Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г.

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

УКАЗ № 292

На основание чл.98, т.4 от Конституция-та на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от 44-то Народно събрание на 29 ноември 2018 г.

Издаден в София на 10 декември 2018 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Цецка Цачева

ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2019 г.

Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2019 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: (2) Приема държавния бюджет за 2019 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: (3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2019 г., както следва: (4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2019 г., както следва: Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2019 г., както следва: (2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2019 г., както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от органите на съдебната власт, както следва: (4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.

(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.

(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след при­спадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.

(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Народното събрание, както следва: (4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание.

(5) В срок до 31 януари 2019 г. председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите.

(6) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.

(7) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет.

(8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи.

(9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал. 1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.

Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Сметната палата, както следва: Чл. 5. (1) Приема бюджета на Администрацията на президента за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Администрацията на президента, както следва: Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерския съвет, както следва: (4) Одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва: Чл. 7. (1) Приема бюджета на Конституционния съд за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Конституционния съд, както следва: Чл. 8. (1) Приема бюджета на Омбудсмана за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Омбудсмана, както следва: Чл. 9. (1) Приема бюджета на Министерството на финансите за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на финансите, както следва: Чл. 10. (1) Приема бюджета на Министерството на външните работи за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на външните работи, както следва: (4) Утвърждава целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 000 хил. лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 на сто от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.

Чл. 11. (1) Приема бюджета на Министерството на отбраната за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на отбраната, както следва: (4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища, както следва: Чл. 12. (1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на вътрешните работи, както следва: Чл. 13. (1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на правосъдието, както следва: (4) В разходите по ал. 1 са включени средства за персонал за увеличаване на персонала на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със сто тридесет и четири щатни бройки и на Главна дирекция „Охрана“ с шестдесет и шест щатни бройки за обезпечаване на възложените им със закони функции. Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, 15 от 2012 г.; изм., бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г. и бр. 80 от 2018 г.) не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на дирекциите.

Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва: Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на здравеопазването, както следва: (4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2019 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.

(5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2019 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“.

Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на образованието и науката, както следва: (4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва: Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на културата, както следва: Чл. 18. (1) Приема бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на околната среда и водите, както следва: Чл. 19. (1) Приема бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на икономиката, както следва: Чл. 20. (1) Приема бюджета на Министерството на енергетиката за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на енергетиката, както следва: (4) Утвърждава целеви капиталови разходи общо в размер на 28 194,9 хил. лв. по Наредбата за организацията и контрола по изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2014 г.; изм., бр. 4 от 2018 г.), които не могат да бъдат разходвани за други цели.

Чл. 21. (1) Приема бюджета на Министерството на туризма за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на туризма, както следва: Чл. 22. (1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благо­устройството за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва: (4) Размерът на показателите по ал. 3 може да бъде увеличен с поетите ангажименти и новите задължения за разходи, произтичащи от прилагането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на земеделието, храните и горите, както следва: (4) Утвърждава средства в размер на 19 000 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ – ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

(5) Утвърждава средства в размер на 1 793 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

Чл. 24. (1) Приема бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както следва: Чл. 25. (1) Приема бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на младежта и спорта, както следва: Чл. 26. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Национална сигурност“, както следва: Чл. 27. (1) Приема бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както следва: Чл. 28. (1) Приема бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за защита от дискриминация, както следва: Чл. 29. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за защита на личните данни, както следва: Чл. 30. (1) Приема бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както следва: Чл. 31. (1) Приема бюджета на Националната служба за охрана за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Националната служба за охрана, както следва: Чл. 32. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Разузнаване“ за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Разузнаване“, както следва: Чл. 33. (1) Приема бюджета на Националния статистически институт за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Националния статистически институт, както следва: Чл. 34. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за защита на конкуренцията, както следва: Чл. 35. (1) Приема бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, както следва: Чл. 36. (1) Приема бюджета на Съвета за електронни медии за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Съвета за електронни медии, както следва: Чл. 37. (1) Приема бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране, както следва: Чл. 38. (1) Приема бюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Агенцията за ядрено регулиране, както следва: Чл. 39. (1) Приема бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната комисия по сигурността на информацията, както следва: Чл. 40. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, както следва: Чл. 41. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за финансов надзор, както следва: Чл. 42. (1) Приема бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както следва: Чл. 43. (1) Приема бюджета на Централната избирателна комисия за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Централната избирателна комисия, както следва: Чл. 44. (1) Приема бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавен фонд „Земеделие“, както следва: Чл. 45. (1) Приема бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както следва: Чл. 46. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Технически операции“, както следва: Чл. 47. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Електронно управление“ за 2019 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Държавната агенция „Електронно управление“, както следва: Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2019 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва: Чл. 49. (1) Приема субсидиите и другите текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2019 г., както следва: (2) Приема капиталовите трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2019 г., както следва: Чл. 50. Приема размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2019 г. под формата на субсидии по механизъм съгласно приложението и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 3 234 390,2 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 294 022,0 хил. лв., и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 38 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 179 110,2 хил. лв., и по общини, както следва: Чл. 51. Определя стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности, както следва: (в хил. лв.)

Чл. 52. Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 53. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва: 1. първо тримесечие – 30 на сто; 2. второ тримесечие – 25 на сто; 3. трето тримесечие – 20 на сто; 4. четвърто тримесечие – 25 на сто.

(2) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец въз основа на заявки на общините, при условията и по реда, определени от министъра на финансите по чл. 52.

(3) Общата изравнителна субсидия по чл. 50 се предоставя на общините до 20 януари в размер 50 на сто, до 20 юли в размер 25 на сто и до 20 октомври – останалите 25 на сто.

(4) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 50 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто и до 31 октомври – останалите 25 на сто.

(5) Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.

Чл. 54. (1) Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2019 г. на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва: (2) Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.

(3) Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по-малък от съответната сума по ал. 1.

(4) В обхвата на задълженията по ал. 1 – 3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Чл. 55. (1) Утвърждава целеви текущи и капиталови разходи в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетите на бюджетните организации, както следва: (хил. лв.)

(2) Промени на утвърдените с ал. 1 разходи могат да се извършват по реда на Закона за публичните финанси при обективна невъзможност за усвояване на част от утвърдените разходи, както и при доказана необходимост от увеличаването им, след предварително съгласуване с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.

Чл. 56. (1) В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. в „Държавен вестник“ бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.

Чл. 57. При създаване през 2019 г. на бюджетна организация, чийто бюджет е част от държавния бюджет и ръководителят й е определен за първостепенен разпоредител с бюджет, Министерският съвет определя размера на основните показатели на бюджета на организацията и други показатели съгласно Закона за публичните финанси, без да се нарушава бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3.

Чл. 58. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 320 млн. лв.

Чл. 59. Определя до 84 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Чл. 60. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 560 лв. от 1 януари 2019 г.

Чл. 61. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ е 380 лв. от 1 януари 2019 г.

Чл. 62. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 450 лв.

(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 400 лв.

(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е от 400,01 лв. до 500 лв. включително.

(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва: 1. за семейство с едно дете – 40 лв.; 2. за семейство с две деца – 90 лв.; 3. за семейство с три деца – 135 лв.; 4. за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.

(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.

(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.

(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.

(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 150 лв.

(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва: 1. за първо дете – 250 лв.; 2. за второ дете – 600 лв.; 3. за трето дете – 300 лв.; 4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.

(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 100 лв.

(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.

(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 100 лв.

(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 1200 лв. за всяко дете.

(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 2880 лв.

(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва: 1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.; 2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.; 3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва: 1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.; 2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.; 3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(17) Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 115 лв.

(18) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2019 г. е 340 лв.

Чл. 63. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва: 1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.; 2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.; 3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.

Чл. 64. Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас съгласно Закона за политическите партии за 2019 г. е 11 лв.

Чл. 65. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2019 г. е 80 лв.

Чл. 66. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2019 г. е в размер 4,5 млрд. лв.

Чл. 67. Максималният размер на държавния дълг към края на 2019 г. не може да надвишава 22,2 млрд. лв.

Чл. 68. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 1,0 млрд. лв.

(2) В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.

Чл. 69. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 68, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.

(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може: 1. да емитира освен дълга по чл. 68, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината; 2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга; 3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции; 4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Чл. 70. (1) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на Закона за държавния дълг през 2019 г., е в размер до валутната равностойност на 215 млн. лв.

(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по заемни споразумения във връзка с финансирането на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ в размер до валутната равностойност на 215 млн. лв. при спазване на правото на Европейския съюз и българското законодателство в областта на държавните помощи.

Чл. 71. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва: 1. под формата на гаранционни депозити съгласно чл. 83 – в общ размер до 100 млн. лв.; 2. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 50 млн. лв.

Чл. 72. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 71, е 0,2 млрд. лв.

Чл. 73. За 2019 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 77 780,2 хил. лв.

Чл. 74. (1) Средствата за ликвидация на Министерството на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 са планирани в централния бюджет.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на заместник министър-председател.

Чл. 75. В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. не са утвърдени съответните показатели, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях.

Чл. 76. Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето на годишните им отчети за 2018 г.

Чл. 77. (1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 47, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети.

(2) Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, както и при компенсирани промени между бюджети.

(3) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението.

(4) Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.

(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на: 1. получени средства от помощи и дарения; 2. вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци; 3. получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет; 4. получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.; 5. средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование; 6. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето; 7. проекти, финансирани със средства от Европейския съюз; 8. вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ; 9. разходи за ликвидацията на Министерството на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018; 10. разходи за специфични дейности и по договори с външни изпълнители за изграждането на Комплексна автоматизирана система за управление; 11. разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 при участие в спасителни и неотложни аварийно-възстановителни дейности.

(6) Промените по ал. 5, по т. 1 – 8, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а тези по т. 9 – 11 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

(7) При промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет в случаите по ал. 4 и ал. 5, т. 2 и 8 се извършват съответните промени и на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси.

(8) Алинеи 3, 4 и 5 се прилагат съответно и от Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и от общините за делегираната от държавата дейност „Общинска администрация“.

Чл. 78. Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.

Чл. 79. (1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2019 г. Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, както следва: 1. сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд; 2. сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“.

(2) Промени в разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо.

(3) Промени в разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното й салдо.

(4) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.

Чл. 80. Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и по Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, се предоставя като трансфер по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет по сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд.

Чл. 81. При необходимост възстановяването на средства към Европейската комисия по предприсъединителните финансови инструменти, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Преходния финансов инструмент, както и към донорите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, е за сметка на трансфера от централния бюджет и/или на такъв от минали години по сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд.

Чл. 82. (1) За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите – бюджетни организации.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.

(3) Размерът на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции и/или за предоставени безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции за програмен период 2007 – 2013 г. се намалява с 80 на сто чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.

(4) За предоставените временни безлихвени заеми от централния бюджет на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство, за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции, за които има подписано тристранно споразумение по ал. 3, министърът на финансите извършва прихващане на подлежащите на предоставяне обща изравнителна субсидия и целева субсидия за капиталови разходи с подлежащия на възстановяване намален размер на заема.

(5) Прихващането на средствата по ал. 4 се извършва през 2019 и 2020 г., като крайният срок за прихващане на заема не може да бъде след 30 септември 2020 г.

(6) Намаляването на размера на задължението по ал. 3 е еднократно.

Чл. 83. (1) За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни организации и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, „Околна среда 2014 – 2020“ и „Региони в растеж 2014 – 2020“, одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с изискванията на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“), може да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за Българската банка за развитие.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.

(3) Предоставянето на средства за покриване на финансов недостиг на заемообразен принцип чрез Българската банка за развитие се извършва в съответствие със Споразумението за определяне на обхвата на управленската отговорност с цел осигуряване на изпълнението на чл. 6.05 (g) от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“).

(4) Поетият дълг от общините по линия на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“) не се включва в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

Чл. 84. (1) Годишният размер на плащанията за 2019 г. по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори), по заемите въз основа на средства по § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и по заемите по ал. 5, за всяка отделна община не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(2) Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и/или при установяване на негативно въздействие на договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) върху параметрите на разходите на общините.

(3) Плащанията през 2018 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг, който е поет за рефинансирането му, не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(4) При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.

(5) През 2019 г. общините могат да поемат извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси дълг чрез заеми въз основа на предоставени от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, средства от оперативни програми на финансови посредници-кредитори по съответните заеми.

Чл. 85. (1) В случаите, когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от първостепенни разпоредители с бюджет и/или бюджетни организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата подлежи на връщане в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(2) Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 86. (1) Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. и по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

(2) Общините са длъжни в срок до десет дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие“ доказателства за извършеното плащане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие“ на изплатените финансови средства заедно със законната лихва, считано от изтичането на десетдневния срок.

(3) Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 85.

(4) В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(5) Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. – от Управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.

Чл. 87. За финансиране на проекти на общините за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания и обект на изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-145/14 във връзка с нарушение на чл. 14 от Директива 1993/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, въз основа на решение на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), може да се предостави финансиране на база на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 70 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието, съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.

Чл. 88. (1) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища и на улична мрежа.

(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.

(3) Предложението на кмета по ал. 2 се представя в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 89. Кметовете на общините задължително поддържат постоянен интернет и комуникационна свързаност на общинските администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, одобрени от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. Минималните изисквания за качество се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция „Електронно управление“ в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.

Чл. 90. (1) Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

(2) Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

Чл. 91. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на фонд „Резервен“ е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2018 г. не правят отчисления за фонд „Резервен“.

(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2018 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на фонд „Резервен“, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.

Чл. 92. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет.

(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.

(3) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.

(4) Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(5) Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.

(6) Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 93. Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2019 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2018 г.

Чл. 94. (1) Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

(3) Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.

Чл. 95. (1) Средствата по чл. 49, ал. 1 и 2 за юридическите лица с нестопанска цел се предоставят само за нестопанската им дейност и не могат да бъдат използвани за дейности с икономически характер.

(2) В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности, и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.

(3) Лицата по ал. 1 предоставят на министъра на финансите декларация по образец за вида на дейността и обособяването й. Образецът на декларация се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите.

Чл. 96. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост.

Чл. 97. Държавните висши училища, съгласувано с министъра на образованието и науката могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. (1) Считано от 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при Българската академия на науките се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.

(2) Националният институт по метеорология и хидрология е национална научна организация за осъществяване на оперативни дейности в областта на метеорологията, хид­рологията и агрометеорологията, както и за научни изследвания, и за научно-приложна, иновативна и образователна дейност.

(3) Националният институт по метеорология и хидрология е националната хидрометеорологична служба на Република България и не изпълнява функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

(4) Дейността на Националния институт по метеорология и хидрология се осъществява от служители, които работят по трудово правоотношение, в т.ч. и заемащите академични длъжности. § 2. Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.; изм., бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г. и бр. 80 от 2018 г.) не се прилагат по отношение на числеността на персонала в Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката за 2019 г. § 3. (1) Считано от 1 януари 2019 г. имуществото, архивът, както и всички права и задължения, включително членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките преминават към Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката.

(2) Трудовите правоотношения на служителите на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. § 4. Средствата за осигуряване на дейността на Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката са включени в разчетите по чл. 16, ал. 1 – 3 в бюджета на Министерството на образованието и науката. § 5. В срок до един месец от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката приема правилник за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология. § 6. Органите за управление на Българската академия на науките в рамките на своята компетентност да предприемат необходимите правни и фактически действия за изпълнението на § 1 и 3. § 7. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г. и бр. 7, 27, 44 и 77 от 2018 г.) в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В ал. 1 и 2 думите „2018 г.“ се заменят с „2019 г.“.

2. В ал. 4, изречение първо думите „2019 г.“ се заменят с „2020 г.“. § 8. В Закона за Българската академия на науките (обн., ДВ, бр. 85 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1993 г., бр. 123 от 1997 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 30 от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.) в чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Приходите по бюджета на Българската академия на науките се формират от: 1. трансфер от държавния бюджет, утвърден със закона за държавния бюджет, за изпълнението на: а) основни дейности; б) администрирани дейности; в) национално възложени дейности; 2. постъпления по сключени договори за изследователски проекти, предложени от компетентни държавни органи, юридически и физически лица и други организации; 3. приходи от реализация на интелектуални и други продукти; 4. постъпления от помощи и дарения.“

2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Средствата за основни дейности се разходват за: 1. научни изследвания; 2. участие в международни проекти и програми; 3. други капиталови и текущи разходи, в т.ч. за издръжка на обучението на докторанти.

(4) Средствата за администрирани дейности се разходват за: 1. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности; 2. допълнителните възнаграждения съгласно чл. 8, ал. 1; 3. стипендии на докторанти.“

3. Създава се ал. 5: „(5) Средствата за национално възложени дейности се разходват в изпълнение на закон или на друг нормативен акт.“

4. Досегашната ал. 3 става ал. 7, а досегашната ал. 4 става ал. 6.

§ 9. В Закона за водите (обн., ДВ. бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г., бр. 12, 58 и 96 от 2017 г. и бр. 55, 77 и 98 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 139в, ал. 3 цифрата „8“ се заменя със „7“.

2. В чл. 151, ал. 3, т. 5 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“.

3. В чл. 171: а) в ал. 2 в текста преди т. 1 след думите „Националния институт по метеорология и хидрология“ се добавя „към министъра на образованието и науката“; б) в ал. 6: аа) в текста преди т. 1 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“; бб) в т. 4 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“; в) в ал. 8 след думите „Националния институт по метеорология и хидрология“ се добавя „към министъра на образованието и науката“.

4. В чл. 173, ал. 1, т. 2 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“. § 10. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53, 54, 77 и 102 от 2012 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 101 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г. и бр. 12, 58, 85 и 98 от 2017 г.) в чл. 22, ал. 1 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“. § 11. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г. и бр. 7, 28, 88 и 94 от 2018 г.) в чл. 23д, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. В текста преди т. 1 след думите „Културен център „Двореца“ се поставя запетая и се добавя „Българската национална филмотека“.

2. В т. 1 след думата „културното“ се поставя запетая и се добавя „аудио-визуалното“. § 12. В Закона за националната стандартизация (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 24 ал. 4 се изменя така: „(4) Един от членовете на контролния съвет е представител на Министерството на икономиката и се определя от министъра на икономиката.“ § 13. В Закона за Националната служба за охрана (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г.; доп., бр. 103 от 2017 г.) в чл. 21, ал. 1, т. 1 думата „омбудсмана“ се заличава. § 14. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 30, 38 и 77 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 7, ал. 2 се създава т. 8: „8. е упражнило правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване, освен при условията на чл. 15, ал. 1, чл. 81в, ал. 6 и чл. 84а.“

2. В чл. 84а, ал. 1, т. 1 думите „чл. 106, ал. 1, т. 5 или 5а“ се заменят с „чл. 103, ал. 1, т. 4 или на основание чл. 106, ал. 1, т. 5“.

3. В чл. 103: а) в ал. 1, т. 4 накрая се поставя точка и запетая и се добавя „когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие“; б) създава се нова ал. 2: „(2) Органът по назначаването получава служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаването на искането.“

4. В чл. 106: а) в ал. 1 т. 5а се отменя; б) в ал. 5 думите „5а и“ се заличават. § 15. (1) Държавните служители, назначени към датата на влизането в сила на този закон, уведомяват органа по назначаването за наличието на основание за недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 8 от Закона за държавния служител в срока по чл. 27 от същия закон.

(2) Служебните правоотношения на държавните служители, назначени към датата на влизането в сила на този закон, които са упражнили правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват от органа по назначаването с едномесечно предизвестие. § 16. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г., бр. 51, 58, 102 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 38, 57, 64, 77, 83 и 91 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 27 ал. 7 се отменя.

2. В чл. 36б, ал. 1 в текста преди т. 1 думата „енергийната“ се заменя с „електроенергийната“.

3. В чл. 36д, ал. 1 т. 6 се отменя.

4. Член 36к се изменя така: „Чл. 36к. (1) За плащания по чл. 36б, ал. 1 и 2 може да се използва сметка за чужди средства на фонда до размера на постъпилите по бюджета на фонда приходи, преведени по тази сметка, след съгласуване с министъра на финансите.

(2) Преведените по реда на ал. 1 суми по сметката за чужди средства се отразяват в изпълнението на съответните разходни показатели по бюджета на фонда, като за съхраняването, разплащането и отчитането на тези средства се прилагат съответните изисквания на Закона за публичните финанси за сметките за чужди средства.

(3) Министерският съвет определя с наредба реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на фонда, както и реда за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по чл. 36ж, ал. 3. “ § 17. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 1 ал. 2 се изменя така:

2. В чл. 12: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2018 г., както следва: “ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

3. В чл. 13: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2018 г., както следва: “ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: “ § 18. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65 и 98 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:

2. В чл. 29, ал. 4, т. 2 думата „бандерола“ се заменя с „потребителската опаковка“.

3. В чл. 64: а) в ал. 5 изречение второ се заличава, а досегашното изречение трето става изречение второ и в него думите „и цената на единична бройка“ се заличават; б) алинея 14 се отменя; в) в ал. 20 след думите „други характерни белези за съответните бандероли“ се поставя запетая и се добавя „а за тютюневите изделия в констативния протокол се отразяват само видът, емисията и общият брой на бандеролите“.

4. В чл. 99, ал. 2, т. 1 думата „бандерола“ се заменя с „потребителската опаковка“. § 19. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г. и бр. 15, 91 и 98 от 2018 г.) чл. 174 се изменя така: „Колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и други алтернативни инвестиционни фондове Чл. 174. Колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, националните инвестиционни фондове и алтернативните инвестиционни фондове, създадени за изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл.38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20декември 2013г.) по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, не се облагат с корпоративен данък.“ § 20. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. § 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на § 9, т. 1, § 16 и 17, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и § 18, който влиза в сила от 20 май 2019 г.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 29 ноември 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

Приложение към чл. 50

Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2019 г.

Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2019 г. се изчисляват по следната формула: С = С1 + С2 + С3 + С4, където

С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2019 г. под формата на субсидии.

С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума от всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.

С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.

Право да получават обща изравнителна субсидия през 2019 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2017 г. на един жител са по-ниски от 120 на сто от равнището им за страната на един жител (ДПх1<1,2*тр.)

Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2019 г. се изчислява по следната формула: С2 = A1 + A2 + А3 + А4 + А5

А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120 на сто от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й.

ИДПх1 = (1,2*тр - ДПх1) * Нх1, където

ИДПх1 е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.

ДПх1 е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§13-01), данък върху превозните средства (§13-03), туристически данък (§13-08) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§01-03) на един жител на конкретната община към 31 декември 2017 г. тр е размерът на постоянните данъчни постъпления (§13-01, §13-03, § 13-08 и §01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2017 г.

Нх1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2017 г.

А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на база дела на разходните потребности за конкретната община с достъп.

За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели: - Брой деца до 5 г.

- Брой деца от 6 до 14 г.

- Брой възрастни на и над 65 г.

- Територия

- Дължина на общинските пътища

- Население

Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по последни отчетни годишни данни за 2017 г.) по следния начин: На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.

РПi = (Дi/∑Дi)*8,0 % + (Уi/∑Уi)*1,1 % + (Вi/∑Вi)*3,8 % + (Тi/∑Тi)*23,4 % + (ДОПi/∑ДОПi)*10,4 % + (Нi/∑Нi)*53,3 %, където

Д са децата до 5 години, У са децата от 6 до 14 години/ученици, В са възрастните на и над 65 години, Т е територията, ДОП е дължината на общинските пътища, Н е населението.

РПi е делът на разходните потребности за конкретната община. ∑ РПi=0,7505 само за общините с достъп.

Разпределението на общата сума от А2 по общини е на база относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп РПi/∑ РПi.

Информацията за населението, децата до 5години, децата от 6 до 14 години и възрастните на и над 65 години е по данни на НСИ, а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към 31 декември 2017 г.

А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по последни отчетни годишни данни за 2017 г.) е по-малък от 25 на сто.

Пх1/ОПх1<25 %, където

Пх1 е размерът на приходите (раздел І и §40-00 от раздел ІІІ от ЕБК) към 31 декември 2017 г. за конкретната община с достъп.

ОПх1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2017 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел І, §40-00 от раздел ІІІ и раздел ІV от ЕБК).

Разпределението на тази част от субсидията е на база относителния дял на разликата между 25 % и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.

А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. (ЗДБРБ за 2018 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2018 г.

А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средното за страната (ДУсрх1 >1), като разпределението е на база относителния дял на разликата над 1.

ДУсрх1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW, и данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т, на конкретната община за 2018 г. към съответните средни стойности за страната за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула: ДУсрх1= (СТДНИх1/СТДНИср + СТДВПИх1/СТДВПИср + СТ_Лх1/СТ_Лср + СТ_Тх1/СТ_Тср)/4, където

СТДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2018 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.

СТДНИср е средният размер на посочената ставка за данъка върху недвижимите имоти за 2018 г. за страната.

СТДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2018 г. на конкретната община.

СТДВПИср е средният размер на посочената ставка за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин за 2018 г. за страната.

СТ_Лх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително, за 2018 г. на конкретната община.

СТ_Лср е средният размер за 2018 г. за страната на ставката за данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.

СТ_Тх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2018 г. на конкретната община.

СТ_Тср е средният размер за 2018 г. за страната на ставката за данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.

С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община, формиран от следните компоненти: С3=ТЗ1+ТЗ2, където: ТЗ1 е основен компонент на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 85 % от него – по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10 % от него – по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5 % от него – по показател брой население. ТЗ1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната; ТЗ2 е допълнителен компонент на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, който осигурява размера на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, определен в ЗДБРБ за 2018 г. Достъп до тази част на трансфера имат общините с отрицателна разлика между полученото от сумата по компонент ТЗ1 и размера на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, определен в ЗДБРБ за 2018 г.

С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти: С4=В1+В2+В3, където: В1 е основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45 % от него – по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25 % от него – по показател дължина на общинските пътища; 25 % от него – по показател брой население; 5 % от него – по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната; В2 е допълнителен компонент на целевата субсидия за капиталови разходи, който осигурява размера на целевата субсидия за капиталови разходи, определен в ЗДБРБ за 2018 г. Достъп до тази част на субсидията имат общините с отрицателна разлика между полученото от сумата по компонент В1 и размера на целевата субсидия за капиталови разходи, определен в ЗДБРБ за 2018 г.; В3 е ресурс за подпомагане на общините от 4-та и 5-а категория за подобряване на състоянието на социалната и техническата инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-та и 5-а категория съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-2021 от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2012 г.; изм., бр. 73 от 2014 г., бр. 75 от 2016 г.) категоризация на общините в Република България на основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България.

Информацията за населението и населените места е по данни на НСИ към 31 декември 2017 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 31 юли 2018 г.