Международна конвенция за товарните водолинии - 1966 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА

МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ за товарните водолинии - 1966 г.

(Ратифицирана с Указ № 960 от 1968 г. на Държавния съвет — ДВ, бр. 94 от 1968 г. В сила от 30 март 1969 г.)

Договарящите правителства, желаейки да установят единни принципи и правила, отнасящи се до пределното натоварване на корабите, извършващи международно плаване, което би спомогнало за подобряване опазването на човешкия живот и имуществото на море; считайки, че най-добрият начин за постигане на тази цел е сключването на конвенция, се споразумяха, както следва: Член 1

Общи задължения по конвенцията

Член 2

Определения За целите на тази конвенция, освен ако изрично не е предвидено друго: Член 3

Общи положения

Член 4

Прилагане

(1) Тази конвенция се прилага за корабите: (2) Тази конвенция се прилага за корабите, извършващи международни плавания.

(3) Правилата, съдържащи се в приложение I, се прилагат специално за новите кораби.

(4) Съществуващите кораби, които не отговарят напълно на изискванията на правилата, съдържащи се в приложение I, или на която и да е тяхна част, трябва да отговарят най-малко на съответните изисквания, които Администрацията е прилагала на кораби, извършващи международни плавания до влизането в сила на тази конвенция. На такива кораби в никакъв случай не може да се изисква увеличаване на надводния борд. Съществуващите кораби трябва да отговарят на всички изисквания на тази конвенция, за да получат съответно намаляване на височината на надводния борд в сравнение с тази, която по-рано им е била определена.

(5) Правилата, съдържащи се в приложение II, се прилагат към нови и съществуващи кораби, определени с разпоредбите на тази конвенция.

Член 5

Изключения

(1) Тази конвенция не се прилага: (a) за военни кораби; (е)за риболовни кораби.

(2) Никоя от разпоредбите на тази конвенция не се прилага за кораби, плаващи изключително по: Член 6

Освобождаване

(1) Корабите, когато извършват международни рейсове между близки пристанища на две или повече държави, могат да бъдат освободени от Администрацията от изискванията на тази конвенция, докато извършват такива плавания, ако правителствата на държавите, в които са разположени тези пристанища, признаят, че поради безопасния характер или условия за такива плавания между посочените пристанища прилагането на изискванията на тази конвенция за корабите, извършващи такива плавания, е неразумно и непрактично.

(2) Администрацията може да освободи всеки кораб с конструктивни особености от нов тип от всяка разпоредба на тази конвенция, прилагането на която би могло сериозно да затрудни изследванията на конструктивните новости и тяхното приложение на кораби, извършващи международни плавания. Такъв кораб обаче трябва да отговаря на изискванията за безопасност, които по мнението на Администрацията са достатъчни за извършване на плаването, за което корабът е предназначен. Тези изисквания трябва да осигуряват неговата пълна безопасност, а също и трябва да бъдат приемливи за правителствата на държавите, пристанищата на които ще бъдат посещавани от кораба.

(3) Администрацията, разрешаваща освобождаване съгласно алинеи 1 и 2 на този член, уведомява Междуправителствената морска консултативна организация (по-нататък наричана „Организация") за такова освобождаване и причините, които са го наложили, които Организацията изпраща за сведение на другите договарящи правителства.

(4) Кораб, който по принцип не извършва задгранични плавания, но на който по изключителни обстоятелства се налага да извърши международен рейс по изключение, може да бъде освободен от Администрацията от изпълнението на което и да е изискване на тази конвенция при условие, че той отговаря на изискванията за безопасност, които по мнението на Администрацията са достатъчни, за да предприеме корабът такъв рейс.

Член 7

Случай на непреодолима сила

Член 8

Равностойни замени

(1) Администрацията може да разреши монтиране на кораба на съоръжения, материали, устройства и уреди или да предприеме мероприятия, отличаващи се от предвидените в тази конвенция, ако се увери чрез изпитването им или по друг начин, че такива съоръжения, материали, устройства и уреди или предвидени разпоредби са не по-малко ефективни от предвидените в конвенцията.

(2) Администрацията, която разрешава монтирането на съоръжения, материали, устройства и уреди или предвижда разпоредби, отличаващи се от предвидените в тази конвенция, трябва да изпрати в Организацията данни за тия замени заедно с резултатите от проведените изпитвания за разпращане на договарящите правителства.

Член 9

Одобряване на експериментиране

Член 10

Ремонт, пресъоръжаване u модификация

Член 11

Зони и райони

Член 12

Положения за потапяне марките на товарните водолинии

(3) Когато корабът отплава от пристанище, разположено на река или във вътрешни води, допуска се по-голямо натоварване, съответстващо на теглото на горивото и всички други материали, изразходвани от кораба между пристанището на отплаване и морето.

Член 13

Освидетелстване, проверка и нанасяне марката на товарните водолинии

Освидетелстването, проверката и нанасянето на марката на товарните водолинии в изпълнение на положенията на тази конвенция, както и освобождаването се извършват от длъжностни лица на Администрацията. Обаче Администрацията може да натовари освидетелстването, проверката и нанасянето на марката на товарните водолинии да се извършва от назначени за тази цел инспектори или от упълномощена от нея организация. Във всички случаи съответната Администрация гарантира напълно щателното и цялостното освидетелстване, проверка и нанасяне на марката на товарните водолинии.

Член 14

Първоначални и периодични освидетелствания и проверки (1) Корабът подлежи на следните освидетелствания и проверки: (i) за защита на отворите, (ii)леерите, (iii) щормовите отвори, и

(iv) достъпът в помещенията на екипажа се намират в добро състояние.

(2) За периодичните проверки, описани в точка (с) от този член, се прави заверка в Международното свидетелство за товарните водолинии (1966), както и в Международното свидетелство за освобождаване относно товарните водолинии, издавано в съответствие с точка 2 на член 6 от тази конвенция.

Член 15

Поддържане на техническото състояние след освидетелстването

След извършването на което и да е освидетелстване в съответствие с член 14 не се допускат каквито и да са изменения в конструкцията, съоръжаването, устройствата, материалите или набора на корпуса, които са били подложени на освидетелстване, без разрешение на Администрацията.

Член 16

Издаване на свидетелства

Член 17

Издаване на свидетелство от друго правителство

(4) Не може да се издава Международно свидетелство за товарните водолинии (1966) на кораб, плаващ под знамето на държава, правителството на която не е договарящо правителство.

Член 18

Форма на свидетелствата

Член 19

Срок на действие на свидетелствата

(3)Международното свидетелство за товарните водолинии (1966) се анулира от Администрацията при наличие на едно от следните обстоятелства: (d) ако якостта на конструкцията на кораба е намалена до степен, неосигуряваща неговата безопасност. (4) (а) Срокът на действие на едно Международно свидетелство за освобождаване относно товарните водолинии, издадено на кораба от Администрацията, което го освобождава от изпълнение на изискванията на конвенцията в съответствие с алинея 2 на член 6, не трябва да превишава 5 години считано от деня на неговото издаване. Такова свидетелство се възобновява, продължава и анулира по същия ред, както и Международното свидетелство за товарните водолинии (1966) съгласно този член; (b) срокът на действие на едно Международно свидетелство за освобождаване на товарните водолинии, издадено на кораб, който се освобождава от изискванията на конвенцията в съответствие с алинея 4 на член 6, се ограничава до продължителността на единичния рейс, за който то се издава.

(5) Свидетелството, издадено от Администрацията, губи сила при преминаването на кораба под знамето на друга страна.

Член 20

Признаване на свидетелствата

Свидетелствата, издавани от името на договарящо правителство в съответствие с тази конвенция, се признават от другите договарящи правителства и се считат като имащи същата сила както свидетелствата, издавани от тях, за всички цели, предвидени в тази конвенция.

Член 21

Проверка

(1) Всеки кораб, имащ свидетелство, издадено в съответствие с член 16 или 17, в пристанищата на другите договарящи правителства подлежи на проверка, която се извършва от длъжностни лица, упълномощени по съответен начин от тези правителства. Договарящите правителства осигуряват осъществяването на такива проверки, доколкото това е разумно и целесъобразно, за установяване на факта, че на кораба има действащо свидетелство в съответствие с тази конвенция. Ако на кораба има действащо Международно свидетелство за товарните водолинии (1966), контролът се ограничава в установяване на това, че: Ако корабът има действащо Международно свидетелство за освобождаване относно товарните водолинии, проверката се ограничава в установяване, че са спазени всички условия, съдържащи се в това свидетелство.

(2) Ако такава проверка се извършва в съответствие с точка (с) на алинея 1 от този член, тя се извършва в степен, необходима за удостоверяване, че корабът при неговото плаване осигурява пълна безопасност на пътниците и екипажа.

(3) В случай че в резултат на проверката, предвидена в този член, възникне основание за каквато и да е намеса, тогава длъжностното лице, осъществяващо такава проверка, своевременно уведомява в писмена форма консула или дипломатическия представител на страната, под чието знаме плава корабът, за това решение, а също и за всички обстоятелства, които са предизвикали тази намеса.

Член 22

Предимства

Кораб, който няма действащо свидетелство, издадено в съответствие с тази конвенция, не може да се ползва от предимствата, които конвенцията предоставя.

Член 23

Аварии

Член 24

Предходни договори и конвенции

(1) Всички други договори, конвенции и споразумения по въпроси за товарните водолинии, действащи понастоящем между правителствата — участници в конвенцията, продължават да запазват пълна сила до определения им срок за действие по отношение на: (2) Обаче, когато такива договори, конвенции или споразумения противоречат на разпоредбите на тази конвенция, преимуществена сила имат разпоредбите на тази конвенция.

Член 25

Особени правила, установени по договореност

Ако в съответствие с тази конвенция по договореност между всички или няколко договарящи правителства се установят особени правила, те се съобщават на Организацията за разпращане до всички договарящи правителства.

Член 26

Предоставяне на информация

(1) Договарящите правителства се задължават да предоставят информация и депозират в Организацията: (2) Всяко договарящо правителство се задължава да предостави информация за своите норми за определяне якостта на корабите на всяко от договарящите правителства, което поиска това.

Член 27

Подписване, приемане и присъединяване

(1) Тази конвенция остава открита за подписване в течение на три месеца считано от 5 април 1966 г. и след това остава открита за присъединяване. Правителствата на страните — членки на Организацията на обединените нации, на която и да е от специализираните й агенции, на Международната агенция по атомна енергия или на страните по Устава на Международния съд, могат да станат страни по конвенцията чрез: (c) присъединяване.

(2) Приемането или присъединяването се осъществява чрез депозиране на документ за приемане или присъединяване в Организацията, която информира всички правителства, подписали или присъединили се към конвенцията, за всеки нов документ за приемане или за присъединяване и за датата на неговото депозиране.

Член 28

Влизане в сила

(1) Тази конвенция влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която не по-малко от 15 правителства на договарящи правителства, в това число на седем страни, всяка от които има търговски флот не по-малко от един милион бруто тона, са подписали без възражения относно приемането на конвенцията или са депозирали в Организацията документи за приемане или присъединяване съгласно член 27. Организацията информира всички правителства, подписали или присъединили се към тази конвенция, за датата на влизането й в сила.

Член 29

Изменения

(1) Тази конвенция може да бъде изменена по предложение на всяко договарящо правителство.

(2) Изменение при единодушно одобряване: (3) Изменение след разглеждане от Организацията: (а) По искане на договарящо правителство Организацията разглежда всяко изменение на тази конвенция, представено от това правителство. Ако това предложение е прието с мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи членове на Комитета по морска безопасност на Организацията, изменението се съобщава на всички членове на Организация и на всички договарящи правителства най-малко шест месеца преди то да бъде разгледано от Съвета на Организацията.

(4) Изменение чрез конференция: Член 30

Денонсиране

Член 31

Прекратяване действието на конвенцията

Член 32

Територии (1) (а) Обединените нации, когато са отговорни за управлението на дадена територия, или всяко договарящо правителство, което отговаря за международните връзки на една територия, трябва по възможност най-скоро да направят допитване до властите на тази територия относно прилагането в нея на тази конвенция и могат във всеки момент чрез писмено уведомяване на Организацията да обявят, че конвенцията се отнася и за тази територия.

(b) Прилагането на тази конвенция за посочената в уведомлението територия започва от датата на получаването на уведомлението или от друга дата, посочена в него. (2) (а) Обединените нации или всяко договарящо правителство, които са направили някаква декларация в съответствие с точка (а) на алинея 1 от този член, могат всеки момент след изтичане на 5-годишен срок от датата на прилагането на конвенцията в дадена територия да обявят чрез писмено уведомление Организацията, че тази конвенция престава да се прилага в посочената в уведомлението територия.

(b) Конвенцията престава да се прилага за посочената в уведомлението територия след една година от датата на получаване на уведомлението от Организацията или след друг по-дълъг срок, определен в уведомлението.

(3) Организацията уведомява всички договарящи правителства за прилагането на тази конвенция във всяка територия в съответствие с алинея 1 на този член и за прекратяване прилагането на конвенцията съгласно разпоредбите на алинея 2, като се определя при всеки случай датата на започването или прекратяването на прилагането на конвенцията.

Член 33

Регистриране

Член 34

Езици

Тази конвенция е съставена в един-единствен екземпляр на френски и на английски език, като двата текста са равностойни. Официални преводи на руски и на испански език ще се съставят и депозират заедно с оригиналния подписан екземпляр.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел от своите правителства, подписаха тази конвенция.

Извършено в Лондон на 5 април 1966 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОВАРНИТЕ ВОДОЛИНИИ

Глава  I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

В правилата е залегнало предположението, че видът и разположението на товара, баласта и т.н. са такива, че е осигурена достатъчна устойчивост на кораба и в неговите конструкции не се появяват недопустими напрежения.

В правилата се предполага също, че ако има международни изисквания, отнасящи се за устойчивостта и непотопяемостта на кораба, те са удовлетворени.

Правило 1

Здравина на корпуса

Администрацията трябва да се убеди, че общата конструктивна здравина на корпуса е достатъчна за газене, съответстващо на определения надводен борд. Корабите, построени и поддържани в състояние, съответстващо на изискванията на Класификационно бюро, признато от Администрацията, могат да се считат като имащи достатъчна здравина.

Правило 2

Приложение

Правило 3

Определяне на термините,употребени в приложенията

(5)Теоретична височина на борда: (6) Коригирана височина на борда (D): (a) Коригираната височина на борда (D) е теоретичната височина на борда в средата на кораба плюс дебелината на листа на палубния стрингер от палубата на надводния борд, ако такъв има, плюс

T(L-S) L ако откритата палуба на надводния борд има покритие, където: Т е средната дебелина на покритието на откритата част на палубата извън палубните отвори; S — общата дължина на надстройките, определението на които е дадено в точка 10 (d) на това правило.

(b) Коригираната височина на борда (D) на кораб, имащ закръглено съединение на палубата с борда с радиус, по-голям от 4 % от широчината (В), или друго необичайно съединение, е височината на борда на кораба, имащ средно сечение с вертикални бордове в горната част и с такава бимсова кривина, че площта на горната част на сечението да бъде равна на площта на горната част на действителното средно (миделово) сечение.

(7)Коефициент на общата пълнота. Коефициентът на общата пълнота Съ се определя по формулата: V

Съ=------------ , L.B.d1 където: V е обемното водоизместване без обшивката и издадените части на кораба с метална обшивка и обемното водоизместване по външната повърхнина на корпуса без издадените части на кораба с обшивка от друг материал, определено при теоретичното газене на кораба dj; djсе равнява на 85 % от най-малката теоретична височина на борда.

(10) Надстройка: (i) страничните и крайните прегради имат сигурна конструкция; (11) отворите за достъп, ако има такива в тези прегради, са снабдени с врати, отговарящи на изискванията на правило 12; (iii) всички други отвори в бордовете или крайните прегради на надстройката са снабдени със сигурни водонепроницаеми при въздействието на морето средства за затваряне.

Средната надстройка и ютът не трябва да се разглеждат като закрити, ако за екипажа не е осигурен достъп по друг начин в машинното отделение и в другите работни помещения, намиращи се в тези надстройки, през цялото време, когато отворите в преградите са затворени.

(11) Кораб с открита палуба. За кораб с открита палуба се счита кораб, който няма надстройки по палубата на надводния борд.

(12)Водонепроницаемост при въздействие на морето. Терминът „водонепроницаемост при въздействие на морето" се отнася за надводната част на кораба и означава, че при всякакви условия вода не може да проникне вътре в кораба.

Правило 4

Палубна линия

Палубната линия е хоризонтална линия с дължина 300 мм (12 дюйма) и широчина 25 мм (1 дюйм). Тя трябва да бъде нанесена в средата на кораба по двата борда, като горната й страна трябва да минава обикновено през линията, в която продължението на горната повърхнина на палубата на надводния борд се пресича с външната повърхност на обшивката на кораба (фиг. 1).

Фиг. 1

Палубната линия може да бъде нанесена и като се изхожда от друга установена точка на кораба, при условие че надводният борд бъде съответно коригиран. Положението на посочената точка спрямо палубата на надводния борд трябва да бъде във всички случаи посочено в Международното свидетелство за товарните водолинии (1966).

Правило 5

Знак на товарната марка

Знакът на товарната водолиния представлява кръг с външен диаметър 300 мм (12 дюйма) и широчина 25 мм (1 дюйм), който се пресича от хоризонтална линия с дължина 450 мм (18 дюйма) и широчина 25 мм (1 дюйм) така, че горната страна на тази хоризонтална линия да минава през центъра на кръга. Центърът на кръга трябва да бъде разположен в средата на кораба и на разстояние, равно на определения летен надводен борд, измерено вертикално надолу от горната страна на па-лубната линия (фиг. 2).

Фиг. 2

Правило 6

Знаци, употребявани заедно със знака на товарните водолинии

(фиг. 2).

(2) Използват се следните марки за товарните водолинии: (3) Ако се определят надводни бордове за превозване на дървен товар в съответствие с тези правила, марките за товарните водолинии трябва да се нанасят в допълнение към марките на обикновените товарни водолинии. Тези марки трябва да бъдат хоризонтални линии с дължина 230 мм (9 дюйма) и широчина 25 мм (1 дюйм), които, ако другаде не е определено по друг начин, се нанасят към кърмата и перпендикулярно на вертикалната линия с широчина 25 мм (1 дюйм), прекарана на разстояние 540 мм (21 дюйма) от центъра на кръга към кърмата на кораба (фиг. 3).

(e) лятна товарна водолиния за превозване на дървен товар в сладка вода, определена с горната страна на линията, отбелязана с LF, и нанесена към носа от вертикалната линия; разликата между лятната товарна марка за превозване на дървен товар в сладка вода и лятната товарна марка за превозване на дървен товар представлява поправката за натоварване в сладка вода и за другите марки на товарните водолинии за превозване на дървен товар;       Фиг. 3

(4) Използват се следните марки за товарните водолинии за превозване на дървен товар: Фиг. 4

Правило 7

Знак на организацията, определяща товарните водолинии

Знакът на организацията, определяща товарните водолинии, може да се нанася по страните на кръга на марката на товарните водолинии над хоризонталната линия, която преминава през центъра на кръга или над и под тази линия. Той трябва да се състои от не повече от четири букви, които са началните букви на названието на организацията, с височина 115 мм (4,5 дюйма) и широчина 75 мм (3 дюйма).

Правило 8

Маркиране

Кръгът, линиите и буквите трябва да бъдат нанесени с бяла или жълта боя на тъмен фон или с черна боя на светъл фон. Освен това те трябва да бъдат отбелязани на бордовете на кораба по начин, осигуряващ дълготрайността им, в съответствие с изискванията на Администрацията. Марките трябва да бъдат добре видими и при необходимост за тази цел трябва да бъдат взети специални мерки.

Правило 9

Проверка на марките на товарните водолинии

Международното свидетелство за товарните водолинии (1966) не трябва да се издава на кораб дотогава, докато длъжностното лице или инспекторът, действащ в съответствие с изискванията на член 13 от тази конвенция, не удостовери, че марките на водолиниите са нанесени правилно на бордовете на кораба и по начин, осигуряващ дълготрайността им.

Глава  II

УСЛОВИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАДВОДНИЯ БОРД

Правило 10

Информация за предаване на капитана

Правило 11

Крайни прегради на надстройките

Крайните изложени прегради на закритите надстройки трябва да имат сигурна конструкция и трябва да бъдат одобрени от Администрацията.

Правило 12

Врати

(1) Всички отвори за достъп, устроени в крайните прегради на закритите надстройки, трябва да бъдат снабдени с врати, изработени от стомана или друг равностоен материал, постоянно и сигурно закрепени към преградата, които да бъдат водонепроницаеми, когато вратите им са затворени. Вратите трябва да бъдат така предвидени, изработени и монтирани, че цялата конструкция да има такава якост, каквато би ималако, ако преградата е без отвори, и при затворени врати да бъде непроницаема при въздействие на морето. Средствата, осигуряващи непроницаемост на тези врати, трябва да се състоят от прокладки и затварящи приспособления или от други равностойни устройства, които трябва да бъдат постоянно закрепени към преградата или към самите врати. Вратите трябва да бъдат изработени и монтирани така, че да могат да се отварят и плътно да се затварят от всяка страна на преградата.

(2) Ако в тези правила не е определено по друг начин, височината на праговете на отворите за достъп през крайните прегради на закритите надстройки трябва да бъде не по-малка от 380 мм (15 дюйма) над палубата.

Правило 13

Разположение на товарните отвори, входници и вентилатори

За прилагане на тези правила са установени следните два района на разположение на товарните отвори, входници и вентилатори: 1-ви район: Откритите части на палубата на надводния борд и на повдигнатия квартердек, както и откритите части на палубите на надстройките, разположени напред към носа от точката, отстояща на една четвърт от дължината на кораба, считано от носовия перпендикуляр.

2-ри район: Откритите части на палубите на надстройките, разположени към кърмата назад от точката, отстояща на една четвърт от дължината на кораба, считано от носовия перпендикуляр.

Правило 14

Товарни и други отвори

Правило 15

Товарни отвори, закрити със снимаеми капаци, непроницаемостта на които при въздействие на дъжда и на морето е осигурена с брезенти и притискащи устройства

Комингси на товарните отвори

(1) Комингсите на товарните отвори, закриващи се със снимаеми капаци, непроницаемостта на които срещу въздействие на морето е осигурена с брезенти и притискащи устройства, трябва да имат сигурна конструкция, а височината им над палубата трябва да бъде най-малко следната: 600 мм (23 1/2 дюйма) — на разположените в 1-ви район; Капаци на товарните отвори

1,5 м (4,9 фута).

Снимаеми бимси

(6) Ако снимаемите бимси за поддържане капаците на отворите са изработени от обикновена стомана, якостта им трябва да бъде изчислена на натоварване не по-малко от 1,75 тона на квадратен метър (358 фунта на квадратен фут) за отвори, разположени в 1-ви район, и не по-малко от 1,30 тона на квадратен метър (266 фунта на квадратен фут) за отвори, разположени във 2-ри район, с коефициент на сигурност 5 по отношение на най-малката стойност на якостта на опън на материала. Те трябва да бъдат така проектирани, че огъването им при тези натоварвания да не превишава 0,0022 от размера на светлия отвор. За кораби с дължина не поголяма от 100 м (328 фута) се прилагат изискванията на алинея 5 от това правило.

Кутиевидни капаци

Опори или легла

(9) Опорите или леглата за снимаемите бимси трябва да имат сигурна конструкция и да осигуряват надеждно поставяне и закрепване на бимсите. Ако се поставят подвижен тип бимси, устройствата трябва да осигуряват съответно разположение на бимсите при закрит отвор.

Скоби

(10) Скобите трябва да съответстват на конусността на клиновете. Те трябва да имат широчина не по-малка от 65 мм (2 1/2 дюйма) и разстояние между центровете им не повече от 600 мм (23 1/2 дюйма). Крайните скоби трябва да бъдат установени на разстояние не по-голямо от 150 мм (6 дюйма) от ъглите на товарния отвор на всяка надлъжна и напречна страна.

Крепителни ленти и клинове

(11) Лентите и клиновете трябва да бъдат сигурни и да се намират в добро състояние. Клиновете трябва да бъдат от твърдо дърво или друг равностоен материал. Те трябва да имат конусност не по-голяма от 1:6 и дебелина на тънкия край не по-малка от 13 мм (1/2 дюйма).

Брезенти

(12) За всеки товарен отвор, разположен в 1ви и 2-ри район, трябва да има най-малко по два слоя брезенти в добро състояние. Брезентите трябва да бъдат водонепроницаеми. Те трябва да бъдат направени от материал, отговарящ по тегло и качество на одобрени стандарти.

Закрепване на капаците на товарните отвори

(13) За всички товарни отвори, разположени в 1-ви и 2-ри район, върху брезентите след поставянето на шините трябва да бъдат предвидени средства за сигурно и независимо закрепване на всяка секция капаци. Капаците на товарните отвори с дължина, по-голяма от 1,5 м (4,9 фута), трябва да бъдат закрепени най-малко с две такива приспособления.

Правило 16

Товарни отвори, закрити с водонепроницаеми при въздействието на морето капаци от стомана или друг равностоен материал, снабдени с прокладки и притискащи устройства

Комингси на товарните отвори

(1) Височината на комингсите на товарните отвори над палубата, разположени в 1-ви и 2-ри район, с капаци от стомана или друг равностоен материал, водонепроницаеми при въздействието на морето, снабдени с прокладки и притискащи устройства, трябва да бъде такава, каквато е посочена в правило 15, алинея 1. Височината на тези комингси може да бъде намалена или може изобщо да няма комингси, при условие че Администрацията се убеди, че безопасността на кораба при всякакви условия на състоянието на морето не се нарушава. Ако са предвидени комингси, те трябва да имат сигурна конструкция.

Капаци, водонепроницаеми при въздействие на морето

Средства, осигуряващи водонепроницаемост при въздействие на морето

(4) Средствата за осигуряване и запазване на водонепроницаемостта при въздействие на морето трябва да бъдат одобрени от Администрацията. Средствата трябва да осигуряват запазване на водонепроницаемостта при всякакви условия на морето, поради което е необходимо да се правят изпитвания на водонепроницаемост при първоначалното освидетелстване и при периодичните освидетелствания и ежегодните проверки или през по-кратки промеждутъци от време.

Правило 17

Входници за машинното помещение

Правило 18

Разни отвори на палубата на надводния борд и на надстройките

Правило 19

Вентилатори

(1) Разположените в 1-ви или 2-ри район вентилатори на помещенията, намиращи се под палубата на надводния борд или под палубата на закритите надстройки, трябва да имат прагове от стомана или друг равностоен материал със здрава конструкция и сигурно съединени към палубата. Ако височината на прага на който и да е вентилатор е по-голяма от 900 мм (35 1/2 дюйма), той трябва да бъде специално укрепен.

(2) Вентилаторите, преминаващи през всякакви други надстройки освен закритите, трябва да имат на палубата на надводния борд здрави прагове от стомана или друг равностоен материал.

(3) Вентилаторите, разположени в 1-ви район, които имат прагове с височина над палубата, по-голяма от 4,5 м (14,8 фута), и вентилаторите, разположени във 2-ри район, които имат прагове с височина над палубата, по-голяма от 2,3 м (7,5 фута), могат да нямат закриващи устройства, ако Администрацията специално не изисква такива устройства.

(4) Отворите на вентилаторите освен вентилаторите, посочени в алинея 3 на това правило, трябва да бъдат снабдени със сигурни, затварящи устройства, водонепроницаеми при въздействие на морето. На кораби с дължина, по-малка от 100 м (328 фута), затварящите устройства трябва да бъдат постоянно закрепени; на другите кораби, ако това не е предвидено, те трябва удобно да се съхраняват близо до вентилаторите, за които са предназначени. Вентилаторите, разположени в 1-ви район, трябва да имат прагове с височина над палубата не по-малка от 900 мм (35 1/2 дюйма); вентилаторите, разположени във 2-ри район, трябва да имат прагове с височина над палубата не по-малка от 760 мм (30 дюйма).

(5) За откритите участъци Администрацията може да изисква увеличение на височината на праговете над палубата.

Правило 20

Въздушни тръби

Ако въздушните тръби на баластните и други цистерни са изведени над палубата на надводния борд или над палубите на надстройките, откритите части на тръбите трябва да имат сигурна конструкция, височината от палубата до точката, откъдето може да се стича надолу вода, трябва да бъде не по-малка от 760 мм (30 дюйма), когато тръбите са на палубата на надводния борд, и 450 мм (17 1/2 дюйма), когато те са на палубата на надстройките. Ако тези височини могат да попречат на работата на кораба, може да бъде одобрена по-малка височина, при условие че Администрацията бъде убедена в това, че затварящите устройства и други обстоятелства оправдават приемането на по-малка височина. За отворите на въздушните тръби трябва да бъдат предвидени сигурни, постоянно закрепени затварящи устройства.

Правило 21

Товарни и други подобни отвори в борда на кораба

(1) Товарните и други подобни отвори в бордовете на корабите, които са под палубата на надводния борд, трябва да бъдат снабдени с врати, проектирани по такъв начин, че да се осигури водонепроницаемост и конструктивна якост, съответстваща на околната обшивка. Броят на тези отвори трябва да бъде минимален дотолкова, доколкото това е съвместимо с конструкцията и експлоатацията на кораба.

Правило 22

Шпигати, приемни и отливни отвори

Правило 23

Бордови илюминатори

Правило 24

Щормови отвори

(1) Ако фалшбордът на откритите части на палубата на надводния борд или на палубите на надстройките образува „кладенци", трябва да бъдат взети съответни мерки за бързо изтичане на водата и подсушаване на палубите. Освен това, както е предвидено в алинеи 2 и 3 на това правило, най-малката площ на щормовите отвори (А) на всеки борд на кораба за всеки кладенец на палубата на надводния борд трябва да се изчислява по предвидените по-долу формули, когато седловатостта на палубата в района на кладенеца е равна на стандартната или по-голяма от нея. Най-малката площ за всеки кладенец на палубата на надстройките трябва да бъде половината от площта, получена по тези формули.

Ако дължината на фалшборда в района на кладенеца е 20 м или по-малка, то А =0,7 + 0,035 I (м2). Ако I е по-голяма от 20 м, A =0,07 I (м2).

В тези формули не е необходимо да се приема I по-голяма от 0,7 L.

Ако средната височина на фалшборда е по-голяма от 1,2 м, необходимата площ на щор-мовите отвори трябва да бъде увеличена за всеки 0,1 м разлика във височината с по 0,004 м2 за всеки метър дължина на кладенеца. Ако средната височина на фалшборда е по-малка от 0,9 м, необходимата площ може да бъде намалена с по 0,004 м2 за всеки метър дължина на кладенеца за всеки 0,1 м разлика във височината. Или

Ако дължината на фалшборда в района на кладенеца е 66 фута или по-малка, А =7,6 + 0,115 I (в квадратни футове).

Ако дължината на фалшборда I е по-голяма от 66 фута, А =0,23 I (в квадратни футове).

В тези формули не е необходимо да се приема I по-голяма от 0,7 L.

Ако средната височина на фалшборда е по-голяма от 3,9 фута, необходимата площ трябва да бъде увеличена за всеки фут разлика във височината с по 0,04 квадратни фута за всеки фут дължина на кладенеца. Ако средната височина на фалшборда е по-малка от 3 фута, необходимата площ може да бъде намалена за всеки фут разлика във височината с по 0,04 квадратни фута на един фут дължина на кладенеца.

(6) Всички такива отвори във фалшборда трябва да бъдат защитени със стоманени пръчки, разположени една от друга на разстояние около 230 мм (9 дюйма). Ако щормовите отвори са снабдени с капаци, трябва да бъде предвидена достатъчна слабина, за да се избягнат заклинвания. Осите или лагерите на шарни-рите трябва да бъдат изработени от некоро-диращи материали. Ако капаците имат устройства за закрепване, конструкцията им трябва да бъде одобрена.

Правило 25

Защита на екипажа

(3)Просветът под най-ниския леер на леерни-те ограждания не трябва да превишава 230 мм (9 дюйма). Разстоянието между другите леери трябва да бъде не по-голямо от 380 мм (15 дюйма). Ако корабът има закръглено съединение на палубата с борда, леерните стойки трябва да бъдат поставени на хоризонталната част на палубата.

Правило 26

Специални условия за определяне на надводния борд на корабите тип А

Машинни шахти

(1) Машинните шахти на корабите тип А, определението на които е дадено в правило 27, трябва да бъдат защитени със закрит ют или средна надстройка най-малко със стандартна височина или с рубка със същата височина и равностойна якост. Обаче машинните шахти могат да бъдат и незащитени, ако в тях няма отвори, създаващи непосредствен достъп от палубата на надводния борд в машинното отделение. В машинната шахта може да бъде допусната само врата, отговаряща на изискванията на правило 12, водеща в помещение или коридор с конструктивна якост, подобна на тази на самата шахта, отделени от стълбата за машинното отделение с втора врата, непроницаема при въздействие на морето, изработена от стомана или от друг равностоен материал.

Преходен мостик и входове

Отвори

(4) Незащитените отвори по палубата на надводния борд и носовата част или на разширителните шахти на корабите тип А трябва да бъдат снабдени със сигурни водонепроницаеми капаци от стомана или друг равностоен материал.

Устройства за оттичане на водата от палубата

Глава  III

НАДВОДНИ БОРДОВЕ

Правило 27

Типове кораби

(1) За изчисляване на надводния борд корабите се разделят на типове А и В.

Кораби тип А

(2) Кораб тип А е кораб, проектиран за превоз само на течни, наливни товари, товарните танкове на който имат само неголеми отвори за достъп, които се затварят с водонепроницаеми капаци с уплътнители, изработени от стомана или друг равностоен материал. Такъв кораб трябва да има следните характеристики: (3) Корабът тип А, ако неговата дължина е по-голяма от 150 м (492 фута) и той е проектиран така, че при натоварване до лятната товарна водолиния има празни отсеци, трябва да понесе заливането на който и да е от тези празни отсеци, проницаемостта на който се приема равна на 0,95 процента, и да продължи да плава при условията на равновесие, одобрени от Администрацията. На такъв кораб с дължина, по-голяма от 225 м (738 фута), машинното отделение трябва да се разглежда като заливаем отсек, но с проницаемост 0,85 процента.

Като указания за Администрацията следните условия могат да се считат за задоволяващи изискванията: (4) На кораб тип А надводният борд трябва да бъде не по-малък от този, който се определя по таблица А от правило 28.

Кораби тип В

(7) На всеки кораб от тип В с дължина, поголяма от 100 м (328 фута), Администрацията може да разреши по-малък надводен борд в сравнение с необходимия съгласно точка 6 от това правило, при условие че: (c)капаците в 1-ви и 2-ри район отговарят на изискванията на правило 16 и имат съответна якост; особено внимание трябва да се обърне на тяхното уплътнение и на затварящите им устройства; Като указание за Администрацията при прилагане на точки 7 (d) и (е) ограниченията, предписани в точки (а), (b) и (с) на алинея 3, могат да се считат за достатъчни.

Съответните изчисления могат да се основават на следните основни предположения: — вертикалният размер на пробойната да е равен на височината на борда на кораба; — дълбочината на пробойната да не е по-голяма от 1/5 от широчината (В/5); — нито една главна напречна преграда да не е повредена; — височината на центъра на тежестта над основната водолиния да е определена, като се изхожда от пълното натоварване на товарните трюмове с еднороден товар и с 50 процента от проектната вместимост на течностите, запасите и др., които се изразходват.

(10) На корабите тип В, имащи товарни отвори в 1-ви район, снабдени с капаци, които отговарят на изискванията на правило 15, с изключение на алинея 7 от него, трябва да бъде определен надводен борд съгласно с таблица В на правило 28, увеличен със стойностите, приведени в следната таблица: Добавки към табличния надводен борд за кораби тип В с капаци за товарни отвори, неотговарящи на изискванията на правило 15 (7) или 16

Добавките към надводния борд при междинни дължини на корабите трябва да бъдат получени чрез линейна интерполация.

За кораби с дължина, по-голяма от 200 м, добавките трябва да се определят от Администрацията.

Добавки към табличния надводен борд за кораби тип В с капаци за товарни отвори, неотговарящи на изискванията на правило 15 (7) или 16

Надводният борд за междинни дължини на корабите се определя чрез линейна интерполация.

За кораби с дължина, по-голяма от 365 м, надводният борд се определя от Администрацията.

Таблица А?

Таблица за надводния борд за кораби тип А

Надводният борд за междинни дължини на корабите се определя чрез линейна интерполация.

За кораби с дължина, по-голяма от 1200 фута, надводният борд се определя от Администрацията.

Кораби тип В (2) Табличният надводен борд за корабите тип В се определя по следната таблица: Таблица В

Таблица за надводния борд за кораби тип В

Таблица В?

Таблица за надводния борд за кораби тип В?

Надводният борд за междинни дължини на корабите се определя чрез линейна интер- полация.

За кораби с дължина, по-голяма от 1200 фута, надводният борд се определя от Администрацията.

Правило 29

Поправка на надводния борд за кораби с дължина, no-малка от 100 м (328 фута) Табличният надводен борд за корабите тип В с дължина от 24 м (79 фута) до 100 м (328 фута), които имат закрити надстройки с изчислителна дължина 35% от дължината на кораба или по-малка, трябва да бъде увеличен със: където: L е дължината на кораба във футове; Е — изчислителната дължина на надстройките във футове, определена в съответствие с правило 35.

Правило 30

Поправка за коефициента на общата пълнота

В случаите, когато коефициентът на общата пълнота (Съ) е по-голям от 0,68, табличният надводен борд, определен с правило 28 и изменен съгласно правила 27(8), 27(10) и 29, ако те са приложими, трябва да бъде умножен с коефициента

Съ + 0,68

1,36

Правило 31

Поправка за височината на борда

Правило 32

Поправка за положението на палубната линия

Когато действителната височина на борда до горния край на палубната линия е по-голяма или по-малка от коригираната височина D, тогава разликата от височините трябва да бъде съответно прибавена или извадена от височината на надводния борд.

Стандартната височина за междинни дължини на корабите се определя чрез линейна интерполация.

Правило 33

Стандартна височина на надстройките

Стандартната височина на надстройките е дадена в следната таблица: Стандартна височина в метри

Правило 34

Дължина на надстройките

Правило 35

Изчислителна дължина на надстройката b е широчината на надстройката в средата на нейната дължина; В s— широчината на кораба в средата на дължината на надстройката.

Ако надстройката не достига до бордовете в определена част от нейната дължина, това изменение се прилага само за тази недостигаща до бордовете част.

Правило 36

Рубки

(1) Рубка или всяка подобна на нея конструкция, която не достига до бордовете на кораба, се взема под внимание при следните условия: (2) За изчислителна дължина на рубката се приема нейната действителна дължина, намалена с отношението на средната й широчина към В.

Правило 37

Поправка за надстройки и рубки

Процентно намаление за корабите тип А

Процентно намаление за корабите тип В

Правило 38

Седловатост

Общи положения

Стандартен профил на седловатостта

(8) Ординатите на стандартния профил на седловатостта са дадени в следната таблица: Стандартен профил на седловатостта

Определяне отклоненията от стандартния профил на седловатостта

(9) Ако профилът на седловатостта се отличава от стандартния, четирите ординати на всеки профил в носовата или кърмовата половина на кораба трябва да се умножат на съответните коефициенти, приведени в таблицата на ординатите в алинея 8.

Разликата между сумите, съответстващи на произведенията на приетата и стандартната сед-ловатост, разделена на 8, определя недостига или излишъка на седловатост в носовата и кърмова-та половина. Средната аритметична стойност на излишъка или недостига в носовата или в кър-мовата половина определя излишъка или недостига на седловатостта на палубата.

(12) Когато се държи сметка за влиянието на седловатостта на юта или бака, трябва да се използва формулата

3V където: s е поправката на седловатостта, която се изважда от недостига или се прибавя към излишъка на седловатост; у — разликата между действителната и стандартната височина на надстройките в края на седловатостта; L? — средната дължина на закрития ют или бак, без да надвишава 0,5 V; L — дължината на кораба, определението на която е дадено в правило 3(1) на това приложение.

Посочената по-горе формула се използва в случаите, когато кривата на седловатостта е парабола, допирателна към действителната крива на седловатостта при палубата на надводния борд и пресичаща крайната ордината в точка, лежаща под палубата на надстройката, на разстояние, равно на стандартната височина на надстройката. Палубата на надстройките в която и да е точка не трябва да отстои от тази крива на разстояние, по-малко от стандартната височина на надстройката. Тази крива трябва да се използва при определяне профила на седловатостта на носовата и кърмовата част на кораба.

Поправка за отклонение от стандартния профил на седловатостта

(13) Поправката за седловатост е произведението на големината на недостига или излишъка на седловатостта (вж. алинеи от 9 до 11 на това правило) и стойността, определена по формулата

S

0,75------------ , 2L където S е общата дължина на закритите надстройки.

Поправка за недостига на седловатост

(14) Ако седловатостта е по-малка от стандартната, поправката за недостига на седловатост (вж. точка 13 на това правило) трябва да се прибави към височината на надводния борд.

Намаление за излишък на седловатост

(15) На кораби, на които закритата надстройка се простира на 0,1L към носа и 0,1L към кърмата от средата на кораба, поправката за излишъка на седловатост, определена в съответствие с текста на алинея 13 на това правило, трябва да се извади от височината на надводния борд; на кораби без закрита надстройка в средата на кораба надводният борд не се намалява; ако закритата надстройка се простира на разстояние, по-малко от 0,1L към носа и 0,1L към кърмата от средата на кораба, намалението се определя чрез линейна интерполация. Най-голямото намаление за излишък на седловатост не трябва да бъде no-голямо от 125 мм на 100 м дължина (1 1/2 дюйма на 100 фута дължина).

Правило 39

Минимална височина в носа

(1) Височината в носа, определена като вертикално разстояние по носовия перпендикуляр от водолинията, съответстваща на определения летен надводен борд и изчисления диферент до горната повърхност на откритата палуба при борда, трябва да бъде не по-малка от: за кораби с дължина, по-малка от 250 м: 56L11------------ )---------------- мм; за кораби с дължина 250 м и повече: 1,36

7000------------------ мм, Сь + 0,68 където: L е дължината на кораба в метри; Сь—коефициентът на общата пълнота, който трябва да се приеме не по-малък от 0,68, или за кораби с дължина, по-малка от 820 фута: 0,672Li1------------- )---------------- дюйма; за кораби с дължина 820 фута и повече: 1,36

275,6 ----------------- дюйма, Сь + 0,68 където: L е дължината на кораба в метри; Сь—коефициентът на общата пълнота, който трябва да се приеме не по-малък от 0,68.

(2) Ако височината в носа, предписана в алинея 1 на това правило, се осигурява със седловатостта, седловатостта трябва да обхване най-малко 15 процента от дължината на кораба, измерена от носовия перпендикуляр. Ако тя се осигурява с надстройка, такава надстройка трябва да обхване дължината от вълнореза до точката, отстояща на разстояние най-малко 0,07L към кърмата от носовия перпендикуляр, и да отговаря на следните изисквания: (3) Кораби, които поради особени изисквания на експлоатацията не могат да удовлетворят изискванията на алинеи 1 и 2 на това правило, могат да бъдат представени за специално разглеждане от Администрацията.

Правило 40

Минимални надводни бордове

Летен надводен борд

(2) Надводният борд в солена вода, изчислен в съответствие с точка 1 на това правило, но без поправка за палубната линия, както това е предвидено в правило 32, трябва да бъде не по-малък от 50 мм (2 дюйма). За кораби, имащи в 1-ви район отвори с капаци, които не отговарят на изискванията на правила 15(7), 16 или 26, надводният борд трябва да бъде не по-малък от 150 мм (6 дюйма).

Тропически надводен борд

Зимен надводен борд

(5) Минималният зимен надводен борд е надводният борд, получен с добавката към летния надводен борд на 1/48 от лятното газене, измерено от горната страна на хоризонталния кил до центъра на кръга на знака на товарните водолинии.

Зимен надводен борд в Северния Атлантически океан

(6) Минималният надводен борд за корабите с дължина, по-малка от 100 м (328 фута), които плават в Северния Атлантически океан, съгласно определението в правило 52 на приложение II през зимния сезон е зимният надводен борд, увеличен с 50 мм (2 дюйма). За другите кораби зимният надводен борд за Северния Атлантически океан е зимният надводен борд.

Надводен борд в сладка вода

(7) Минималният надводен борд в сладка вода със специфично тегло 1,0 се получава, като от минималния надводен борд в солена вода се извади

А

-------- сантиметра (дюйма), 40T където: А е водоизместването на кораба в солена вода по лятната товарна водолиния, в тонове; Т—броят на тоновете на един сантиметър (дюйм) газене в солена вода при лятната товарна водолиния.

(8) Когато водоизместването по лятната товарна водолиния не може да бъде определено, намалението трябва да бъде 1/48 от лятното газене, измерено от горната страна на хоризонталния кил до центъра на кръга на знака на товарните водолинии.

Глава  IV

СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОРАБИ, НА КОИТО СЕ ОПРЕДЕЛЯ НАДВОДЕН

БОРД ЗА ПРЕВОЗВАНЕ НА ДЪРВЕН ТОВАР

Правило 41

Област на приложение на тази глава

Правила от 42 до 45 включително се прилагат само за кораби, на които се определя надводен борд за превозване на дървен товар.

Правило 42

Определения

Терминът „палубен дървен товар" означава дървен товар, който се превозва на откритите части на палубата, на надводния борд или надстройките. Този термин не се отнася за дървесинната маса (пулп) или подобен на нея товар.

Правило 43

Конструкция на кораба

Надстройки (1) Корабът трябва да има бак с минимум стандартната височина и с дължина, не по-малка от 0,07 L. Освен това, ако корабът има дължина, по-малка от 100 м (328 фута), той трябва да има в кърмата с ют с височина, най-малко равна на стандартната, или повдигнат квартердек с палубна рубка, или стоманена козирка с достатъчна якост и с обща височина най-малко същата.

Цистерни в двойното дъно

(2) Междудънните цистерни, разположени в района на половината дължина на кораба в средната му част, трябва да имат сигурно водонепроницаемо надлъжно разделяне с прегради. фалшборд

(3) Корабът трябва да има или постоянен фалшборд, снабден с необходимите щормови капаци с височина не по-малка от 1 м (39 1/2 дюйма), специално подкрепен в горния край и поддържан със стойки с достатъчна якост, прикрепени към палубата, или сигурни леерни устройства със същата височина и конструкция с достатъчна якост.

Правило 44

Поставяне на товара

Общи положения

Стойки

(5) Ако видът на превозвания дървен товар е такъв, че са необходими стойки, те трябва да бъдат с достатъчна якост, като се има предвид широчината на кораба; разстоянието между тях трябва да съответства на дължината и вида на превозвания дървен товар, но не трябва да бъде по-голямо от 3 м (9,8 фута). За закрепването на стойките трябва да бъдат предвидени ъгълници с достатъчна якост, метални гнезда или други подобни сигурни средства.

Средства за закрепване на товара

(6) Палубният дървен товар трябва да бъде сигурно закрепен по цялата си дължина с отделни опасващи го средства, разположени на разстояние едно от друго не по-голямо от 3 м (9,8 фута). Халките за тези укрепителни средства трябва да бъдат сигурно закрепени към ширстрека или към палубния стрингер на разстояние една от друга не по-голямо от 3 м (9,8 фута). Разстоянието от крайната преграда на надстройката до първата халка не трябва да превишава 2 м (6,6 фута). Когато липсва преграда, предвидените халки и средства за завързване трябва да бъдат на разстояние съответно 0,6 м (23 1/2 дюйма) и 1,5 м (4,9 фута) от краищата на палубния дървен товар.

Устойчивост

(10) Трябва да бъдат взети всички мерки за осигуряване на съответен запас на устойчивост при всички стадии на рейса, като се държи сметка за възможното увеличаване на теглото на палубния товар, например вследствие на измокряне на товара или заледяване, а също и за намаляването на теглото на кораба, например вследствие на разхода на гориво и различните запаси.

Защита на екипажа, достъп в машинното отделение и др.

(11) В допълнение към изискванията на правило 25 (5) от това приложение леерни ограждания или спасителни леери с разстояние не по-голямо от 330 мм (13 дюйма) между тях трябва да бъдат поставени от всяка страна на палубния товар с височина не по-малка от 1 м (39 дюйма) над товара.

Рулево устройство

(12) Рулевото устройство трябва да бъде сигурно защитено от всяко повреждане от товара и да бъде, доколкото е възможно, по-достъпно. Трябва да бъде предвидено сигурно средство за управление на руля в случай на повреда в главното рулево устройство.

Правило 45

Изчисляване на надводния борд

(1) Минималните летни надводни бордове за дървен товар ще се изчисляват в съответствие с правило 27, алинеи 5, 6 и 11 и правила 28, 29, 30, 31, 32, 37 и 38. Обаче приведените в правило 37 проценти се заменят със следните: полация.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЗОНИ, РАЙОНИ И СЕЗОННИ ПЕРИОДИ

Зоните и районите в това приложение се определят на основание следните критерии: Лятна зона — не повече от 10 процента от ветровете достигат или надвишават сила 8 бала по скалата на Бофорт (34 възела).

Тропическа зона —не повече от 1 процент от ветровете достигат или надвишават сила 8 бала по скалата на Бофорт (34 възела); да има не повече от един тропически щорм през период от 10 години върху квадратна площ със страна от 5° независимо през кой месец на годината.

Все пак от практически съображения се е оказало възможно тези изисквания да се намалят до определена степен за известни райони.

Правило 46

Северни зимни сезонни зони и райони

(1) Зимни сезонни зони I и II в Северния Атлантически океан

(а) Зимната сезонна зона I в Северния Атлантически океан се ограничава от: меридиана на 50° западна дължина от крайбрежието на Гренландия до 45° северна ширина, паралела на 45° северна ширина до 15° западна дължина, меридиана 15° западна дължина до 60° северна ширина, паралела 60° северна ширина до Гринуичкия меридиан и от този меридиан на север.

Сезонни периоди: зимен: от 16 октомври до 15 април; летен: от 16 април до 15 октомври.

(b) Зимната сезонна зона II в Северния Атлантически океан се ограничава от: меридиана 68°30? западна дължина по крайбрежието на Съединените щати до 40° северна ширина върху меркаторската карта към точката 36° северна ширина и 73° западна дължина, паралела 36° северна ширина до 25° западна дължина до нос Ториняна.

В тази зона не влиза зимната сезонна зона I в Северния Атлантически океан и Балтийско море, ограничено от паралела, на който се намира Скоу в пролива Скагерак.

Сезонни периоди: зимен: от 1 ноември до 31 март; летен: от 1 април до 31 октомври.

(2)Зимни сезонни райони в Северния Атлантически океан

Границата на зимния сезонен район в Северния Атлантически океан преминава по: меридиана 68°30? западна дължина от крайбрежието на Съединените щати до 40° северна ширина, по луксодромията до най-южната пресечна точка на меридиана 61° западна дължина, по крайбрежието на Канада и протежението на източното крайбрежие на Канада и Съединените щати.

Сезонни периоди: За кораби с дължина, по-голяма от 100 м

(328 фута): зимен: от 1 ноември до 31 март; летен: от 1 април до 31 октомври.

(3)Зимна сезонна зона в северната част на Тихия океан

Южната граница на зимната сезонна зона в северната част на Тихия океан преминава: по паралела 50° северна ширина, от източното крайбрежие на СССР до западното крайбрежие на о-в Сахалин, по протежението на западното крайбрежие на о-в Сахалин до южния край на нос Крил — Курилските острови, по правата линия върху меркаторската карта до Ваканай на о-в Хокайдо—Япония; по източното и южното крайбрежие на о-в Хокайдо до 145° източна дължина, по меридиана 145° източна дължина до 35° северна ширина, по паралела 35° северна ширина до 150° западна дължина и по правата линия до южния край на о-в Дал в Аляска.

Сезонни периоди: зимен: от 16 октомври до 15 април; летен: от 16 април до 15 октомври.

Правило 47

Зимна сезонна зона в южното полукълбо Северната граница на южната зимна сезонна зона преминава: по правата линия върху меркаторската карта от източното крайбрежие на Американския континент край нос Трес-Пунтас до точката с 34° южна ширина и 50° западна дължина, по паралела 34° южна ширина до 17° източна дължина, по правата линия до точка

34° южна ширина, 28" източна дължина, по правата линия до точката 35°30? южна ширина, 118° източна дължина, по правата линия върху меркаторската карта до нос Грим на северозападното крайбрежие на Тасмания, протежението на северното и източното крайбрежие на Тасмания до най-южната точка на о-в Бруни, по правата линия върху меркатор-ската карта до нос Бляк Рок на о-в Стюарт, по правата линия върху меркаторската карта до точката 47° южна ширина 170° източна дължина, по правата линия до точката 33° южна ширина 170° западна дължина и по паралела 33° южна ширина до западното крайбрежие на Американския континент.

Сезонни периоди: зимен: от 16 април до 15 октомври; летен: от 16 октомври до 15 април.

Правило 48

Тропическа зона

(1) Северна граница на тропическата зона Северната граница на тропическата зона преминава: по паралела 13° северна ширина от източното крайбрежие на Американския континент до 60° западна дължина; по локсодромия до точката 10° северна ширина 58° западна дължина; по паралела 10°северна ширина до 20° западна дължина; по меридиана 20° западна дължина до 30° северна ширина; по паралела 30° северна ширина до западното крайбрежие на Африка; от източното крайбрежие на Африка по паралела 8° северна ширина до 70° източна дължина; по меридиана 70° източна дължина до 13° северна ширина, по паралела 13° северна ширина до западното крайбрежие на Индия, по южното крайбрежие на Индия до 10°30? северна ширина на източното крайбрежие на Индия; по локсодромия до точката 9° северна ширина, 82° източна дължина; по меридиана 82° източна дължина до 8° северна ширина; по паралела 8° северна ширина до западното крайбрежие на Малайзия по крайбрежието на Югоизточна Азия до източното крайбрежие на Виетнам на 10° северна ширина; по паралела 10° северна ширина до 145° източна дължина; по меридиана 145° източна дължина до 13° северна ширина; по паралела 13° северна ширина до западното крайбрежие на Американския континент.

Сайгон трябва да се разглежда като намиращ се на границата между тропическата зона и тропическия сезонен район. по локсодромията от пристанището Сантос, Бразилия, до точката, където меридианът 40° западна дължина пресича тропика на Козирога; по тропика на Козирога до западното крайбрежие на Африка; от източното крайбрежие на Африка по паралела 20° южна ширина до западното крайбрежие на Мадагаскар; по западното и северното крайбрежие на Мадагаскар до 50° източна дължина; по меридиана 50° източна дължина до 10° южна ширина, по паралела 10° южна ширина до 98° източна дължина; по правата линия до пристанището Дар-вин, Австралия; по крайбрежието на Австралия и о-в Весел към изток до нос Весел; по паралела 11° южна ширина до западния бряг на нос Йорк; от източния бряг на нос Йорк по паралела 11° южна ширина до 150° западна дължина; до локсодромията до точката 26° южна ширина 75° западна дължина; по лок-содромията до западното крайбрежие на Американския континент на 30° южна ширина.

Кокимбо и Сантос трябва да се разглеждат като намиращи се на границата между тропическата и лятната зона.

(3) Райони, които трябва да бъдат включени в тропическата зона

Следните райони трябва да се разглеждат като райони от тропическата зона: (a) Суецкият канал, Червено море и Аденският залив от Порт Сайд до меридиана 45° източна дължина; Аден и Бербера трябва да се разглеждат като намиращи се на границата между тропическата зона и тропическия сезонен район; Правило 49

Тропически сезонни райони Към тропическите сезонни райони се отнасят: (1) В Северния Атлантически океан Районът, ограничен: на север от локсодромията от нос Катош — Юкатан, до нос Сан Антонио, Куба, северното крайбрежие на Куба до 20° северна ширина и паралела 20° северна ширина до 20° западна дължина; на запад от крайбрежието на Американския континент; на юг и на изток от северната граница на тропическата зона.

Сезонни периоди: тропически: от 1 ноември до 15 юли; летен: от 16 юли до 31 октомври.

(2) В Арабско море Районът, ограничен: на запад от крайбрежието на Африка, от меридиана 45° източна дължина през Аденския залив, крайбрежието на Южна Арабия и меридиана 59° източна дължина през Оманския залив; на север и на изток от крайбрежието на Пакистан и Индия; на юг от северната граница на тропическата зона.

Сезонни периоди: тропически: от 1 септември до 31 май; летен: от 1 юни до 31 август.

(3) В Бенгалския залив

Бенгалският залив на север от северната граница на тропическата зона. Сезонни периоди: тропически: от 1 декември до 30 април; летен: от 1 май до 30 ноември.

(4) В южната част на Индийския океан

(a) Районът, ограничен: на север и запад до южната граница на тропическата зона и източното крайбрежие на Мадагаскар; на юг от паралела 20° южна ширина; на изток от правата линия от точката 20° южна ширина, 50° източна дължина до точката 15° южна ширина, 51°30? източна дължина и меридиана 51°30? източна дължина до 10° южна ширина.

Сезонни периоди: тропически: от 1 април до 30 ноември; летен: от 1 декември до 31 март.

(b) Районът, ограничен: на север от южната граница на тропическата зона; на изток от крайбрежието на Австралия; на юг от паралела 15° южна ширина, от меридиана 51°30? източна дължина до меридиана 120° източна дължина и меридиана 120° източна дължина до крайбрежието на Австралия; на запад от меридиана 51°30? източна дължина.

Сезонни периоди: тропически: от 1 май до 30 ноември; летен: от 1 декември до 30 април.

(5) В Китайско море Районът, ограничен: на запад и север от крайбрежията на Виетнам и Китай, от 10° северна ширина до Хонконг; на изток от правата линия от Хонконг до пристанището Суал (о-в Люсон) и от западното крайбрежие до островите Люсон, Самар и Лейт до 10° северна ширина; от юг от паралела 10° северна ширина.

Хонконг и Суал трябва да се разглеждат като намиращи се на границата между тропическия сезонен район и лятната зона.

Сезонни периоди: тропически: от 21 януари до 30 април; летен: от 1 май до 20 януари.

(6) В Северната част на Тихия океан (а) Районът, ограничен: на север от паралела 25° северна ширина; на запад от меридиана 160° източна дължина; на юг от паралела 13° северна ширина; на изток от меридиана 130° западна дължина. Сезонни периоди: тропически: от 1 април до 31 октомври; летен: от 1 ноември до 31 март. (b) Районът, ограничен: на север и изток от западното крайбрежие на Американския континент; на запад от меридиана 123° западна дължина от крайбрежието на Американския континент до 33° северна ширина и правата линия от точката 33° северна ширина, 123° западна дължина до точката 13° северна ширина, 105° западна дължина; на юг от паралела 13° северна ширина.

Сезонни периоди: тропически: от 1 март до 30 юни и от 1 ноември до 30 ноември; летен: от 1 юли до 31 октомври и от 1 декември до 28/29 февруари.

(7) В южната част на Тихия океан

(a) от залива Карпантери на юг от 11° южна ширина.

Сезонни периоди: тропически: от 1 април до 30 ноември; летен: от 1 декември до 31 март.

(b) Районът, ограничен: на север и изток от южната граница на тропическата зона; на юг от тропика на Козирога, от източното крайбрежие на Австралия до 150° западна дължина, по меридиана 150° западна дължина до 20° южна ширина, по паралела 20° южна ширина до точката, където той пресича южната граница на тропическата зона; на запад от границите на района, включен между рифа на Голямата бариера и източното крайбрежие на Австралия.

Сезонни периоди: тропически: от 1 април до 30 ноември; летен: от 1 декември до 31 март.

Правило 50

Летни зони

Останалите райони образуват лятната зона.

Обаче за корабите с дължина 100 м (328 фута) и по-малко районите са ограничени: на север и запад от източното крайбрежие на Съединените щати; на изток от меридиана 68°30? западна дължина от точката на пресичането му с източното крайбрежие на Съединените щати до 40° северна ширина и оттук правата линия до точката 36° северна ширина, 73° западна дължина; на юг от паралела 36° северна ширина; и образуват зимен сезонен район.

Сезонни периоди: зимен: от 1 ноември до 31 март; летен: от 1 април до 31 октомври.

Правило 51

Закрити морета

(1) Балтийско море ограничено от паралела, на който се намира нос Скоу в пролива Скагерак, и включено в лятната зона.

Обаче за кораби с дължина 100 м (328 фута) и по-малко то е зимен сезонен район.

Сезонни периоди: зимен: от 1 ноември до 31 март; летен: от 1 април до 31 октомври.

2) Черно море е включено в лятната зона.

Обаче за кораби с дължина 100 м (328 фута) и по-малко районът на север от 44° северна ширина е зимен сезонен район.

Сезонни периоди; зимен: от 1 декември до 28/29 февруари; летен: от 1 март — до 30 ноември.

(3) Средиземно море е включено в лятната зона.

Обаче за кораби с дължина 100 м (328 фута) и по-малко районът, ограничен: на север и запад от крайбрежието на франция и Испания и от меридиана 3° източна дължина, от крайбрежието на Испания до 40° северна ширина; на юг от паралел 40° северна ширина и 3° източна дължина до западното крайбрежие на Сардиния; на изток от западното и северното крайбрежие на Сардиния от 40° северна ширина до 9° източна дължина, меридиана 9° източна дължина до южното крайбрежие на Корсика, протежението на западното и северното крайбрежие на Корсика до 9° източна дължина и правата линия до нос Сисие, е зимен сезонен район.

Сезонни периоди: зимен: от 16 декември до 15 март; летен: от 16 март до 15 декември.

(4)Японско море на юг от 50° северна ширина е включено в лятната зона.

Обаче за кораби с дължина 100 м (328 фута) и по-малко районът, ограничен от паралела 50° северна ширина и правата линия от източното крайбрежие на Корея на 38° северна ширина до западното крайбрежие на Хокайдо— Япония, на 43°12? северна ширина е зимен сезонен район.

Сезонни периоди: зимен: от 1 декември до 28/29 февруари; летен: от 1 март до 30 ноември.

Правило 52

Зимна товарна водолиния за Северния Атлантически океан

Частта в Северния Атлантически океан, която е спомената в правило 40(6) (приложение I), се състои от: ПРИЛОЖЕНИЕ III СВИДЕТЕЛСТВА

Международно свидетелство за товарните водолинии1966 г.

Международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии

ПРЕПОРЪКИ

Конференцията е приела следните препоръки: Препоръка 1

Денонсиране на Международната конвенция за товарните водолинии — 1930 г. 1) Конференцията препоръчва правителствата да приемат във възможно най-краткия срок Международната конвенция за товарните водо-линии—1966 г., и правителствата, които станат участници в тази конвенция, да денонсират Международната конвенция за товарните во-долинии—1930 г., и като си сътрудничат едно с друго, да осигурят денонсирането да стане действително две години след датата на влизането в сила на Конвенцията от 1966 г.

2) Конференцията препоръчва правителствата, денонсирали Конвенцията от 1930 г., да вземат под внимание разпоредбите на Конвенцията от 1966 г., отнасящи се за съществуващите кораби, а именно член 4, алинея 4.

Препоръка 2

Кораби, непопадащи в обхвата на действие на Международната конвенция от 1966 г. Конференцията препоръчва правилата, съставени от което и да било договарящо правителство, по отношение на: 1) новите кораби с дължина, по-малка от 24 м (79 фута), извършващи международно плаване; 2) съществуващите кораби с обемна вместимост, по-малка от 150 бруто тона, извършващи международно плаване; 3) корабите, извършващи крайбрежно плаване в открити морски райони при същите опасни условия, каквито обикновено се срещат при международното плаване, да съответстват, доколкото е практично и целесъобразно, на принципите и разпоредбите на Международната конвенция за товарните водолинии—1966 г.

Препоръка 3

Минимален надводен борд за риболовните кораби

Конференцията, обсъждайки възможностите за определяне на товарните водолинии за риболовните кораби, препоръчва на Международната морска консултативна организация да продължи изследванията с цел да се установят международни стандарти за минималния надводен борд на риболовните кораби.

Препоръка 4

Обединяване на конвенциите Конференцията, признавайки общите цели на Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море—1960 г., и Международната конвенция за товарните водолинии— 1966 г., отнасящи се до опазването на човешкия живот и имуществото на море, препоръчва на Междуправителствената морска консултативна организация да разгледа взаимовръзката между условията, залегнали в двете конвенции, с цел да разработи предложения за обединяването им в една международна конвенция.

Препоръка 5

Граници между вътрешните води и моретата Конференцията препоръчва всяко договарящо правителство да съобщава на друго договарящо правителство по негова молба подробни данни за границите между вътрешните води и морета, които то ще използва за целите, посочени в член 12 (2) на Международната конвенция за товарните водолинии—1966 г.

Този материал е непълен, моля вижте го в PDF-а на броя