Постановление № 254 от 30 ноември 2005 г. за приемане на Наредба за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за специализация в областта на здравеопазването

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 254 ОТ 30 НОЕМВРИ 2005 Г. за приемане на Наредба за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за специализация в областта на здравеопазването

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за специализация в областта на здравеопазването.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. (1) В списъка по чл. 185, ал. 1 от Закона за здравето се включват служебно: 1. завършилите висше образование по специалностите от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация”, “Обществено здраве” и “Здравни грижи” в Република България; 2. чужденците с призната професионална квалификация по медицинска професия след издаването на съответното удостоверение по реда на наредбата по член единствен.

(2) Включването в списъка на чужденци извън тези по ал. 1, т. 2 се извършва по заявление на медицинския специалист, към което се прилагат: документи за завършено висше образование и за признаването му и документ, установяващ владеенето на български език.

(3) Завършилите по реда на отменения Закон за народното здраве се включват в списъка по ал. 1 по ред, определен с наредбата по § 2, ал. 2 от Закона за здравето. § 2. (1) Всяка година до 31 януари висшите училища предоставят информация на Министерството на здравеопазването за завършилите висше образование през предходната година по специалностите от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация”, “Обществено здраве” и “Здравни грижи” за включването им в списъка по § 1.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа следните данни за всеки завършил: трите имена, гражданството, единния граждански номер (личния номер на чужденеца), наименованието на професионалното направление, специалността и образователно-квалификационната степен - номер, дата на дипломата за висше образование и наименование на висшето училище, издало документа.

(3) Информацията по ал. 1 и 2 за завършилите през 2005 г. се предоставя от висшите училища на Министерството на здравеопазването до 31 март 2006 г.

(4) Министерството на образованието и науката предоставя информация от регистъра на завършилите студенти и докторанти по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква “г” от Закона за висшето образование, поискана от Министерството на здравеопазването. § 3. (1) В списъка по § 1 се отбелязват следните промени: 1. отнемане на правото да се упражнява медицинска професия от министъра на здравеопазването, като се посочват номерът на заповедта и срокът, за който е отнето правото да се упражнява медицинска професия; 2. загубване на правото да се упражнява медицинска професия от медицински специалист, който не е заемал длъжност или не е извършвал дейност, изискваща медицинско образование, в продължение на повече от 5 години, след писмено уведомяване и представяне на доказателства за неупражняването на медицинската професия за съответния период от лечебно или здравно заведение или от медицинския специалист; 3. възстановяване правото на медицинския специалист по т. 2 по молба на медицинския специалист, придружена с документ за положен изпит по реда на наредбата по чл. 191, ал. 3 от Закона за здравето.

(2) Заличаване от списъка по § 1 се извършва при наличие на заболявания, застрашаващи живота и здравето на пациентите, като длъжностните лица, които поддържат списъка, отразяват факта на заличаване и основанията за това. § 4. В чл. 5 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, приет с Постановление № 218 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 105 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2000 г., бр. 8, 15, 16, 17, 77 и 89 от 2001 г., бр. 74 и 118 от 2002 г., бр. 2 от 2004 г. и бр. 1, 3, 32, 47 и 64 от 2005 г.), се създават т. 15 и 16: “15. съгласувано с министъра на образованието и науката организира признаването на дипломите, удостоверенията или другите доказателства за професионална квалификация по медицинска професия, издадени в държави - членки на Европейския съюз, в другите държави от Европейското икономическо пространство и в Швейцария; 16. издава удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на специализация в областта на здравеопазването.”

Министър-председател: Сергей Станишев

Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

НАРЕДБА за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за специализация в областта на здравеопазването

Раздел I

Общи положения Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за: 1. професионална квалификация по медицинска професия, издадени в другa държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък “държава членка”; 2. специализация в областта на здравеопазването, придобита в държава членка.

Чл. 2. Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката организира признаването на дипломите, удостоверенията или другите доказателства за професионална квалификация по медицинска професия, издадени в държава членка.

Чл. 3. Специализация в областта на здравеопазването, придобита в държава членка, се признава от министъра на здравеопазването при наличие на обучение, което съответства на изискванията на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето.

Чл. 4. (1) Дипломите, удостоверенията или другите доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за придобита специализация в областта на здравеопазването, издадени в държава членка и признати по реда на наредбата, дават същите права за упражняване на медицинска професия както издадените в Република България.

(2) Дипломите, удостоверенията или другите доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за придобита специализация в областта на здравеопазването се признават само ако са посочени съответно в приложения № 1, 2, 3, 4 и 5 или в приложения № 6 и 7 и при спазване изискванията на наредбата.

Раздел II

Признаване на професионална квалификация по медицинска професия и специализация в областта на здравеопазването Чл. 5. (1) За признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на специализация в областта на здравеопазването лицето подава заявление до министъра на здравеопазването. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. две копия на документ за самоличност, съдържащ данни за гражданството на заявителя и постоянния адрес; 2. две копия на диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация по медицинска професия и съответните приложения към тях; 3. копие на документ за придобита специалност, когато се иска признаване на специализация; 4. документ за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания или влязла в сила присъда, свързани с упражняването на медицинската професия; 5. медицинско свидетелство или еквивалентен документ, в който се посочва, че заявителят е в добро физическо и психическо здраве и му позволява да упражнява професията си на територията на държавата членка по произход или по местопребиваване.

(3) Документите по ал. 2, т. 4 и 5 се представят не по-късно от 3 месеца от издаването им.

(4) При наличие на призната професионална квалификация по медицинска професия заявителят за признаване на специализация в областта на здравеопазването прилага към документите по ал. 2 и две копия на удостоверението за признаване.

Чл. 6. (1) Когато се установят непълноти в документите по чл. 5, министърът на здравеопазването уведомява писмено заявителя да представи в срок един месец липсващите документи. В този случай срокът по чл. 19, ал. 1 спира да тече.

(2) Ако заявителят не представи необходимите документи в срока по ал. 1, процедурата по признаване на съответната професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването се прекратява.

(3) Комисиите по чл. 8 могат да изискват писмено от заявителя или от компетентните органи на държавата, от която са издадени документите, допълнителна информация по представената документация.

(4) При съмнения за автентичността на документите комисиите по чл. 8 могат да изискат от компетентните органи на държавата членка по произход потвърждение на съответните документи.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 срокът по чл. 19, ал. 1 спира да тече, но за не повече от 3 месеца.

Чл. 7. (1) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице изпраща по служебен път на Министерството на образованието и науката по едно копие от документите по чл. 5, ал. 2, т. 1 и 2.

(2) Министерството на образованието и науката в едномесечен срок разглежда документите по ал. 1 по реда на наредбата по чл. 9, ал. 3, т. 9 от Закона за висшето образование и сравнява съответствието им с изискванията на наредбата.

(3) Удостоверението или отказът за признаване на висше образование, придобито в държава членка, се изпраща от Министерството на образованието и науката по служебен път на Министерството на здравеопазването.

(4) Отказът за признаване на висше образование съдържа информация за възможните мерки по чл. 18, които заявителят може да вземе, за да получи признаване на по-късен етап.

(5) Документът по ал. 3 се предоставя на заявителя след издаване на удостоверението от министъра на здравеопазването по чл. 19, ал. 2.

Чл. 8. (1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед състава на комисиите за признаване на професионална квалификация по съответните медицински професии и състава на комисиите за признаване на придобита специализация в областта на здравеопазването по съответните специалности.

(2) В състава на комисиите по ал. 1 се включват експерти от Министерството на здравеопазването, както и хабилитирани лица в съответната научна област по предложение на висшите училища, на университетските болници и/или на научните организации. При необходимост комисиите могат да привличат консултанти.

(3) Членовете на комисиите и консултантите подписват декларация за неразгласяване на информацията, станала им известна във връзка с признаването.

Чл. 9. Комисиите по чл. 8: 1. разглеждат документите за признаване на професионална квалификация по медицинска професия или за специализация в областта на здравеопазването и проверяват съответствието им с изискванията на тази наредба и/или на наредбите по чл. 177, съответно на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето, като вземат предвид и документа по чл. 7, ал. 3; 2. представят на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или за отказ за признаване на професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването.

Чл. 10. (1) Когато комисиите по чл. 8 узнаят факти или обстоятелства, настъпили преди установяването на заявителя на територията на Република България, от които могат да произтекат последици за упражняване на медицинската професия, те предлагат на министъра на здравеопазването да отправи запитване до компетентните органи на държавата членка по произход или по местопребиваване.

(2) Комисиите вземат предвид получените от държавата по произход или по местопребиваване данни, ако са от значение за упражняването на медицинската професия на нейна територия, както и данните за всички последващи действия, които са предприети във връзка с издадените от нея удостоверения или документи.

(3) В случаите по ал. 1 срокът по чл. 19, ал. 1 спира да тече, но за не повече от 3 месеца. Процедурата се възобновява след получаване на отговора или изтичане на срока.

Чл. 11. (1) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията “лекар”, когато е получено удостоверение за признаване на висшето образование от министъра на образованието и науката и: 1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 1, или

2. обучението съответства на държавните изисквания по чл. 177 от Закона за здравето и осигурява: а) адекватни познания по задължителните учебни дисциплини за придобиване на професионална квалификация по медицинска професия и добро разбиране на научните методи, включително на принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни; б) достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здрави и болни хора, както и връзката между здравето и физическото и социалното обкръжение на човешкото същество; в) адекватни познания по клинични дисциплини и практика, които дават ясна картина за физическите и психическите болести от гледна точка на профилактика, диагноза и лечение, както и за възпроизводството на човека; г) клиничен опит в болници под съответното наблюдение.

(2) Пълният курс на обучението по ал. 1, т. 2 трябва да включва не по-малко от 6 години, или 5500 часа теоретична подготовка и практика във или под ръководството на висшето училище.

Чл. 12. (1) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията “лекар по дентална медицина”, когато е получено удостоверение за признаване на висшето образование от министъра на образованието и науката и: 1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 2, или

2. обучението съответства на държавните изисквания по чл. 177 от Закона за здравето и осигурява познания за извършване на превантивни, диагностични и терапевтични дейности, свързани с дефектите и заболяванията на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както и за упражняването на тези дейности при спазване на нормативните разпоредби и действащите правила за професионална етика.

(2) Пълният курс на обучението по ал. 1, т. 2 трябва да включва 5 години теоретична подготовка и 6 месеца преддипломен практически стаж.

Чл. 13. (1) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията “магистър-фармацевт”, когато е получено удостоверение за признаване на висшето образование от министъра на образованието и науката и: 1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 3, или

2. обучението съответства на държавните изисквания по чл. 177 от Закона за здравето.

(2) В случай на признаване на съответната професионална квалификация за упражняване на професията “магистър-фармацевт” издаденото удостоверение по чл. 19, ал. 2 дава право да се осъществяват следните дейности: 1. изготвяне на лекарства във фармацевтична форма; 2. производство и контрол на лекарствата; 3. контрол на лекарствата в лаборатория за контрол над лекарствата; 4. складиране, съхраняване и разпространение на лекарствата в търговската мрежа; 5. приготвяне, контрол, съхраняване и доставка на лекарствата в аптеките; 6. приготвяне, контрол, съхраняване и доставка на лекарствата в болничните заведения; 7. предоставяне на информация и консултации относно лекарствата.

(3) За получаване на разрешение за откриване на аптека стажът по чл. 68, ал. 6, т. 4 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се признава въз основа на представено удостоверение, издадено от държавата членка по произход или по местопребиваване.

Чл. 14. (1) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията “медицинска сестра”, когато е получено удостоверение за признаване на висшето образование от министъра на образованието и науката и: 1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 4, или

2. обучението съответства на държавните изисквания по чл. 177 от Закона за здравето и осигурява: а) подходящи знания по дисциплините, които са в основата на сестринските грижи, включително достатъчно добро познание за организма, психологическите функции и поведението на здравите и болните лица, както и за социалната среда на човека; б) достатъчни познания за същността и етиката на професията и за общите принципи, отнасящи се до здравето и сестринските грижи; в) подходящ клиничен практически опит; г) способност за участие в практическото обучение на здравния персонал и опит в работата с този персонал; д) опит в съвместната работа с други професионалисти - медицински сестри.

(2) Пълният курс на обучението по ал. 1, т. 2 трябва да включва не по-малко от 3 години, или 4600 часа теоретична подготовка и практика.

(3) Опитът по ал. 1, т. 2, буква “в” трябва да е придобит по време на практическия стаж, провеждан под надзора на квалифициран медицински персонал, и в места, където броят на квалифицирания персонал и оборудването са подходящи за полагането на медицински грижи за пациентите.

Чл. 15. Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията “акушерка”, когато е получено удостоверение за признаване на висшето образование от министъра на образованието и науката и: 1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 5, или

2. обучението съответства на държавните изисквания по чл. 177 от Закона за здравето или отговаря на едно от следните условия: а) образованието е завършено при редовна форма на обучение за придобиване на професионална квалификация “акушерка” с период на обучение не по-малък от 3 години и дава право да се продължи образованието във висше училище или е последвано от професионален стаж, за който е издаден атестат, потвърждаващ задоволителното изпълнение на дейности на акушерка в продължение на две години; б) образованието е завършено при редовна форма на обучение за придобиване на професионална квалификация “акушерка” с период на обучение не по-малък от две години, или 3600 учебни часа или за придобиване на професионална квалификация “медицинска сестра”; в) образованието е завършено при редовна форма на обучение за придобиване на професионална квалификация “акушерка” с период на обучение не по-малък от 18 месеца, или 3000 учебни часа за придобиване на професионална квалификация “медицинска сестра” и последвано от професионален стаж, за който е издаден атестат, потвърждаващ задоволителното изпълнение на дейности на акушерка в продължение на една година.

Чл. 16. Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае специализация в областта на здравеопазването, когато е издадено удостоверение за призната професионална квалификация по медицинска професия, документът за придобита специалност е посочен в приложение № 6 или 7 и обучението по специалността съответства на изискванията на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето.

Чл. 17. Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да откаже признаване на професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването, когато: 1. е получен отказ за признаване на висшето образование от министъра на образованието и науката; 2. се установят съществени различия между представените документи и изискванията на наредбите по чл. 177 или 181 от Закона за здравето; 3. компетентните органи на другата държава не са отговорили в срок 3 месеца от подаване на запитването в случаите по чл. 6, ал. 4 и чл. 10, ал. 1 или отговорът е негативен.

Чл. 18. (1) Когато дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация или за придобита специализация не са посочени в приложения № 1 - 7 или не съответстват на изискванията на наредбите по чл. 177 или 181 от Закона за здравето, комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да предостави на заявителя следните възможности: 1. да представи допълнителни документи за своя стаж, свързан с упражняване на съответната професия или професионална дейност, в някоя от другите държави членки, или

2. да премине през изпитателен период за приспособяване, и/или

3. да положи изпит по съответната специалност или за признаване на съответната специализация.

(2) В случай че заявителят декларира съгласието си с предложените възможности по ал. 1, срокът по чл. 19, ал. 1 спира да тече до представянето на доказателства за изпълнението им.

Чл. 19. (1) Министърът на здравеопазването в срок 3 месеца от подаване на документите по чл. 5 взема решение за признаване или за отказ за признаване на съответната професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването въз основа на предложение на комисиите по чл. 8.

(2) При вземане на решение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава съответно удостоверение по образец съгласно приложение № 8 или 9.

(3) Министърът на здравеопазването отказва признаване на съответна професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването с мотивирана писмена заповед, за която кандидатът се уведомява писмено.

(4) Отказът на министъра на здравеопазването по ал. 3 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 20. (1) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, получили удостоверение по чл. 19, ал. 2, могат да използват придобитата от тях образователно-квалификационна степен или нейната съкратена форма, възприета в държавата по произход или в държавата по местопребиваване на езика на тази държава. Образователно-квалификационната степен трябва да бъде последвана от името и мястото на институцията, издала документа за нея.

(2) Когато образователно-квалификационната степен от държавата по произход или от държавата по местопребиваване съвпада със степен в Република България, за която се изисква допълнително образование, което той не е преминал, Министерството на здравеопазването му указва да използва образователно-квалификационната степен в подходяща форма.

(3) Когато с удостоверението по чл. 19, ал. 2 се признава специализация по обща медицина, гражданите по ал. 1 могат да използват наименованието на професионалната квалификация и съкратената й форма както в държавата, издала съответния документ.

Чл. 21. В случаите по чл. 18, т. 1 министърът на здравеопазването признава професионалната квалификация по медицинска професия или специализацията в областта на здравеопазването при представяне на удостоверение, че заявителят е упражнявал ефективно и законосъобразно медицинска дейност в държава членка в продължение най-малко на 3 последователни години от последните 5 години от датата на издаване на удостоверението.

Чл. 22. В случаите по чл. 18, ал. 1, т. 2 министърът на здравеопазването уведомява писмено заявителя за: 1. изискванията към изпитателния период за приспособяване (вида на лечебното или здравното заведение, продължителност и програма); 2. изискванията към допълнителното обучение по време на този период; 3. критериите за признаване успешното приключване на изпитателния период за приспособяване.

Чл. 23. (1) По време на периода на приспособяване заявителят изпълнява професионалните дейности на избрано от него и одобрено от министъра на здравеопазването работно място под ръководството на медицински специалист, който има не по-малко от 5 години професионален стаж по съответната професия или специализация.

(2) Заявителят по ал. 1 трябва да информира министъра на здравеопазването за мястото и ръководителя, под чието наблюдение ще работи по време на периода на приспособяване.

(3) Министърът на здравеопазването дава съгласието си в срок две седмици след получаване на съобщението за избор на ръководителя по ал. 1.

(4) Министърът на здравеопазването признава професионалната квалификация по медицинска професия или специализацията в областта на здравеопазването след представяне на удостоверение за успешно приключване на изпитателния период за приспособяване, издадено от ръководителя на лечебното или здравното заведение, което е определено за работно място по реда на ал. 1.

Чл. 24. (1) В случаите по чл. 18, ал. 1, т. 3 министърът на здравеопазването писмено уведомява заявителя за условията и реда за провеждане на изпит по съответната специалност или за признаване на специализация в държава членка.

(2) Министърът на здравеопазването признава професионалната квалификация по медицинска професия или специализацията в областта на здравеопазването след успешно полагане на изпита за съответната специалност или за признаване на специализация, придобита в държава членка.

Чл. 25. (1) Лицата с призната професионална квалификация по медицинска професия или специализация в областта на здравеопазването по реда на наредбата се включват съответно в списъка по чл. 185 или в регистъра на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето.

(2) Временното или окончателното отнемане на правото за упражняване на медицински дейности от компетентния орган на държавата, в която то е придобито, води до отнемане на правото за упражняване на медицинска професия и в Република България и до заличаване от списъка по ал. 1.

Чл. 26. При поискване комисиите по чл. 8 предоставят информация на заявителя за законодателството в Република България в областта на медицинското образование, включително нормите за професионална етика.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на наредбата: 1. “Държава членка по произход” е държава членка, в която заявителят е придобил професионална квалификация за упражняване на медицинска професия.

2. “Държава членка по местопребиваване” е държава членка, в която заявителят упражнява или е упражнявал медицинска професия.

3. “Професионална квалификация по медицинска професия” включва висше образование по специалностите по регулираните професии от професионални направления “Медицина”, “Дентална медицина”, “Фармация” и “Здравни грижи”, придобита медицинска правоспособност, както и проведено продължаващо медицинско обучение на завършилите висше медицинско образование.

4. “Специализация” е призната специалност в областта на здравеопазването, придобита по реда и включена в номенклатурата на основните и профилните специалности в системата на здравеопазването на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето. § 2. Министерството на здравеопазването отговаря на запитвания на компетентни органи на други държави - членки на Европейския съюз, свързани с признаването на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и специализация в областта на здравеопазването, в срок 3 месеца от постъпване на запитването. § 3. Разпоредбите на наредбата се прилагат и за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия или специализация в областта на здравеопазването, издадени от друга държава от Европейското икономическо пространство (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн) и от Швейцария. § 4. Документите по чл. 5, чл. 6, ал. 3 и 4 и чл. 10 се превеждат, легализират и заверяват в съответствие с изискванията на българското законодателство.

Преходни и заключителни разпоредби § 5. Граждани на държави - членки на Европейския съюз, с призната професионална квалификация по медицинска професия преди влизането в сила на наредбата ползват правата на лицата, получили признаване по реда на наредбата. § 6. Наредбата се приема на основание чл. 194, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 от Закона за здравето. § 7. Наредбата влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2

I. Списък на официални професионални квалификации за “магистър-лекар”: (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

II. Изключения от списъка на официалните професионални квалификации за “магистър-лекар”: 1. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари не отговарят на минимума от изискванията за обучение, посочени в чл. 11, те се признават за достатъчни, ако доказват обучение, което е започнало преди: a) 1 януари 1986 г. за Испания и Португалия; б) 1 януари 1981 г. за Гърция; в) 1 януари 1994 г. за Австрия, Финландия, Швеция, Исландия и Норвегия; г) 1 май 2004 г. за Чешката република, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Малта, Кипър, Полша и Унгария; д) 20 декември 1976 г. за други държави членки, когато те се придружават от сертификати, потвърждаващи, че кандидатът гражданин на държава членка е упражнявал медицинска дейности ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

2. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари не съответстват на посочените в списъка по т. I, те се признават за достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните органи в държава членка, удостоверяващ, че: а) са присъдени в съответствие с минимално изискващото се обучение, посочено в чл. 11, и

б) държавата членка, която ги издава, ги счита за еквивалентни с доказателствата за професионална квалификация или титли, посочени в списъка по т. I.

3. В Германия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившата Германска демократична република и не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 11, те се признават, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя си да упражнява професията на лекар с придобита специалност на цялата територия на Германия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи, и когато

в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал лекарската професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

4. В Чешката република

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните чешки органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Чешката република като чешката професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Чешката република най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

5. В Естония

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Естония като естонската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Естония най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

6. В Латвия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Латвия като латвийската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Латвия най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

7. В Литва

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Литва като литовската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Литва най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

8. В Словакия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словашки органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словакия като словашката професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Словакия най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

9. В Словения

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившата Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словенски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словения като словенската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Словения най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2

I. Списък на официални професионални квалификации за “магистър-лекар по дентална медицина”: (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

II. Изключения от списъка на официални професионални квалификации за “магистър-лекар по дентална медицина”: 1. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекар по дентална медицина не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 12, те се признават за достатъчни, ако държавите членки са ги издали преди датата в списъка по т. I, колона 6 (въвеждането на Директива78/687/ЕЕС), и ако се придружават от сертификат, удостоверяващ, че притежателят му законосъобразно и ефективно е упражнявал професията на лекар по дентална медицина в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години.

2. Когато доказателствата за професионална квалификация или названията не са в съответствие с посочените в списъка по т. I, те се признават като достатъчно доказателство, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните власти, доказващ, че: а) доказателствата за професионална квалификация на лекар по дентална медицина са издадени на базата на минималните изисквания за обучение, посочени в чл. 12, и

б) професионалната квалификация се счита за еквивалентна на посочената в списъка по т. I.

3. В Германия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина, придобити на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 12, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя си да упражнява професията “лекар по дентална медицина” на цялата територия на Германия; в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал професията “лекар по дентална медицина” ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

4. В Италия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина, придобити в Италия, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 12, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението за придобиването на университетско дентално образование е започнало не по-късно от 28 януари 1980 г., и

б) се придружават от сертификат, издаден от компетентните италиански органи, удостоверяващ, че притежателят му е упражнявал в Италия ефективно и законосъобразно професията “лекар по дентална медицина” най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата и че е правоспособен да упражнява тези дейности при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация за Италия.

Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, удостоверено от компетентните италиански органи като еквивалентно на обучението, посочено в чл. 12.

Когато доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина”, придобити в Италия, доказват, че обучението е започнало между 28 януари 1980 г. и 31 декември 1984 г., те се признават за достатъчни, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните италиански органи, удостоверяващ, че притежателите му са: а) издържали тест за професионална пригодност, организиран от компетентните италиански органи, с цел да бъде установено дали нивото познания и умения е сравнимо с това на притежателите на италианска професионална квалификация “лекар по дентална медицина”, посочени в чл. 12; б) упражнявали в Италия ефективно и законосъобразно професията “лекар по дентална медицина” най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата, и

в) упражнявали в Италия ефективно и законосъобразно професията “лекар по дентална медицина” при същите условия, както и притежателите на италианска професионална квалификация “лекар по дентална медицина” съгласно чл. 12.

Изискването да се държи тест за професионална способност не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, което е било удостоверено от компетентните италиански органи като еквивалентно на обучението по чл. 12.

5. В Испания

Когато доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина” показват, че медицинското обучение в Испания е започнало преди 1 януари 1986 г., те се признават като достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните испански органи, удостоверяващ, че притежателят му е упражнявал в Испания ефективно и законосъобразно професията “лекар по дентална медицина” най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата и че е правоспособен да упражнява тази професия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, посочени в списъка по т. I за Испания.

Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, удостоверено от компетентните испански власти като еквивалентно на обучението, посочено в чл. 12.

6. В Австрия

Когато доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина” показват, че медицинското обучение в Австрия е започнало преди 1 януари 1994 г., те се признават за достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните австрийски органи, удостоверяващ, че притежателят му е упражнявал в Австрия ефективно и законосъобразно професията “лекар по дентална медицина” най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата и че е правоспособен да упражнява тази професия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, посочени в списъка по т. I за Австрия.

Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, удостоверено от компетентните австрийски органи като еквивалентно на обучението, посочено в чл. 12.

7. В Естония

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Естония като естонските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията “лекар по дентална медицина”, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Естония най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

8. В Латвия

Когато доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина” са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Латвия като латвийските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията “лекар по дентална медицина”, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Латвия най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

9. В Литва

Когато доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина” са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Литва като литовските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията “лекар по дентална медицина”, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Литва най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

10. В Чешката република

Когато доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина”, придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 май 2004 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, когато компетентните чешки органи докажат, че: а) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията “лекар по дентална медицина” на територията на Чешката република най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаването на сертификата; б) е правоспособен да упражнява тази професия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, посочени в списъка по т. I за Чешката република.

Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, което е било удостоверено от компетентните чешки органи като еквивалентно на обучението, посочено в чл. 12.

11. В Словакия

Когато доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина”, придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 май 2004 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словашки органи докажат, че: а) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията “лекар по дентална медицина” на територията на Словакия най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата; б) е правоспособен да упражнява тази професия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, посочени в списъка по т. I за Словакия.

Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, удостоверено от компетентните словашки органи като еквивалентно на обучението, посочено в чл. 12.

12. В Словения

Когато доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина” са придобити на територията на бивша Югославия преди 25 юни 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словенски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словения като словенските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията “лекар по дентална медицина”, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Словения най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

Приложение № 3 към чл. 4, ал. 2

I. Списък на официални професионални квалификации за “магистър-фармацевт”: (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

II. Изключения от списъка на официални професионални квалификации за “магистър-фармацевт”: 1. Когато доказателствата за професионална квалификация на магистър-фармацевт не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 13, те се признават като достатъчни, ако държавите членки са ги издали преди датата в списъка по т. I, колона 5 (въвеждането на Директива 85/432/ЕЕС) или по-късно, с изключение на обучение, започнало преди тази дата, за което има придружаващ сертификат, доказващ, че притежателят му ефективно и законосъобразно е упражнявал професията “магистър-фармацевт” на територията на държава членка най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаването на сертификата.

2. Когато доказателствата за професионална квалификация на магистър-фармацевт, получени в една държава членка, не са в съответствие с професионалните квалификации или титли, посочени в списъка по т. I, те трябва да се придружават от сертификат от компетентните органи на тази държава членка, доказващ, че: а) са придобити въз основа на обучение в съответствие с чл. 13, и

б) държавата членка, която ги е издала, преценява тези доказателства за професионална квалификация като еквивалентни на професионалните квалификации или титли, посочени в списъка по точка I.

3. В Германия

Когато доказателствата за професионална квалификация за магистър-фармацевт, придобити на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 13, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя си да упражнява професията “магистър-фармацевт” на цялата територия на Германия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи и включени в списъка на доказателства за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт, и

в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващи, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

4. В Чешката република

Когато доказателствата за професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават като достатъчни, ако компетентните органи на Чешката република удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като чешките професионални квалификации за магистър-фармацевт относно достъпа до и упражняването на професията “магистър-фармацевт”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Чешката република тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

5. В Естония

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат на нейна територия същата законова валидност като естонските професионални квалификации на магистър-фармацевти относно достъпа и упражняването на професията “магистър-фармацевт”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Естония тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

6. В Латвия

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат на нейна територия същата законова валидност като латвийските професионални квалификации на магистър-фармацевти относно достъпа и упражняването на професията “магистър-фармацевт”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Латвия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

7. В Литва

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовските органи докажат, че: а) имат на нейна територия същата законова валидност като литовските професионални квалификации на магистър-фармацевти относно достъпа и упражняването на професията “магистър-фармацевт”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Литва тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

8. В Словакия

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучения, които са започнали преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словакия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словашките професионални квалификации за магистър-фармацевт относно достъпа и упражняването на професията “магистър-фармацевт”, и

б) притежателят на този сертификат е упражнявал на територията на Словакия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

9. В Словения

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившата Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучения, които са започнали преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словения удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словенските професионални квалификации за магистър-фармацевт относно достъпа и упражняването на професията “магистър-фармацевт”, и

б) притежателят на този сертификат е упражнявал на територията на Словения тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

10. В Италия

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт, придобити в Италия, не отговарят на минималните изисквания за обучение, посочени в чл. 13, те се признават за достатъчни, ако: а) доказват, че обучението е започнало преди 1 ноември 1993 г. и е приключило преди 1 ноември 2003 г., и

б) се придружават от сертификат, издаден от компетентните италиански органи, удостоверяващ, че притежателят им е упражнявал професията “магистър-фармацевт” ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

Приложение № 4 към чл. 4, ал. 2

I. Списък на официални професионални квалификации за “медицинска сестра”: (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

II. Изключения от списъка на официални професионални квалификации за “медицинска сестра”: 1. Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 14, те се признават, ако държавите членки са ги издали преди датата в списъка по т. I, колона 6 (въвеждането на Директива 77/453/EEC) или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, при условие че кандидатът представи доказателства от компетентните органи на една държава членка, които показват, че притежателят им е упражнявал в една държава членка професията “медицинска сестра”, включваща носенето на пълна отговорност при планирането, организацията и полагането на здравни грижи за пациентите най-малко в продължение на 3 последователни години през петте години, които предхождат издаването на сертификата.

2. Когато доказателствата за професионална квалификация на медицинска сестра, получени в една държава членка, не са в съответствие с квалификациите и титлите, включени в списъка по т. I, те се признават за достатъчни, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните органи на съответната държава членка, който да доказва, че: а) са придобити въз основа на обучение в съответствие с чл. 14, и

б) държавата членка, която ги е издала, преценява тези доказателства за професионална квалификация като еквивалентни на професионалните квалификации или титли, включени в списъка по т. I.

3. В Германия

Когато доказателствата за професионална квалификация за медицински сестри, придобити на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 14, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя да упражнява професията “медицинска сестра” на цялата територия на Германия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи и включени в списъка по т. I, и

в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че притежателят им е упражнявал професията “медицинска сестра” ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

4. В Полша

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра, придобити в Полша преди 1 май 2004 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 14, те се признават за достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от полските компетентни органи, удостоверяващ, че притежателите им са упражнявали ефективно и законосъобразно през период от време, както следва: а) сестринска диплома за степен бакалавър (dyplom licencjata pielegniarstwa) - най-малко за 3 последователни години през петте години, които предхождат датата на издаване на сертификата; б) диплома за медицинска сестра (dyplom pielegniarki albo pielegniarki dyplomowanej) с образование, което е получено след завършване на средно образование, в професионално медицинско училище - най-малко за 5 последователни години през седемте години, които предхождат датата на издаване на сертификата.

5. В Чешката република

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават като достатъчни, ака компетентните органи на Чешката република удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като чешките професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до и упражняването на професията “медицинска сестра”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Чешката република тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

6. В Естония

Когато доказателствата за професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Естония удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като естонските професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до упражняването на професията “медицинска сестра”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Естония тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

7. В Латвия

Когато доказателствата за професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Латвия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като латвийските професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до упражняването на професията “медицинска сестра”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Латвия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

8. В Литва

Когато доказателствата за професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Литва удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като литовските професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до упражняването на професията “медицинска сестра”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Литва тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

9. В Словакия

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словакия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словашките професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до и упражняването на професията “медицинска сестра”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Словакия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

10. В Словения

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившата Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словения удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словенските професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до и упражняването на професията “медицинска сестра”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Словения тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

Приложение № 5 към чл. 4, ал. 2

I. Списък на официални професионални квалификации за “акушерка”: (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

II. Изключения от списъка на официални професионални квалификации за “акушерка”: 1. Когато доказателствата за официална професионална квалификация на акушерка не отговарят на минимума от изисквания за обучение, посочени в чл. 15, те се признават, ако държавите членки са ги издали преди датата в списъка по т. I, колона 6 (въвеждането на Директива 80/154/EEC) или след тази дата, но не по-късно от 6 години от тази дата, при условие че кандидатът представи доказателства от компетентните органи на една държава членка, които показват, че притежателят им е упражнявал в някоя държава членка професията “акушерка” най-малко в продължение на 3 последователни години през петте години, които предхождат издаването на сертификата.

2. Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка, получени в една държава членка, не са в съответствие с квалификациите и титлите, посочени в списъка по т. I, те се признават за достатъчни, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните органи на съответната държава членка, който доказва, че: а) са придобити въз основа на обучение в съответствие с чл. 15, и

б) държавата членка, която ги е издала, преценява тези доказателства за професионална квалификация като еквивалентни на професионалните квалификации или титли, включени в списъка по т. I.

3. Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка съответстват на минималните изисквания за обучение, посочени в чл. 15, и са в съответствие с включените в списъка по т. I, те се признават за достатъчни, ако отговарят на едно от следните условия: а) доказват наличие на пълен срок на обучение по акушерство най-малко през последните 3 години: - диплома, сертификат или друго доказателство за профисионална квалификация, даващо право за прием в университет или висши училища, или други документи, доказващи еквивалентно ниво на познания; - придружаващ сертификат, издаден от компетентните органи на държава членка, който показва, че след получаването на подходяща професионална квалификация за упражняване на професията “акушерка” притежателят е упражнявал тази професия в продължение най-малко на две години в болница или в друго лечебно заведение; б) доказват наличие на пълен срок на обучение по акушерство или 3600 часа хорариум по учебни дисциплини за получаване на диплома, сертификат или друго доказателство за професионална квалификация “медицинска сестра”; в) доказват наличие на пълен срок на обучение по акушерство, продължаващо най-малко 18 месеца, или 3000 часа хорариум по учебни дисциплини за получаване на диплома, сертификат или друго доказателство за официална квалификация “медицинска сестра” и придружен от сертификат, издаден от компетентните органи на държава членка, който показва, че след даването на подходяща професионална квалификация за упражняване на професията “акушерка” притежателят е упражнявал тази професия в продължение най-малко на една година в болница или в друго лечебно заведение.

4. Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са присъдени преди 11 февруари 1980 г. в някоя държава членка и отговарят на минимума от изисквания за обучение, посочени в чл. 15, те се признават единствено ако са придружени от сертификат за професионална пригодност и от сертификат, издаден от компетентните органи на държава членка, удостоверяващ, че притежателят му е упражнявал ефективно и законосъобразно професията “акушерка” в продължение най-малко на две години през петте години, предхождащи датата на издаване на сертификата.

5. В Германия

Когато доказателствата за официална професионална квалификация за акушерка, придобити на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 15, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя си да упражнява професията “акушерка” на цялата територия на Германия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи и включени в списъка по т. I, и

в) се придружават от сертификати, издадени от компетентните германски органи, доказващи, че притежателят им е упражнявал тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

Когато доказателствата за професионална квалификация за акушерка, придобити на територията на бившата Германска демократична република, отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 15, те се признават при представяне на придружаващ сертификат за професионална пригодност, ако: а) удостоверяват обучение, което е започнало преди обединението на Германия, и

б) се придружават и от сертификати, издадени от компетентните германски органи, доказващи, че притежателят им е упражнявал тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на две последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

6. В Испания

Когато доказателствата за професионална квалификация за акушерки, придобити в Испания, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 15, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди 1 януари 1986 г., и

б) се придружават от сертификати, издадени от компетентните испански органи, доказващи, че притежателят им е упражнявал професията “акушерка” ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата, освен когато доказателствата за професионална квалификация се придружават от сертификати, издадени от компетентните испански органи, удостоверяващи обучение, съответстващо на минималните изисквания по чл. 15 и списъка по т. I.

7. В Полша

Когато доказателствата за професионална квалификация за акушерки, придобити в Полша преди 1 май 2004 г. или след тази дата при обучение, започнало преди тази дата, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 15, те се признават за достатъчни, когато се придружават от сертификати, издадени от компетентните полски органи, доказващи, че притежателят им е упражнявал професията “акушерка” ефективно и законосъобразно в продължение на периоди, както следва: а) диплома за степен “бакалавър” по акушерство (dyplom licencjata poloz?nictwa) - най-малко за 3 последователни години през петте години, които предхождат датата на издаване на сертификата; б) диплома за акушерка (dyplom poloz?nej) с образование, което е получено след завършване на средно образование, в професионално медицинско училище - най-малко за 5 последователни години през седемте години, които предхождат датата на издаване на сертификата.

8. В Чешката република

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Чешката република удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като чешките професионални квалификации за акушерки относно достъпа до и упражняването на професията “акушерка”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Чешката република тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

9. В Естония

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Естония удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като естонските професионални квалификации за акушерки относно достъпа до и упражняването на професията “акушерка”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Естония тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

10. В Латвия

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Латвия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като латвийските професионални квалификации за акушерки относно достъпа до упражняването на професията “акушерка”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Латвия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

11. В Литва

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Литва удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като литовските професионални квалификации за акушерки относно достъпа до упражняването на професията “акушерка”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Литва тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

12. В Словакия

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бивша Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словакия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словашките професионални квалификации за акушерки относно достъпа до упражняването на професията “акушерка”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Словакия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

13. В Словeния

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бивша Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словения удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словенските професионални квалификации за акушерки относно достъпа до упражняването на професията “акушерка”, и

б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Словения тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

Приложение № 6 към чл. 4, ал. 2

I.  Списък на доказателствата за официална квалификация на лекари с придобита специалност: (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

II. Изключения от списъка на професионални квалификации за лекари със специалност: 1. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари със специалност не отговарят на минимума от изискванията за обучение, посочени в чл. 16, те се признават за достатъчни, ако доказват обучение, което е започнало преди: a) 1 януари 1986 г. за Испания и Португалия; б) 1 януари 1981 г. за Гърция; в) 1 януари 1994 г. за Австрия, Финландия, Швеция, Исландия и Норвегия; г) 1 май 2004 г. за Чешката република, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Малта, Кипър, Полша и Унгария; д) 20 декември 1976 г. за други държави членки, когато те се придружават от сертификати, потвърждаващи, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал медицинска дейност лекар с призната специалност ефективно и законосъобразно за време най-малко еквивалентно на два пъти разликата между продължителността на специализацията в държавата членка, от която той произхожда, и минимално изискващото се обучение в съответствие с периода за обучение съгласно чл. 16.

2. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари със специалност не съответстват на посочените в т. I, те се признават за достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните органи в държава членка, удостоверяващ, че: а) са присъдени в съответствие с минимално изискващото се обучение, посочено в чл. 16, и

б) държавата членка, която ги издава, ги счита за еквивалентни с доказателствата за професионална квалификация или титли, посочени в т. I.

3. В Германия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившата Германска демократична република и не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 16, те се признават, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди 3 април 1992 г., и

б) дават право на притежателя си да упражнява професията на лекар с придобита специалност на цялата територия на Германия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи, и когато

в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал професия “лекар с придобита специалност” ефективно и законосъобразно за време най-малко еквивалентно на два пъти разликата между продължителността на обучението за придобиване на специалност, прекарано на германска територия, и минималната продължителност за обучение, включена в списъка за наименованията на учебните програми за придобиване на медицинска специалност.

4. В Испания

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са били присъдени в Испания преди 1 януари 1995 г. и не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в чл. 16, те се признават като достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните испански органи, удостоверяващ, че притежателят му е завършил специфичното си професионално обучение, организирано в рамките на разпоредбите, включени в Кралски декрет 1497/99.

5. В Люксембург

Когато е представена люксембургска диплома, гарантирана от закона от 1939 г., отнасящ се до присвояването на академичните и университетските степени (титли) - “доктор”, “доктор по медицина, по хирургия и акушерство”, осъществявано от Държавната изпитна комисия на Люксембург.

6. В Дания

Когато е представена датска диплома, гарантирана от закона и присъждана от Факултета по медицина към Датския университет от 20 декември 1976 г. в съответствие с Декрета на Министерството на вътрешните работи от 14 май 1970 г.

7. В Чешката република

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните чешки органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Чешката република като чешката професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията “лекар с придобита специалност”, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Чешката република най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

8. В Естония

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Естония като естонската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита медицинска специалност, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита медицинска специалност на територията на Естония най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

9. В Латвия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Латвия като латвийската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита медицинска специалност, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита медицинска специалност на територията на Латвия най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

10. В Литва

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Литва като литовската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита медицинска специалност, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита медицинска специалност на територията на Литва най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

11. В Словакия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словашки органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словакия като словашката професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита специалност, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита специалност на територията на Словакия най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

12. В Словения

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бивша Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словенски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словения като словенската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита специалност, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита специалност на територията на Словения най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

III. Списък на доказателствата за официална професионална квалификация на общопрактикуващи лекари: 1. Когато гражданин на държава членка упражнява дейностите на общопрактикуващ лекар в друга държава членка, покрит от своята национална система за социално осигуряване, без да притежава доказателство за професионална квалификация съгласно разпоредбите на чл. 11 и 16, права да упражнява професията на общопрактикуващ лекар се признават, ако: а) той или тя са имали правата да упражняват професията си към 31 декември 1994 г. в друга държава членка, и

б) той или тя могат да упражняват дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на националната система за социално осигуряване.

2. Когато доказателствата за професионална квалификация на общопрактикуващ лекар не отговарят на минималните изисквания за обучение в съответствие с разпоредбите, посочени в чл. 15, тези доказателства се признават като достатъчно доказателство, когато: а) доказват обучение, което е започнало преди 31 декември 1994 г., и

б) дават право на притежателя си да упражнява професията на общопрактикуващ лекар, покрит от националната схема за социално осигуряване.

IV. Наименование на курсове за обучение по специализирана медицина (специализация)

Приложение № 7 към чл. 4, ал. 2

I.  Списък на доказателства за професионалната квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност

(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

II. Изключения от Списъка на официални професионални квалификации на лекари по дентална медицина с придобита специалност: 1. Когато доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина” не отговарят на минимума от изисквания за обучение, посочени в чл. 16, те се признават за достатъчни, ако държавите членки са ги издали преди датата в т. I, колона 4 (въвеждането на Директива 78/687/ЕЕС) и ако се придружават от сертификат, удостоверяващ, че притежателят му законосъобразно и ефективно е упражнявал професията “лекар по дентална медицина” с призната специалност за период от време, еквивалентен на два пъти разликата от продължителността на обучението по специалността, получено в държавата членка, от която произхожда притежателят, и минимално изисквания срок за обучение, включен в наредбата по чл. 16.

2. Когато доказателствата за професионална квалификация или названията не са в съответствие с посочените в т. I, те се признават като достатъчно доказателство, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните власти, доказващ, че: а) доказателствата за професионална квалификация “лекар по дентална медицина” с призната специалност са издадени на базата на минималните изисквания за обучение, посочени в чл. 16, и

б) професионалната квалификация се счита за еквивалентна на посочената в т. I.

3. В Германия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина, придобити на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в наредбата по чл. 16, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди 3 октомври 1990 г., и когато

б) дават право на притежателя си да упражнява професията “лекар по дентална медицина” с призната специалност на цялата територия на Германия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски власти, и когато

в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал професията “лекар по дентална медицина с призната специалност” ефективно и законосъобразно за време най-малко еквивалентно на два пъти разликата между продължителността на обучението за придобиване на специалност, прекарано в държавата членка, от която произхожда, или в друга държава членка, от която той идва, и минималната продължителност за обучение, включена в наредбата по чл. 16.

4. В Естония

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Естония като естонските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията “лекар по дентална медицина с призната специалност”, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Естония най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

5. В Латвия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Латвия като латвийските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията “лекар по дентална медицина с призната специалност”, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Латвия най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

6. В Литва

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Литва като литовските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията “лекар по дентална медицина с придобита специалност”, и

б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Литва най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

7. В Словения

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност са придобити на територията на бившата Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словенски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словения като словенските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията “лекар по дентална медицина с придобита специалност”, и

Приложение № 8 към чл. 19, ал. 2

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

УДОСТОВЕРЕНИЕ №...

На основание чл. 19, ал. 2 от Наредбата за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и удостоверение № ... от ………... г. за признаване на висше образование, издадено от министъра на образованието и науката, ПРИЗНАВАМ: професионална квалификация по професията... на...

(име, презиме, фамилия, ЕГН или ЛНЧ или № на документа за самоличност, дата и място на раждане, гражданство)

Г-н/г-жа... е завършил/а...

(специалност) и професионална квалификация...

(степен на висшето образование) в...

(наименование на чуждестранното висше училище, издало документа; държавата) в...

(наименование на институцията, издала документа; държавата) и е включен/а в списъка по чл. 185 от Закона за здравето под №…... от………... г.

Удостоверението служи за упражняване на медицинска професия на територията на Република България.

София, ...

(дата на издаване) Министър: Приложение № 9 към чл. 19, ал. 2

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

УДОСТОВЕРЕНИЕ №...

На основание чл. 19, ал. 2 от Наредбата за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия

ПРИЗНАВАМ: 1. Придобита специализация по...

(медицинска специалност от номенклатурата на специалностите на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето) ...

(наименование на институцията, издала документа; държавата)

2. Проведено продължаващо обучение по... ...

(наименование на институцията, издала документа; държавата) на...

(име, презиме, фамилия, ЕГН или ЛНЧ или № на документа за самоличност, дата и място на раждане, гражданство)

Г-н/г-жа... е завършил/а...

(специалност) и професионална квалификация...

(степен на висшето образование) в...

(наименование на висшето училище, издало документа; държавата) в...

(наименование на институцията, издала документа; държавата)

Удостоверението служи за упражняване на медицинска професия на територията на Република България.

София,...

(дата на издаване) Министър: