Двугодишно споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа 2018 – 2019 г.

ДВУГОДИШНО СПОРАЗУМЕНИЕ за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа 2018 – 2019 г.

(Одобрено с Решение № 61 от 1 февруари 2018 г. на Министерския съвет.

В сила от датата на подписването му – 14 февруари 2018 г.)

Подписано от: За Министерството на здравеопазването: Кирил Ананиев – длъжност: министър на здравеопазването

За Регионалния офис на СЗО за Европа: Д-р Жужана Якаб – длъжност: директор на Регионалния офис

УВОД

Настоящият документ представлява Двугодишното споразумение за сътрудничество (ДСС) между Регионалния офис на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и Министерството на здравеопазването на България от името на нейното правителство за двугодишния период 2018 – 2019 г.

Това двугодишно споразумение за сътрудничество 2018 – 2019 г. е приведено в съответствие с Дванадесетата обща работна програма на СЗО за периода 2014 – 2019 г., която е формулирана с оглед на изводите, направени по време на периода, обхванат от Единадесетата обща работна програма. Тя предоставя стратегическа визия на високо ниво за работата на СЗО, определя приоритетите и дава цялостна насока за шестгодишния период, започващ през месец януари 2014 г. Тя отразява трите основни компонента на реформата на СЗО: програми и приоритети, ръководство и управление.

Програмният бюджет на СЗО за 2018 – 2019 г., одобрен от Световната здравна асамблея (СЗА) на 70-та ù сесия, в Резолюция на СЗА WHA 70.5, беше ясно оформен от страните членки, които прегледаха и прецизираха механизмите за определяне на приоритети и петте технически категории и управленската категория, по които е структурирана работата на Организацията.

Двугодишното споразумение за сътрудничество отразява визията на Регионалния офис на СЗО за Европа – „По-добро здраве за Европа“, както и идеите, принципите и ценностите, подкрепящи Европейската политическа рамка за здраве и благосъстояние „Здраве 2020“, приета от Европейския регионален комитет на 62-рата му сесия.

„Здраве 2020“ цели във възможно най-голяма степен да увеличи възможностите за насърчаване на здравето на населението и за намаляване на неравенствата в здравеопазването. Тя препоръчва на европейските страни да разрешат проблемите със здравето на населението чрез цялостен подход на ниво общество и правителство. „Здраве 2020“ подчертава необходимостта от подобряване на цялостното управление на здравеопазването и предлага пътища и подходи за по-равностойно, устойчиво и отговорно развитие на здравеопазването. „Здраве 2020“ е обединяващата политическа рамка на колективните усилия за постигане на новия Дневен ред 2030 за устойчиво развитие чрез насърчаване на приобщаващо и участващо управление, приемане на цялостен подход на ниво общество и правителство, както и стратегическо мобилизиране и използване на ресурсите.

Междусекторният подход на „Здраве 2020“ „Здраве във всички политики“ означава здраве във всички цели за устойчиво развитие на Дневен ред 2030: изпълнението на „Здраве 2020“, допринасяйки към всички цели на Дневен ред 2030, чрез водене и управление на интеграцията на целите за здравеопазването и приоритетни области за действие в процеса на изпълнение на Дневен ред 2030, ще осигури устойчива и благоприятна среда, която ще даде възможност за постигане ЦУР 3 (цели за устойчиво развитие) за добро здраве и благосъстояние за всички и здравните цели във всички останали цели за устойчиво развитие.

ОПИСАНИЕ НА ДВУГОДИШНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Този документ представлява практическа рамка за сътрудничество, която е изготвена в процеса на последователни консултации между националните здравни власти и Секретариата на Регионалния офис на СЗО за Европа.

Програмата за сътрудничество за 2018 – 2019 г. използва като отправна точка процес на планиране за 2018 – 2019 г., „отдолу – нагоре“, предприет заедно със страната. Тази работа е извършена като част от реформата на СЗО в общия контекст, представен от Дванадесетата обща работна програма. Целта на планирането „отдолу – нагоре“ беше да се определят резултатите от сътрудничеството на СЗО със страната по приоритети в здравеопазването през периода 2018 – 2019 г.

Този документ детайлизира програмата за сътрудничество, включително предложени цели и резултати.

Секретариатът на СЗО носи управленска отговорност и е отговорен за програмните бюджетни цели, докато резултатите дефинират възприемането от страните членки на тези цели. Постигането на програмните бюджетни цели е съвместна отговорност на отделната страна членка и на Секретариата. На най-високото ниво от веригата на резултатите крайните резултати допринасят за цялостното въздействие на Организацията, а именно устойчиви промени в здравеопазването на населението, за които допринасят Секретариатът и страните.

Затова постигането на приоритетните резултати, определени в това двугодишно споразумение за сътрудничество, е отговорност както на Секретариата на СЗО, така и на правителството на България.

Документът е структуриран по следния начин: 1. ЧАСТ 1 обхваща въздействието върху здравето, което се очаква да бъде постигнато чрез договорената програма за сътрудничество през 2018 – 2019 г., което ще бъде във фокуса на съвместните усилия на правителството и на Секретариата на СЗО.

Включени са резюмета на програмните бюджетни категории, резултатите, програмните бюджетни цели и резултати, както и начини на осъществяването им. Предвиждат се два способа на осъществяване: – Междудържавен, насочен към общите потребности на страните, като се използват подходи, обхващащи целия регион. Очаква се все по-голяма част от работата да бъде осъществявана по този начин.

– Специфичен за конкретната страна, за крайни резултати, които са строго специфични за потребностите и условията на отделните държави. Това ще продължи да бъде от значение и в много случаи този способ ще бъде избраният начин на осъществяване.

2. ЧАСТ 2 включва раздели за бюджета за двугодишното споразумение за сътрудничество, неговото финансиране и взаимните ангажименти от страна на Секретариата на СЗО и правителството.

УСЛОВИЯ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО

Приоритетите (ЧАСТ 1) предоставят рамка за сътрудничество за 2018 – 2019 г. Програмата за сътрудничество може да бъде преразглеждана или изменяна по време на ДВУГОДИШНИЯ период по взаимно съгласие, когато обстоятелствата налагат необходимостта от промяна.

Програмните бюджетни цели на двугодишния бюджет и договорените резултати за 2018 – 2019 г. могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие в писмена форма между Регионалния офис на СЗО за Европа и правителството в резултат например на промени в здравната ситуация в страната, промени в капацитета на държавата за изпълнение на договорените дейности, специфични потребности, възникнали по време на двугодишния период, или поради промени в капацитета на Регионалния офис за осигуряване на договорените резултати, или поради промени във финансирането. Всяка от страните може да инициира изменения.

След подписването на двугодишното споразумение за сътрудничество Министерството на здравеопазването ще потвърди/определи национален координатор и национални технически координатори. Националният координатор ще бъде отговорен за цялостното изпълнение на двугодишното споразумение за сътрудничество от страна на Министерството и редовно ще осъществява връзка с всички национални технически координатори. Представителят на СЗО и ръководител на Офиса на СЗО в страната (РСО) ще бъде отговорен за изпълнението на двугодишното споразумение за сътрудничество от страна на СЗО. Работният план на двугодишното споразумение за сътрудничество, включително планираните програмни бюджетни цели, резултати и графикът за прилагането им, ще бъдат съгласувани по съответния ред. Изпълнението ще започне в началото на двугодишния период 2018 – 2019 г. Регионалният офис ще осигури възможно най-високо ниво на техническа помощ за страната, като съдейства чрез Офиса на СЗО в страната или чрез други начини в страната. Цялостната координация и управлението на работния план на двугодишното споразумение за сътрудничество е отговорност на Ръководителя на Офиса на СЗО в страната.

Разпределението на бюджета на СЗО за двугодишния период показва очакваните разходи за постигане на планираните цели и резултати, предимно на национално ниво. Въз основа на резултатите от диалога относно финансирането на СЗО то ще бъде получено както от корпоративните ресурси на СЗО, така и от всякакви други ресурси, мобилизирани чрез СЗО. Тези средства не следва да се използват за субсидиране или запълване на недостига от финансиране в здравния сектор, за добавки към заплати или за закупуване на консумативи. Закупуването на консумативи и дарения в рамките на операции в отговор на кризи или като част от демонстрационни проекти ще продължат да се финансират чрез допълнителни механизми в съответствие с правилата и регламентите на СЗО.

Средствата за техническия и управленския персонал на СЗО в Регионалния офис и в офисите, разпределени на географски принцип (ОГП), както и приносът на Офиса на СЗО в страната за предоставяне на планираните цели и резултати не са отразени в посочения бюджет и по тази причина цифрите са значително под реалната стойност на подкрепата, която ще бъде предоставена на страната. Тази подкрепа излиза извън рамките на посочения бюджет и включва техническа помощ и друг принос от Централата на СЗО, Регионалния офис, ОГП и нефинансиран принос от офисите на СЗО в държавите. Бюджетът и евентуалното финансиране, включени в това споразумение, са средства на Организацията, предназначени за сътрудничество на Регионалния офис в рамките на работния план за страната.

Стойността на приноса на правителството, различна от тази, предоставена посредством Секретариата на СЗО – не е изчислена в двугодишното споразумение за сътрудничество.

Следва също да се отбележи, че това двугодишно споразумение за сътрудничество е отворено за по-нататъшно развитие и финансиране от други източници, които да допълнят съществуващата програма или да въведат дейности, които не са били включени на този етап.

По-конкретно, Регионалният офис на СЗО за Европа ще подпомага координацията с Централата на СЗО, за да се подобри максимално ефективността от участието на страната в духа на принципа „Единна СЗО“

ЧАСТ 1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ЗА 2018 – 2019 Г.

1.1. Анализ на здравната ситуация

България е страна с около 7,2 милиона души и е член на Европейския съюз (ЕС) от 2007 г. Днес България е изправена пред две взаимносвързани предизвикателства – повишаване на производителността и справяне с проблемите, свързани с бързата демографска промяна в страната. През последните 14 години средният процент на детска смъртност (6,6 на 1000 живородени през 2015 г.) 1 е намалял почти наполовина, но все още е два пъти по-висок от средния за Европейския съюз. Увеличението от 2,9 години за мъжете и 3,6 години за жените доведе до очакваната продължителност на живота 71,4 години за мъжете и 78,7 за жените през 2013 г.

1 Източник: Регионален офис на СЗО за Европа – Европейско здраве за всички – е-база данни.

Честотата на туберкулозата в България е намаляла с 38 % между 2000 и 2014 г. на общо 25,3 на 100 000 население. Честотата на ХИВ в България се е увеличила 5,7 пъти между 2000 и 2014 г. Въпреки това увеличение честотата на ХИВ (3,4/100 000) остава в съответствие със средната стойност за ЕС13 (3,5/100 000) и значително под средното за региона (13,7/100 000). Степента на ваксиниране срещу морбили се е увеличила от под 90 % през 2000 г. до 93 % през 2014 г.

Както и в ЕС13 и в региона като цяло честотата и разпространението на раковите заболявания в България са се увеличили бързо. Между 2000 г. и 2013 г. увеличението на разпространението (55 %) е по-голямо от честотата (44 %). Основните причини за смърт са: заболявания на кръвоносната система, злокачествени новообразувания, външни причини за нараняване и отравяне и заболявания на дихателната система.

Националната програма за развитие (НПР) 2020 и Националната здравна стратегия (НЗС) 2020 са двата основни политически документа, които организират обществените усилия за по-добро здраве и растеж в България. НПР 2020 признава, че най-ценният капитал на една страна са хората с техните знания, умения, способности, здравеопазване и култура. Политиките на правителството се съсредоточваат върху образованието, включително прилагане на стратегии за учене през целия живот, както и подобряване на качеството на работната сила. Обединяването на принципи и дейности за общественото здраве в цялото общество и участието на други сектори (Здраве във всички политики) е ключова предпоставка за подобряване на здравето на населението и гражданите.

България е постигнала значителен напредък в здравето на населението, по-специално от 1990 г. насам. Въпреки очевидното подобряване на цялостното здравословно състояние на страната обаче все още има предизвикателства в много области, свързани със заразни и незаразни болести. Докато смъртността при всички възрасти и преждевременната смъртност намаляват, променливите нива на смъртност от рак и заболявания на храносмилателната система обикновено се увеличават. Последните тенденции показват модел на общо увеличение на разпространението на ХИВ инфекцията в България, въпреки че все още е много по-ниско от средното за Европейския регион на СЗО. За да може България да постигне здравословно състояние, подобно на най-добрите в региона, тя ще трябва да приеме многосекторен подход, който да засилва сътрудничеството между основните заинтересовани страни в гражданското общество и правителството. Страната е демонстрирала истинска ангажираност за подобряване на здравето на населението и е привела в съответствие наскоро приетата Национална здравна стратегия 2020 с Европейската рамка на политиката за здравето 2020. Тази ангажираност има потенциала за подобряване на здравния профил на страната през следващите години.

1.2. Приоритети за сътрудничеството 1.2.1. Програма „Здраве 2020“ и „Дневен ред 2030“ в България

През 2015 г. Парламентът в България прие Националната здравна стратегия (НЗС) за периода 2020 г. НЗС е насочена към трите приоритетни области на действие и е в съответствие със Здраве 2020: 1) Създаване на условия за здраве за всички през целия живот; 2) Развитие и управление на справедлива, устойчива и ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултати; 3) Укрепване капацитета на общественото здравеопазване.

България е насърчена да предприеме инициатива с подкрепата на службите на ООН, за да интегрира и Дневния ред за устойчиво развитие в националния процес на планиране. Дейностите в тази насока са започнали и ще се изпълняват на няколко етапа, като се започне със: приоритизиране на целите за устойчиво развитие; локализиране на целите и избор на местни показатели, както и разработване на план за изпълнение на целите за устойчиво развитие. Офисът на СЗО в страната ще предоставя подкрепа за изпълнението на Цел 3 и ще участва изцяло в работата на всички други свързани области, особено Цел 4: Качество на образованието, Цел 8: Достоен труд и икономически растеж, и Цел 10: Намаляване на неравнопоставеността.

Напредъкът в изпълнението на НЗС е отбелязан най-вече от развитието на здравната система, включително, но без да се ограничава до подобряване на достъпа за хора с увреждания и хора на възраст над 65 години до социално приобщаване и здравеопазване; подкрепа на спешните отделения в окръжните многопрофилни болници, за да се развие капацитетът за спешна медицинска помощ; подобряване на професионалния капацитет на лекарите в обучението и специализацията; повишаване на ефективността и ефикасността на публичната администрация и съдебната система и предоставяне на качествени административни услуги, включително модернизация на институциите в областта на социалното приобщаване, здравеопазването, равни възможности и недискриминация и условия на труд.

Министерството на здравеопазването и СЗО организираха среща на заинтересованите страни от различни сектори през юни 2017 г. По време на срещата бяха обхванати тези аспекти: локализиране на целите за устойчиво развитие в България с акцент върху „Здраве 2020“ като средство за прилагане на национално ниво на новия Дневен ред 2030 за устойчиво развитие; обединяване на програмата в национални, поднационални и местни планове за развитие и впоследствие в бюджетни разпределения, както и включване на целите за устойчиво развитие в програмите на правителството до 2020 г. и съответните секторни стратегии, планове и програми.

Междинният преглед на Националната здравна стратегия 2020 г. и нейният План за действие се препоръчват като възможност за: преглед на постигнатото и къде се намира страната. Анализите трябва да обхващат показателите на „Здраве 2020“ и целите и задачите на целите за устойчиво развитие. В допълнение тя ще даде възможност за оценка на рисковете и ограниченията за изпълнение, определени от НЗС: политическа и обществена подкрепа, социално-икономическо положение, управление на здравната система, регулаторна динамика, международно сътрудничество, финансиране, човешки ресурси и образование.

1.2.2. Връзка на двугодишното споразумение за сътрудничество с националните и международните стратегически рамки за България

Това двугодишно споразумение за сътрудничество за България подкрепя реализацията на Националната програма за развитие (НИР) 2020 и Националната здравна стратегия (НЗС) 2020. Това двугодишно споразумение за сътрудничество вече е определило съответните ключови цели и показатели на целите за устойчиво развитие и подкрепя реализацията на горните цели в сътрудничество със службите на ООН, ЕК, Световната банка и други партньори, които присъстват в страната.

1.2.3. Програмни приоритети за сътрудничество

Програмата за сътрудничество за периода 2018 – 2019 г., както е описано подробно в Приложението, се основава на специфичните за страната потребности, а регионалните и глобалните инициативи и перспективи на СЗО са взаимнодоговорени и избрани в отговор на загрижеността за общественото здраве и продължаващите усилия за подобряване на здравния статус на населението на България.

Програмните бюджетни цели и резултати подлежат на допълнителни изменения, както е предвидено в условията за сътрудничеството на двугодишното споразумение за сътрудничество.

За всяка програмна бюджетна цел е предоставена връзка към съответните цели за устойчиво развитие и целите на „Здраве 2020“

ЧАСТ 2. БЮДЖЕТ И АНГАЖИМЕНТИ 2018 – 2019 Г.

2.1. Бюджет и финансиране

Общият бюджет на двугодишното споразумение за сътрудничество за България е 183 330 щатски долара. Всички източници на средства ще бъдат използвани за финансиране на този бюджет.

В съответствие с резолюция на Световната здравна асамблея WHA70.5 след диалог за финансиране Генералният директор ще оповести разпределението на наличните средства, след което Регионалният директор може да вземе предвид разпределението на средства за Регионалния офис за двугодишните споразумения за сътрудничество.

Стойността на приноса на СЗО се простира отвъд посочените парични суми в този документ, тъй като включва техническа помощ и други вложения от Централата на СЗО, Регионалния офис, ОГП и представителства в страната. Секретариатът на СЗО, като част от годишния и двугодишния си доклад за изпълнение на бюджета на програмата на Регионалния комитет, ще включи оценка на действителните разходи на програмата за страната, в това число, в количествено отношение, пълната подкрепа, предоставена на страните от Регионалния офис, в допълнение към сумите, пряко бюджетирани в работни планове на отделните държави.

2.2. Ангажименти

Правителството и Секретариатът на СЗО съвместно се ангажират да работят заедно, за да мобилизират допълнителни средства, необходими за постигане на резултатите, на целите на програмния бюджет и постиженията, определени в това двугодишно споразумение за сътрудничество.

2.2.1. Ангажименти на Секретариата на СЗО

СЗО се съгласява да предостави, в зависимост от наличието на финансови средства и нейните правила и разпоредби, целите и резултатите, определени в това двугодишно споразумение за сътрудничество. Отделни споразумения ще бъдат сключвани за всякакви субсидии за местни разходи или директни вложения за финансово сътрудничество по време на изпълнението.

2.2.2. Ангажименти на правителството

Правителството се ангажира с необходимите процеси по формулиране на политиката и стратегията и изпълнението, и с осигуряването на персонал, материали, консумативи, оборудване и местни разходи, необходими за постигане на резултатите, определени в двугодишното споразумение за сътрудничество.

СПИСЪК СЪС СЪКРАЩЕНИЯ

Общи съкращения

ДСС – Двугодишно споразумение за сътрудничество

ОС – Офис в страната

EURO – Регионален офис на СЗО за Европа

HWO – Ръководител на Офиса на СЗО в страната

НПР – Национален план за развитие

НЗС – Национална здравна стратегия

ПБ – Програмен бюджет

ЦУР – Цели за устойчиво развитие

СЗА – Световна здравна асамблея

Технически съкращения

САН – здравно развитие на деца и подрастващи

EVIPNet – СЗО Мрежа, свързана с разработване на здравни политики, основани на доказателства

НК – национален координатор

НЗБ – незаразни болести

НПО – неправителствена организация

Е – извънредни ситуации

Приложение