Наредба № 56 от 11 ноември 2003 г. за защита на горите от вредители, болести и други повреди

НАРЕДБА № 56 от 11 ноември 2003 г. за защита на горите от вредители, болести и други повреди

Глава  първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията, редът и начинът за организиране и провеждане на защитата на горите от вредители, болести и други повреди.

(2) Основните задачи на защитата на горите са: 1. установяване появата и разпространението на вредители, болести и други повреди и оценка и мониторинг на въздействието им върху здравословното състояние на горите; 2. разработване на прогнози за поява и развитие на насекомни и др. вредители, болести и повреди; 3. определяне на методи и средства за защита на горите и създаване на организация за борба с вредители, болести и други повреди; 4. разработване на екологични и лесозащитни проблеми, свързани със защитата на горите.

Чл. 2. (1) Министърът на земеделието и горите осъществява държавната политика в областта на защитата на горите от вредители, болести и други повреди.

(5)Лесозащитните станции са юридически лица, специализирани териториални звена за защита на горите към НУГ, които: (6) Организационната структура и дейността на лесозащитните станции се регламентира с правилник, издаден от началника на НУГ.

Чл. 3. (1) Националната комисия по лесозащита е консултативен орган към НУГ, който обсъжда важни проблеми, свързани със защитата на горите.

(2) Националната комисия по лесозащита осъществява следните функции и задачи: 1. дава оценка на здравословното състояние на горите в отделни райони и цялата страна; 2. прави преценка за необходимостта от провеждане на лесозащитни мероприятия и дава препоръки; 3. изказва становища по препаратите и средствата за растителна защита в зависимост от оценката на здравословното състояние на горите, вида и плътността на популациите на вредителите; 4. извършва оценка на проведените лесозащитни мероприятия; 5. извършва обсъждане и приемане на експертни оценки по въпросите на защитата на горите, възложени със заповед на НУГ; 6. обсъжда прогнозата за очакваните нападения от вредители и болести в горите и прави предложения за корекции и приемане; 7. разглежда резултатите от мониторинга на горските екосистеми; 8. участва в разработване на правилници, инструкции и други нормативни актове в областта на защитата на горите; 9. прави предложения за разработване на важни лесозащитни проблеми от национален и регионален характер и приема направените разработки; 10. дава предложения за разработки в научноизследователската и приложната дейност в областта на лесозащитата; 11. участва в разработването и съгласуването на проекти с български и международни организации по защита на горите.

Чл. 4. (1) В държавните гори и в горите, собственост на физически лица, лесозащитните мероприятия се провеждат от ДЛ и ДДивС под методичното ръководство и контрол на лесозащитните станции и регионалните управления на горите.

Глава  втора

НАБЛЮДЕНИЕ, СИГНАЛИЗАЦИЯ И ЛЕСОПАТОЛОГИЧНО ОБСЛЕДВАНЕ

Раздел I

Наблюдение и сигнализация Чл. 5. (1) Наблюденията се провеждат за установяване на здравословното състояние на гората, наличието на насекомни вредители, причинители на болести и повреди, насекомо-ядни птици, полезни насекоми и др.

Чл. 6. (1) При откриване на вредители, причинители на болести и повреди или при установяване на нарастване на разпространението на вредителите, болестите и повредите от по-рано открити такива се попълва сигнален лист (приложение № 1), който се представя в ДЛ и ДДивС.

Раздел II

Мониторинг на горските екосистеми Чл. 7. (1) Екологичният мониторинг на горските екосистеми е комплекс от задачи и методи за наблюдение, събиране на информация, обобщаване и анализ на резултатите, очертаване на тенденциите за състоянието на горите в зависимост от въздействието на отделни екологични фактори на средата и тяхната динамика. (4) Във всяка пробна площ се събира следната информация: 1. физикогеографска и дендрологична характеристика; 2. климатична характеристика и динамика на основните климатични параметри; (5) Информацията по ал. 4, т.3, 4 и 5 е на база изследвания, извършвани по стандартизирани или утвърдени аналитични методи.

Чл. 8. (1) Лесопатологичният мониторинг в стационарните обекти се провежда за проследяване видовия състав, числеността и динамиката на насекомните и други вредители и болести, степента на повреди в горите от тях и за определяне на количествените и качествените показатели на популациите и тенденциите за нарастване или намаляване.

(2) За целите на лесопатологичния мониторинг могат да се използват и феромони. Те биват полови и агрегационни: (3) Лесопатологичният мониторинг в стационарните обекти се провежда от специалистите на лесозащитните станции чрез неколкократно обследване през годината.

Чл. 9. (1) В ДЛ и ДДивС лесозащитните станции определят от 3 до 5 стационарни обекта, представляващи характерни или първични огнища за основните вредители или заболявания.

Чл. 10. (1) В стационарните обекти лесозащитна станция събира информация за: (2) Събраната информация се отразява в сведение по образец (приложение № 3).

Раздел III

Лесопатологично обследване Чл. 11. (1) Лесопатологичното обследване се провежда след констатирано нападение от вредители, болести и други повреди.

(2) При лесопатологичното обследване се установяват: Чл. 12. (1) Лесопатологичното обследване е текущо-оперативно и специално.

(3) На текущо-оперативно лесопатологично обследване подлежат: 1. действащи огнища от насекоми, болести и други повреди; 2. всички площи, в които при наблюденията са установени признаци за нападения от вредители, болести и други повреди; 3. насаждения, в които през предходни години е имало стихийни бедствия—пожари, повреди от сняг и вятър, замърсяване, масово съхнене на дървета и др.; 4. горски разсадници и новосъздадени култури и естествени насаждения, в които са установени повреди по фиданките; 5. временни и постоянни складове за дървени материали и насажденията в съседство с тях.

(4) Специално обследване се провежда при възникване на лесопатологичен проблем за отделна територия или за цялата страна, като: масово съхнене на гори, поява и повреди от нов насекомен или друг вредител или причинител на заболяване и др.

Чл. 13. (1) Лесопатологичното обследване се извършва маршрутно чрез залагане на пробни площи и моделни дървета и др. Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4).

(2) Броят на пробните площи и моделните дървета се определят в зависимост от големината на обследваната гора и вида на вредителя или заболяването. Те не могат да бъдат по-малко от 3 броя пробни площи за обект с размер 1 дка и/или 3—5 броя моделни дървета за обект.

Чл. 14. В началото на всяка година лесозащитната станция провежда задължителен инструктаж на лесовъдите от РУГ, държавните и общинските лесничейства и ДДивС, които ще извършват обследванията през годината.

Чл. 15. (1) В държавните гори и горите, собственост на физически лица, лесопатологично-то обследване се извършва от държавните лесничейства и лесозащитните станции.

3. подробен обзор на хартиен носител.

(5) Регионалните управления на горите обобщават сведенията по вредители, болести и други повреди по държавни лесничейства и по вид собственост на горите, изготвят сведение по образец (приложение № 5*) и в срок до 30 октомври изпращат в лесозащитните станции: 4. обобщен обзор на хартиен носител.

Чл. 16. (1) Регионалните управления на горите извършват контролни проверки на 20 % от обследваната площ от държавните лесничейства в срок до 15 октомври.

Раздел IV

Лесопатологично обследване на по-важните насекомни и други вредители и болести Чл. 17. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по плодовете и семената се провежда от ДЛ, ДДивС и лесозащитните станции в семепроизводствени градини и насаждения, определени за семесъбиране.

(2) Резултатите от обследването и анализа се попълват в сведение по образец (приложение № 6).

Чл. 18. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по листата се провежда еднократно през годината съобразно биологичните особености на вредителя.

(2) Лесопатологичното обследване включва: 1. оценка на разпространението на насеком-ния вредител, размера на повредата и степента на развитие; 2. оценка на здравословното състояние на насаждението и здравословното състояние на вредителя; 3. събиране на материали за анализи (яйца, какавиди, възрастни или ларви); 4. преценка на опасността от обезлистване.

(4) Лесопатологичното обследване се провежда по отделни насекомни вредители и фази от тяхното развитие, както следва: 1. гъботворка - в стадий „яйце", през периода август-октомври на всеки 500 дка се проверяват по 100 дървета за наличие на яйцекуп-чинки; измерва се диаметърът на дърветата и от всеки обект се събират по 10 броя яйцекуп-чинки за анализ с различна големина и от различно изложение, които се изпращат в лесозащитната станция; 2. пръстенотворка-в стадий „яйце", през юни-октомври на всеки 200 дка нападната площ се проверяват 3 броя дървета (може и след отсичане) за наличие на яйцепръстенчета; събират се не по-малко от 10 броя яйцепръстенчета за всеки обект, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ; 3. листоврътки - в стадий „яйце", през януари-февруари за всеки обект от 3-5 броя дървета се вземат по 3 пробни клонки от горната, средната и долната част на короната с дължина 0,5 м и се изпращат в лесозащитната станция за анализ; 4. педомерки-в стадий „възрастно (пеперуда)", през периода октомври-ноември на всеки 300 дка се залагат на 3-5 броя дървета лепливи пояси на височина 1,5 м с широчина 10 см; отношението между уловените женски пеперуди към дължината на лепливия пояс показва степента на нападение (1-2-слабо, над 3-сил-но); резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4); 5. златозадка-в стадий „гъсеница" чрез установяване броя им в зимните гнезда; през есента на всеки 500 дка се проверяват по 100 броя дървета, събират се не по-малко от 10 гнезда с различна големина, изпращат се в лесозащитната станция за анализ; 6. бяла върбова пеперуда-в стадии „яйце-купчинки" и „какавида", през май-юни (I поколение) и август (II поколение), проверяват се не по-малко от 30 броя дървета за наличие на яйцекупчинки, събират се не по-малко от 10 яй-цекупчинки за всеки обект и се изпращат в лесозащитната станция за анализ; 7. дъбова процесионка—в стадий „гъсеница", по паяжинните гнезда през май—юни на 200 дка се проверяват по 100 броя дървета; 10. борови листни оси — в стадий „какавида", през август—ноември на 30 дка се залагат по 1—2 броя пробни площадки по 1 м2, от които се събират всички какавиди на вредителя, поставят се в пликчета по обекти и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 19. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по младите фиданки и дървета се извършва по два начина: 1. по нанесените повреди—проверяват се по 100 броя фиданки на дка; 2. чрез залагане на токсифицирани ловни кори—на 100 дка се залагат по 4—5 броя и се проверяват през 20 дни.

(2) Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4).

Чл. 20. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по стъблата и клоните се провежда в периода от април до октомври по дървесни видове и групи вредители в зависимост от тяхната биология.

(2) Лесопатологичното обследване се извършва: Чл. 21. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по корените се провежда през есента чрез пробни площадки с размери 50/ 50/60 см по 10 броя на дка за разсадници и 2 броя за млади култури. Събраните вредители се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

(2) Степента на нападение се определя по броя на ларвите, приравнени към III възраст, на 1 м2. За резултатите се изготвя сведение по образец (приложение № 10).

Чл. 22. Лесопатологичното обследване на плодове и семена за заразеност с фитопатоген-ни гъби се извършва преди събирането им, по време на съхраняването и задължително преди засяване.

Чл. 23. (1) Лесопатологичното обследване на фиданките в разсадниците за повреди от фитопатогенни гъби се извършва най-малко два пъти годишно през първата половина на лятото и есента: 2. за фиданки—чрез пробни площадки по 1 л.м, представляващи 2% от площта, заета от всеки дървесен вид, разположени диагонално на лехите и парцела.

Чл. 24. (1) Лесопатологичното обследване на култури и насаждения за повреди от фитопа-тогенни гъби се провежда, като се обследват не по-малко от 100 броя фиданки или дървета за всеки 10 дка.

(2) Оценката на здравословното състояние на дърветата и насажденията се извършва по скала (приложение № 8), като се посочва и причинителят на повредата.

Чл. 25. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни вируси се извършва по измененията на цвета на листата или деформацията на органите на растението чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 26. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни бактерии се извършва по повредите, изразяващи се в увяхване, петносване или рак по отделни органи на дърветата, чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 27. Лесопатологичното обследване за повреди от фитонематоди се извършва през периода юли—август, като за стъблените не-матоди се взимат проби за изследване от 5 броя моделни дървета на 10 дка, а за почвените — 6 проби от по 200—300 г почва за всеки 10 дка площ и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 28. Лесопатологичното обследване за повреди от гризачи се извършва през есента и рано напролет чрез залагане на пробни площи с размери 10 х 50 м, по 1—2 броя на 10 дка. В горските разсадници могат да се използват и капани—по 15—20 броя на декар. Определят се видът на гризачите и тяхната численост. Резултатите от обследването се отразяват в дневник по образец (приложение № 4).

Чл. 29. Лесопатологичното обследване за повреди от дивеч се извършва през пролетта, като се обследват не по-малко от 200 броя дървета за младите (до 40 години) и 100 броя за възрастните насаждения. Определят се видът на повредата (прегризване, обелване и др.), нападнатата площ и степента на повредите.

Чл. 30. Лесопатологичното обследване за повреди от висши цветни полупаразитни растения се извършва по наличието на храсти от паразита по дърветата и нанесените повреди, като се обследват не по-малко от 200 броя дървета. Определят се степента на нападение и размерът на повредата по скала (слабо—1—2 броя храсти на дърво, силно—над 3 броя).

Чл. 31. Лесопатологичното обследване за повреди от абиотични и антропогенни фактори се провежда целогодишно. Отчитат се причината, видът и степента на повредата по площ или в куб. м/ха, по скала (приложение № 8) или скалата за повреди в горските разсадници.

Раздел V

Анализи на материали от лесопатологичното обследване Чл. 32. (1) Анализът на яйцата на насекомните вредители се извършва визуално, директно или след предварителна обработка (навлажняване, обезкосмяване, премахване на хориона, отглеждане във фотоеклектори и др.).

Чл. 33. (1) Анализът на ларвите и какавидите на насекомните вредители се извършва визуално, чрез дисекция и доотглеждане в лабораторни условия и/или природни условия.

(4) Очакваното обезлистване за листоврътките се определя чрез: 1. установяване на отношението между броя на излюпените ларви и броя на живите пъпки на клонките на всяко дърво; при 40—50 гъсеници на 100 живи пъпки се очаква 100 % обезлистване; 2. чрез определяне броя на излюпените гъсеници на 100 г листна маса; листната маса на клонките се определя по диаметъра на клонката в долната част (приложение № 12).

Чл. 34. Анализът за диагноза на заболяването на дървесните видове се извършва чрез: 1. макроскопски метод—за определяне вида и характера на заболяването и повредата (инфекциозно или неинфекциозно, равномерно или огнищно), вида, формата и размерите на плодните тела и др. особености; 2. микроскопски метод—за определяне вида на мицела и мицелни образувания, плодни тела и спори и характерни повреди на тъканите; 3. биологичен метод—за определяне причинителя на заболяването чрез отглеждане във влажна камера и изолиране в чиста култура.

Глава  трета

ПРОГНОЗА ЗА НАПАДЕНИЕ ОТ ВРЕДИТЕЛИ, БОЛЕСТИ И ДРУГИ ПОВРЕДИ В ГОРИТЕ Чл. 35. (1) Прогнозата се изготвя въз основа на резултатите от лесопатологичното обследване, лесопатологичния мониторинг в стационарни обекти, анализа на събраните материали и определените количествени и качествени показатели.

(2) Прогнозите биват: годишни, краткосрочни и многогодишни (дългосрочни).

Чл. 36. (1) Годишната прогноза предвижда появяване на насекомни и други вредители, болести и повреди, териториалното им разпространение и степен на нападение в рамките на една година. Тя включва: 1. обобщено сведение за резултатите от лесо-патологичното обследване (приложение № 5*); 2. сведение за резултатите от анализите на събраните материали от лесопатологичното обследване (приложение № 13); 3. сведение за резултатите от лесопатологич-ния мониторинг на стационарни обекти (приложение № 3); 4. сведение за предвидени площи за водене на борба (приложения №14 А и 14 Б); 5. сведение за необходимите растителнозащитни препарати за района на лесозащитната станция (приложение № 15); 6. скица 1:200 000 с обозначения на нападнатите гори от по-важните вредители, болести и други повреди и предвидените мероприятия; 7. обяснителна записка за резултатите от лесопатологичното обследване, данни за стационарните обекти, оценка на климатичната обстановка и обосновка за предвидените мероприятия.

(2) Годишната прогноза се изготвя от лесозащитните станции по РУГ, ДЛ, ДДивС и по собственост на горите в срок до 20 декември.

(3) Лесозащитните станции изпращат на РУГ коригирано сведение за обектите, предвидени за борба по ДЛ, ДДивС и по собственост на горите, включително вида и необходимите количества препарати, в срок до 1 март (приложение № 16).

(4) Годишната прогноза и сведенията към нея се представят в определените срокове и на магнитен носител.

Чл. 37. (1) Краткосрочната прогноза се изготвя за период, по-малък от година.

(2) Краткосрочната прогноза се изготвя от лесозащитните станции и предвижда развитието на вредителя или болестта в определен стадий, популационната плътност, разпространението, степента на нападение и на вредност.

Чл. 38. (1) Многогодишната прогноза се изготвя за период, по-дълъг от година, и предсказва основните тенденции в развитието на на-секомните вредители, болестите и други повреди и промените в здравословното състояние на горите. Изработва се с участието на специалисти от институти, университети, други структури и специализирани териториални звена.

(2) Многогодишната прогноза се изготвя по данни от: 5. изследвания на климата.

Глава  четвърта

МЕТОДИ ЗА ЗАЩИТА НА ГОРИТЕ

Раздел I

Профилактика и карантина Чл. 39. (1) Профилактичните мероприятия са система от дейности и правила—лесовъдски, агротехнически и биологични, осигуряващи предпазване, ограничаване и предотвратяване на появата и развитието на вредители, болести и други повреди.

(2) Профилактичните мероприятия се осъществяват от собствениците на гори и се контролират от НУГ и неговите структури и специализирани териториални звена и включват: 1. правилна агротехника и технология при обработката на почвата и отглеждането на фиданките; 2. използване на здрав и стандартен посевен и посадъчен материал; 3. проверка и установяване на здравословното състояние на посадъчните материали в горските разсадници от лесозащитните станции; резултатите се отразяват в протокол по образец (приложение № 17); 4. правилно съхраняване, опаковане и превозване на фиданките; 5. редовно и навременно отглеждане на културите; 6. селскостопанско ползване от 3 до 5 години на площи, заразени с пънчушка, преди ново залесяване с горскодървесни видове; 7. провеждане навреме на отгледни сечи и недопускане на механични повреди по оставащите след сечта дървета и подраст, почистване на сечищата и поддържане хигиена в гората; 8. провеждане своевременно на санитарни сечи след проверка и съгласуване с лесозащитната станция на план-извлеченията за тях; 9.обелване на иглолистните материали, добивани през периода от 1 април до 30 септември, ако престояват в гората повече от 30 дни след сечта; добитите материали извън този период, ако остават в гората, се обелват до 20 април; Чл. 40. (1) Карантинната дейност се осъществява от отдел фитосанитарен контрол при Националната служба за растителна защита (НСРЗ).

Раздел II

Химична борба Чл. 41. (1) Химичната борба е дейност, при която за унищожаване или ограничаване на насе-комни вредители, причинители на болести, гризачи, дивеч и др. се използват химически вещества, наричани растителнозащитни препарати.

1. много силно и силно отровни — I група — до 100 мг/кг; 2. средно отровни — II група — до 1000 мг/кг; 3. слабо отровни — III група — над 1000 мг/кг.

Чл. 42. (1) Начините на прилагане на пестицидите в лесозащитата са: пръскане, прашене, аерозолно и фумигация.

(2) Прилаганите по-важни формулации на растителнозащитните препарати биват: 1. намокрим прах (ВП/WP), водоразтворим прах (СП/SP); суспензионен концентрат СК (SC); 2. гранулати (Г/G), микрогранули (МГ/Mg); 3. прах за сухо обеззаразяване (ДС/DS); 4. емулсия (Е/Е), емулсионен концентрат (ЕК/EC), емулсионен разтвор (ЕС/ES), водна емулсия (ЕВ/EW); 5. течности (Л/L), формулация за третиране на семена (ЛС/LS), формулация за малообемно пръскане (ЛВ/LW), за ултрамалообемно пръскане (УЛВ/ULW); 6. таблетки (ТВ); 7. продукт, отделящ пари (ВП/VP); продукт, отделящ газ (Г/GE); 8. формулация за мазане.

(3) Върху опаковките инсектицидите се маркират с наклонена червена ивица, фунгицидите—със синя, и хербицидите—със зелена.

Чл. 43. (1) Пръскането е основен способ за приложение на растителнозащитните препарати.

(2) Според големината на капките пръскането бива: 1. аерозолно—при големина на капките до 50 мкм; (3) Според разходната норма—работен разтвор на декар: 1. обикновено (конвенционално) — над 5 л/дка; 2. малообемно (ЛВЛ^) — 1,5 до 5 л/дка; 3. ултрамалообемно (УЛВ/ULV)—0,05 — 0,5 л/дка.

(4) Качеството на пръскането се определя от броя на капките, попаднали върху един квадратен сантиметър от обекта за пръскане (листа, клони и др.). Пръскането е качествено при брой на капките на 1 см2 за: 1. фунгициди — с контактно действие — 50 — 70 бр./см2, със системно действие — 20 — 30 бр./см2; 2. инсектициди — за малообемно и ултрамало-обемно пръскане с контактно действие—50—70 бр./см2, със системно действие — 20 — 30 бр./см2; 3. хербициди — с контактно действие — 50 — 70 бр./см2, със системно действие — 20 — 30 бр./см2.

Чл. 44. Прашене се прилага за обеззаразяване на семена, почва и посеви в горските разсадници.

Чл. 45. фумигация се прилага за обеззаразяване на семена, почва, складове и други помещения, превозни средства и дървени материали. Прилага се ръчно или чрез апликатори.

Чл. 46. Аерозолно прилагане на пестициди се извършва с маслени препарати чрез аерозол-ни генератори.

Чл. 47. Xимичната борба с насекомни вредители и болести се провежда при производство на посадъчни материали в горските разсадници, в горските култури и насаждения, на складирани обли материали, фасонирана и употребена дървесина.

Чл. 48. (1) Xимичната борба в горските разсадници срещу насекомни вредители, немато-ди, гризачи, фитопатогени, плевели и др. се провежда чрез: а) внасяне на препарати в почвата на дълбочина 3—5 см срещу фитопатогени; б) фумигиращи препарати срещу кореногризещи насекоми; в) внасяне на фумигиращи препарати през есента на дълбочина 25—30 см комбинирано срещу насекоми, гъби, нематоди, плевели и др.

Чл. 49. (1) Xимичната борба с вредители в горски култури и насаждения се провежда, когато няма разработени надеждни биологични методи и препарати.

(2) Xимичната борба се прилага чрез назем-но и авиационно пръскане, токсифициране, примамки и намазване, като: а) ограничаване на повредите от дивеч с репеленти, въздействащи върху обонянието и вкуса на животните; б) за предотвратяване на появата на издънки с арборициди; в) за борба с плевелната растителност.

Чл. 50. Условията за прилагане на химически растителнозащитни препарати и средства са: 1. спазване на Наредба № 25 от 1999 г. за условията, начините и реда за прилагане на растителнозащитни препарати и средства в горите на Република България (ДВ, бр. 95 от 1999 г.); 2. да са слабо токсични за човека, домашните животни, дивеч, риба, птици, ентомофауна; 3. прилагане във време, когато най-слабо влияят върху полезната ентомофауна; 4. спазване на разходните норми, определени с регистрацията на препаратите и изискванията на фирмата производител; 5. химичната обработка на нападнатите площи, която се извършва: а) при липса на роса по листата (иглиците); б) при скорост на вятъра не повече от 5 м/сек; в) когато не се очакват валежи 2 — 3 часа след пръскането.

Раздел III

Биологична борба Чл. 51. Биологичната борба е дейност, използваща съществуващите в природата антагонистични взаимоотношения между организмите и бива микробиологична и макробиологична.

Чл. 52. (1) Микробиологичната борба се основава на използването на микроорганизми (бактерии, вируси, гъби и др.), формулирани във вид на препарати, за борба с насекомните вредители и болести в горите.

(2) Условията за съхраняване и използване на биологичните препарати са: 1. съхраняване на сухо място, защитено от пряка слънчева светлина, при температура не по-висока от 32 градуса С и не по-ниска от минус 0,6 градуса С; 2. приготвяне на работните разтвори на биологичните препарати в количество за еднодневна употреба; 3. използване на вода с ph 5,5 до 5,7 за водни разтвори на бактериални препарати.

(3) Биологичните препарати се използват: а) при среднодневна температура над 15 °С; б) при метеорологична обстановка, непредвиждаща поне 6 часа валеж след третирането и влажност на въздуха над 60 % за водни и над 40 % за маслени формулации; в) при развитие на размера на листата над 45% и липса на роса върху тях; г) когато вредителят е в начална фаза на нарастване на числеността и първа — втора възраст; д) скорост на вятъра до 3 м/сек за ултрамалообемните пръскания; е) от височина 10—15 м над върховете на короните.

(4) Биологичните препарати се прилагат основно чрез авиационна техника, с инсталации за ултрамалообемно и малообемно пръскане при брой на капките 20 до 40 на 1 см2 или най-малко една капка на една иглица.

Чл. 53. (1) Макробиологичната борба включва използването на паразитоиди, хищни насекоми и насекомоядни птици.

(2) Паразитоидите се използват и числеността им се увеличава чрез: 1. развъждане в биолаборатории (биофаб-рики); 2. пренасяне от обекти със затихваща в обекти с нарастваща численост на вредителя; 3. подобряване на хранителната им среда (създаване на нектароносни ниви и опазване на нектароносните растения).

(4) Увеличаването на числеността на насе-комоядните птици се осъществява чрез: 1. поставяне на изкуствени гнездилки при спазване на изискванията за размери и форма, място на поставяне (окачване), брой и групиране в насажденията в зависимост от вида на птиците; 2. поставяне и зареждане на хранилки и поилки; 3. запазване на естествените места за гнездене (хралупести дървета и храсти).

(5) Дейността по отглеждане, получаване, разселване и опазване на паразитоидите, хищните насекоми и птици се осъществява от ДЛ под методичното ръководство на лесозащитните станции.

Раздел IV

Механична борба Чл. 54. (1) Механичната борба е дейност, която включва изрязване, изстъргване, събиране и унищожаване на насекомни вредители (в различни фази от тяхното развитие), на плодни тела и повреди от гъби, бактерии и др., ограждане и използване на механични предпазни средства в култури и други обекти срещу повреди от дивеч, улавяне и унищожаване на гризачи и др.

(2) Механичната борба се прилага при слабо нападение от вредители и болести, на ограничени площи или за предпазване на отделни ценни дървета.

Чл. 55. Механичната борба срещу насеком-ните вредители и болести се провежда чрез: 4. привличане и унищожаване на стъблени вредители чрез ловни дървета, ловни кори и др.

Чл. 56. Механичната борба срещу повреди от дивеча се провежда чрез: Чл. 57. Механичната борба срещу гризачи се провежда чрез: 3. разораване и унищожаване на ходовете и гнездата.

Раздел V

Интегрирана борба Чл. 58. (1) Интегрираната борба е комбинация от профилактични, биологични, химични и механични методи за поддържане на ниска плътност на популациите на вредителя или болестта, при която използването на химически препарати е ограничено.

(2) Интегрирана борба срещу насекомни вредители и болести се провежда в определени от държавното лесничейство обекти под методичното ръководство на лесозащитните станции и включва: 1. своевременно провеждане на отгледни и санитарни сечи; 2. разрохкване на почвата и торене; 3. забрана на пашата; 4. засяване или засаждане на нектароносни треви и храсти; 5. окачване на изкуствени гнездилки и поставяне на поилки и хранилки; 6. ограждане на мравуняци и разселване на мравки от род Formica; 7. провеждане на механична борба; 8. провеждане при необходимост борба с биологични препарати; 9. използване ограничено на химична борба.

Глава  пета

ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА БОРБА С НАСЕ-КОМНИ И ДРУГИ ВРЕДИТЕЛИ И БОЛЕСТИ

Раздел I

Технически средства Чл. 59. Техническите средства за наземна борба са: апликатори, напрашвачки, пръскачки и аерозолни генератори: 1. апликаторите са разграфени пластмасови или метални съдове за дозиране, приготвяне и внасяне на препарати; 2. напрашвачки — използват се за прахообразни препарати, имат ограничено приложение; 3. пръскачки — използват се за разпръскване на течни препарати и биват: а) ръчни (механични и електрически); б) гръбни (механични и моторни); в) тракторни (прикачни и навесни); 4. аерозолни генератори—раздробяват работния разтвор под формата на мъгла, биват рек-тивни генератори или аерозолни флакони.

Чл. 60. (1) Техническите средства за авиационна борба са: самолети, вертолети, мотодел-тапланери и системи за разпръскване към тях.

(2) Изборът на техническото средство за провеждане на борбата се определя от големината на обекта, наклона на терена, наличие на авиоплощадки и др.

Чл. 61. (1) Системите за пръскане са конвенционални и специални (за малообемното и ул-трамалообемното пръскане).

(2) Изборът на системата се определя от вида на препарата (химичен, биологичен, воден, маслен).

Раздел II

Организация Чл. 62. Организацията за провеждане на борбата с насекомните вредители, болести и други повреди обхваща: 1. изготвяне от ДЛ, ДДивС на технологичен план за всички обекти, предвидени в приложение № 16, в срок до 20 март; технологичният план се изготвя по образец (приложение № 18) и съдържа: а) нападната площ (местност, отдели); б) вид на вредителя или болестта, степен на нападение и повреди; в) вид на борбата (химична, биологична, механична, интегрирана); г) техническо средство за борба (наземно, авиационно и др.); д) вид на препарата, доза и количество; е) срокове и отговорници за предварителна подготовка, провеждане на борбата и отчитане на резултатите; ж) разположението на определените площадки, от които ще се води борба; з) карта в М 1:10 000 с нанесени обекти за борба; и) необходими средства; 2. вземане на решение за провеждане на лесозащитните мероприятия, предвидени в технологичния план; решението се взема от директора на ДЛ след контролна проверка и съгласуване с лесозащитната станция и РУГ в срок до 15 дни преди провеждане на мероприятието; 3. вземане на решение за провеждане на ави-оборба от комисия, в която участват представители на лесозащитната станция, РУГ, ДЛ, ДДивС и собственика на гората; решението се взема след контролно лесопатологично обследване на терена и се отразява в протокол по образец (приложение № 19); 4. сигнализиране на обектите, определени за борба; извършва се от ДЛ посредством дим-ки, сигнални ракети, флагове, балони и др.; 5. поставяне на табели при работа с химични препарати на входните и изходните пътища към обектите за третиране; 6. уведомяване на общините, кметствата, регионалните служби за растителна защита, регионалните ветеринарномедицински служби и пчеларските дружества и други заинтересувани лица и организации за предстоящо пръскане, за началната и крайната му дата (със срок не повече от 5 дни), за определените обекти за третиране и вида на препарата; извършва се от държавното лесничейство три дни преди началото на мероприятието (Закон за пчеларството, ДВ, бр. 57 от 2003 г.); 7. осигуряване на наземни технически средства за борба чрез пряко договаряне от държавните лесничейства и на авиотехника чрез търг, провеждан от началника на НУГ или упълномощени от него лица; 8. цялостна дейност по контрол на подготовката и провеждането на борбата, в т.ч. калибриране на системите за разпръскване, дозата на препарата, качеството на провеждането на борбата и други от лесозащитната станция; 9. осигуряване на работна ръка, транспорт, средства за връзка (радиостанции), препарати, съдове и прибори за приготвяне на работни разтвори и средства за безопасна работа от държавното лесничейство; броят на полетите, тяхното времетраене и обработените площи се отразяват в дневник; 10. предварително запознаване на летателния състав с обектите за третиране чрез облитане или наземно обхождане.

Раздел III

Отчитане на ефекта от проведената борба Чл. 63. (1) Отчитането на ефекта от борбата с насекомните вредители, болести, гризачи, плевели и др. се извършва от ДЛ, ДДивС и лесозащитната станция с участието на представители на РУГ и собствениците на гори.

(2) Ефектът от борбата се отчита: 1. за химични препарати—2—3 дни след третирането; 2. за химични препарати с хормонално дейс-твие—15—30 дни след третирането; 3. за биологични препарати—7—15 дни след третирането.

Чл. 64. (1) Ефектът от проведената борба по обекти се определя като отношение между броя на вредителите преди борбата и броя на вредителите след провеждане на борбата в проценти.

(2) Ефектът от борбата с листогризещите вредители се отчита чрез моделни дървета и пробни клонки, като: 1. моделните дървета се определят преди третирането и се маркират, за обекти до 300 дка минимум до 3 броя и допълнително за по-големи обекти по едно моделно дърво за всеки 200 дка, като се спазват изискванията за равномерно разположение върху площта; 2. върху пробните клони след третирането се поставят изолационни ръкави с дължина 1 м и диаметър 40—60 см и във всеки ръкав се поставят 50—100 броя гъсеници.

Чл. 65. (1) При заболяванията ефектът от проведената борба се отчита чрез пробни площи, заложени преди провеждането на борбата, обхващащи не по-малко от 100 броя дървета. Оценява се броят на дърветата със и без повреди.

(2) Размерът на повредата (некрози, съхнене, ракови образувания, мани и др.) се определя на 10 до 40 дървета по бална оценка за всяко дърво като среден коефициент на увреждане преди и след борбата.

Чл. 66. В 30-дневен срок след провеждане на борбата за всеки обект комисия от представители на ДЛ, ДДивС, РУГ, лесозащитната станция и собственика на гората съставят протокол по образец (приложение № 20) за отчитане на ефекта.

Раздел IV

Отчитане на проведените лесозащитни мероприятия Чл. 67. (1) Проведените лесозащитни мероприятия се отчитат в края на първото полугодие и края на годината.

(2) Проведените лесозащитни мероприятия през първото полугодие се отчитат, както следва: (3) Годишното отчитане на проведените лесозащитни мероприятия се извършва по следния начин: 1. в срок до 30 декември ДЛ, ДДивС изготвят отчет и го представят в РУГ; 2. в срок до 10 януари РУГ обработва отчетите на ДЛ, ДДивС изготвя обобщен отчет и заедно с отчетите на ДЛ ДДивС го изпраща в лесозащитната станция; 3. в срок до 20 януари лесозащитната станция обработва отчетите на РУГ, изготвя обобщен отчет и го изпраща в НУГ.

(4) Отчетите по ал. 2 и 3 се изготвят по образец и се представят на хартиен и магнитен носител (дискета). Държавните лесничейства и ДДивС изготвят отчета за първото полугодие съгласно приложение № 21, а годишния — съгласно приложение № 22. Регионалните управления на горите и лесозащитните станции изготвят отчетите съгласно приложение № 21.

Чл. 68. (1) Отчетът за проведените лесозащитни мероприятия се състои от две части: обяснителна записка и отчет.

(2) Обяснителната записка съдържа: (3) Отчетът съдържа данни за: 1. проведената авиобиологична борба; 2. проведената авиохимична борба; 3. наземната химична борба; 4. механичната борба; 5. мероприятията за борба с дивеча; 6. санитарните сечи; 7. ефекта на проведената борба; 8. разходите за проведените лесозащитни мероприятия; 9. появата на естествени епизотии по степен и площ; 10. употребените растителнозащитни препарати по вид и количество.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Абиотични увреждания" са видими изменения на тъкани и органи, причинени от елементи на неживата природа (вятър, сняг, ниски и високи температури и др.).

2. „Абсолютна заселеност" е количеството на здравите индивиди от вредителя, средно на един квадратен метър от почвената повърхност, на едно дърво, клон или линеен метър от него.

3. „Активно вещество (= активен ингреди-ент)" е химическа субстанция, която влиза в състава на пестицидите, оказва токсично действие на вредните организми и влияе върху растежа на растенията.

4. „Алергенти" са веществата, предизвикващи раздразнителни реакции при хората.

5. „Антропогенни фактори"-онези фактори на околната среда, чиято същност, интензитет, сила и повторяемост се определят от човешката дейност и се явяват пряк и косвен резултат от нея.

6. „Биотични увреждания" са видимите изменения на тъкани и органи, причинени от живи организми.

7. „Вредители" в лесозащитата са насекомите и другите животински видове, причиняващи стопански или екологично значими нарушения в горите.

8. „Вторично огнище" е концентрирана поява на вредителя или болестта около източника на първичното разпространение (инфекция).

9. „Дезинсекция" е унищожаване на вредни насекоми.

10. „Диапауза" е състояние на дълбок и продължителен физиологичен покой в резултат на адаптация на организмите към сезонната периодичност на абиотичните фактори или определен онтогенетичен стадий, регулиран от вътрешен ритъм.

11. „Ентомофаги" са организми, използващи за храна насекоми или части от тялото им.

12. „Екосистема" е съвкупност от живи организми и окръжаващата ги нежива среда, обединени в единно функционално цяло чрез причинно-следствени връзки между отделните компоненти.

13. „Епизоотия" е масово развитие на инфекциозно заболяване по животни-фитофаги върху определена територия.

14. „Епифитотия" е масово развитие на инфекциозно заболяване, което обхваща представителите на даден вид растение върху определена територия.

15. „Ефективност на растителната защита" е резултатът от прилагането на растителнозащитните мероприятия.

16. „Защита на горите" е комплекс от мероприятия за екологичен и лесопатологичен мониторинг на горските екосистеми, средства, методи и технологии за предотвратяване и намаляване на повредите в горите, причинявани от вредни организми, абиотични фактори и антропогенно въздействие.

17. „Имагиниране (= летеж)" е появата на възрастно насекомо след постембрионалното му развитие.

18. „Каламитет" е масова поява на насеком-ни вредители, свързана с нанасянето на значителни повреди.

37.„Степен на нападение" е показател за определяне нивото на устойчивост или размера на поява на вредни организми. Изразява се в площ от повърхността на листа, плода, стъблото и др. с различна форма и размери или в брой на вредните организми в определен обем или площ.

38. „Степен на повреда" е вредното въздействие върху растенията, изразено в балове или проценти.

39. „Третиране" е разпръскване на разтвор, емулсия или суспензия от препарати или нанасянето им върху обработваните обекти.

40. „феромони" са химически вещества, отделяни от жлези с външна секреция при насекомите, които предизвикват изменения в поведението или във физиологическата реакция на индивидите от същия вид.

41. „Агрегационни феромони" са вещества, отделяни от индивидите на единия или на двата пола за привличане на останалите индивиди към място, подходящо за хранене, копулиране и яйцеснасяне.

42. „Полови феромони" са вещества, отделяни от индивидите за привличане на другия пол с цел сближаване и копулация.

43. „фитопатогенни гъби" са гъби, предизвикващи заболявания на растенията.

44. „фитосанитарна обстановка" е здравословно състояние на растенията в даден район вследствие на абиотични и биотични въздействия.

45. „фитосанитарен контрол" е комплекс от мероприятия за предотвратяване или задържане развитието и разпространението на вредители и болести по растенията.

46. „фитофармацевтични препарати" са активни вещества и препарати, съдържащи едно или няколко активни вещества, предназначени да предпазват растенията и растителните продукти от болести и вредители.

47. „формулация на пестицидите" е смес от едно или повече биологични или химични вещества и инертни съставки с определени физико-химически свойства.

48. „фотоеклектор" е устройство, служещо за изолиране на насекоми след излюпването или имагинирането им благодарение на поведенчески реакции за излизане на светлина.

49. „Хорион" е втора мембрана (обвивка) при яйцата на насекомите.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 72, ал. 4 от Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 79 от 1998 г., бр. 133 от 1998 г.; доп., бр. 26 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 29 и 78 от 2000 г.; доп., бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 79 и 99 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 16 от 2003 г.). § 3. Тази наредба отменя Инструкция № 8 за опазване на горите от вредители, болести и други повреди (ДВ, бр. 36 от 2000 г.). § 4. Изпълнението на наредбата се възлага на началника на Националното управление по горите.

Министър: М. Дикме   Виж приложенията в PDF-а на броя