Постановление № 55 от 16 април 2018 г. за предоставяне на консулска закрила и участие в мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Европейския съюз в трети държави от задграничните представителства на Република България

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 55

ОТ 16 АПРИЛ 2018 Г. за предоставяне на консулска закрила и участие в мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Европейския съюз в трети държави от задграничните представителства на Република България

На основание чл. 7а от Закона за нормативните актове

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С настоящото постановление се определят: 1. условията и редът за предоставяне на консулска закрила на непредставените граждани на Европейския съюз в трети държави; 2. условията и редът за предоставяне на финансова помощ на непредставените граждани на Европейския съюз в трети държави; 3. необходимите мерки за координация и сътрудничество, за да могат непредставените граждани на Европейския съюз, намиращи се на територията на трета държава, в която няма представителство на тяхната държава членка, но има задгранично представителство на Република България, да упражняват по-лесно своето право на закрила, установено в чл. 20, параграф 2, буква „в“ от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2) Държава – членка на Европейския съюз, не е представена в трета държава, когато: 1. не разполага с посолство или консулство, установени постоянно в третата държава; 2. не разполага с посолство, консулство или почетен консул в тази държава, които действително да са в състояние да предоставят консулска закрила в даден случай.

Чл. 2. (1) Непредставен гражданин е всеки гражданин, който не е български гражданин и притежава гражданство на държава – членка на Европейския съюз, която не е представена в трета държава.

(2) Непредставен е и този гражданин на Европейския съюз, който поради обективни обстоятелства не може безопасно за своето здраве да потърси и да получи консулска закрила от: 1. представителството на своята държава членка; 2. представителството, което представлява постоянно неговата държава членка; 3. представителството на държава членка, която споделя отговорност за предоставяне на консулска закрила на неговите съграждани при условията на сключена практическа договореност между представителствата на държавите – членки на Европейския съюз, в съответната трета държава.

(3) Непредставен е и този гражданин на Европейския съюз, който притежава гражданство на повече от една държава членка, ако нито една от тези държави членки не е представена в съответната трета държава.

Чл. 3. (1) Всеки непредставен гражданин на Европейския съюз има право да заяви търсената от него консулска закрила към българско задгранично представителство в съответната трета държава.

(2) В случаите, в които гражданин на друга държава членка поиска консулска закрила от българско задгранично представителство, но в същата държава има и представителство на неговата държава на гражданство, исканото съдействие или закрила се предоставят след консултация и получаване на положително становище от това представителство.

Чл. 4. Непредставените граждани на Европейския съюз имат право да получат консулска закрила в същата степен и при същите условия като закрилата, която би била предоставена от задгранични представителства на Република България на българските граждани.

Чл. 5. (1) Заявителят, който търси консулска закрила, трябва да докаже, че е гражданин на Европейския съюз чрез представяне на паспорт или лична карта на гражданин на Европейския съюз.

(2) Ако заявителят не e в състояние да представи паспорт или лична карта, гражданството може да бъде доказано с други възможни средства, като при необходимост задграничното представителство на Република България отправя запитване до държавата на гражданството на лицето за потвърждаване на неговата самоличност.

Чл. 6. Обхватът на предоставяната консулска закрила, посочена в чл. 3, включва оказване на закрила в същата степен и при същите условия като закрилата, която би била предоставена от задграничните представителства на Република България на българските граждани, включително в следните ситуации: 1. арестуване или задържане; 2. жертва на престъпление; 3. тежка злополука или тежко заболяване; 4. смърт; 5. помощ и репатриране при извънредна ситуация; 6. нужда от временни документи за пътуване съгласно Решение 96/409/ОВППС на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета от 25 юни 1996 г. относно утвърждаването на временен документ за пътуване (OB, L 363, 20.12.2006 г., стр. 422 – 423); 7. други видове консулска закрила в съответствие с местното законодателство в приемащата трета държава.

Глава втора

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛСКА ЗАКРИЛА НА НЕПРЕДСТАВЕНИТЕ ГРАЖДАНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Раздел I

Условия и ред за предоставяне на консулската закрила Чл. 7. (1) Когато българско задгранично представителство е уведомено или получи искане за консулска закрила от лице, което твърди, че е непредставен гражданин, задграничното представителство на Република България следва своевременно да осъществи връзка и да извърши консултация с държавата членка, чийто гражданин е лицето, или ако е целесъобразно, с компетентното посолство или консулство на съответната държава членка, като предостави цялата имаща отношение информация, с която разполага, включително относно самоличността на засегнатото лице, и възможните разходи за консулска закрила. Държавата – членка на Европейския съюз, чийто гражданин е непредставеният гражданин, отговаря за всички необходими контакти с членове на семейството и други близки лица или органи.

(2) За осъществяване на връзка и извършване на консултация се използва информацията, предоставена от държавите членки, намираща се на интернет страницата на Европейската служба за външна дейност, или чрез компетентното посолство или консулство на съответната държава членка.

(3) Министерството на външните работи на Република България предоставя информация на Европейската служба за външна дейност относно определеното звено за контакт.

(4) Освен в случаите на кризисни ситуации консултацията по ал. 1 се извършва, преди да се предостави помощта. Тази консултация следва да даде възможност на държавата членка, чийто гражданин е лицето, да поиска заявлението или случаят да ù бъде прехвърлен, за да предостави самата тя консулската закрила.

(5) В случай на нужда от допълнителна информация по разглеждан случай от Министерството на външните работи или от компетентното задгранично представителство на Република България цялата необходима информация следва да се изиска от държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин.

(6) В случай на искане от държавата членка заявлението или случаят на съответния гражданин да се пренасочи към неговата собствена държавата членка, за да се предостави консулска закрила от държавата членка, чийто гражданин е лицето, в съответствие с националното право или с националната практика задграничното представителство на Република България се отказва от случая веднага, след като държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, потвърди, че предоставя консулска закрила на непредставения гражданин.

(7) В случаите, когато е сключена практическа договореност дадена държава членка да може да представлява друга държава членка за споделяне на отговорностите за предоставяне на консулска закрила на непредставени граждани, българско задгранично представителство, от което непредставеният гражданин търси консулска закрила и което не е посочено като компетентно по силата на конкретна действаща договореност, прави необходимото заявлението на гражданина да бъде пренасочено към съответното посолство или консулство, освен ако това не би засегнало консулската закрила, по-специално, ако спешността на въпроса изисква незабавни действия от замоленото българско задгранично представителство.

(8) В случаи на сключване на практически договорености между Република България и държава – членка на Европейския съюз, за предоставянето на консулска закрила на непредставени граждани Министерството на външните работи на Република България уведомява Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност за всяка такава договореност.

Чл. 8. Всички постъпващи индивидуални искания за закрила, помощ или съдействие от граждани на Европейския съюз, които не са български граждани, се изпращат до Министерство на външните работи на Република България, в това число такива, които са били отправени до почетните консули на Република България в съответната трета държава.

Раздел II

Процедура по предоставяне на финансова помощ Чл. 9. (1) Предоставянето на финансова помощ се осъществява при условията и по реда, по който те се предоставят от българските задгранични представителства на българските граждани, пребиваващи в съответната трета държава. Освен в случай на кризисна ситуация никакъв разход за консулска закрила в полза на непредставен гражданин на Европейския съюз не може да бъде извършен без разрешението на компетентните органи на държавата на гражданство на непредставения гражданин.

(2) Задграничните представителства на Република България могат да извършват разходи за осъществяване на консулска закрила само след получаване на изрично разрешение от Министерството на външните работи на Република България.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат в случаите на оказване на консулско съдействие или закрила при кризисни ситуации.

(4) Непредставените граждани се задължават да възстановят на държавите членки, чиито граждани са, разходите за консулска закрила при същите условия като гражданите на оказващата помощ държава членка посредством подписването на гаранция за възстановяване на разходи съгласно приложения № 1А и 1Б. (5) От непредставените граждани се изисква да поемат задължение да възстановят единствено онези разходи, които при същите условия би трябвъдало тда бъдат поети от гражданите на оказващата помощ държава членка.

(6) Министерството на външните работи, от името на Република България в качеството на оказваща помощ държава, следва да поиска в тримесечен срок от извършването им възстановяване на извършените разходи за консулска закрила от държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, посредством стандартния формуляр, съгласно приложение № 2.

(7) Граждани на Република България, които в качеството им на непредставени граждани на Европейския съюз са получили консулска закрила, са длъжни да възстановят при поискване на Министерството на външните работи на Република България равностойността на направените разходи за консулска закрила в качеството им на непредставени граждани на Европейския съюз.

(8) Възстановяването на разходите за консулска закрила следва да се извърши в тримесечен срок от получаването на искането за възстановяване на извършените разходи. Дължимите суми се възстановяват по банковата сметка на Министерството на външните работи на Република България. Разходите за консулска закрила, които не са възстановени от страна на граждани на Република България, които в качеството им на непредставени граждани на Европейския съюз са получили консулска закрила, в тримесечен срок от получаването на искането за възстановяване на извършените разходи от оказващата помощ държава членка, се събират по общия ред.

Чл. 10. Когато консулската закрила, предоставена на непредставен гражданин на Европейския съюз в случай на арест или задържане, включва необичайно високи, но необходими и оправдани разходи, свързани с пътуване, настаняване или превод за осъществяване на консулска закрила от задграничните представителства на Република България, Министерството на външните работи от името на Република България в качеството на оказваща помощ държава следва да поиска в тримесечен срок от извършването им възстановяване на тези разходи от държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, посредством стандартния формуляр съгласно приложение № 2.

Чл. 11. (1) При предоставяне на консулска закрила при кризисни ситуации Министерството на външните работи от името на Република България в качеството на оказваща помощ държава може да поиска от Министерството на външните работи на държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, в тримесечен срок от извършването им възстановяване на тези разходи от държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, посредством стандартния формуляр съгласно приложение № 3.

(2) В случай че задгранично представителство на Република България е оказало консулска закрила при кризисни ситуации, Министерството на външните работи може да поиска от името на Република България възстановяване на разходите дори ако непредставеният гражданин не е подписал гаранция за възстановяване в съответствие с чл. 9, ал. 4. Това не представлява пречка за държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, да поиска от него възстановяване на извършените разходи въз основа на национални правила.

(3) Оказващата помощ държава членка може да поиска от държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, да възстанови тези разходи на пропорционална основа, като общата стойност на направените разходи се раздели на броя на подпомогнатите граждани.

(4) Когато оказващата помощ държава членка е получила финансова подкрепа по линия на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, финансовото участие на държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, се определя след приспадане на финансовото участие на Европейския съюз.

Чл. 12. (1) В определените случаи от нужда от временни документи за пътуване съгласно Решение 96/409/ОВППС на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 25 юни 1996 г. относно утвърждаването на временен документ за пътуване (OB, L 363, 20.12.2006 г., стр. 422 – 423) българските задгранични представителства следва да издават на непредставените граждани на Европейския съюз, които не са български граждани, временни документи за пътуване по реда на чл. 28 от Правилника за издаване на българските лични документи във връзка с чл. 13, ал. 3, т. 5, ал. 4 и 5 от Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси.

(2) Самоличността на лицата по ал. 1 се потвърждава от най-близкото задгранично представителство на непредставената държава членка или от това, което е акредитирано за съответната трета държава.

Глава трета

КООРДИНАЦИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА КОНСУЛСКАТА ЗАКРИЛА НА НЕПРЕДСТАВЕНИ ГРАЖДАНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ТРЕТИ ДЪРЖАВИ Чл. 13. (1) Задграничните представителства на Република България следва да осъществяват необходимите контакти с делегациите на Европейския съюз в третите държави, както и да действат в сътрудничество и координация с посолствата и консулствата на държавите членки с оглед на сътрудничеството и координацията на местно равнище в случаи на кризисни ситуации.

(2) Задграничните представителства на Република България в трети държави следва да участват и в провежданите срещи на местно консулско сътрудничество и да информират Министерството на външните работи на Република България относно практическите договорености по прилагането на достъпа до консулска закрила и други договорености, както и прилагането на сключените практически договорености за споделяне на отговорностите за предоставянето на консулска закрила на непредставените граждани.

(3) Задграничните представителства на Република България в трети държави участват в изготвянето и координирането на плановете за реагиране при извънредни обстоятелства на местно равнище, като предоставят за включване нужната информация относно непредставени граждани. Задграничните представителства на Република България в трети държави следва да са наясно с информацията относно мерките за готовност за реагиране при кризи и ако е необходимо, да участват в прилагането им.

Чл. 14. (1) При прилагането на разпоредбите на настоящото постановление не се засягат консулските отношения между държавите членки и трети държави, по-специално техните права и задълженията, произтичащи от международни обичаи и споразумения, и по-специално Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г., която държавите членки прилагат в съответствие с правото на Европейския съюз.

(2) Действията по предоставяне на консулска закрила от българските задгранични представителства следва да бъдат извършвани при спазване на разпоредбите на чл. 8 от Виенската конвенция за консулските отношения, съгласно който консулска закрила може да се предоставя от името на друга държава членка след съответно уведомяване и освен ако засегнатата трета държава не се противопостави, както и при спазване на разпоредбите на действащите двустранни консулски конвенции, по които Република България е страна.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на постановлението: 1. „Задгранични представителства“ са териториални структурни звена на Министерството на външните работи на Република България, които осъществяват дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава или при международни правителствени организации.

2. „Трета държава“ е всяка една държава, която не е член на Европейския съюз.

3. „Кризисни ситуации“ са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна помощ, както и други събития, които непредставеният гражданин на Европейския съюз не е могъл да предвиди или предотврати.

4. „Разход за консулска закрила“ е предоставяне на финансова помощ във вид на временна парична помощ, паричен аванс, парични средства, изплатени разходи за настаняване, храна, пътуване, лечение, правни услуги, превод, консулски и други такси, както и всеки друг разход, извършен за осъществяване на консулска закрила на непредставените граждани на Европейския съюз в трета държава. § 2. Постановлението въвежда в националното законодателство текстове на Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от 20 април 2015 г. относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави и за отмяна на Решение № 95/553/ЕО (OB, L 106, 24.04.2015 г., стр. 1).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 3. Постановлението се приема на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове. § 4. Разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от 20 април 2015 г. относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави и за отмяна на Решение № 95/553/ЕО (OB, L 106, 24.04.2015 г., стр. 1) не се прилагат относно консулствата на Република България, ръководени от почетни (нещатни) консулски длъжностни лица. § 5. В Устройствения правилник на Министерството на външните работи, приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2013 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 7 и 39 от 2017 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 21 се създава т. 15: „15. осъществява дейности в рамките на своята компетентност по отношение на извършените разходи за предоставено консулско съдействие и закрила от задграничните представителства на Република България на непредставени граждани на Европейския съюз в трети държави;“.

2. В чл. 43 т. 2 се изменя така: „2. отговаря за осигуряването на консулска защита на български физически и юридически лица в чужбина, както и на непредставените граждани на Европейския съюз в трети държави;“.

3. В чл. 46 т. 1 се изменя така: „1. организира работата на министерството и координира действията на междуведомствено равнище при възникване на кризисни ситуации с български граждани в чужбина, както и с непредставените граждани на Европейския съюз в трети държави и осъществява взаимодействие със структурите на Европейския съюз за сътрудничество по време на кризисни ситуации;“. § 6. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на външните работи. § 7. Постановлението влиза в сила в деня след обнародването му в „Държавен вестник“.

За министър-председател: Томислав Дончев

Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

Приложение № 1А към чл. 9, ал. 4

ГАРАНЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИ ЗА КОНСУЛСКА ЗАКРИЛА

(ФИНАНСОВА ПОМОЩ) Аз, (г-н/г-жа) ... ... , (име, презиме, фамилия с печатни главни букви) роден(а) в (град) ... , (държава) ... , на ... , (дата) лична карта/паспорт № ... , издаден(а) в ... на ... , и социалноосигурителен номер и компетентен орган

(ако е приложимо/където е приложимо): ... ... , с настоящото потвърждавам, че съм получил(а) от посолството/консулството на Република България в  сумата ... като аванс за ... , (включително всички приложими такси)

и/или се задължавам и обещавам при поискване да възстановя на Министерството на външните работи на

(държавата членка, чийто гражданин е лицето) в съответствие с националното право на тази държава членка равностойността на посочената сума или равностойността на всички разходи, платени от мое име или изплатени на мен авансово, във (валута)... по приложимия курс в деня на отпускане на аванса или на изплащане на разходите.

Адресът ми (*) (с печатни главни букви) в ... ...

(държава) е: ...

(*) Ако нямате постоянен адрес, моля, посочете адрес за връзка.

Приложение № 1Б към чл. 9, ал. 4

ГАРАНЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИ ЗА КОНСУЛСКА ЗАКРИЛА

(РЕПАТРИРАНЕ) Аз, (г-н/г-жа) ... ... , (име, презиме, фамилия с печатни главни букви) роден(а) в (град) ... , (държава) ... , на ... , лична карта/паспорт № ... , издаден в ... на ... , и социалноосигурителен номер и компетентен орган

(ако е приложимо/където е приложимо): ... , с настоящото се задължавам при поискване да платя на правителството на... в съответствие с националното право на тази държава членка равностойността на всички разходи, платени от мое име или изплатени на мен авансово от консулския служител на правителството на Република България в ... за целите на или във връзка с моето и на придружаващите ме членове на семейството ми репатриране в..., както и да заплатя всички дължими консулски такси във връзка с репатрирането.

Тези суми включват: i) (*) Разходи за път

Дневни

Други разходи

МИНУС вече платеното от мен

КОНСУЛСКИ ТАКСИ: Такса за репатриране

Такса за извършена услуга

Такси за паспорт/временен документ

(………... часа по …...…. на час …...…...) ii) (*) Всички суми за моя сметка за целите на или във връзка с моето и на придружаващите ме членове на семейството ми репатриране, които не могат да бъдат определени към момента, в който подписвам настоящата гаранция за възстановяване на разходи.

Адресът ми (**) (с печатни главни букви) ... ... е: ... ...

(*) Ненужното се зачертава: консулският служител и заявителят следва да парафират в полето всяко заличаване.

(**) Ако нямате постоянен адрес, моля, посочете адрес за връзка.

Приложение № 2 към чл. 9, ал. 6 и чл. 10

Формуляр за искане за възстановяване на разходи

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИСКАНЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИ

1.  Посолство или консулство на държавата членка заявител

2.  Компетентно посолство или консулство, или Министерство на външните работи на държавата членка, чийто гражданин е подпомаганият гражданин

3.  Идентифициране на събитието

4.  Данни на гражданина(ите), на когото(които) е оказана помощ (прилага се отделно)

5. Общо разходи

6. Банкова сметка за възстановяване на разходите

7. Приложение: гаранция за възстановяване на разходи (ако е приложимо)

Приложение № 3 към чл. 11, ал. 1

Формуляр за искане за възстановяване на разходи

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИСКАНЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИ

1.  Посолство или консулство на държавата членка заявител

2.  Компетентно посолство или консулство, или Министерство на външните работи на държавата членка, чийто гражданин е подпомаганият гражданин

3.  Идентифициране на събитието

4.  Данни на гражданина(ите), на когото(които) е оказана помощ (прилага се отделно)

5. Общо разходи

6. Банкова сметка за възстановяване на разходите

7. Приложение: гаранция за възстановяване на разходи (ако е приложимо).