Постановление № 239 от 24 октомври 2003 г. за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 239 ОТ 24 ОКТОМВРИ 2003 Г. за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Министър-председател: Симеон Сакскобургготски

Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят: 1. техническите и метрологичните изисквания към средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричан по-нататък „контрола", и тяхното използване по предназначение; 2. редът и методите за извършване на контрол на средства за измерване и редът за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване; 3. знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване.

Глава  втора

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. ТЕХНИЧЕСКИ И МЕТРОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ

Раздел I

Материални мерки за дължина Чл. 2. (1) Материалните мерки за дължина, наричани по-нататък „мерките за дължина", са средства за измерване, предназначени за измерване на дължини и нива.

(2) Изискванията на този раздел се отнасят за мерки за дължина, използвани за измерване на: (3) Изискванията на този раздел не се отнасят за мерки за дължина с висока точност, използвани в машиностроенето и геодезията (еталонни калибри, геодезични жици, прецизни скали и др.).

Чл. 3. (l) Мерките за дължина се характеризират със: (2) Скалата на мярката за дължина се формира от основните деления и от другите означени деления.

(3) Мярката за дължина може да е: 1. краищна мярка, когато основните деления се формират между две повърхнини; 2. щрихова мярка, когато основните деления се формират между две линии, две точки или два знака; 3. комбинирана мярка, когато основните деления се формират между повърхнина и линия, точка или знак.

Чл. 4. (1) Мерките за дължина и техните допълнителни приспособления трябва да са прецизно изработени от материали, които са достатъчно надеждни, стабилни и устойчиви на влияния на околната среда при нормални условия на употреба.

(2) Качеството на използваните материали трябва да е такова, че: 1. при нормални условия на употреба и при температура 8 °С над или под препоръчваната от производителя температура отклоненията в дължината да не надвишават максимално допустимите грешки; 2. за мерки, които се използват при наличие на определена сила на опън, нарастването или намаляването на тази сила с 10 на сто да не води до грешки, които надвишават максимално допустимата грешка.

Чл. 5. (1) Напречното сечение на мерките за дължина трябва да е с такива размери и форма, че при нормални условия на употреба да позволява достигането на точността, предвидена в класа на точност за съответните мерки.

(4)Работните страни на краищните или комбинираните мерки, които са направени от дърво или от друг материал, устойчив на външно износване или с устойчивост, равна на устойчивостта на дървото, трябва да са съставени от скоба, пластина или накрайник, устойчиви на износване и на удар, и да са подходящо прикрепени към мярката.

Чл. 6. (1) Разграфяването и означенията върху скалите трябва да са ясни, правилни, незаличими и така нанесени, че да осигуряват сигурно, лесно и недвусмислено отчитане.

(2) След крайното основно деление на скалата могат да бъдат нанесени допълнителен брой нецифровани деления, които не са повече от намиращите се между две последователни цифровани деления на мярката.

Чл. 7. (1) Стойностите на скалните деления трябва да са (1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10n) m, като „n" може да е положително или отрицателно цяло число или нула.

(2) Стойностите на скалните деления могат да са равни най-много на: 1. един сантиметър, когато номиналната дължина на мярката е по-малка или равна на 2 m; (3) Стойностите по ал. 2 могат да се надвишават, когато мерките са със специално предназначение, което се посочва от производителя или вносителя при подаване на заявлението за одобряване на типа и се означава върху всяка мярка.

Чл. 8. (1) Когато скалните деления са черти, те трябва да са прави, перпендикулярни на оста на мярката за дължина и с еднаква дебелина, постоянна по цялата дължина на мярката. Дължината на чертите трябва да отговаря на съответната единица за измерване. Чертите трябва да са така подредени, че да оформят разграничена и ясна скала, а тяхната дебелина не трябва да възпрепятства точното отчитане.

Чл. 9. (1) Независимо от размера на скалните деления, те трябва да са означени в метри, дециметри, сантиметри или милиметри, без да се означава съответният символ на единицата за измерване.

Чл. 10. (1) Когато мярката има повече от една скала, скалните деления може да са различни, като означенията с цифри по различните скали могат да са в една и съща или в противоположна посока.

(2) Мерките за дължина, използвани при търговски плащания, не могат да имат няколко скали с различни стойности на деленията.

Чл. 11. (1) Номиналната дължина на мерките трябва да има един от следните размери: (0,5; 1; 1,5; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8 или 9) m, или цяло число, кратно на 5.

(2) Номиналната дължина на мерките може да има размери, различни от размерите по ал. 1, когато мерките имат специално предназначение, което се обосновава от производителя при подаване на заявлението за одобряване на типа, като специалното предназначение се означава върху всяка мярка.

(3) Номиналната дължина на големи кра-ищни и щрихови мерки, проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната дължина на мерките, трябва да има един от следните размери: (5, 10, 20, 50, 100 или 200) m. Чл. 12. (1) Мерките за дължина трябва да носят знак за одобрен тип и означения за: 1. номиналната дължина; 2. наименованието на производителя или търговската му марка; 3. класа на точност.

(2) Допълнително се означават: 1. препоръчваната от производителя температура при употреба, когато тя е различна от 20 °С; 2. силата на опън в определени случаи; 3. специалното предназначение на мярката, когато има такова.

Чл. 13. (1) Всички означения трябва да са нанесени ясно и четливо, като се започва от началото на мярката.

(2) Определени означения могат да се поставят върху цялата част на мярката, като в удостоверението за одобряване на типа се посочва точното им място.

Чл. 14. В случай че широчината на мярката за дължина не позволява четливото разполагане на знака за одобрен тип, вместо него се поставят знаци и означения, подредени в следния ред: 1. стилизираната буква „Е" от знака за одобрен тип; 2. отличителните букви на Република България „BG"; 3. последните две цифри от годината на одобряването на типa на мярката за дължина; 4. номерът от регистъра на одобрените за използване средства за измерване, под който е вписан типът.

Чл. 15. (1) В началото на всяка мярка за дължина или върху допълнително приспособление към мярката трябва да е предвидено място за разполагане на знаците за първоначална проверка.

Чл. 16. (1) Върху мерките за дължина могат да се поставят други знаци и означения, които не са метрологични и са допуснати от нормативни актове или са разрешени от Държавната агенция за метрология и технически надзор

(ДАМТН) така, че да не възпрепятстват правилната употреба на мярката за дължина. Същото изискване се отнася и за означенията с рекламна цел.

Чл. 17. Мерките за дължина се разделят на три класа на точност, които могат да са I, II или III.

Чл. 18. Максимално допустимата положителна или отрицателна грешка на номиналната дължина или всяко друго разстояние между които и да са два непоследователни скални знака трябва да е изразена в милиметри като функция на разглежданата дължина чрез формулата (а + bL), където L е разглежданата дължина, закръглена към следващото цяло число, изразено в метри, а „а" и „b" са коефициенти със стойности съгласно приложение № 1.

Чл. 19. (1) Максимално допустимите положителни или отрицателни грешки на дължината „i" на интервали не по-големи от 1 ст се определят в зависимост от класа на точност и са съгласно приложение № 2.

(2) В случаите, когато интервалите са по-големи от 1 ст, максимално допустимата грешка трябва да е представена като функция на дължината на интервала чрез формулата съгласно чл. 18.

Чл.20. (1) Максимално допустимата разлика между дължините „i" на два последователни интервала по-малки от 1 ст се определя съгласно класа на точност и е посочена в приложение № 3.

(2) За интервали по-големи от 1 ст максимално допустимата разлика между дължините на два последователни интервала трябва да е представена като функция на дължината на интервала чрез формулата съгласно чл. 18.

Чл. 21. За краищна или комбинирана мярка за дължина максимално допустимата положителна или отрицателна грешка на дължината на последния интервал, ограничен от повърхност, се увеличава: Чл.22. Изискванията по чл. 18 и чл. 20, ал. 1 не се прилагат, когато: Чл. 23. Максимално допустимите грешки на мерките за дължина в употреба са два пъти по-големи от тези при първоначална проверка.

Чл. 24. Максимално допустимите грешки се определят при следните условия: 1. препоръчвана от производителя температура със стойност 20 °С, като за определени мерки, посочени в допълнителните изисквания по чл. 25 — чл. 31, по изключение може да е указана различна температура; 2. мерките за дължина, за които в допълнителните изисквания към тях е определена сила на опън, трябва да преминат изпитвания при въздействие на тази сила практически в хоризонтална равнина без триене по протежение на цялата проверяема дължина.

Чл. 25. (1) Мерките за малки дължини, които са измервателни ленти от стомана с навиващо устройство (ролетки), трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 10 m; 2. измервателната повърхност на мерките за дължина между 5 m и 10 m да е с профилно напречно сечение; 3.началният край на мярката за дължина, който е с ограничител и има халка, да не се включва в номиналната й дължина.

Чл. 26. (1) Мерките за дължина, които са съставени от една част, неподвижни или полуподвижни, с номинална дължина между 0,5 m и 5 m, се използват за сравнително, непосредствено и комбинирано измерване на нивото на течности и биват: 1. неподвижни или полуподвижни, използвани предимно за установяване нивото на течността в измервателни съдове (резервоари, колби); 2. подвижни.

Чл.27. (1) Сгъваемите мерки за малки дължини от метал или от друг материал трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 5 m; 2.частите на мярката в съединенията й да са с еднаква дължина.

Чл. 28. (1) Краищните, щриховите и комбинираните мерки за големи дължини от стък-лопласт и пластмаса (ролетки) трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 2.силата на опън от около 20 N да е отбелязана на мярката.

Чл. 29. (1) Краищните или щриховите измервателни ленти за големи дължини от стомана върху навиващо устройство, проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната дължина, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между (5, 10, 20, 50, 100 или 200) m; 2. силата на опън да не надвишава 50 N и да е означена върху мярката; 3.да са оборудвани с ръкохватка или с пръстени в двата края на мярката.

Чл. 30. (1) Щриховите или комбинираните мерки за големи дължини с навиващо устройство, които не са проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 5 m и 200 m; 2. в определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20 °С; 3.силата на опън да не надвишава 50 N и да е означена върху мярката.

Чл. 31. (1) Щрихови измервателни ленти за големи дължини от стомана върху навиващо устройство с опъваща тежест (лот), които не са проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: (2) Основните деления на скалата и началото на скалата се поставят от тежестта, която трябва да е: 2. достатъчно тежка, за да опъва правилно лентата, и с подходяща форма.

Чл. 32. Материалните мерки за дължина се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 33. (1) Изследването на типа на материалните мерки се извършва за съответствието им с изискванията на този раздел.

(2) Броят на изпитваните образци се определя от изпитвателната лаборатория, но не може да е по-малък от два броя за всеки заявен тип.

Чл. 34. (1) При първоначална проверка могат да се проверяват: 1.всяка представена мярка за дължина, или

2.партиди от мерки за дължина съгласно чл.35.

(2) Първоначалната проверка включва: (3) За установяване на съответствието с изискването по чл. 18 за разстоянието между които и да са два непоследователни скални знака и с изискванията по чл. 19 на пет различни места по скалата на мярката за дължина допълнително се проверяват: 1. разстоянието между две непоследователни деления на скалата; 2. дължината на интервала; 3. разликата в дължините на два последователни интервала, като се отчитат изискванията на чл. 18, 19, 20, 21 и 27.

(4) В зависимост от съответствието, установено при проверката по ал. 3, лицето, което извършва проверката, може да намали или да увеличи броя на проверките.

Чл. 35. (1) По искане на производителя или на вносителя първоначалната проверка на партиди мерки за дължина може да се извърши по статистическия метод, посочен в приложение № 4 чрез проверка на извадка от партидата, когато лицето удостовери, че мерките вече са проверени.

(2) Статистическият метод се прилага, когато: 1. партидата се състои от мерки за дължина от един и същ тип; 2. мерките за дължина са от един и същ клас на точност; 3.мерките за дължина са произведени по един и същ начин.

Чл. 36. Последващата проверка на мерките за дължина се извършва при спазване изискванията за първоначална проверка, като максимално допустимите грешки са съгласно чл. 23.

Чл. 37. При първоначална и последваща проверка на мерки за дължина, използвани при търговски плащания, се използва еталонна щрихова мярка за дължина със стойност на деление не по-голямо от 1 mm и неопределеност не по-голяма от 0,05 mm.

Раздел II

Везни с неавтоматично действие Чл. 38. Везните с неавтоматично действие се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, и подлежат на последващи проверки по реда на наредбата.

Чл. 39. (1) Последващата проверка на везна с неавтоматично действие се извършва за съответствие с максимално допустимите грешки в употреба за съответния клас на точност съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с Постановление № 114 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 52 от 2003 г.).

Раздел III

Везни с автоматично действие Чл. 40. Везните с автоматично действие, наричани по-нататък „автоматични везни", са средства за измерване, предназначени за измерване на масата на предварително опаковани количества продукти при производството им или при пряка продажба, които не изискват намесата на обслужващо лице по време на измерването.

Чл. 41. Автоматичните везни в зависимост от предназначението им и начина на измерване могат да бъдат автоматични сортиращи везни или автоматични гравиметрични везни, наричани по-нататък „гравиметрични дозатори".

Чл. 42. Автоматичните сортиращи везни разделят продуктите в две или повече групи в зависимост от тяхната маса, като: Чл. 43. Етикетираща/пресмятаща цената везна е автоматична сортираща везна, която пресмята цената, изготвя етикет и етикетира отделни количества продукти.

Чл. 44. В зависимост от начина на разделяне на продуктите сортиращите везни: 1. разпределят продуктите в групи, които напускат поотделно везната; 2. разпределят продуктите чрез поставяне върху тях на отличителен знак, който определя към коя група принадлежи продуктът; 3. отброяват продуктите във всяка група, без да ги разпределят; 4. подават визуален или звуков сигнал за всеки продукт в групата, без да ги разделят.

Чл. 45. В зависимост от начина на действие сортиращите везни: 1. разпределят продуктите в групи при непрекъснатото им движение, като по време на това движение постоянно се подава информация за измерването; 2. разпределят продуктите в групи с прекъснато движение, като информация за масата се подава, когато товарът се намира върху устройството за приемане на товара и не е в движение.

Чл. 46. Автоматичните гравиметрични везни са везни, които включват като съществена част автоматично пълначно устройство или устройства, свързани с една или повече тегловни единици, и съответните контролни и разтоварващи устройства, пълнещи опаковки от даден насипен продукт с предварително определена и на практика постоянна маса, като: 1. комбиниращият селективен дозатор има една или няколко тегловни единици, които се сумират в подходяща комбинация от товари за последващо насипване като една доза; 2. сумиращият с натрупване дозатор има една тегловна единица, която дава възможност за получаване на дозата чрез повече от едно измерване; 3. изваждащият дозатор определя дозата чрез контролиране скоростта на насипния поток, постъпващ от бункера.

Чл. 47. (1) Автоматичните везни трябва да са проектирани така, че да запазват метрологичните си характеристики, когато се използват по предназначение при нормални условия на употреба.

(2) Автоматичните везни трябва да имат здрава и надеждна конструкция, която да позволява лесно извършване на контрола на везните.

(3) Материалите на конструкцията трябва да са подходящи за условията, при които везните са предназначени да се използват.

Чл. 48. Когато автоматичните везни се използват при търговски сделки, свързани с пряка продажба, те трябва да са проектирани и произведени така, че след правилно монтиране да представят резултата от измерване от страна на продавача и от страна на купувача.

Чл. 49. (1) Автоматичните везни, независимо от начина си на действие и предназначението си, се състоят от: 1. измервателно устройство, което е изцяло или частично везна с неавтоматично действие и включва устройство за приемане на товара, устройство за уравновесяване на товара, устройство за измерване на товара и показващо устройство; 2. пусково устройство; 3. оперативно устройство; 4. показващо устройство, което дава показания за масата на проверявания или класифицирания продукт, за разликата между зададената и измерената маса или за подгрупата, към която проверяваният или класифицираният продукт принадлежи; 5. устройства за тариране, устройства за нулиране, устройства за управление на динамичните режими, устройства за настройване, устройства за предварително задаване на стойностите, необходими за извършване на предвидените операции, както и устройства за съхраняване, прехвърляне и отпечатване на информация.

(2) В зависимост от начина на действие и предназначението си автоматичните везни могат да имат и: 1. устройства за придвижване на товара към и от устройството за приемане на товара; 2. устройства за дозиране; 3. устройства за сумиране; 4. броячни устройства; 5. устройства за сортиране на товара; 6. коригиращи устройства; 7. устройства за съхраняване на дозите; 8. устройства за разтоварване; 9. устройства за контролиране на процеса. Чл. 50. Автоматичните везни не трябва да създават възможност за измама при употреба, като възможностите за неумишлени въздействия трябва да са сведени до минимум. Всички устройства, които не се демонтират или настройват от оператора, трябва да са защитени от такива действия.

Чл. 51. Автоматичните везни трябва да са снабдени с устройства за автоматично откриване на груби грешки, които да подават звуков или светлинен сигнал, докато операторът предприеме коригиращи действия, и да прекратят подаването му, когато грешката изчезне.

Чл. 52. Свързването на автоматичните везни с външни устройства чрез подходящ интерфейс не трябва да влияе на метрологичните им характеристики.

Чл. 53. Всеки хардуерен компонент, който може да повлияе на метрологичните характеристики, трябва да е проектиран така, че да е защитен. Защитата, като пломби, марки, печати или кодове, трябва да осигурява доказателство при външно вмешателство.

Чл. 54. Всеки софтуерен продукт, който може да повлияе на метрологичните характеристики на автоматичната везна, трябва да има леснодостъпна идентификация и подходяща защита, която да съхранява трайно доказателство за евентуално външно вмешателство.

Чл. 55. В динамичен режим устройството за динамично установяване, което компенсира динамичните въздействия върху движещия се товар, не трябва да работи извън зададения от производителя допусков интервал.

Чл. 56. Автоматичната везна трябва да има подходящи устройства за установяване на нулата така, че да гарантира запазване на максимално допустимите си грешки при нормални условия на работа.

Чл. 57. Резултатите от измерване и данните за метрологичните характеристики, които се съхраняват или предават, трябва да са подходящо защитени срещу вмешателство.

Чл. 58. (1) Резултатите от измерване и другите данни, свързани с измерването, които са показани или отпечатани, трябва да са ясни, недвусмислени и да се придружават от означения и надписи, необходими за информиране на потребителя за значимостта на резултата.

Чл. 59. (1) Допълнителното обработване на данните за завършване на едно търговско плащане трябва да е такова, че резултатът от измерването да се регистрира трайно заедно с информация за търговското плащане, когато: 1. везната се използва за търговски сделки, свързани с пряка продажба; 2. измерването не се повтаря; 3. везната обикновено се използва при отсъствие на купувача или продавача.

(2) Резултатът от измерването и информацията за търговското плащане трябва да се съхраняват и да са на разположение при поискване след приключване на измерването.

Чл. 60. (1) Върху автоматичните везни или върху прикрепени към тях табели трябва да са нанесени следните данни: 1. наименованието или знакът на производителя; 2. наименованието или знакът на вносителя, ако има такъв; 3. типът и идентификационният номер на везната; 4. класът на точност на везната във вида: ,,Х(х)" или „У(х)1"; 5. изходният клас на точност на везната във вида: „Кег(х)"; 6. максималният товар на везната, означен с „Мах..."; 7. минималният товар на везната, означен с „Min..."; 8. стойността на проверочното скално деление, означена с „е =

9. стойността на реалното скално деление, означена с „d = ..."; 13. максималният обхват на добавената тара, означен с „Т = +

14. максималният обхват на изваждащата тара, означен с „Т = -...".

(2) За автоматични сортиращи везни допълнително се нанасят: (3) За автоматичните гравиметрични дозатори допълнително се нанасят: 1. идентификацията на материала, който може да бъде дозиран; 2. средният брой на товарите/дозите; 3. максималната стойност на дозата; 4. минималната скорост на дозиране; 5. налягането на работната течност във вида: „... kPa".

Чл. 61. Нормалните условия, за които са предназначени автоматичните везни, се определят, като се вземат предвид: Чл. 62. (1) Когато не е определен друг температурен обхват, автоматичните везни трябва да запазват метрологичните си характеристики в границите от минус 10 °С до 40 °С.

(2) Температурният обхват за везни от клас на точност Х(х) и У(у) трябва да е най-малко: 1. за подклас на точност „специален"-5 °С; 2. за подклас на точност „висок"-15 °С; 3. за подклас на точност „обикновен"-30 °С.

(3) Показанията на везна без товар или показанията за товари, близки до нулата, не трябва да се променят с повече от едно проверочно скално деление при промяна на температурата на околната среда с 1°С-за везни Х(х) и У(у) от подклас на точност „специален", и с 5°С за всички останали подкласове.

Чл. 63. (1) Автоматичните везни, които се захранват от мрежата, трябва да запазват метрологичните си характеристики при промяна на напрежението в нормални граници.

(2) Автоматичните везни, които се захранват от батерии, трябва да сигнализират, когато напрежението се понижи под необходимия минимум, за да продължат да работят правилно, или да се изключват автоматично.

Чл.64. (1) Автоматичните везни, които в процеса на работа могат да се денивелират и не притежават показващо устройство за дениве-лация, трябва да запазват метрологичните си характеристики при денивелация 5 %.

(2) Автоматичните везни, комплектувани с показващо устройство за денивелация, трябва да запазват метрологичните си характеристики при денивелация по-малка или равна на 1%.

Чл. 65. (1) Автоматичните везни трябва да дават повторяеми и възпроизводими резултати от измерване на един и същ товар независимо от използваните показващи устройства или методи за уравновесяване.

(2) Резултатите от измерване на автоматичната везна не трябва да зависят от положението на товара върху устройството за приемане на товара.

Чл. 66. (1) Автоматичните сортиращи везни се разделят на два основни класа на точност в зависимост от предназначението им при употреба, означавани чрез Х(х) или У(у).

Чл. 67. Минималният товар на везните се определя от производителя и не може да е по-малък от: 1. за везни от клас на точност У(у), подклас „специален"-100е; 2. за везни от клас на точност У(у), подклас „висок"-20е и 50е-при стойност на проверочното скално деление по-голяма от 0,1 g; 3. за везни от клас на точност У(у), подклас „среден"-20е; 4. за везни от клас на точност У(у), подклас „обикновен"-10е; 5. за везни за транспортни тарифи и колетни пратки-5е.

Чл. 68. (1) Автоматичните везни с един обхват на измерване могат да имат отделни частични обхвати на измерване.

(2) Всеки частичен обхват на измерване i, където i е поредният номер на частичния обхват на една многоинтервална везна с r частични обхвата, се определя чрез: 4.собствения брой на проверочните скални деления, равен на отношението на частичния максимален товар, разделен на съответното частично проверочно скално деление.

Чл. 69. (1) Само везни от клас на точност Х(х) и У(у), подкласове „специален" и „висок" могат да имат спомагателни показващи устройства вдясно от десетичния знак.

Чл. 70. (1) За една серия от последователни измервания в динамичен режим на нетно количество или еднакви нетни количества, по-големи или равни на минималния товар и по-малки или равни на максималния товар, максимално допустимата средна грешка трябва да отговаря на изискванията в приложение № 7 за везни клас Х(х).

(2) Максимално допустимото средноквадратично отклонение трябва да отговаря на изискванията в приложение № 8 за клас на точност Х(х) с коефициент х, равен на единица.

Чл. 71. Максимално допустимата грешка за всеки товар, по-голям или равен на минималния товар и по-малък или равен на максималния товар за везни клас на точност У(у), при измерване в динамичен режим трябва да отговаря на изискванията в приложение № 9.

Чл. 72. Максимално допустимата грешка за всеки товар, по-голям или равен на минималния товар и по-малък или равен на максималния товар, за везни клас на точност Х(х) и У(у) при статични измервания трябва да отговаря на изискванията в приложения №7 и 9.

Чл. 73. Максимално допустимата грешка на автоматичните сортиращи везни при изпитване на електромагнитни смущения не трябва да е по-голяма от едно проверочно скално деление.

Чл. 74. При изпитване на везните за повторяемост на показанията в статичен режим максимално допустимата разлика не трябва да е по-голяма от максимално допустимата грешка за даден товар.

Чл. 75. Стойността на допусковия интервал, зададена от производителя, не трябва да е по-голяма от 2/5 от максимално допустимите грешки при динамичен режим съгласно приложения №7 и 9.

Чл. 76. (1) Класът на точност на автоматичните гравиметрични дозатори се определя от изходния клас на точност Ref(x), приложим само за статични измервания, и се използва за определяне на максимално допустимите грешки при изпитване на влияещи величини.

Чл. 77. (1) Максимално допустимата грешка при статично измерване за изходен клас на точност Ref(x) трябва да е 0,36 от максимално допустимото отклонение на всяка отделна доза от средноаритметичната й стойност, определено в приложение № 10.

(2) Максимално допустимото отклонение на всяка доза от средноаритметичната й стойност при работа в динамичен режим са определени за клас Х(1) в приложение № 10, при х, различен от единица, допустимите отклонения се умножават по стойността на х.

(3) Максималното отклонение на всяка отделна доза от средноаритметичната й стойност може да се настрои, в случай на положителна грешка, за да се отчете влиянието на размера на частиците на материала.

Чл. 78. За дозатори, при които е възможно предварително да се зададе стойността на масата на дозата, максималната разлика между предварително зададената стойност и средноаритметичната стойност не може да е по-голяма от 0,25 от максимално допустимото отклонение на всяка отделна доза от средноаритметичната й стойност съгласно приложение № 10.

Чл. 79. Максимално допустимата грешка при изпитване на електромагнитни смущения не може да е по-голяма от максимално допустимата грешка при статични измервания, пресметната за съответната минимална доза, или на изменението, което ще окаже същото влияние върху дозата, когато тя се получава от натрупване на няколко товара.

Чл. 80. Автоматичните сортиращи везни, автоматичните везни с пресмятане на цената (етикетиращите) и автоматичните гравиметрични дозатори се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 81. (1) Изследванията при първоначалната проверка се извършват на няколко етапа, като последният етап се извършва след пълното комплектуване и монтиране на автоматичните везни на мястото на използване, в статичен и динамичен режим при нормални условия на употреба.

Чл. 82. (1) Масата на изпитвателните товари, използвани при изпитване в динамичен режим, се определя с контролна везна.

(2) За везни клас Х(х) контролната везна, използвана при изпитването, трябва да осигурява определяне на масата на всеки изпитвателен товар с грешка, най-малко равна на: (3) За везни клас У(у) контролната везна, използвана при изпитването, трябва да осигурява определяне на масата на всеки изпитвателен товар с грешка, най-малко равна на: (4) За контролна везна може да се използва автоматичната сортираща везна, когато измерената разлика за един или повече изпитвателни товари е по-малка от 1/5 от максимално допустимите грешки при динамичен режим, определени в приложение № 7.

Чл. 83. (1) Грешката на отделното измерване е разликата между конвенционалната стойност на масата на изпитвателния товар и показаната или отпечатаната наблюдавана или записана маса.

(2) За везни клас Х (х) показанията и/или отпечатаните стойности на масата или на разликите между масата и зададената номинална стойност се използват за определяне на средната грешка или средноквадратичното отклонение за всяка серия измервания, като реалното скално деление не трябва да е по-голямо от стойностите, определени в приложение № 5.

Чл. 84. Последващата проверка на автоматичните везни се извършва в статичен режим при нормални условия на употреба и при спазване на изискванията за първоначална проверка.

Раздел IV

Теглилки Чл. 85. (1) Теглилките са материални мерки за маса с определени форма, размери, материал, качество на повърхността, номинални стойности, плътност, магнитни свойства и максимално допустима грешка, предназначени да съхраняват номиналните си стойности при използване.

(2) Изискванията на този раздел се прилагат за теглилки от среден клас на точност (клас на точност М1 и М2), използвани с везни с неавтоматично действие при пряка продажба, клас на точност III.

Чл.86. (1) Теглилките от среден клас на точност се делят на: 100, 200 или 500) g и( 1, 2, 5 или10) kg.

(2) Ръкохватката може да е от безшевна стоманена тръба със стандартен диаметър или от сив чугун, отлята заедно с тялото на теглилката.

Чл. 87. формата и размерите на теглилките среден клас на точност са дадени в приложения № 12 и 13.

Чл. 88. (1) Материалът, от който са направени теглилките, трябва да е устойчив на корозия и да осигурява запазване на метрологичните им характеристики съгласно изискванията за съответния клас на точност при нормални условия на употреба и за целите, за които те са предназначени. Методът на производство трябва да е съобразен с избрания материал.

Чл. 89. (1) Теглилките от 1 до 10 g трябва да са без жустировъчна кухина, от 20 g до 50 g могат да имат жустировъчна кухина, а над 100 g трябва да са с жустировъчна кухина.

Чл. 90. (1) Означенията на номиналната стойност на масата на теглилката и наименованието или фирменият знак на производителя се нанасят на горната повърхност на централната част на теглилката, така че да са наравно с горната повърхност или да имат релефна форма.

Чл. 91. Максимално допустимите грешки на теглилките трябва да съответстват на определените в приложение № 14.

Чл. 92. Теглилките от среден клас на точност се пускат на пазара след първоначална проверка без одобряване на типа и не подлежат на последващи проверки.

Чл. 93. Първоначалната проверка включва: 1. проверка за наличие на надписи и означения; 2. външен оглед на повърхността на теглилката; 3. проверка на формата и размерите на теглилките за съответствие с изискванията на чл. 87; 4. измерване на масата на теглилката и определяне на отклонението от номиналната й стойност; 5. проверка на максимално допустимата грешка за дадена номинална стойност.

Чл. 94. (1) Знакът за първоначална проверка се поставя така, че да не се нарушават метрологичните характеристики на теглилката.

(2) Знакът за първоначална проверка се нанася върху оловната пломба на жустировъчната кухина, а на теглилките без жустировъчна кухина—върху тялото на теглилката.

Раздел V

Клинични стъклени живачни термометри с устройство за максимум Чл. 95. Клиничните стъклени живачни термометри с устройство за максимум, наричани по-нататък „стъклени живачни термометри", са средства за измерване, предназначени за измерване на температурата на човешкото тяло.

Чл. 96. Стъклените живачни термометри могат да бъдат: 1. с вложена скала, когато скалата е нанесена върху непрозрачна пластинка, разположена по дължината на капилярката, а капилярката и скалната пластинка са поместени в защитна стъклена тръба, запоена към резервоара; 2. пръчковидни, с дебелостенен капиляр, върху който е нанесена скалата.

Чл. 97. При стъклените живачни термометри с вложена скала пластинката, носеща скалата, трябва да е разположена по дължината на капилярката и да е закрепена по такъв начин, че да не се измества спрямо нея.

Чл. 98. Стъклените живачни термометри трябва да имат устройство за максимум, което не позволява връщането на живачния стълб в резервоара при охлаждане.

Чл. 99. (1) Стъклото, използвано за изработване на резервоара, капилярката и устройството за максимум, трябва да е такова, че количеството алкали, преминало в разтвора за 1 g стъкло, трябва да е най-малко 263,5 mg Na2O.

(2) Резервоарът на стъклените живачни термометри трябва да е изработен от стъкло, чиято депресия при 0 °С не трябва да е по-голяма от 0,07 °С.

Чл. 100. Капилярката на стъклените живачни термометри трябва да е направена от прозрачен материал, който осигурява видимост на движението на живачния стълб по цялата й дължина.

Чл. 101. Скалната пластинка на стъклените живачни термометри с вградена скала трябва да е изработена от опалин, метал или друг материал, еквивалентен на опалина по отношение на стабилността на размерите.

Чл. 102. При нанасяне на означенията върху пръчковидните термометри трябва да се използват бои, които не се заличават и не избледняват.

Чл. 103. Резервоарът, капилярката и живакът не трябва да съдържат газ и остатъци от други чужди тела.

Чл. 104. Разстоянието между два съседни щриха от скалата трябва да е не по-малко от 0,5 mm — за пръчковидните термометри, и от 0,6 mm — за термометрите с вложена скала.

Чл. 105. (1) Движението на живачния стълб трябва да е плавно при бавно загряване на термометъра.

(2) Скоковете на мениска не трябва да са по-големи от една трета от широчината на скалното деление.

Чл. 106. (1) Нанасянето на скалните знаци върху стъклените живачни термометри трябва да е ясно и четливо.

Чл. 107. Върху стъклените живачни термометри трябва да са поставени следните надписи и означения: 1. означението на единицата за температура „°С" върху скалата; 2. наименованието или фирменият знак на производителя; 3. означение за вида на стъклото на резервоара; 4. знакът за одобрен тип.

Чл. 108. (1) На обратната страна на термометъра в горната част на тялото трябва да е предвидено място за поставяне на знак за първоначална проверка.

(2) Поради специфичните изисквания за маркиране на стъклени средства за измерване знакът за първоначална проверка трябва да съдържа поредица от знаци със следното значение: Чл. 109. (1) Долната граница на обхвата на измерване на стъкления живачен термометър трябва да е със стойност, по-малка или равна на 35,5 °С, а горната граница — по-голяма или равна на 42,0 °С.

Чл. 110. (1) Времето за темпериране на стъкления живачен термометър се определя, като термометърът при температура от 15 °С до 30 °С включително изведнъж се потапя в температурна вана с температура от 35,5 °С до 42 °С включително, престоява 20 s, изважда се и се охлажда до температура от 15 °С до 30 °С.

(2) Отчетената с термометъра температура трябва: Чл. 111. Стъклените живачни термометри се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и не подлежат на последващи проверки.

Чл. 112. Броят на изследваните образци при одобряване на типа на стъклените живачни термометри е 10.

Чл. 113. Първоначалната проверка включва: Раздел VI

Клинични електрически термометри с максимално показание Чл. 114. (1) Клиничните електрически термометри с максимално показание, наричани по-нататък „електрически термометри с максимално показание", са средства за измерване на телесната температура на хора и животни и показват максималната температура, която е била измерена след изтичане на определено време, специфично за типа термометри.

Чл. 115. (1) Електрическите термометри с максимално показание се състоят от сонда и отчитащо устройство.

(2) Термометрите могат да бъдат: 1. със заменяема температурна сонда, свързана с устройство за отчитане, чиито характеристики са съобразени с характеристиките на сондата; 2. с постоянносвързани температурна сонда и отчитащо устройство (компактен термометър).

Чл. 116. (1) Температурната сонда на електрическите термометри с максимално показание трябва: 6.да не променя характеристиките си, след като е подложена на почистване и дезинфекция по процедура, дадена от производителя.

Чл. 117. Отчитащото устройство на електрическите термометри с максимално показание трябва: 1. да осигурява такова напрежение, че загубата (разсейването) на енергия в сондата от съпротивителен тип да не предизвиква увеличаване на показваната температура с повече от 0,01 °С, когато сондата е потопена в температурна баня в обхвата на измерване на термометъра; 2. да не показва температура, когато е свързано устройство за захранване на батерията; 3. да има цифров дисплей с височина на цифрите най-малко 4 mm или да е снабдено с увели-чително оптическо устройство, за да достигне тази височина; 4. да дава ясна индикация или авариен сигнал, когато температурата е извън определения обхват на измерване; 5. да има устройство за самопроверка (ръчно или автоматично), чиято максимална грешка да не е по-голяма от ± 0,1 °С, която да дава предупредителен електрически сигнал и ясна индикация за всяка повреда; 6. да осигурява отчитането на температурата на дисплея след достигане на термично равновесие.

Чл. 118. (1) Компактният термометър трябва: (2) Компактният термометър трябва да показва температура, която да не се променя с повече от: (3) Малките компактни термометри трябва да са водоустойчиви.

Чл. 119. (1) За всеки тип електрически термометър с максимално показание трябва да е налична следната информация: 1. описание на предназначението и начинът на употреба; 2. обхват на измерване както за целия термометър, така и за отделните му съставни час-ти-сонда и отчитащо устройство; 3. инструкция и предписание за почистване и дезинфекциране на термометъра, когато е компактен, и на сондата, когато е сменяема; 4. описание на компонентите и сменяемите части, като сонди, батерии, номинално напрежение; 5. минималното време за достигане на температурното равновесие; 6. описание на прехода от предварително зададената температура към измерване на действителната (моментната) температура; 7. инструкция за устройството за самопроверка; 8. данни за условията на околната среда при употреба, съхраняване и транспортиране на термометъра.

(2) Производителят трябва да предостави информация относно възможните повреди на термометъра, когато се използва при следните условия: Чл. 120. (1) Електрическите термометри с максимално показание трябва да носят следните данни, поставени върху термометъра или отчитащото устройство: 1. наименованието или фирмения знак на производителя; 2. типа и идентификационния или партидния номер; 3. показанието на температура или друга индикация от устройството за самопроверка; 4. обхвата на измерване, изразен в „°С"; 5. указание за положението (ориентацията) на термометъра при употреба, ако е необходимо; 6. индикация, ако показаната на дисплея стойност е изчислена.

(2) Заменяемите сонди трябва да носят следните данни: 1. наименованието или фирмения знак на производителя; 2. типа на сондата; 3. идентификационния или партидния номер или датата на производство.

(3) Сондите за еднократна употреба трябва да са поставени в опаковка, върху която са нанесени данните по ал. 2, обхватът на измерване и инструкция, че сондите се изваждат от опаковката само преди непосредствената им употреба.

Чл. 121. (1) Електрическите термометри с максимално показание трябва да имат предвидено място за поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от контрол, върху всеки термометър или на всяко отчитащо устройство и сонда.

(2) Знакът за одобрен тип на сондите за еднократна употреба трябва да се поставя върху опаковката им и по желание-върху техническата документация.

Чл. 122. Електрическите термометри с максимално показание могат да са от клас на точност I или II.

Чл. 123. (1) Долната граница на обхвата на измерване на електрическия термометър с максимално показание трябва да е със стойност, по-малка или равна на 35,5 °С, а горната грани-ца-по-голяма или равна на 42,0 °С.

(2) По-големите обхвати могат да са разделени на части, като обхватът от 35,5 °С до 42,0 °С трябва да бъде непрекъснат.

Чл. 124. Разделителната способност трябва да е 0,01 °С за клас I и 0,10 °С за клас II.

Чл. 125. (1) Максимално допустимите грешки при нормални условия за обхвата на измерване от 35,5 °С до 42,0 °С трябва да са: 1. за клас на точност I: 0,15 °С за компактния термометър, 0,05 °С за отчитащото устройство и 0,1 °С за температурната сонда; 2. за клас на точност II: 0,20 °С за компактния термометър, 0,10°С за отчитащото устройство и 0,1°С за температурната сонда; (2) Извън обхвата от 35,5 °С до 42,0 °С максимално допустимите грешки трябва да са два пъти по-големи от тези по ал. 1.

Чл. 126. Електрическите термометри с максимално показание се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 127. При одобряване на типа се изследват 3 образеца.

Чл. 128. При първоначална и последваща проверка се установява съответствието с максимално допустимите грешки при температури 37 °С и 42 °С.

Чл. 129. Когато броят на сондите за еднократна употреба е над 2100, проверката се извършва по статистически метод съгласно приложение № 15. Размерът на проверяваните партиди трябва да е минимум 1201 единици и максимум 35 000 единици.

Чл. 130. Малките компактни термометри се проверяват и за водоустойчивост.

Раздел VII

Клинични електрически термометри за непрекъснато измерване Чл. 131. (1) Клиничните електрически термометри за непрекъснато измерване, наричани по-нататък „електрически термометри за непрекъснато измерване", са средства за измерване на телесната температура на хора и животни.

(2) Електрическите термометри за непрекъснато измерване се използват за измерване на температурата на пациенти, подложени на хирургични процедури или по време на интензивно лечение.

Чл. 132. (1) Клиничният електрически компактен термометър е контактен термометър, съставен от температурна сонда и отчитащо устройство.

Чл. 133. (1) Температурната сонда на електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва: 7. да удовлетворява изискванията за максимално допустими грешки и след подлагане на контактната й част на процедурите за почистване и дезинфекция, предписани от производителя; 8. да осигурява сигнал, който да не се изменя с повече от 0,05 °С, когато температурата на проводниците й се изменя в границите, посочени от производителя.

(2) Материалите, от които са изработени частите на сондата, влизащи в контакт с тялото, трябва да са съвместими с телесните тъкани.

Чл. 134. Отчитащото устройство на електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва: 1. да осигурява на температурната сонда от съпротивителен тип достатъчно ниско захранващо напрежение, така че разсейването на енергията да не повишава температурата с повече от 0,2 °С-за сонди за еднократна и многократна употреба, и 0,4 °С-за сонди със специално предназначение; 2. да осигурява ясно показание в обхвата на измерване на термометъра; 3. при включване на допълнителни устройства към него да осигурява стабилност на показанията на термометъра; 4. да осигурява цифрова индикация за време най-малко 1 s и с височина на цифрите поне 4 mm; 5. да включва устройство за самопроверка, което: а) има максимална грешка ± 0,1 °С; б) при свързване с дистанционен измервателен преобразувател трябва периодично автоматично да проверява цялото отчитащо устройство за две или повече стойности на специфицирания обхват на измерване; 6. работата на аналоговото отчитащо устройство да не зависи от положението му в пространството, освен ако е поставено ясно изискване за това; 7. да е снабдено с механично средство за регулиране към скално деление или стойност на температурата, които са извън или на границата на обхвата на измерване; 8. разстоянието между две съседни черти на скалното деление да е поне 1,0 mm, а чертите да са с еднаква дебелина не по-голяма от една пета от широчината на скалното деление.

Чл. 135. (1) Компактният термометър трябва: (2) Компактният термометър трябва да показва температура, която да не се променя с повече от: Чл. 136. Електрическата изолация между мрежовото захранване и пациента трябва да съответства на изискванията за безопасност за оборудване тип BF и CF, определени в БДС 601 — 1.

Чл. 137. (1) За електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва да са налични следните данни: 1. разположение на чувствителния елемент от върха на сондата; 2. описание на електрическите схеми и на всяко оборудване; 3.описание на изпитването на устройството за самопроверка; 4. работен обхват за батерията; 5. обхват на измерване на температурата; 6. предпазни мерки при почистване и дезинфекциране на комплектния термометър или на температурните сонди.

(2) Инструкцията за работа с електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва да включва следната информация: 1. списък на компонентите на термометъра и блок-схема на свързване, която ясно да показва принципа му на действие; 2. обхват на измерване на температурата на комплектния термометър; 3. указания за монтаж, процедури на работа, напрежение и честота на мрежовото захранване, ако се използва; 4.обозначаване на компонентите и сменяемите части, например сондата, както и на кабели и батерии с номиналното им напрежение, ако се използват; (3) Производителят трябва да предостави информация относно възможни повреди на термометъра, когато се използва при следните условия: 1. извън предписаните обхвати за температура и влажност на околната среда; 2. след инцидентен механичен удар.

Чл. 138. (1) Електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва да носят върху отчитащия блок следните данни: 1. наименованието или фирмения знак на производителя; 2. означение на типа и сериен или партиден номер; 3. стойността на температурата или показанието на устройството за самопроверка, когато е необходимо; 4. указание за ориентацията или положението на термометъра при употреба, ако е необходимо.

(2) Сондите за многократна употреба трябва да носят следните данни: 1. наименованието и адреса на производителя или доставчика и/или фирмен знак; 2. означение на типа; 3. идентификационния или партидния номер.

(3) Сондите за еднократна употреба трябва: 1. да са запечатани в пакет, върху който да са означени данните по ал. 2 и обхвата на измерване и върху него да е предвидено достатъчно място за поставяне на знака за одобрен тип; 2. да позволяват да се установи дали пакетът е бил отварян, а в ръководството или в инструкцията за работа трябва да е поставено указанието потребителят да отваря пакета непосредствено преди използване.

Чл. 139. Върху всеки комплектен термометър или върху всяко отчитащо устройство и съответната му температурна сонда (сонди) трябва да е предвидено място за поставяне на знаци от проверка.

Чл. 140. (1) Долната граница на обхвата на измерване на електрическия термометър за непрекъснато измерване трябва да е със стойност по-малка или равна на 35,5 °С, а горната граница — по-голяма или равна на 42,0 °С .

(2) По-големите обхвати на измерване могат да се разделят на подобхвати, но обхватът по ал. 1 трябва да е непрекъснат.

Чл. 141. Скалното деление или разделителната способност трябва да са съответно 0,2 °С за аналогови скали и 0,1°С за цифрови скали.

Чл. 142. (1) Максимално допустимите грешки на електрическите термометри за непрекъснато измерване при нормални условия за обхвата от 32 °С до 42 °С трябва да са ± 0,2 °С за компактния термометър, ± 0,1 °С за отчитащото устройство и ± 0,1 °С за сменяемата сонда.

(2) Максимално допустимите грешки извън температурния обхват от 32 °С до 42 °С трябва да са два пъти по-големи от тези по ал. 1.

Чл. 143. Максимално допустимите грешки на устройството за самопроверка, което се използва с отчитащото устройство за симулиране на изходен сигнал от сондата, трябва да са в границите ± 0,1 °С.

Чл. 144. При отчитащ блок с аларма максимално допустимата грешка за активиране на алармата трябва да е в границите ± 0,2 °С, ако блокът е аналогов, и нула, ако блокът е цифров.

Чл. 145. Електрическите термометри за непрекъснато измерване се пускат на пазара и/ или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 146. При одобряване на типа се изследват 3 образеца.

Чл. 147. При първоначална и последваща проверка се установява съответствието с максимално допустимите грешки при температури 37 °С и 42 °С.

Чл. 148. Когато броят на сондите за еднократна употреба е над 2100, проверката се извършва по статистически метод съгласно метода и критериите по приложение № 15.

Раздел VIII

Топломери Чл. 149. (1) Топломерът е средство, предназначено за измерване на количеството топлина, отдадено или прието от топлоносител в един топлообменен кръг.

1. неделими (комплектни), когато топломерът не може да се разделя на съставни компоненти и представлява цяло самостоятелно средство за измерване; 2. делими (комбинирани), когато компонентите на топломера могат да се отделят и представляват самостоятелни средства за измерване; 3. хибридни, когато някои от компонентите на топломера са неделими: изчислителният блок и преобразувателите на температура или изчислителният блок и преобразувателят на разход.

Чл. 150. Топломерите и съставните им компоненти се характеризират със: 1. температурата на топлоносителя, означавана с „0"; 2. разликата между температурите на топлоносителя на входа и на изхода на топлообменния кръг, означавана с „Л0"; 3.горната граница на температурата на топлоносителя, до която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с „0max"; 4. долната граница на температурата на топлоносителя, над която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с „0min"; 5. горната граница на температурната разлика, до която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с ^max"; 6. долната граница на температурната разлика, над която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с ,^0min"; 7. моментния разход на топлоносителя, означаван с„q"; 8. най-голямата стойност на моментния разход на топлоносителя, която позволява за кратки периоди от време топломерът да работи в границите на максимално допустимите грешки (qs); 9.най-голямата стойност на моментния разход на топлоносителя, до която топломерът работи непрекъснато в границите на максимално допустимите грешки (qp); 10. най-малката стойност на моментния разход на топлоносителя, над която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки (qj); 11. топлинната мощност на топлопренасяне (Р); 12. най-голямата стойност на топлинната мощност, до която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки (Р8).

Чл. 151. Конструкцията на топломера трябва да осигурява продължителна работа при нормални условия на употреба и да гарантира защита срещу вмешателства.

Чл. 152. (1) Всички компоненти на топломерите трябва: 1. да са изработени от материали, устойчиви на различни форми на корозия и износване, причинявани основно от топлоносителя; 2. да издържат на външни влияния; 3. да издържат без повреждане на максимално допустимото налягане и на температурите, за които са проектирани.

(2) Промени в температурата на топлоносителя в границите от 0 °С до 110 °С не трябва да влияят на характеристиките на използваните материали.

Чл. 153. Кутията на топломера трябва да предпазва частите му от проникване на вода и прах.

Чл. 154. (1) Топломерите с външно електрическо захранване трябва да са осигурени със защита срещу изключване на топломера от електрическото захранване.

(2) Когато топломерът е с външно електрическо захранване, при прекъсване на външното захранващо напрежение показанието на количеството топлина от топломера трябва да се запазва и да се съхранява най-малко за една година.

Чл. 155. (1) Показващото устройство трябва да осигурява лесно отчитане, сигурно и еднозначно показание и да има цифрова индикация с пълен или непълен най-старши разряд.

Чл. 156. Когато топломерите имат възможност за включване на допълнителни устройства (за автоматично или дистанционно отчитане на данни, сервизно обслужване и др.) чрез интерфейс, метрологичните им характеристики трябва да са защитени от промяна.

Чл. 157. Разходът през нормално затворен кран или движението на топлоносителя в тръбопровода след затворен кран, причинено от топлинно разширяване и свиване, не трябва да се регистрира от топломера.

Чл. 158. (1) Съпротивлението на изолацията между корпуса на преобразувателите на температура и всеки от свързващите им проводници трябва да е по-голямо или равно на 100 МП при температура от 15 °С до 35 °С, относителна влажност на въздуха над 80 % RH и измервателно постоянно напрежение от 10 V до 100 V.

(2) Съпротивлението на изолацията между корпуса на преобразувателите на температура и всеки от свързващите им проводници трябва да е по-голямо или равно на 10 МП при максимална работна температура на преобразувателите и измервателно постоянно напрежение 10 V.

Чл. 159. Производителят трябва да посочи следните характеристики на топлоносителя: 1. отношението на максималната към минималната температурна разлика, което трябва да е по-голямо или равно на 10; 2. минималната температурна разлика, която трябва да е по-голяма или равна на 2 К (2 °С); 3. максималната загуба на налягането в топлоносителя, при която в границите на максимално допустимите грешки qp не трябва да е по-голяма от 0,25 bar, освен ако топломерът включва регулатор на потока или работи и като редуктор на налягане; 4. отношението на най-голямата стойност на моментния разход на топлоносителя, до която топломерът работи непрекъснато в границите на максимално допустимите грешки (qp), към минималния разход (qj), което трябва да е по-голямо или равно на 10.

Чл. 160. За всеки топломер трябва да е определен клас на околна среда, който може да е: Чл. 161. (1) За всеки топломер трябва да е определен клас на електромагнитни условия на околната среда, който може да е: 1. клас Е1—за жилищни и търговски помещения и за помещения за лека промишленост; 2. клас Е2 — за промишлени помещения. (2) Влиянието на електромагнитното смущение трябва да е такова, че: 1. изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от половината от максимално допустимата грешка, или: 2. показанието за резултата от измерване да е такова, че той да се приема за неверен резултат.

Чл. 162. (1) Върху топломера трябва да са нанесени четливо, неизтриваемо и недвусмислено следните данни: 10. означението на единицата за измерване.

Чл. 163. (1) Върху изчислителния блок на неделимия топломер трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка.

Чл. 164. (1) При необходимост в техническата документация на тополомера се посочват специфичните условия на употреба.

(2) В техническото досие на топломера трябва да са посочени всички изисквания, отнасящи се до монтирането му.

Чл. 165. (1) Топломерите могат да са от клас на точност 2 или 3.

(2) Максимално допустимите грешки на топломерите за измереното количество топлина, изразени в проценти от действителната стойност, трябва да са: Чл. 166. (1) За делимите и хибридните топломери максимално допустимите грешки на компонентите, изразени в проценти от действителната стойност, трябва да са: 1. за изчислителния блок — в границите Ес = (0,5 % + A0min/A0); 2.за преобразувателя на разход: а) за клас 2 — в границите Ef = (2% + 0,02.qp/q), но не повече от ± 5%; б) за клас 3—в границите Ef = (3% + 0,05.qp/q), но не повече от ± 5%; 3. за двойката преобразуватели на температура — в границите Et = (0,5 % + 3. A0min/A0).

(2) Грешката на делимите и хибридните топломери за измереното количество топлина се определя чрез грешките на съставящите ги компоненти и е равна на аритметичната сума от техните грешки в проценти.

Чл. 167. Топломерите се пускат на пазара и/ или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 168. Типът на делимите и хибридните топломери може да се одобри като тип неделим топломер или след одобряване типа на всеки компонент.

Чл. 169. (1) При одобряване типа на топломер се изследват 3 образеца.

(2) При одобряване типа на гама топломери образците трябва да са избрани така, че да са разпределени по целия обхват на измерване и не могат да бъдат по малко от 5.

Чл.170. При изследване за одобряване на типа топломерите и съставните им компоненти се подлагат и на изпитвания за влияещи фактори.

Чл. 171. (1) Първоначална и последваща проверка се извършва на всеки: 1. неделим топломер; 2. компонент, когато топломерът е делим или хибриден.

(2) Топломерите и компонентите им се проверяват в работни условия, в екстремните точки и в точки, намиращи се в средите на обхватите на измерване.

Чл. 172. (1) При първоначална и последваща проверка се установява съответствието на топломера с изискванията за максимално допустими грешки.

Раздел IX

Манометри за кръвно налягане Чл. 173. (1) Манометрите за кръвно налягане, наричани по-нататък „сфигмоманометри", са средства за измерване, предназначени за неинвазивно измерване на артериалното кръвно налягане.

(2) Според конструкцията и принципа на действие сфигмоманометрите могат да бъдат механични (живачни или анероидни) и автоматични (електронни).

Чл. 174. (1) Сфигмоманометърът трябва да има маншет и пневмокамера (надуваем компонент на маншета), които се обвиват около крайника на пациента, ръчна или автоматична система за създаване и изпускане на налягането в пневмокамерата и средство за измерване и показване моментната стойност на налягането в пневмокамерата.

Чл. 175. (1) Пневматичната система на механичните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания: 1. изпускането на въздуха от пневматичната система при затворено устройство за декомпресия не трябва да е със скорост по-голяма от 0,5 kPa/min (4 mmHg/min); 2. вентилът за ръчно регулиране изпускането на налягането трябва да регулира скоростта на изпускане от 0,3 kPa/s до 0,4 kPa/s (от 2 mmHg/s до 3 mmHg/s); 3. при пълно отваряне вентилът на пневматичната система трябва да осигурява изпускане на налягането от 35 kPa до 2 kPa (от 260 mmHg до 15 mmHg) за време до 10 s.

(2) Показващото устройство на механичните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания: 1. номиналният обхват, равен на обхвата на измерване, трябва да е не по-малко от 0 kPa до 35 kPa (от 0 mmHg до 260 mmHg); 2. върху скалата измерваните стойности да са ясни и лесно да се отчитат; 3. градуирането на скалата да започва със скален знак 0 kPa (0 mmHg); 4. скалните деления да са в килопаскали или в милиметри живачен стълб със стойност на скалното деление 0,2 kPa или 2 mmHg; 5. всеки пети скален знак да е с по-голяма дължина и всеки десети знак да е означен с цифра; 6. разстоянието между скалните знаци да не е по-малко от 1 mm; 7. дебелината на скалния знак да не надвишава 20 % от най-малката дължина на скалното деление; 8. всички скални знаци да са с еднаква дебелина.

Чл. 176. Живачните манометри трябва да отговарят на следните специфични изисквания: 1. номиналният вътрешен диаметър на запълнената с живак тръбичка да не е по-малък от 3,5 mm, като разликата в диаметрите да не надвишава ± 0,2 mm; 2. преносимото устройство да има механизъм, който да осигурява зададената работна позиция и обезопасяване при употреба; 3. в тръбата да се постави специално устройство, което да предпазва изливането на живака при употреба или транспорт; забавянето в установяването на живачния стълб, дължащо се на това устройство, не трябва да надвишава 1,5 s за потока живак от 27 kPa до 5 кРа (от 200 mmHg до 40 mmHg), когато налягането в системата бързо намалява от 27 kPa до 0 kPa (от 200 mmHg до 0 mmHg); 4. живакът да е с чистота не по-малка от 99,99 %; 5. живакът в тръбата да има чиста повърхност и да няма въздушни мехурчета; 6. скалните знаци да са нанесени неизтрива-емо върху тръбата с живак; ако оцифряването е на всеки пети скален знак, трябва да се редува от дясната и от лявата страна в непосредствена близост до тръбата.

Чл. 177. Анероидните манометри трябва да отговарят на следните специфични изисквания: 3. циферблатът и нулата да не могат да се настройват от потребителя; Чл. 178. (1) Дисплеят на автоматичните (електронните) сфигмоманометри трябва да е конструиран и изпълнен така, че информацията, включително измерваните стойности, да се четат и лесно да се разпознават.

(2) Ако се използват съкращения, те трябва да са следните: 1. „S" или „SYS?? — за систолична стойност на кръвното налягане; 2. „D" или „DIA??-за диастолична стойност на кръвното налягане; 3. „М" или „МАР"—за средна стойност на кръвното налягане.

(3) Буквените съкращения трябва да се нанасят така, че да се разграничат от единиците за измерване.

Чл. 179. (1) Захранващото напрежение на електронните сфигмоманометри при вътрешен източник на захранване трябва да осигурява: (2) Захранващото напрежение на електронните сфигмоманометри при външен източник на захранване трябва да осигурява: Чл. 180. Пневматичната система на електронните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания: 1. изпускането на въздуха от пневматичната система да е със скорост не по-голяма от 0,8 kPa/min (6 mmHg/min); 2. системата за ръчно и автоматично регулиране на изпускането на налягането в пневмо-системата да може да поддържа скорост на изпускане от 0,3 kPa/s до 0,4 kPa/s (2 mmHg/s до 3 mmHg/s) в целия обхват на систолично и ди-астолично кръвно налягане; за устройства, които контролират скоростта на изпускане на налягането като функция на пулсовата честота, трябва да се поддържа скорост на изпускане от 0,3 kPa/pulse до 0,4 kPa/pulse (2 mmHg/pulse до 3 mmHg/pulse); 3. при пълното отваряне на вентила на пневматичната система да се осигури изпускане (спадане) на налягането от 35 kPa до 2 kPa (260 mmHg до 15 mmHg) за време до 10 s; 4. за система за измерване на кръвното налягане на новородени и малки деца времето за спадане на налягането от 20 kPa до 0,7 kPa (150 mmHg до 5 mmHg) при бързо изпускане на налягането от пневматичната система да не е по-голямо от 5 s; 5. системите за измерване на кръвно налягане да имат възможност за автоматично установяване на нулата; установяването на нулата трябва да се извършва на подходящи интервали най-малко след включване на уреда; в момента на установяване на нулата показанието на налягането на дисплея да е 0 kPa (0 mmHg); 6. устройството, което установява нулата само след включване на уреда, да се изключва автоматично, когато дрейфът на преобразувателя на налягане и обработката на аналоговия сигнал превиши 0,1 kPa (1 mmHg).

Чл. 181. Електронните сфигмоманометри трябва да отговарят на едно от следните изисквания за електромагнитна съвместимост: 1. електрическите и/или електромагнитните смущения да не водят до изменение на показанията на налягането в маншета или на резултатите от измерване на кръвното налягане, или

2. ако електрическите и/или електромагнитните смущения могат да възпрепятстват правилното функциониране, това трябва да е ясно показано и работата на средството за измерване да се възстанови до 30 s след премахване на електромагнитното смущение.

Чл. 182. Показващото устройство на електронните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания: 1. номиналният обхват за измерване на налягането в маншета да е определен от производителя; обхватът на измерване и обхватът за показване на налягането в маншета да са равни на номиналния обхват на измерване; стойностите на налягането в маншета извън номиналния обхват да са показани ясно като стойности извън обхвата; Чл. 183. (1) Конструкцията на входните и изходните връзки на електронните сфигмома-нометри (с изключение на вътрешни интерфейси, например вход за сигнал от микрофон), които имат връзка с неинвазивното измерване на кръвното налягане, не трябва да позволява неправилно свързани или дефектни приспособления или устройства да водят до неверни показания на налягането в маншета или на кръвното налягане.

(2) Ако се използват звукови сигнали (аларми), те трябва да са от средна значимост.

Чл. 184. Електронните сфигмоманометри трябва да отговарят на следните изисквания за безопасност: Чл. 185. (1) Върху сфигмоманометрите трябва да са нанесени следните данни: 1. наименованието и/или търговската марка на производителя; 2. идентификационния номер и годината на производство; 3. обхватът на измерване и единицата за налягане; 4. знакът за одобрен тип; 5. маркировка върху пневмокамерата, показваща положението на маншета върху артерията; 6. означение върху маншета, което показва обиколката на крайника, за който е предназначен.

(2) Живачните манометри да имат: 1. надписа „Виж инструкцията за работа"; 2. означение за вътрешния номинален диаметър на запълнената с живак тръба.

(3) Трябва да е осигурено подходящо място за поставяне на знаците за проверка.

Чл. 186. (1) Максимално допустимата грешка при измерване на налягането в маншета за всяка точка от обхвата на измерване при повишаване и намаляване на налягането, измерено при околна температура в обхвата от 15 °С до 25 °С и относителна влажност от 20 до 85 %, не трябва да е по-голяма от ± 0,4 kPa (± 3 mmHg) при първоначална проверка и от ± 0,5 kPa (± 4 1шпЩ)-при последваща проверка.

(± 3 mmHg).

(4) При съхраняване сфигмоманометърът трябва да отговаря на изискванията за максимално допустими грешки след престояване на образеца за 24 часа при температура: (5) При клинични изпитвания на автоматичните (електронните) сфигмоманометри, проведени от производителя, грешките на цялата система трябва да са в границите: Чл. 187. (1) Сфигмоманометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 188. (1) Първоначалната и последващата проверка включват: 1. проверка за комплектност и за наличие на надписи и означения; 2. проверка на пневматичната система на сфигмоманометрите; 3. проверка за съответствие с изискванията за максимално допустимите грешки на сфиг-моманометрите; 4.проверка на грешката от хистерезис за анероидните сфигмоманометри.

Раздел X

Манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт Чл. 189. (1) Манометрите са средства за измерване на налягането на флуид, затворен или протичащ в обем, с еластичен измервателен елемент-тръбна пружина (бурдонова тръба), плоска пружина (мембрана), мембранна кутия или силфон.

(2) В зависимост от вида на измерваното налягане манометрите биват: 3. за положително и отрицателно налягане (мановакуумметри).

(3) Изискванията на този раздел се прилагат към манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт, с обхват на измерваното налягане от минус 100 kРа до 160 MРa, с изключение на такива, които се използват като индикатори.

Чл. 190. Манометрите трябва да са изработени от материали и с конструкция, които осигуряват тяхната надеждност, стабилност, херметичност и устойчивост на влияния на околната среда при работни условия.

Чл. 191. (1) Границите на обхватите на измерване на манометрите за положително налягане трябва да се избират от следните редове: 1. от 0 до 60 kРа, 100 kРа, 160 kРа, 250 kРа, 400 kРа или 600 kРа; 2. от 0 до 1 МРа, 1,6 МРа, 2,5 МРа, 4 МРа или 6 МРа; 3. от 0 до 10 МРа, 16 МРа, 25 МРа, 40 МРа или 60 МРа; 4. от 0 до 100 МРа или 160 МРа; 5. от 0 до 50 kРа, 200 kРа или 500 kРа; 6. от 0 до 2 МРа или 5 МРа; 7. от 0 до 20 МРа или 50 МРа, като показващата стрелка на манометрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането.

1. от минус 100 kPa до 60 kРа, 150 kРа, 300 kРа или 500 kРа, или

2. от минус 0,1 MPa до 0,9 МРа, 1,5 МРа или 2,4 МРа, като показващата стрелка на манова-куумметрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането.

Чл.192. (1) Присъединителните резби на щуцерите на манометрите трябва да се избират от реда: М 10 х 1, М 12 х 1,5 или М 20 х 1,5.

(2) Присъединителните резби на щуцерите на манометрите могат да се избират от реда: 1. G 1/8 B, G 1/4 B, G 3/8 B, G 1/2 B-за цилиндрична тръбна резба, или

2. 1/8-27 NPT EXT, 1/4-18 NPT EXT, 1/2-14 NPT EXT-за конусна тръбна резба.

(3) Номиналните диаметри на кутиите на манометъра трябва да се избират от реда: 40, 50, 63, 80, 100, 150,160 или 250 mm в зависимост от класа на точност съгласно приложение № 16.

Чл. 193. (1) Стойността на скалното деление на манометрите трябва да се избира от реда: 1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10n единици за налягане, където n е цяло положително или отрицателно число или нула.

Чл. 194. (1) Показващата стрелка трябва да се движи плавно без скокове и задръжки при плавно изменение на налягането.

(4)Показващата стрелка на манометъра може да е: 2.със или без ограничител при работна граница на измерване, равна на 75 % от горната граница на измерване.

Чл. 195. (1) Върху циферблата на манометрите трябва да са нанесени следните данни: 3. ограничителен знак за манометри, работещи при максимално статично налягане, равно на горната граница на измерване; 4. знак за работно положение, когато манометърът работи при положение, различно от вертикалното; 5. работната температура, когато манометърът работи при температура, различна от предписаната; 6. означение „G" или надпис „газ" или съответно означение „F" или надпис „течност", когато обявената точност се постига само в газообразна среда или само в течност за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25 и 0,6; 7. наименование или търговска марка на производителя; 8. идентификационният номер за манометри с клас на точност 0,1; 0,15 и 0,25 и годината на производството; 9.материалът на контактуващите с измервания флуид детайли, когато те не са изработени от месинг или от калаен бронз; 10. означения за обезопасени манометри-S1, S2, S3, съгласно БДС EN 837-1; 11. надпис „oxygen" на английски език или „кислород" на български език и международното означение „0248" за „Без масло и мазнина" за кислородните манометри; 12. надпис „acetylene" на английски език или „ацетилен" на български език за ацитиленови-те манометри; 13.надпис на английски или на български език на съответния газ, за който са предназначени или е посочен в документите, придружаващи манометъра.

(4)Защитените от проникване на прах и вода манометри трябва да са със степен на защита съгласно БДС ЕN 60529: Чл. 196. (1) Върху корпуса на манометъра трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка.

Чл. 197. (1) Манометрите могат да са от следните класове на точност: 0,1; 0,15; 0,25; 0,6; 1; 1,6 или 2,5.

(2) Допускат се и класове на точност: 0,16; 0,2; 0,4; 0,5; 1,5 или 2.

Чл. 198. (1) Максимално допустимите грешки на манометрите в съответствие с класа на точност трябва да са в границите съгласно приложение № 17.

(2) Границите на допустимите грешки се изразяват в проценти: (3) За манометри с ограничител на показващата стрелка изискванията за максимално допустимите грешки на манометрите се отнасят за обхват на измерване от 10 до 100 %.

Чл. 199. При налягане, равно на 0 Ра: Чл. 200. Грешката от хистерезис на манометъра не трябва да е по-голяма от абсолютната стойност на максимално допустимата грешка.

Чл. 201. Максимално допустимата грешка и грешката от хистерезис не трябва да надвишават при предписана температура 20 °С или 23 °С с допустими отклонения: Чл. 202. (1) Допустимите изменения на показанията на манометъра от влиянието на температурата, изразено в проценти от измервателния интервал, не трябва да е по-голямо от разликата между температурата на околната среда и предписаната температура, изразени в градуси по Целзий (°С), умножена по температурен коефициент: 3. ± 0,08/1 °С — за манометри с мембрана. (2) Допуска се отклонение от нормалното работно положение до 5°, при условие че това няма да доведе до промяна на показанието с повече от половината от максимално допустимата грешка.

Чл. 203. (1) Измененията на показанията на манометъра в работния температурен обхват от минус 20 °С до 60 °С трябва да са в границите на допустимите изменения по чл. 202.

Чл. 204. (1) Манометрите с работна граница на измерване 75 % от горната граница на измерване да издържат: 1. в продължение на 15 min претоварване с налягане, определено в приложение № 18; 2. въздействие на променливо налягане между 30 и 60% от горната граница на обхвата на измерване на уреда с брой на циклите, определени в приложение № 19.

(2) Манометрите с работна граница на измерване, съвпадаща с горната граница на измерване, да издържат: Чл. 205. (1) Манометрите трябва да издържат на механични вибрации и на удар.

Чл. 206. (1) Манометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2) При изследването на типа на манометрите се установява съответствието им с изискванията на този раздел.

Чл. 207. Броят на изследваните образци при одобряване типа на манометрите е не по-малък от десет.

Чл.208. (1) Манометрите, представяни за проверка, трябва да са изправни, без видими следи от корозия и драскотини по кутията, да имат изправна резба на щуцера и предпазното им стъкло да не е напукано или оцветено.

(2) Първоначалната и последващата проверка включват: 1. проверка за наличие на надписи и означения; 2. изпробване и проверка на херметичност; 3. проверка за съответствие с изискванията за максимално допустимите грешки; 4. проверка на грешката от хистерезис.

(3) Проверката по ал. 2, т.3 и 4 се извършва при различни стойности на налягането, равномерно разпределени в обхвата на измерване, както следва: 1. за манометри с клас на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1—при 8 стойности; 2.за манометри с клас на точност 1,6 и 2,5— при 5 стойности.

Чл. 209. (1) Неопределеността на използваните еталони трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на проверявания манометър.

(2) Работната среда на използваните еталони трябва да осигурява предписаната точност на еталоните и проверявания манометър при спазване на инструкциите за работа.

Раздел XI

Манометри за автомобилни гуми Чл. 210. (1) Манометрите за автомобилни гуми са средства за измерване, които не включват устройствата за предварително установяване, използвани в неподвижните или подвижните инсталации за напомпване на автомобилни гуми, в които механичната измервателна система предава еластичната деформация на чувствителния елемент към показващото устройство.

Чл. 211. Манометрите трябва да са здрави и да сa конструирани така, че да осигуряват запазване на метрологичните им характеристики.

Чл. 212. (1) Показващите устройства трябва да са градуирани в единицата „bar", като стойността на скалното деление да е 0,1 bar и всички скални деления да са с еднаква стойност.

(5)В обхвата на измерване показващото устройство трябва да дава възможност за пряко и точно отчитане стойността на измерваното налягане.

Чл. 213. (1) Върху циферблата на манометрите за автомобилни гуми трябва да са нанесени следните данни: 1. означение на измерваната величина, „ре"; 2. означение на единицата за измерване „bar"; 3. когато е необходимо—знак, показващ работното положение на манометъра.

(2) Върху циферблата на манометрите за автомобилни гуми, върху табелка с данните или върху самия уред трябва да са нанесени следните данни: 1. идентификационни данни за производителя; 2. идентификационни данни за манометъра; 3. знак за одобрен тип.

Чл. 214. (1) Означенията трябва да имат пряка видимост, да са четливи и неизтриваеми при нормални условия на употреба и да не пречат за отчитане показанието на манометъра.

(2) Манометрите могат също да носят допълнителни означения, посочени при необходимост в удостоверението за одобрен тип, ако не възпрепятстват отчитането на показанията на уреда.

Чл. 215. (1) Върху манометрите за автомобилни гуми трябва да е осигурено подходящо място за поставяне на знаците за проверка.

(2) Манометрите трябва да могат да се пломбират по такъв начин, който да възпрепятства промяната на характеристиките.

Чл. 216. (1) Максимално допустимите грешки в зависимост от измерваното налягане трябва да са в границите: (2) Максимално допустимите грешки не трябва да се надвишават в предписания температурен обхват от 15 °С до 25 °С.

Чл. 217. Максимално допустимите изменения на показанията на манометъра за автомобилни гуми при температури извън предписания температурен обхват, но в интервала от минус 10 °С до 40 °С, трябва да са: 3. ± 0,05 % от горната граница на градус Целзий — за измервано налягане над 10 bar.

Чл. 218. (1) Грешката от хистерезис на манометрите за автомобилни гуми не трябва да превишава абсолютната стойност на максимално допустимата грешка при всяка температура в границите на предписания температурен обхват (за манометри, които могат да измерват стойности както при повишаване, така и при намаляване на налягането).

Чл. 219. (1) При атмосферно налягане стрелката на манометъра за автомобилни гуми трябва да се установява срещу знака за нулата или срещу предварително определен знак, ясно разграничаващ се от стойността на скалните деления, с отклонение не по-голямо от максимално допустимата грешка.

(2) Манометърът за автомобилни гуми може да има ограничител, разположен преди нулата или определения знак на разстояние поне два пъти стойността на максимално допустимата грешка.

Чл. 220. Манометрите за автомобилни гуми се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 221. Броят на изследваните образци при одобряване типа на манометрите за автомобилни гуми е два манометъра, като в процеса на изследване могат да бъдат изискани допълнително образци.

Чл. 222. Неопределеността на използваните еталони при изследването трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на изследвания манометър.

Чл. 223. (1) При изследване на манометрите за автомобилни гуми се провежда изпитване: 1. за съответствие с максимално допустимите грешки, което се извършва най-малко в 5 точки, равномерно разпределени в обхвата на скалата, включително горната и долната граница на измерване; 2. за съответствие с грешката от хистерезис, което се извършва за манометри, предназначени да измерват стойността при намаляване на налягането; то се извършва най-малко в пет точки, равномерно разпределени в обхвата на скалата, при повишаване и намаляване на налягането; 3. на стабилността на характеристиките на манометрите; 4. на изменението на показанията при температурни въздействия.

(2) При изпитването по ал. 1, т. 2 показанията се отчитат, след като манометърът в продължение на 20 минути е бил поставен под налягане, равно на горната граница на измервателния обхват.

(3) При изпитването по ал. 1, т. 3 манометрите се подлагат на: 1. претоварване с налягане, превишаващо 25 % горната граница на измерване в продължение на 15 минути; 2. въздействие на: а) 1000 цикъла при променливо налягане от 0 до 90 — 95 % от горната граница на измерване; б) 10 000 цикъла при бавно изменящо се налягане от 20 до 75 % от горната граница на измерване с честота до 60 цикъла за минута; 3. температурни въздействия на манометрите при минус 20 °С за 6 часа и 50 °С за 6 часа.

Чл. 224. (1) Първоначалната и последващите проверки включват: 1. проверка на манометрите за съответствие с одобрения тип; 2. проверка за съответствието с изискванията за максимално допустими грешки; 3.проверка на грешката от хистерезис в работни условия.

Раздел XII

Мерки за обем Чл. 225. (1) Мерките за обем са материални мерки, предназначени да възпроизвеждат или да дават постоянно за времето на тяхната употреба една или няколко известни стойности на обема на налетите в тях течности.

(2) Изискванията на този раздел се прилагат за материални мерки за обем, използвани при продажба на алкохолни и безалкохолни напитки и други течности, различни от водата.

Чл. 226. Мерките за обем в зависимост от начина на определяне на вместимостта и предназначението им се делят на: 1. мярка със знак за напълване, който показва номиналната й вместимост; 2. мярка до ръба, на която вътрешният обем е равен на номиналната й вместимост; 3. мярка за пренасяне (пресипване), предназначена за пренасяне (пресипване) на течност преди консумация.

Чл.227. (1) Вместимостта се определя от вътрешния обем на мярката от дъното до ръба или до поставения знак.

(2) Мярката може да има знак само за една номинална стойност или скала с набор от номинални стойности на обема.

Чл. 228. (1) Мерките за обем трябва да са конструирани и произведени така, че да поддържат метрологичните си характеристики при нормални условия на употреба за предвидения период на употреба.

(2) Материалните мерки за обем трябва да осигуряват повторяемост и възпроизводимост на резултатите от измерване на обема на налетите в тях течности при приблизително еднакви условия на околната среда или когато се използват от различни потребители.

Чл. 229. (1) Материалите, от които са направени мерките, трябва да са подходящи за условията, при които са предназначени да се използват.

(2) Мерките за обем трябва да са направени от материал с такава твърдост и да имат такава дебелина на стените, че да не се деформират при нормални условия на употреба и да запазват вместимостта си в границите на максимално допустимата грешка.

Чл. 230. Мерките за пренасяне/пресипване трябва да са конструирани така, че изменение на съдържанието, равно на максимално допустимата грешка, да предизвиква изменение на нивото на течността с 2 mm от върха или от знака за напълване.

Чл.231. Мерките за пренасяне/пресипване трябва да са конструирани така, че да не възпрепятстват пълното изпразване на измерваната течност.

Чл. 232. Мерките за обем със знак за напълване могат да са означени за различни номинални стойности на обема, но не повече от 3, като се допуска поставянето на допълнителен знак за напълване до половината, когато той не води до объркване.

Чл. 233. (1) Знаците трябва да са поставени така, че да са ясни, видими и неизтриваеми и да не дават възможност за злоупотреба или объркване на една номинална стойност на обема с друга при употреба на мерките за обем.

(2) Означението на номиналната стойност трябва задължително да се придружава от единицата на измерване.

Чл. 234. Отчитането на всеки резултат от измерване трябва да е ясно и недвусмислено и да се придружава от такива означения и надписи, които са необходими за информиране на потребителя за значимостта на резултата. При нормални условия представеният резултат трябва лесно да се отчита.

Чл. 235. Когато мерките са с много малки размери или са твърде чувствителни, за да може да им се постави съответната информация, те се придружават от подходящо означена документация.

Чл. 236. Относителните максимално допустими грешки за мерки за обем трябва да са в границите: 1. ± 3%—за мерки за пренасяне/пресипване; Чл. 237. Мерките за обем се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка без одобряване на типа и не подлежат на последващи проверки.

Чл. 238. Първоначалната проверка се извършва при температура на околната среда и водата 20 °С.

Чл. 239. Положението на правилно отчитане е свободното положение на повърхността на течността.

Чл. 240. (1) Знакът за първоначална проверка се поставя върху мярката за обем така, че да не се нарушават метрологичните им характеристики.

(2) Знакът за първоначална проверка се поставя върху придружаващата ги документация, когато е невъзможно да се постави върху мярката за обем.

Раздел XIII

Водомери Чл. 241. (1) Водомерите са средства за измерване, предназначени за непрекъснато определяне на обема на водата, която преминава през тях, и са снабдени с измервателно устройство, свързано към показващо устройство.

Чл. 242. (1) Изискванията на този раздел се прилагат само към водомери, които работят изцяло на механични принципи и използват обемни камери с подвижни стени или действието на скоростта на водата върху скоростта на въртене на подвижна част (радиална или аксиална турбина, ротор и др.).

(2) Изискванията на чл. 244 — 255 не се отнасят за водомери с електронни устройства, като показанията на водомера трябва да съответстват на реда от разряди, посочен като означения в чл. 251, ал. 2.

Чл. 243. (1) Техническите и метрологичните характеристики на водомерите се определят чрез следните величини: 1. доставян обем, който е обемът вода, преминаващ през водомера за определено време; 2. максимален разход, обозначаван с „Qmax", който е най-големият разход, при който водомерът може да работи в ограничени периоди, без повреда и без превишаване на максимално допустимите грешки и максимално допустимата стойност за загуба на налягане; 3. номинален разход, обозначаван с „Qn", който е равен на половината от максималния разход Qmax, изразява се в кубични метри за час и се използва за означаване на водомера; 4. минимален разход, обозначаван с „Qmjn", е разходът, над който водомерът не трябва да превишава максимално допустимите грешки и който се определя като функция на номиналния разход Qn.

5.преходен разход, обозначаван с „Qt"; той разделя горната и долната зона на обхвата на разхода, при който максимално допустимите грешки стават дискретни.

Чл. 244. Водомерите трябва да са конструирани по такъв начин, че да осигуряват продължителна употреба, да гарантират защита срещу измами и да съответстват на изискванията на този раздел при нормални условия на употреба.

Чл. 245. Когато са подложени на случайна промяна на потоците, водомерите трябва да я издържат без всякакво влошаване или промяна на своите метрологични характеристики и в същото време да отчитат адекватно такава промяна.

Чл. 246. (1) Водомерът трябва да е направен от материали с подходяща якост и стабилност, устойчиви на вътрешна и нормална външна корозия, и ако е необходимо, защитени чрез подходяща повърхностна обработка.

(2) Измененията на температурата на водата в границите от 0 °С до 30 °С за водомерите за студена вода и от 0°С до 110 °С за водомерите за топла вода не трябва да влияят неблагоприятно върху използваните в конструкцията на водомера за студена вода материали.

Чл. 247. (1) Водомерът трябва да издържа постоянното налягане на водата, за което е предназначен, без оперативни повреди, изтичане, просмукване през стените или остатъчни деформации, като водомерът за топла вода да издържа и при непрекъснато прилагана температура на водата 90 °С.

(2) Минималната стойност на непрекъснатото налягане на водата, за което е проектиран водомерът, наричано „максимално работно налягане", трябва да е 10 bar.

Чл. 248. (1) Загубата на налягане през водомера, причинена от присъствието на водомера в тръбопровода, се определя при изпитванията за одобряване на типа и не трябва да превишава 0,25 bar при номинален разход и 1 bar при максимален разход.

(2) В зависимост от резултатите от изпитване водомерите се причисляват към една от четирите групи, които имат следните максимални стойности за загуба на налягане: 1; 0,6; 0,3 или 0,1 bar. Съответната стойност трябва да е показана в удостоверението за одобрен тип.

Чл. 249. (1) Показващото устройство чрез просто съпоставяне на неговите различни съставни елементи трябва да позволява надеждно, лесно и недвусмислено отчитане на измервания обем вода, изразен в кубични метри.

(2) Обемът на водата трябва да е представен по един от следните начини: 1. чрез положението на една или повече стрелки върху кръгови скали; 2. чрез показването на ред от последователни цифри в една линия, в един или повече процепи; 3. чрез комбинация от първите два начина.

Чл. 250. (1) Върху цифровите показващи устройства по чл. 249, ал. 2, т. 2 и 3 видимото преместване на всички цифри трябва да е в посока на нарастване на стойността.

Чл.251. (1) Показващите устройства със стрелки по чл. 249, ал. 2, т.1 и 3 трябва да се въртят в посока на часовниковата стрелка.

(2) Стойността в кубични метри за всяко скално деление трябва да се изразява като 10n, където „n" е положително или отрицателно цяло число или нула, като по този начин се създава система от последователни декади. Близо до всяка част на скалата трябва да са нанесени означения „х 1000 —х 100 —х 10 —х 1 —х 0,1 — х0,01 —х 0,001".

Чл. 252. Независимо от вида на показващото устройство—скално или цифрово: Чл. 253. (1) Дължината на проверочното скално деление трябва да е не по-малка от 1 mm и не по-голяма от 5 mm.

(2) Скалата трябва да се състои: 1. от линии с еднаква дебелина, която не превишава една четвърт от разстоянието между осите на две последователни линии и се различава само по дължина, или

2. от контрастни ленти с постоянна широчина, равна на дължината на скалното деление.

Чл. 254. Показващото устройство при измерване с водомера при номинален разход и с продължителност поне 1999 часа трябва да регистрира обем, изразен в кубични метри, без да преминава през нулата.

Чл.255. (1) Големината на проверочното скално деление се определя по формулите: 1 х 10n или 2 х 10n, или 5 х 10n.

(2) При проверка големината на проверочното скално деление трябва да е: (3) За да се покаже движението на измервателното устройство, преди това да е видимо от показващото устройство, се допуска да се прибави допълнително устройство (звезда, диск със сравнителен знак и др.).

Чл. 256. (1) Водомерите могат да са снабдени с устройство за настройване, което да променя зависимостта между показвания обем и действително преминалия обем.

(6) За да се извърши автоматична проверка на водомера, се монтират допълнителни устройства, ако това е указано в удостоверението за одобрен тип.

Чл. 257. (1) Върху водомерите трябва да е поставена по четлив и незаличим начин следната информация, отделно или групирана заедно, върху корпуса, върху показващата скала или върху показващата плоча: 1. наименованието или търговската марка на производителя; 2. типът на водомера; 3. класът на точност и номиналният разход Qn, изразен в кубични метри за час; 4. годината на производство и индивидуалният сериен номер; 5. една или две стрелки, показващи посоката на движение на потока; 6. знакът за одобрен тип; 7. максималното работно налягане, изразено в барове, в случаите, когато то превишава 10 bar; (2) Знаците, които удостоверяват резултатите от проверката, се поставят върху основната част на водомера, обикновено върху корпуса, така че да са видими, без да е необходимо разглобяване.

Чл. 258. Водомерите трябва да имат защитни устройства, които могат да се запечатват чрез пломбиране така, че след пломбиране, преди и след правилно монтирания водомер, да не позволяват разглобяване или промяна на водомера или на неговото устройство за настройване без разрушаване на пломбите.

Чл. 259. (1) Максимално допустимата грешка на водомерите за студена вода трябва да е: 1. ± 5% в долната зона при Qmin < Q < Qt; 2. ± 2% в горната зона при Qt < Q < Qmax. (2) Максимално допустимата грешка на водомерите за топла вода трябва да е: се определя в зависимост от стойностите на Qmjn и Qt и съгласно таблиците в приложение № 20.

Чл. 261. Водомерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 262. (1) Броят на водомерите, които трябва да се изпитат за целите на одобряването на типа, трябва да e: 1. за водомери за студена вода: а) десет при номинален разход, Qn , до 5 m3/h; б) шест при номинален разход, Qn, от 5 m3/h до 50 m3/h включително; в) два при номинален разход, Qn, от 50 m3/h до 1000 m3/h включително; г) един при номинален разход, Qn, по-голям от 1000 m3/h; 2. за водомери за топла вода: а) десет при номинален разход, Qn, до 1,5 m3/h; б) три при номинален разход, Qn, от 1,5 m3/h до 15 m3/h включително; в) два при номинален разход, Qn, по-голям или равен на 15 m3/h.

Чл. 263. Налягането на изхода на водомера при изпитването трябва да е достатъчно високо, за да се избегне кавитация.

Чл. 264. Лабораторията, която извършва изпитването, трябва да осигури: 1. максимална относителна грешка при измерване на обема на подаваната вода, в която се включват различните източници на неопределеност при монтиране, която не надвишава ± 0,2 % при изпитване на водомери за студена вода и ± 0,3 % при изпитване на водомери за топла вода; 2. максимално допустима грешка при измерване на налягане, която не надвишава ± 5%; 3. максимално допустима грешка при измерване на загуба на налягане, която не надвишава ± 2,5 %; 4. по време на всяко изпитване—относител-но изменение в разходите, което да не превишава 2,5 % между Qmin и Qt и 5% между Qt и Qmax; 5. максимално допустима грешка при измерване на температурата 1 °С при изпитване на водомери за топла вода.

Чл. 265. (1) Изпитването на водомерите за студена вода включва следните операции, извършвани в посочения ред: 1. изпитване за плътност (херметичност) при налягане; 2. определяне кривите на грешките на базата на разхода чрез установяване влиянието на налягането и като се отчетат условията за нормално монтиране на типа водомер (прави участъци на водопровода по течението и срещу течението на потока на водомера, стеснения, препятствия и др.), определени от производителя; 3. определяне загубите на налягане; 4. ускорено изпитване за издръжливост. (2) Изпитването за херметичност при налягане се състои от два етапа: 1. всеки водомер трябва да издържа, без пропускане или просмукване на вода през стените, налягане 16 bar, прилагано за период 15 min, или 1,6 пъти максималното работно налягане за водомери, чието максимално работно налягане превишава 10 bar; 2. всеки водомер трябва да издържа без каквато и да е повреда или блокиране налягане 20 bar, прилагано за период една минута, или два пъти работното налягане за водомери, чието максимално работно налягане превишава 10 bar.

1. когато номиналният разход на водомера за студена вода е по-малък или равен на 10 m3/h — чрез: а) изпитване с прекъсване—при разход на изпитване, равен на номиналния разход, със 100 000 прекъсвания, с продължителност на паузите 15 s, с продължителност на работа при разхода на изпитване 15 s и с продължителност на пускане и спиране, равна на стойността на 0,15Qn, изразена в кубични метра за час, при минимум 1 s; б) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на два пъти номиналния разход, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 100 h; 2. когато номиналният разход на водомера за студена вода е по-голям от 10 гп3/11 — чрез: а) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на номиналния разход, с продължителност на работа при разхода на изпитване 800 h; б) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на два пъти номиналния разход, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 200 h.

Чл. 266. (1) Изпитването на водомерите за топла вода включва следните операции, извършвани в посочения ред: 1. изпитване за плътност (херметичност) при налягане; 2. определяне кривите на грешките на базата на разхода чрез установяване на влиянието на налягането и температурата, като се отчетат условията за нормално монтиране на типа водомер (прави участъци на водопровода по течението и срещу течението на потока на водомера, стеснения, препятствия и др.), предвидени от производителя; 3. определяне загубите на налягане; 4. ускорено изпитване за издръжливост; 5. изпитване за устойчивост на топлинен удар за водомери с номинален разход Qn не по-голям от 10 m3/h.

(2) Изпитването за херметичност при налягане се състои от две части при (85 ± 5) °С: 1. всеки водомер трябва да може да издържа, без каквото и да е изтичане или просмукване, налягане, равно на 1,6 пъти максималното работно налягане, прилагано за период 15 min; 2.всеки водомер трябва да може да издържа, без каквато и да е повреда или смущение, налягане, равно на два пъти максималното работно налягане, прилагано за период една минута.

1. когато номиналният разход на водомера за топла вода е по-малък или равен на 10 m3/h, чрез: а) изпитване с прекъсване — при разход на изпитване, равен на номиналния разход и температура на изпитване (50 ± 5) °С, със 100 000 прекъсвания, с продължителност на паузите 15 s, продължителност на работа при разхода на изпитване 15 s и с продължителност на пускане и спиране, равна на стойността на 0,15Qn, изразена в кубични метри за час, при минимум 1 s; б) изпитване без прекъсване — при разход на изпитване, равен на максималния разход и температура на изпитване (85 ± 5) °С, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 100 h; 2. когато номиналният разход на водомера за топла вода е по-голям от 10 m3/h, чрез: а) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на номиналния разход и температура на изпитване (50 ± 5) °С, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 500 h; б) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на максималния разход и температура на изпитване (85 ± 5) °С, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 200 h.

(5) Преди първото изпитване и след всяка серия от изпитвания грешките от измерване трябва да се определят най-малко при следните разходи: Qmin, Qt, 0,5Qn и Qmax.

(6) Изпитването за устойчивост на топлинен удар включва 25 цикъла, които трябва да се извършат, както следва: Чл.267. (1) Типът на водомера може да е одобрен, ако съответства на техническите и метрологичните изисквания, определени в този раздел.

(2) Изпитванията по чл. 265, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 266, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се извършват, за да се установи съответствие на водомера с изискванията на метрологичните и техническите характеристики, определени в този раздел.

(3) За водомерите за студена вода след всяко ускорено изпитване за издръжливост не трябва да се наблюдава изменение спрямо първоначалната крива по-голямо от 1,5 % между Qt и Qmax или по-голямо от 3% между Qmin и Qt и максималната грешка на водомера между Qmin и Qt не е по-голяма от ± 6% и между Qt и Qmax — от ± 2,5%.

(4) За водомерите за топла вода след всяко ускорено изпитване за издръжливост и след всяко изпитване за устойчивост на топлинен удар не трябва да се наблюдава изменение спрямо първоначалната крива по-голямо от 1,5 % между Qt и Qmax или по-голямо от 3% между Qmin иQt.

Чл. 268. (1) При първоначалната проверка на водомерите за студена вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 262, ал. 2 и чл. 264, т.1 — 4.

(3)Водомерите могат да се проверяват на серии, като в този случай изходното налягане на всички водомери трябва да е достатъчно, за да се избегне кавитация, и трябва да се вземат специални мерки за избягване на взаимното влияние между водомерите.

Чл.269. (1) Проверката на водомерите за студена вода включва изпитване за плътност (херметичност) и проверка на точността поне при три стойности на разхода между 0,9 Qmax и Qmax, между Qt и 1,1 Qt и между Qmin и 1,1 Qmin-

(2) При проверката за първата стойност на разхода се определя загубата на налягане, която трябва да е по-малка от стойността, посочена в удостоверението за одобрен тип на водомера за студена вода.

Чл.270. (1) Проверката на водомерите за топла вода включва изпитване за плътност (херметичност) при налягане и проверка на точност.

Чл. 271. При всяко измерване обемът на водата, преминаващ през водомера, трябва да е достатъчен, за да завърти стрелката или ролката върху проверочната скала на един или повече пълни обороти и да елиминира ефекта на циклично изкривяване.

Чл. 272. (1) Грешките на водомера при първоначална проверка трябва да са по-малки или равни от максимално допустимите грешки по чл. 259, ал. 1 — за водомерите за студена вода, и по чл. 259, ал. 2 — за водомерите за топла вода.

(2) Когато всички грешки са с един и същ знак, само положителни или само отрицателни, водомерът трябва да се настрои така, че всички грешки да не превишават една втора от максимално допустимата грешка.

Чл. 273. (1) Последващата проверка на водомерите се извършва при изискванията за първоначална проверка и включва проверка на точността.

(2) Максимално допустимите грешки на водомерите за студена вода при последваща проверка трябва да са: 1. след ремонт: а) ± 5% в долната зона за Qmin < Q < Qt; б) ± 2% в горната зона Qt < Q < Qmax; 2. при периодична проверка: а) ± 5% в долната зона за Qmin < Q < Qt; б) ± 5% в горната зона Qt < Q < Qmax.

(3) Максимално допустимите грешки на водомерите за топла вода при последваща проверка трябва да са: 1. след ремонт: а) ± 5% в долната зона за Qmin < Q < Qt; б) ± 3% в горната зона Qt < Q < Qmax; 2. при периодична проверка: а) ± 5% в долната зона за Qmin < Q < Qt; б) ± 5% в горната зона Qt < Q < Qmax.

Раздел XIV

Обемни разходомери за течности, различни от вода, и допълнителни устройства към тях Чл. 274. (1) Обемните разходомери за течности, различни от вода, са средства за измерване, предназначени за определяне разхода на определени течности (като течен петрол и производни продукти, течни храни, алкохол и смеси на алкохол и вода, химически продукти в течно състояние и други), при които течността предизвиква движение на подвижните стени на измервателните камери, което позволява да се измерват различни обеми.

1. минимално доставено количество, равно на минималния обем течност, който може да се измери от даден тип устройство; 2. цикличен обем, равен на обема течност, отговарящ на работния цикъл на средството за измерване, т.е. който се отнася към движението като цяло, в края на който всички вътрешни движещи се части на средството за измерване се връщат отново в изходното си положение; 3. периодична вариация, равна на максималната разлика за един работен цикъл между обема, транспортиран от подвижните компоненти, и съответния обем, отчетен от показващото устройство, свързано със средството на измерване без хлабина и приплъзване по такъв начин, че в края на всеки цикъл да отчита за този цикъл обем, еквивалентен на цикличния обем. Тази разлика може да се намали чрез подходящо устройство за регулиране.

Чл. 275. (1) Определени разходомери за течности, различни от вода, трябва да работят с допълнителни устройства, които са неразделна част от тях.

(2) Допълнителните устройства могат да са: 6. устройства за предварително установяване на измерваното количество.

Чл. 276. (1) Разходомерите трябва да включват показващ механизъм, който да отчита измервания обем в кубически сантиметри или милилитри, в кубически дециметри или литри или в кубически метри.

(2) В показващия механизъм с един или повече елементи елементът, на който са нанесени най-малки скални деления, се нарича „първи елемент".

Чл. 277. Максималният обхват на показващия механизъм трябва да се формира от реда Чл. 278. (1) Движението на даден елемент може да е непрекъснато или дискретно.

(2) Когато движещата се част от даден елемент има непрекъснато движение, градуираната скала и означението на данните трябва да дават възможност измерваното количество да се определя за всяко положение, в което се установява елементът.

Чл. 279. (1) Скалните интервали на първия елемент трябва да се формират от реда 1 х 10n, Чл. 280. (1) При показващ механизъм, който има няколко елемента, всяко завъртане на движещата се част на елементите, на които гра-дуировката се вижда изцяло, трябва да съответства на стойността на скалния интервал на следващия елемент.

Чл. 281. Ако показанията са дадени с цифри, подредени в ред, и движението на първия елемент е дискретно, се допуска означаване на една или повече нули от дясната страна на този елемент.

Чл. 282. (1) Когато само част от скалата на първия елемент е видима в прозорчето и елементът има непрекъснато движение, това може да доведе до двусмислено показание, което трябва да се отстранява, когато е възможно.

(2) В случая по ал. 1, за да може да се отчита чрез интерполация, прозорчето трябва да има, успоредно на движението на скалата, размер, равен поне на 1,5 пъти разстоянието между централните линии на два последователни номерирани градуировъчни знака, така че поне два градуировъчни знака, от които единият цифров, винаги да са видими. Прозорчето може да е асиметрично на означението на данните.

Чл. 283. (1) Означенията върху скали, имащи градуировъчни знаци, трябва да са с еднаква дебелина по цялата си дължина, която да не превишава една четвърт от разстоянието между централните линии на два последователни знака.

(2) Знаците, избрани от реда 1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10^ в избраните съгласно чл. 276 единици, трябва да се различават само по своята дължина.

Чл. 284. (1) Действителното или видимото разстояние между осите на два последователни градуировъчни знака трябва да е не по-малко от 2 mm.

(2) Действителната или видимата височина на цифрите трябва да е не по-малка от 4 mm.

Чл.285. (1) Разходомерите за течности, различни от вода, трябва да съдържат устройство за регулиране, което да променя отношението между отчетените и действителните обеми на течността, преминаваща през разходомера, и да позволява намаляване на периодичната вариация.

Чл. 286. (1) Минималното доставено количество трябва да е такова, че максимално допустимата грешка да не е по-голяма от посочената в чл. 322, ал. 2 и 3 за всяка от следните стойности: 1. обема, съответстващ на движение, равно на 2 mm от скалата на първия елемент на показващия механизъм и на една пета от стойността на скалния интервал, когато първият елемент има непрекъснато движение; 2. обема, съответстващ на две последователни движения на цифрите, когато първият елемент има дискретно действие; 3. грешката, която при нормални работни условия се причинява от разстоянието или при-плъзването на задвижването между измерваното устройство и първия елемент на индикаторния механизъм; 4. удвоената периодична вариация, която да не е по-голяма от максимално допустимата грешка по чл. 322 за това количество.

Чл. 287. (1) Максималната и минималната стойност на разхода на разходомерите за течности, различни от вода, се посочват в удостоверението за одобрен тип в зависимост от резултатите, получени при изпитването.

1. десет — за разходомери с общо предназначение; 2. пет — за разходомери за втечнени газове.

Чл. 288. (1) В удостоверението за одобрен тип се посочват видът на течността или течностите, за които са предназначени разходомерите, границите на температура за течността, която се измерва, когато те са под минус 10 °С или над 50 °С, и максималното работно налягане.

(2) Изследването за одобряване на даден тип разходомер трябва да показва, че вариациите на грешката, дължаща се на: 1. максималните вариации в свойствата на течностите; 2. налягането и температурата на течността в границите, които се посочват в удостоверението за одобрен тип, не трябва да надвишават за всеки от тези фактори половината от стойностите по чл. 322.

Чл. 289. (1) Нулиращият механизъм е механизъм към показващото устройство, който връща показващото устройство към нула ръчно или автоматично.

(4)Изискванията по ал. 2 и 3 не са задължителни: 1. за индикатори, чиято скала носи надпис „Продажбата на клиенти е забранена" или друга еквивалентна забрана за използване; 2. за стрелкови скали, монтирани към разхо-домери, при които максималната стойност на разхода не превишава 1200 l/h. Ако разходоме-рите са предвидени за търговски цели, ръчното увеличаване на отчетеното количество не трябва да е възможно.

Чл.290. (1) При показващи устройства с непрекъснато движение след всяко нулиране допустимата разлика спрямо нулата не трябва да е по-голяма от половината от максимално допустимата грешка за минималното измервано количество, означено върху скалата на показващото устройство, но не по-голямо от една пета от стойността на скалното деление.

(2) При показващи устройства с дискретно движение показанието трябва да е точно нула.

Чл. 291. (1) Показващо устройство с нулиращ механизъм може да е свързано към един или няколко брояча (сумиращи обемни броячи), които да изпълняват функции на сумиране.

(4) Броячите могат да са скрити.

Чл. 292. Единицата, в която се изразява сумираният обем (или нейният символ), трябва да е означена и да съответства на единицата на обемния разходомер за течност, различна от вода.

Чл. 293. Скалният интервал на първия елемент на всеки брояч трябва да е от реда 1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10n в приетите единици за обем, където „n" е цяло положително или отрицателно число или нула, и да е равен или по-голям от скалния интервал на първия елемент на показващото устройство с нулиращ механизъм.

Чл. 294. Ако показанията на броячите и показанията на показващото устройство с нулиращ механизъм се виждат едновременно, цифрите на броячите трябва да са с размери не по-големи от половината от съответните размери на цифрите на показващото устройство с нулиращ механизъм.

Чл. 295. (1) Показващите устройства могат да имат няколко скали и да са свързани с едно или повече едновременно повтарящи предавателни показващи устройства.

Чл. 296. (1) Нереверсивните показващи устройства за обем, които имат нулиращо устройство, могат да имат и ценообразуващо устройство за цена от нереверсивен тип, което има устройство за нулиране. Единичната цена е цената за единица обем, която се използва за отчитане на измереното количество.

Чл. 297. (1) Ценообразуващите устройства трябва да съответстват на изискванията за показващи устройства, с изключение на изискването по чл. 290, касаещо нулиращия механизъм.

Чл. 298. Нулиращите механизми на ценообразуващото устройство и на показващото устройство за обем трябва да са конструирани така, че при работа на механизма на което и да е от двете устройства другото автоматично да се нулира.

Чл. 299. Изчислената цена за количество, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, означено върху скалата на показващото устройство, не трябва да е по-малка от една пета от стойността на скалното деление, но и не по-малка от цената, съответстваща на интервал от 2 mm от скалата на първия елемент на показващото устройство за цена, когато движението на този елемент е непрекъснато. Този интервал от една пета от стойността, или 2 mm, може да не съответства на парична стойност, по-малка от една стотинка.

Чл. 300. Цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, означена върху скалата на показващото устройство, трябва да е равна поне на две деления от скалата, когато движението на първия елемент на ценообразуващото устройство е дискретно. Скалният интервал може да не съответства на парична стойност, по-малка от една стотинка.

Чл. 301. При нормални условия разликата между отчетената цена и цената, изчислена на базата на единичната цена и измереното количество, не трябва да надвишава цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното доставено количество, означено върху скалата на показващото устройство. Разликата може да не е по-малка от две стотинки.

Чл.302. (1) За показващите устройства с непрекъснато движение след всяко връщане на нула допустимата разлика спрямо нулата трябва да е не по-голяма от половината от цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното доставено количество, означено върху скалата на показващото устройство, но и да не надвишава една пета от стойността на скалното деление. Разликата може да не е по-малка от 1 стотинка.

(2) За показващи устройства с дискретно движение показанието трябва да е точно нула.

Чл. 303. (1) Към показващото устройство на разходомера може да се свърже и цифрово печатащо устройство за отпечатване на измереното количество.

Чл. 304. (1) Отпечатваното количество трябва да е изразено в една от приетите единици за обем. Цифрите, използваната единица или нейният символ, както и всяка десетична точка, когато е необходимо, трябва да се отпечатват от устройството върху бележката от продажба.

Чл. 305. Разликата между отчетеното и отпечатваното количество не трябва да надвишава стойността на едно отпечатано скално деление.

Чл.306. (1) Печатащото устройство като допълнение към измерваното количество може да отпечатва или цената за това количество, или тази цена и единичната цена. То също може да отпечатва само цената, която трябва да се плати, когато печатащото устройство е свързано с дадено показващо устройство за количества и за изчислени цени в случай на пряка продажба на клиенти.

(2) Цифрите, използваната парична единица или нейният символ и всеки десетичен знак, когато е необходимо, трябва да се отпечатват от устройството върху бележката от продажба.

Размерите на отпечатваните цифри за цената не трябва да са по-големи от размерите на отпечатаните цифри за измереното количество.

Чл. 307. (1) Стойността на скалното деление при отпечатване на цената трябва да е от реда 1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10n в приетите парични единици, където „n" е цяло положително или отрицателно число или нула.

(2) Стойността по ал. 1 не трябва да надвишава цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, означено върху скалата на показващото устройство. Скалното деление може и да не съответства на парична стойност, по-малка от една стотинка.

Чл. 308. (1) Ако с разходомера се използва ценообразуващо показващо устройство, разликата между отчетената и отпечатаната цена не трябва да превишава стойността на отпечатаното скално деление.

(2) Ако с разходомера не се използва ценообразуващо показващо устройство, разликата между отпечатаната цена и цената, изчислена чрез отчетеното количество, и единичната цена трябва да отговаря на изискванията на чл. 301.

Чл. 309. (1) Разходомерите за течности, различни от вода, могат да имат устройства за предварително установяване, които позволяват предварително да се избере количеството, което ще се измерва, и автоматично спират потока течност, когато избраното количество е измерено.

(2) Избраното количество се показва чрез устройство със скала и информационен ред или чрез цифрово устройство.

Чл. 310. (1) Когато предварителното установяване може да се извърши чрез няколко независими управляващи елемента, стойността на скалното деление на всеки управляващ елемент трябва да е равна на обхвата за предварително установяване на управляващия елемент на следващата най-малка декада.

(2) Устройствата за предварително установяване могат да се настройват така, че дадено количество да се избира повторно без ново установяване на управляващите елементи.

Чл. 311. (1) Когато изобразяваните цифри на устройствата за предварително установяване са отделни от тези на показващото устройство и ако е възможно да се виждат едновременно, размерите на първите не трябва да са по-големи от три четвърти от размерите на последните.

(2) По време на измерването показанието за избраното количество може или да остава непроменено, или да намалява прогресивно до нула.

Чл.312. При нормални условия получената разлика между избраното и отчетеното количество в края на измерването не трябва да надвишава половината от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество.

Чл.313. Избраните и отчетените от показващото устройство количества трябва да се изразяват в еднакви единици. Те или техните символи трябва да се изобразят върху устройството за предварително установяване.

Чл. 314. Стойността на най-малкото скално деление на устройството за предварително установяване не трябва да е по-малка от стойността на скалното деление на първия елемент на показващото устройство.

Чл. 315. (1) Ако е необходимо, устройствата за предварително установяване могат да включват и устройство за бързо спиране на потока течност.

(2) Когато устройството за предварително установяване включва устройство за намаляване на разхода в края на измерването, трябва да е осигурено и устройство за пломбиране, ако то е необходимо, за да предотврати промяна на направената настройка.

Чл. 316. Изискванията на чл. 312 и чл. 315, ал. 2 не се прилагат, ако печатащият механизъм е вграден към разходомера с цел отпечатване на бележка от продажбата или ако при пряка продажба на клиенти устройството за предварително установяване е скрито.

Чл. 317. (1) Разходомерите с ценообразуващи показващи устройства могат да включват и устройство за предварително установяване на сумата.

Чл. 318. Устройствата за пломбиране трябва да предотвратяват свалянето на спомагателното оборудване и достъпа до компоненти, които се настройват.

Чл. 319. (1) Разходомерите за течности, различни от вода, трябва да имат нанесени в четлив и еднозначен вид върху скалата на показващия механизъм или на специална табелка следните данни: (2) Върху скалата на показващия механизъм трябва да са означени: 1. наименованието или означението на единицата, в която се изразяват измерваните обеми; 2. минималното доставено количество.

Чл. 320. (1) Местата за пломбиране трябва да възпрепятстват: 2. разглобяването на разходомера, дори и частично, когато такова разглобяване не е разрешено в удостоверението за одобрен тип (например за разходомери, които измерват течности за пиене и които могат да се разглобяват).

Чл. 321. (1) При първоначална проверка на разходомера като самостоятелен компонент максимално допустимите грешки на разходомерите за течности, различни от вода, трябва да са равни на половината от максималните грешки по чл. 322, ал. 1 — 3, но не по-малки от 0,3 % от измерваното количество, ако използваната течност е такава, за която е предназначен разходомерът.

(4) Когато при проверката се използва течност, различна от тази, за която е предназначен разходомерът, в удостоверението за одобрен тип може да се посочат стойности на изпитвателни разходи, различни от тези между максималния и минималния разход.

Чл. 322. (1) Когато разходомерът е вграден в измервателна система, стойностите на максимално допустимите грешки при първоначална и последваща проверка на системата, при нормални работни условия и в работните граници, посочени в удостоверението за одобрен тип, в зависимост от измерваните количества трябва да са в границите: 1. от 0,02 l до 0,01 l — ± 2 ml; 2. от 0,1 l до 0,2 l — ± 2% от измерваното количество; 3. от 0,2 l до 0,4 l—±4 ml; 4. от 0,4 l до 1 l — ± 1 % от измерваното количество; 5. от 1 l до 2 l—±10 ml; 6. от 2 l и нагоре—± 0,5 % от измерваното количество.

Чл. 323. (1) Разходомерите за течности, различни от вода, се пускат на пазара като самостоятелни компоненти след одобряване на типа и след първоначална проверка и в действие— след първоначална проверка на измервателните системи за течности, различни от вода, в които са вградени.

Чл. 324. (1) Допълнителните устройства към обемните разходомери за течности, различни от вода, се пускат на пазара след одобряване на типа и в действие—след първоначална проверка, заедно с разходомерите, към които са свързани.

(2) Допълнителните устройства подлежат на последващи проверки заедно с разходомерите, към които са свързани.

Чл. 325. Допълнителните устройства към разходомерите за измерване на течности, различни от вода, не влияят на метрологичните характеристики на разходомерите. Изискванията към допълнителните устройства трябва да осигурят съпоставимост между измереното количество и показанията на показващите устройства.

Раздел XV

Измервателни системи за течности, различни от вода Чл. 326. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, са предназначени за измерване на разход на определени течности (течен петрол и производни продукти, течни храни, алкохол и смеси на алкохол и вода, химически продукти в течно състояние и други) без студена питейна вода и топла вода, при които течността предизвиква движение на подвижните стени на измервателните камери, което позволява да се измерват различни обеми.

1. измервателни системи за течни горива; 5. измервателни системи за мляко.

Чл. 327. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, включват: 1. разходомери за течности, различни от вода, и допълнителни устройства, които могат да са свързани към тях; 2.всички устройства, необходими за осигуряване на точно и достоверно измерване или добавени с цел да облекчат работата на системата, както и от всяко друго оборудване, което може по някакъв начин да влияе върху измерването.

Чл. 328. Измервателните системи за течности, различни от вода, се характеризират със: 1. максималния разход и минималния разход; 2.максималното работно налягане; 3. минималното работно налягане, ако е необходимо; 4. измерваната течност или течности, границите на вискозитета — кинематичен или динамичен, ако данните за течността не са достатъчни за определяне на нейния вискозитет; 5. минимално доставеното количество; 6. минимално полученото количество, което е най-малкият обем течност, за който се допуска извършването на измерване в измервателни системи, предназначени за измерване на получената от системата течност; изискванията към максимално доставеното количество се прилагат и за минимално полученото количество; 7. температурния обхват, когато течността се измерва при температури под минус 10 °C или над 50 °C.

Чл. 329. (1) Разходомерите, вградени в измервателни системи за течности, различни от вода, включително допълнителните устройства към тях, трябва да са от тип, одобрен за измерване на течността при нормални условия на употреба.

Чл. 330. (1) Измервателните системи трябва да имат точка, определяща количеството течност, предадено (доставено) или получено (прието), наричана „точка на предаване". Тя се разполага след разходомера в системите за приемане и преди разходомера в системите за получаване.

(2) Измервателните системи могат да са от типа „празен маркуч" и от типа „пълен маркуч", като към типа „празен маркуч" се включват и твърди тръбопроводи: 1. системите „празен маркуч" в системите за предаване са измервателни системи, в които точката на предаване е разположена преди маркуча за доставка; тази точка на предаване има формата на наблюдателно стъкло с преливник или на затварящо устройство, комбинирано и в двата случая със система, която осигурява изпразването на захранващия маркуч след измервателната операция; 2. системите „пълен маркуч" в системите за предаване са измервателни системи, в които точката на предаване се състои от затварящо устройство, разположено в доставящия тръбопровод; когато тръбопроводът има свободен край, затварящото устройство трябва да е разположено възможно най-близо до този край.

(3) В случай на системи за получаване ал. 2 се прилага аналогично към тръбопроводи за приемане на течности преди разходомерите.

Чл. 331. (1) Измервателните системи трябва да включват устройство филтър преди разхо-домерите, предназначено да събира твърдите замърсители в течността.

(2) филтрите при възможност трябва да са монтирани така, че да са лесно достъпни.

Чл. 332. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, трябва да се инсталират по такъв начин, че при нормални условия да не създават възможност преди разходомера да влиза въздух или да се отделят газове от течността.

(2) Ако изискването по ал. 1 не може да се изпълни, в измервателните системи трябва да се вгради оборудване за отделяне на газовете, което позволява по подходящ начин да се отделят въздухът или неразтворените газове, които могат да се съдържат в течността преди преминаването й през разходомера.

Чл.333. (1) Оборудването за отделяне на газовете трябва да е подходящо за условията на зареждане и да е настроено така, че допълнителната грешка, дължаща се на влиянието на въздуха или газовете и влияеща върху резултатите от измерване, да не превишава: (2) Грешката може да не е по-малка от 1% от минималното доставено количество.

Чл. 334. (1) Ако налягането в смукателния тръбопровод на помпата може да падне под атмосферното налягане или под налягането на наситените пари на течността дори и за кратко време, трябва да се използва сепаратор на газове съгласно изискванията на този раздел.

Чл. 335. (1) Типът на сепаратора на газове, предвиден да работи при максимален разход не по-голям от 100 m3/h, може да се одобри като самостоятелен компонент или да се включи в одобряването на типа на измервателната система, част от която се явява, когато този раздел изисква одобряване на типа на системата.

Чл. 336. (1) Сепараторът на газове трябва да е монтиран след помпата, но се допуска да се комбинира с нея.

(2) Сепараторът на газове се разполага възможно най-близо до разходомера така, че загубата на налягане, дължаща се на движението на потока течност между двата компонента, да е пренебрежимо малка.

Чл. 337. Работни граници на сепаратора на газове трябва да са: 1. максималният разход или разходи за една или повече определени течности; 2. границите на максималното и минималното налягане, съвместими с правилната работа на сепаратора на газове.

Чл. 338. (1) Когато типът на сепаратора на газове, предвиден да работи при максимален разход не по-голям от 100 m3/h, е одобрен като самостоятелен компонент, той трябва в границите на грешките по чл. 333 да осигурява измерване на въздуха или газовете, размесени в измерваната течност, при следните условия на изпитване: 1. измервателната система да работи при максимален разход за системата и при минималното налягане, посочено за сепаратора на газове; 2. всяко съотношение между обема на течността и обема на въздуха или газовете, ако сепараторът на газове е конструиран за максимален разход, по-малък или равен на 20 m3/h; съотношението трябва да е по-малко от 30 %, ако сепараторът на газове е конструиран за максимален разход, по-голям от 20 m3/h; въздухът или газовете се измерват при атмосферно налягане, за да се определи техният процент.

(2) Устройството за автоматично отстраняване на газовете трябва да работи правилно и при максималното налягане, определено за сепараторите на газове.

Чл. 339. (1) Когато типът на сепаратора на газове е одобрен като компонент, вграден в одобрена измервателна система, изискванията на чл. 338 могат да се прилагат и към него. В този случай не е необходим индикатор на газове.

(2) Когато в измервателната система е вграден индикатор на газове, съответстващ на чл. 353, сепараторът на газове трябва в границите на грешките по чл. 333 да елиминира въздуха или газовете, смесени с измерваната течност, при следните условия: 1. измервателната система да работи при максимална стойност на разхода и минимална стойност на налягането; 2. отношението на обема на въздуха и газовете спрямо обема на течността да не надвишава: а) 20%—за течности, различни от течностите за пиене, с вискозитет не по-голям от 1 mPа.s; Чл. 340. (1) Когато налягането на входа на помпата е постоянно по-голямо от атмосферното налягане и налягането на наситените пари на течността и когато не се използва сепаратор на газове, е необходимо да се използва екстрак-тор на газове или специален екстрактор на газове, ако съществува възможност за възникване на газови формирования между помпата и разходомера по време на периодите, когато не протича течност, или ако в тръбопровода могат да попаднат въздушни възглавници (например когато захранващият резервоар е изцяло празен) по такъв начин, че да предизвикат специфична грешка, по-голяма от 1 % от минималното доставено количество.

Чл. 341. Специалният екстрактор на газове е уред, който подобно на сепаратора на газове, но при по-облекчени условия непрекъснато отделя въздуха или газовете, съдържащи се в течността, и автоматично спира потока течност, когато съществува риск натрупаният въздух или газове под формата на въздушни възглавници, които на практика почти не се разтварят в течността, да попаднат в разходомера.

Чл. 342. (1) Типът на екстрактора на газове или на специалния екстрактор на газове, предназначен да работи при максимален разход не по-голям от 100 m3/h, може да се одобри като самостоятелен компонент или да се включи в одобряването на типа на измервателната система, част от която се явява.

Чл. 343. (1) Екстракторът на газове или специалният екстрактор на газове се монтира след помпата, но може да се комбинира с нея.

Чл. 344. Работните граници на екстрактора на газове или на специалния екстрактор на газове, включително минималното доставено количество, за което са предвидени тези устройства, се определят съгласно чл. 337.

Чл. 345. (1) Екстракторът на газове или специалният екстрактор на газове трябва при максимален разход на измервателната система да осигурява отделяне на газове или въздушни възглавници, измерени при атмосферно налягане, с обем, равен поне на минималното доставено количество, без допълнителна грешка, която да превишава 1% от минималното доставено количество.

(2) Специалният екстрактор на газове трябва непрекъснато да отделя обем от газове или въздух, равен на 5% от обема на доставяната течност при максимален разход, без резултан-тната допълнителна грешка да превишава границите по чл.333.

Чл.346. Изискванията по чл.334 — 345 не изключват наличието на ръчни или автоматични екстракционни устройства в стационарните инсталации с големи размери.

Чл. 347. Ако захранващият тръбопровод за течността е монтиран така, че в приемащия тръбопровод преди разходомера независимо от работните условия не се образуват или не проникват газове или въздух, не се изисква използването на устройство за отстраняване на газове, ако образуваните газове през неработните периоди не причиняват специфична грешка, по-голяма от 1% от минималното доставено количество.

Чл. 348. (1) В случаите, когато разходоме-рът се захранва на гравитационен принцип, без използване на помпа, и налягането на течността във всички части на тръбопровода преди раз-ходомера и в самия разходомер е по-голямо от налягането на наситените пари и от атмосферното налягане, не се изисква използването на устройство за отстраняване на газове, ако са взети мерки системата в експлоатация да се пълни без прекъсване.

Чл. 349. (1) Тръбопроводът на устройството за отделяне на газове не трябва да включва вентил с ръчно управление, ако затварянето на вентила пречи на работата на устройството.

(2) Ако изискванията за безопасност налагат използване на затварящо устройство от този тип, вентилът трябва чрез приспособление за пломбиране да се поддържа в отворено положение.

Чл. 350. Захранващият резервоар на измервателната система трябва да може да се изпразва изцяло. Изходната дюза на резервоара трябва да е снабдена с антизавихрящо устройство, освен ако в системата е вграден сепаратор на газове.

Чл. 351. (1) Сепараторите на газове и екстракторите на газове не трябва да се използват при течности с динамичен вискозитет, по-висок от 20 mPa.s при температура 20 °С поради намаляването на ефективността им с нарастване вискозитета на течността.

Чл. 352. (1) Измервателните системи могат да са снабдени с индикатор на газове.

(2) Използването на индикатор на газове е задължително в случаите, посочени в този раздел.

Чл. 353. (1) Индикаторът на газове трябва да е конструиран така, че да осигурява задоволителни показания за наличието на газове или въздух в течността.

Чл.354. (1) Разходомерът и тръбопроводът от него до точката на предаване трябва автоматично да се поддържат пълни с течност по време на измервателната операция и когато системата не се използва.

(2) Ако изискването по ал. 1 не се изпълнява, особено при стационарен монтаж, трябва да може да се въздейства ръчно върху цялостното напълване на измервателната система до точката на предаване и това да се наблюдава по време на измерването и когато системата не се използва. На подходящо място се монтира изпускателно устройство за пълното елиминиране на въздух или газове в измервателната система.

Чл. 355. (1) При промени в температурата тръбопроводът между разходомера и точката на предаване не трябва да внася допълнителни грешки, по-големи от 1% от минималното доставено количество.

(2) За да се изпълни изискването по ал. 1, се спазват техническите условия, определени в специфичните изисквания към различни типове измервателни системи.

Чл. 356. При необходимост устройството за регулиране на налягането се монтира след раз-ходомера, за да може налягането в устройствата за отстраняване на газове и в разходомера да е по-голямо от атмосферното налягане и налягането на наситените пари на течността.

Чл. 357. В измервателни системи, когато има възможност течността да протече в посока, обратна на указаната на разходомера, при спиране на помпата трябва да се осигури възвратен вентил и при необходимост—с устройство, ограничаващо налягането.

Чл. 358. (1) В измервателни системи „празен маркуч" тръбопроводът след разходомера и при необходимост тръбопроводът преди раз-ходомера трябва да са монтирани така, че всички части на измервателната система да са постоянно напълнени.

(2) Захранващият маркуч съгласно чл. 330, ал. 2, т. 1 трябва да се дренира чрез вентилационен отвор.

(3) В някои случаи вентилационният отвор може да се замени от специални устройства, например спомагателна помпа или инжектор на сгъстен газ, които трябва да работят автоматично при системи, конструирани за минимални доставени количества, по-малки от 10 m3.

Чл.359. (1) В измервателни системи „пълен маркуч" свободният край на маркуча трябва да включва устройство, предпазващо маркуча от изпразване по време на неработните периоди на системата, с изключение на системите за втечнен газ.

Чл.360. Ако тръбопроводът и маркучът включват няколко компонента, те трябва да са сглобени чрез специално присъединително устройство, което поддържа маркуча пълен, или чрез свързваща система, която да е херметизирана или да не позволява отделянето на компонентите без специален инструмент.

Чл. 361. (1) В измервателна система „пълен маркуч", снабдена с макара за навиване на маркуча, нарастването на вътрешния обем, дължащо се на промяна в положението на навиване, когато маркучът не е под налягане, или дължащо се на ненавитото положение на маркуча, когато той е под налягане без протичане на течност, не трябва да е по-голямо от два пъти максимално допустимата грешка за минималното доставено количество.

(2) Ако измервателната система няма макара за маркуча, нарастването на вътрешния обем не трябва да надвишава максимално допустимата грешка за минималното доставено количество.

Чл. 362. (1) В измервателните системи, предназначени за доставяне на течности, наличието на разклонения след разходомера се допуска само ако са подбрани така, че изливането на течността в даден момент да става през един отвор.

Чл. 363. (1) В измервателни системи, които работят с празен маркуч и с пълен маркуч и имат гъвкави тръбопроводи, при необходимост възвратният вентил трябва да се вгради в твърдия тръбопровод, водещ към пълния маркуч, непосредствено след селекторния вентил.

(2) Селекторният вентил, независимо от положението му, не трябва да позволява изпразващият маркуч, работещ като празен маркуч, да се свързва към тръбопровода, водещ до пълния маркуч.

Чл. 364. (1) Всички връзки, предназначени да обхождат разходомера, трябва да се затварят чрез глухи фланци.

(2) Ако работните условия изискват наличие на обхождащи връзки, разходомерът трябва се затваря със затварящ диск или чрез сдвоено спирателно устройство, с контролен вентил между тях, като е осигурена възможност затварянето да се извърши чрез пломбиране.

Чл. 365. Ако условията на захранване могат да доведат до претоварване на разходомера, трябва да се използва устройство за ограничаване на разхода. В случай че то предизвиква загуба на налягане, трябва да е разположено след разходомера, като се пломбира.

Чл. 366. (1) Различните положения на работните компоненти на многопътните вентили трябва да са видими и да са определени чрез зъбци, ограничители или други фиксиращи устройства.

(2) Изключения от изискването по ал. 1 се допускат само когато съседните положения на управляващата ръчка формират ъгъл, по-голям или равен на 90°.

Чл.367. Възвратните вентили и спирателните механизми, които не се използват за определяне на измерваното количество, трябва да имат, при необходимост, изпускателни вентили за предотвратяване на необичайно високи налягания, които могат да възникнат в измервателната система.

Чл. 368. (1) Измервателните системи трябва да се монтират по такъв начин, че показващото устройство да се вижда ясно при нормални условия на употреба.

Чл. 369. (1) Измервателните системи трябва да се монтират по такъв начин, че да е възможно извършване на проверките по чл. 418 и 420.

Чл. 370. (1) Измервателната система, компонентите или съставните й части, чийто тип е одобрен, трябва да носят в четлив и незаличим вид върху скалата на показващото устройство или върху специална табелка следните данни: 1. знака за одобрен тип; 2. наименованието или фирмения знак на производителя; 3. означение на производителя, ако има такова; 4. идентификационния номер на системата, компонента или устройството и годината на производство; 5. характеристиките на измервателната система съгласно чл. 286; 6.допълнителна информация, дадена в удостоверението за одобрен тип.

Чл.371. (1) Пломбирането се извършва с пломби, като се допуска поставяне на пломби с клещи върху определени чупливи уреди или когато такива пломби са осигурени срещу случайно разрушаване.

Чл. 372. Измервателни системи за течни горива са системи, предназначени за зареждане с течни горива на резервоарите на моторни превозни средства, към които се включват и измервателните системи, използвани за зареждане на моторни лодки и малки самолети с течно гориво. Тези системи могат да имат собствено захранване или да са конструирани за инсталиране в централна захранваща система.

Чл. 373. Отношението между максималния и минималния разход на измервателните системи за течни горива трябва да е минимум 10:1. Чл. 374. (1) Когато измервателната система за течни горива има собствено захранване, сепараторът на газове при възможност трябва да е монтиран непосредствено преди входа на разходомера.

(2) Сепараторът на газове трябва да отговаря на изискванията на чл. 338 или 339, които обикновено се спазват, ако ефективният обем на сепаратора е равен поне на 5% от обема, доставян за една минута при максималния разход и посочен на табелката на разходомера. В този случай не трябва да се използва изпускателното устройство по чл. 353, ал. 5.

Чл. 375. Когато измервателната система за течни горива e конструирана за монтиране в централна захранваща система или за дистанционно презареждане, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 332 — 351.

Чл. 376.(1) Измервателните системи за течни горива трябва да са снабдени с устройство за многократно нулиране на показващото устройство в съответствие с изискванията към допълнителните устройства за разходомерите за течности, различни от вода, и със сумиращ обемен брояч.

Чл. 377. (1) Когато измервателната система за течно гориво има собствено захранващо устройство, управлявано от електродвигател, трябва да има и устройство, което след спиране на двигателя да спира доставянето на течност, докато показващото устройство не е нулирано.

(2) По време на доставката не се допуска по никакъв начин възможност за нулиране.

Чл.378. (1) В измервателните системи за течни горива е задължително използването на възвратния вентил по чл. 357, който се монтира между сепаратора на газове и разходомера.

Чл. 379. (1) Маркучите на измервателни системи „пълен маркуч" трябва да съдържат ръчен спирателен механизъм, който да отговаря на изискванията на чл. 359, или да имат вграден автоматичен спирателен механизъм.

(2) Измервателните системи „пълен маркуч", захранвани само от ръчно управлявана помпа, трябва да имат спирателен механизъм съгласно чл.359.

Чл. 380. (1) Измервателните системи с максимален разход до 60 l/min трябва да имат минимално доставено количество не по-голямо от 5 1.

Чл. 381. Когато разходомерът е снабден с устройство за отпечатване на бележка от продажбата, това устройство трябва да се свързва с устройството, което нулира показващото устройство за обем, и да осигурява възможности за проверка на бележката от продажба след отпечатването й чрез сравняване с посоченото показание.

Чл. 382. В съответствие с чл. 418 и 420 първоначалната проверка на измервателните системи за течни горива се извършва в един или два етапа в зависимост от това дали имат собствена система за захранване.

Чл. 383. (1) Измервателните системи, използвани към автоцистерни за транспортиране и доставка на течности с вискозитет, по-малък или равен на 20 mPa.s, съхранявани при атмосферно налягане, с изключение на питейни течности, могат да се монтират към автоцистерни с една или няколко секции, като всяка секция трябва да е снабдена със собствен ръчен или автоматичен спирателен вентил.

Чл. 384. (1) Измервателната система, използвана към автоцистерна, може да е от типа „пълен маркуч" или от типа „празен маркуч", или да има един пълен и един празен маркуч, или два пълни маркуча с различни размери, настроени да работят алтернативно.

(2) Не трябва да има възможност за размяна на маркучите по време на измерване.

Чл. 385. Когато разходомерът има устройство за отпечатване на бележка от продажба, отпечатването й трябва да е съпроводено с нулиране на показващото устройство за обем.

Чл. 386. (1) Измервателната система, използвана към автоцистерни, може да е конструирана така, че да работи само с помпа, само на гравитационен принцип или с помпа и на гравитационен принцип, или посредством налягането на газа.

(2) Измервателната система, съоръжена само с помпа, може да работи като система „празен маркуч" или като система „пълен маркуч".

Чл. 387. (1) Ако изискването на чл. 347 не може да се изпълни, пред разходомера трябва да е предвидено устройство за отстраняване на газовете, като например: 1. подходящ сепаратор на газове, отговарящ на изискванията на чл. 338, 339 или чл. 374, ал. 2; ако сепараторът отговаря на изискванията на чл. 339, практиката показва, че в общия случай изискванията са спазени, ако ефективният обем на сепаратора е равен на 5 % от обема, доставен за една минута при максималния разход на измервателната система; 2. екстрактор на газове; 3. специален екстрактор на газове.

Чл. 388. Секциите на автоцистерните трябва да са съоръжени с антизавихрящо устройство, освен ако измервателната система има сепаратор на газове, който отговаря на изискванията на чл. 338.

Чл. 389. (1) Измервателните системи, използвани при автоцистерни, които работят на гравитационен принцип, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. оборудването да е конструирано така, че общото съдържание на секцията или секциите да може да се измерва при разход, по-голям или равен на минималния разход на измервателната система; 2. да имат подходящи устройства, предотвратяващи постъпването на въздух в разходоме-ра, ако има връзки с газовата фаза в резервоара; 3. секциите на цистерните да имат антизавихрящо устройство, с изключение на измервателните системи, които имат сепаратор на газове, който отговаря на изискванията на чл. 338; 4. ускорителна помпа може да се използва след точката на предаване, ако са изпълнени условията на чл. 348, ал. 1, 2 и 4, и не трябва да предизвиква спадане на налягането в разходомера.

Чл. 390. Измервателните системи, използвани при автоцистерни, които могат да работят или чрез помпа, или на гравитационен принцип, трябва да отговарят на условията по чл. 386 — 389.

Чл. 391. (1) Измервателните системи, захранвани посредством налягането на газа, могат да работят като системи „празен маркуч" или „пълен маркуч".

Чл. 392. (1) Измервателните системи, конструирани за измерване обема на течности, разтоварвани от танкери, железопътни или автоцистерни, трябва да включват междинен резервоар, в който нивото на течността определя точката на предаване.

Чл. 393. (1) Измервателните системи — стационарни или използвани към автоцистерни, за измерване на втечнен газ под налягане, с изключение на криогенни течности, трябва да имат постоянен резервоар, успореден на тръбопровода между измервателните системи и техните захранващи резервоари. Между захранващите резервоари и разходомера трябва да се постави възвратен вентил.

(7) Сепараторът на газове трябва да отговаря на общите изисквания по чл. 332 — 351 или по отношение на втечнения газ, или по отношение на течност с по-голям вискозитет.

Чл. 394. (1) Ако извършването на проверката е затруднено, допуска се даден сепаратор на газове да е одобрен, ако неговият ефективен обем е не по-малък от 1,5 % от доставяния обем за минута при максималния разход, в случаите, когато тръбата, свързваща разходомера с резервоара за съхраняване, не е по-дълга от 25 m. Ако същата тръба превишава дължина 25 m, обемът на сепаратора на газове трябва да е не по-малък от 3% от доставяния обем за една минута при максималния разход.

Чл. 395. (1) Обемът на кондензационния съд зависи от обема на тръбопровода между вентила на захранващия резервоар и регулатора на налягане, разположен след разходомера, и не трябва да е по-малък от два пъти нарастването на обема на течността, което се получава при спадане на температурата със стойност, обикновено определена на 10 °С за открити и 2°С за подземни или термоизолирани тръбопроводи.

(2) За определяне на обема на кондензационния съд се използват коефициентите за термично разширение: 3.за други продукти с високо налягане на парите стойностите на коефициента се определят от ДАМТН.

Чл.396. (1) В непосредствена близост до разходомера трябва да има термосонда за поставяне на термометър. Той трябва да е проверен и със скално деление не по-голямо от 0,5 °С.

Чл. 397. Когато измерването се извършва със система, използвана към автоцистерни, не трябва да има свързване между газовата фаза на захранващия и газовата фаза на приемащия резервоар.

Чл. 398. (1) За предпазване от необичайно високо налягане в измервателната система могат да се вградят предпазни вентили.

Чл. 399. (1) Ако работните условия изискват използване на сменяеми маркучи, те трябва да остават пълни, ако обемът им е по-голям от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество.

(2) Сменяемите пълни маркучи трябва да са оборудвани със специални присъединителни устройства за пълни маркучи и при необходимост в края им да се осигурят и ръчни изпускателни устройства.

Чл. 400. За да се осигури безопасна работа, за всеки тръбопровод, обхождащ разходомера, контролните вентили на двойното спирателно устройство по чл. 406 трябва да се затварят и между два спирателни вентила или друга еквивалентна система трябва да е монтиран манометър, който да следи утечките.

Чл. 401. Изискванията на чл. 400 — 409 се прилагат за преносими измервателни системи, използвани за следене при приемане на мляко в събирателни резервоари, за стационарни измервателни системи, използвани за приемане на мляко, и за стационарни или преносими измервателни системи, използвани за доставка на мляко.

Чл. 402. При съоръжения за приемане на мляко точката на предаване трябва да се формира от постоянното ниво в резервоар, разположен преди разходомера, като постоянното ниво трябва да се вижда преди и след всяка измервателна операция и да може да се установява многократно по автоматичен път.

Чл. 403. (1) Когато разходомерът e с помпа, резервоарът с постоянно ниво трябва да се инсталира преди помпата или между помпата и разходомера.

(2) В случая по ал. 1 резервоарът може да се зарежда по гравитационен принцип, чрез изпразване на бъркалките или с помощта на спомагателна помпа или вакуумна система.

(3) Ако млякото се доставя в резервоара с помощта на помпа или вакуумна система, трябва да има устройство за отстраняване на газове, което може да се комбинира с резервоара с постоянно ниво, при което той изпълнява и функцията на устройство за отстраняване на газове.

Чл. 404. Разходомерът може да работи с помощта на вакуумна система, като се спазват изискванията на чл. 356. В този случай, ако налягането в тръбопровода между резервоара с постоянно ниво и разходомера е по-ниско от атмосферното налягане, всички връзки на тръбопровода трябва да са херметични и да има възможност да се проверява херметичността.

Чл. 405. (1) Във всички случаи при нормални условия тръбопроводът преди резервоара с постоянно ниво трябва да се изпразва изцяло чрез автоматичен механизъм.

(2) Постоянното ниво се следи чрез наблюдателно стъкло или индикатор за ниво. Нивото се счита за постоянно, ако се установява в зоната, лежаща между две линии, съответстващи на разлика в обема не по-голяма от два пъти максимално допустимата грешка за минималното доставено количество. Разстоянието между двете линии трябва да е поне 15 mm.

Чл. 406. Ако в измервателната система са вградени механизми за забавяне на потока за изпълнение на изискванията на чл. 405, ал. 2, разходът по време на периода на забавяне не трябва да се понижава под минималния разход на разходомера.

Чл. 407. Ако в приемащото оборудване измерваната течност се предава при ниво по-ниско от нивото на разходомера, трябва да има автоматичен механизъм, който да осигурява налягане по-високо от атмосферното на изхода на разходомера.

Чл. 408. Измервателните системи, използвани за доставка на мляко, трябва да отговарят на изискванията на чл. 327 — 371.

Чл.409. (1) Оборудването за отстраняване на газове трябва да отговаря на изискванията на чл. 332 и 333 само при работни условия, т.е. когато въздухът прониква в началото и в края на всяко измерване.

(2) Връзките на приемащото оборудване трябва да са херметични, така че по време на измерването да е невъзможно проникване на въздух преди разходомера. За доставящо оборудване системата трябва да е сглобена така, че налягането на течността в свързващите тръби, които излизат от захранващия резервоар, винаги да е положително.

Чл. 410. (1) Измервателните системи, използвани при автоцистерните, се одобряват като тип въз основа на изготвената документация, ако тя е в съответствие с една от стандартните схеми, посочени в приложение № 21, и отговаря на следните изисквания: 1. приетата стандартна схема е добавена към маркировката на измервателната система съгласно чл. 370; 2. компонентите на измервателната система са от одобрен тип, когато това се изисква от изискванията към разходомери за течности, различни от вода, и техните допълнителни устройства или от този раздел.

Чл. 411. Класовете на точност и максимално допустимите грешки на измервателните системи за течности, различни от вода, се определят съгласно приложения № 22 и 23.

Чл. 412. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последваща проверка.

(2) На одобряване на типа подлежат: 1. измервателни системи за течни горива; ако такива системи са конструирани за монтиране в централна захранваща система, удостоверението за одобрен тип трябва да се придружава от един или повече чертежи, показващи условията на сглобяване в мястото на употреба; 2. измервателни системи, използвани към автоцистерни за транспорт и доставка на течности с вискозитет, по-малък или равен на 20 mPa.s, с изключение на питейни течности, съхранявани при атмосферно налягане; 3. измервателни системи за втечнени газове под налягане, използвани към автоцистерни; 4. измервателни системи за приемане на мляко; 5. измервателни системи, използвани при автоцистерни.

Чл. 413. (1) Неопределеността на измерване от методите на калибриране на използваните при изпитването работни еталони не трябва да надвишава една пета от максимално допустимата грешка за изследваната измервателна система.

Чл. 414. (1) Ако разходомерът и неговите допълнителни устройства са от одобрен тип, е необходимо да се изследва дали характеристиките на разходомера и на измервателната система са съвместими в задоволителна степен.

Чл. 415. (1) При изпитване на сепаратора на въздух или газове трябва да се установи съответствие с изискванията на чл. 338, 339 и 345.

Чл. 416. Изпитването на измервателни системи за течни горива включва: 1. изпитване на разходомера, на допълнителните устройства и определяне влиянието на тези устройства (ценообразуващо показващо устройство, печатащо устройство, устройство за предварително установяване и др.); 2. изпитване на устройството за отстраняване на газове; 3. проверка на постоянството на обема на маркуча; 4. специален контрол с цел проверка за правилното движение на ценообразуващото показващо устройство (неправилно движение може да се получи при първия компонент на показващото устройство за цена чрез внезапно затваряне на вентила за доставяне на течността).

Чл.417. (1) Изпитването на измервателни системи за втечнен газ включва: (2) При измервателни системи за течни горива и стационарни измервателни системи или при измервателни системи, използвани към автоцистерни за измерване на втечнен газ под налягане, с изключение на криогенните течности, типът може да се одобри по чертежи и диаграми, ако те съответстват на изискванията за измервателни системи, използвани при автоцистерни.

Чл. 418. (1) Първоначалната проверка на системи за течности, различни от вода, може да се извърши в един или в два етапа.

(2) Първоначалната проверка се извършва в един етап, когато системата е изцяло произведена от един производител, може да се транспортира, без да се разглобява, и се проверява при нормалните условия, за които е предвидена да работи. (3) Във всички останали случаи проверката се извършва в два етапа.

Чл. 419. (1) Първият етап от първоначалната проверка се извършва на разходомера и на допълнителните устройства към него, ако има такива, независимо дали са включени в обособен функционален възел.

(2) Първият етап от първоначалната проверка може да се извършва на изпитвателен стенд по възможност при производителя или на инсталираната измервателна система, като изследването се извършва с течности, различни от тези, за които е предвидена системата.

Чл. 420. (1) Когато първоначалната проверка се извършва в два етапа, първият етап включва: (2) Вторият етап включва: 1. изследване съответствието на измервателната система, включително на разходомера и на допълнителните устройства; 2. изследване на метрологичните характеристики на разходомера и допълнителните устройства в измервателната система; 3. изследване на устройството за отстраняване на газове, ако има такова, като не е необходимо да се проверява дали се надвишава максимално допустимата грешка за това устройство; 4. изследване настройката на устройството за регулиране на налягането; 5. изследване за отклоненията във вътрешния обем на маркучите при система „пълен маркуч"; 6. определяне на остатъчните количества в системи „празен маркуч".

Чл. 421. (1) Последващата проверка на измервателната система се извършва при спазване на изискванията за първоначална проверка и включва операциите по чл. 420, ал. 2.

(2) Разходомерът и допълнителните устройства се проверяват само ако са нарушени пломбите на измервателната му част.

Раздел XVI

Електромагнитни разходомери Чл. 422. (1) Електромагнитните разходомери са средства за измерване, предназначени да определят разхода и обема на преминаващия през тях електропроводим флуид.

(2) Минималните експлоатационни изисквания за електрическата проводимост на флуида се определят от производителя.

Чл. 423. При електромагнитните разходомери движението на електропроводящия флуид в перпендикулярно на него магнитно поле индуцира електромагнитна сила, пропорционална на обемния разход.

Чл. 424. (1) Електромагнитният разходомер се състои от първично и едно или повече вторични устройства.

(2) Първичното устройство включва следните елементи: 3.електромагнит за генериране на електромагнитно поле в измервателната тръба.

Чл. 425. (1) Електромагнитните разходоме-ри се характеризират със: 1. размер на измервателната тръба, който се обозначава с главни букви „DN", следвани от цифра; 2.максимално работно налягане, означено с „Pmax", като работното налягане е равно на разликата между налягането на флуида на входа на разходомера и атмосферното налягане.

Чл. 426. (1) Електромагнитните разходомери трябва да са конструирани така, че да е невъзможно влияние върху точността на измерване, без да се разрушават знаците от проверка или защитните пломби.

(2) При разходомери, чиито вторични устройства работят с натрупване само в една посока на движение на потока, посоката на движение трябва да е означена със стрелка.

Чл. 427. (1) Всеки електромагнитен разходомер трябва да носи следните означения: 1. върху първичното устройство или върху табелка: а) типа и идентификационния номер; б) номиналното налягане и температурата; в) параметрите на захранване—напрежение, честота и мощност; г) номиналния диаметър; 2. върху табелка на вторичното устройство: а) типа и идентификационния номер; б) параметрите на захранване—напрежение, честота и мощност; в) за изходни и входни точки (ако има такива)—вида, формата и предназначението на сигнала; г) ограничение на товарния импеданс.

(2) Разходомерите могат да носят следните допълнителни означения: 5.търговската марка, масата на разходомера и датата на производството.

Чл. 428. (1) Грешките от измерване на електромагнитните разходомери се изчисляват като отношение в проценти на разликата между отчетения обем и действително преминалия обем през разходомера към действителния обем.

(2) Максимално допустимите грешки на електромагнитните разходомери при изпитване и проверка са еднакви и трябва да са в границите, зададени от производителя за конкретния тип.

Чл. 429. (1) Електромагнитните разходоме-ри се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(3)Кривата на грешките на всеки разходомер трябва да е в границите на максимално допустимите грешки за обхвата от стойности на разход, за който е заявено одобряването на типа.

Чл. 430. (1) При изпитване на разходомерите: 1. вътрешният диаметър на свързваната към разходомера тръба не трябва да е по-малък от вътрешния диаметър на разходомера и да надвишава вътрешния диаметър на разходомера с повече от 3 %; 2. първичното устройство трябва да се монтира при спазване на изискването за наличие на прав участък с дължина най-малко 10 пъти номиналния диаметър преди и 5 пъти номиналния диаметър след всяко устройство, което може да внесе смущение в потока на флуида.

(2) Измервателната течност и първичното устройство трябва да са с един и същ потенциал, за предпочитане земният потенциал.

(3) Използваната за изпитване течност трябва: 1. да е с електропроводимост в границите от 5 mSm/m до 500 mSm/m и с температура в границите (20 ± 5) °С; 2. да не съдържа увлечен въздух, магнитни частици и да е достатъчно чиста от видими частици; 3. да е с достатъчно високо налягане, за да се поддържа течността над нейното налягане на изпаряване.

(4) Изпитването трябва да се провежда при следните нормални условия: 1. температура на въздуха в границите (20 ± 5) °С; 2. относителна влажност на въздуха, равна на 65 %; 3. атмосферно налягане, равно на 1013 mbar.

(5)Отколоненията на параметрите на електрическото захранване трябва да са в следните граници: 1. номиналното напрежение — ± 1 %; 2.номиналната честота — ± 1 %; 3. хармоничните изкривявания при променливотоково захранване — по-малко от 5 %; 4. пулсацията при постояннотоково захранване — по-малко от 0,1 %.

Чл. 431. (1) Разходомерите с положителен резултат от първоначалната проверка трябва да притежават знак за първоначална проверка и пломби на местата по чл. 427, ал. 4.

(2) Знаците за първоначална проверка и пломбите върху разходомера удостоверяват единствено, че разходомерът съответства на изискванията на този раздел.

Чл. 432. (1) При първоначална проверка на електромагнитния разходомер се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на: 1. 1/10 от максималния разход; (2) При последваща проверка на електромагнитния разходомер се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на: 1. температурата на течността и на въздуха — от 4 °С до 35 °С; 2. относителната влажност — от 35 % до 75 %; 3. атмосферното налягане — от 860 mbar до 1060 mbar.

(5) Ако проверката се извършва при условия, различни от тези по ал. 1 — 4, те трябва да са такива, че да се гарантира достоверност на измерванията поне като тази, получена при изпитванията за одобряване на типа.

Раздел XVII

Други видове разходомери и системи за вода и за течности, различни от вода Чл. 433. (1) Изискванията на този раздел се отнасят за средства за измерване на разход на вода, които не са водомери, и за средства за измерване на течности, различни от вода, които могат да са: 4. разходомери, конструирани на принципа на разлика в налягането.

(6) Изискванията на раздела се прилагат и към измервателни системи, които работят с такива разходомери.

Чл. 434. Разходомерите и измервателните системи се характеризират със: 1. размера на разходомера, който се обозначава с главни букви „DN", следвани от цифра; 2. максималния разход, означаван с „Qmax" и минималния разход, означаван с „Qmin", които ограничават обхвата на натоварване на раз-ходомера; 3. максималното работно налягане, означавано с „Pmax", като се има предвид, че работното налягане на един разходомер е разликата между налягането на флуида на входа на разхо-домера и атмосферното налягане; 4. еталонното работно налягане, означавано с „pr", което представлява налягането на флуида, към което се привежда отчитаният обем; 5. загубата на налягане, която е равна на разликата между налягането, измерено на входа на разходомера, и налягането, измерено на изхода му, по време на протичането на флуида през него; 6. минималното измерено количество, което е най-малкото количество течност, за което измерването е приемливо; 7. базовите условия, които са параметрите на флуида и околната среда, към които се привежда измереното количество; 8. мястото на доставяне, което е мястото, в което течността се дефинира като доставена или получена.

Чл. 435. (1) Разходомерите трябва да са произведени от материали с малки вътрешни напрежения, които да се променят слабо при стареене и да са устойчиви на корозия и въздействие на различните флуиди, пренасяни или внасяни обикновено чрез някои от техните кондензати.

Чл. 436. (1) Обхватът на натоварване на раз-ходомера и измервателните системи се определя от производителя, но не може да е по-малък от обхвата по ал. 2.

1. за системи за зареждане на моторни превозни средства, без пропан-бутан, минимално—10 : 1; 2. за системи за зареждане на моторни превозни средства, с пропан-бутан — 5 : 1; 3. за системи за зареждане на моторни превозни средства с газове под налягане—5 : 1; 4. за измервателни системи за криогенни течности—5 : 1; 5. за измервателни системи върху тръбопроводи и за зареждане/разтоварване на кораби—10 : 1; 6. за всички други системи—2 : 1. Чл. 437. (1) Всеки разходомер и всяка измервателна система трябва да носят следните означения или върху указателната табелка, или върху специална табелка с данни, или разпределени между двете: 1. знака за одобрен тип; 2. наименованието или фирмения знак на производителя; 3. идентификационния номер и годината на производство на разходомера; 4. означението на размера на разходомера, което съдържа главни букви DN, следвани от цифра; 5.максималното работно налягане във вида „Pmax ... MPa (или kPa, или Pa, или bar, или mbar)".

(3) Разходомерът също може да носи: 4.информация, свързана с извършените ремонти.

Чл.438. Стойността на скалните деления трябва да e от реда (1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10n)m3, където „n" е цяло положително или отрицателно число или нула. Единицата на измерване или нейното означение трябва да са показани близо до числената стойност.

Чл. 439. Всички знаци и надписи трябва да са ясни, неизличими и недвусмислени.

Чл. 440. Измерваното количество трябва да е изразено в милилитри или в кубически сантиметри, литри, кубически метри, грамове, килограми или тонове.

Чл. 441. (1) Отчитането на резултата от измерване трябва да се извършва чрез индикатор или на твърд носител.

Чл. 442. (1) Грешките от измерване на раз-ходомерите и измервателните системи се изразяват като относителна стойност чрез отношението в проценти на разликата между отчетения и действително преминалия обем към действително преминалия обем.

(2) При нормални условия на употреба и при липса на смущения грешката на измерване не трябва да надхвърля стойността на максимално допустимата грешка съгласно чл. 443.

Чл. 443. (1) Максимално допустимата грешка за количества, равни или по-големи от два литра, трябва да е в границите: (2) Максимално допустима грешка за количества, равни или по-малки от два литра, трябва да е в границите: 1. за измерено количество по-малко от 0,11 — ± четири пъти стойностите по ал. 1, приложени за 0,1 1; 2. за измерено количество по-голямо или равно на 0,1 1 и по-малко от 0,2 1 — ± четири пъти стойностите по ал. 1; 3. за измерено количество по-голямо или равно на 0,2 1 и по-малко от 0,4 1—± два пъти стойностите по ал. 1, приложени за 0,4 1; 4. за измерено количество по-голямо или равно на 0,4 1 и по-малко от 1 1—± два пъти стойностите по ал. 1; 5. за измерено количество по-голямо или равно на 1 1 и по-малко от 2 1—± стойностите по ал. 1, приложени за 2 1.

(4)Независимо от измереното количество стойността на максимално допустимата грешка се изразява чрез по-голямата от следните две стойности: Чл. 444. (1) За минимално измерено количество, по-голямо или равно на два литра или еквивалентната му маса: 1. Emjn трябва да отговаря на условието: Emin > 2R, където R е разделителната способност на показващото устройство; (2) За минимално измерено количество, по-малко от два литра или еквивалентната му маса, Emin e равно на два пъти стойността, зададена в чл. 443, ал. 2 и отнасяща се до чл. 443, ал. 1, т. 2.

Чл. 445. (1) Разходомерите и измервателните системи се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 446. (1) Средствата за измерване, представяни за първоначална проверка, трябва да са приведени в работно състояние.

(2) На разходомерите, преминали първоначалната проверка, се поставят знак за първоначална проверка и пломби на местата, определени от производителя или посочени в удостоверението за одобрен тип.

Чл. 447. (1) При първоначална и последваща проверка на разходомерите се счита, че те съответстват на изискванията за максимално допустими грешки, когато съответствието е установено при стойности на разхода, равни на: 1. минималния разход; 2. приблизително половината от максималния разход; 3. максималния разход. (2) Стойностите, посочени в ал. 1, могат да се променят с ± 5%.

Раздел XVIII

Разходомери за газ Чл. 448. (1) Разходомерите за газ са средства за измерване, предназначени да определят количеството на преминалия през тях газ.

Чл. 449. Разходомерите за газ се характеризират със: 1. размера на разходомера, който се обозначава с главна буква „G", следвана от цифра; 2. максималния разход, означаван с „Qmax", и минималния разход, означаван с „Qmin", които ограничават обхвата на натоварване на разходомера за газ; 3. за обемните разходомери — с цикличния обем, означаван с „V", който представлява обемът газ, съответстващ на един цикъл от работата на разходомера, т.е. съответстващ на движението на всички движещи се части на разхо-домера, в края на което тези части, с изключение на показващото устройство и междинните предавки, да се върнат в първоначалното си положение; цикличният обем е равен на произведението на стойността на обема, съответстващ на един пълен оборот на брояча и преде-вателното отношение на измервателното устройство към брояча; 4. максималното работно налягане, означавано с „Pmax", като работното налягане на раз-ходомера за газ е разликата между налягането на газа на входа на разходомера и атмосферното налягане; 5. изходното работно налягане, означавано с „pr", което е налягането на газа, към което се привежда отчитаният обем газ; 6. загубата на налягане, която е равна на разликата между налягането, измерено на входа на разходомера, и налягането, измерено на изхода му, през време на протичането на газа през него; 7. константата на изходящия предавателен вал, която е равна на стойността на обема, получен от пълното завъртане на оста на това устройство, и която се изчислява като произведение на стойността на обема, получен от пълното завъртане на контролния елемент, и предавателното отношение на индексния брояч към тази ос.

Технически изисквания Чл. 450. Разходомерите за газ трябва да са произведени от здрави материали с малки вътрешни напрежения, които да се променят слабо при стареене и които да са задоволително устойчиви на корозия и въздействие на различните газове, които обикновено се транспортират или се внасят чрез някои от техните кондензати.

Чл. 451. Корпусите на разходомерите за газ трябва да са непропускливи на газове при максимално работно налягане.

Чл. 452. Разходомерите за газ трябва да са конструирани така, че точността на измерване да не се променя, без да се нарушат знаците от проверка или защитните пломби.

Чл. 453. (1) За разходомери за газ, чиито отчитащи устройства работят с натрупване само в едната посока на движение на потока газ, посоката на движение трябва да е означена със стрелка.

(2) Ако върху корпуса на разходомера за газ е означена посоката на протичане на газа, изискването по ал. 1 не се прилага.

Чл. 454. При разход, равен на максималния разход, разходомерите за газ трябва да работят за период, определен в специфичните изисквания към тях, като метрологичните им характеристики не надвишават максимално допустимите граници.

Чл. 455. (1) Разходомерите за газ могат да се оборудват със: 1. устройства за предплащане; 2. вградени импулсни генератори, чиито изводи да носят показание за стойността на всеки импулс под формата на „1 imp ... m3 (или dm3)" или „1 m3 ... imp".

Чл. 456. (1) Разходомерите за газ могат да се оборудват с изходящи предавателни валове, които трябва да са такива, че да включват задвижващи валове или други приспособления за работа на сменяемите допълнителни устройства. Въртящият момент, осигуряван от разходомерите за газ за задвижване на използваните допълнителни устройства, не трябва да води до изменения в показанията на разходомерите по-големи от стойностите по чл. 476 — 480.

Чл. 457. (1) Броячите трябва да са с форма на ролки, като последният елемент може да е с друга форма. Означенията върху ролките трябва да са в кубични метри или в десетичните кратни или дробни на кубичния метър. Означението „m3" трябва да е нанесено върху указателната табела.

(3)В случаите, когато последната ролка е оразмерена в десетични кратни на кубичния метър, върху указателната табела трябва да има означения, поставени по един от двата начина: (4) Броячът трябва да има достатъчен брой цифрови ролки, за да може чрез една единица от последната задействана ролка да показва обема, преминал през разходомера за газ, за работен интервал, равен на 1000 часа при максимален разход на разходомера.

Чл. 458. (1) Разходомерите за газ трябва да са конструирани така, че да позволяват проверките да се извършват с определена точност. В конструкцията им трябва да са вградени брояч или приспособления, които дават възможност да се свърже преносим брояч.

(2) Като вграден брояч може да се използва и последният елемент на брояча, ако е: 1. непрекъснато въртяща се ролка, носеща градуирана скала, или

2. стрелка, движеща се над фиксирана скала, или диск, носещ градуирана скала, движещ се край фиксиран еталонен знак.

Чл. 459. (1) Диаметрите на ролките на брояча трябва да са с размер над 1б mm.

(2) Диаметърът на градуираните скали по чл. 458, ал. 2, т. 2 трябва да е с размер над 32 mm.

Чл. 460. (1) Броячът трябва да е конструиран така, че отчитането да се извършва с просто съпоставяне на цифрите.

Чл. 461. (1) Всеки разходомер за газ трябва да носи следните означения или върху скалата, или върху специална табелка с данни, или разпределени между двете: 1. знака за одобрен тип; 2. наименованието или знака на производителя; 3. идентификационния номер и годината на производство на разходомера за газ; 4. означението на размера на разходомера за газ, което съдържа главна буква G, следвана от цифра, която е посочена в приложение № 25 или приложение № 28; 5. максималния разход във вида „Qmax ... m3/h"; 6. минималния разход във вида „Qmin ... m3/h (или dm3/h)"; 7.максималното работно налягане във вида „Pmax ¦¦¦MPa (или kPa, или Pa, или bar, или mbar)"; 8. за обемни разходомери за газ — номиналната стойност на цикличния обем във вида „V ... m3 (или dm3)"; 9. означенията по чл.455 и чл. 456, ал. 1, ако се изискват, като те могат да се нанесат върху други табели или върху самия разходомер.

(2) Означенията трябва да са ясни, четливи и неизтриваеми при нормални условия на употреба на разходомера за газ.

Чл. 462. (1) Разходомерът за газ може също да носи: 5.данни, свързани с извършените ремонти.

Чл. 463. Местата за разполагане на знаците за проверка и на пломбите трябва да са избрани така, че демонтирането на частта, запечатана чрез знаците или пломбите, да доведе до тяхното разрушаване.

Чл.464. Когато означенията по чл.461 са поставени върху специална табелка с данни и тя не е неподвижно закрепена, един от знаците или пломбите трябва да бъде разположен така, че да препятства махането на табелката и да се разрушава при премахването й.

Чл. 465. Места за разполагане на знаците от проверка или пломбите трябва да са осигурени върху: 1. всички табелки, носещи означения по чл. 461, с изключение на табелките, които са неподвижно закрепени; 2. всички части на разходомера за газ, които не могат по друг начин да се предпазят от вмешателство, което може: а) да повлияе или да промени показанията на показващото устройство на разходомера за газ; б) да промени или разруши връзката между измервателното устройство и показващото устройство; в) да свали или подмени части на разходомера, които оказват влияние върху метрологичните характеристики; 3. връзката между сменяемите допълнителни устройства или върху устройствата за защита по чл. 456, ал. 5.

Чл. 466. (1) При диафрагмените разходомери за газ се приемат стойности за максималния разход, горните граници на съответните минимални разходи и минималните стойности на цикличните обеми, съответстващи на означението „G" съгласно таблицата в приложение № 25.

Чл. 467. (1) При диафрагмените разходоме-ри за газ разликата между изчислената стойност на цикличния обем V и стойността на същия обем, посочена върху разходомера, не трябва да надвишава 5% от тази стойност.

(2) Диафрагмените разходомери за газ от G 1,6 до G 6 включително могат да са снабдени с устройство, което не позволява броячът да работи, ако газът протича в неправилна посока.

Чл. 468. (1) При диафрагмените разходоме-ри за газ от G 1,6 до G 6 включително броячът се произвежда съгласно чл. 458, ал. 2, а при разходомерите от G 10 до G 650 включително броячът или се произвежда съгласно чл. 458, ал. 2, или е сменяем.

Чл. 469. Ротационните и турбинните разхо-домери за газ трябва да са с обхвати съгласно приложение № 28 и десетичните кратни на последните пет реда от таблицата.

Чл. 470. (1) Ротационните разходомери за газ трябва да включват както пред, така и след себе си изводи за статично налягане, позволяващи измерване на загубите на налягане. Налягането, измерено преди разходомера, се приема за изходно налягане.

Чл. 471. (1) Турбинните разходомери за газ трябва да включват извод за измерване на налягането, който позволява, при необходимост индиректно, налягането непосредствено преди турбинното колело да се определи като изходно налягане.

(2) Ако преди ротора има стесняващо устройство на потока газ, разходомерът трябва да включва заедно с извода за налягане по ал. 1 друг извод за налягане непосредствено преди стеснението, за да може да се определя падът на налягане през стесняващото устройство.

Чл. 472. (1) Отворите на изводите за налягане на турбинните разходомери за газ трябва да са с диаметър поне 3 mm. Когато се използват изводи за налягане под формата на прорези, прорезите трябва да са с широчина поне 2 mm и напречно сечение по направление на посоката на потока на газа—с площ поне 10 mm2.

Чл.473. (1) Съгласно изискванията по чл.458, ал. 2 скалната единица на брояча не трябва да надвишава следните стойности: 1. при G 16 до G 65 включително—0,002 m3; 2. при G 100 до G 650 включително — 0,02 m3; 3. при G 1000 до G 6500 включително — 0,2 m3; 4. при G 10 000 и нагоре—2,0 m3.

(2) Интервалът между цифрите на скалата на брояча не трябва да надвишава: 1. при G 16 до G 65 включително — 0,01 m3; 2. при G 100 до G 650 включително—0,1 m3; 3. при G 1000 до G 6500 включително — 1,0 m3; 4. при G 10 000 и нагоре—10,0 m3.

Чл. 474. (1) Грешките от измерване на разходомерите за газ се изразяват като относителна стойност чрез отношението в проценти на разликата между отчетения и действително преминалия обем през разходомера към действително преминалия обем.

Чл. 475. (1) Максимално допустимите грешки на диафрагмените разходомери за газ при проверка трябва да са в границите: (2) При проверка грешките на даден разходомер при стойности на разхода, по-големи или равни на два пъти минималния разход и по-малки или равни на максималния разход, не трябва да превишават 1 %, ако всички грешки са с един и същ знак.

Чл. 476. Когато максималните въртящи моменти, посочени върху диафрагмения разходо-мер за газ, съгласно чл. 456, ал. 2 и 3 се прилагат върху задвижващите валове, вариацията на показанието на разходомера при минимален разход не трябва да е по-голяма от 1,5 %, като се спазват изискванията на чл. 478, ал. 2.

Чл. 477. (1) Общата загуба на налягане на диафрагмените разходомери за газ при поток въздух с плътност 1,2 kg/m3, при стойност на разхода, равна на максималния разход, като средна стойност не трябва да надвишава средно: (2) Механичната загуба на налягане на диафрагмените разходомери за газ, т.е. загубата на налягане при поток въздух с плътност 1,2 kg/m3, при стойност на разхода между минималния разход и два пъти минималния разход, не трябва да надвишава: 1.при G 1,6 до G 40 включително-60 Pa (0,6 mbar); 2. при G 65 до G 650 включително-100 Pa

(1,0 mbar).

(3) Стойностите по ал. 2 се отнасят за максималната стойност на механичната загуба на налягане.

Чл. 478. (1) При диафрагмените разходоме-ри за газ, при които работното налягане надвишава 0,1 MPa (1 bar), се прилага изискването на чл. 477, ал. 2 за механичната загуба на налягане и не се прилага изискването на чл. 477, ал. 1 за общата загуба на налягане.

(2) Закрепването на допълнителните устройства не трябва да води до нарастване на механичната загуба на налягане с повече от 20 Pa

(0,2 mbar).

Чл. 479. (1) Максимално допустимите грешки на ротационните и турбинните разходомери за газ при проверка не трябва да надвишават границите: (2) Грешките не трябва да надвишават половината от максимално допустимите грешки, когато са с еднакъв знак.

Чл. 480. Когато върху задвижващите валове на ротационните и турбинните разходомери за газ са приложени максималните въртящи моменти, посочени върху разходомера съгласно чл. 456, ал. 2 и 3, вариацията на показанието при минимален разход не трябва да надвишава: 1. при разход, равен на 5 стотни от максималния разход-1%; 2. при разход, равен на една десета от максималния разход-0,5 %; 3. при разход, равен на две десети от максималния разход-0,25 %.

Чл. 481. Разходомерите за газ се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 482. Към заявлението за одобряване на типа в техническото досие (приложение № 1) допълнително се прилагат: 1. номенклатура на частите с описание на материалите, от които са направени тези части; 2. размерен чертеж на важните за метрологичните характеристики компоненти; 3. скица на скалата и табелките с означенията; 4. където е приложимо-скица на допълнителните устройства по чл. 455; 5. където е приложимо-таблица, задаваща характеристиките на задвижващите валове по чл. 456, ал 1.

Чл. 483. (1) При подаване на заявление за изследване типа на разходомер за газ се представят брой образци по преценка на лабораторията, която извършва изпитването на типа.

Чл. 484. (1) Образецът/образците диафрагмени разходомери за газ трябва да съответстват на общите изисквания за разходомери за газ и на специфичните изисквания за диафрагмените разходомери за газ.

(3)Образецът/образците диафрагмени разходомери за газ трябва да се подложат на изпитване за издръжливост. Изпитването се извършва: (4) Продължителността на изпитването за издръжливост за диафрагмени разходомери за газ с цикличен обем, равен или по-голям от стойностите, посочени в приложение № 25, трябва да е: 1. за разходомери от G 1,6 до G 10 включително—1000 часа, като изпитването може да се прекъсва, но трябва да завърши в рамките на 60 дни; 2. за разходомери от G 16 до G 650 включително—с такава продължителност, че всеки разходомер да измери обем въздух или газ, съответстващ на работа 1000 часа при максимален разход на разходомера, като изпитването трябва да се завърши в рамките на 6 месеца.

(5) При диафрагмени разходомери за газ с цикличен обем по-малък от стойностите, посочени в таблицата в приложение № 25, продължителността на изпитването за издръжливост трябва да е 2000 часа и то трябва да се проведе върху по-голям брой разходомери от този в чл. 483, ал. 1, съответстващ на описанието и характеристиките на разходомера.

Чл. 485. (1) След изпитването за издръжливост диафрагмените разходомери за газ трябва да съответстват на следните изисквания: 1. в целия обхват на измерване разликата между максималната и минималната грешка като функция на разхода да не надвишава 4 % за всеки отделен разходомер; 2. стойностите на грешките да не се отличават една от друга с повече от 1,5 % от съответните първоначални стойности, освен при минимален разход, когато при протичане на газа показанието на разходомера намалява; 3. механичната загуба на налягането да не нараства с повече от 20 Pa (0,2 mbar).

(2) Ако на изпитване са подложени най-малко 3 разходомера за газ, поне два от тях трябва да отговарят на изискванията по ал. 1.

Чл. 486. Когато заявлението за одобряване на типа се отнася до модификация на одобрен тип диафрагмен разходомер за газ, се установява съответствието на модификацията с изискванията на чл. 482 и чл. 483, ал. 3 — 5.

Чл. 487. (1) Изследването на образеца/образците ротационни разходомери за газ и турбинни разходомери за газ включва определяне на грешките на всеки разходомер чрез изпитване с въздух с плътност 1,2 kg/m3. Всеки резултат трябва да се разглежда отделно.

Чл. 488.(1) Образецът/образците ротационни разходомери за газ и турбинни разходомери за газ се изпитват за издръжливост с въздух или с газ.

(2) Изпитването за издръжливост при възможност трябва да се провежда при максимални стойности на разхода. Периодът на работа трябва да е такъв, че всеки разходомер да измери обем въздух или газ, съответстващ на 1000 часа работа при максимален разход, като общата продължителност на изпитването не надвишава 6 месеца.

(3) След изпитването за издръжливост разходомерите се изследват отново с въздух с плътност 1,2 kg/m3, като се използва същото еталонно оборудване, както при изпитването по чл. 487, ал. 1. При тези условия на изпитване: Чл. 489. (1) Когато обемните разходомери за газ имат един или повече задвижващи валове, поне 3 разходомера от всеки размер G трябва да се изпитат с въздух с плътност 1,2 kg/m3 (съгласно чл. 474, ал. 2) за съответствие с изискванията на чл. 456, ал. 6 и чл. 480.

Чл. 490. (1) При ротационните разходомери за газ и при турбинните разходомери за газ с няколко стойности за минималния разход изпитванията по чл. 489 трябва да се провеждат само за най-малката стойност на минималния разход. Допустимите въртящи моменти за другите обхвати на разхода се пресмятат от тези резултати.

(2) Привеждането към другите стойности на минималния разход се извършва при следните правила: Чл. 491. (1) В удостоверението за одобрен тип на разходомерите за газ се посочват: 1. името и адресът на лицето, на което се издава удостоверението за одобрен тип; 2. типът и/или търговското означение на разходомера за газ; 3. основните технически и метрологични характеристики, като минимален разход, максимално работно налягане, номинален вътрешен диаметър на съединителните части, а в случаите на обемни разходомери за газ—номи-налната стойност на цикличния обем; 4. знакът за одобрен тип; 5. срокът на валидност на одобряването на типа; 6. когато разходомерите са оборудвани със задвижващи валове, характеристиките на валовете по чл. 456, ал. 2 (когато има само един задвижващ вал) или характеристиките на всеки вал и формулата по чл. 456, ал. 3 (когато има два или повече задвижващи валове); 7. местата на поставяне на знаците за одобрен тип, знаците за първоначална проверка и пломбите (където е приложимо, под формата на снимки или скици); (2) Удостоверението за одобряване на типа може да съдържа изискване за означаване на вида на газа върху табелката на разходомера.

Чл. 492. (1) Разходомерите за газ, представяни за първоначална проверка, трябва да са в работно състояние.

Чл. 493. (1) Разходомерите, преминали първоначална проверка, трябва да носят знак за първоначална проверка и пломби на местата по чл.465.

(2) Поставянето на знаци за първоначална проверка и пломби върху един разходомер за газ удостоверява, че разходомерът съответства на изискванията само на този раздел.

Чл. 494. (1) При първоначална и последваща проверка на диафрагмен разходомер за газ се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойност на разхода: (2) Ако проверката се извършва при различни условия, трябва да се гарантират резултати, съпоставими с резултатите по ал. 1.

Чл. 495. (1) При първоначална проверка на ротационен разходомер за газ и на турбинен разходомер за газ се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на: 1. минималния разход; 2. 1/10 от максималния разход, ако тази стойност е по-голяма от минималния разход; 3. 1/4 от максималния разход; 4. 2/5 от максималния разход; 5. 7/10 от максималния разход; 6. максималния разход.

(2) При последваща проверка на ротационен разходомер за газ и на турбинен разходомер за газ се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на: Раздел XIX

Стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства Чл. 496. (1) Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства са средства за измерване на спирачни сили на леки, лекотоварни и товарни автомобили при условия, имитиращи спирачния процес.

(2) Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства могат да определят и спирачната ефективност чрез измерване на осовото натоварване на автомобилите.

Чл. 497.Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства трябва да се състоят от: 1. ролкова система със задвижващи агрегати за предаване на спирачната сила чрез опорната повърхност на автомобилното колело; 2. устройство за измерване натоварването на ос на автомобила; 3. аналогови или цифрови отчитащи устройства за регистриране на измерваните сили; 4. система за обработване на данните от измерване и регистрирането им на хартиен носител; 5. печатащо устройство.

Чл. 498.Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства, оборудвани с автоматично или полуавтоматично устройство за настройване, не трябва да извършват измервания, преди да са настроени.

Чл. 499. (1) Периферната скорост на ролките трябва да е по-голяма от 2 km/h.

(2) Ролките трябва да са с диаметър по-голям от 165 mm.

Чл. 500. Обхватите на измерване на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства трябва да бъдат в границите: 1. при измерване на спирачните сили: а) за леки и лекотоварни автомобили—от 0 до 8 kN; б) за тежкотоварни автомобили—от 0 до 40 kN; 2. при измерване натоварването на ос: а) за леки и лекотоварни автомобили—от 0до 30 kN; б) за тежкотоварни автомобили—от 0 до 200 kN.

Чл. 501. Относителните максимално допустими грешки на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства не трябва да надвишават: 3.± 3 % — за грешка на показанията на натоварване на ос; 4. 3% — за грешка на повторяемост на натоварване на ос.

Чл. 502. Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 503. За изледване типа на стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства се представя един образец.

Чл. 504. (1) Изпитването се извършва с лостово натоварващо устройство, тежести и силомер най-малко в 5 точки от обхвата на измерване.

(2) Границите на грешката на устройствата трябва да са поне 3 пъти по-малки от тези на проверявания стенд.

Чл. 505. (1) Първоначалната и последващите проверки на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства включват проверка на: 2.периферната скорост на ролките; (2) Проверките се извършват с лостово натоварващо устройство, тежести и силомер най-малко в 3 точки от обхвата на измерване.

Раздел XX

Алкохоломери и ареометри за алкохол Чл. 506. (1) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол са средства за измерване, предназначени за определяне концентрацията на етилов алкохол в смеси от вода и етанол.

(4) Ареометрите за алкохол измерват и показват плътността на сместа от вода и етанол.

Чл. 507. (1) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол се градуират при температура 20 °С и в съответствие със стойностите от Международните алкохолометрични таблици съгласно приложение № 29.

(2) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол се градуират за отчитане по свободната хоризонтална повърхност на течността.

Чл. 508. Алкохоломерите и ареометрите за алкохол са направени от стъкло и се състоят от: Чл. 509. Външната повърхност на всеки алкохоломер или ареометър за алкохол трябва да е симетрична спрямо неговата главна ос и при напречен разрез да не се наблюдават резки изменения.

Чл. 510. Долната част на тялото на алкохо-ломера или ареометъра за алкохол трябва да съдържа неподвижно закрепен към дъното на тялото запълващ материал за регулиране на масата на средството за измерване.

Чл. 511. Стъблото на алкохоломера или ареометъра за алкохол трябва да има скала, нанесена върху цилиндричен носител, неподвижно закрепен към вътрешността му.

Чл. 512. (1) Стъклото, използвано за изработване на алкохоломерите и ареометрите за алкохол, трябва да е прозрачно и да няма дефекти, които да пречат на отчитането по скалата.

(2) Коефициентът на обемно разширение на стъклото трябва да е (25 ± 2). 10-6 °С-1.

Чл. 513. (1) Запълващият материал трябва да е закрепен към дъното на алкохоломера или ареометъра за алкохол.

Чл. 514. (1) Алкохоломерите и ареометри-те за алкохол не трябва да имат повече от една скала.

Чл. 515. (1) Алкохоломерите трябва да имат номинална скала, градуирана в масови проценти или в обемни проценти.

Чл. 516. (1) Ареометрите за алкохол трябва да имат номинална скала, градуирана в килограми на кубичен метър.

Чл. 517. (1) Скалните деления трябва да са: (2) Дължината на късите линии трябва да е най-малко една пета, на средните линии — най-малко една трета, и на дългите линии-най-малко една втора от обиколката на стъблото.

Чл. 518. (1) Всеки десети скален знак на алкохоломерите, като се брои от единия край на номиналния обхват, трябва да е отбелязан с дълга линия.

(2) Между две съседни дълги линии се разполагат в последователен ред четири къси, една средна и други четири къси линии.

(3) С цифри се означават само дългите линии. Чл. 519. (1) Всеки пети скален знак на ареометрите за алкохол, като се брои от единия край на номиналния обхват, трябва да е отбелязан с дълга линия.

Чл. 520. (1) На линиите, които ограничават номиналния обхват на скалата, трябва да са нанесени цели цифрови означения.

(2) Останалите цифри на ареометрите за алкохол могат да се нанасят чрез съкратени означения.

Чл. 521. (1) Върху алкохоломерите и ареометрите трябва четливо и неизтриваемо вътре в средството за измерване да са нанесени следните данни: 1. класът на точност; 6. знакът за одобрен тип.

(2) Върху тялото може да се отбележи масата на алкохоломера или ареометъра за алкохол, закръглена до милиграм.

Чл. 522. (1) На задната страна на алкохоло-мерите и ареометрите за алкохол в горната трета част на тялото трябва да е предвидено място за поставяне на знака за първоначална проверка.

(3) Поради специфичните изисквания за маркиране на стъклени средства за измерване знакът за първоначална проверка трябва да съдържа поредица от знаци със следното значение: 4.ако е необходимо-идентификационният номер на лицето, извършило проверката.

Чл. 523. Алкохоломерите и ареометрите могат да са от следните класове на точност: Чл. 524. (1) Външният диаметър на тялото на алкохоломера или ареометъра за алкохол трябва да е между 19 и 40 mm.

Чл. 525. Максимално допустимите грешки на алкохоломерите и ареометрите за алкохол трябва да са: Чл. 526. Алкохоломерите и ареометрите за алкохол се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка.

Чл. 527. За одобряване типа на алкохоломерите и ареометрите за алкохол се представят три образеца.

Чл. 528. Първоначалната проверка се извършва най-малко в 3 точки от обхвата на скалата.

Раздел XXI

Термометри, използвани при определяне на алкохолна концентрация Чл. 529. (1) Термометрите, използвани с алкохоломерите и ареометрите за алкохол при определяне на алкохолна концентрация, могат да се вграждат или да са самостоятелни устройства.

Чл. 530. (1) Вграденият термометър трябва да е градуиран през (0,1, 0,2 или 0,5) °С и не се изисква да има скален знак за 0 °С.

(2) Дебелината на линиите не трябва да е по-голяма от една пета от широчината на скалното деление.

1. 0,8 mm за термометри, градуирани през 0,1°С и 0,2 °С; 2. 1 mm за термометри, градуирани през 0,5 °С. Чл. 531. Съпротивителните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от клас I, трябва да позволяват температурата на сместа от вода и алкохол да се определя с максимално допустима грешка ± 0,10 °С.

Чл. 532. (1) Стъклено-живачните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от клас I, трябва да са градуирани през 0,1 °С или 0,5 °С и да имат скален знак за 0 °С.

Чл. 533. (1) Стъклено-живачните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от класове II и III, трябва да са градуирани през (0,1, 0,2 или 0,5) °С и трябва да имат скален знак за 0 °С.

(2) Минималната широчина на скалното им деление трябва да е: (3) Дебелината на линиите не трябва да е по-голяма от една пета от широчината на скалното деление.

Чл. 534. Максимално допустимите грешки на вградените термометри трябва да са в границите: Чл. 535. Максимално допустимите грешки на съпротивителните и стъклено-живачните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от клас I, трябва са плюс/минус едно скално деление.

Чл. 536. Максимално допустимите грешки на стъклено-живачните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от класове II и III, трябва да са: Чл. 537. Стъклено-живачните термометри, използвани с алкохоломери и ареометри за алкохол при определяне на алкохолна концентрация, се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и не подлежат на последващи проверки.

Чл. 538. Съпротивителните термометри, използвани с алкохоломери и ареометри за алкохол при определяне на алкохолна концентрация, се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 539. Грешката на термометри при проверка се определя най-малко в три точки от обхвата на скалата.

Раздел XXII

Димомери Чл. 540. (1) Димомерите са средства за измерване, предназначени да определят димността на отработените газове от моторни превозни средства с дизелови двигатели.

(3) Димомерите се състоят от: 1. измервателна сонда; 2. шлаух; 3. измервателна камера, състояща се от светлинен източник, приемник и устройство за предпазване на оптиката от замърсявания; 4. неутрален оптичен филтър; 5. система за обработка на данни, за обработване на сигнала, показващо устройство и устройство за записване на резултатите от измерване.

Чл. 541. Светлинният източник трябва да е от лампа с нажежена до бяло жичка с температура в обхвата от 2800 К до 3250 К или със зелена светлина от предавателен диод със спектрален пик между 550 nm и 570 nm.

Чл. 542. Приемникът трябва да е фотоклетка или фотодиод с филтър, ако е необходимо.

Чл. 543. (1) Конструкцията на димомера трябва да осигурява запълването на газовата камера с изгорели газове с еднородна прозрачност при работа на двигателя при пълно натоварване и постоянни обороти.

Чл. 544. Времето за загряване и стабилизиране на димомера не трябва да е повече от 15 min.

Чл. 545. Димомерите трябва да могат да се използват при следните нормални условия на употреба: 1. границите на температурата и относителната влажност на въздуха да са подходящи за работа на димомера в затворени пространства с неконтролирани температура и влажност; 2. атмосферното налягане да е в границите от 800 hPa до 1060 hPa; 3. границите на механичните влияещи да са подходящи за работа на димомера в пространства с несъществени вибрации и удари; 4. да са определени параметрите на електрическото захранване: обхвати по напрежение и ток за променливотоково захранване и граници за постояннотоково захранване; 5. влиянието на електромагнитните смущения да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максимално допустимата грешка за съответния компонент.

Чл. 546. (1) Димомерът трябва да има линейна скала за измерване на димност от 0% до 100 % и разделителна способност по-малка от 0,1% от пълната скала.

Чл. 547. (1) Дрейфът на нулата и на пълната скала на димомера не трябва да е по-голям от 0,5 % димност, или 2% от пълната скала, при продължителност на измерване 1 h.

(2) Нулата и пълната скала на димомера за отчитане на стойностите на коефициента на поглъщане трябва да имат дрейф не по-голям от 0,025 m-1, или 2% от пълната скала, при продължителност на измерване 1 h.

Чл. 548. Максимално допустимите грешки на димомерите трябва да са в границите: 1. ± 2%—за димност; 2. ± 0,15 m-1 — за коефициент на поглъщане на светлината.

Чл. 549. Димомерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 550. За одобряване типа на димомерите се представят 3 образеца.

Чл. 551. (1) Изпитването за одобряване на типа се извършва с неутрални оптични филтри най-малко в 3 точки от обхвата на измерване.

(2) Неутралните оптични филтри трябва да са със стойности: 1. за димност — между 15% и 80% и неопределеност ± 1%; 2. за коефициент на поглъщане на светлина-та—между 1,5 m-1 и 2 m-1 и неопределеност ± 0,05 m-1.

Чл. 552. Първоначалната и последващите проверки се извършват с неутрални оптични филтри най-малко в 2 точки от обхвата на измерване.

Раздел XXIII

Газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства Чл. 553. (1) Газоанализаторите на отработени газове от моторни превозни средства са средства за измерване, предназначени да определят обемните части на следните компоненти на отработените газове от моторни превозни средства с искрово запалване: въглероден оксид, въглероден диоксид, въглеводороди и кислород.

1. сонда за изгорели газове; 2. тръби, свързани със сондата, за отвеждане на пробата отработени газове към, през и извън газоанализатора; 3. помпа за подаване на проба газ към газоанализатора; 4. кондензатор за предпазване на газоанализатора от кондензация на водни пари; 5. филтър за предпазване на чувствителните части на газоанализатора от прахови замърсявания; 6. входове за нулев газ и газове за технологична настройка; 7. детекторно устройство за анализ на отработени газове и за определяне на обемните части на неговите съставни компоненти; 8. система за обработка на данни, за обработване на сигнала и показващо устройство; 9. устройство за ръчно, полуавтоматично или автоматично регулиране или настройване за въвеждане на функционалните характеристики в определени граници.

Чл. 554. Газоанализаторите, оборудвани с автоматично или полуавтоматично устройство за настройване, не трябва да извършват измерване, преди да са настроени.

Чл. 555. (1) Газоанализаторът трябва да измерва въглеводороди в ppm по обем, в еквиваленти n-хексан и може да се настройва с пропан.

(2) Коефициентът на еквивалентност пропан/ хексан, наречен „PEF", за всеки индивидуален газоанализатор се определя с 3 значещи цифри и стойността му обикновено е между 0,490 и 0,540.

Чл.556. (1) Газоанализаторите с канал за въглеводороди трябва да откриват остатъчни въглеводороди в системата за работа.

(2) Не трябва да се извършва измерване, ако съдържанието на наличните остатъчни въглеводороди преди това надвишава 20 ppm по обем n-хексан.

Чл. 557. Нормалните условия на употреба, при които се използват газоанализаторите, трябва да са следните: 1. границите на температурата и относителната влажност на въздуха да са подходящи за работа на газоанализатора в затворени пространства с неконтролирани температура и влажност, като може да се използва отопление за повишаване на ниските температури, особено в случаи на голяма разлика между условията на работа за този клас и условията на открито; 2. атмосферното налягане да е в границите за клас I — от 800 hPa до 1060 hPa, и за клас II — от 800 hPa до 1040 hPa; 3. максималната стойност на съдържанието на остатъчни въглеводороди, налични преди дадено измерване, да не надвишава 20 ppm по обем за газоанализатори от клас I; 4. границите на механичните влияещи фактори да са подходящи за работа на газоанализатора в пространства с несъществени вибрации и удари; 5. да са определени параметрите на електрическото захранване: обхвати по напрежение и ток за променливотоково захранване и граници за постояннотоково захранване; 6. влиянието на електромагнитните смущения да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максимално допустимата грешка за съответния компонент.

Чл. 558. Газоанализаторите на отработените газове от моторни превозни средства могат да са от клас I или клас II в зависимост от обхватите на измерване, скалните интервали и максимално допустимите грешки съгласно приложение №31.

Чл. 559. Максимално допустимите грешки на газоанализаторите на отработените газове от моторни превозни средства в употреба трябва да отговарят на изискванията по приложение № 31.

Чл. 560. Стандартното отклонение при 20 измервания не трябва да надвишава 1/3 от максимално допустимите грешки.

Чл. 561. Показанията на резултатите от измерване трябва да достигат 95 % от крайните стойности за време не повече от 15 s. Чл. 562. Компонентите на отработените газове, различни от газа, който се измерва, не трябва да влияят на резултата от измерване с повече от 0,5 от максимално допустимите грешки, когато тези компоненти са налични в следните обемни части: 1. въглероден оксид — по-малка или равна на 6% по обем; 2. въглероден диоксид—по-малка или равна на 16 % по обем; 3. кислород — по-малка или равна на 10 % по обем; 4. водород — по-малка или равна на 5% по обем; 5. азотен оксид — по-малка или равна на 0,3 % по обем; 6. въглеводороди—по-малка или равна на 2000 ppm по обем; 7. водни пари—при всяка стойност.

Чл. 563. Газоанализаторите на отработени газове от моторни превозни средства се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 564. (1) За одобряване типа на газоанализатори на отработени газове на моторни превозни средства се представят 3 образеца.

(2) Изпитването за одобряване на типа се извършва със сертифицирани газови смеси за всеки компонент най-малко в 3 точки от обхвата на измерване.

Чл. 565. (1) Първоначалната и последващите проверки се извършват със сертифицирани газови смеси за всеки компонент най-малко в две точки от обхвата на измерване.

(2) Първоначалната и последващите проверки на газоанализаторите на отработените газове от моторни превозни средства включват: 1. проверка на напрежението на захранване; 2. проверка на херметичност; 3. проверка на времето за загряване; 4. проверка на времето за реакция; 5. проверка за наличие на остатъчни въглеводороди; 6. определяне грешките на газоанализатора. Чл. 566. (1) Газовите смеси, използвани за изпитване и проверка на газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства, трябва да имат стойности съгласно приложение № 32.

Раздел XXIV

Средства за измерване на хектолитрова маса Чл. 567. (1) Средства за измерване на хектолитрова маса са предназначени за определяне насипна плътност на житни култури, наричана по-нататък „хектолитрова маса".

Чл. 568. (1) Храномерът се състои от съд за пълнене, устройство за пълнене, мярка за вместимост, пръстен за пълнене, изравняващ нож, водеща тежест и везна с неавтоматично действие.

Чл. 569. (1) Масата на зърното се измерва на везна с неавтоматично действие, която може да бъде механична или електронна.

(2) Когато везната е механична, мярката за вместимост заема мястото на едното блюдо на везната и нейната маса, когато е празна, трябва да се уравновесява от масата на другото блюдо.

(3) В случаите по ал. 2 използваните при измерването теглилки трябва да отговарят на изискванията за клас на точност F1 или F2, като максимално допустимите им грешки са равни на 1/3 от максимално допустимата грешка на везната за съответната маса.

Чл. 570. (1) Върху всеки храномер се поставя табела, на която се нанасят: 1. знакът за одобрен тип; 2. наименованието или идентификационният знак на производителя; 3. търговската марка, ако има такава; 4. идентификационният номер на храномера и годината на производство; 5. номиналната вместимост на мярката за вместимост и инструкции за употреба или препратка към съответните инструкции за употреба.

(2) Данните по ал. 1 трябва да са видими, четливи и незаличими.

Чл. 571. Храномерите трябва да са конструирани и изработени така, че да гарантират повторяемост и възпроизводимост на резултатите от измерване.

Чл. 572. (1) Максимално допустимата грешка за хектолитровата маса трябва да е равна на ± 0,005 от стойността на резултата, измерен с еталонния храномер.

Чл. 573. Разликата между отделните резултати от измерване, при които е използвана определена зърнено-житна култура, и средната стойност на хектолитровата маса, получена от 6 последователни измервания, не трябва да е по-голяма от ± 0,003 от средната стойност.

Чл. 574. Храномерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 575. За одобряване типа на храномерите се представя един образец.

Чл. 576. Първоначалната проверка на хра-номерите се извършва в един етап.

Чл. 577. (1) Първоначалната и последващите проверки се извършват със стандартна проба пшеница и еталонен храномер при относителна влажност на околната среда по-малка от 60% и температура на въздуха (20 ± 4) °С.

Раздел XXV

Дозиметри Чл. 578. Изискванията на този раздел се отнасят до индивидуалните и клиничните до-зиметри.

Чл. 579.(1) Индивидуални дозиметри са средства за измерване, предназначени за измерване на индивидуална еквивалентна доза и/или мощност на индивидуалната еквивалентна доза.

(2) Индивидуалните дозиметри са електронни, кондензаторни, термолуминесцентни и филмови.

Чл. 580. (1) Клиничните дозиметри са средства за измерване на погълната доза, керма и експозиция и/или мощност на погълнатата доза, кермата и експозицията от фотонно лъчение при диагностика и терапия в медицината, при лъчеви технологии в промишлеността и като еталонни дозиметри.

(2) Детекторите на клиничните дозиметри са йонизационни камери.

Чл. 581. Индивидуалните дозиметри трябва да са градуирани в единици за еквивалентна доза Hp(d), Sv и/или в мощност на еквивалентна доза Hp(d), Sv.h-1.

Чл. 582. Клиничните дозиметри трябва да са градуирани в единици за керма Ka, Gy, погълната доза Dw, Gy, или експозиция X, C.kg-1, и/или мощност на кермата Ka, Gy.min-1, погълнатата доза Dw, Gy.min-1 или експозицията X, A.kg-1.

Чл. 583. (1) Индивидуалните дозиметри трябва да имат размери и маса, позволяващи дозиметърът да се носи върху работното облекло на човека.

Чл. 584. (1) Ориентацията на камерата спрямо източника на лъчение при клиничните до-зиметри трябва да e посочена.

Чл. 585. (1) Дозиметрите трябва да са така конструирани, че да не задържат радиоактивно замърсяване и да могат лесно да се дезактивират.

(2) Показанията на нулата на дозиметрите при нормални условия след нулиране и 30 min подгряване не трябва да надвишават следните стойности след 4 h работа: 2. при цифрова скала—2 единици от най-малката декада.

Чл. 586. Електронните дозиметри трябва да показват претоварване, когато мощността на еквивалентната доза надвишава: 1. сто пъти обхвата им на измерване — за уреди с горна граница на измерване 0,1 Sv.h-1; 2. десет пъти обхвата на измерване—за уреди с горна граница на измерване 10 Sv.h-1, и да възстановяват работоспособността си след отстраняване на претоварването.

Чл. 587. Електронните дозиметри трябва да могат да издават звуков и/или светлинен сигнал, когато е достигнато определено ниво на еквивалентната доза и/или мощността на еквивалентната доза и това ниво да може да се настройва от оператор.

Чл. 588. Обхватът на измерване на индивидуалните дозиметри по еквивалентна доза не трябва да бъде по-малък: 1. за фотонно и високоенергийно бета лъчение — от 1 ^Sv.h-1 до 1 Sv.h-1; 2. за неутрони — от 10 ^Sv.h-1 до 0,1 Sv.h-1.

Чл. 589. Обхватът на измерване на индивидуалните електронни дозиметри по мощност на еквивалентната доза не трябва да бъде по-малък: 1. за фотонно и високоенергийно бета-лъчение — от 1 |j. Sv до 1 Sv; 2. за неутрони — от 10 |j. Sv до 1 Sv.

Чл. 590. Обхватът на измерване на клиничните дозиметри трябва да е в границите: 1. по мощност на кермата и погълната доза — от 0,1 mGy.min-1 до 10 Gy.min-1; 2. по керма и погълната доза — от 0,1 mGy до

10 Gy.

Чл. 591. (1) Обхватът на измерване на дози-метрите с аналогова скала трябва да е между 10 и 100 % от обхвата на показанията.

(2) Обхватът на измерване на дозиметрите с цифрова индикация трябва да е между втората декада и пълния обхват на показание.

Чл. 592. (1) При нормални условия на употреба, когато електронният дозиметър е настроен съгласно инструкцията за употреба, основната грешка не трябва да е по-голяма от ±15% за еквивалентна доза и от ± 20 % за мощност на еквивалентната доза при енергия на фотоните от 137Cs.

(2) Допуска се грешката при най-малката декада или скала за величината мощност на еквивалентната доза да е в границите ± 30%.

(3) При нормални условия на употреба основната грешка за кондензаторните, термолу-минесцентните и филмовите дозиметри не трябва да е по-голяма от ± 15% при енергия на фотоните 137Cs.

Чл. 593. (1) Когато мощността на еквивалентната доза се променя скокообразно, индивидуалният дозиметър трябва да показва новата стойност с грешка не по-голяма от 10 % за време 5 s след промяната.

(2) Изискването по ал. 1 се отнася за мощност на еквивалентната доза над 100 uSv.h-1.

Чл. 594. Нелинейността на показанията на клиничните дозиметри в зависимост от енергията на лъчението не трябва да е по-голяма от ±3% за фотони с енергия от 50 keV до 1,5 MeV спрямо енергията на 137Cs.

Чл. 595.(1) Показанията на клиничните до-зиметри не трябва да се променят с повече от ±15% при промяна на ъгъла на облъчване от 0° до 90°.

(2) Отклоненията в показанията на клиничните дозиметри за ъгли от 90° до 180° трябва да се определят от производителя.

Чл. 596. (1) Нелинейността на показанията на индивидуалните дозиметри в зависимост от енергията на лъчението не трябва да е по-голяма от ± 50% за неутрони с енергия от 1 keV до 15 MeV спрямо енергия, определена от производителя.

(2) Нелинейността на показанията на индивидуалните дозиметри в зависимост от енергията на лъчението не трябва да е по-голяма от ±30% за фотони с енергия от 50 keV до 1,5 MeV спрямо енергията на 137Cs.

Чл. 597. (1) Индивидуалните и клиничните дозиметри се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 598. Изпитването и проверката на индивидуалните и клиничните дозиметри се извършва с рентгеново лъчение със средна енергия  45 keV, 79 keV, 104 keV и 208 keV и гама-лъчение на нуклидите 137Cs и 60Co.

Чл. 599. Изпитването и проверката на индивидуалните дозиметри се извършва с воден фантом с размери (30 х30 х15) cm, а на клиничните дозиметри — с воден фантом (30 х30 х30) cm и с пластмасов фантом.

Чл. 600. (1) При изпитване за одобряване на типа и при първоначалната проверка на дози-метрите се изследват: 2.основната грешка; 5. нивата на сигнализация.

(2) При последваща проверка на индивидуални и клинични дозиметри се проверяват основната грешка и нивата на сигнализация.

Раздел XXVI

Уреди и системи за радиационен контрол и мониторинг на радиационния фон Чл. 601. Уредите и системите за радиационен контрол са средства за измерване, които се използват при осигуряване защитата на хората от облъчване с йонизиращи лъчения и които са предназначени за измерване на някои от следните величини: 1. еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза от фотонно лъчение и бета-лъ-чение; 2. замърсеност на повърхности с алфа-и бета-радиоактивни вещества; 3. концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха; 4. еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони.

Чл. 602. Системите за мониторинг на радиационния фон са стационарни средства за измерване, предназначени за измерване на доза и мощност на дозата от радиационното поле на околната среда.

Чл. 603. (1) Уредите и системите за радиационен контрол и мониторинг трябва да са конструирани така, че да са максимално нечувствителни към всички електромагнитни полета и йонизиращи лъчения освен към този вид йонизиращо лъчение, което се измерва.

Чл. 604. Уредите и системите трябва да са защитени срещу непозволени действия, които водят до промяна на метрологичните им характеристики.

Чл. 605. Конструкцията на преносимите уреди за радиационен контрол трябва да позволява нормално функциониране при носене и транспортиране.

Чл. 606. Скалата на уредите и системите може да бъде аналогова и/или цифрова в зависимост от целта на измерването.

Чл. 607. (1) Преносимите уреди за радиационен контрол трябва да могат да работят непрекъснато в продължение на не по-малко от 8 часа.

(2) Уредите и системите трябва да запазват пълната си работоспособност след 10-кратно претоварване на обхвата на измерване в продължение на 5 min.

Чл. 608. (1) Стационарните системи за мониторинг на радиационния фон трябва да са конструирани така, че да осигуряват непрекъсната работа и резултатите от измерване да се запазват при отпадане на захранването за определен интервал от време.

(2) Производителят трябва да определи период за периодична поддръжка и профилактика и ясно да опише необходимите процедури.

Чл. 609. Масата на преносимите уреди за радиационен контрол трябва да е подходяща за носене от човек продължително време.

Чл. 610.Уредите, които измерват еквивалентна доза, мощност на еквивалентната доза от фотонно и бета-лъчение, замърсеност на повърхности и концентрация на радиоактивни аерозоли и газове, могат да имат контролен радиоактивен източник, който да позволява периодично да се проверява изправността им.

Чл. 611. Сумарната площ на детекторите на уредите и системите, които измерват замърсе-ност на повърхности с радиоактивни вещества, трябва да е не по-малка от 100 cm2.

Чл. 612. Площта на детекторите на уредите и системите, които измерват замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества, трябва да е не по-малка от 100 cm2.

Чл. 613. (1) Системите за радиационен контрол и за мониторинг на радиационния фон трябва да имат вградени в тях устройства, които да позволяват периодично да се проверява изправността им.

Чл. 614. (1) Обхватът на измерване на уредите и системите за измерване на мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение не трябва да е по-малък от обхвата от 1 ^Sv.h-1 -т 10 mSv.h-1.

Чл. 615. За уредите и системите, които измерват замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества, трябва да е определена минимално детектируемата активност.

Чл. 616. (1) Обхватът на измерване на уредите и системите за измерване концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха не трябва да бъде по-малък: (2) Обхватът на измерване на уредите и системите за измерване мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони не трябва да бъде по-малък: 1. за еквивалентна доза — от 10 p.Sv до 10 Sv; 2.за мощност на еквивалентната доза—от 10 i^Sv.h-1 до 1 Sv.h-1; 3.за поток неутрони—от 102 cm-2 до 105 cm-2; 4.за плътност на потока неутрони—от 101 cm-2.s-1 до 104 cm-2.s-1.

Чл. 617. (1) При нормални условия на употреба и когато уредите и системите са настроени съгласно предписанията на производителя, основната грешка не трябва да надвишава: 4.за уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони—± 25%.

Чл. 618. (1) Уредите и системите за радиационен контрол се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2) Броят на изследваните за одобряване на типа образци е 3.

Чл. 619. (1) Стационарните системи за мониторинг на радиационния фон се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2) Проверките на стационарните системи се извършват на мястото на използване. Когато е технически възможно, проверката на техните компоненти се извършва в лабораторни условия.

Чл. 620. За извършване на метрологичен контрол на уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза се използва еталонна уредба за гама-лъчение с комплект източници от радионукли-дите 241Am, 137Cs и 60Co.

Чл. 621. (1) При метрологичен контрол на уредите и системите за измерване замърсеност на повърхности се използват комплект еталонни източници за алфа-лъчение (239Pu и 234U), калибрирани по величините активност и поток на алфа-частици, и комплект еталонни източници за бета-лъчение (90Sr+90Y, 204Tl, 60Co и 14C), калибрирани по величините активност и поток бета-частици.

(2) При метрологичен контрол на уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони се използва еталонна уредба, която създава плътност на потока неутрони в обхват от 104 s-1.m-2 до 107 s-1.m-2.

Раздел XXVII

Системи за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност Чл. 622. (1) Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност, наричани „целотелесни броячи", са средства за измерване, предназначени за идентифициране на инкорпорирани гама-излъчващи радионуклиди, попаднали в човешкото тяло чрез вдишване, поглъщане и/или през кожата, и за определяне на инкорпорирана активност.

1. стационарни или подвижни; 2. сканиращи (позволяват определяне разпределението на инкорпорираната активност в човешкото тяло) или с фиксирана геометрия на измерване.

Чл. 623. (1) Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност се състоят от: 1. гама-спектрометър, включващ детекторна система и многоканален анализатор; 2. защита; (2) Производителят трябва да посочи теглото на цялата система за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност.

Чл. 624. (1) Детекторната система може да се състои от един или повече детектори, които да са подвижни или неподвижни.

(2) Детекторите трябва да са с висока разделителна способност.

Чл. 625. Софтуерът на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да позволява идентифициране на радионуклидите и определяне на инкорпорираната активност за всеки радионуклид.

Чл. 626. Многоканалните анализатори трябва да имат най-малко 4096 канала.

Чл. 627. Защитата трябва да осигурява най-малко 20-кратно намаляване на фона на околната среда и може да е пълна или частична.

Чл. 628. Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да носят следните означения: 1. наименованието или знака на производителя; 2. типа на системата; Чл. 629. (1) В техническо досие на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да се съдържат данни за: 1. геометрията на измерване на човешкото тяло (във вертикално, хоризонтално или седнало положение); 2. режим на измерване—статично или сканиране; 3. времето на измерване за един човек; 4. вида на защитата—тип (пълна или частична), материал (например стомана, олово) и дебелина в сантиметри; 5. вида, броя и големината на детекторите; 6. възможността за идентифициране на инкорпорирани радионуклиди в цялото човешко тяло и/или в отделни негови органи; 7. границите на откриваемост за конкретни радионуклиди при определени условия на измерване; 8. вида на софтуера за обработка на резултатите от измервания; 9. сравнителния материал (фантом), използван за калибриране на системата.

(2) Техническата документация трябва да съдържа следните метрологични характеристики на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност: 5. граници на откриваемост, най-ниското ниво на откриваемост (LLD), минимална откриваема активност (МDА) за определени радионуклиди и определено време на измерване с човек в защитата; 6. форма на линията-пълната широчина на линията на 1/10 от максимума (FWTM) и пълната широчина на линията на 1/2 от максимума (FWHM).

Чл. 630. (1) Допустимите грешки на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да са определени при условия, които са в рамките на граничните стойности на влияещите величини.

1. енергиен обхват: от 50 кеУ до 2000 кеУ; Чл. 631. Максимално допустимата грешка на показанието на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност, оценена с определен сертифициран сравнителен материал, трябва да е 20 %.

Чл. 632.Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл.633. (1) Първоначалната проверка на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност включва: 1. проверка на разделителната способност: FWHM(1332) и FWHM(122); 2. проверка на формата на линията FWTM/FWHM(1332); 7. установяване с контролни източници на две стойности на абсолютната ефективност при определени условия на измерване.

(2) Последващата проверка на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност включва: 1. проверка на разделителната способност: FWHM(1332) и FWHM(122); 2. проверка на формата на линията FWTM/

FWHM(1332); 3. проверка на относителната ефективност; 4. проверка на отношението пик/комптън; 5. проверка на часовника за реално време; 6. проверка на възпроизводимостта на установените с контролни източници две стойности на абсолютната ефективност при определените условия на измерване.

(3) Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност се представят за проверка след извършване на необходимите за работата им настройки и калибриране.

Чл. 634. Използваният при изследванията сравнителен материал (фантом) трябва да има посочени следните характеристики: Раздел XXVIII

Уреди и системи за контрол на радиоактивни емисии в околната среда Чл. 635. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда са средства за измерване, предназначени за измерване на активността на радионуклиди, извеждани в околната среда.

Чл. 636. (1) Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да са конструирани за осигуряване на непрекъсната работа. Те трябва да са конструирани така, че резултатите от измерване да се запазват при отпадане на захранването за определен интервал от време.

Чл. 637. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да включват един или няколко детектора и ако е необходимо-едно или няколко от следните устройства: 1. входяща и изходяща тръба; 2. устройство, необходимо за задържане на кратко живеещи нуклиди; 3. устройство за вземане на проби за лабораторен анализ; 4. устройства за калибриране с еталонен радиоактивен източник; 5. устройство за охлаждане на детектора; 6. филтриращи устройства; 7. устройство за защита на детектора от околния гама-фон.

Чл. 638. (1) Скалата трябва да е градуирана в единици за активност или в единици на друга подходяща производна величина.

(2) Скалата може да е линейна, логаритмична или цифрова в зависимост от целта на измерването.

Чл. 639. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат индикация за: 4. охлаждане на детектора и/или ниво на охлаждащата течност в съда; 5. липса на повреда.

Чл. 640. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат поне един изход за дистанционно отчитащо устройство и възможност за включване на едно или няколко от следните устройства: 1. галванометър; 2. записващ потенциометър; 3. лентово записващо устройство; 4. печатащо устройство; 5. устройство за обработка и съхраняване на данни.

Чл. 641. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат устройства, които да позволяват периодично да се проверява изправността им. Тези устройства могат да бъдат вградени в уреда или в системата.

Чл. 642. (1) Устройствата за управление и измерване на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да включват: (2) Устройствата по ал. 1 могат да са конструирани да се свързват и управляват от централен пулт.

Чл.643. (1) Устройствата за подаване на алармен сигнал трябва да са подходящи за целта на измерването. Сигналът трябва да е прекъснат, светлинен и звуков и да управлява поне два релейни изхода.

Чл. 644. (1) Обхватът на измерване на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда с линейна скала трябва да е между 10% и 100 % от обхвата на показанията.

(2) Обхватът на измерване на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда с логаритмична скала трябва да е между една трета от най-малката декада и пълния обхват на показание.

(3) Обхватът на измерване на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда с цифрова индикация трябва да е между втората най-малка декада и пълния обхват на показание.

Чл. 645. (1) При нормални условия на употреба трябва да се определи калибровъчен (предавателен) коефициент за установяване на връзка между показанията на средството за измерване и активността на еталонен радиоактивен източник, както и да се посочи неопределеността, с която е определен.

Чл. 646. (1) Измервателната система трябва да дава показания над края на най-грубия обхват, когато е поставена активност, 10 пъти по-голяма от активността, предизвикваща показание в края на скалата.

(2) Системата трябва да работи правилно след отстраняване на претоварването.

Чл. 647. флуктуациите на показанието поради случайния характер на радиоактивността трябва да са: Чл.648. Показанията от даден радиоактивен източник след един час работа на системата не трябва да се променят с повече от 10 % от края на скалата за всеки обхват (при линейна скала) или от показанието (при цифрова скала) за следващите 500 h.

Чл. 649. (1) Във всички случаи производителят посочва достижимата минимална детектируема активност в зависимост от външния гама-фон.

(2) Необходимата минимална детектируема активност се установява във всеки конкретен случай и зависи от предназначението на средството за измерване.

Чл. 650. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 651. (1) Първоначалната проверка на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда включва: 1. проверка на обхвата на измерване; 2. проверка на линейността; 3. проверка на основната грешка; 4. проверка на показанието при претоварване; 5. проверка на флуктуациите на показанието; 6. проверка на вариацията на показанията; 7. проверка на устройствата за подаване на алармен сигнал.

(2) Последващата проверка на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда включва: 1. проверка на основната грешка; 2. проверка на флуктуациите на показанието; 3. проверка на устройствата за подаване на алармен сигнал.

Чл. 652. Неопределеността на активността на всеки еталонен радиоактивен източник, използван при проверката, не трябва да е по-голяма от 5%.

Раздел XXIX

Електромери Чл. 653. (1) Електромерите са средства за измерване, предназначени за определяне на консумираната активна и реактивна енергия в еднофазни и трифазни (3и 4-проводникови) вериги чрез интегриране на активна и реактивна мощност по отношение на времето.

Чл. 654. (1) Електромерите трябва да са проектирани и конструирани по такъв начин, че да удовлетворяват следните изисквания: 1. при нормална употреба и в нормални условия да гарантират лична безопасност срещу токов удар, висока температура, безопасност срещу пожар и защита срещу проникване на прах; 2. конструкцията да има подходяща здравина, компонентите да са закрепени надеждно и да са осигурени срещу разхлабване по време на транспорт и нормална употреба; 3. електрическите връзки да не допускат разпадане на веригата в условия на претоварване и да свеждат до минимум риска от късо съединение; 4. при работа при напрежение над 250 V да имат клема за защитно заземление, а при напрежение под 250 V да е предвидена възможност за заземяване на кутията, съдържаща метални части; 5. клемите да са групирани в един или повече клемни панели с достатъчна механична здравина за свързване на нееластични проводници, да гарантират траен контакт и отворите да са с размери, които позволяват монтирането на проводници с размери и изолация, която съответства на измерваната максимална мощност; 6. клемите трябва да са покрити със самостоятелно пломбиран капак, който да обхваща част от свързващите проводници и тяхната изолация; 7. отчитащото устройство да показва измереното количество електроенергия в единици, десетици, стотици, хилядни, десетохилядни и т.н., както и в десетични кратни от единицата, които да са разграничени с десетична запетая и оцветени в различен цвят за отчитащи устройства от барабанен тип; 8. за електромери от индукционен тип да е обозначена посоката на въртене на диска по посока, обратна на часовниковата стрелка (гледано от горе), и на горната му повърхност да има нанесен основен знак с дебелина между 1/20 и 1/30 от периметъра му; 9. загубата на мощност в напрежителните вериги не трябва да надвишава 2 W и 8 VA за еднофазни и 2 W и 10 VA за многофазни електромери, а в токовите вериги не трябва да превишава 5 VA; 10. при работни условия намотките и изолацията не трябва да се нагряват до температура, която да влошава функционирането на електромера.

(2) Статичните електромери трябва да отговарят допълнително на следните изисквания: 1. отношението на минималния ток Imin и стартовия ток на задействане Ist да e равно на 10; 2. отношението на минималния ток Itr и стартовия ток на задействане Ist да e равно на 20; 3. отношението на максималния ток Imax и стартовия ток да е по-голямо или равно на 200; 4. при електромери, проектирани за използване с измервателни трансформатори, максималната стойност на тока Imax трябва да бъде поне 1,2 пъти по-голяма от обявената In.

(3) При нормални работни условия електромерите и техните допълнителни устройства, ако има такива, трябва да запазват своите диелектрични свойства, като се отчитат атмосферното влияние и напреженията, на които се подлагат техните вериги. Те трябва да издържат без повреда определените в стандартизираните методи изпитвания за диелектрични свойства.

Чл. 655. Електромерите трябва да удовлетворяват изискванията за точност само в случаите, когато качеството на електрическата енергия отговаря на следните изисквания: 1. отклоненията на напрежението от номиналната му стойност да са ± 10 %; 2. отклоненията на честотата от номиналната й стойност да са ± 5 %; 3. факторът на мощността трябва да е в границите от 0,5 индуктивен до 0,8 капацитивен.

Чл. 656. Производителят трябва да определи стойностите на: Чл. 657. Класът на електромера се определя в зависимост от климатичните, механичните и електромагнитните условия на околната среда, в която се предвижда да се използват.

Чл. 658. В зависимост от климатичните условия електромерите могат да са от: Чл. 659. В зависимост от механичните условия електромерите трябва да са клас М1, който се прилага за пространства с несъществени вибрации и удари.

Чл. 660. В зависимост от електромагнитните условия електромерите могат да са от: 1. клас Е1—прилага се за жилищни и търговски помещения, както и за помещения за лека промишленост; или

2. клас Е2—прилага се за промишлени помещения.

Чл. 661. Производителят трябва да определя нормалните условия на употреба на електромерите, като за целта използва следните класове: Чл. 662. (1) Електромерът трябва да има показващо устройство и когато е монтиран правилно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя.

Чл. 663. (1) Електромер с устройство за предварително плащане трябва да показва стойността на оставащия кредит.

(2) Грешката на измерената консумирана електрическа енергия за единица намаляване на оставащия кредит трябва да е по-малка или равна на едно деление при стрелковия тип регистри.

Чл. 664. В случай на отпадане на напрежението в мрежата количеството на измерената електрическа енергия трябва да остава налично за отчитане за период най-малко 4 месеца.

Чл. 665. (1) Всеки електромер трябва да има фирмена табелка, върху която да са нанесени следните незаличими, лесно четими и видими отвън данни: 1.идентификационен знак или търговска марка на производителя; 2.идентификационен номер и година на производство; 3.тип на електромера, който се състои от букви, цифри или комбинация от двете, използван за дефиниране на всички електромери, произведени от един производител, които имат подобни метрологични свойства, една и съща конструкция на частите, които определят тези свойства, и едно и също отношение между максимален и базов ток; типът може да съдържа няколко стойности на базовия ток и на предписаното напрежение; 4.клас на електромера; 5.знак за одобрен тип; 6.означение на броя и схемите на електрическата система, към която се включва електромерът в една от формите: еднофазен двупроводен, трифазен четирипроводен и т.н., или чрез символите, съответстващи на национален стандарт; 7.стойност на номиналното напрежение (Un); 8.стойност на номиналния и максималния ток във вида: 10 — 40 А или 10(40) А за електромер с номинален ток 10 А и максимален ток 40 А; 9.номинална честота в херцове, например fn = 50 Hz; 10. константа на електромера, изразена във вида: ,,...х Wh/оборот", или ,,...х обороти/kWh", или „...х Wh/импулс", или ,,...х импулси/kWh"; 11. знак двоен квадрат за електромери с изолираща кутия с клас на защита II; 12.предписана работна температура, ако е различна от 23 °С.

Чл. 666. Техническото досие на електромерите трябва допълнително да съдържа: Чл. 667. Знаците от първоначалната проверка (пломбите) се поставят на електромерите по такъв начин, че достъпът до вътрешните работни части да е възможен само след разрушаването им.

Чл. 668. За електромерите се определят следните класове на точност: 0,2 S; 0,5 S; 1,0; 2,0 и 3,0.

Чл. 669. Максимално допустимите грешки на електромерите трябва да са: 1. за индукционни електромери за активна енергия — съгласно приложение № 33; 2. за статични електромери за активна енергия — съгласно приложение № 34; 3. за статични електромери за реактивна енергия — съгласно приложение № 35.

Чл. 670. Електромерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 671. (1) Изследването на типа се извършва върху 3 образеца.

(2) Лабораторията, която извършва изпитването, може да изиска представяне на допълнителни образци, когато: 1. изпитването се отнася до гама-средства за измерване или до една или повече модификации, които могат да се разгледат като принадлежащи към същия тип, особено при различно подреждане на клемите; 2. заявлението е за продължаване срока на валидност на одобрен тип.

Чл. 672. За да се отчетат възможните грешки на методите на калибриране при построяване графиката на кривата на грешката, за всяка от тези криви оста на абсцисата може да се измести успоредно нагоре с 1 %.

Чл. 673. Изследването на електромери за одобряване на типа се извършва при нормални условия при следната препоръчителна последователност: 4. изпитване на електромагнитна съвместимост; 5. изпитване на климатични влияния; 6. изпитване на механични изисквания. Чл. 674. (1) При първоначална проверка се проверява всеки представен електромер в следната последователност: 1. изпитване на изолационните свойства с променливо напрежение; 2. проверка на техническите изисквания; 3. изпитване за работа без товар (самоход); 4. изпитване на пусковите условия (праг на реагиране); 5. проверка на точността на електромера; 6.проверка на константата на електромера.

Чл. 675. Последващата проверка на електромерите се извършва за съответствието им с максимално допустимите грешки съгласно чл. 669.

Раздел XXX

Измервателни трансформатори Чл. 676. (1) Измервателните трансформатори са средства за измерване, които осигуряват на електромера, към който са свързани, редуцирани стойности с постоянни преводни коефициенти на напрежението и/или тока в мрежата. Те са допълнителни устройства към електромера само в частта си с измервателна намотка.

(2) Трансформаторите могат да бъдат токови или напрежителни.

Чл. 677. Измервателните трансформатори трябва да съответстват на изискванията за точност, при условие че качеството на електрическата енергия отговаря на следните изисквания: 1. отклоненията на напрежението от номиналната му стойност са ± 10%; 2. отклоненията на честотата от номиналната й стойност са ± 2%; 3. факторът на мощността e в границите от 0,5 индуктивен до 0,8 капацитивен.

Чл. 678. Производителят трябва да определи стойностите на измерваната величина и на влияещите величини, които представляват нормалните условия на употреба.

Чл. 679. (1) Върху всеки измервателен трансформатор или върху табелка, здраво закрепена към него, трябва да са нанесени следните данни: 1. името на производителя или друг знак, по който той лесно може да бъде идентифициран; 2. означението на типа и идентификационният номер; 3. обявените първичен и вторичен ток на трансформатора, към който се свързва електромерът (например 1000/5 А); 4. обявените първично и вторично напрежение на трансформатора, към което се свързва електромерът (например 66/0,11 kV); 5. обявената изходна мощност и съответният клас на точност (например 30 VA, клас 1,0); ако има две отделни вторични намотки, маркировката трябва да показва обхвата на изходната мощност на всяка вторична намотка във VA, съответния клас на точност и обявеното напрежение за всяка намотка; 6. номиналната честота (например 50 Hz); 7. максималното напрежение на мрежата (например 1,2 kV или 72,5 kV); 8. обявеното ниво на изолация (например 6/— kV или 140/325 kV).

(2) Означенията по ал. 1, т.7 и 8 могат се комбинират в едно (например 1,2/6/ — kV или 72,5/140/325 kV).

(3) Ако върху табелката има достатъчно място, трябва да са нанесени и следните данни: или 13/40 kA); (4) Изводите на трансформаторите трябва да са маркирани така, че да идентифицират: 3. относителните полярности на намотките и на секциите на намотките; 4. междинните изводи, ако има такива.

Чл. 680. Измервателните трансформатори могат да са от следните класове на точност: 0,1; 0,2; 0,5; 1,0; 3,0 или 5,0.

Чл. 681. Максимално допустимите грешки на измервателните трансформатори трябва да са: 1. за токовите трансформатори—съгласно приложение № 36; 2. за напрежителните трансформатори—съгласно приложение № 37.

Чл. 682. Измервателните трансформатори се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 683.Изследването на измервателни трансформатори за одобряване на типа се извършва при предписани условия при следната препоръчителна последователност: 1. изпитване на прегряване; 2. изпитване за устойчивост на къси съединения; 3. изпитване с мълниев импулс; 4. изпитване с комутационен импулс; 5. изпитване на влага на трансформатори за работа на открито; 6. определяне на грешки; 7. измервания при изпитвания на радиосмущаващи напрежения.

Чл. 684. Проверките на измервателните трансформатори включват: 1. проверка на маркировката на изводите; 2. изследване на изолационните свойства на намотките; 3. изследване на първичните намотки на напрежение с промишлена честота; 4. изследване на вторичните намотки на напрежение с промишлена честота; 5.изследване чрез прилагане на напрежение с промишлена честота между секциите; 6. изследване на частичен разряд; 7. определяне на грешки.

Раздел XXXI

Часовници за превключване на тарифни електромери Чл. 685. (1) Часовниците за превключване на тарифни електромери са средства за измерване на интервали от време, съответстващи на отделните тарифи на многотарифните електромери, и се считат за допълнителни устройства към електромера.

(2) Часовниците по ал. 1 могат да бъдат обособени като отделни устройства или вградени в тарифните електромери.

Чл. 686. (1) Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигуряват: (2) Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигуряват защита на персонала срещу поражения от електрически ток, срещу въздействието на висока температура, разпространяване на огън и проникване на твърди частици, прах и вода.

Чл. 687. Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да имат кутия, която да може да се пломбира по такъв начин, че достъпът до вътрешните части на часовника да е възможен само след разрушаване на пломбата.

Чл. 688. (1) Ако няма други изисквания, часовниците, предназначени за свързване към захранващата мрежа с напрежение спрямо земя, по-голямо от 250 V, и с изцяло или частично метална кутия, трябва да са снабдени с клема за защитно заземяване.

Чл. 689. (1) За часовниците с аналогови циферблати за превключване на тарифни електромери посоката на въртене за превключване на тарифни електромери трябва да е означена със стрелка.

Чл. 690. (1) Цифровото показващо устройство на часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигурява лесно отчитане.

Чл. 691. За часовниците за превключване на тарифни електромери с вътрешен кварцов ос-цилатор трябва да са предвидени достъпни електрически точки.

Чл. 692. (1) Скалата на часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да може да се настройва.

(2) Настройката на времената на превключване трябва да се извършва така, че: Чл. 693. Означенията върху часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да бъдат лесни за четене, без да е необходимо да се сваля капакът на часовника.

Чл. 694. Всички означения трябва да са незаличими, ясни и четливи.

Чл. 695. Всеки часовник за превключване на тарифни електромери трябва да носи информация за: 1. наименованието или търговската марка на производителя; 2. означението на типа; 3. идентификационния номер и годината на производство; 4. обявеното захранващо напрежение (Un); 5.обявената честота на захранващото напрежение (fn); 6. обявеното напрежение на изключване (ис); 7. обявения ток на изключване (1с).

Чл.696. Върху всеки часовник трябва по незаличим начин да е изобразена схемата на свързване. Допуска се схемата на свързване да се изобрази чрез идентификационна цифра.

Чл. 697. Грешката на измерване хода на часовника за превключване на електромера за 24 h при температура на околната среда 22 °С не трябва да превишава ± 1 s. Чл. 698. Грешката на измерване на хода на кварцовия осцилатор на часовника за превключване на електромера за 24 h при температура на околната среда 22 °С не трябва да превишава ± 0,5 s. Чл. 699. Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да запазват метрологичните си характеристики по чл. 697 или 698 при температура на околната среда от минус 20 °С до плюс 55 °С.

Чл. 700. (1) Часовниците за превключване на тарифни електромери се пускат на пазара и/ или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка.

(2) Часовниците за превключване на тарифни електромери подлежат на последваща проверка след ремонт.

Чл. 701. (1) Изпитването за одобряване тип на часовници за превключване на тарифни електромери се извършва върху 3 образеца.

(2) Скалата на часовниците за превключване на тарифните електромери се настройва (сверява) на всеки 3 месеца.

Раздел XXXII

Електрокардиографи Чл. 702.Електрокардиографът е средство за измерване, предназначено за регистрация на измененията на биоелектричната активност на сърцето на човека във функция от времето.

Чл. 703. (1) Изискванията се прилагат към едноканални и многоканални електрокардио-графи и са приложими за всички уреди и системи, които разполагат с печатащо устройство или от които може да се извади разпечатка на електрокардиограма чрез компютър.

Чл. 704. (1) Нормалните условия за употреба на електрокардиографа трябва да са предписани от производителя в зависимост от предназначението му.

(4)Пациентният кабел може да е със следните цвят и означение: 7.бял/зелен и буква С3 — V3 — в средата на линията, свързваща V2 и V4; 8. бял/кафяв и буква q — V/i — за петото меж-дуребрие на лявата медиоклавикуларна линия; 9. бял/черен и буква С5 — V5 — за лявата предна аксиларна линия на хоризонталното ниво на V4; 10. бял/лилав и буква С6 — V6 — за лявата предна аксиларна линия на хоризонталното ниво на V4.

Чл. 705. Всички електрокардиографи трябва да имат върху кутията си лепенка, табелка или гравюра, четливи и незаличими, поставени отделно или групирани заедно, върху които се нанасят следните данни: 1. името или наименованието на производителя или неговата търговска марка; 2. името или наименованието на търговския представител; 3. идентификационният номер и годината на производство; 4. знакът за одобрен тип.

Чл. 706. Върху кутията или върху друга основна част на електрокардиографа трябва да е предвидено място за поставяне на знака за одобрен тип и на знаците от проверка, които да са видими без разглобяване.

Чл. 707. Върху пациентния кабел трябва да има видимо място за поставяне на знаци от метрологичен контрол.

Чл. 708. Електрокардиографите имат следните метрологични характеристики: 1. относителна грешка от измерване на напрежение, обозначена с „8u",която е разликата между напрежението, получено при записа на електрокардиографа, и напрежението, приложено на входа му, отнесено към входното напрежение; 2. относителна грешка от измерване на интервали от време, обозначена с „§Т", която е разликата между измерения от записа времеви интервал и зададения на входа на ЕКГ уреда времеви интервал, отнесена към входния; 3. относителна грешка от настройка на чувствителността на електрокардиографа, обозначена с „§S", която е разликата между номиналната и измерената стойност на чувствителността, отнесена към номиналната стойност; 4. относителна грешка на вътрешния калибратор, обозначена с „§ик", или на маркера за време, обозначена с „§Кт", която е разликата между измерената стойност на напрежението или съответно на времевия интервал на вътрешния калибратор, измерено от носителя на запис, и номиналната им стойност, отнесена съответно към номиналната им стойност; 5. относителна грешка на скоростта на движение на носителя на запис (СДНЗ), обозначена с „§V", която е разликата между измерената стойност от записа на електрокардиограмата и номиналната стойност, отнесена към номиналната стойност; 6. времеконстанта, обозначена с Те, е времето, за което амплитудата на регистрирания правоъгълен сигнал спада до 1/е (приблизително 37 %) от началната му стойност; 1. амплитудно-честотната характеристика на електрокардиографа, която изразява зависимостта на амплитудата, получена при регистрацията във функция на честотата; 2. входен импеданс, обозначаван с ,^ВХ", е импедансът, измерен между които и да са два входа на електрокардиографа; 9. ток в пациентната верига, обозначен с „1П", е токът, протичащ през пациентния кабел, докато електрокардиографът е свързан към пациента.

Чл. 709. (1) Относителната грешка от измерване на напрежение §и трябва да е в границите: 2.± десет процента—за аналогови електрокардиографи.

Чл. 710. (1) Времеконстантата ТС трябва да е по-голяма от 3,2 s.

(2) Ако производителят е предвидил и други стойности на времеконстантата, те трябва да са допълнение към основната.

Чл. 711. Амплитудно-честотната характеристика на електрокардиографа трябва да покрива поне честотния обхват от 0,05 Hz до 100 Hz.

Чл. 712. Входният импеданс трябва да е по-голям от няколко десетки MQ.

Чл. 713. Токът в пациентната верига 1П не трябва да е по-голям от 0,1 i А.

Чл. 714. (1) Електрокардиографите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последваща проверка.

(2) За изпитване за одобряване на типа се представят до 3 образеца.

Чл. 715. (1) Изпитването трябва да се извърши при следните условия: 1. температура на околната среда (23 ± 5) °C; 2. захранващо напрежение (220 ± 22) V; 3. честота на захранващото напрежение (50 ± 1) Hz; 5. осигурена възможност за заземяване. (2) Използваните при изпитване еталони трябва да имат следните характеристики: 3. обхват по честота от 0 до 1000 Hz с възможност за плавно регулиране; 4. допустима основна грешка по честота от 0,1 % до 1 %; Чл. 716. (1) Първоначалната проверка на електрокардиографите се извършва в посочения ред: 9. измерване на тока в пациентната верига.

(2) При последваща проверка на електро- кардиографите се извършват операциите по ал. 1 без операцията по т. 8.

Раздел XXXIII

Системи за таксуване на телефонните разговори Чл. 717. (1) Системите за таксуване на телефонни разговори са средства за измерване, предназначени за определяне параметрите на таксуване на телефонни разговори и използвани от далекосъобщителни оператори в системата им за разплащане с клиента.

(2) В зависимост от принципа на действие на телефонните централи системите за таксуване на телефонните разговори могат да бъдат обособени като отделни устройства или блокове или да представляват част от общо оборудване и програмно осигуряване на телефонната централа.

Чл. 718. Системите за таксуване на телефонни разговори трябва да отговорят на следните изисквания: Чл. 719. Системите за таксуване на телефонни разговори трябва: 1. да осигуряват недвусмислена идентификация на отделните модули; 2. при техническа възможност да осигуряват възможност за пломбиране срещу неправомерен достъп на тези модули, манипулацията с които може да доведе до неверни резултати от измерване; 3. при техническа възможност да имат осигурено място за поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от метрологичния контрол.

Чл. 720. (1) Грешката на измерване продължителността на телефонен разговор трябва да е в границите ± 2 s.

(2) Грешката на изчисляване на таксуващите единици трябва да е в границите ± 1.

Чл. 721. Системите за таксуване на телефонни разговори трябва да осигуряват нормална работа и да запазват метрологичните си характеристики при температура на околната среда от 10 до 40 °С.

Чл. 722. Системите за таксуване на телефонни разговори се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 723. Методиките за изпитване на системите за таксуване на телефонни разговори се съставят от оператора, съгласуват се от междуведомствена комисия, съставена от представители на Министерството на транспорта и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, ДАМТН и далекосъобщителния оператор и се одобряват от председателя на ДАМТН и от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 724. Първоначална проверка и последващи проверки се извършват на мястото на пускане в действие в присъствието на представители на заявителя.

Раздел XXXIV

Хронометри за часово заплащане Чл. 725. (1) Хронометрите за часово заплащане са средства за измерване, предназначени за измерване на интервали от време, свързани с търговски плащания.

Чл. 726.Хронометрите за часово заплащане трябва да отговарят на следните изисквания: 1. показанието на хронометъра да е еднозначно; 2. да имат защита на възпроизведената скала за време и/или на използвания интервал от време.

Чл. 727. (1) Изискванията към климатичните, механичните и електромеханичните условия на околната среда се определят в класове.

(2) Климатичните условия се разделят в следните класове: 1. клас С2—за затворени пространства, чиято температура и влажност не се контролират, като при тези условия хронометрите за часово разплащане могат да се излагат на слънчево и топлинно излъчване, на течение, на въздействието на кондензат, на вода от различни източници (но не дъжд) и на обледеняване; 2. клас С3—за отворени пространства със средни климатични условия за страната.

(3) Механичните условия се разделят в следните категории: 1. клас М1 — за пространства с несъществени вибрации и удари; 2. клас М2—за пространства със значителни вибрации и удари.

Чл. 728. (1) Хронометърът за часово заплащане трябва да има скала или дисплей, видими за потребителя.

(2) Скалата или дисплеят трябва да осигуряват пълен обем информация за интервала от време—начало и край по дата, час и минута.

Чл. 729. (1) Хронометър за часово заплащане с устройство за предварително плащане трябва да показва стойността на оставащия кредит или стойността на оставащия интервал от време.

(2) Грешката на показанието на оставащия кредит или стойността на оставащия интервал от време трябва да е по-малка или равна на едно скално деление.

Чл. 730. (1) Всеки хронометър трябва да има табелка, с изключение на хронометрите за часово заплащане с компютърно отчитане.

(2) Върху табелката трябва да има следните незаличими, лесно четими и видими отвън данни: (3) Върху табелката трябва да е предвидено място за поставяне на знака за първоначална проверка.

Чл. 731. Механичните хронометри за часово заплащане трябва да осигуряват възможност за: 1. пломбиране; 2. поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от метрологичния контрол.

Чл. 732. (1) Специализираният софтуер, използван при електронните хронометри за часово заплащане, трябва да е валидиран, идентифициран от производителя и защитен от въвеждане на промяна от неупълномощени лица.

(2) Трябва да е предвидена възможност за сверяване на скалата за време от упълномощени лица.

Чл. 733. (1) Максималната допустима грешка на хронометрите за часово заплащане за 1 час не трябва да превишава ± 1 min.

(2) Относителната грешка на вътрешните кварцови осцилатори, които се използват при електронните хронометри за часово заплащане, не трябва да е по-голяма от ± 1 х 10-4.

Чл. 734.Хронометрите за часово заплащане трябва да запазват метрологичните си характеристики при условията, определени от производителя, в съответствие с чл. 726.

Чл. 735.Хронометрите за часово заплащане се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и подлежат на последваща проверка.

Чл. 736. Последващата проверка се извършва при работни условия за установяване на съответствието с максимално допустимите грешки по чл. 733.

Чл. 737. Скалата на хронометрите за часово заплащане в употреба се настройва (сверява) на всеки 3 месеца.

Раздел XXXV

Аудиометри Чл.  738. (1) Аудиометрите са средства за измерване, предназначени за изследване на човешкия слух.

(2) Изискванията на този раздел се отнасят до аудиометри, използвани в здравеопазването.

Чл.  739. Материалите, използвани за производство на аудиометъра, включително и комплектуваните към него слушалки и костен вибратор, трябва да осигуряват стабилност на резултатите от измерване и максимално допустимите грешки.

Чл. 740. Конструкцията на аудиометрите трябва да осигурява правилно включване на слушалките и костния вибратор към съответните изходи, както и защита на частите и компонентите му, които имат влияние върху неговите характеристики (маркиране, пломбиране и други форми на защита).

Чл. 741. Слушалките и костният вибратор, комплектувани към аудиометъра, трябва да имат точна идентификация (идентификационните им номера да са означени и върху основния уред) и да са осигурени срещу неправилно включване (лява и дясна слушалка към съответните изходи).

Чл. 742. (1) Аудиометричната апаратура трябва да има следните ясни и четливи надписи и означения за: 1. наименованието или знака на производителя; (2) На аудиометъра трябва да е осигурено подходящо място за поставяне на знак от проверка.

Чл. 743. Максимално допустимите грешки на аудиометрите при задаване на честота и ниво на звуковия сигнал не трябва да превишават стойностите, посочени в приложение № 38.

Чл. 744. (1) Аудиометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2) Броят на изпитваните образци при изследване за одобряване типа на аудиометрите е 3, като в зависимост от резултатите от изпитване могат да бъдат поискани допълнителни образци.

Раздел XXXVI

Радарни скоростомери Чл. 745. Радарният скоростомер е предназначен за контрол на скоростта на моторните превозни средства чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер.

Чл. 746. (1) Конструкцията на радарния ско-ростомер трябва да позволява да се индивидуализира превозното средство, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече превозни средства, при разминаване или когато радарният скоростомер е монтиран на движещо се превозно средство.

(2) Ако радарният скоростомер не е пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две различни превозни средства пресичат радарния лъч едновременно, но с различна скорост.

Чл. 747. Радарният скоростомер трябва да има устройство, отчитащо ъгъла, под който превозните средства пресичат радарния лъч (ъгъла на въздействие), освен в случаите, когато е предназначен за работа с практически успореден на направлението на трафика радарен лъч (ъгъл на пресичане под 10°).

Чл. 748. Конструкцията на радарните ско-ростомери, работещи без регистриращо устройство, трябва да позволява отчитане на резултатите от измерване от двама оператори едновременно.

Чл. 749. Възлите на радарните скоростоме-ри, изложени на външни въздействия, трябва да са прахои водонепроницаеми след свързването на всички детайли.

Чл. 750. Радарните скоростомери трябва автоматично да изключват неверни резултати, причинени от външни въздействия и смущения, както и такива, предизвикани от промяна на захранващото напрежение извън зададения от производителя обхват.

Чл. 751. (1) Инструкциите (програмите) и запаметените данни трябва да се проверяват най-малко веднъж при всяко включване на радарния скоростомер по методи, удостоверяващи тяхната комплектност.

(2) Всяко несъответствие трябва да възпрепятства по-нататъшни измервания.

Чл. 752. За радарните скоростомери, регистриращи резултатите от измерване, регистрацията трябва да съдържа: 1. датата и времето на измерването; 2. измерената скорост и посоката на движение на превозните средства.

Чл. 753. (1) За радарните скоростомери, конструирани за използване в условия, при които операторът не може да контролира задоволително тяхната работа, производителят трябва да осигури резултатите да са в определените допустими граници.

Чл. 754. (1) Върху радарния скоростомер или върху всяко отделно съставящо го устройство трябва да има неизтриваеми означения за: 1. името на производителя; 2. типа и идентификационния номер на радарния скоростомер.

1. описание на начина на работа с оборудването; 2. схемно описание на основните операции; 3. описание на нормалните работни условия; 4.режими на работа; Чл. 755. (1) Знаците, удостоверяващи резултата от метрологичен контрол, се поставят на видно място върху корпуса на радарния ско-ростомер.

(2) В случаите, когато радарният скоросто-мер е съставен от самостоятелно обособени устройства, знаците се поставят на всяко от тях.

Чл. 756. (1) Максимално допустимата грешка при проверката на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал е ± 1 km/h или ± 1% за скорости над 100 km/h.

Чл. 757. (1) В неработещо състояние радарният скоростомер трябва да издържа без повреда температури от минус 25 °С до 70 °С.

(2) Обхватът на измерване на скоростта трябва да включва най-малко обхвата от 30 km/h до 150 km/h.

Чл. 758. Когато радарният скоростомер е инсталиран в съответствие с инструкцията, той трябва да не допуска измервания в тази част от антенната диаграма, в която вследствие на нерегламентиран ъгъл на пресичане на радарния лъч относителната грешка от измерванията би надвишила ± 2%.

Чл. 759. Радарният скоростомер трябва да може автоматично да извършва проверка поне на нискочестотната си част, на веригите за пренос и обработка на данни и на индикацията при включване, както и по желание на оператора, и да дава индикация за изпълнение на проверката.

Чл. 760. (1) Резултатите, предавани по цифров път, както и съответните електронни и логически схеми и компоненти трябва да бъдат проверявани чрез допълнителни операции.

(2) Всяко несъответствие трябва да блокира процеса на измерване.

Чл. 761. (1) Радарните скоростомери се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 762. (1) Изпитването за одобряване на тип в лабораторни условия включва: 3. предварителен тест на въздействия на електронния блок; 7. тест на надеждност на електронните и логическите компоненти.

Чл. 763. (1) Първоначалната проверка включва: 1. проверка на контролните точки на антенната диаграма; 2. проверка на честотния обхват и стабилността на осцилатора; 3.проверка на точност при измерване на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал; 4. въздействие върху електронния блок; 5.проверка на излъчваната мощност.

Чл. 764. (1) Последващата проверка включва: 1. проверка на контролните точки на антенната диаграма; 2. проверка на честотния обхват и стабилността на осцилатора; 3. проверка на точност при измерване на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал; 4. въздействие върху електронния блок. (2) Последващата проверка се извършва в лабораторни условия. По преценка на проверителя допълнително може да се извърши полеви тест на отделни или на всички радарни скоростомери.

Раздел XXXVII

Анализатори за алкохол в дъха Чл. 765. Анализаторът за алкохол в дъха е предназначен да се използва за определяне концентрацията на етилов алкохол в издишвания от белите дробове въздух.

Чл. 766. Анализаторът за алкохол в дъха трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната допустима грешка без настройване в продължение на 6 месеца след първоначалното му пускане в употреба.

Чл. 767. (1) Анализаторът за алкохол в дъха трябва да извършва измерване само ако взетата проба се приема за представителна по отношение на издишания от белите дробове въздух.

(2) Измерването трябва да спира, ако издишването не е непрекъснато или ако издишаният въздух съдържа въздух от горните дихателни пътища.

Чл. 768. (1) Преди всяко измерване анализаторът за алкохол в дъха трябва да посочва автоматично, че е готов да извърши правилно измерване.

(2) Измерването не трябва да се извършва, ако автоматичната проверка покаже, че то се извършва неправилно.

Чл. 769. (1) Обхватът на измерване на концентрацията на етиловия алкохол трябва да е от 0 mg/l поне до 1,5 mg/l.

(2) Обхватът на измерване на обема на издишания въздух трябва да е от 1,5 l до 4,5 1, с продължителност на издишването от 5 s до 15 s. Чл. 770. (1) Стационарните анализатори трябва да са предназначени да работят в затворени пространства, чиято температура и влажност не се контролират.

(2) Преносими анализатори трябва да са предназначени да работят в отворени пространства със средни климатични условия.

Чл. 771. Стационарните и преносимите анализатори на алкохол в дъха трябва да са предназначени да работят в пространства със значителна или висока степен на вибрации и удари и при атмосферно налягане от 800 hPa до 1040 hPa.

Чл. 772. Влиянието на електромагнитно смущение трябва да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максимално допустимата грешка.

Чл. 773. (1) Анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l.

(2) Анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване в промили „%о" съгласно приложение № 39.

Чл. 774. Максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха трябва да са: 1. ± 0,020 mg/1 — за масова концентрация, по-малка от 0,400 mg/l; 2.± 5% от измерваната концентрация — за масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l; 3. ± 20% от измерваната концентрация — за масова концентрация над 2,000 mg/l. Чл. 775. Скалният интервал трябва да е равен на 0,01 mg/1 — при работни условия, и на 0,001 mg/1 — при метрологично изследване.

Чл. 776. Стандартното отклонение на резултатите от 10 измервания трябва да е: 1. за концентрации, по-малки от 0,400 mg/l— по-малко от 0,007 mg/l; 2. за концентрации, равни или по-големи от 0,400 mg/l и по-малки или равни на 2,000 mg/l— по-малко от 1,75 %; 3. за концентрации, по-големи от 2,000 mg/l— по-малко от 6 %.

Чл. 777. Анализаторите за алкохол в дъха се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 778. За изследване типа на анализаторите за алкохол в дъха се представят 3 образеца.

Чл. 779. (1) Изпитването за одобряване на типа се извършва с парогазови смеси с температура (34 ± 0,5)°С и с номинални стойности на масови концентрации 0,05 mg/l, 0,15 mg/l, 0,25 mg/l, 0,40 mg/l, 0,70 mg/l, 0,95 mg/l, 1,50 mg/l и по-големи, които да покриват най-малко 5 точки от обхвата на измерване.

(2) Парогазовите смеси се получават на изхода на газгенератор от водни разтвори на етилов алкохол съгласно приложение № 39.

(3) Стойността на концентрацията на етилов алкохол в парогазовите смеси трябва да е с разширена неопределеност при коефициент на покритие 2 по-малка от една четвърт от максимално допустимата грешка.

Чл. 780. Първоначалната и последващите проверки се извършват с парогазови смеси най-малко в 3 точки от обхвата на измерване.

Чл. 781. Максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха при последваща проверка са: 1. ± 0,032 mg/l — за масова концентрация, по-малка от 0,400 mg/l; 2.± 8% от измерваната концентрация — за масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l; 3. ± 30% от измерваната концентрация — за масова концентрация над 2,000 mg/l.

Раздел XXXVIII

Диоптрометри Чл. 782. (1) Диоптрометрите са средства за измерване, предназначени за контрол на съответствието на лещите за очила с предписаните рецепти, както и за контрол на правилното монтиране на лещите в рамките за очила.

Чл. 783. (1) Показанията на диоптрометри-те се изразяват в диоптри -D. Диоптърът е рефракция на леща за очила, поставена във въздух, фокусното разстояние на която е равно на 1 m.

(2) Призматичен диоптър е рефракцията на призма, която при ъгъл на най-малкото отклонение на разстояние 1 cm от задната й повърхност отклонява лъча с 1 m. Чл. 784. Основните видове диоптрометри са: Чл. 785. (1) На диоптрометрите трябва да бъдат означени типът, идентификационният номер на производителя или търговската марка и серийният номер на уреда и годината на производство.

Чл. 786. (1) Уредът трябва да позволява измерване направлението на оста на цилиндричните лещи в границите от 0° до 180°. За призмите трябва да е възможно да се определя направлението на оста на основата в границите от 0° до 360°.

(2) За визуалните диоптрометри с непрекъсната индикация диоптричната скала трябва да има стойност на деление не по-голямо от 0,25 D и да позволява отчитане с точност, посочена в приложения №40 и 41. градус.

Чл. 787. (1) За отчитане на призматичната оптична сила стойността на деление не трябва да е по-голяма от 1 А.

(5) Конструкцията на опорния лещов носач не трябва да влияе неблагоприятно върху точността на измерване, предизвиквайки допълнителна грешка.

Чл. 788. (1) Показанията на връхната рефракция и на призматичната оптична сила трябва да се отнасят за една от двете дължини на вълните—зелената живачна линия— Хе = 546,07 nm, или за жълтата хелиева линия — Xd = 587,56 nm.

Чл. 789. Отклоненията на оптичната сила на лещите от номиналните стойности на еталонните лещи при изпитване на диоптрометрите с цифрова индикация не трябва да превишават стойностите в приложения № 42 и 43 за целия обхват на измерване.

Чл. 790. (1) За изпитването на диоптрометри-те еталонните лещи трябва да имат точни стойности, които да са цяло число, кратно на 0,25 D.

(2) Грешката при отбелязване с осовия маркер трябва да не е по-голяма от допуска ± 1° за направлението от 0° до 180° от кръговата скала или за отчитаното направление. Осовият маркер за отбелязване на оптичния център на лещата не трябва да се измества от оптичната ос на диоптрометъра повече от 0,4 mm. Опорната линия за регулиране не трябва да се отклонява от положението успоредно на направлението от 0° до 180° от кръговата скала повече от 1°.

Чл. 791. (1) Грешката при отбелязване с осовия маркер не трябва да е по-голяма от ± 10 за направлението 0° -е180° от кръговата скала или за отчитаното направление.

(2) Осовият маркер за отбелязване на оптичния център на лещата не трябва да се измества от оптичната ос на диоптрометъра повече от 0,4 mm.

(3) Опорната линия за регулиране не трябва да се отклонява от положението успоредно на направлението 0° -е180° от кръговата скала повече от 1°.

Чл. 792. Диоптрометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 793. Първоначалната и последващата проверка включват проверка за: Раздел XXXIX

Измервателни шаблони за определяне нетното количество на предварително опаковани продукти,означени по обем Чл. 794. Измервателните шаблони са предназначени за индиректно определяне нетното количество на продукти, означени по обем, съдържащо се в опаковки, произведени съгласно Наредбата за опаковките, използвани като съдове за определяне на обема на затворените в тях течности, приета с Постановление №41 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 от 2003 г.; изм., бр. 33 от 2003 г.).

Чл. 795. (1) Измервателните шаблони се характеризират с означения за използвания обем, наричан по-нататък „номинален обем".

(2) Скалата на измервателните шаблони се формира от основните деления и от другите означени деления.

Чл. 796. (1) Контурите на измервателния шаблон при необходимост и с включване на затварящото устройство (капачката) трябва да са такива, че шаблонът да се поставя без хлабина на гърлото на бутилката, за която е предназначен, и да се сваля свободно от нея.

Чл. 797. (1) Измервателните шаблони трябва да имат стабилна конструкция и да са изработени прецизно.

(2) Напречното сечение на измервателните шаблони трябва да е с такава дебелина, че при нормални условия на употреба да не предизвиква несигурност по отношение на резултатите от измерване.

Чл. 798. (1) Скалата на измервателния шаблон трябва да е в обемни единици, подходящи за определяне обема на налятата в бутилката течност, когато той е в обхвата на номиналния обем.

Чл. 799. (1) Скалните деления трябва да са със стойности 1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10n мили-литра, при което „n" е положително цяло число, включително нула, с изключение на скалните деления по ал. 2.

(2) Скалата на измервателните шаблони задължително трябва да има специални деления за следните обеми: 1. номинален обем (Vn) на бутилката, за която е предназначен измервателният шаблон; 2. обемите за TU1 и TU2, които са в зависимост от Vn и са посочени в приложение № 44.

Чл. 800. (1) Дължините на скалните деления трябва да са приблизително равни по цялата дължина на скалата и да са най-малко 3 mm и най-много 8 mm.

Чл. 801. (1) Скалните деления на измервателните шаблони трябва да са означени в милилитри или в милиметри. Когато скалните деления са означени в милиметри, на всеки измервателен шаблон трябва да има таблица за превръщане на единиците (на милиметрите в милилитри).

(2) Стойностите на скалните деления трябва да са обозначени с цифри. Цифрите трябва да са нанесени така, че отчитането да е недвусмислено. Местоположението, големината, формата, цветът и контрастът на цифрите трябва да съответстват на скалните деления, към които се отнасят.

Чл. 802.(1) Всеки измервателен шаблон трябва да има означения за: 1. идентификационен знак или име на производителя; 3. системата на затваряне на бутилката, ако има такава, и вида на тази система; 4.номиналния обем Vn , поставено до съответното скално деление; 5. обемите TU1 и TU2, поставени до съответните скални деления; 6. символ ml или mm, поставен в близост до скалното деление; 7.работната температура на течността и ако тя е различна от 20 °С — описание на течността и коефициента на температурно разширение, при което е градуиран измервателният шаблон.

Чл. 803. (1) функцията на градуиране (калибриране) на скалата на измервателния шаблон се построява и установява посредством експериментални измервания на не по-малко от 10 бутилки, избрани така, че да се доближават максимално до средните конструктивни височина и диаметър за нивото, съответстващо на номиналната вместимост на бутилката.

Чл. 804. (1) За измервателните шаблони се допускат само отрицателни грешки, така че отчетеното по шаблона количество може да е само по-малко от действително съдържащото се в бутилката количество. Максимално допустимите отрицателни грешки се нормират в зависимост от номиналния обем Vn съгласно приложение № 45.

(2) Максимално допустимите отрицателни грешки се отнасят за температура 20 °С, ако производителят не е предписал различна от тази температура.

Чл. 805.(1) Обхватът на скалата на измервателния шаблон трябва да съдържа минимален диапазон на измерване, чиято горна и долна граница се определят съгласно приложение № 46 в зависимост от номиналния обем Vn на бутилката, за която е изработен шаблонът.

(2) Нарастванията на обема в границите на обхвата на измерването с количество, съответстващо на удвоената максимално допустима отрицателна грешка, посочена в приложение № 45, трябва да съответстват на повишаване нивото на течността в бутилката, по-голямо или равно на 1 mm.

Чл. 806. Измервателните шаблони се пускат в действие след първоначална проверка.

Чл. 807. (1) Измервателните шаблони се представят за първоначална проверка заедно с бутилката, за която са предназначени, и установената функция на градуиране/калибриране по чл. 845, ал. 1.

(2) Представяните за първоначална проверка измервателни шаблони трябва да носят изискваните от този раздел означения, включително рекламните.

(3) Първоначалната проверка включва: 1. външен оглед на скалата и означенията върху шаблона за съответствие с изискванията на този раздел; 2. проверка за съответствието с максимално допустимите отрицателни грешки.

(4) Съответствието с максимално допустимите отрицателни грешки на измервателните шаблони се проверява задължително за нивата, съответстващи на Vn, Tu1 и Tu2, и най-малко за още две други нива.

РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА КОНТРОЛ НА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ

Раздел I Ред за извършване на контрол на средствата за измерване Чл. 808. Редът за извършване на контрол на средствата за измерване включва: 1. реда за одобряване на типа на средствата за измерване, включително за признаване на одобряването на типа на средствата за измерване и за отмяна на одобряването на типа на средствата за измерване; 2. реда за извършване на първоначална проверка на средствата за измерване; 3. реда за извършване на последваща проверка на средствата за измерване.

Раздел II Ред за одобряване типа на средствата за измерване Чл. 809. Одобряването на типа на средствата за измерване включва: 1. преглед на документите и техническото досие на типа средство за измерване; 2. изследване на типа средство за измерване; 3. оценяване съответствието на типа средство за измерване с техническите и метрологичните изисквания към него; 4. издаване на удостоверение за одобрен тип средство за измерване и вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

Чл. 810. (1) Производителите или вносителите, които пускат на пазара средства за измерване, предназначени за използване в случаите по чл. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), подават заявление за одобряване на типа в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди" (ГД „МИУ") към ДАМТН.

(2) В заявлението за одобряване на типа се посочват: 1. името, адресът, телефонът и факсът на заявителя и името и адресът на производителя на средствата за измерване от внос; 2. наименованието и типът на средството за измерване, компонентите, спомагателното оборудване или допълнителните устройства; 3. фактическото основание за заявяване на типа средство за измерване за одобряване: ново производство или внос; модификация или допълнение на одобрен тип, използване на нови технологии, изтекъл срок на валидност на одобряването на типа; 4. предназначението на средството за измерване; 5. техническите и метрологичните характеристики на типа средство за измерване; 6. годината на производство и идентификационните номера на образците от типа средство за измерване, които ще бъдат представени за изследване.

(3) За одобряване на типа може да се заявява и гама средства за измерване, като в заявлението се посочват техническите и метрологичните характеристики на типовете средства за измерване в гамата.

Чл. 811. (1) Към заявлението за одобряване на типа се прилагат следните документи: 1. техническото досие на типа средство за измерване със съдържание съгласно приложение № 47 на български език, а за тези от внос — и в оригинал; 2. копия от декларации за съответствие, ако средството за измерване подлежи на оценяване на съответствието със съществените изисквания, определени по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите

(ЗТИП); 3. документ за платена държавна такса за преглед на документите на средството за измерване при одобряване на типа.

1. протоколи от изпитвания на средството за измерване; 2. сертификати за изследване на типа средство за измерване, издадени от органи за оценяване на съответствието, получили разрешение по реда на глава трета от ЗТИП; 3. сертификати за одобрен тип, издадени от чуждестранни органи по метрология.

Чл. 812. (1) В срок 30 дни от датата на подаване на заявлението ГД „МИУ" извършва преглед на заявлението, документите и съдържанието на техническото досие, описаните технически и метрологични характеристики на типа средство за измерване и предписаното от производителя предназначение.

Чл. 813. При пълнота и съответствие в представените документи се определят: 1. изпитванията, на които трябва да се подложи типът средство за измерване, в зависимост от методите за контрол съгласно глава втора; 2. лабораториите, които да извършат изпитванията, съгласувано със заявителя; 3. сроковете за представяне на образците от типа средство за измерване в лабораториите на ГД „МИУ".

Чл. 814. Изследването на типа средство за измерване се извършва чрез изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от типа му за установяване на съответствието им с изискванията към тях и работата на средството за измерване при нормални условия на употреба.

Чл.815. (1) Изпитването на средствата за измерване се извършва в лаборатории на ДАМТН и/или в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация" за изпитване на съответните средства за измерване, а в случаите по чл. 27 ЗИ — на място при заявителя.

(2) Когато изпитването се извършва в лаборатории на ДАМТН, заявителят представя образците от типа средство за измерване за изпитване в определения по чл.813, т.3 срок и заплаща държавна такса за изпитването. Когато изпитването се извършва на място при заявителя, заявителят заплаща и разходите за командироване на служителите на ДАМТН.

Чл. 816. (1) Въз основа на резултатите от протоколите за изпитване експерти от ГД „МИУ" изготвят доклад за съответствието на типа средство за измерване с техническите и метрологичните изисквания към него. Експертите, които извършват оценката на съответствието на типа, трябва да са различни от експертите, взели участие в изследването на типа.

(2) В 7-дневен срок от представянето на доклада главният директор на ГД „МИУ" прави мотивирано предложение до председателя на ДАМТН за одобряване на типа или за отказ за одобряване на типа средство за измерване.

Чл. 817. (1) В 7-дневен срок от получаване на предложението на главния директор на ГД „МИУ" председателят на ДАМТН издава удостоверение за одобрен тип или допълнение към удостоверението за одобрен тип или мотивирано отказва одобряването на типа и уведомява заявителя за това.

(2) Удостоверението за одобрен тип съдържа: 1. наименованието и типа на средството за измерване или на гамата средства за измерване; 2. името и адреса на производителя на средството за измерване и на лицето, което е заявило одобряването на типа, ако са различни; 3. номера на удостоверението за одобрен тип и поредния номер от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, под който се вписва типът; 4. датата на издаване на удостоверението за одобрен тип средство за измерване; 5. срока на валидност на одобряването на типа; 6. изображение на знака за одобрен тип. (3) Към удостоверението за одобрен тип се прилагат: 1. описание на типа, което включва предназначението, принципа на действие и техническите и метрологичните характеристики на средството за измерване или средствата за измерване, включени в гамата, и други специфични данни, необходими за идентификация на типа; 2. описание, чертеж или снимка на местата за поставяне на знаците, удостоверяващи резултатите от контрола, и на местата на запечатване (пломбиране) на средството за измерване.

(4) В удостоверението за одобрен тип компоненти, спомагателно оборудване и допълнителни устройства към средствата за измерване допълнително се посочват: Чл. 818. (1) При одобряване на модификация или допълнение към одобрен тип средство за измерване се издава допълнение към удостоверението за одобрен тип.

(2) Допълнението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване съдържа: 1. данните по чл. 817, ал. 2, т.1—5 и ал. 3; 2. описание на извършената модификация или допълнение към типа средство за измерване; 3. техническите и метрологичните характеристики на средството за измерване, които са променени в резултат на извършената модификация или допълнение към типа средство за измерване.

Чл. 819. (1) При ограничено одобряване на типа на средствата за измерване могат да се определят следните ограничения: 1. за броя на средствата за измерване, които се считат от одобрен тип и могат да бъдат пуснати на пазара и/или в действие; 2. за областта на употреба на типа средство за измерване; 3.специални ограничения, произтичащи от използваната технология.

Чл. 820. (1) При прегледа на техническото досие на заявения за ограничено одобряване тип средство за измерване ДАМТН може да извърши проучване за опита на други органи по метрология при метрологичния контрол на заявените за ограничено одобряване на типа средства за измерване.

(2) В случаите по ал. 1 срокът по чл. 812, ал. 1 не може да надхвърля 3 месеца от датата на подаване на заявлението за одобряване на типа.

Чл. 821. В предложението по чл. 816, ал. 2 главният директор на ГД „МИУ" мотивира ограниченията, които предлага да бъдат определени при одобряване на типа.

Чл. 822.При ограничено одобряване на типа на средствата за измерване в удостоверението за одобрен тип се вписват и ограниченията по чл. 819, ал. 1.

Чл. 823. Лицата, които пускат на пазара и/или в действие средства за измерване, чийто тип е ограничено одобрен, са длъжни да уведомяват ГД „МИУ" за мястото на монтажа на всяко средство за измерване.

Чл. 824. (1) Заявлението за признаване одобряването на типа на средството за измерване се подава в ГД „МИУ".

(2) В заявлението по ал. 1 се посочват данните по чл. 810, ал. 2 с изключение на идентификационните номера на образците, както и: 1. номерът на сертификата за одобрен тип, датата на неговото издаване и срокът му на валидност; 2. наименованието и адресът на органа, издал сертификата за одобрен тип; 3. наименованието и номерът на документа, на чиито изисквания съответства типът средство за измерване. (3) Към заявлението се прилагат следните документи: Чл. 825. В срок 30 дни от датата на подаване на заявлението ГД „МИУ" извършва преглед на заявлението, на сертификата за одобрен тип и на техническото досие на типа средство за измерване.

Чл. 826. Въз основа на резултатите от прегледа главният директор на ГД „МИУ" прави мотивирано предложение до председателя на ДАМТН за признаване на одобрения тип или за отказ за признаване.

Чл. 827. В 7-дневен срок от получаване на предложението по чл. 816, ал. 2 председателят на ДАМТН издава удостоверение за признаване на одобрения тип средство за измерване или мотивирано отказва признаването на одобряването на типа и уведомява заявителя за това.

Чл. 828. Удостоверението за признаване на одобрен тип средство за измерване съдържа данните по чл. 817, ал. 2 и 3, както и: 1. номера на сертификата, въз основа на който е извършено признаването на одобряването на типа, датата на неговото издаване и срока му на валидност; 2. наименованието и адреса на органа, издал сертификата за одобрен тип; 3. наименованието и номера на документа, на чиито изисквания съответства типа средство за измерване; 4. изображение на знака за признаване на одобрения тип.

Чл. 829. (1) Заявителят получава удостоверението по чл. 817, ал. 2 или по чл. 827 или допълнението към издадено удостоверение по чл. 818, ал. 2 срещу документ за платена държавна такса за издаването им.

(2) Държавната агенция за метрология и технически надзор при необходимост задържа представените за изследване образци от одобрения тип средство за измерване или части от тях, макети или чертежи, ако в глава трета това е предвидено за съответното средство за измерване. Задържането на образците се отбелязва в удостоверението по чл. 817, ал. 2 или по чл. 827 или в допълнението към издадено удостоверение по чл. 818, ал. 2.

Чл. 830. (1) Одобряването на типа подлежи на отмяна, когато въз основа на резултатите от извършени първоначални и последващи проверки на средствата за измерване и метрологичен надзор са налице основанията по чл. 36, ал. 1 ЗИ.

(2) Отказът за одобряване на типа на средствата за измерване и отмяната на одобряването на типа подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Чл. 831. За срока на валидност на удостоверението за одобрен тип заявителят може да поиска вписване в удостоверението за одобрен тип на изменения в данните по чл. 817, ал. 2, т. 2 при представяне на препис от съдебното решение за вписване на новите обстоятелства в Търговския регистър или на копие от акта за промяна.

Раздел III Ред за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване Чл. 832. В 7-дневен срок от издаване на удостоверението за одобрен тип, на допълнението към удостоверение за одобрен тип или на удостоверението за признаване на одобрен тип средство за измерване ГД „МИУ" вписва типа или модификацията, или допълнението на типа средство за измерване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

Чл. 833. На вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване подлежат одобрените типове средства за измерване, компоненти, спомагателно оборудване и допълнителни устройства към тях, както и типове средства за измерване, чието одобряване е отменено.

Чл. 834. В регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване се вписват данните от удостоверението за одобрен тип по чл. 817, ал. 2, от допълнението към удостоверението за одобрен тип по чл. 818, ал. 2 и от удостоверението за признаване на одобрен тип средство за измерване по чл. 827.

Раздел IV Ред за извършване на първоначална проверка на средства за измерване Чл. 835. (1) Първоначалната проверка на средствата за измерване е изследване за потвърждаване на съответствието им с одобрения тип, когато средствата за измерване подлежат на одобряване на типа, или с техническите и метрологичните изисквания към тях, когато средствата за измерване не подлежат на одобряване на типа.

(2) Първоначалната проверка на средствата за измерване включва: 1. проверка за наличие на означения, табели и знаци от контрол; 2. проверка за съответствие с техническите изисквания и тяхното влияние върху метрологичните характеристики на средството за измерване при нормални условия на употреба; 3. изследване на метрологичните характеристики и максимално допустимите грешки на средството за измерване.

Чл. 836. (1) Първоначалната проверка може да се извършва на един или на повече етапи.

Чл. 837. (1) Когато проверката на средството за измерване е едноетапна и мястото за извършването й не е определено в наредбата, тя се провежда на място, избрано от лицето, което проверява средството за измерване.

Чл. 838. (1) Първоначалната проверка на средства за измерване се извършва по методите, определени в глава втора. Лабораториите на ГД „МИУ" прилагат методики за проверка, утвърдени от председателя на ДАМТН или от определено от него длъжностно лице и публикувани в официалния бюлетин на ДАМТН.

(2) При първоначалната проверка по чл. 42, ал. 1 ЗИ на извадка от партида средства за измерване се прилагат и статистическите методи, посочени в българските стандарти.

Чл. 839. (1) Заявлението за първоначална проверка се подава в регионалните отдели на ГД „МИУ" или пред лицата, оправомощени от председателя на ДАМТН за извършване на първоначална проверка на средствата за измерване.

(2) В заявлението за първоначална проверка на средствата за измерване се посочват: 1. името, адресът, телефонът и факсът на заявителя; 2. наименованието и типът на средствата за измерване; 3. броят и идентификационните номера на средствата за измерване; 4. основните метрологични характеристики на средството за измерване: обхват на измерване, клас на точност или допустимата грешка, разделителна способност и др., ако средството за измерване се пуска на пазара и/или в действие без одобряване на типа; 5. номерът от регистъра на одобрените типове средства за измерване, ако средството за измерване подлежи на одобряване на типа и е от одобрен тип; 6. мястото на монтаж на средствата за измерване, когато типът им е ограничено одобрен при условие за уведомяване за мястото им на монтаж или когато тази наредба изисква първоначалната проверка да се извърши на мястото на монтаж.

(3) За средствата за измерване по чл. 42, ал. 1 ЗИ в заявлението за първоначална проверка допълнително се посочват: 1. името и адресът на органа, извършил първоначалната проверка; 2. директивата на Европейския съюз за съответните средства за измерване, спрямо изискванията на която е оценено съответствието на средството за измерване; 3. датата на извършване на проверката за всеки идентификационен номер средство за измерване; 4. номерата на поставените знаци от първоначална проверка.

Чл. 840. (1) В 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението лицето, което извършва проверката, уведомява писмено заявителя за: 2. еталоните, спомагателното оборудване, консумативите и помощния персонал, необходими за извършване на проверката—в случаите по чл. 27 ЗИ.

Раздел V Ред за извършване на последваща проверка на средствата за измерване Чл. 841.(1) Последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава трета.

Чл. 842. (1) Заявленията за последваща проверка се подават в регионалните отдели на ГД „МИУ" или пред лицата, оправомощени от председателя на ДАМТН за извършване на последваща проверка на средствата за измерване.

(2) Заявлението за последваща проверка на средствата за измерване се съставя по образец, утвърден от главния директор на ГД „МИУ", в който се посочват: 1. името и адресът на заявителя; 2. наименованието и типът на средствата за измерване; 3. данни за извършената предходна проверка: дата, вид на проверката и име на лицето, извършило проверката; 4. фактическото основание за заявяване на проверката; 5.броят и местонахождението на средствата за измерване; 6. мястото на монтаж на средствата за измерване, когато типът им е ограничено одобрен при условие за уведомяване за мястото им на монтаж или когато тази наредба изисква първоначалната проверка да се извърши на мястото на монтаж; 7. метрологичните характеристики: обхват на измерване, клас на точност или допустима грешка, разделителна способност, ако средството за измерване се пуска на пазара и/или в действие без одобряване на типа; 8.предложение за място и време на извършване на проверката в зависимост от срока на валидност на предходната проверка и публикуваната в официалния бюлетин на ДАМТН периодичност на проверка на средствата за измерване.

Чл. 843. (1) Ежегодно до 15 януари регионалните отдели на ГД „МИУ" и оправомощените за последваща проверка лица съставят годишни графици за проверка на заявените средства за измерване и уведомяват заявителите за мястото и времето на проверките.

Чл. 844. Лицата представят средствата за измерване за проверка технически изправни, почистени, комплектувани и придружени с техническо досие — при първоначална проверка, и с инструкция за работа със средството за измерване — при последваща проверка.

Чл. 845. (1) Регионалните отдели на ГД „МИУ" съвместно с кметовете на общини, кметства или райони могат да организират временни проверочни пунктове за извършване на последващи проверки на средства за измерване.

(2) Органите за местното самоуправление съдействат на регионалните отдели на ГД „МИУ" за разгласяване на местоположението и периода на организиране на временния проверочен пункт и видовете средства за измерване, които се проверяват.

ЗНАЦИ ЗА УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОНТРОЛА НА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ Чл. 846. Знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване, са: 1. знак за одобрен тип (приложение № 48); 2. знак за ограничено одобряване на типа (приложение № 49); 3. знак за признаване на одобрен тип (приложение № 50) в случаите по чл. 32, ал. 2, т.1 и ал. 3 ЗИ; 4. знаци за първоначална проверка (приложение № 51); 5. знак за последваща проверка (приложение №52); 6. знак за забрана за употреба на средството за измерване (приложение № 53).

Чл.847. (1) Знаците по чл. 846, т.1 — 5 се поставят, когато при контрола на средството за измерване се установи съответствието му с техническите и метрологичните изисквания към него и/или с одобрения тип.

Чл.848. (1) Когато съгласно глава трета средството на измерване не подлежи на одобряване на типа, се поставя знак съгласно приложение № 55, а в случаите, когато не подлежи на първоначална проверка—знак съгласно приложение №56.

Чл. 849. (1) Знаците се поставят върху всяко средство за измерване на местата, определени в глава трета, и/или в удостоверението за одобрен тип така, че: (2) При проверка на извадка в случаите по чл. 42, ал. 1 ЗИ знаците за първоначална проверка се поставят върху всяко средство за измерване от партидата.

(3) Върху средството за измерване могат да се поставят и други знаци или надписи, при условие че те не водят до объркване със знаците, които удостоверяват резултатите от контрол.

Чл. 850. Носители на знаците могат да бъдат марки за залепване, пломби или релефни или плоски печати.

Чл. 851. Държавната агенция за метрология и технически надзор публикува в официалния си бюлетин индивидуалните номера на знаците за проверка, зачислени на служителите в ГД „МИУ" със заповед на председателя на ДАМТН, и индивидуалните номера на знаците за проверка, зачислени на оправомощените лица в заповедта за оправомощаването им.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Лабораториите на ДАМТН по чл. 815, ал. 1 се акредитират за изпитване на средства за измерване в срок до две години от влизането в сила на наредбата. § 3. В едномесечен срок от обнародването на наредбата ДАМТН публикува в официалния си бюлетин информация за одобрените по реда на отменения ЗИ типове средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, чийто срок на одобряване на типа не е изтекъл към датата на обнародване на наредбата. § 4. (1) В срок до две години от обнародването на наредбата ДАМТН публикува в официалния си бюлетин методиките за проверка на средствата за измерване по чл. 838, ал. 1.

(2) До публикуването на методиките по ал. 1 проверките се извършват по стандартизирани методи или по методики, одобрени по реда на отменения ЗИ, доколкото не противоречат на методите за контрол по глава трета. § 5. Измервателните системи, използвани при автоцистерни в употреба, за които се отнасят изискванията на глава втора, раздел XV, подлежат само на последващи проверки за съответствие с максимално допустимите грешки и могат да се използват, ако са съоръжени с разхо-домери, които отговарят на изискванията на глава втора. § 6. Наредбата се приема на основание чл. 28 от Закона за измерванията.

Виж този материал и приложенията към него в PDF-a на броя