Инструкция № 8121з-1276 от 11 октомври 2018 г. за реда и организацията за издаване на документи и удостоверения по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, кoито не са български граждани, и членовете на техните семейства

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-1276 от 11 октомври 2018 г. за реда и организацията за издаване на документи и удостоверения по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, кoито не са български граждани, и членовете на техните семейства

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. С тази инструкция се определят редът и организацията за издаване на документи и удостоверения за пребиваване в Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение.

Чл. 2. (1) За удостоверяване правото на пребиваване в Република България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства независимо от тяхната възраст се издават следните удостоверения: 1. „Удостоверение за продължително пребиваване“ със срок на валидност до 5 години (приложение № 1); 2. „Удостоверение за постоянно пребиваване“ със срок на валидност 10 години (приложение № 2).

(2) На лицата по ал. 1 по тяхно изрично желание могат да се издават удостоверения за пребиваване на картов носител.

Чл. 3. За удостоверяване правото на пребиваване в Република България на членовете на семействата на граждани на Европейския съюз, на членовете на семействата на граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на членовете на семействата на граждани на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, които са упражнили правото си на свободно движение, се издават следните документи: 1. „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ със срок на валидност до 5 години; 2. „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ със срок на валидност до 10 години.

Чл. 4. За удостоверяване правото на пребиваване в Република България на членовете на семействата на граждани на Европейския съюз, на членовете на семействата на граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на членовете на семействата на граждани на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, които не са упражнили правото си на свободно движение, се издават следните документи: 1. разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е упражнил правото си на свободно движение, с отбелязване „член на семейство“ със срок на валидност до 5 години; 2. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е упражнил правото си на свободно движение, с отбелязване „член на семейство“ със срок на валидност до 10 години.

Чл. 5. За удостоверяване правото на пребиваване в Република България на членовете на домакинството на гражданин на Европейския съюз, на гражданин на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на гражданин на Конфедерация Швейцария и на лицата, които в държавата, от която идват, са на издръжка от страна на гражданин на Европейския съюз („Бенефициери“), се издават следните документи: 1. разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ с отбелязване „бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО“ със срок на валидност до 5 години; 2. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ с отбелязване „бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО“ със срок на валидност до 10 години.

Глава втора

РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ Чл. 6. (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България гражданинът на Европейския съюз подава заявление по образец съгласно приложение № 3 до дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на „Удостоверение за продължително пребиваване“. (2) Към заявлението се прилагат: 1. копие на валидна лична карта или валиден паспорт; 2. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.), когато информацията не може да се провери служебно.

3. копие на трудов договор и при необходимост служебна бележка от работодател, че са налице трудовоправни отношения към момента, в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства; когато лицето е самостоятелно заето, се прилага документ за регистрация от браншова организация или регистрация от държавен орган, когато такава е изискуема по закон, или патент за осъществяване на стопанска дейност или други документи, които удостоверяват обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства; 4. копие на европейска здравна карта или на медицинска застраховка с пълно покритие за територията на Република България за искания период на пребиваване и документи за наличие на финансови средства за покриване на разходите по пребиваването в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства; 5. актуално удостоверение за обучение в Република България, издадено от съответното учебно заведение, медицинска застраховка с пълно покритие за територията на Република България за искания период на пребиваване, когато такава се изисква, и документ за наличие на финансови средства за покриване на разходите по пребиваването и тези на членовете на семейството в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.

Чл. 7. (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, подава заявление по образец съгласно приложение № 3 до дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на „Удостоверение за продължително пребиваване“. (2) Към заявлението се прилагат: 1. копие на валидна лична карта или валиден паспорт; 2. удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, а при фактическо съжителство – официален документ, издаден от друга държава – членка на Европейския съюз, или друг документ, който удостоверява, че лицето е член на семейството на гражданин на Европейския съюз; 3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

Чл. 8. „Удостоверение за продължително пребиваване“ се издава от дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи в деня на подаване на заявлението и съдържа следните данни: 1. номер на удостоверение; 2. имена на лицето, които се изписват по ред и брой така, както са изписани в националния документ за самоличност, като се започва с фамилното име; 3. гражданство; 4. дата на раждане; 5. пол; 6. дата на регистрация; 7. валидност на удостоверението.

Чл. 9. (1) Гражданин на Европейския съюз, който е пребивавал законно и непрекъснато в продължение на пет години в Република България или отговаря на едно от основанията, посочени в чл. 16 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, може да подаде заявление по образец съгласно приложение № 4 за издаване на „Удостоверение за постоянно пребиваване“.

(2) Заявлението се подава лично три дни преди изтичане на срока на удостоверението за продължителното пребиваване до дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. (3) Към заявлението се прилагат: 1. копие на валидна лична карта или валиден паспорт; 2. документи, които удостоверяват наличието на обстоятелствата по чл. 16 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства; 3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

Чл. 10. (1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз и е пребивавал законно и непрекъснато в продължение на пет години в Република България или отговаря на едно от основанията, посочени в чл. 16 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, може да подаде заявление по образец съгласно приложение № 4 за издаване на „Удостоверение за постоянно пребиваване“.

(2) Заявлението се подава лично три дни преди изтичане на срока на удостоверението за продължителното пребиваване до дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. (3) Към заявлението се прилагат: 1. копие на валидна лична карта или валиден паспорт; 2. удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, като при фактическо съжителство – официален документ, издаден от друга държава – членка на Европейския съюз, или друг документ, който удостоверява, че е член на семейството на гражданин на Европейския съюз.

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

Чл. 11. „Удостоверение за постоянно пребиваване“ се издава от дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи в деня на подаване на заявлението и съдържа: 1. номер на удостоверение; 2. имена на лицето, които се изписват по ред и брой, така както са изписани в националния документ за самоличност, като се започва с фамилното име; 3. гражданство; 4. дата на раждане; 5. пол; 6. дата на регистрация; 7. валидност на удостоверението.

Глава трета

РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВО НА ГРАЖДАНИ НА ЕС, КОИТО НЕ СА ГРАЖДАНИ НА ЕС Чл. 12. (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение, е длъжен да подаде заявление по образец съгласно приложение № 7 до дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на разрешение за пребиваване, за което незабавно му се издава „Временно удостоверение за пребиваване“ (приложение № 5). (2) Към заявлението се прилагат: 1. копие на валиден паспорт и виза, когато такава се изисква; 2. удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, а при фактическо съжителство – официален документ, издаден от друга държава – членка на Европейския съюз, или друг документ, който удостоверява, че лицето е член на семейството на гражданина на Европейския съюз; 3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

(3) Разрешението за продължително пребиваване се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението.

Чл. 13. (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и е упражнил правото си на свободно движение, което се доказва с карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, е длъжен да подаде заявление по образец съгласно приложение № 7 до дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на карта за пребиваване, за което незабавно му се издава „Временно удостоверение за пребиваване“ (приложение № 5). (2) Към заявлението се прилагат: 1. копие на валиден паспорт; 2. удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, а при фактическо съжителство – официален документ, издаден от друга държава – членка на Европейския съюз, или друг документ, който удостоверява, че лицето е член на семейството на гражданина на Европейския съюз; 3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно; 4. копие на картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, издадена от държава – членка на Европейския съюз.

(3) Картата за продължително пребиваване се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението.

Чл. 14. (1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, подава лично заявление по образец съгласно приложение № 7 до дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на документ за постоянно пребиваване в Република България.

(2) Заявлението се подава два месеца преди изтичане на срока на продължително пребиваване. (3) Към заявлението се прилагат: 1. копие на валиден паспорт; 2. удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, а при фактическо съжителство – официален документ, издаден от друга държава – членка на Европейския съюз, или друг документ, който удостоверява, че лицето е член на семейството на гражданин на Европейския съюз; 3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

(4) Документът за постоянно пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.

Чл. 15. (1) Заявлението за издаване на удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз или за издаване на документ за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, ненавършил 14-годишна възраст, се подава и подписва от негов родител или настойник в присъствието на лицето.

(2) Заявлението за издаване на удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз или за издаване на документ за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, навършил 14-годишна възраст, но ненавършил 18-годишна възраст, се подава от лицето в присъствието на негов родител или попечител, който полага подпис в заявлението.

Чл. 16. (1) Служителят, приемащ заявлението за издаване на удостоверение за пребиваване или документ за пребиваване, е длъжен да извърши справки в Автоматизирана информационна система „Издирвателна дейност – Н.ШИС“ (ИД – Н.ШИС), като отразява резултата от справката в полето за служебна информация и полага подпис. При наличие на данни за лицето, въведени в системата, се правят разпечатки на данните, които се прилагат към заявлението, и се предприемат необходимите действия с оглед вида на дан­ните. В полето за служебна информация се отразява броят на разпечатките. (2) Към заявлението се прилагат копия на документи в зависимост от основанието, на което кандидатства лицето, като служителят, който приема заявлението, сверява данните, попълнени в него, с тези от приложените документи. Върху копията служителят изписва имената си, отбелязва „Вярно с оригинала“ и се подписва.

(3) Служителят, приемащ заявлението, е длъжен да провери дали всички полета в него са попълнени.

Чл. 17. За удостоверяване право на пребиваване членът на семейство на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, подава заявление по образец съгласно приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 2010 г. (ДВ, бр. 12 от 2010 г.), до дирекция „Миграция“ или в сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 18. (1) След приемане на заявление за издаване на документ за пребиваване данните, съдържащи се в него, се въвеждат в Автоматизирана информационна система „Единен регистър на чужденци“ (АИСЕРЧ) и Автоматизирана информационна система „Национален регистър на българските лични документи“ (АИС НРБЛД) от служител на дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

(2) Документите се персонализират от сектор/група „Български документи за самоличност“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

(3) Персонализираните документи се изпращат на дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за връчване.

Чл. 19. (1) В случаите на изгубване, кражба или унищожаване на удостоверението за пребиваване или на документа за пребиваване лицето или негов законен представител незабавно подават писмена декларация за настъпилите обстоятелства в дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи.

(2) Декларацията по ал. 1, която е подадена в районно управление на Министерството на вътрешните работи, се изпраща на дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, които след получаването й обявяват документите за невалидни.

Чл. 20. За да бъдат валидни в Република България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (подписана в Хага на 5 октомври 1961 г.), дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа договор за правна помощ, или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

Чл. 21. За удостоверяване на адрес на пребиваване, който се съдържа в документа или удостоверението за пребиваване, се прилага копие от нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността, или договор за наем, съответно друг документ, доказващ ползването на имота. Към договора за наем от собственика се предоставя и нотариално заверена декларация за предоставяне на адрес по приложение № 6.

Чл. 22. (1) Собственик или ползвател на жилище, който иска да оттегли съгласието си за предоставяне адрес на пребиваване, подава заявление в дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. Към заявлението прилага копие на документ за собственост.

(2) Заявлението може да се подаде и от лице, упълномощено от собственика или ползвателя, за което се представя нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) Служител на дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи въвежда промяната в Автоматизираната информационна система „Единен регистър на чужденци“ (АИС ЕРЧ) и обявява адреса за невалиден спрямо лицето.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Събирането, използването и съхраняването на личните данни е с цел административно обслужване – регистриране и издаване на удостоверения и документи за пребиваване на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение. Ръководителите на структури на МВР, в които се въвеждат горните данни, периодично преразглеждат наличието на основание за обработката им. § 2. По смисъла на тази инструкция: „Член на домакинство“ е друг член на семейството независимо от неговото гражданство, който не отговаря на определението по § 1, т. 1, буква „а“ от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, кoито не са български граждани и членовете на техните семейства и който в държавата, от която идва, е лице на издръжка или е член на домакинството на гражданина на Европейския съюз, който има право на свободно придвижване или който поради сериозни здравословни причини задължително изисква лична грижа.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Инструкцията се издава на основание чл. 20б от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства. § 4. Инструкция № Iз-487 от 28 март 2007 г. за реда и организацията за издаване на документите по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ДВ, бр. 33 от 2007 г.) се отменя.

Министър: Младен Маринов

Приложение № 1  към чл. 2, ал. 1, т. 1

ВИЖ приложението

Приложение № 2  към чл. 2, ал. 1, т. 2

ВИЖ приложението

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1

ВИЖ приложението

Приложение № 4 към чл. 9, ал. 1

ВИЖ приложението

Приложение № 5  към чл. 12, ал. 1

ВИЖ приложението

Приложение № 6 към чл. 21

ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 20а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства

Долуподписаният/ата ..., роден/а на ... в ...………..., гражданство ... с ЕГН/ЛНЧ/ЛН ... с документ за самоличност ..., издаден на ... от ..., валиден до ..., с адрес област ..., община ..., район ..., населено място ... .

ДЕКЛАРИРАМ в качеството ми на собственик/ци на имот, намиращ се на адрес област ..., община ..., район ..., населено място ... ж.к. ..., кв. ..., бул./ул. ... № ..., бл. ..., вх. ..., ап. ..., ет. ... с площ ... съм съгласен/ни следните лица: 1. имена, дата на раждане, гражданство, номер на документ самоличност, валиден до ...

2. ...

3. ...

4. ...

5. ...

Да бъдат адресно регистрирани и да ползват горепосочения имот

1. възмездно по силата на договор за наем или

2. безвъзмездно.

Известна ми е наказателната отговорност по чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни.

Приложение № 7  към чл. 12, ал. 1

ЗАЯВЛЕНИЕ за предоставяне на пребиваване в Република България по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС, които не са български граждани, и членовете на техните семейства: чл. 9а, чл. 10, чл. 16, чл. 4 и чл. 19

(вярното се подчертава) от ………...……… ………...………

Роден(а) на ..., в гр. (с.) ..., държава ..., гражданство: ...

Национален документ серия/№: ... , издаден от ..., валиден до ...

Адрес в Република България: гр. (с.) ..., обл.: ... , ул. (бул.):... , бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., тел. за връзка: ...

Личен номер на чужденец (ЛНЧ): ...

Влязох в Република България на ... през ГКПП ... с виза тип ... за срок от ... с цел ...

Моля, да ми бъде предоставено право на продължително/постоянно пребиваване в Република България от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, поради ... ... ... ... ...

Прилагам следните документи: ... ... ... ...