Постановление № 160 от 23 юли 2003 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 160 ОТ 23 ЮЛИ 2003 Г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Правилникът за прилагане на Закона за държавните помощи, приет с Постановление № 140 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 68 от 2002 г.), се отменя.

За министър-председател: Лидия Шулева

За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за държавните помощи

Раздел I

Общи положения Чл. 1. (1) С правилника се уреждат условията и редът за предоставяне на помощите, които могат да бъдат приети за допустими по смисъла на закона, производството пред Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък „комисията", по разрешаването и контролирането на предоставянето на помощи, както и наблюдението и координацията за осигуряване на прозрачност на държавните помощи, осъществявани от министъра на финансите.

(2) Правилникът се прилага и по отношение на държавните помощи, предоставяни на предприятията, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес.

Раздел II

Държавна помощ за малки и средни предприятия Чл. 2. Държавна помощ за малки и средни предприятия се разрешава за инвестиции в материални и нематериални активи, за консултантски и други услуги и дейности, при условие че: 1. помощта се отпуска за подобряване дейността на предприятието; 2. помощта е необходима за постигане на конкретен икономически резултат, обоснован в подаденото до комисията уведомление; 3. помощта е пропорционална — нейният размер е съотносим със средствата, необходими за реализиране на проекта; 4. предприятието е независимо в пазарната си политика.

Чл.3. (1) Приемливи разходи за малки и средни предприятия са разходите за: 1. инвестиции в дълготрайни материални активи (земя, сгради, машини, съоръжения); 2. инвестиции в нематериални активи (разходи по придобиване на технологии, включително придобиване на патентни права, лицензии, ноу-хау или непатентовани технически познания); 3. заплати на персонала за новосъздадени работни места; 4. консултантски услуги; 5. наем, създаване и поддържане на щандове при участие в панаири.

(2) Приемливите разходи за малки и средни предприятия от отрасъл транспорт не включват разходите за транспортните съоръжения и транспортното оборудване, с изключение на разходите за железопътно подвижно оборудване.

Чл. 4. (1) За държавна помощ за малки и средни предприятия в целеви райони по смисъла на чл. 4, т. 1 от закона помощта не може да надвишава 50 на сто нетен еквивалент плюс 15 на сто брутен еквивалент от общите приемливи разходи на проекта, при условие че: 1. общият нетен интензитет не надвишава 65 на сто; 2. поддържането на инвестицията е за не по-малко от 5 години; 3.минималното ниво на самофинансиране на инвестицията от предприятието е не по-малко от 25 на сто от общите приемливи разходи на проекта.

Чл. 5. Държавна помощ за малки и средни предприятия, предназначена за инвестиции в дълготрайни материални активи и в нематериални активи, е допустима, ако общият нетен интензитет на помощта не надвишава 50 на сто нетен еквивалент плюс 15 на сто брутен еквивалент от приемливите разходи, изчислени по реда на чл. 8.

Чл. 6. Държавна помощ за текущи разходи на малки и средни предприятия е допустима единствено при условията и по реда на чл. 30 и 31 под формата на оперативна помощ.

Чл. 7. Държавна помощ за малки и средни предприятия, предназначена за защита и опазване на околната среда, се разрешава при условията и по реда на раздел III.

Чл. 8. (1) Интензитетът на допустимата помощ по този раздел се изчислява съответно като процент от приемливите разходи на инвестицията или като процент от разходите за работна заплата на персонала за новосъздадените с въвеждането на инвестицията работни места, или като комбинация от тях, при условие че интензитетът на помощта не надвишава максимално допустимия размер.

(3)В случаите, в които помощта е изчислена на базата на броя на създадените работни места, сумата на помощта се определя като процент от разходите за заплати за тях за двугодишен период, при положение че: 1. работните места са свързани с осъществяването на проект за инвестиции в материални или нематериални активи и са създадени в рамките на 3 години след завършването на проекта; 2. инвестиционният проект води до нетно увеличаване броя на работните места в предприятието — получател на помощта, в сравнение със средната стойност за предходните 12 месеца, и

3. създадените работни места бъдат запазени най-малко за 5 години.

Раздел III

Държавна помощ за защита и опазване на околната среда Чл. 9. (1) Държавна помощ за инвестиции с цел привеждане в съответствие с изискванията на нови или с изменение на съществуващи нормативни актове по околната среда се разрешава, при условие че: 1. приемливите разходи са стриктно ограничени до допълнителните разходи за инвестиции в земя, сгради, оборудване и нематериални активи (включително внедряване на най-добрите налични техники), необходими за привеждане в съответствие с изискванията на задължителната нормативна уредба и/ или за изпълнението на мерки за подобряване качеството на околната среда; приемливите разходи се изчисляват в нетен еквивалент от доходите, придобити от всяко увеличение на капацитета, от икономията на разходите и от допълнителното спомагателно производство за първите 5 години от съществуването на инвестицията; 2. инвестиционната помощ за малки и средни предприятия е за привеждане в съответствие с изискванията на нови нормативни актове по околната среда и се представя в 3-годишен период от приемането им; разрешеният интензитет е до 15 на сто в брутен еквивалент от общите приемливи разходи; 3. разрешеният интензитет на инвестиционната помощ за подобряване дейността на предприятието в съответствие със съществуващи норми по околната среда е до 60 на сто от приемливите разходи за инвестиции (максимално допустимият размер на интензитета за регионална помощ, определен за целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона, плюс 10 на сто) в брутен еквивалент.

(2) Инвестиционна помощ за ефективно използване на енергията, за използване на възоб-новяеми източници и за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия се разрешава, при условие че: 1. приемливите разходи са стриктно ограничени до допълнителните разходи за инвестиции в земя, сгради, оборудване и нематериални активи (включително внедряване на най-добрите налични техники), необходими за привеждане в съответствие с изискванията на задължителните норми по околна среда и/или за изпълнението на мерки за подобряване качеството на околната среда; приемливите разходи се изчисляват в нетен еквивалент от доходите, придобити от всяко увеличение на капацитета, от икономията на разходите и от допълнителното спомагателно производство за първите 5 години от съществуването на инвестицията; 2. допълнителните разходи при използване на възобновяеми източници или при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия са определени като допълнителни в сравнение с разходите на инсталациите, произвеждащи енергия по традиционен начин; 3. разрешеният интензитет на инвестиционната помощ за ефективно използване на енергията, за използване на възобновяеми енергийни източници и за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия е до 60 на сто от общите приемливи разходи (максимално допустимият размер на интензитета за регионална помощ, определен за целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона, плюс 10 на сто) в брутен еквивалент.

Чл. 10. (1) Помощ за ликвидиране замърсяванията на почвата или на надземните или подземните води вследствие на промишлени площадки се предоставя, когато лицето, отговорно за замърсяването, не може да бъде идентифицирано или то не може да поеме разходите. В тези случаи помощ може да получи лицето, отговарящо за рехабилитацията на терена.

Чл. 11. (1) Помощ за преместване на предприятие се предоставя, при условие че: 2.предприятието прилага задължителните норми по околна среда за района, в който е преместено.

(2) Приемливите разходи са ограничени само до разходите, свързани с преместването.

(3) При изчисляването на разходите, свързани с преместването, се вземат предвид сумите, получени от продажбата или отдаването под наем на изоставения при преместването терен, платените обезщетения в случай на отчуждаване и разходите, свързани с покупката на земя, строителството или закупуването на нов завод със същия капацитет като този, който е бил напуснат.

(4) При изчисляване на разходите по ал. 3 могат да бъдат взети предвид и всякакви други печалби за местещото се предприятие, като например подобряване на технологията или отчетността вследствие на преместването.

(5) При изчисляване на приемливите разходи при предоставянето на помощ за защита и опазване на околната среда не се вземат предвид инвестиции, свързани с увеличаване на производствения капацитет.

Чл. 12. Помощ за консултантски и други услуги се предоставя съгласно условията на раздел II.

Чл.13. Предоставянето на оперативна помощ е допустимо в следните форми: 1. оперативна помощ за прилагане на щадящи околната среда методи и технологии за управление на отпадъците и за ефективно използване на енергията, при която помощта се ограничава стриктно до компенсиране на допълнителните разходи, сравнени с пазарните цени на подобни продукти и услуги, при условие че: а) тази помощ има временен характер до 5 години и е намаляваща; б) интензитетът й достига до 100 на сто от допълнителните разходи през първите 5 години, като в края на този период трябва да се сведе до нула; в) интензитетът й през първите 5 години не надвишава 50 на сто от допълнителните разходи в случаите, когато помощта не е намаляваща; 2. оперативна помощ под формата на преотстъпване или намаляване на данъчни задължения, свързани с опазване на околната среда, при която отписването се извършва в случай на въвеждането на нов данък в действащ отрасъл или за продукт, по отношение на който е извършено хармонизиране на данъчното законодателство; разпоредбите се прилагат към съществуващите данъци, ако те имат положителен ефект по отношение опазването на околната среда; може да се разрешават отстъпки на заинтересуваните фирми, когато данъците са въведени или са необходими данъчни облекчения поради настъпили значителни изменения в икономическите условия, които поставят предприятията в неизгодно положение; 3. оперативна помощ за използване на въ-зобновяеми енергийни източници, при която приемливи са разходите, които покриват разликата между производствените разходи за използване на възобновяеми енергийни източници и пазарната цена на тази енергия; такава помощ е допустима единствено при износване на машините; при определяне размера на оперативната помощ се взема предвид цялата инвестиционна помощ, предоставена на съответното предприятие и свързана с новия завод; комисията може да разреши оперативна помощ, по-голяма от размера на инвестицията, когато общите разходи след износване на съоръженията са все още по-високи от пазарните цени на енергията; 4. оперативна помощ за комбинирано производство на електрои топлоенергия, при която помощта се предоставя на предприятия, произвеждащи и разпространяващи електрои топлоенергия за обществено потребление, когато разходите за производството им надвишават пазарните цени; оперативната помощ може да бъде предоставяна и за индустриална употреба на комбинирано производство на електрои топлоенергия, когато може да бъде доказано, че производствените разходи на единица енергия, произвеждаща такава енергия, надвишават пазарната цена на единица конвенционална енергия.

Раздел IV

Държавна помощ за стимулиране на заетостта Чл. 14. Държавна помощ за стимулиране на заетостта е допустима, при условие че помощта е свързана със създаването на нови работни места за лица, които никога не са имали работа или са останали безработни.

Чл. 15. (1) Схемите за помощ за създаване или насърчаване на заетост могат да бъдат разрешени при следните условия: а) за помощи в райони по чл. 4, т. 1 от закона—с 15-процентни пункта брутен интензитет и при условие, че общият нетен интензитет не надвишава 75 на сто; б) за помощи в райони по чл. 4, т. 3 от закона—с 10-процентни пункта брутен интензитет и при условие, че общият нетен интензитет не надвишава 30 на сто.

(3)Ставките по ал. 1 се прилагат към интензитета на помощта, изчислена като процент от разходите за работни заплати за две години, ако: 1. новосъздадените работни места представляват нетно нарастване на броя работници в сравнение със средната стойност за предходните 12 месеца и в предприятието, и в обединението; 2. новосъздадените работни места бъдат запазени най-малко за три години, а когато се отнася за малко или средно предприятие—за две години; Чл. 16. (1) Схеми за помощ за назначаване на работници в неравностойно положение и на работници с призната степен на инвалидност се разрешават само ако отговарят на условията по чл. 15.

1. създадената заетост да води до нетно нарастване на броя на заетите служители, освен когато: а) освободените работни места са били овакантени доброволно; б) освободените работни места са вследствие на законосъобразно уволнение за неспазване на трудовата дисциплина; 2. трудовите договори са за период най-малко 12 месеца.

Чл. 17. Схеми за помощ за назначаване на работници с призната степен на инвалидност могат да бъдат одобрени, ако заедно с помощта по чл. 16 не надвишават нивото, необходимо за компенсиране на намалената работоспособност, причинена от степента на инвалидност, и покриват някой от следните разходи: 1. за адаптиране на работни места; 2. за персонал, зает изключително в подпомагане на наетите работници с призната степен на инвалидност; 3. за адаптиране на работни инструменти към специфичните изисквания на степента на инвалидност.

Чл. 18. Държавна помощ за създаване на нови работни места, свързана с нови инвестиции в предприятието, е допустима като регионална помощ по раздел VII.

Чл. 19. Държавна помощ за поддържане на работни места за предприятия, които могат да бъдат оздравявани или преструктурирани, е допустима при условията и по реда на раздел V.

Чл. 20. Не се считат за държавна помощ по този раздел общите нормативни или административни мерки, предназначени за професионално обучение или производствена практика на ученици и студенти, както и мерките, насочени към обучение за намиране на работа на лица с призната степен на инвалидност и на социално слаби лица.

Раздел V

Държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение Чл. 21. (1) Държавна помощ за оздравяване на предприятия в затруднение е допустима, при условие че: 5.помощта е ограничена до минималния размер на средствата, необходими за функционирането на предприятието получател като участник на пазара за времето, за което е разрешена помощта (например до сумите за заплати и редовни доставки на суровини).

Чл. 22. (1) Държавна помощ за преструктуриране на предприятие в затруднение се разрешава, при условие че: 1. помощта е за реорганизация и рационализация на дейността и обикновено включва оттегляне от губеща дейност и преструктуриране на онези съществуващи дейности, които могат да станат отново конкурентоспособни; 2. помощта се получава еднократно за период 10 години; повторна помощ за преструктуриране на същото предприятие в рамките на този период може да бъде одобрена само когато планът за преструктуриране, въз основа на който е отпусната първата помощ, не е могъл да бъде изпълнен поради настъпването на обстоятелства, които по никакъв начин не са могли да бъдат предвидени по време на съставянето му; срокът започва да тече от момента на приключването на оздравителния период или от прекратяването на действието на плана за преструктуриране; 3. помощта се предоставя под формата на: а) парични и/или апортни вноски за увеличаване капитала на предприятието; б) опрощаване на дългове, заеми или активирани гаранции по заеми; в) освобождаване от законоустановени данъци или вноски за социално осигуряване; г) получаване на държавна или общинска гаранция по заеми; (2) В случаите на помощ от държавата или от общините за компенсиране на социални разходи по преструктурирането, включително освобождаване на работници или служители, които разходи съгласно действащото трудово законодателство трябва да се поемат от предприятието в затруднение, размерът и интензитетът на помощта следва да бъдат ограничени до строго необходимия минимум.

(3) В отраслите, в които се наблюдава структурно свръхпроизводство в национален мащаб, планът за преструктуриране следва да допринася, пропорционално на получената помощ, за подобряването на пазарната среда посредством необратимото намаляване на производствения капацитет.

(4) След преценка на съответния пазар комисията може да проучи включването на компенсаторни мерки в плана дори и в отрасли, в които не се наблюдава структурно свръхпроизводство.

Чл. 23. Предприятието — получател на помощта, трябва да приложи изцяло приетия от комисията план за преструктуриране, както и да изпълни всички други задължения, постановени в нейното решение. Всеки, който предоставя държавна помощ по този раздел, е длъжен на всеки 6 месеца или при поискване да уведоми министъра на финансите за хода на изпълнението на плана за преструктуриране. При отклонение от одобрения план министърът на финансите уведомява комисията.

Раздел VI

Държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност Чл. 24. Държавна помощ за фундаментални научни изследвания е допустима за извършване на изследователска дейност, насочена към разширяването на научно-технически познания, които не са свързани с промишлени или търговски цели, като резултатите от тези изследвания се предоставят свободно на всички интересуващи се и при нормални пазарни условия.

Чл. 25. Държавна помощ за изследователска дейност е допустима за приложни изследвания, резултатът от които е придобиване на нови познания и тяхното използване за разработване на нови или значително подобряване на съществуващи продукти, за разработване на нови или усъвършенстване на съществуващи технологии или услуги.

Чл. 26. (1) Държавна помощ за допазарна изследователска дейност е допустима за разработване на план, схема или чертеж на нови продукти, методи или услуги, видоизменени или подобрени, за да бъдат продавани или използвани, както и създаването на първи прототип, който не би могъл да бъде продаван. Дейността може да включва формулировка на концепция и чертеж на други продукти, методи или услуги и първоначални демонстрационни или пилотни проекти, които не могат да бъдат използвани за промишлена или търговска употреба.

(2) Държавна помощ за допазарна изследователска дейност не се предоставя за постоянни или периодични промени на продуктите, производствените линии, производствените процеси и други операции в ход, дори ако подобни промени представляват подобрения.

Чл. 27. При изчисляване интензитета на помощта по чл. 24, 25 и 26 приемливи са следните разходи: 1. за заплащане възнагражденията на персонала, работещ единствено в сферата на научната дейност; 2. за инструменти, оборудване, земя и помещения, използвани единствено и постоянно за научната дейност; 3. за заплащане на консултантски и други подобни услуги, използвани единствено за научната дейност, включително техническо познание, патенти и хонорари на външни консултанти; 4. допълнителни разходи вследствие на научната дейност; 5. други текущи разходи като материали, помощни средства и сходни продукти, свързани с научната дейност.

Чл. 28. (1) Брутният интензитет на държавната помощ по този раздел се определя, както следва: 1. за помощта по чл. 24 — до 100 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта за всички предприятия; 2. за помощта по чл. 25: а) за големи предприятия — до 50 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта; б) за малки и средни предприятия — до 60 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта; в) за предприятия, функциониращи в целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона — до 60 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта; 3. за помощта по чл. 26: а) за големи предприятия—до 25 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта; б) за малки и средни предприятия—до 35 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта; в) за предприятия, функциониращи в целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона — до 35 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта.

(2) За големи предприятия помощта за придобиване на патент или технология не може да надвишава 25 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а за малки и средни предприятия и за предприятия, функциониращи в целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона—35 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта.

Раздел VII

Държавна помощ за регионално развитие Чл. 29. (1) Държавна помощ за регионално развитие е насочената към подпомагане на първоначални инвестиции и откриване на нови работни места, свързани с тези инвестиции, с цел насърчаване развитието на определен район на Република България.

(4)Приемливите разходи при помощта за първоначална инвестиция, изчислена като процент от стойността на общата инвестиция, са: 1. разходите за материални активи—инвестиции в земя, сгради, фабрики и машини за създаване на ново или разширяване на дейността на вече действащо предприятие или при фундаментална промяна на произвежданите стоки или на производствения процес; в отрасъл транспорт разходите за транспортно оборудване не са приемливи; 2. частта от разходите за нематериални активи, свързана с трансфер на технологии чрез придобиване на патенти, лицензии, за ноу-хау и непатентовани ноу-хау; тези разходи са ограничени до 25 на сто от стойността на материалните активи.

(5) Активите по ал. 4 следва да бъдат: 1. използвани единствено от предприятието получател; 2. разглеждани като амортизируеми активи; 3. закупени от трети страни при нормални пазарни условия; 4.включени в активите на предприятието получател най-малко за 5-годишен срок.

(9) Инвестициите и свързаните с тези инвестиции новооткрити работни места трябва да бъдат поддържани не по-малко от 5 години в предприятието получател, като минималното участие на получателя на помощта по проекта не може да бъде по-малко от 25 на сто от същия проект.

Чл. 30. В изключителни случаи е допустима и оперативна помощ за намаляване текущите разходи на предприятието за изплащане на възнаграждения, работни заплати, компенсиране на документирани транспортни разходи в отдалечени и слабо населени райони, наеми и други консумативи, при условие че: Чл. 31. (1) Интензитетът на помощта по този раздел се определя, както следва: 1. за големи предприятия, функциониращи в целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона — до 50 на сто от нетния еквивалент на помощта; 2.за малки и средни предприятия, функциониращи в целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона—до 50 на сто от нетния еквивалент на помощта плюс 15 на сто в брутно изражение.

(3) Нетният еквивалент на допустимата помощ се изчислява по методика съгласно приложение № 1.

Раздел VIII

Държавна помощ за обучение Чл. 32. (1) Държавна помощ за обучение е допустима, при положение че обучението (общо и специално) на работници от едно или повече предприятия или отрасъл на промишлеността намалява разходите на предприятието за обучение на персонала за придобиване на нови умения.

(2) Приемливи разходи за обучение са разходите за: 3. пътуване на обучаваните и обучаващите; 4. заплащане на амортизационните отчисления за инструментите и оборудването, използвани предимно по проекта за обучение; 5. управление на обучението; 6. заплащане на консултантските услуги, свързани с проекта на обучение.

(3) Помощта за обучение е приложима във всички отрасли.

Чл. 33. Брутният интензитет на помощта по чл. 32 се определя, както следва: 1. за общо обучение на работници или служители: а) на големи предприятия—до 50 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а ако са и в целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона—до 60 на сто; б) на малки и средни предприятия — до 70 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а ако са и в целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона — до 80 на сто; 2. за специално обучение на работници и служители: а) на големи предприятия—до 25 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а ако са и в целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона—до 35 на сто; б) за работници и служители на малки и средни предприятия—до 35 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, а ако са и в целеви райони по чл. 4, т. 1 от закона—до 45 на сто; 3. за обучение в областта на морския транспорт независимо дали се предоставя за общо или за специално обучение—до 100 на сто от стойността на общите приемливи разходи на проекта, при положение че обучаваният не е член на екипажа на кораба, но е извънщатен негов служител, и обучението се провежда на борда на кораб, вписан в българския корабен регистър.

Раздел IX

Минимална помощ Чл. 34. (1) Размерът на минималната помощ, определен в чл. 1, ал. 6 от закона, се изчислява, като: 1. в размера на субсидията се включат законоустановените такси, данъци и другите фискални задължения, дължими от получателя на помощта; 2.всяка друга форма на помощ (кредит, държавна гаранция и др.) се преизчислява до равностойност на паричен еквивалент.

(2) Минималната помощ е допустима за всички предприятия независимо от тяхната големина и пазарна сила.

(3) Получаването на минимална помощ не е пречка за получаване на други помощи.

(4) Всеки, който предоставя минимална помощ, е длъжен да уведоми в срок до 5 дни след предоставянето й министъра на финансите по реда на чл. 104.

Раздел X

Комбиниране на държавни помощи от различни източници и по различни схеми Чл. 35. При комбиниране на помощи по различни схеми за регионална помощ общият размер на предоставените помощи от едни и същи или от различни органи или лица не може да надвишава максималния размер на помощта, определен в чл.31,ал.1.

Чл. 36. При комбиниране на регионална помощ или помощ за други цели общият размер на предоставените помощи не може да надвишава максималния интензитет на съответната помощ, определен в този правилник.

Раздел XI

Държавна помощ за въгледобива Чл. 37. Помощите, отпускани на предприятия в областта на въгледобива, се оценяват при условията и по реда на този раздел.

Чл. 38. (1) Помощта за въгледобивната промишленост може да бъде съвместима със закона само ако е съобразена с чл. 39 — 43, без да се засягат схемите за държавна помощ за научни изследвания и технологично развитие, за опазване на околната среда и за обучение.

(2) Помощта може да покрива само разходи, свързани с въгледобива, за: 1. производство на електричество; 2. комбинирано производство на топлоенергия и електричество; 3. производство на кокс и загряване на доменните пещи в стоманодобивната промишленост.

Чл. 39. Помощ, предназначена да покрие текущите производствени разходи на производствени единици, чиито дейности се съкращават, може да бъде съвместима със закона само ако отговаря на следните условия: 5. помощта не води до никакво нарушение на конкуренцията на пазара на електричество, на пазара на комбинираното производство на топлоенергия и електричество, на пазара на производството на кокс и на пазара на стомана.

Чл. 40. (1) Помощ за предприятие или група от предприятия може да бъде одобрена като съвместима със закона само ако допринася за поддържане на достъпа до запасите от въглища. Едно предприятие може да получи помощ само по едно от условията по ал. 2 и 4. Натрупване на помощ по ал. 2 и 4 е недопустимо.

(2) Помощ за покриване на разходи, свързани с първоначална инвестиция, може да бъде обявена за съвместима със закона само ако отговаря на условията по чл. 39, т. 3, 4 и 5, както и на следните условия: 1. помощта е насочена към съществуващи предприятия, които не са получавали помощ или които са получили одобрена от комисията помощ съгласно чл. 39 и са показали, че са в състояние да постигнат конкурентоспособно положение спрямо цените на въглища с подобно качество от трети страни; 2. предприятията са изработили план за действие и финансов план, показващи, че предоставената помощ за въпросния инвестиционен проект ще осигури икономическа жизненост на тези предприятия; 3. предвижданата помощ и действително предоставената помощ не надвишават 30 на сто от общите разходи на съответния инвестиционен проект, което ще даде възможност на предприятието получател да стане конкурентоспособно по отношение цените на въглища с подобно качество от трети страни.

(3) Предоставената в съответствие с ал. 2 помощ е платима еднократно или на части в течение на няколко години и не може да бъде изплащана след 31 декември 2010 г.

(4)Помощ, планирана за покриване на производствени загуби, може да бъде обявена за съвместима със закона само ако отговаря на условията по чл. 39, т.2 — 5, както и на следните условия: 1. дейността на съответното предприятие или група предприятия съставлява част от плана за достъп до запасите от въглища; 2. помощта ще бъде предоставена на предприятията, които ще дадат най-добрите икономически резултати от гледна точка на нивото и вида на производствените разходи и в рамките на количеството местни въглища, които ще се произведат съобразно плана по т. 1.

Чл. 41. (1) Общият размер на помощта, предоставена на въгледобива съгласно чл. 39 и чл. 40, ал. 4, трябва да следва низходяща тенденция, водеща към значително намаление на въгледобива. Не се предоставя помощ по чл. 39 за редуциране на дейност след 31 декември 2007 г.

(2) За всяка година след 2003 г. общият размер на помощта за въгледобива, предоставена съгласно чл. 39 и 40, не може да надвишава размера на помощта, разрешена за 2001 г.

Чл. 42. (1) Държавна помощ за покриване на извънредни разходи на предприятия, извършващи в момента или извършвали преди това дейност, свързана с въгледобива, която им позволява да покриват разходи, произтичащи или произтекли от рационализация и преструктуриране на въгледобива, несвързани с текущото производство (наследени пасиви), може да бъде призната за съвместима със закона, при условие че изплатената помощ не надвишава тези разходи. Такава помощ може да се използва за покриване на разходи, направени само от предприятия, които извършват или са извършвали преструктуриране, т. е. разходи, свързани с възстановяване на околната среда на бивши въгледобивни обекти.

(2) Категориите разходи, произтичащи от рационализация и преструктуриране на въгледобива, са описани в приложение № 2.

Чл. 43. (1) Разрешеният размер на помощта, предоставяна съгласно която и да е от разпоредбите на този раздел, се изчислява, като се взема предвид предоставената помощ за същите цели чрез всеки друг национален ресурс под каквато и да е форма.

(2) Всяка помощ, получена от предприятията, трябва да бъде отразена в отчета за приходите и разходите като отделна позиция на приходната част. Когато предприятие, получаващо помощ, предоставена съгласно този раздел, работи не само в областта на въгледобива, но извършва и друга икономическа дейност, предоставените средства ще бъдат предмет на отделно счетоводно отчитане, така че финансовите постъпления по този раздел да могат да бъдат ясно установени. Средствата, получени като помощ, трябва да бъдат управлявани по начин, който не дава възможност да бъдат прехвърляни към други дейности.

Чл. 44. (1) Всеки, който предоставя помощ, следва да подаде уведомление в съответствие с чл. 7 от закона с оглед оценката на съвместимостта й с правилата на този раздел, както и на следните допълнителни правила: 1. всеки, който предоставя помощ на въгледобивната промишленост, предоставя на комисията цялата необходима информация за текущото състояние на енергетиката, за да се докаже оцененият производствен капацитет като част от плана за достъп до въглищните запаси; минималното ниво на производство, необходимо да гарантира този достъп, както и съобразно категориите помощ, предвидени в този раздел, подходящите видове помощ, имайки предвид спецификата на въгледобивната промишленост в страната; 2. производствените разходи се изчисляват в съответствие с 3-месечните общи отчети на средствата, изпратени на комисията от въгледобив-ните предприятия или от асоциации на въгледобивни предприятия; при изчисляването на производствените разходи въгледобивните предприятия прилагат определените за данъчните цели амортизационни отчисления и лихвите върху взетите назаем средства; приемливите разходи за лихви върху взетите назаем средства се основават на пазарните лихвени проценти и се ограничават до операциите, изброени в § 1, т. 23 от допълнителната разпоредба; 3.като част от уведомяването на плановете по чл. 39 и чл. 40, ал. 2 и 3 всеки, който предоставя помощ, представя на комисията цялата информация, отнасяща се до намаляване на газовете, предизвикващи парников ефект; информацията трябва да съдържа подробни данни за намаляването на отделяния газ, произтичащо от положените усилия за използване на технологии за чисто изгаряне на въглищата.

Раздел XII

Държавна помощ за корабостроенето Чл. 45. Помощите, отпускани на предприятия в областта на корабостроенето, се оценяват при условията и по реда на този раздел.

Чл. 46. (1) Производствената помощ, предоставена чрез държавни или общински ресурси под каквато и да е форма за пряко или косвено подпомагане на договори за корабостроене или преустройство на кораби, но не и за кораборемонт, може да бъде считана за съвместима с чл. 1, ал. 3 от закона само ако е в съответствие с разпоредбите на този раздел. Това условие се прилага не само за помощ, отпусната на предприятия, извършващи такива дейности, но и за предприятия със сродни производства.

Чл. 47. (1) С цел защита на отрасъла от нелоялната конкуренция на международния пазар комисията може временно да одобри защитен механизъм при следните условия: 1. помощта е с цел покриване на понесените от отрасъла значителни материални щети и се отнася за ограничен пазарен сегмент и време; 2. помощта има максимален интензитет в размер 6 на сто от стойността на договора (преди облагането с данък), който размер ще бъде в сила от датата на подписване на окончателния договор.

(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на кораб, доставен 3 години след датата на подписването на окончателния договор. В този случай максимално допустимият размер, приложим към договора, ще бъде размерът, който е в сила 3 години преди датата на доставка на кораба. Комисията може да разреши продължение на тригодишния лимит за доставка, когато се установи, че е налице едно от следните обстоятелства: 1. това е оправдано от техническата сложност на съответния индивидуален проект за строителство на кораб; 2. това е оправдано от закъснения вследствие на непредвидени прекъсвания на производството от съществен и обективен характер в работната програма на корабостроителницата, дължащи се на изключителни обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени както от предприятието, така и извън него.

Чл. 48. Предоставянето на помощ на конкретни получатели в рамките на вече одобрена от комисията схема не изисква предварително уведомяване или разрешение от комисията.

Чл. 49. (1) Помощ за покриване на обичайните разходи при намаляване на капацитет чрез общо или частично закриване на корабостроителници, кораборемонтни или преустройващи корабите предприятия може да се счита съвместима със закона, при условие че намаляването на капацитета е действително и необратимо.

(2) Приемливите разходи за помощта по ал. 1 са: 1. плащанията на работници, останали без работа или пенсионирани преди пенсионна възраст; 2. стойността на консултантските услуги за работници, на които им предстои да останат без работа, за безработни или пенсионирани преди пенсионна възраст, включително плащания, извършени от корабостроителници за улесняване изграждането на малки предприятия, които са независими от корабостроителниците по ал. 1 и чиято основна дейност не е корабостроене, кораборемонт или преустройство на кораби; 3. плащанията на работници за професионална преквалификация; 4. разходите за развитие на корабостроителници, за техните сгради, инсталации и инфраструктура, които ще се използват за цели, различни от посочените в § 1, т.22 — 26 от допълнителната разпоредба.

Чл. 50. (1) За предприятия, които изцяло прекратяват дейността си, свързана с корабостроене, кораборемонт или преустройство на кораби, мерките, които могат да бъдат приети за съвместими със закона, са следните: 1. помощ в размер, който не надвишава по-високата от следните две стойности, определени в доклад на независими консултанти: а) остатъчната стойност на инсталациите, като се изключва частта от всякаква преоценка на активите след 1 януари 1991 г., превишаваща националния темп на инфлация; б) частта от постоянните разходи, отнасящи се до инсталациите за период от 3 години, намалена с евентуалните приходи, които подпомаганото предприятие ще извлече от тяхното закриване; 2. помощ под формата на кредити или гаранции по кредити за оборотен капитал, необходим за подпомагане на предприятието за приключване на вече поети ангажименти, при условие че това се свежда до необходимия минимум и че значителната част от работата вече е извършена.

(2) Размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат обосновани с оглед предвижданите закривания, като се вземат предвид структурните проблеми на съответния район.

(3) Размерът и интензитетът на помощта в случай на преустройство към други промишлени дейности трябва да бъдат обосновани на закона и правилата, приложими към новите дейности.

(4) Корабостроителното, кораборемонтното или корабопреустройващото предприятие, получило помощ за закриване, трябва да остане затворено за период не по-малък от 10 години. При неспазване на този срок комисията може да постанови решение по чл. 17 от закона.

Чл. 51. (1) Помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, включително финансово подпомагане, отписване на дългове, субсидирани кредити, компенсиране на загуби, държавни гаранции и данъчни облекчения, може по изключение да се счита съвместима със закона, при условие че е съобразена с разпоредбите на раздел V. В случаи на преструктуриране се вземат предвид и следните допълнителни специфични условия: 1. предприятието да не е получавало такава помощ; 2. помощта да е еднократна и да е поето ясно и недвусмислено задължение от отпускащия орган, че друга помощ няма да бъде отпускана на предприятието или неговите правоприемници в бъдеще; 3. да има реално и необратимо намаление на производството на корабостроителното, кораборемонтното или корабопреустройващото предприятие, съответстващо на нивото на отпуснатата помощ (в това отношение нивото на действителното производство в предшестващите 5 години ще бъде определящият фактор за исканото ниво на намаление на капацитета); 4. затворените мощности са били редовно използвани за корабостроене, кораборемонт или преустройство на кораби до датата на уведомлението за конкретната помощ в съответствие с чл. 56; 5. закритите мощности трябва да останат недействащи за не по-малко от 10 години след одобрението на помощта от комисията; 6. ако закритите мощности се използват отново за алтернативни цели, те трябва да бъдат независими от въпросната корабостроителница и дейностите не трябва да бъдат свързани по принцип с корабостроенето, кораборемонта или преустройството на кораби; 7. отпускащият помощта трябва да се съгласи да сътрудничи напълно с мерки за контрол, установени от комисията, включително контрол на място от независими експерти, когато е необходимо.

(2) При оценяване редовността на производството и неговото намаление комисията не взема предвид намаленията в производствата и на други предприятия от отрасъла в страната, а само нивото на действителното производство през предшестващите 5 години. Единственият случай, в който се вземат предвид намаленията в производствата на други предприятия — от отрасъла в страната, е, когато намаленията на производството в предприятията получатели са невъзможни, без да навредят на жизнеността на плана за преструктуриране. Планът за преструктуриране се представя на комисията заедно с формата за уведомление.

(3) В случай на операции за преструктуриране, продължаващи няколко години и включващи големи размери помощ, комисията може да изиска помощта да бъде изплатена на части, ако това е било предмет на предварително уведомление и одобрение от комисията.

Чл. 52. Помощ, отпусната за иновации в съществуващи корабостроителни, кораборемонтни и корабопреустройващи предприятия, може да се счита съвместима със закона до максимален интензитет на помощта в размер 10 на сто в брутно изражение, при условие че тя се отнася до промишленото приложение на доказано нови продукти и процеси, които не се използват понастоящем за търговски нужди от други производители в този отрасъл в страната и които могат да представляват риск за технологичен или промишлен провал. Условията за отпускане са следните: 1. помощта да е ограничена до подпомагане разходите за инвестиране и промишлени дейности, които са свързани изключително с иновационната част на проекта; 2. размерът и интензитетът на помощта да е ограничен до необходимия минимум, имайки предвид степента на риск, свързан с проекта.

Чл. 53. Помощ, отпусната за инвестиране с цел съживяване или модернизиране на съществуващи корабостроителници и подобряване производителността на съществуващите инсталации, когато не е свързана с финансовото преструктуриране на съответната корабостроителница, може да се счита за съвместима със закона: 1. в районите по чл. 4, т. 1 от закона и съответстващи на картата за отпускането на регионална помощ, като интензитетът на помощта не надвишава 22,5 на сто; 2. в районите по чл. 4, т. 3 от закона и съответстващи на картата за отпускането на регионална помощ, при условие че интензитетът на помощта не надвишава по-ниския между 12,5 на сто или максимално допустимия размер за регионална помощ; 3. помощта е ограничена до подпомагане на приемливите разходи, определени в раздел VII.

Чл. 54. Помощ, отпусната за покриването на разходи от корабостроителни, кораборемонтни или корабопреустройващи предприятия за проекти за изследване и развитие, може да се счита за съвместима със закона, ако е отпусната в съответствие с разпоредбите на раздел VI.

Чл. 55. Помощ, отпусната за покриване разходите на корабостроителни, кораборемонтни или корабопреустройващи предприятия за защита на околната среда, може да се счита за съвместима със закона, ако е отпусната в съответствие с разпоредбите на раздел III.

Чл.56. (1) Помощ за корабостроителни и кораборемонтни предприятия — предмет на регулиране от този раздел, подлежи на уведомяване по чл. 7 от закона, като се спазват специалните правила по ал. 2 и се представят при поискване докладите по приложение № 3.

(2) Не могат да бъдат отпуснати помощи, преди комисията да бъде уведомена и да ги разреши, когато се отнасят до: 1. всяка програма за помощ—нова или съществуваща, или всяко изменение на съществуваща програма—предмет на регулиране от този раздел; 2. всяко решение за прилагане на общо приложима програма за помощ, включително общо приложими програми за регионална помощ към предприятията—предмет на регулиране от този раздел, освен ако помощта е под минималния праг по чл. 1, ал. 6 от закона; 3. всяко индивидуално приложение на програми за помощ в случаите, посочени в чл. 49 и 51, или при изрично предвиждане от комисията в одобрението й на съответната програма за помощ.

Раздел XIII

Държавна помощ за оздравяване, преструктуриране и затваряне на предприятия от отрасъл стоманодобив Чл. 57. Помощите, отпускани на предприятия за оздравяване, преструктуриране или затваряне в областта на стоманодобива, се оценяват при условията и по реда на този раздел.

Чл. 58. Регионалната помощ за инвестиционни проекти в отрасъл стоманодобив е несъвместима с принципите на свободната конкуренция.

Чл. 59. Помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от отрасъл стоманодобив, посочени в приложение № 4, е несъвместима с принципите на свободната конкуренция.

Чл. 60. Помощ за затваряне на предприятия, посочени в приложение № 4, може да бъде съвместима със закона, когато е предназначена за изплащане обезщетения на работниците от стоманодобивни предприятия, останали без работа или при преждевременното им пенсиониране, при условие че: 1. плащанията произтичат от пълното или частичното затваряне на стоманодобивното предприятие и не са могли да бъдат предвидени; 2. помощта не надхвърля 50 на сто от размера на обезщетението, което се дължи съгласно действащото законодателство.

Чл. 61.(1) Помощта за стоманодобивни предприятия, които преустановяват производство на продукти от чугун и стомана, може да се счита съвместима със закона, при условие че стоманодобивните предприятия: 1. са юридически лица към датата на влизането в сила на закона — 20 юни 2002 г.; 2.редовно са произвеждали продукти от чугун и стомана до датата на уведомяване на конкретна помощ пред комисията; 3. не са извършвали реорганизация на производството или заводската структура след датата на влизането в сила на закона — 20 юни 2002 г.; 4. не са контролирани и не контролират, пряко или непряко, стоманодобивно предприятие или предприятие, което контролира други стоманодобивни предприятия; 5. закриват и демонтират инсталациите, използвани за производството на продукти от чугун и стомана, в рамките на 6 месеца след спиране на производството или 6 месеца след одобрението на помощта от комисията.

(2) Помощта за стоманодобивните предприятия, които изпълняват условията по ал. 1, но са контролирани или контролират, пряко или непряко, стоманодобивно предприятие, може да се счита съвместима с принципите на свободната конкуренция, при условие че: 1. предприятието, което се закрива, е фактически и юридически отделено от общата структура (субект на контрол) най-малко 6 месеца преди изплащането на помощта; 2. сметките по активите и пасивите на предприятието, което се закрива, са заверени като верни и точни от независим одитор; 3. има действително и подлежащо на проверка намаление на производствения капацитет, което да доведе до съществен благоприятен ефект за промишлеността като цяло; това намаление се изразява в намаление на производствения капацитет на продуктите от чугун и стомана и затварянето на предприятието е осъществено за период от 5 години след датата на подпомогнатото затваряне или датата на последното изплащане на помощ, одобрена съгласно този член; извършеното след посочения период намаление на производствения капацитет води до значително общо подобрение на съотношението между предлагането и търсенето на пазара.

(3) Всеки, който има намерение да предостави помощ за оздравяване и преструктуриране на фирми в затруднение от отрасъл стоманодобив и помощ за затваряне в този отрасъл, е длъжен предварително да изпрати индивидуално уведомление.

Раздел XIV

Държавна помощ за предприятия в областта на шосейния и железния транспорт и вътрешните водни пътища Чл. 62. Помощите, отпускани на предприятия в областта на автомобилния, железния и по вътрешните водни пътища транспорт, свързани с дейностите по осъществяване на превози, се оценяват по правилата в този раздел.

Чл. 63. (1) Държавни помощи за координация на транспорта са допустими, когато отговарят на едно от следните условия: 1. помощта се дава на предприятия, които поемат разходи, свързани с използваната от тях инфраструктура, докато други предприятия не понасят подобни разходи; 2. целта на помощта е да стимулира проучването и/или развиването на транспортни системи и технологии, които са икономически по-изгодни за Република България.

(2) Държавна помощ е допустима, когато се отпуска за определен срок, предназначена е да улесни развитието на вътрешния воден транспорт по р. Дунав и представлява: 1. инвестиции в инфраструктурата на вътрешноводни транспортни терминали; 2. инвестиции в неподвижни и подвижни съоръжения, необходими за товарно-разтоварните операции; 3. инвестиции с цел придобиване на нов или допълнителен транспортен тонаж чрез закупуването на нови кораби; 4.мерки за регулиране капацитета на флота по вътрешните водни пътища.

Чл. 64. (1) Държавни помощи са допустими под формата на компенсации, предоставяни в полза на транспортни предприятия за наложени задължения, свързани с извършване на услуги от обществен интерес.

Чл. 65. (1) Държавни помощи са допустими, когато се предоставят като временна мярка и целят подпомагане развитието на комбинирания транспорт.

(2) Помощите по ал. 1 включват: 1. инвестиции в инфраструктурата, или

2. осигуряване на или инвестиране в стационарни и подвижни претоварни съоръжения, или

3. инвестиции в транспортно оборудване, специално предназначено за комбиниран транспорт и използвано предимно за него, или

4. покриване на разходи за експлоатация на транзитни комбинирани транспортни линии.

(3) Държавните помощи по този член се предоставят чрез договор, сключен между компетентен държавен орган и превозвач, при условия и по ред, предвидени в закон.

Чл. 66. Компетентните органи могат да предоставят държавни помощи на транспортни предприятия. За целта те сключват договори за извършване на услуги от обществен интерес с оглед гарантиране на необходимите транспортни услуги, особено на тези, отчитащи фактори от социален и екологичен, градоустройствен и териториалноустройствен характер или предлагащи специални тарифи за някои категории пътници.

Чл. 67. Когато за отпускането на държавни помощи не се изисква задължително сключването на договор, прилагат се условията и редът съгласно съответния нормативен акт.

Чл. 68. При транспортни предприятия, които наред с изпълнението на задълженията за обществени услуги извършват и друга дейност, обществените услуги се извършват от отделни подразделения, отговарящи на следните изисквания: 1. оперативното счетоводство на всяка от тези дейности се води отделно и делът на активите, предназначени за отделните дейности, се определя в съответствие с действащото счетоводно законодателство; 2. разходите се балансират с приходи от дейността и постъпления от държавния или общинския ресурс без прехвърляне на средства между отделните видове дейности на предприятието.

Чл.69. (1) Когато компетентните органи решат да наложат, изцяло или частично, дадено задължение за обществена услуга и това може да бъде направено по повече от един начин, като при всички се осигурява определено ниво на транспортните услуги, при сходни условия се избира най-изгодният начин.

(2) Нивото на транспортните услуги се оценява, като се отчитат: 1. общественият интерес; Чл. 70. (1) Всяко задължение за поддържане на определено ниво на услугата или за предоставянето й се разглежда като икономическа неизгодност, когато намаляването на финансовата тежест в резултат на цялостно или частично преустановяване на задължение по отношение на операция или група от операции, засегнати от това задължение, надвишава намаляването на приходите като резултат от това преустановяване.

Чл. 71. Всяко задължение за осъществяване на услуга от обществен интерес при определени тарифи ще се разглежда като икономически неизгодно, когато разликата между приходите от превоза, за който е наложено задължението, и финансовата тежест на такъв превоз е по-малка от разликата между приходите, които ще бъдат генерирани от този превоз, и съответната финансова тежест, ако дейността е извършвана изцяло на търговска основа, като се отчитат както разходите на операциите, предмет на задължението, така и състоянието на пазара.

Чл.72. (1) Размерът на компенсацията се определя съгласно нормативния акт, въз основа на който са наложени или поети задълженията за извършване на услуги от обществен интерес.

Чл. 73. Размерът на компенсацията по отношение на финансови тежести от транспортните дейности, произтичащи от прилагането в пътническия транспорт на транспортни тарифи и условия, наложени в интерес на една или повече категории лица, се определя съгласно нормативния акт, въз основа на който са наложени тежестите. При липса на изрична уредба се прилагат съответно чл. 74 и 75.

Чл. 74. (1) В случай на задължение за осъществяването на услуга от обществен интерес при определени тарифи размерът на компенсацията е равен на разликата между двете суми, както следва: 1. разликата между, от една страна, продукта от очаквания брой мерни единици транспорт и съществуващата най-благоприятна тарифа, гарантираща интересите на потребителите, ако въпросното задължение не съществува, или когато няма такава, тарифата, която транспортното предприятие би използвалко, ако действа изцяло на търговска основа и отчита както разходите по въпросното опериране, така и състоянието на пазара, и от друга страна, продукта от действителния брой мерни единици транспорт и тарифата, наложена за въпросния период; 2.разликата между разходите, които биха били понесени, като се прилага или съществуващата най-благоприятна тарифа, или тарифата, която транспортното предприятие би приложило, ако работи изцяло на търговска основа, и действителните разходи по задължителната тарифа.

Чл. 75. (1) Размерът на компенсацията се определя предварително за период поне от една година, като едновременно с това се определят условията, при които се налага корекция на размера.

(2) Корекцията на размера по ал. 1 се извършва след годишното счетоводно приключване на съответното транспортно предприятие.

(3) Изплащането на определената компенсация се извършва на части, разпределени по тримесечия. Изплащането на корекциите става в срок, определен в договора или в нормативния акт.

Раздел XV

Държавна помощ за въздушния транспорт Чл. 76. (1) Помощите, отпускани на въздушните превозвачи, се оценяват по правилата на този раздел.

Чл. 77. (1) Не се допуска предоставяне на помощи, насочени към покриване на оперативни загуби.

Чл. 78. (1) Държавна помощ, предоставена във връзка с програми за преструктуриране на превозвачи, се допуска по изключение с разрешение на комисията. Помощта трябва да отговаря на следните условия: 1. част от нея да е отпусната за социални цели, насочени към повишаване производителността на работната сила; 2. да бъде част от обширна програма за преструктуриране, насочена към оздравяване на превозвача, така че да може да се очаква, че в рамките на разумен период той ще бъде жизнеспособен и ще функционира нормално без допълнителна помощ; 3. целта на програмата за помощ да не бъде увеличаване на капацитета и на предлагането на заинтересувания превозвач; 4.предоставянето на помощта да бъде с ограничена продължителност.

Чл. 79. (1) При приватизация на превозвач комисията оценява наличието на елементи на държавна помощ по следните критерии: 1. не е налице държавна помощ и не се изисква предварително уведомление, ако: а) продажбата е осъществена чрез публично предлагане, публичен търг или публично оповестен конкурс при условия, осигуряващи прозрачност и равнопоставеност; б) предприятието е продадено на купувача, предложил най-висока цена; в) заинтересуваните страни разполагат с достатъчно време за подготовка на предложения и получават цялата информация, необходима за изготвяне на точна оценка; 2. налице са елементи на държавна помощ и се изисква предварително уведомление, ако: а) продажбата е извършена чрез методи, ограничаващи конкуренцията, или когато не са налице условията по т. 1; б) продажбата е предшествана от опрощаване на дългове от държавата, от предприятия с държавно участие или от други държавни органи; в) продажбата е предшествана от превръщане на дълг в капитал или от рекапитализация; г) продажбата е осъществена при условия, които биха били неприемливи за транзакция между инвеститори при условията на свободна стопанска инициатива.

(2) Комисията преценява съвместимостта на помощ, която е елемент от приватизационен процес, според критериите по чл. 4 от закона.

Раздел XVI

Държавна помощ за морския транспорт Чл. 80. Помощите, отпускани в областта на морския транспорт, се оценяват по правилата на този раздел.

Чл. 81. (1) Държавни помощи могат да се предоставят само за кораби, вписани в регистрите на Република България.

(2) За да бъдат приети като допустими по реда на чл. 4 от закона, държавните помощи в областта на морския транспорт трябва да са свързани със: 1. гарантирането на заетостта в страната (на борд и на суша); 2. подобряване на безопасността; 3. развитието и запазването на ноу-хау и специфични знания и умения в областта на мореплаването.

Чл. 82. (1) За защита на отрасъла и на заетите в него човешки ресурси могат да се прилагат: 1. фискални мерки по отношение на корабособствениците под формата на: а) ускорена амортизация на корабите; б) освобождаване от облагане с данък печалба, реализирана от продажба на кораби, при условие че тази печалба се реинвестира в обновяване на флота на компанията; тези облекчения са ограничени до дейности, свързани с търговското корабоплаване; в) замяна на корпоративния данък с тонажен данък при условия и по ред, определени със закон; 2. социални мерки по отношение на морските лица под формата на: а) намалени осигурителни ставки за социално осигуряване на български морски лица, наети на кораби под българско знаме; б) намалени ставки на данъка върху доходите на български морски лица, наети на кораби под българско знаме.

(2) Помощта в областта на социалното осигуряване и облагането с данък на доходите на морските лица, която цели намаляване на тежестите, които понасят корабособствениците, без да се намалява нивото на социалното осигуряване, може да се счита за съвместима със закона и при максимално допустимото редуциране на задължението до нула.

Чл.83. (1) Помощта за комплектуване на корабите с екипажи се прилага предимно по отношение на корабите за далечно плаване с цел намаляване на разходите за наемане на морски лица и представлява заплащане или възстановяване на разходите за репатриране на български морски лица, наети на кораби под българско знаме.

(2) Предоставяне на помощ за покриване на заплатите в нетно изражение на морски лица е недопустима.

Чл. 84. (1) Държавната помощ за инвестиции в морския транспорт е недопустима освен при следните условия и доколкото съответства на правилата за държавните помощи за корабостроенето: 1. за подновяване на флота, когато е част от структурна реформа, водеща до намаляване капацитета на целия флот; 2. при определени ограничени обстоятелства могат да бъдат разрешени други помощи за инвестиции с цел подобряване на машините и съоръженията на борда на плавателните съдове, както и за да се насърчи плаването с безопасни и чисти кораби чрез осигуряване на стимули за усъвършенстване на регистрираните в Република България кораби до стандарти, превишаващи задължителните екологични стандарти и стандартите по безопасност, установени в международни конвенции, и до по-високи стандарти, които се очаква да се приемат, с което се увеличават екологичният контрол и контролът на безопасността.

Чл. 85. Регионалната помощ за корабоплавателните предприятия със седалище в по-слаборазвити райони може да бъде разрешена само ако е ясно, че ползите за региона ще настъпят в разумен период от време и помощта отговаря на критериите по раздел VII.

Чл. 86. Държавните помощи за обучение и квалификация се предоставят по реда на раздел VIII.

Чл. 87. Комисията разглежда помощите за преструктуриране и оздравяване в областта на корабоплаването в съответствие с разпоредбите в раздел V.

Чл. 88. (1) Компенсирането на текущите загуби, реализирани като пряк резултат от изпълнението на определени задължения за обществена услуга, е допустима държавна помощ по смисъла за закона, при условие че са изпълнени следните условия: 1. договорите за обществени услуги да бъдат в съответствие със свободната конкуренция и да са възлагани чрез търг; 2. да бъде дадена достатъчна публичност на обявата за търга; всички изисквания, отнасящи се до нивото и честотата на услугата, капацитета, цените и изискваните стандарти и прочие, са определени по ясен и прозрачен начин, така че да се осигурят равни условия за наддаване за всички превозвачи, които имат правото на достъп до маршрута; 3. компенсирането да бъде пряко свързано с изчисления дефицит, който операторът реализира при осигуряването на услугата; за всяка такава услуга се води отделно счетоводство, така че да се гарантира липсата на свръхкомпенсира-не или кръстосано субсидиране и невъзможността системата да бъде използвана за подпомагане на неефикасен мениджмънт и оперативни методи; когато на тази основа държавата отпуска субсидия, тя е ограничена до възстановяване на понесените допълнителни разходи (заедно с разумна възвръщаемост от вложения капитал).

(2) Продължителността на договорите за обществени услуги е ограничена до 5 години поради опасност от създаване на монопол. След изтичането на договорния период подобни договори следва да бъдат обект на повторно преразглеждане по съответната процедура.

(3) Ограничения за достъп до маршрута в полза на един единствен оператор могат да бъдат наложени, само ако договорът за обществена услуга е сключен при спазване на гореспоменатите условия и няма конкурент, който предоставя или демонстрира намерения за предоставяне на услуги по този маршрут. Условията на всяко ограничение или изключителност трябва да бъдат съвместими с чл. 1, ал. 4 от закона.

Чл. 89. В случаите, когато корабно предприятие извършва и други търговски дейности, се изисква прозрачно счетоводство с цел предотвратяване пренасочването на средства към дейности, които не са свързани с морски транспорт.

Раздел XVII

Многоотраслова програма за регионална помощ за големи инвестиционни проекти Чл. 90. Този раздел се прилага само за регионалната помощ, предназначена да насърчава първоначалните инвестиции, включително създаването на нови работни места, свързани с тези първоначални инвестиции, в райони по чл. 4, т. 1 и 3 от закона. Този раздел не засяга оценката на предложения за помощ и по чл. 4, т.2 и 4 от закона. По отношение на отраслите стоманодобив и производство на синтетични влакна разделът се отнася и за малките и средните предприятия.

Чл. 91. Този раздел не се прилага за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране по раздел V, за държавната помощ за научноизследователската и развойна дейност по раздел VI, както и за държавната помощ за опазване на околната среда по раздел III.

Чл. 92. Този раздел не оказва влияние върху действието на специфичните правила за държавни помощи в областта на транспорта и въгледобива.

Чл. 93. Като се спазват критериите за съвместимост по раздели II и VII и задължението за уведомление по чл. 95, регионалната помощ за инвестиции, включващи приемливи разходи при разрешен таван на интензитет на регионалната помощ, посочени по-долу, ще е предмет на коригиран по-нисък таван на интензитета на регионалната помощ, както следва: 1. при разрешени разходи до 100 млн. лв. — 100 на сто от одобрения таван на интензитета на регионалната помощ; 2. при разрешени разходи за частта от 100 до 200 млн. лв. —50 на сто от одобрения таван на интензитета на регионалната помощ; 3. при разрешени разходи за частта, надхвърляща 200 млн. лв. — 34 на сто от одобрения таван на интензитета на регионалната помощ.

Чл. 94. Разрешеният размер на помощта за проект, надхвърлящ 100 млн. лв., се изчислява съгласно формулата: МРП = R х (100 + 0,50 B + 0,34 C), където: МРП е максималният размер на помощта; R — некоригираният одобрен таван на интензитета на регионалната помощ; В са разрешените разходи между 100 и 200 млн. лв.; С — разрешените разходи над 200 млн. лв., ако има такива.

Чл. 95. (1) Всеки, който предоставя помощ, е длъжен да уведоми за всеки отделен случай на подпомагане на регионални инвестиционни проекти, ако предлаганата помощ надхвърля максималната сума, която инвестиция от 200 млн. лв. би получила съгласно правилата на чл. 93. Проектите, за които се изпращат индивидуални уведомления, не отговарят на условията за подпомагане в областта на инвестиционните проекти, ако: 1. получателят на помощта притежава повече от 25 на сто от продажбите на дадения продукт или ще притежава повече от 25 на сто от тези продажби след приключване на инвестиционния проект, или

2. мощностите, създавани с проекта, надхвърлят 5 на сто от размерите на пазара, измерен с конкретни данни за потреблението на съответния продукт, освен ако средногодишният ръст на явното потребление на продукта за последните 5 години надхвърля средногодишния ръст на брутния вътрешен продукт в Европейската икономическа зона.

(2) За целите на ал. 1 се дефинира явното потребление на подходящите нива на базата на направена сегментация на пазара, която е всеобщо приета по отношение на въпросните продукти и за която има налични статистически данни.

Чл. 96. Максимално допустимият размер на интензитета на помощта, която даден проект може да получи при условията на чл. 95, може да бъде увеличен чрез умножение по множител 1,15, ако проектът се съфинансира от структурните фондове. Делът на съфинансирането трябва да е най-малко 10 на сто от общите разходи, предоставени за сметка на държавни или общински ресурси, ако проектът се намира в район, който отговаря на условията за подпомагане по чл. 4, т. 3 от закона, и най-малко 25 на сто от общите разходи, предоставени за сметка на държавни или общински ресурси, ако проектът се намира в район, който отговаря на условията за подпомагане по чл. 4, т. 1 от закона.

Чл. 97. Увеличението на помощта по чл. 96 не може да създава такъв интензитет на помощта, който да е по-голям от максимално допустимия за инвестиция от 200 млн. лв., т. е. 75 на сто от некоригирания таван на интензитет на регионалната помощ.

Чл. 98. Регионалната помощ за стоманодобивната промишленост е несъвместима с принципите на свободната конкуренция.

Чл. 99. (1) Всеки, който отпуска помощ за инвестиции над 100 млн. лв., предоставя информация на комисията и на Министерството на финансите съгласно приложение № 5.

(2) Информацията по ал. 1 се изпраща не по-късно от 20 работни дни от датата на отпускането на помощта.

Чл. 100. (1) Всеки предоставящ помощ води подробна документация за отпускането на индивидуални помощи. Документацията съдържа цялата информация, необходима за установяване на факта, че е спазен максималният интензитет на помощта, определен в този раздел.

(2) Информацията по ал. 1 се съхранява в срок до 10 години от датата на отпускането на помощта. При писмено поискване от комисията и Министерството на финансите лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят исканата информация в срок 20 работни дни, освен ако в искането е посочен по-дълъг срок.

Чл. 101. Максималният интензитет на помощта за регионални инвестиции в отрасъл автомобилостроене съгласно дефиницията по приложение № 6, отпуснат по силата на одобрена схема в полза на проекти, които включват или разрешени разходи над 100 млн. лв., или размер на помощта над 10 млн. лв., изразена в нетен еквивалент, се равнява на 30 на сто от съответния таван на регионална помощ.

Чл. 102. Разходи, направени по инвестиционни проекти в отрасъл производство на синтетични влакна съгласно дефиницията по приложение № 7, не отговарят на условията за инвестиционно субсидиране.

Чл. 103. За държавна помощ по този раздел се използва уведомлението по приложение № 8.

Раздел XVIII

Производство пред комисията за защита на конкуренцията Чл. 104. (1) Уведомлението по чл. 7 от закона е писмено и съдържа: 1. за помощите по раздели IV, V, VI и VII — данните, посочени в приложения № 9, 10, 11 и 12; 2. за помощите по раздел XII — данните, посочени в приложения №3 и 13; 3. за всички останали помощи — данните, посочени в приложение № 13, заедно с конкретно посочените приложения в разпоредбите на съответния раздел, за който се отнася помощта.

(2) Молбата по чл. 9, ал. 1, т. 2 от закона трябва да е написана на български език и да съдържа: 1. името, съдебната регистрация, предмета на дейност, седалището и адреса на управление: а) на предприятието, което я подава; б) на предприятието—получател на държавната помощ; 2. обстоятелствата, на които се основава молбата, като изрично се посочи органът или лицето, което предоставя държавната помощ, и нейният размер; 4. подпис на лицето, представляващо предприятието.

(3) С молбата по ал. 2 се представят: 1. удостоверения за актуалното състояние на предприятията по ал. 2; 2. доказателства в подкрепа на твърденията за извършено нарушение на закона; 3. пълномощно — когато молбата се подава от пълномощник на дружеството.

Чл. 105. (1) Уведомлението и молбата се завеждат в деловодството на комисията и се вписват в отделна книга по реда на постъпването им.

Чл. 106. (1) По редовните уведомления и молби председателят на комисията в 5-дневен срок считано от датата на постъпване на уведомлението или молбата образува преписка и я възлага на член на комисията—докладчик.

Чл. 107. (1) Докладчикът извършва първоначално проучване на обстоятелствата, съдържащи се в уведомлението или молбата.

(2) Ако по време на проучването по ал. 1 се установи, че са налице условията по чл. 15, ал. 1 от закона или че държавната помощ попада в обхвата на решение за групово освобождаване по чл. 8 от закона, изготвя се проект на решение за прекратяване на производството.

Чл. 108. (1) Устните обяснения на страните, на представителите на предприятия и на другите държавни и местни органи, снети по време на проучването или разследването, се протоколират и се подписват от лицето, дало обясненията, и от докладчика или от члена на работната група, снел обясненията.

(2) В протокола по ал. 1 се отразява и предоставянето на писмени доказателства от страните по време на снемане на устните им обяснения.

Чл. 109. (1) При приключване на проучването или разследването докладчикът по преписката определя фактите и обстоятелствата, които представляват защитена търговска или служебна тайна на страните по чл. 10, ал. 3 от закона, и разпорежда съхраняването им в отделна папка.

Чл. 110. Когато прецени, че са налице съмнения, че помощта е несъвместима с принципите на свободната конкуренция, комисията се произнася с решение за извършване на допълнително проучване.

Чл. 111. (1) Ако в срок до 3 месеца от вземането на решението по чл. 11, ал. 1 от закона комисията не се произнесе с решение, предоставящият помощта писмено уведомява комисията, че ако тя не се произнесе в 15-дневен срок от получаването на това уведомление, държавната помощ ще бъде предоставена.

(2) Ако комисията не се произнесе в срока по ал. 1, държавната помощ се предоставя при същите условия, посочени в първоначалното уведомление, като предоставящият помощта уведомява за това Министерството на финансите и предоставя цялата информация за вписването й в централния регистър на държавните помощи.

Чл. 112. (1) Разглеждането на преписката в заседание започва с доклад на члена на комисията — докладчик.

(2) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за изразяване на становища.

(3) Когато преписката не е изяснена пълно и всестранно, комисията с определение връща преписката за допълнително разследване с конкретни указания, които са задължителни за докладчика.

(4) След изясняване на фактическата и правната страна по случая председателят закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на комисията.

Чл. 113. (1) Заседанията на комисията са открити.

(2) По време на заседанието се води протокол, който се подписва от председателя и от протоколчика.

Чл. 114. (1) Решението на комисията се подписва от всички членове, участвали в гласуването.

(2) Член на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение. Особеното мнение се мотивира в 3-дневен срок и се прилага към решението.

Чл. 115. В 7-дневен срок от постановяване на решението по чл. 15 от закона докладчикът изготвя мотивите и представя решението на членовете на комисията за подпис.

Чл. 116. (1) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 117. Копие от решението на комисията, а когато решението е обжалвано — и копие от жалбата, се изпращат в Министерството на финансите.

Раздел XIX

Наблюдение на държавните помощи Чл. 118. (1) До 31 март на текущата година всеки, който предоставя държавна помощ, представя на министъра на финансите годишен доклад за отпуснатите държавни помощи на базата на отчетните данни за предходната година съгласно приложение № 14.

(2) На базата на получените от съответните органи доклади министърът на финансите изготвя консолидиран годишен доклад за държавните помощи, който представя общия обем, разпределението и размера на държавните помощи в Република България на национално и регионално ниво.

(3) Консолидираният годишен доклад се представя на Народното събрание, Министерския съвет, Европейската комисия и на Комисията за защита на конкуренцията. Докладът се публикува в официалната страница на Министерството на финансите в интернет и в списание „Бюджетът".

Чл. 119. (1) Министърът на финансите поддържа централен регистър на държавните помощи, който представлява електронна база от данни, съдържаща минимално необходимата информация съгласно приложение № 15.

(3)За нуждите на регистъра комисията предоставя на министерството в 14-дневен срок: 1. копия от постъпилите уведомления и решенията за образуване на производство по собствена инициатива; 2. копия от постановените решения по чл. 15 от закона; 3. информация дали постановеното решение на комисията е обжалвано.

(4) Министърът на финансите поддържа и актуализира текущо регистъра на държавните помощи с данните: 1. съдържащи се в уведомленията и решенията, предоставени от комисията; 2. съдържащи се в докладите по чл. 118, ал. 1; 3. за предоставените минимални помощи с оглед проследяване на натрупването им.

(5) Данните от централния регистър се използват от министъра на финансите при подготовката на консолидирания годишен доклад за държавните помощи, както и за изготвяне на специфични доклади, експертизи, становища по конкретни случаи на държавни помощи, поискани от Министерския съвет и от Европейската комисия.

Чл. 120. (1) Министърът на финансите съвместно с Европейската комисия извършва оценка на максималния интензитет на помощта и на специфичния местен обхват на районите в Република България, приемливи за национална регионална помощ. За целта министърът на финансите разработва регионална карта на държавните помощи, която се одобрява от Министерския съвет, след което се предлага за приемане от Съвета по асоцииране.

(3) Срокът на валидност на регионалната карта за държавните помощи е до 31 декември 2006 г. или до датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз в зависимост от това кое събитие ще настъпи по-рано.

(4) За нуждите на държавните помощи министърът на финансите определя всяка година референтен лихвен процент и фактор за преобразуване на различните видове помощи.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на правилника: 1. „Всеки, който предоставя държавна помощ" е всеки орган на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление, както и всяко лице, включително неправителствена организация, банка, предприятие с държавно или общинско участие и друго юридическо лице, които пряко или косвено предоставят под каквато и да е форма държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.

2. „Малки и средни предприятия" са предприятията по чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия.

3. „Големи предприятия" са предприятията, които не отговарят на условията за малки и средни предприятия по чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия.

4. „Субсидия" е всяка безвъзмездна държавна помощ независимо от правното основание за предоставянето й и от предоставящия помощта.

5. „Първоначална инвестиция" е инвестицията във: 7. „Инвестиция в нематериални активи" е инвестицията под формата на трансфер на технология чрез придобиване на патент, лицензия, ноу-хау или непатентовано техническо познание.

8. „Оперативна помощ" е държавната помощ, предоставяна за намаляване на текущите разходи на предприятието за заплати, транспортни разходи, наеми и др. Обикновено регионалната помощ, предназначена за намаляване на текущите загуби на предприятието, е забранена. По изключение оперативна помощ може да бъде предоставена в райони само при едновременното изпълнение на следните три условия: помощта е оправдана от гледна точка на приноса й за развитието на района, нивото й е пропорционално на затрудненията, които тя се стреми да облекчи, и тя е прогресивно намаляваща и ограничена във времето, като често помощта за текуща дейност приема формата на данъчни облекчения или намаляване на вноските за социално осигуряване съгласно съответните закони.

9.„Голям инвестиционен проект" е инвестиционният проект, включващ всички фиксирани инвестиции на производствен обект, извършени от едно или повече предприятия за период от 3 години. Производственият обект представлява икономически неделима серия от единици на основния капитал, които изпълняват определена техническа задача, свързани са помежду си физически или функционално и имат ясно определени цели, например производство на точно определен продукт. В случаите, когато на базата на едни и същи суровини се произвеждат два или повече продукта, счита се, че производствените единици за тези продукти представляват един-единствен производствен обект.

а) съдовете с не по-малко от 100 бруто регистър тона, използвани за превозване на пътници и/или стоки; б) съдовете с не по-малко от 100 бруто регистър тона за изпълнение на специализирани услуги (напр. драги и ледоразбивачи); в) влекачите с не по-малко от 365 kW; г) рибарските съдове с не по-малко от 100 бруто регистър тона за износ извън страната; д) незавършените скелета на споменатите по-горе съдове, които са плаващи и подвижни.

а) лица под 25 години или лица, които не са намерили работа повече от две години след завършване на обучението си, или лица, които не са имали платена постоянна работа; б) лица, принадлежащи към етническа група, които трябва да подобрят своята езикова и занаятчийска квалификация или своя професионален опит с оглед увеличаване на перспективата за достъп до постоянна заетост; в) лица, които желаят да постъпят или да се върнат на работа, ако не са работили или учили през последните две години или са се отказали от работа поради трудности от трудово или семейно естество; г) самотни родители; д) лица без средно образование, които нямат работа или са я загубили; е) лица над 50-годишна възраст, които нямат работа или са я загубили; ж) дългосрочно безработни лица за период от 12 месеца в рамките на последните 16 месеца или 6 от последните 8 месеца, в случай че лицата са под 25 години; з) лица с наркотично пристрастяване; и) лица, които нямат постоянно платена работа след излежаване на присъда; к) жени, живеещи в райони, където нивото на заетост на мъжете надвишава нивото на заетост на жените със 150 на сто за поне две от последните три календарни години.

41. „Двигатели за моторни превозни средства" са турбодвигателите, двигателите с многоточково запалване, електрическите и турбинните двигатели, газовите, хибридните или другите двигатели за моторни превозни средства.

42. „Модул" или „подсистема" е комплект от първостепенни компоненти, предназначен за превозно средство или двигател, който е произведен, сглобен или монтиран от доставчик на компоненти от първи ред и е доставен чрез компютризирана система за поръчки или на базата на навременна доставка. Логистична-та помощ и системите за зареждане и субконтрактните довършителни действия, като боядисване на части, които формират част от производствената верига, също трябва да се класифицират сред тези модули и субсистеми.

43. „Доставчик на компоненти от първи ред" е доставчикът, независим или не, който снабдява производителя, споделяйки отговорността за проектиране и развитие, и който произвежда, сглобява или снабдява производителя на превозни средства с части или модули на етапа на производството или сглобяването. Като индустриални партньори такива доставчици често са свързани с производителя чрез договор, който е с приблизително същата продължителност като живота на модела (например до въвеждане на нов стил на модела). Доставчикът на компоненти от първи ред може също да доставя услуги, особено логистични услуги, като управление на центъра за поддръжка.

44. „Общ проект" е проектът, който групира заедно, на реалното местоположение на инвестицията или в един или няколко индустриални парка, които са в сравнителна географска близост, един или повече проекта на доставчици на компоненти от първи ред за снабдяването с модули или подсистеми за произвежданите превозни средства или двигатели. Общият проект е с продължителност, равна на живота на инвестиционния проект на производителя на моторното превозно средство. Инвестицията на даден доставчик на компоненти от първи ред се вписва в определението за общ проект, ако поне половината от производството, резултат от тази инвестиция, се доставя на заинтересувания производител в съответната фабрика.

45. „Нов промишлен обект" е нова фабрика на ново местонахождение, която още не е била развита, и е изправена пред следните проблеми: липса на подходяща инфраструктура, липса на организирани канали за снабдяване, липса на специфична работна сила, квалифицирана за нуждите на предприятието, и липса на подизпълнителски структури. Когато подобни услуги могат да бъдат осигурени от предприятие от същата икономическа група, разположено в близост, проектът се счита за разширение, даже и ако всъщност е бил построен върху чист терен.

46. „Въздушен превозвач" е лице, получило разрешение да извършва превоз по въздуха на пътници, поща и/или товари срещу възнаграждение.

47. „Приемливи разходи" са разходите, които единствено се вземат предвид при оценката на съвместимостта на държавната помощ и нейния интензитет и са строго ограничени по своя характер в зависимост от различните цели на предоставяне на държавната помощ.

Заключителна разпоредба § 2.Правилникът се приема на основание § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните помощи.

Приложение № 1 към чл. 31, ал. 3

Методика за изчисляване на нетния еквивалент на инвестиционната помощ

Приложение № 2 към чл. 42, ал. 2

Определяне на приемливите разходи, свързани с рационализация и преструктуриране на въгледобива

Приложение № 3 към чл. 56, ал. 1

Приложение № 4 към чл. 59

Дефиниция на стоманодобивната промишленост за целите на многоотрасловата програма

Приложение № 5 към чл. 99, ал. 1

Формуляр за последващ мониторинг

Приложение № 6 към чл. 101

Дефиниция на производството на моторни превозни средства (автомобилостроене) за целите на многоотрасловата програма

Приложение № 7 към чл. 102

Дефиниция на производството на синтетични влакна за целите на многоотрасловата програма

Приложение № 8 към чл. 103

Уведомление за регионална помощ за големи инвестиционни проекти

Приложение № 9 към чл. 104, ал. 1, т. 1

Уведомление за държавна помощ за заетост

Приложение № 10 към чл. 104, ал. 1, т. 1

Уведомление относно помощ за оздравяване

Приложение №11 към чл. 104, ал. 1, т. 1

Уведомление относно индивидуална помощ за преструктуриране

Приложение № 12 към чл. 104, ал. 1, т. 1

Уведомление за регионална държавна помощ

Приложение № 13 към чл. 104, ал. 1, т.2 и 3

Стандартна форма за уведомление на държавна помощ

Приложение № 14 към чл. 118, ал. 1

Годишен доклад за държавните помощи

Приложение № 15 към чл. 119, ал. 1

Минимално необходима информация, подлежаща на вписване в регистъра за държавните помощи     Виж приложенията в PDF-а на броя