1 538 856 водоплаващи птици за угояване и 3 обекта с 39 460 птици за разплод. За серологичен надзор годишно ще бъдат взети 1620 проби от 80 обекта съгласно таблица 2, т. 5.1.2 от Приложение I на Решение 2010/367/EC. Броят на пробите е определен съгласно изискванията на т. 5.2.2 от Приложение I на Решение 2010/367/ЕС.

2.1.3.1. Кратко описание на преобладаващите домашни птици и видове продукция

Броят на птицевъдните обекти, разделен по категории на производство, намиращи се в страната, за 2015 г. и които ще бъдат включени в програмата, е, както следва: Кокошки носачки: В Република България има регистрирани 107 обекта с кокошки носачки с общ брой на птиците в тях 2 346 142 и 32 обекта с кокошки за развъждане с 1 361 889 птици, общо 139 обекта.

Пуйки: Има само в 1 обект с 8100 пуйки за разплод и 1 обект с 4400 пуйки за угояване.

Дивечови стопанства: В страната има 5 волиера.

Бройлери: Има регистрирани 179 обекта, в които се отглеждат около 9 500 000 бройлера за период от една година.

Задни дворове: В Република България има 307 034 обекта, в които се отглеждат 1 688 687 птици.

Водоплаващи птици – гъски и зеленоглави патици: 154 обекта с общ брой 1 538 856 водоплаващи птици за угояване и 3 обекта с 39 460 птици за разплод.

Фиг. 4. Разпространение на стопанствата с кокошки носачки, развъдни птици, развъдни пуйки и пуйки за угояване, стопанства за отглеждане на диви птици Фиг. 5. Разпространение на стопанствата с домашни водоплаващи птици

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя 2.1.3.2. Критерии и рискови фактори за надзор, базирани на риска Виж разяснения за надзора, основан на риска, в точка 2.1.3 и таблиците в точка 2.2. за стопанствата за птици, които ще бъдат тествани в рамките на програмата в съответствие с посочените по-горе методи за надзор.

2.2. Целеви популации

В програмата за надзор се включва вземането на проби от следните видове домашни птици и категории производство: а) кокошки носачки; б) кокошки носачки, отглеждани в открити пространства; в) пилета за разплод; г) пуйки за разплод; д) патици за разплод; е) гъски за разплод; ж) пуйки за угояване; з) патици за угояване; и) гъски за угояване; й) пернат дивеч, отглеждан във ферми (разред Кокошеви), като се акцентира върху възрастните птици, като птиците за разплод; к) пернат дивеч, отглеждан във ферми (водоплаващи птици); л) щраусови птици.

Също така в програмата ще бъдат включени някои обекти за бройлери, защото (1) са отглеждани в значителни количества в открити пространства и (2) се считат за изложени на по-висок риск от заразяване с инфлуенца.

Стопанства за птици, включени в програмата: Таблица 1. Стопанства за развъдни стада птици (без патици и гъски) и брой проби, които следва да бъдат взети за календарна година

Таблица 2. Стопанства за кокошки носачки и брой проби, които следва да бъдат взети за календарна година

Таблица 3. Стопанства за пуйки и брой проби, които следва да бъдат взети за календарна година

Таблица 4. Стопанства за дивеч, отглеждан във ферми, и брой проби, които следва да бъдат взети за календарна година: Таблица 5. Стопанства за патици и гъски и брой проби, които следва да бъдат взети за календарна година

Таблица 7. Птици в задните дворове

Забележка. Стопанствата от тип „Заден двор“ не са включени в програмата, защото играят малка роля в движението и разпространението на вируса на инфлуенцата по птиците и вземането на проби от тях изисква много ресурси. При съмнение и/или завишена смъртност при птиците от задните дворове задължително се взимат проби.

Общ брой проби за календарна година за метод: • Кокошеви видове: ELISA – 3091; AGID – 412; • Водоплаващи: HI – 1620.

2.3. Процедури за вземане на проби, периоди за вземане на проби, честота на вземане на проби 2.3.1. Процедури на вземане на проби при домашни птици.

Броят на птицевъдните обекти (за всяка категория птици, с изключение на патици, гъски и патици мюлари), от които да бъдат взети проби, се определя така, че да се осигури идентифицирането на поне едно заразено птицевъдно стопанство, когато разпространението на заразените птицевъдни стопанства е най-малко 5 % с 95 % достоверност.

Броят стопанства за отглеждане на патици, гъски и патици мюлари, от които да се вземат проби, се определя така, че да се осигури идентифицирането на поне едно заразено птицевъдно стопанство, когато разпространението на заразените птицевъдни стопанства е поне 5 % с 99 % достоверност.

2.3.2. Процедури за серологично изследване

Серологични изследвания за инфлуенца по птиците на следните видове и категории птици: а) Домашни птици, отглеждани с нестопанска цел (задни дворове) или в индустриални ферми: – домашни птици от кокошевия вид (развъдни стада, кокошки носачки, пуйки, щраусовидни); – водоплаващи птици (патици и гъски за развъждане и угояване); б) Птици, развъждани и използвани за лов (фазани, яребици, пъдпъдъци, полудиви птици (кокошеви), като вниманието е съсредоточено върху възрастните птици, например развъдните стада и водоплаващите птици.

2.3.3. Процедури за вирусологично изследване

Вземането на проби за вирусологично тестване за инфлуенца по птиците не бива да се използва като алтернатива на серологичното тестване и трябва да се извършва само в рамките на изследвания, които са част от последващи действия след серологично положителни резултати от тестове за инфлуенца по птиците.

2.3.4. Честота и период на тестване

Вземането на проби от птицевъдни стопанства се извършва веднъж годишно. Срокът за вземане на проби в стопанство за домашни птици трябва да съвпада със сезона на производство за всяка категория домашни птици.

С цел оптимизиране на ефективността и за да се избегне ненужното влизане на лица в птичи стопанства, когато това е възможно, вземането на проби може да бъде комбинирано с вземане на проби за други цели, като например контрол на салмонелата.

Вземането на проби се извършва в съответствие с одобрена програма за надзор от 1 януари до 31 декември за всяка календарна година (2016, 2017 и 2018 г.).

2.4. Лабораторни изследвания: описание на използваните лабораторни тестове и последващо изследване: За серологичен анализ се изпращат серумни проби от клинично здрави птици.

Кръв се получава чрез затворена система за пробовземане за еднократна употреба.

Кръв се получава от вътрешната част на крилото на v. Сutanea ulnaris и v. Brachialis, като се използва вакуум контейнер тип „пеперудка“.

Пробите се изпращат веднага до лабораторията, поставени в лед, възможно най-бързо. Ако не е възможно незабавното им изпращане, могат да се държат за 48 до 72 часа на 0 – 4 °С, а за по-дълъг период – на -70 °С. Образецът за вирусологично изследване не трябва да бъде транспортиран в сух лед, тъй като СО2 инактивира незабавно вируса на инфлуенца по птиците.

Планът за лабораторен надзор за 2016 г. е основан на регионален принцип по отношение на пробите, които трябва да бъдат взети от различните видове птици и изпратени за анализ. Програмата включва изследване на живи стада. За предпочитане е пробите, взети от домашни кокошеви и водоплаващи птици, да бъдат изпратени с отделни придружаващи писма. Взимането на проби трябва да съвпада с времето на миграция на диви птици и може да включва значителен брой заклани домашни птици. При взимане на проби от едно населено място те трябва да бъдат взети от най-малко 3 различни задни двора/стада.

Лабораторните тестове трябва да се провеждат в съответствие с наръчника по диагностика за инфлуенца по птиците (Решение 2006/437/ЕК), който определя процедурите за потвърждаване и диференциална диагностика на инфлуенцата по птиците (включително изследване на серуми от патици и гъски чрез хемаглутанинов инхибиционен (HI) тест).

Изследването на пробите трябва да се извършва в Националната референтна лаборатория за инфлуенца и Нюкясълска болест към Националния научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), София и Регионалната лаборатория за диагностика на птичи грип и Нюкясълска болест във Варна.

Всички положителни серологични резултати трябва бъдат изпратени до Референтната лаборатория на Европейската общност за инфлуенца по птиците за потвърждение: а) за подтип H5: – начален тест с използване на Teal/England//7894/06 (H5N3); – тест на всички положителни проби с Chicken/Scotland/59(H5N1) за елиминиране на антитела, които реагират кръстосано с N3; – с новите разпоредби положителните проби от патици трябва да се тестват и с H5N8

б) за подтип H7: – начален тест с използване на turkey/England/647/77 (H7N7); – тест на всички положителни проби с African starling/983/79 (H7N1) за елиминиране на антитела, които реагират кръстосано с N7.

Всички положителни серологични резултати в птицевъдното стопанство трябва да бъдат последвани от епидемиологични изследвания и допълнително вземане на проби за тестване с помощта на вирусологични методи, с цел да се определи дали в птицевъдното стопанство има активна зараза с вируса на инфлуенца по птиците. Заключенията от всички тези изследвания трябва да бъдат докладвани на Комисията.

Всички изолати на вируса на инфлуенца по птиците трябва да се представят на Референтната лаборатория на ЕС в съответствие със законодателството на Съюза относно функциите и задълженията на националните референтни лаборатории, както е предвидено в Приложение VIII към Директива 2005/94/ЕК, освен ако не е предоставена дерогация, както е предвидено в параграф 4, буква г) от глава V на наръчника по диагностика. Вирусите от подтип H5/H7 трябва да се изпращат незабавно в Референтната лаборатория на ЕС и се подлагат на стандартните тестове за характеризиране (определяне на нуклеотидната последователност/IVPI) в съответствие с наръчника по диагностика.

Трябва да се използват специфични протоколи, предоставени от Референтната лаборатория на ЕС при изпращане на взетите проби и диагностичните материали.

Пробите трябва да бъдат изпратени до: Avian Virology, VLA Weybridge, New Haw, Addlestone, and Surrey KT15 3NB, United Kingdom

Community Reference Laboratory contacts

Ian H. Brown, Director of the Reference Laboratory

Direct TEL: +44 1932 357 339; Direct FAX: +44 1932 357 239; Email: i.h.brown@vla.defra.gsi.gov.uk

Ruth Manvell, Reference Laboratory Manager

Direct TEL: +44 1932 357 736 or +44 1932 357 708

Direct FAX: +44 1932 357 856

Email: r.manvell@vla.defra.gsi.gov.uk

Steve Essen

EU/OIE/FAO Reference Laboratory Manager

Avian Virology and Mammalian Influenza

Animal and Plant Health Agency (APHA)

Telephone: 01932 359410 | Fax: 01932 357856 |Email: Steve. Essen@apha.gsi.gov.uk Website: www.gov.uk/apha|Twitter: @APHAgovuk|Facebook: aphagov

3. Описание на програмата за надзор при диви птици: 3.1. Цели, общи изисквания и критерии: A. Цели: Целта на програмата за надзор на инфлуенцата по птиците при дивите птици е навременното откриване на HPAI от подтип H5N1 при диви птици с оглед защитата на домашните птици в птицевъдните стопанства и опазването на общественото здраве и здравето на животните.

B. Общи изисквания и критерии: 1. Вземането на проби продължава от 1 януари до 31 декември за всяка календарна година (2016, 2017 и 2018 г.).

2. Изследването на пробите се извършва в Националната референтна лаборатория за инфлуенца и Нюкясълска болест към Националния научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), София, и Регионалната лаборатория за диагностика на птичи грип и Нюкясълска болест във Варна.

3. Всички позитивни изолати за ИП трябва да бъдат изпратени до Референтната лаборатория на Европейската общност.

Пробите трябва да бъдат изпратени до: Avian Virology, VLA Weybridge, New Haw, Addlestone, and Surrey KT15 3NB, United Kingdom

Community Reference Laboratory contacts

Ian H. Brown, Director of the Reference Laboratory

Direct TEL: +44 1932 357 339; Direct FAX: +44 1932 357 239; Email: i.h.brown@vla.defra.gsi.gov.uk

Ruth Manvell, Reference Laboratory Manager

Direct TEL: +44 1932 357 736 or +44 1932 357 708

Direct FAX: +44 1932 357 856

Email: r.manvell@vla.defra.gsi.gov.uk

Steve Essen

EU/OIE/FAO Reference Laboratory Manager

Avian Virology and Mammalian Influenza

Animal and Plant Health Agency (APHA)

Telephone: 01932 359410 | Fax: 01932 357856 | Email: Steve. Essen@apha.gsi.gov.uk Website: www.gov.uk/apha | Twitter: @APHAgovuk | Facebook: aphagov 3.1.1. Списък на видовете диви птици, представляващи висок риск по отношение на инфлуенцата по птиците

Таблица 3.1.2. Списък на птици, живеещи в близост до домашни птици

3.2. Структура и изпълнение

a) Въвежда се надзор, основан на риска, под формата на система за „пасивен“ надзор посредством лабораторно изследване на умиращи диви птици или намерени мъртви птици, като то трябва да е конкретно насочено към видовете водни птици.

б) Трябва да бъде конкретно насочено към дивите птици, по-специално мигриращите водни птици, т.е. „целевите видове“, за които е било установено, че са изложени на най-висок риск от заразяване с вируса на HPAI H5N1 и предаването му (посочени в табл. 3.1.1).

в) Районите в близост до море, езера и водни пътища, където има намерени мъртви птици; и по-специално ако тези райони са в непосредствена близост до птицевъдни стопанства(посочени в табл. 3.1.2), особено в райони, където има висока концентрация на птицевъдни стопанства, трябва да бъдат обект на контрол.

г) Необходимо е тясно сътрудничество с орнитолози и компетентния орган по въпросите на опазването на природата, които са отговорни за идентифициране на видовете и оптимизиране на вземането на проби в зависимост от ситуацията на национално ниво. При необходимост това може да се извършва под надзора на тези организации или ловците.

д) Ако епидемиологичната ситуация по отношение на вируса на HPAI H5N1 изисква това, дейностите по надзора се съпровождат от повишаване на осведомеността и активното търсене и следене за умрели или умиращи диви птици, по-специално за тези, които принадлежат към целевите видове.

Описание на броя на пробите по населени места за изследване са посочени в таблица 3.2.1.

БАБХ е подготвила модел на придружаващо писмо съгласно изискванията на ЕК за изпращане на проби до Националната референтна лаборатория „Инфлуенца A по птиците и Нюкясълска болест“.

Процедури за вземане на проби: a) Вземането на проби трябва да се извършва в съответствие с наръчника по диагностика. б) От диви птици, намерени мъртви или умиращи, се вземат проби – намазки от клоаката и трахеята/носоглътката и/или тъкани – за молекулно идентифициране (PCR) и/или изолиране на вируса.

в) Специално внимание трябва да се отдели при съхранението и транспортирането на пробите при спазване на изискванията на параграфи 5 и 6 от глава IV на наръчника по диагностика. Всички изолати на вируса на инфлуенцата при диви птици се предават в референтната лаборатория на ЕС, освен ако не е предоставена дерогация, както е предвидено в параграф 4, буква г) от глава V на наръчника по диагностика. Вирусите от подтип H5/H7 се предават незабавно в Референтната лаборатория на ЕС и се подлагат на стандартните тестове за характеризиране (определяне на нуклеотидната последователност/IVPI) в съответствие с наръчника по диагностика.

Таблица 3.2.1. Брой проби от диви птици при пасивен надзор за календарна година: 3.3. Лабораторни изследвания: 1. Лабораторните изследвания трябва да се извършват в съответствие с наръчника по диагностика (Решение 2006/437/ЕК).

2. Изследването на пробите се извършва в Националната референтна лаборатория за инфлуенца и Нюкясълска болест към Националния научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), София и Регионалната лаборатория за диагностика на птичи грип и Нюкясълска болест в гр. Аксаково.

Първо се извършва скрининг с rRT-PCR за М ген. При положителен резултат пробите се тестват за хемаглутинини H5, H7 и Н9 и за неураминидаза N1. При установяване на положителен резултат за Н5 или Н7 следва пробите да се секвенират и да се установи дали се касае за високо, или нископатогенна инфлуенца (ТОВА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА, ЗАЩОТО НЯМА ДИАГНОСТИКУМИ И СЕКВЕНАТОР). От друга страна, всички положителни проби трябва да се инокулират в кокоши ембриони.

3. Всички положителни на ЕЛАЙЗА серологични проби се потвърждават с реакция възпиране на хемаглутинацията – за хемаглунинини Н5 и Н7. При положителни проби на РВХА пробите се повтарят с положителния хемаглутинин, но с поне две различни неурамидази.

4. В случай на потвърждаване на инфекция с HPAI H5 (N1)* се прилагат мерките за борба, предвидени в Решение 2006/563/ЕК от 11 август 2006 г. относно определени защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при дивите птици в Общността и за отмяна на Решение 2006/115/ЕК.

*Мерките за борба със заболяването се осъществяват въз основа на потвърждаване на HPAI H5 и съмнение за N1.

4. Описание на епидемиологичната ситуация на заболяването при домашни птици през последните пет години: От2000 г. в България се прилага програма за надзор на инфлуенцата при домашните птици.

Мерките, които се изпълняват, са следните: – наблюдение на здравословното състояние на птиците в интензивните птицевъдни обекти; – наблюдение на здравословното състояние на птиците в задните дворове; – изследване на проби от птици, отглеждани във високорискови региони по отношение на инфлуенца по птиците; – изследване на трупове от домашни птици при повишена смъртност; – стриктен контрол на движението на живи птици и птичи продукти; – дезинфекция на всички транспортни средства, които влизат в страната от трети страни; – контрол за прилагането на мерките за биосигурност.

Високопатогенна инфлуенца при домашните птици не е регистрирана в Република България до 2 февруари 2015 г., когато HPAI H5N1 беше констатирана в лично стопанство в с. Константиново, обл. Бургас. Огнището беше открито седмица след потвърждение на високопатогенна инфлуенца H5N1 при къдроглав пеликан, открит мъртъв в природен резерват „Пода“ на 22 януари 2015 г. (лабораторно потвърден резултат на 26 януари 2015 г.). Резерват „Пода“ се намира на 13 км от с. Константиново. Всички мерки съгласно Директива 94/2006/ЕС във връзка с мерките на Общността за контрол на инфлуенца по птиците, Решение 2006/563/ЕС, 2006/415/ЕС и националния контингенс план за инфлуенца по птиците бяха приведени в действие и други стопанства не бяха засегнати.

В таблиците по-долу е представен броят на проведените тестове през последните 5 години както при домашни, така и при диви птици: Профилактичната ваксинация срещу инфлуенца по птиците е забранена. В България никога не е извършвана ваксинация срещу заболяването.

5. Описание на епидемиологичната ситуация на заболяването при диви птици през последните пет години: От2000 г. се прилага програма за надзор на инфлуенцата при дивите птици.

Мерките, които се изпълняват, са следните: – надзор на миграция на диви птици; – надзор на смъртността при диви птици; – хващане и вземане на проби от мигриращи птици; – надзор и лабораторно изследване на проби, взети от диви птици.

До 31.01.2006 г. високопатогенна инфлуенца при птиците не е констатирана. Има слабопатогенна Н6N2 през 2004 г.

На 31.01.2006 г. е намерен мъртъв лебед на р. Дунав, в близост до град Видин. Националната референтна лаборатория изолира вирус, причиняващ заболяването инфлуенца по птиците. При изпращане на изолата в Референтната лаборатория на Общността в Уейбридж на 10.02.2006г. се доказва Инфлуенца A H5N1.

На 09.02.2006 г. в проби взети от мъртви лебеди, намерени около езерото Дуранкулак, регион Добрич, се доказва инфлуенца субтип A-H5.

На 09.02.2006 г. се изолира вирус H5N1 от мъртъв лебед, намерен до язовир Цонево, регион Варна.

На 11.02.2006 г. се потвърждава наличие на вирус на инфлуенца субтип H5 при мъртъв лебед, намерен на брега на Крайморие в град Бургас.

Фиг. 6. Регионите в България, където е доказана високопатогенна инфлуенца при лебеди през 2006 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

На 08.02.2008 г. нископатогенна инфлуенца по птиците (H7N7) е потвърдена в дива патица, застреляна близо до с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, област Шумен.

На 01.04.2010 г. високопатогенна инфлуенца по птиците (H5N1) е потвърдена при намрен умрял мишелов близо до Черно море, регион Варна.

На 26.01.2015 г. е констатирана високопатогенна инфлуенца по птиците H5N1 при къдроглав пеликан в природен резерват „Пода“, обл. Бургас.

На 03.02.2015 г. е потвърдена високопатогенна инфлуенца по птиците H5N1 при гълъб и речна чайка в гр. Бургас.

На 24.03.2015 г. в потвърдена HPAI H5N1 при къдроглави пеликани, открити мъртви в природен резерват „Сребърна“, обл. Силистра. Езерото Сребърна е разположено на пътя на Via Pontica.

Фиг. 7. Огнища на HPAI през 2015 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

6. Мерки и законодателни разпоредби по отношение на обявяването и борбата с болестта: Инфлуенцата по птиците подлежи на обявяване съгласно член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 14.12.2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните, хармонизирана с директива № 82/894 на Европейския съюз.

Мерките при съмнение и потвърждение на заболяването са регламентирани в Наредба № ДВ-103 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците (хармонизирана с Директива на Съвета 2005/94 ЕЕС), Директива 2005/94/ЕК, Решение 2006/415/ЕК, Решение 2006/416/ЕК и Решение 2006/563/ЕК.

7. Разходи за изпълнението на програмата: 7.1. Детайлен анализ на разходите по програмата: 7.2. Цялостен анализ на разходите по програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 9

Програма за надзор и контрол на болестта Класическа чума при домашни и диви свине в България през 2016 – 2018 г.

Съдържание: 1. Идентификация на програмата

2. Исторически данни за КЧС в Република България

3. Описание на предлаганата програма

4. Мерки по предлаганата програма

5. Общо описание на разходите и ползите

6. Данни от епидемиологичното развитие.

7. Цели

8. Детайлен анализ на разходите по програмата

Приложения

1. Идентификация на програмата

Страна: Република България

Заболяване (1): Класическа чума по свинете (КЧС)

Година на прилагане: 2016 – 2018 г.

Референция на документа: Българска агенция по безопасност на храните

Контактна точка: (име, телефон, факс, e-mail): Д-р Цвятко Александров, Българска агенция по безопасност на храните

Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните“ телефон: + 359 2 915 98 42 факс: +359 2 915 98 42 e-mail: t_alexandrov@bfsa.bg

2. Исторически данни за КЧС в Република България

Въпреки провежданите профилактични ваксинации срещу КЧС в продължение на дълги години в България всяка година са констатирани спорадични огнища. След установената тенденция към постепенно намаляване броя на огнищата (1996 – 1999 г.) и достигане през 2000 г. и 2001 г. броя само до по едно огнище на заболяването ситуацията драматично се промени през 2002 г., когато вследствие на сериозните пропуски в провеждането на профилактичната ваксинация и нелегалната търговия с живи свине бяха регистрирани 32 огнища на КЧС в 14 области на страната.

През 2003 г. бяха констатирани 16 огнища в 4 области, а през 2004 – 2 огнища при домашни свине, и за пръв път от 1996 г. – 48 случая на КЧС при популацията от диви свине в 2 области на България.

През 2005 г. бяха взети изключително сериозни мерки за ограничаване на КЧС. Освен плануваните профилактични ваксинации беше проведена изравнителна ваксинация на всички домашни свине, бяха забранени пазарите със заповед на министъра на земеделието и горите, а във връзка с установените нови 88 случая на КЧС при диви свине в 7 области бяха проведени две кампании за орална ваксинация на дивата популация свине. В резултат на тези мерки няма констатирано огнище на територията на България при популацията от домашни свине през 2005 г. Същата година бе забранена и профилактичната ваксинация на домашни свине срещу КЧС.

През 2006 г. обаче 7 огнища на КЧС бяха констатирани при домашни свине, като шест от тях в област Ямбол и едно в област Бургас. От друга страна, не бяха регистрирани случаи на КЧС при популацията от диви свине. Прилагането на орална ваксинация продължи и през 2006 г. с провеждане на две ваксинационни кампании на дивата популация свине на територията на цялата страна.

През първите 3 месеца на 2007 г. НВМС обявява 3 огнища на КЧС, от които две при стада от източнобалкански свине в региона на Шумен и едно огнище при домашни свине (фамилна ферма тип Б) в района на Ямбол.

През 2008 г. заболяването КЧС бе констатирано във ферма тип Б – с невъведени мерки за биосигурност в с. Трекляно, област Кюстендил, на 6 км от границата с Република Сърбия. Заболяването бе констатирано при изпълнение на Програмата за надзор и ерадикация на КЧС при извършване на клинично обследване на фермата с чек лист. Всички заболели и контактни свине бяха принудително убити по хуманен начин и загробени.

От месец май 2008 г. досега няма констатирани случаи на заболяване от класическа чума при домашни свине на територията на Република България.

През 2009 г. бяха констатирани 8 случая на КЧС при диви свине в 25 км2 гориста местност близо до река Дунав (Държавно дивечовъдно стопанство „Каракуз“, община Тутракан, област Силистра). Това е и последното констатиране на циркулация на вируса на КЧС в Република България досега.

От 2005 г. до първата половина на 2008 г.на територията на цялата страна се извършваше профилактична ваксинация на поголовието диви свине. Ежегодно се извършваха по две ваксинационни кампании с по две залагания. През 2008 г. приетата Програма за надзор и ерадикация на КЧС в частта на ваксинация на дивите свине бе променена, като есенната ваксинация бе извършена на територията на общините, които са разположени по северната и западната граница на страната в дълбочина от граничната ивица 40 км, от които 20 км високорискова зона и 20 км – буферна зона. Този подход е прилаган до 2012 г. – три ваксинационни кампании в по две злагания на ваксини в 40 км северна и западна зона на страната. През 2013 г., 2014 г. и 2015 г. три ваксинационни кампании с по две залагания на ваксини бяха извършени единствено в общините по северната и западната граница на страната.

3. Описание на програмата: Настоящата програма ще бъде прилагана на цялата територия на Република България през 2016 г., като се има предвид, че: – Все още съществува опасност от проникване на вируса на КЧС чрез диви свине през западната и северната граница на България, особено при миграция на млади мъжки диви свине, което създава опасност от поява и разпространение на заболяването при ферми с невъведени мерки за биосигурност и свине от задните дворове чрез директен и индиректен контакт.

– Необходимо е да се подобрят мерките за биосигурност във фамилните ферми тип Б и стопанствата, отглеждащи свине в задния двор.

– В някои общини, разположени в три региона в страната, се отглеждат пасищно стада Източнобалкански свине, при които не може да се изключат директни или индиректни контакти с диви свине.

Основни елементи на настоящата програма са: • Категоризиране на свиневъдните обекти въз основа на въведените мерки за биосигурност. При категоризирането на животновъдните обекти са взети предвид следните основни критерии за биосигурност: – продуктивен цикъл – затворен или отворен; – системи на отглеждане – в затворени помещения, в частично затворени помещения или на свободно отглеждане; достъп до чужд персонал, контакт със свине от други обекти или диви свине; – въведена дезинфекция на входовете и изходите на животновъдните обекти и помещенията за отглеждане на свине; – налични огради и типове огради около животновъдните обекти; – въведени хигиенни мерки за персонала, влизащ в контакт с отглежданите свине; – търговски връзки – свободни пазари или директен контакт между собствениците и потенциалните клиенти; – свободно отглеждане на свине, включващо системите за традиционно екстензивно отглеждане; – брой и категории на свинете; – степента на регулярния ветеринарен контрол.

На база на критериите по-горе свиневъдните обекти на територията на Република България се групират в следните видове: – Индустриални свиневъдни стопанства, в които се отглеждат приблизително две трети от популацията домашни свине в България. Това се големите търговски свиневъдни обекти със затворен цикъл на производство и изключителни стриктни мерки за биосигурност.

– Фамилни ферми тип A (малки търговски ферми с отворен цикъл и въведени мерки за биосигурност) и тип Б (не всички мерки за биосигурност са все още въведени), – стопанства, в които се отглеждат свине, предназначени само за собствена консумация в така наречения „заден двор“ – до 5 свине без свине майки.

– Стада от породата Източнобалканска свиня – които се отглеждат при пасищни условия в регламентирани територии на страната.

• Активен клиничен мониторинг на свине за КЧС (документиран с чек лист), включително схема за пробовземане и лабораторно изследване.

• Пълна забрана при поголовието домашни свинена профилактичната ваксинация против КЧС, включително на популацията Източнобалкански свине.

• Бързо и ефективно прилагане на мерките за контрол и ерадикация на възникнали огнища на заболяването.

• Надзор при дивите свине.

При изпълнението на тази програма БАБХ ще има предвид следното: – Различната категоризация на свиневъдните стопанства в България, описани по-горе.

– Резултатите от епидемиеологическия анализ, проведен за установяване механизма на предаване и географското разпространение на заболяването.

– Наличието на широко разпространена на цялата територия на страната популация от диви свине, намираща се в тесен контакт с отглежданите пасищно стада от Източнобалкански свине на територията на три области на страната.

– Отсъствието на големи естествени или изкуствени бариери за движението на дивите свине на територията на страната.

– Контрол на движението на свинете, контрол на пазарите, регистрация на свиневъдните обекти и идентификация на отглежданите в тях свине и др.

– Контрол върху прилагането на оралната ваксинация на популацията на дивите свине, в частност раздаване на примамките, тяхното приемане и ефективността на ваксината, свързани с вземане на кръвни проби за наличие на антитела и органни проби, които да са отрицателни за вируса на КЧС.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Резюме на мерките съгласно програмата

Продължителност на програмата: 1.01.2016 г. – 31.12.2018 г.

Забележка. – Да; – Не.

4.2. Посочване на централния орган, наблюдаващ и координиращ отделите, отговорни за приложението на план-програмата(1): 1. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Министерството на земеделието и храните: – Централна компетентна власт, която осъществява контрол върху заразните заболявания, подлежащи на задължително обявяване, взаимодейства с институциите, която изпълнява Програмата за контрол на КЧС и представя доклади на ЕК и другите страни членки.

2. Дирекция „Здравеопазване, хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при БАБХ: – Разработва стратегия за контрол и изпълнява програмата за КЧС; – Координира действията на всички власти, включени в изпълнение на програмата за контрол на КЧС; – Събира необходимата информация и изготвя доклади за резултатите от прилаганата програма.

3. Директорите и н-к-отделите „Здравеопазване“ в Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ): – Прилагат в действие изпълнението на програмата както при домашните, така и при дивите свине на регионално ниво, контролират действията на всички власти, включени на локално ниво, и докладват на ЦУ на БАБХ.

– Осъществяват надзор над двата екарисажа във Варна и Шумен и вземат проби за изследване от съмнителни за заболяване умрели свине или убити свине във връзка с план за ерадикация на КЧС.

4. Официалните ветеринарни лекари в ОДБХ при БАБХ, отговарящи за контрола на месото и месните продукти: – Извършват пред- и следкланична инспекция в съответствие с изискванията, посочени в Регулация на Съвета (ЕС) 854/2004, чл. 5 и Приложение І, и освен това извършват проверки на придружаващата документация и идентификацията на свинете в съответствие с Решение на Комисията 2013/764/ЕС; – Осъществяват здравната маркировка на месото съгласно изискванията на Решение на Комисията 2013/764/ЕС; – Вземат проби от свинете за изследване на КЧС съгласно изработената схема за пробовземане през 2012 г. и осъществяват проследяване на резултатите от изследваните проби до фермата, от която произхождат; – Уведомяват БАБХ при случай на съмнение за КЧС и осигуряват изпращането на проби в Националната референтна лаборатория, гр. София; – В случай на КЧС обявяват месото от тези свине за негодно за човешка консумация в съответствие с Регулация на Съвета (ЕС) 854/2004, Приложение С, Част СС, Глава V, 1е, и съответно конфискуват месото и месните продукти и насочват за обезвреждане в екарисаж; – Извършват проверка на качеството на извършеното почистване и дезинфекция на превозните средства съгласно условията, посочени в Решение на комисията 2013/764/ЕС.

5. Официалните ветеринарни лекари в общинските ветеринарни служби към БАБХ: – Прилагат изпълнението на програмата на местно ниво; изпълняват клиничния надзор и вземането на проби за лабораторно изследване при домашните свине със съдействието на регистрираните частно практикуващи лекари, включени в изпълнението на програмата за контрол на КЧС и одобрени съгласно изискванията, посочени в Директива 64/432/ЕЕС, чл. 2, 2m) и 14(3)В; – В случай на съмнение за КЧС вземат и изпращат проби съгласно изискванията, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС; – Извършват проверки на документацията и идентификацията при придвижване на свинете във вътрешността на страната съгласно изискванията на Решение на Комисията 2013/764/ЕС; – Осигуряват обратната проследяемост на взетите проби до фермата, от която за взети; – Контролират въвеждането на резултатите от клиничния надзор в базата данни на БГ системата за проследяване от регистрираните ветеринарни лекари; – Контролират прилагането и подобряването на мерките за биосигурност в свиневъдните ферми, включително процедурите по почистване и дезинфекция, основани на принципите, посочени в Директива на Съвета 2001/89/ЕС, чл. 12 и Приложение ІІ; – Контролират изпълнението на установените правила по регистрация на животновъдните обекти, идентификацията на свинете и контрол на тяхното движение, включително мерките по затваряне на животновъдни обекти и конфискация на животните в случаите на нарушаване на задълженията и неспазване на установените правила, съгласно установените изисквания, посочени в чл. 139а на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Регулация на Съвета (ЕС) 882/2004; – Регистрират в базата данни резултатите от изпълнението на надзорната програма, включително взетите и изпратени проби от популацията диви свине.

6. Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните: – Изпълнява своите задължения по надзора на заболяването, посочени в Програмата за контрол и ерадикация на болестта КЧС.

7. Регионални дирекции на горите при Изпълнителната агенция по горите: – Координират мерките по изпълнение на надзора по отношение на популацията диви свине на регионално ниво в райони в близост до посочените по-горе граници на страната съвместно с институциите, посочени в 3); – В останалите райони на странатаосигуряват труповете или материали за изследване от диви свине (убити при ловуване, намерени умрели или пострадали при автомобилни злополуки) за преглед и изпращане на проби за изследване в институциите, посочени в 5).

8. Националното сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“: – Подготвят и изпращат доклади за извършената от тях работа до институциите, посочени в 5) и 7); – осигуряват трупове или материали за изследване от диви свине (убити при ловуване, намерени умрели или пострадали при автомобилни злополуки) за преглед и изпращане на проби за изследване в институциите, посочени в 5); 9. Националната референтна лаборатория (НРЛ) по КЧС в гр. София: – Обработва получените проби от домашни и диви свине за изолация на вируса на КЧС и серологично изследване, записва и регистрира резултатите в националната база данни на системата за проследяване и представя доклади на БАБХ; – Извършва потвърдителни тестове на пробите, показали съмнителни резултати при извършените изследвания в регионалните лаборатории; – Контролира процедурите в регионалните лаборатории и организират ринг тестове с тях; – Изпраща проби в Референтната лаборатория на Общността за вирус изолация и участва в организираните ринг тестове; 10. Регионалните лаборатории по КЧС вНДНИВМИ гр. София и институтите в гр. Стара Загора и гр. Велико Търново: – Извършват серологични изследвания от домашни свине на проби от кръв, взети съгласно плана за пробовземане, посочен в таблици (глава 7 по-долу); – Изпращат всички съмнителни и положителни проби при извършеното от тях изследване за потвърждение на диагнозата или отхвърлянето и в Националната референтна лаборатория; – Информират за получените резултати ЦУ на БАБХ и съответното ОДБХ, изпратило пробите за изследване.

11. Референтната лаборатория по КЧС в Хановер, Германия: – Извършва генно типизиране на вирусните изолати, изпратени от Националната референтна лаборатория, гр. София; – Снабдява при поискване Националната референтна лаборатория, София, с материали за извършване на тестове; – Организира и провежда ринг тестове, в които участва Националната референтна лаборатория (НРЛ).

12. Ветеринарнодиагностични лаборатории по ДВСК: – Изпращат в НРЛ проби от диви свине, предназначени за изследване за болестта трихинелоза, осигуряват проследяване на пробите и включват всички данни, необходими за контрола на КЧС при дивите свине (виж базата данни за контрол, посочени по-горе).

13. Регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика: – извършват клинични обследвания на свиневъдните обекти в указаните периоди в настоящата програма за съответните видове ферми и въвеждат в информационната система на БАБХ получените резултати.

14. Министерството на вътрешните работи: – Взема участие при изпълнението на административните мерки и мерките за защита в случаите на съмнение или потвърждаване на КЧС.

15. Съюзите на фермерите и асоциациите на свиневъдите : – Информират своите членове относно програмата за контрол на КЧС и подкрепят БАБХ в изпълнението на схемата за активния клиничен надзор и когато е необходимо – за схемите за вземане и изследване на проби.

– Ветеринарните лекари от тези организации вземат участие в активния надзор и в клиничното проучване на свинефермите.

4.3. Описание и разграничение на географските и административните райони, в които ще се изпълнява програмата.

Програмата ще се изпълнява на цялата територия на страната, включваща 28-те административни области на страната, съгласно Решение на Комисията 2013/764/ЕС, отменящо Решение 2008/855/ЕО.

4.4. Мерки съгласно програмата.

4.4.1. Мерки и срокове на узаконяване по отношение на заболяването: Класическата чума по свинете е обект на задължително обявяване в съответствие с чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В Наредба № 4 от 2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта класическа чума по свинете (ДВ, бр. 21 от 2007 г.), която напълно транспонира в българското законодателство Директива на Съвета 2001/89/ЕС, е посочено, че заболяването задължително се обявява и се изпраща доклад до ЕК и страните-членки, който съдържа следната допълнителна информация: – огнищата на болестта КЧС, които са били потвърдени в животновъдни обекти; – случаите на болестта КЧС, които са били потвърдени в кланица или в транспортно средство при транспортиране на свине; – потвърдените първични случаи на болестта КЧС при дивите свине; – потвърдените вторични случаи на болестта КЧС при дивите свине в заразените райони; – резултатите от проведеното епизоотологично проучване.

Докладите дават допълнителна информация, както е посочено в Директива на Съвета 2001/89/ЕС, Приложение І.

В изпълнение на българското законодателство (чл. 55 от Закона за ветеринарномедицинската дейност) собственикът на свиневъдния обект или гледачът на животните е задължен незабавно да съобщи на ветеринарния лекар, обслужващ фермата, или на официалния ветеринарен лекар за всеки случай на съмнение за заболяване от КЧС или за промяна в здравния статус на техните животни.

4.4.2. Целеви животни и популация на животните. и 82 953 диви свине 4.4.3. Мерки и условия на узаконяване по отношение на регистрация на фермите.

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинска-та дейност е посочено, че животните подлежат наофициална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация в Българската агенция по безопасност на храните. БАБХ е официалният контролен орган за официалната идентификацията на животните, която поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти (ВетИС). Системата се използва и за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от домашни свине.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (загл. изм., ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.), транспонираща напълно в българското законодателство Директива на Съвета 92/102/ЕЕС, регистрацията на животновъдните обекти (в това число и на свиневъдните) се извършва от органите на БАБХ.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат едри, дребни преживни и свине са обект на задължителна регистрация във: – Регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика; – Вет ИС.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

Новата категоризация на свиневъдните стопанства във връзка с мерките за контрол и ерадикация на КЧС не оказва влияние върху задълженията на фермерите или собствениците на свине по отношение на регистрацията на стопанствата/стадата, идентификацията на животните и контрола на движението.

С Наредба № 61 от 2006 г. се определят изискванията и начинът на идентифициране на свинете. Свинете се идентифицират с индивидуална ушна марка (с уникален сериен номер или в случаите, касаещи свине за угояване и подлежащи на директно клане, на марката е изписан регистрационният номер на обекта, в който се отглеждат свинете). Този начин на идентификация се разрешава само при свине за угояване, отглеждани в промишлени ферми, и може да се извърши, преди свинете да напуснат фермата, като се маркират със зелена марка с посочен номер на свиневъдния обект. Всички идентификатори се осигуряват от стопанина, който ги поръчва от избрани от него и вписани в регистъра по чл. 7, ал. 3, т. 21 ЗВД на производители и/или търговци на средствата за официална идентификация на животните. Идентификацията на едрите, дребните преживни животни и свинете трябва да се извърши съгласно чл. 51а ЗВД. Също така животните от посочените видове не могат да напускат животновъдния обект, без да са официално идентифицирани.

Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците на селскостопански животни са длъжни: – да осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори с ветеринарните лекари; – да спазват изискванията за хуманно отношение към животните, както и да спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните; – да съхраняват за срок най-малко три години от датата на издаването им документите за придвижване на животните; – в тридневен срок писмено да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация; – незабавно писмено да уведомяват за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия; – в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект; – да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51 ЗВД, на които не са извършени мероприятията по държавната профилактична програма или които са с различен здравен статус; – да осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва; – да водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване; – да отговарят за официалната идентификация и за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и на държавната профилактична програма на животните си; – да предават с протокол на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, средствата за официалната идентификация на закланите за лична консумация свине, овце и кози; – да съхраняват дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия, както и дата на доставяне на ВМП, наименование на ВМП; приложено количество; партиден номер и карентен срок на ВМП; име и адрес на доставчика, идентификационен номер на третираното животно; дневникът се съхранява 5 години от последното вписване, включително в случаите, когато дейността на обекта е прекратена преди изтичането на този срок; – да предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти умрелите животни и специфичнорисковите материали от заклани за лична консумация едри преживни животни и дребни преживни животни; – да спазват карентния срок, определен за ВМП и/или медикаментозни фуражи, при пускане на пазара на суровини и храни, добити от третирани продуктивни животни; – да спазват предписаните дози и продължителност на третиране на животни с медикаментозен фураж в рецепта от ветеринарен лекар; – да осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи; – да изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните; – да извършват ежегодно в периода от 1 до 20 октомври инвентаризация на животните в обекта и да подават до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ; – собствениците на новородените свине доказват собственост върху животните си с с декларация или при придобити по друг начин животни – с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността върху животните.

Забранено е движение на неидентифицирани животни до пазари, изложения, кланици, панаири, състезания и до други стопанства или населени места.

4.4.4. Мерки и условия на узаконяване по отношение на различното категоризиране на животни и стада.

Решението на официалния ветеринарен лекар да определи една ферма като „съмнителна“ за КЧС, трябва да се основава на критериите, посочени в Решение на Комисията 2002/106, Приложение, Глава III a-c).

4.4.5. Контролни процедури и по-специални правила за движението на животни, които са предразположени към заразяване с дадена болест, и редовната инспекция на животновъдните ферми или засегнатите райони.

За контрол върху движението на свинете във връзка с изпълнение на Програмата за контрол на КЧС ще бъдат използвани данните на системата за проследяемост от централната база данни.

Изпълняват се разпорежданията за профилактика и борба с класическата чума по свинете и Наредбата за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти, достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти.

В таблица са посочени основните изисквания при изпълнение на законодателството, засягащи движението на животни и инспекцията на животновъдните стопанства, задълженията на собствениците, административните мерки при извършени нарушения и наказателните мерки в тези случаи.

Основни изисквания за прилагане изискванията за идентификацията на животните, регистрация на животновъдните обекти, контрол на движението на животните и обявяване на болестите.

Изхранването на свине с кухненски отпадъци е забранено съгласно чл. 139, ал. 1, т. 7 ЗВД. При нарушения се прилагат постановленията на чл. 420 ЗВД: – санкции на собствениците на животни в рамките на 50 – 300 лв. при първо нарушение и 100 – 500 лв. при повторно нарушение; – санкции на търговци и юридически лица в рамките на 300 – 500 лв. при първо нарушение и 500 – 1000 лв. при повторно нарушение.

Във връзка с постоянния контрол и клиничен надзор официалните или регистрираните ветеринарни лекари трябва да следват критериите и процедурите начело с Решение на Комисията 2002/106 ЕК, Допълнение, глава IV, А(2), включващо измерване на телесната температура и вземане на проби съгласно със схемите (сегашните при глава 7.1.1. 2 по-долу) за различните категории на свиневъдни обекти, описани при глава 2) по-долу.

4.4.6. Мерки и условия на узаконяване по отношение на контрола (тестване, ваксинации) на болестта: 4.4.6.1. Процедури за контрол и вземане на проби 4.4.6.1.1. Процедури за контрол и взимане на проби при съмнение за наличие на заболяването в свиневъден обект.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, В, 1-3), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. В случай на съмнение за първично огнище на заболяването същата схема се прилага за вирусологично изследване с използване на вирус изолация върху клетъчни култури или RT PCR (полимеразно-верижна реакция).

4.4.6.1.2. Процедури за контрол и вземане на проби в огнище на заболяването КЧС

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, В, 1-3), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. В случай на съмнение за първично огнище на заболяването същата схема се прилага за вирусологично изследване с използване на вирус изолация върху клетъчни култури или RT PCR (полимеразно-верижна реакция).

4.4.6.1.3. Процедури за вземане на проби в случай на умъртвяване на свине в съмнителен обект като превантивна мярка.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, С, 1-2), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. В случай на съмнение за първично огнище на заболяването същата схема се прилага за вирусологично изследване с използване на вирус изолация върху клетъчни култури или RT PCR (полимеразно-верижна реакция).

4.4.6.1.4. Процедури за контрол и вземане на проби преди издаване на разрешение за преместване на свине от животновъдни обекти, разположени в защитна или надзорна зона, и при клане или умъртвяване на същите.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, D, 1-5), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. В случай на съмнение за първично огнище на заболяването същата схема се прилага за вирусологично изследване с използване на вирус изолация върху клетъчни култури или RT PCR (полимеразно-верижна реакция).

4.4.6.1.5. Процедури за контрол и вземане на проби във връзка с повторно зареждане на животновъден обект със свине.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, Е, 1-2), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване.

4.4.6.1.6. Процедури за вземане на проби в живот-новъдни обекти, разположени в защитната зона преди премахването на ограниченията.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, съответно F и G), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване.

4.4.6.1.7. Процедури за серологичен контрол и вземане на проби в райони, където има съмнение или потвърждение за наличие на болестта КЧС при дивите свине.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, Н), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. Във връзка с изпълнение на Програмата за контрол на КЧС през 2012 г. ще се прилага също така RT PCR. Броят на пробите, които се очаква да бъдат изпратени от всеки ловен район, са посочени на таблицата в глава 7.1.1.2. В Приложение ІІІ е показан образец на шаблон, който ще създава основата за създаване на базата данни за дивите свине.

4.4.6.2. Вземане и транспортиране на проби.

Основните критерии и процедури, които се прилагат, са посочени в решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава V, А, 1 – 4.

Критериите и процедурите, които се прилагат при вземане на проби за вирусологично изследване, са посочени в решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава V, В, 1 – 3.

Що се касае до транспорта на пробите, основните критерии и процедури са посочени в решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава V, С, 1 – 4.

4.4.6.3. Лабораторно изследване 4.4.6.3.1. Лабораторен тест за доказване на антитела срещу КЧС.

За серологични изследвания понастоящем се използат търговски марки, като ELISA тест кид Bommeli E2 – серо и Bommeli ERNS-Marker R, които се прилагат съгласно изискванията на производителя. Тези тестове се извършват в регионалните лаборатории в Стара Загора и Велико Търново, както и в НРЛ.

В Националната референтна лаборатория, гр. София, е разработен вирус-неутрализиционен тест, съгласно изискванията, посочени в Глава 3) на Наръчника за КЧС (2002) на Референтната лаборатория по КЧС в Хановер.

4.4.6.3.2. Лабораторни тестове за доказване на вируса на КЧС, вирусния антиген и геном.

В лабораторията ще бъде приложена изолация на вируса с използване на РК 15 клетки и Immune Labelling за доказване на вируса в клетъчни култури и за диференциална диагностика на вирусните изолати. Тестът е извършен съгласно плана на Ръководството за КЧС (2002) в Националната референтна лаборатория в Хановер.

За флуоресцентния тест за доказване на антитела се използват тънки криостатни срезове от органи (сливици, илеум, далак, бъбрек и ретрофаренгиални лимфни възли). В диагностичния наръчник на Референтната лаборатория в Хановер са описани диагностични методи с използване на конюгати (Cedi Diagnostics BV, Lelystad), както и антиген Елайза, произведен от Bommeli и за PCR.

В Референтната лаборатория на Общността е извършено генно типизиране на вирусни изолати от България.

Описание на целите, които са поставени по отношение на методите за изследване, и групите животни, които ще бъдат изследвани, са посочени в Глава 7.1.1. 1).

4.4.6.3.3. Описание на лабораторните тестове, използвани в България.

Серология – основни принципи и диагностична стойност

При свинете, заразени с вируса на болестта КЧС, антитела могат да се открият в кръвния серум две-три седмици след заразяването. При оздравели свине защитните и неутрализиращи антитела се откриват в течение на години и през целия живот. При болни животни в крайна фаза понякога се откриват антитела. При хронично болни свине антитела се откриват в продължение на няколко дни в края на първия месец след заразяването. Заразените в утробата прасета са имунотолерантни към вируса и не произвеждат специфични антитела. През първите дни след раждане могат да се открият майчини антитела, които се доказват при здравите прасенца без виремия до около две седмици. Ако се открият антитела при прасета над тримесечна възраст, е малко вероятно антителата да са с произход от майката.

Откриването на антитела срещу вируса на болестта КЧС в серумни или плазмени проби позволява да се потвърди диагнозата на болестта КЧС в съмнителните стопанства, да се установи периодът от началото на заразяването в огнището и да се вземат мерки за наблюдение и надзор. Серологичните изследвания служат най-вече за откриване на болестта КЧС в наскоро заразен животновъден обект.

Малък брой засегнати свине с нисък титър на антитела говори за скорошна инфекция (две-три седмици). Голям брой засегнати свине с високи титри на антитела означава, че вирусът е проникнал в животновъдния обект най-малко преди месец. Местонахождението на серопозитивните свине в обекта може да даде полезна информация за начина, по който вирусът на болестта КЧС е проникнал в обекта.

Въпреки това е необходимо да се направи точна оценка и интерпретация на резултатите от серологичните изследвания, като се отчетат всички клинични, вирусологични и епизоотични данни в рамките на изследването, което се провежда в случай на съмнение или потвърждение на наличието на болестта КЧС.

Вирус-неутрализационна реакция (ВНР) и ELISA са най-подходящи за серологична диагностика на болестта КЧС. Качеството и ефикасността на серологичната диагностика, извършвана от националната лаборатория, непрекъснато се контролира чрез междулабораторен сравнителен тест, организиран периодично от Референтната лаборатория на Европейския съюз.

ВНР се базира на определяне на неутрализиращо действие на антителата в серумна проба върху вируса, изразена като неутрализираща степен от 50 %.

Известно количество от вируса на болестта КЧС се инкубира при 37 °C в степенно разреден серум. Приготвя се серумен разтвор в разреждане 1 към 10. Когато е необходима пълна титрация, се приготвят серумни разтвори 1 към 2 и 1 към 5. Всеки един от така приготвените серумни разтвори се смесва с равен обем суспензия на вируса, съдържаща 100 инфекциозни дози (TCID 50).

След инкубирането със сместа се заразяват клетъчни култури, които се инкубират от 3 до 5 дни. След този инкубационен период културите се фиксират и всяко намножаване на вирус се открива чрез имунно маркиране (имунопероксидазна или имунофлуоресцентна реакция).

Резултатите от ВНР се изразяват с реципрочната стойност на началното разреждане на серума, при което половината от заразените клетъчни култури (краен титър 50 %) не показват размножаване на вируса (няма специфично маркиране). Прави се оценка на титъра между две разреждания. Крайното разреждане е ефективното разреждане на серума по време на неутрализиращата реакция след прибавянето на вируса, но без добавяне на клетъчна суспензия.

ВНР е най-чувствителният и най-надеждният метод за откриване на антитела срещу вируса на болестта КЧС. Препоръчва се извършване на серологично изследване както на отделни животни, така и на стада. Изследването позволява да се открият и антитела с кръстосана неутрализация.

Прилагането на ВНР за откриване на антитела срещу вируса на Мукозна болест – вирусната диария по говедата и Бордерова болест по овцете, се основава на същите принципи и се използва за извършване на диференциална диагноза на болестта КЧС.

Щамовете на вируса, които се използват във вирус-неутрализационната реакция, трябва да отговарят на препоръките на референтната лаборатория на Европейския съюз.

Разработени са различни варианти на ELISA с използване на специфични моноклонални антитела – конкурентен (блокиращ) метод и неконкурентна ELISA.

Конкурентният (блокиращ) метод обикновено се основава на моноклонални антитела. Ако серумната проба съдържа антитела срещу вируса на болестта КЧС, свързването на моноклоналното тяло, съчетано с пероксидаза, с антигена на вируса води до намаляване на цветовата екстинция.

В НРЛ се работи с два типа на гореспоменатите ELISA тестове: за доказване на Е2 антитела и за Еrns антитела срещу вируса на КЧС, произведени от швейцарската фирма BOMMELI. При работа с тях се спазват всички инструкции на производителя.

При неконкурентната ELISA свързването на серумните антитела с антигена се сравнява директно с помощта на антитела, съчетани с пероксидаза.

Националната лаборатория редовно извършва контрол на чувствителността и специфичността на всички партиди от ELISA, като използва набор референтни серуми, предоставени от референтната лаборатория на Европейския съюз. Този набор включва: – серуми от свине в начална фаза на инфекция с вируса на болестта КЧС (до 21 дни от инфектирането); – серуми от оздравяващи животни (след двадесет и първия ден от инфекцията); – серуми от свине, заразени с вируси по преживните.

Изследванията ELISA за серологична диагностика на болестта КЧС трябва да разпознават всички референтни серуми от оздравяващи свине. Всички получени резултати се репродуцират. Препоръчва се още изследвания да идентифицират всички положителни серуми от началната фаза и да представят минимум кръстосани реакции със серуми от свине, заразени с вируси по преживните.

Резултатите, получени с референтни серуми от свине в начална фаза на инфекцията, дават индикации за чувствителността на изследването ELISA.

Чувствителността на изследването ELISA се смята за по-ниска от тази на ВНР и се препоръчва да се използва за откриване на болестта в стада. Въпреки това за изследванията ELISA е необходима по-малко специализирана техника и те се осъществяват много по-бързо от ВНР благодарение на автоматизираната техника.

Изследванията ELISA позволят да се открият всички инфекции с болестта КЧС на етапа на възстановяване от болестта и трябва да са във възможно най-голяма степен освободени от кръстосани реакции с антитела срещу вируси по преживните.

Интерпретация на резултатите от серологичните изследвания и диференциална диагноза с инфекциите, причинени от вируси по преживните (Мукозна болест – вирусна диария по говедата и Бордерова болест по овцете).

В случай на откриване на титър на неутрализация на вируса болестта КЧС, равен или надвишаващ 10 ND50, в серумни проби от една или повече свине или при положителен резултат от ELISA в серумни проби от група свине, БАБХ въвежда незабавно мерките, предвидени в Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС.

Вече взетите от обекта проби се подлагат на втора ВНР (сравнителна крайна титрация на вирус-неутрализиращите антитела срещу болестта КЧС и на вируси по преживните).

Ако при сравнителните тестове се открият антитела срещу вируси по преживните, а титрите на антитела срещу болестта КЧС отсъстват или са в по-малко (под една трета) количество, съмнението за болестта КЧС се отхвърля, освен ако не съществуват други причини, които оправдават продължаване прилагането на мерките, предвидени в Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС.

Ако при сравнителните тестове се установи титър на неутрализация на вируса, равен или надвишаващ 10 ND50 при повече свине и този титър е равен или по-висок от титрите, свързани с други чумни вируси, БАБХ предприема незабавно необходимите мерки за потвърждение за наличие на болестта КЧС, при условие че в съответния обект са установени епизоотични прояви на заболяването.

Без да се нарушават разпоредбите на Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС, ако не е установена нито една епизоотична проява или ако резултатите на предишни изследвания са недостатъчни, БАБХ незабавно предприема мерки в съответния животновъден обект: – да бъде продължено действието на мерките по Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС; – да бъдат направени допълнителни изследвания, възможно по-бързо, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на болест-та КЧС.

Когато допълнителните контроли и изследвания, посочени в точка 4, не позволят да се отхвърли наличието на болестта КЧС, е необходимо в съответния животновъден обект да се извърши ново вземане на кръвни проби за серологични изследвания най-малко две седмици след предишните контроли.

В контекста на тази мярка се вземат и изследват нови проби от същите свине, за да се направи сравнително серологично изследване с предишните проби, позволяващо да се открие сероконверсия на вируса на болестта КЧС или на Pestivirus по преживните, в зависимост от случая.

Ако при повторните изследвания не се потвърди наличието на вируса на КЧС, наложените мерките се прекратяват.

Вирусология

Откриване на антиген на вируса чрез имуно-флуоресцентен метод

Принципът на този метод е детекция на антиген на вируса във фини криосрезове от органи на свине със съмнение за инфекция с вируса на болестта КЧС. Вътреклетъчният антиген се открива с помощта на антитяло, конюгирано с флуоресцеин-изотиоцианат (ФИТЦ). В НРЛ се използва ФИТЦ конюгирано антитяло „Cedicon“, произведено в Холандия. Всеки положителен резултат се потвърждава с повтаряне на реакцията с помощта на специфично моноклонално антитяло.

Най-подходящи органи са тонзилите, бъбреците, далакът, лимфните възли и дебелото черво. При дивите свине може да се използва и натривка от костен мозък, ако гореизброените органи не са на разположение или са загнили.

Изследването се извършва в рамките на един ден. Тъй като пробите се вземат само от органи на мъртви животни, приложението им за откриване на болестта е ограничено. Сигурността на резултатите от изследването може да е намалена от съмнителна флуоресценция, особено когато извършващият няма достатъчно опит с метода или когато изследваните органи са загнили.

Различни техники ELISA позволяват да се открива антигенът на вируса. Антигенът ELISA трябва да е достатъчно чувствителен, за да позволи получаване на положителен резултат при животни с клинични признаци за наличие на болестта КЧС. В Националната референтна лаборатория по КЧС работи с Елайза, произведена от BOMMELI, Швейцария.

Използването на ELISA се препоръчва за откриване на антигена в проби от животни с клинични признаци или патологични изменения на болестта. Те не са подходящи за индивидуално изследване. Най-подходящи са пробите от левкоцити, кръвен серум, несъсирена кръв, както и суспензия от органите, описани по точка 1, взети от свине, за които съществува съмнение за инфекция с вируса на болестта КЧС.

ELISA може да се извърши в рамките на един ден с помощта на автоматизирана техника. Основното му предимство е възможността да се обработват голям брой проби за кратко време. Препоръчва се да се използва ELISA, която дава задоволителни резултати при работа с референтен материал. В момента всички ELISA, които се продават, са по-малко чувствителни от изолиране на вируса в клетъчна култура или RT PCR.

Изолиране на вируса, откриване на генома на вируса, генетично типизиране и интерпретация на резултатите

Изолирането на вируса се основава на заразяване с материала от пробата на чувствителна клетъчна култура от свине. Ако в пробата присъства вирусът на болестта КЧС, той се намножава в клетките в количества, в които се установява по цветна реакция на заразените клетки с натоварени антитела. Необходимо е да има на разположение специфични антитела срещу болестта КЧС, за да се направи диференциална диагноза по отношение на другите вируси.

Най-подходящи за изолиране на вируса на болестта КЧС са левкоцитите, кръвна плазма или цяла кръв от проби, несъсирена кръв или проби от органите, описани в част А, точка 1.

Методът на изолиране на вируса е по-подходящ за анализ на проби от малък брой животни, отколкото за масов контрол. Той е много трудоемък и резултатите се получават най-малко след три дни. Може да се наложи да се направят още два пасажа на клетъчни култури, ако се открие слабо наличие на вируса в пробата. С това периодът на изследване до получаването на крайния резултат може да продължи до десет дни. Загнилите проби могат да се окажат цитотоксични за културата и така да ограничат приложението на метода.

Изолирането на вируса се препоръчва, когато с други методи наличието на вируса на болестта КЧС е потвърден. Използва се като референтен тест за потвърждаване на получени положителни резултати с метод ELISA за откриване на антиген, полимеразно-верижна реакция (PCR) или имунофлуоресцентен метод, непряко оцветяване с пероксидаза.

Изолатите на вируса на болестта КЧС, получени по този начин, се характеризират и типизират генетично. Генетичната типизация на вируса се използва за целите на молекулярната епизоотология.

Всички изолати на вируса на болестта КЧС, взети от първични огнища, при първоначални случаи на инфекция при диви свине или от случаи на зараза, установени в кланица или транспортно средство, се изпращат за определяне на генетичния тип в референтна лаборатория на Европейския съюз.

Полимеразно-верижната реакция служи за откриване на генома на вируса в пробите от кръв, тъкани и органи. Малки фрагменти от рибонуклеиновата киселина (РНК) на вируса се транс-крибират във фрагменти дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) и се амплифицират от PCR до установими количества. Тъй като изследването позволява да се открие само сегмент от генома на вируса, PCR може да даде положителен резултат и при отсъствие на вируса на болестта КЧС (например при загнили тъкани или проби от възстановяващи се от заболяване свине).

PCR се използва за ограничен брой подбрани проби от съмнителни животни или материал от абортиран плод. Той може да бъде идеалният метод при трупове на диви свине, ако материалът е загнил и изолирането на вируса е невъзможно поради цитотоксичност.

Най-подходящият материал за PCR диагностика са пробите от органите, изброени в точката за изолиране на вируса, или несъсирена кръв.

Полимеразно-верижна реакция се извършва за 48 часа. За нея са необходими подходяща лабораторна техника, отделни помещения и квалифициран персонал. Едно от предимствата на метода е, че заразените вирусни сегменти не се възпроизвеждат в лаборатория. Методът е много чувствителен, но лесно се получава замърсяване, което води до лъжливо положителни резултати. Затова е необходимо да се приложат процедури за качествен контрол. Някои методи са специфични за всички вируси и налагат допълнителни изследвания за проверка, като сегментиране на продукта от полимеразно-верижна реакция.

Вирусологичните изследвания са необходими за потвърждаване на наличието на болестта КЧС. Изолирането на вируса е референтен вирусологичен метод. Същият се използва и за потвърждение. Препоръчва се, в случай че положителните резултати от имунофлуоресцентния метод, ELISA или PCR, не са установени клинични признаци или изменения, характерни за болестта, и във всеки друг съмнителен случай.

Въпреки това за потвърждаване на първично огнище на болестта КЧС е достатъчно наличие на клинични признаци или изменения, характерни за заболяването, при съответните свине, съчетано с положителни резултати при поне в два от методите за откриване на антигена или на генома на вируса.

Вторично огнище на болестта КЧС се потвърждава, ако освен епизоотична връзка с вече потвърдено огнище или случай има открити и клинични признаци или изменения, характерни за заболяването в наблюдаваните свине, и ако метод за откриване на антигена или генома на вируса е дал положителен резултат.

Появата на първично огнище на болестта КЧС при диви свине се потвърждава след изолиране на вируса или ако поне два от методите за откриване на антигена или на генома на вируса са дали положителен резултат. Други случаи на болестта КЧС при диви свине могат да се потвърдят, ако е установена епизоотична връзка с потвърдени случаи и ако един метод за откриване на антиген или на генома на вируса е дал положителен резултат.

За да даде положителен резултат, методът за откриване на генома или антигена на болестта КЧС се осъществава със специфични антитела или праймери срещу вируса на болестта КЧС. Ако методът не е специфичен за вируса на болестта КЧС, а само за Род Пестивирус, изследването се повтаря с използване на специфични реактиви за вируса на болестта КЧС.

Няма подходящо изследване, което да позволява да се разграничат ваксинираните с жива ваксина свине от свинете, естествено заразени с вируса на болестта КЧС. Този сценарий трябва да се вземе под внимание по отношение на България, доколкото се отнася до продължаващите кампании за орална ваксинация на популацията диви свине и някои по-възрастни свине, които е вероятно да са ваксинирани с жива ваксина преди наложената забрана на ваксинацията в тази страна.

4.4.7. Ваксинация на диви свине.

През 2016 г. не се предвижда ваксинация на диви сине.

4.4.8. Информация и преценка на мерките за био-сигурност и инфраструктура, включени в свиневъдните ферми.

По време на активния надзор за появата и разпространението на болестта КЧС е предвиден специален чек лист за вписването на данните от клиничните изследвания и проверка на въведените мерки за биосигурност в предприятието. Въз основа на мерките за биосигурност, въведени за целите на този списък, стопанствата се делят на: индустриални ферми (ферми със затворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност), фамилни ферми тип „А“, това са фермите с отворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност, ферми тип „Б“, ферми с невъведени или в процес на въвеждане на мерки за биосигурност, ферми тип „заден двор“ – лични стопанства, в които се отглеждат до пет прасета без свине майки за собствена консумация, източнобалканската порода свине, която се отглежда само на територията на дванадесет общини на територията на три региона, при определени условия, което гарантира тяхната биосигурност. По отношение на пропуските в биосигурността при провеждането на клиничните изследвания официалният ветеринарен лекар издава предписание за отстраняване на констатираните пропуски в определен срок на собственика на животновъдния обект.

4.4.9. Мерки в законодателството след установяване на положителен резултат.

В случай на положителен резултат трябва да бъдат допълнени мерките, предвидени в Директива на Комисията 2001/89ЕК.

4.4.9.1. Мерки от законодателството след установяване на положителен резултат при домашните свине.

При лабораторно потвърждение на диагнозата КЧС ветеринарномедицинските специалисти от БАБХ предприемат мерки, описани в подробности в Наредба № 4, която въвежда изискванията на Директива 2001/89/ЕС, чл. 4 (1а – i) в националнатo законодателство, като се предприемат следните мерки: 1. Когато в свиневъдна ферма има едно или повече прасета, за които има съмнение, че са заразени с вируса на КЧС, отговорният за фермата ветеринарен лекар поставя под възбрана фермата и незабавно уведомява съответния държавен ветеринарен лекар за предприемане на действия за потвърждение на диагнозата или за отхвърляне на съмнението.

2. Държавният ветеринарен лекар незабавно посещава фермата, извършва проверка на регистъра и идентификационните марки на прасетата, отглеждани във фермата, поставя я под официална забрана и разпорежда: – всички прасета от различните категории, намиращи се в свиневъдната ферма, да бъдат преброени, като се състави списък на умрелите, заболелите и контактните животни по категории; списъкът ежедневно се актуализира, като се отразяват: родените, заболелите и умрелите през периода до потвърждаване на диагнозата или отхвърляне на съмнението; списъкът ежедневно се представя на отговорния държавен ветеринарен лекар за проверка; – забранява движението на всички свине в свиневъдната ферма, както и забранява движението на свине извън фермата, включително и за клане; – забранява влизането и излизането на свине и прасета от животновъдния обект, като може да нареди забраната да се отнася и за други видове животни, ако се отглеждат такива във фермата; – незабавно извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации във фермата; – забранява изнасяне на трупове на умрели свине и прасета от фермата; – забранява изнасянето на месо, свински продук-ти, семенен материал, яйцеклетки и ембриони на прасета, храна за животни, инструменти и оборудване, материали или отпадъци, за които се счита, че е възможно да предават КЧС от фермата; – забранява влизането на лица незаети пряко в производството във фермата; – влизането и излизането на работниците във фермата да става само през „филтър“, а придвижването на превозни средства навътре или навън от фермата трябва да става само през дезинфекционно съоръжение; – използването на подходящи дезинфекционни средства на входовете и изходите на сградите, в които са настанени прасета, както и на самия животновъден обект като цяло; всяко лице, влизащо или излизащо от свиневъдния обект, трябва да спазва подходящи хигиенни изисквания, необходими за намаляване на риска от разпространяване на вируса на КЧС; освен това преди напускане на животновъдния обект всички превозни средства трябва да бъдат обект на обстойно дезинфектиране.

3. Държавният ветеринарен лекар взима и изпраща проби за лабораторно изследване за потвърждаване на КЧС или за отхвърляне на съмнението за заболяване, както е описано в глава 4.4.7. 1) по-долу. Извършва се епизоотологично проучване.

4. Когато животновъдният обект, в който има съмнение за заболяването КЧС, е разположен в район с висока плътност на свине, държавният ветеринарен лекар може да разпореди забрана на движението в останалите ферми до потвърждение или отхвърляне на съмнението.

5. В района с висока плътност на отглежданите свине компетентните власти може да приложат изискванията на Директива 2001/89/ЕС, чл. 4(3), ако епидемиологичната ситуация оправдава предприемането на тези мерки.

6. Официалният ветеринарен лекар има право да наложи зони на контрол между развъдните свиневъдни ферми и на техните граници, като въведе мерки, идентични на тези, които се налагат на ферми, за които има съмнение за заболяване.

7. Официалният ветеринарен лекар няма право да отменя наложените ограничителни мерки, докато получените официални резултати от лабораторните изследвания не отхвърлят съмнението за наличие на инфекция от КЧС.

4.4.9.2. Мерки от законодателството след установяване на положителен резултат при домашни свине: При лабораторно потвърждение на диагнозата КЧС ветеринарномедицинските специалисти от БАБХ незабавно предприемат мерки, описани в подробности в Наредба № 4, която въвежда изискванията на Директива 2001/89/ЕС, чл. 4 (1а – i) в националнатo законодателство, като се предприемат следните мерки: 1. Организират всички налични прасета в животновъдния обект с потвърдена диагноза КЧС да се умъртвят незабавно по начин, осигуряващ неразпространение на вируса на КЧС по време на тяхното умъртвяване.

2. Организират в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство вземането на достатъчен брой проби от умъртвените прасета с оглед установяване начина за проникване на причинителя на заболяването във фермата, както и предполагаемия период на заразяване на фермата.

3. Организират унищожаването на труповете на умрелите и умъртвените прасета.

4. Проследяват и организират преработката на добитото месо и технически суровини и продук-ти от свине, заклани в периода между вероятното проникване на заболяването в животновъдния обект и налагането на мерките за ограничаване и ликвидиране на огнището.

5. Организират откриването и унищожаването на добити в заразения животновъден обект семенен материал, яйцеклетки и ембриони, събрани в периода между вероятното проникване на заболяването и налагането на мерките за ограничаване и ликвидиране на огнището, като унищожаването е по начин, гарантиращ избягване на риска от разпространение на заболяването.

6. Организират обработката на всички предмети, материали и отпадъци, като например храна за животни, за които съществува вероятност да са контаминирани с причинителя на заболяването.

7. Организират унищожаването на всички материали за еднократна употреба, за които има вероятност да са контаминирани с причинителя на заболяването.

8. След умъртвяването на прасетата и унищожаване на труповете им организират механично посистване и дезинфекция на използваните сгради и помещения, транспортните средства, използвани за превоз на прасета или техните трупове, оборудване, постеля, тор и екскременти.

9. Организират в случай на първично огнище на заболяването КЧС с цел установяване на генетичния тип изолат от вируса на КЧС изпращане в Референтната лаборатория на ЕС в гр. Хановер на изолирания вирус за установяване на генетич-ния тип.

10. Организират епизоотично проучване.

4.4.9.3. Мерки в законодателството след установяване на съмнителен и положителен резултат при диви свине: В изпълнение на изискванията на чл. 15 на Директива на Съвета 2001/89/ЕС и Решение на Комисията 2006/805/ЕС, БАБХ предприема следните незабавни мерки върху цялата територия на страната, особено ако са получени положителни резултати при изпълнение на надзорната програма и вирусологичното изследване на дивите свине по Програмата за надзор на КЧС за 2016 г.

4.4.9.3.1. Meрки на ловното поле в случай на констатиран случай на КЧС при дивите свине.

БАБХ извършва проучване на епизоотичната обстановка и определяне на заразения район, както е посочено в чл. 16, 3 на Директива 2001/89 ЕС.

БАБХ спешно проследява намаляването на популацията на дивите свине в защитените 3 и 10 км зони за надзор на две диви прасета с техните новородени на 1 км. По време на ловния сезон. Извън ловния сезон за намаляване на популацията на дивите свине се проследяват само новородените и младите прасенца до 1г. По време на лова е важно да се избягва преминаването на дивите свине в други територии извън зоната. По време на ловния сезон е важно и ние трябва да внимаваме с дивите свине – не трябва да имат достъп до никакви предмети, които след това да са в контакт с прасетата от фермите.

Проби се вземат и изпращат в Централната референтна лаборатория в София за изследване за вируса на КЧС от всички застреляни животни.

Труповете се идентифицират и пазят, докато излязат резултатите. В случай на положителен резултат трупът и вътрешните органи се изпращат за унищожаване в екарисаж. В случай на отрицателен резултат трупът и вътрешните органи могат да се използват за собствена консумация от ловците.

БАБХ незабавно извършва орална ваксинация на дивите прасета в засегнатата зона. Ваксината се залага най-малко на 2 полета на 1 кв. км (с опция за две или повече полета на 1 кв. км). Две ваксинационни кампании с по две залагания за период от 30 дни.

БАБХ забранява отварянето на всички трупове на убитите и намерените умрели животни. Отварянето на труповете става само на определени за целта места. В случай на положителен резултат БАБХ плаща обезщетение на ловната организация. Стриктно се пази документацията за всяко отстреляно прасе в 3 и 10 км зона, включително и процедурите за пробите и тестовете. В тази документация се пази информация за: идентификацията на животните, място на отстрел, възраст, пол, килограми и лабораторни резултати.

БАБХ определя 40 км зона, извън тези 3 и 10 км зони, където извършва 100 % вземане на проби от всички застреляни прасета.

4.4.9.3.2. Мерки при домашните свине в случай на КЧС при дивите свине.

БАБХ информира спешно всички собственици на домашни прасета и ловци в 3 и 10 км зона.

БАБХ проверява изпълнението на ефективността от мерките за ерадикация на КЧС в засегнатите зони: – Всички свиневъдни обекти в определената зона, трябва да бъдат поставени под възбрана; данните от преброяването да се съхраняват от собственика; информацията от преброяването трябва да се представи при поискване.

– Във връзка със свободния начин на отглеждане на Източнобалканските свине всички прасета трябва да бъдат затворени незабавно (да няма никакво движение) и да се извърши преброяване на ИБ свине в 3 и 10 км зони.

– Всички прасета в животновъдните обекти в зоната да се държат затворени в обитаваните от тях боксове или на други места, позволяващи изолирането им от диви прасета. Диви прасета не трябва да имат никакъв достъп до какъвто и да било материал, който в последствие би могъл да влезе в контакт с прасета от животновъдния обект.

– Никакви прасета не могат да влизат или напускат животновъдния обект, освен ако няма издадено от ветеринарномедицинските специалисти от БАБХ изрично разрешение за това, което да отчита епидемиологичната обстановка.

– Използване на подходящи средства за дезинфекция на входовете и изходите на сградите, в които са настанени домашни прасета, както и на самия животновъден обект като цяло.

– Използване на подходящи хигиенни мерки от всички влизащи в контакт с диви прасета лица с цел да се намали рискът за разпространение на вируса на КЧС, като тези мерки включват и налагането на временна забрана за влизане в животновъден обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви прасета (ловци, ловни и горски надзиратели).

– Вземане и изследване на проби за КЧС от умрели или заболели прасета с клинична картина, сходна с клиника на заболяването КЧС.

– Забраняват внасянето в свиневъдните обекти на месо от диви свине и месни продукти от диви свине, независимо дали е отстреляно, или намерено мъртво, както и какъвто и да е материал или оборудване, за които съществува възможност да са контаминирани с вируса на КЧС.

– Забраняват движението на домашни свине и получени от такива животни семенен материал, яйцеклетки или ембриони от животновъдните обекти в зоната с цел търговия.

– Уведомяват съседните страни членки или трети страни, когато заразеният район е в близост до границата с други страни.

– Прасетата могат да бъдат изпратени спешно за клане в кланици, намиращи се на същия административен терен, само след като е направено клинично обследване на свинефермата. Чек листовете с клиничното обследване придружават съответната партида свине.

– Отглежданите прасета могат да напуснат фермата, разположена в 3 и 10 км зони, само след получаване на отрицателен резултат за вируса на КЧС от кръвните проби, взети 7 дни след придвижването на животните.

4.4.10. Мерки и условия на узаконяване по отношение на компенсация на собствениците за заклани и убити животни.

В чл. 108, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че собствениците на умрели, принудително убити, заклани и унищожени животни се обезщетяват със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Редът и условията за обезщетяване са посочени в Наредба за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове, приета с ПМС № 181 от 2006 г. (ДВ, бр. 62 от 2006 г.).

4.4.11. Контрол по изпълнение на програмата.

БАБХ и 28-те ОДБХ са компетентните власти, отговарящи за контрола на КЧС.

Текущата програма е съгласувана с Решение 2008/940 ЕК. Представени са 2 отчета: средно през юли и финален за цялата година.

5. Общо описание на разходите и ползите

Финансирането на настоящата план-програма е залегнало в бюджета на БАБХ. Необходимите финансови средства за обезщетения на собствениците на умрели и принудително убити животни от КЧС, както и необходимите финансови средства за контрол и ликвидиране на огнища на КЧС са разчетени в бюджета на Министерството на земеделието и храните. Редът и условията за обезщетяване на собствениците на унищожени животни е посочен в Наредба по чл. 109 от ЗВД.

Разчетените финансови средства са необходими за: – обезпечаване по искане на ветеринарните служби на мерките по убиване, клане, транспорт на животните от огнищата и от защитната и надзорни зони; – обезпечаване по искане на ветеринарните служби на временно или постоянно затваряне на стопанства, кланици, предприятия за преработка на продукти от животински произход, пазари за животни, магазини за месо, в съответствие с мерките, залегнали в програмите за контрол на болестта; – контрол на транспортните средства за живи животни по обществените пътища с оглед да се пресече нелегалният транспорт; – за установяване на ефикасна система за събиране, транспорт и унищожаване на умрелите животни и животинските отпадъци; – обезпечаване на система за компенсации във връзка с искане да се компенсират умрелите или убити за целта на ерадикационната програма животни; – извършване на клиничен надзор на популацията домашни свине и изпращане на проби за изследване; – въвеждане на данните от проведените клинични обследвания, включени в активния клиничен надзор на популацията домашни свине; – провеждане на научни анализи на резултатите от провежданата Програма за контрол на КЧС и във връзка с проучване на епидемиологията на КЧС в България.

Приблизителната оценка на разходите за изпълнение на Програмата за контрол на КЧС е дадена в глава 8 по-долу.

Ползи от прилагане на програмата: – намалява се рискът за разпространение на КЧС в страните от Европейския съюз чрез изпълнение на надзор на популациите; – възможност за българските фермери да получат достъп до европейските пазари на домашни и диви свине; – възможност за производителите на свинско месо и продукти от свинско месо за свободна търговия със страните от ЕС и трети страни.

6. Данни за епизоотична еволюция на болестта.

6.1. Еволюция на болестта.

6.1.1. Данни за еволюцията на заболяването.

6.1.1.1. Данни за стадата (a)                           6.1.2. Данни за животните

Година: 2004

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2005

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2006

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2007

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2008

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2009

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2010

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2011

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2012

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2013

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Година: 2014

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

6.2. Стратифицирани за надзор и лабораторни тестове.

Година: 2003 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2004 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2005

Животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2006 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2007 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2008 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година 2009 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2010 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2011 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2012 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2013 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Година: 2014 животински вид – домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

6.3 Данни за инфекции(една таблица за година и за болест/вид).

6.4. N.A.

6.5. Данни за програмите за ваксинация и лечение.

Ваксинация против КЧС.

Профилактичната ваксинация на свинете на територията на страната е забранена от 01.01.2006 г.

6.6. Данни за дивите животни.

6.6.1. Оценка за популацията на дивите животни.

В таблицата по-долу е посочен общият брой на популацията от диви свине, а) разпределени в 16-те регионални държавни ловни райони според данни от регионалните дирекции на горите в България (РДГ), в) 7-те национални парка, в които ловуването е забранено, и в) ловни райони, определени за ловуване за членовете на Националния съюз на ловците и риболовците (НСЛР).

6.6.2. Мониторинг на дивата популация.

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2009 г.

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2010 г.

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2011 г.

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2012 г.

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2013 г.

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2014 г.

Пробите са взети от диви свине, които са отстреляни, намерени умрели или ударени при транспорти произшествия – взети са главно през ловния сезон. Използвани тест методи: ELISA за серологичен надзор и контрол на извършената ваксинация. За органни проби използваният метод е RT-PCR.

6.6.3. Описание на използваната ваксина, терапевтични и други схеми.

В таблицата по-долу е показана схемата, по която бяха разпространени примамките за орална ваксинация на популацията диви свине за всеки ловен район в граничните общини по северната и западната граница на Република България през 2015 г.

Забележка. Броят на ваксинални примамки е изчислен на база на популацията на дивите свине в района, като за едно залагане се предвижда по една ваксинална примамка на животно, респективно 2 примамки на диво прасе на кампания, респективно 6 примамки за диви прасе за годината.

Фиг. 1.Ваксинационна зона 2015 г. – Гранични общини по западната граници на България

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

7. Цели

7.1. Цели, свързани с тестването.

7.1.1. Цели на диагностични тестове.

Болест: КЧС

Животински видове – домашни, източнобалкански и диви свине.

Цели на изследванията при тази програма.

При определяне на обекта на изследване – стада и животни, са взети под внимание епидемиологичните аспекти на болестта КЧС. От епидемиологична гледна точка в България има пет различни категории свине, както е описано по-горе.

В таблицата по-долу са показани целите, свързани с изследванията на пет различни категории свине, съгласно изработения план за контрол на заболяването КЧС в България за 2016 – 2018 г.

7.1.2. Цели на тестваните стада и животни през 2016 – 2018 г.

7.1.2.1. Цели на тестваните стада.

7.1.2.2. Цели на тестваните домашни свине – 2016 – 2018 г.

7.1.2.3. Цели на тестваните диви свине – 2016 – 2018 г.

За целите на програмата и целево проучване на здравния статус на дивите свине по отношение на класическата чума по свинете (КЧС) на цялата територия страната Република България е разделена на 80 зони, от които 15 (по северната и западната граница) са определени като високорискови, а останалите 65 като нискорискови за КЧС. (Инструкция за целево взимане на проби от диви свине за изпълнение на програмата за надзор на Класическата чума по свинете в Република България, утвърдена със Заповед № РД 11-365 от 26.03.2013 г.)

7.2. Цели на тестваните стада и животни.

7.3. Ваксинация.

През 2016 – 2018 г. не е предвидена профилактична ваксинация на диви свине.

8. Детайлен анализ на разходите по програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя *Проби за вирусологично изследване чрез RT-PCR се взимат в кланици при всяко клане на ИБС и при всяко съмнение за КЧС при домашни и ИБС.

Приложение I

Категории на свиневъдните стопанства на територията на България

Таблица 1. Индустриални ферми *70 пратки свине, заминаващи за кланици, са предвидени за индустриална ферма за година.

**За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за индустриална ферма за съответния регион.

Забележки: 1. Кръвни проби се взимат във фермите от частнопрактикуващи ветеринарни лекари веднъж годишно по схема за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност.

2. При съмнение за КЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се взимат от всички нерези.

3. Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине, отиваща за клане – пратката свине се придружава от чек лист.

4. Официалният ветеринарен лекар извършва клинични обследвания на всички категории свине в индустриалните ферми два пъти годишно.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

Таблица 2. Фамилна ферма тип А *10 пратки свине, заминаващи за кланици, са предвидени за ферма тип А за година.

**За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип А за съответния регион.

Забележки: 1. Пробите се вземат в животновъдните обекти от регистрираните ветеринарни лекари при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса – веднъж годишно.

2. При съмнение за КЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се взимат от всички нерези.

3. Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине отиваща за клане – пратката свине се придружава от чек лист.

4. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на всички категории свине във ферми тип А веднъж годишно.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

Таблица 3. Фамилна ферма тип Б *За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип Б за съответния регион.

Забележки: 1. Пробите се вземат на терена от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса – веднъж годишно.

2. Регистрираните ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на 50 % от обектите веднъж годишно.

3. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на 25 % от наличните обекти веднъж годишно.

4. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

Таблица 4. Отглеждане на свине в „заден двор“

Забележки: 1. Регистрираните ветеринарни лекари извършват веднъж годишно клинични обследвания на 10 % от фермите тип „задния двор“ и при всяко посещение във фермата, независимо от причината за посещение.

2. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на 5 % от стопанствата, отглеждащи свине в „заден двор“, веднъж годишно и при всяка проверка на стопанството, независимо от причината за посещение.

3. Проби за лабораторно изследване се вземат на терена в случай на промени в здравословния статус на свинете и при съмнение за заболяването КЧС.

Приложение I

Приложение II

Приложение № 10

Приложение № 11

Приложение № 12

Приложение № 13

Приложение № 14

Приложение № 15

Приложение № 16

Приложение № 17

Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя

(продължава в бр. 73)