Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс

УКАЗ №281

На основание чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник" Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс, приет от XXXIX Народно събрание на 13 юни 2003 г., повторно приет на 10 юли 2003 г.

Издаден в София на 11 юли 2003 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Антон Станков

ЗАКОН за изменение и допълнение на Семейния кодекс

(обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.) § 1. В чл. 35 думата „дееспособен" се заличава. § 2. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: „(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция „Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му." § 3. В чл. 37 ал. 1 се изменя така: „(1) Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане." § 4. В чл. 38 се създава изречение второ: „Припознаването може да бъде оспорено и от Агенцията за социално подпомагане, както и от прокурора." § 5. Създават се чл. 53а — 53е: „Предимство при родствена връзка Чл. 53а. Близнаци се осиновяват заедно.

Условия за пълно осиновяване Чл. 536. (1) Пълно осиновяване се допуска само между осиновяващ и осиновяван, вписани в регистрите, определени в този кодекс.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг и при осиновяване на внук от дядо и 6а6а или от единия от тях.

Регистър на деца за пълно осиновяване Чл. 53в. (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на децата, които могат да 6ъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

(2) Регистърът съдържа информация за: 1. личните данни на детето; 7. причините за извършеното настаняване; 8. други важни обстоятелства от значение за осиновяването.

(3) Условията и редът за водене и съхраняване на регистъра се определят с наред6а на министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.

Вписване в регистъра Чл. 53г. (1) За дете, настанено в специализирана институция с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, ръководителят на специализираната институция в тридневен срок от настаняването му уведомява писмено съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.

(7)В случаите по ал. 1 — 5 уведомлението, съответно сезирането на съда, може да се извършва и от прокурора.

Производство пред съда за вписване в регистъра Чл. 53д. (1) Производството пред съда започва по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане или по искане на прокурора, направени в 14-дневен срок от уведомлението, както и по молба на родителите на детето.

Отбелязвания и заличавания в регистъра Чл. 53е. (1) При изменение на обстоятелствата се извършва отбелязване в регистъра.

(2) Заличаване в регистъра се извършва при: (3)  Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане при спазване изискванията на чл. 53в." §  6. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1.Създава се нова ал. 2: „(2) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 може да бъде дадено най-рано четиринадесет дни след раждането."

2.Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4 и се изменят така: „(3) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.

(4) Съгласието на лицата по ал. 1, т.2 и 3 не се изисква, ако те са малолетни, поставени под запрещение или ако постоянният им адрес е неизвестен."

3.Създават се ал. 5 и 6: „(5) Дирекция „Социално подпомагане" разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускането на осиновяването преди даване на съгласие от тях.

(6) Лицата по ал. 1 представят писмена декларация с нотариално заверен подпис, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага." §  7. Член 55 се изменя така: „Мнение за осиновяване Чл. 55. (1) Осиновяваният се изслушва от съда при условията и по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето.

(2) Мнение за осиновяването дават: § 8. В чл. 56 ал. 3 се изменя така: „(3) Писменото съгласие в случаите на пълно осиновяване се дава във форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието." § 9. Създава се чл. 56а: „Оттегляне на предварително даденото съгласие Чл. 56а. Родителят може да оттегли пред дирекция „Социално подпомагане" предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване писмено с нотариално заверен подпис до започване на производството по осиновяване пред съда. За оттеглянето се прилагат съответно изискванията на чл. 54, ал. 6 и чл. 56, ал. 3. " § 10. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:

2.Алинея 2 се изменя така: „(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато той е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе." § 11. Създават се чл. 57а — 57г: „Разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване Чл. 57а. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление до дирекция „Социално подпомагане" по постоянния си адрес за получаване на разрешение за вписване в регистъра.

(3)Проучването се извършва в срок до три месеца от подаване на заявлението и съдържа информация за: 1. личните данни на осиновяващия; 2. здравословното състояние на осиновяващия; 3.семейството на осиновяващия; 4. личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние; 5. икономическото и социалното положение на осиновяващия; 6.мотивите за осиновяването; 7.други обстоятелства от значение за осиновяването.

Регистър на осиновяващи за пълно осиновяване Чл. 57б. (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване.

Съвет по осиновяване Чл. 57в. (1) Към всяка регионална дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване.

(10) Министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика издават правилник за дейността на съвета по ал. 1.

Отбелязвания и заличавания в регистъра Чл. 57 г. (1) При изменение на обстоятелствата, вписани в регистъра, осиновяващият е длъжен да уведоми регионалната дирекция за социално подпомагане. § 12. Член 58 се изменя така: „Подсъдност Чл. 58. Молбата за осиновяване се разглежда от окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция за социално подпомагане, в чийто регистър е вписано детето, в 14-дневен срок от постъпването й." § 13. В чл. 59 ал. 1 се изменя така: „(1) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в съдебно заседание при закрити врати и се произнася с решение, след като изслуша заключението на прокурора. Решението се обявява в съдебно заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителите, а когато са чужденци-на Столична община." § 14. Член 60 се изменя така: „Обжалване на решението Чл. 60. (1) Решението по чл. 59, ал. 1 може да се обжалва от прокурора и от лицата по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяване на решението в съдебно заседание.

(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно." § 15. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Осиновявянето е задължително пълно, когато осиновяваният е: 1. дете на неизвестни родители; 2.оставен в специализирана институция с предварително дадено съгласие от родителите за пълно осиновяване; 3. оставен в специализирана институция и не е потърсен в шестмесечен срок от датата, на която е трябвало да бъде взет."

2.Създава се нова ал. 2: „(2) В случаите по ал. 1 между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини — от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Същите последици настъпват и когато лицата по чл. 54, ал. 1 дадат съгласие за това, без пълното осиновяване да е задължително. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 13, ал. 2, т.1 и 2 не отпадат."

3.Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя." § 16. Създава се чл. 63а: „Съдействие и наблюдение след осиновяването Чл. 63а. (1) Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на осиновителя в срок до две години от допускане на осиновяването наблюдава отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси.

(2) За наблюдението се изготвят годишни доклади, които се предоставят на регионалната дирекция за социално подпомагане." § 17. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 1: а) в т. 1 думите „чл. 49, 51, чл. 52, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 и чл. 57, ал. 2" се заменят с „чл. 49, 50, 51, чл. 52, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 53г, ал. 1—5, чл. 54, ал. 1, т.1, 2 и 4 и ал.2, 3 и 5"; б)в т. 2 накрая се добавя „в случаите на непълно осиновяване".

2.В ал. 3 се създава изречение трето: „В случаите на международно осиновяване прекратяване на осиновяването може да поиска и министърът на правосъдието." § 18. Създават се чл. 67а, 67б и 67в: „Защита на данните Чл. 67а. (1) Агенцията за социално подпомагане и Министерството на правосъдието предприемат необходимите организационни и технически мерки за защита на личните данни във водените от тях регистри съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация и допускат до работа с такива данни само лица, подписали декларация за опазване на тайната.

(2) Длъжностните лица пазят в тайна данните за децата и осиновяващите, които са им станали известни при и по повод изпълнението на задълженията им.

Право на информация Чл. 67б. (1) Осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.

(2) Решението на окръжния съд може да се обжалва по общия ред от лицата по ал. 1.

Забрана за извършване на търговска дейност Чл. 67в. Забранява се извършването на търговска дейност във връзка с осиновяването." § 19. В чл. 75, ал. 1 т.3 се изменя така: „3. когато е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, в който е трябвало да го вземе." § 20. В чл. 106, ал. 4 думите „или друго лице, с тяхно съгласие, или в съответното обществено заведение" се заменят с „други роднини или близки, с тяхно съгласие, в приемно семейство или в специализирана институция". § 21. В чл. 109, ал. 1 и 2 след думата „починали" се поставя запетая и се добавя „поставени под пълно запрещение". § 22. В чл. 114 ал. 2 се изменя така: „(2) Когато е необходимо, органът по настойничество и по попечителство може да поиска от дирекция „Социално подпомагане" настаняване на детето в приемно семейство или в специализирана институция." § 23. В чл. 128, ал. 1 и 2 думите „общественото заведение, в което" се заменят със „специализираната институция, в която". § 24. В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 1 думите „на съответния държавен орган" и „български съд" се заменят съответно с „на министъра на правосъдието" и „Софийския градски съд".

2.Създава се нова ал. 2: „(2) Български гражданин, който е навършил една година, може да бъде осиновен от чужденец, представил разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения си закон. Чужденец, който живее постоянно в друга държава, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване. По изключение, с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес."

„(4) Български гражданин, който има и друго гражданство и живее постоянно в чужбина, при осиновяване на дете — български гражданин, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване.

5. Досегашната ал. 3 става ал. 8.

6. Досегашната ал. 4 става ал. 9 и се изменя така: „(9) Прекратяването на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновения, освен ако отечественият закон на осиновителя е по-благоприятен за осиновения." § 25. Създават се чл. 136а—136з: „Правомощия на Министерството на правосъдието по международни осиновявания Чл. 136а. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по международните осиновявания в сътрудничество със съответните български и чуждестранни компетентни органи и акредитирани организации.

(2) Министерството на правосъдието: 1.предприема мерки за предоставяне на централните органи, на другите държавни органи и на акредитираните организации по Конвенцията информация за: а) действащото в страната законодателство в областта на осиновяването, както и за статистически данни и утвърдени типови формуляри; б) приложението на Конвенцията; 2. подпомага сътрудничеството между българските компетентни органи и компетентните органи на държавите—страни по Конвенцията, както и между българските и чуждестранните акредитирани организации, за ефективна защита на децата и за постигане целите на Конвенцията; 3. актуализира и предоставя на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право данни относно имената и адресите на акредитираните организации, получили разрешение от министъра на правосъдието; 4. изисква и поддържа актуална информация относно имената и адресите на акредитираните организации на държавите— страни по Конвенцията; 5. дава съгласие пред централните органи на държавите—страни по Конвенцията относно възможността да се даде ход на процедурата по осиновяване; 6. удостоверява, че извършените осиновявания са в съответствие с Конвенцията; 7. води: а) регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване; б) регистър на осиновяващи — чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване; в) регистър на осиновяващи — български граждани, които желаят да осиновят дете— чужд гражданин, с постоянно местопребиваване в чужбина; г) регистър на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания; 8. събира, съхранява и обменя с компетентните органи или определени от тях организации информация относно положението на детето и на бъдещите осиновители, доколкото това е необходимо за извършване на осиновяването; 9. извършва действия и уведомява компетентните органи в страната и чужбина за необходимостта от извършване на действия по предотвратяване получаването на недължими финансови или други облаги във връзка с осиновяването; (4) Регистърът по ал. 2, т. 7, буква „г" съдържа информация относно: 1. наименованието на организацията; 2. седалището и адреса на управление на организацията и данни за лицата, които я представляват; 3. номера и датата на разрешението за посредническа дейност; 4. органа, издал разрешението; 5. условията на разрешението по т. 3; 6. срока и условията на разрешението за осъществяване на посредническа дейност, издадено от чуждестранен компетентен орган; 7. други данни, вписвани в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Посредничество при международно осиновяване Чл. 136б. (1) Посредничество при осиновяване на дете може да извършва само юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, наричано по-нататък „акредитирана организация", вписано в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и получило разрешение за това от министъра на правосъдието.

1. документи, издадени от съда и от Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, отразяващи актуалното състояние на организацията; 2. копие от учредителния акт или от устава на организацията; 3. информация за разноските и разходите на организацията, свързани с посредническата дейност, както и максималния размер на хонорарите за осъществяването й; 5. други данни, свързани с посредническата дейност.

(9) За издаване на разрешението се заплаща такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Отнемане на разрешението Чл. 136в. (1) Министърът на правосъдието може да отнеме със заповед разрешението по чл. 136б, ал. 1 и ал. 10 и преди изтичането на срока, за който е издадено, когато организацията не изпълнява посочените в него условия или нарушава други изисквания на закона.

(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва при условията и по реда на Закона за Върховния административен съд.

Прекратяване на разрешението Чл. 136г. Разрешението се прекратява: 1. с изтичането на срока, за който е издадено; 2. по молба на акредитираната организация; 3. с прекратяване на юридическото лице; 4.при заличаване на вписването по чл. 48, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 5. когато съответният компетентен орган е отнел разрешението за посредничество на чуждестранното юридическо лице по чл. 136б, ал. 10.

Дейност на акредитираната организация Чл. 136д. (1) Акредитираната организация: 1. представя на Министерството на правосъдието искането за осиновяване и документите на осиновяващия, както и всяка друга информация за него, която е необходима за защита на интересите на детето; 2. предоставя на осиновяващия подробна информация за правата и задълженията при осиновяване и за правните последици при пълното осиновяване съобразно действащите законодателства в държавите, чиито граждани са осиновяваният и осиновяващият, както и в държавата по местопребиваване на осиновяващия; 3. уведомява осиновяващия за съгласието на министъра на правосъдието по чл. 136, ал. 1; 4. представя на Министерството на правосъдието молбата за осиновяване заедно с цялата преписка; 5. посредничи при установяването на контакт между определения осиновяващ и осиновявания и предоставя на осиновяващия изготвения от Министерството на правосъдието доклад относно личните данни на осиновявания, здравословното му състояние, социалния му статус, снимка, а ако е необходимо — и видеозаписи и други материали относно детето; 6. осигурява на българските граждани, които искат да осиновят дете — чужд гражданин, предоставената от съответния орган или организация информация за конкретното дете; 7. уведомява Министерството на правосъдието за съгласието или несъгласието за осиновяването на предложеното дете, изразено от осиновяващия; 8. представя на всеки 6 месеца на Министерството на правосъдието доклад за състоянието на детето до две години след осиновяването му; докладът съдържа и оценка на акредитираната организация относно условията на живот, напредъка, нивото на физическо, умствено и емоционално развитие на детето, привързаността му към осиновителите, родителските грижи и умения, мерките за насърчаване на културната идентичност на детето и други; 9. осигурява представителство на осиновяващия пред съда; (2) Редът за осъществяване на дейността по ал.1 се определя с наредбата по чл.136, ал.7.

Съвет по международни осиновявания Чл. 136е. (1) При Министерството на правосъдието се създава Съвет по международни осиновявания, който се състои от председател— заместник-министър на правосъдието, и членове—по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето.

(2) Съветът по международни осиновявания: (3) Министърът на правосъдието определя поименния състав на съвета по ал. 1 по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му.

Молба за международно осиновяване Чл. 136ж. (1) Молбата за международно осиновяване се изпраща до Министерството на правосъдието, придружена с разрешение за осиновяване по чл. 136, ал. 2, и данните по чл. 136а, ал. 3 за включване на лицата в съответния регистър.

(2) В случаите, когато български гражданин желае да осинови дете—гражданин на държава, страна по Конвенцията, молбата се изпраща от Министерството на правосъдието до съответния централен орган или акредитирана организация.

Производство по молба за международно осиновяване Чл. 136з. (1) Софийският градски съд разглежда молбата за осиновяване в съдебно заседание при закрити врати в 14-дневен срок от постъпването й и се произнася с решение, което обявява незабавно на страните.

(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно." § 26. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения: „(2) В случаите, когато родителите не живеят заедно и няма постановено решение за мерките относно личните отношения или е отказано признаване и допускане изпълнение на решение на чуждестранен съд за упражняване на родителски права, министърът на правосъдието по приложение на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г. може по искане на заинтересувана страна да сезира Софийския градски съд за определяне на мерки относно личните отношения. Съдът се произнася с решение в 30-дневен срок.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. В 30-дневен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно." § 27. Навсякъде в кодекса думите „общинския/ят съвет" се заменят с „общината". § 28. Параграф 2 от допълнителните разпоредби се отменя.

Преходни и заключителни разпоредби § 29. Висящите дела при влизането в сила на този закон по чл. 58 от Семейния кодекс и по чл. 2 от Указ № 1336 за прилагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс се разглеждат по досегашните изисквания и ред. § 30. Когато сроковете за подаване на жалби срещу съдебните решения не са изтекли до влизането в сила на този закон, жалбите се подават и разглеждат по досегашните изисквания и ред. § 31. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон директорите на специализираните институции изпращат в Министерството на правосъдието всички подадени молби от чужденци заедно с приложените към тях документи, като уведомяват подателите им за това.

(2) Молбите на чужденци, получили разрешение за осиновяване от съответния компетентен орган на държава—страна по Конвенцията, регистрирани в специализираните институции у нас до 31 август 2002г., се разглеждат при досегашните изисквания и ред, ако до влизането в сила на този закон в Министерството на правосъдието е получено предложение от тях за осиновяване на детето. § 32. (1) Чужденци, чиито молби за осиновяване са подадени чрез съответните централни органи по Конвенцията или чрез акредитирани организации и са получени в Министерството на правосъдието до влизането в сила на този закон, се вписват служебно в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква „б". § 33. (1)В едномесечен срок от влизането в сила на този закон директорите на специализираните институции изпращат в Министерството на правосъдието информация относно децата, за които до влизането в сила на този закон са получени поне три отказа за осиновяване от български граждани.

(2) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон директорите на специализираните институции изпращат на съответните регионални дирекции за социално подпомагане всички молби за осиновяване, подадени до влизането в сила на този закон от български граждани, заедно с приложените към тях документи, за което уведомяват подателите. § 34. В тримесечен срок от влизане в сила на този закон юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които желаят да посредничат при международни осиновявания, могат да подадат заявления до Министерството на правосъдието при спазване на условията и реда, предвидени в чл. 136б. § 35. (1) Родител, оставил детето си в специализирана институция, без да е определен срок за отглеждането му в нея и без да е дал предварително съгласие за пълно осиновяване, е длъжен в срок шест месеца от влизането в сила на този закон да вземе детето си, да даде съгласие за пълното му осиновяване или да поиска от съда постановяване на мярка за закрила по чл. 4 от Закона за закрила на детето.

(2) Ако родителят не предприеме някое от действията по ал. 1, директорът на специализираната институция уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане или районния прокурор за започване на съдебно производство по включване на детето в регистъра. § 36. Правилниците и наредбите, предвидени с този закон, се издават в срок три месеца от влизането му в сила. § 37. Министърът на труда и социалната политика и министърът на правосъдието осъществяват контрол върху изпълнението на задълженията по този кодекс от дирекциите „Социално подпомагане" и регионалните дирекции за социално подпомагане. § 38. Указ № 1336 от 1986 г. за прилагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс (ДВ, бр. 33 от 1986 г.) се отменя. § 39. В чл. 50, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г.) се правят следните допълнения: 1. В т.2 накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите на международно осиновяване — действителното място на раждане".

2. В т.3 след думите „не се попълва" се поставя точка и запетая и се добавя „когато детето се осиновява от съпруг на родител, данни за рождения родител, с когото отношенията се запазват, и данни за осиновителя". § 40. В чл. 48 от Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г. и бр. 29 от 2003 г.) се създава ал. 3: „(3) Паспорт на дете, осиновено при условията на международно осиновяване, се издава в срок три дни от датата на подаване на заявлението." § 41. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4: а) в ал. 1 т.3 се отменя; б) създава се нова ал. 2: „(2) Всяко дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс."; в) досегашната ал. 2 става ал. 3.

2. В чл. 17а, т. 4 цифрата „3" се заличава.

3. В чл. 43в, т. 5 думите „ал. 2" се заменят с „ал. 3".

4. Създава се чл. 44а: „Фонд „Подпомагане на деца" Чл. 44а. (1) Към министъра на правосъдието се създава фонд „Подпомагане на деца" като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(2) фонд „Подпомагане на деца" е юридическо лице със седалище София.

(3)Средствата във фонда по ал. 1 се набират от: 1. остатъка от държавните такси в размер 95 на сто, събирани от съдилищата по молбите за осиновяване; 2. държавните такси, събирани от Министерството на правосъдието по молбите, с които се иска съгласие по чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс; 3. държавните такси по чл. 136б, ал. 9 от Семейния кодекс; 4. дарения и завещания; 5. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(4)Средствата от фонда се разходват за подпомагане на деца в риск, на специализирани институции, в които са настанени деца, на приемни семейства и на родители, които са взели децата си от специализирана институция и се грижат за тях."

Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 13 юни 2003 г. и на 10 юли 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков