Наредба № 30 от 29 декември 2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника

НАРЕДБА № 30 от 29 декември 2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за: 1. одобрение на типа на нови: а) колесни трактори; б) верижни трактори; в) ремаркета; г) сменяема прикачна техника; 2. издаване или отказ от издаване на сертификат за одобрение на типа на Европейската общност (ЕО сертификат за одобрение на типа); 3. издаване или отказ от издаване на ЕО сертификат за изменение на одобрения тип; 4. удостоверяване на съответствие с одобрения тип; 5. контрол на пускането на пазара и производството на нови: колесни трактори, верижни трактори, ремаркета и сменяема прикачна техника; 6. отнемане на ЕО сертификата за одобрение на типа; 7. нотификация на Европейската комисия на технически служби за България за извършване на изпитвания в обхвата на приложения № 1 или 2.

(2) Превозните средства по ал. 1, т. 1 могат да бъдат произведени на един или няколко етапа (едноетапно или многоетапно одобрение на типа).

(3) Наредбата не се прилага за превозни средства, предназначени за въоръжените сили, Държавна агенция “Гражданска защита”, Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, службите за защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, както и за: 1. одобрение на единични превозни средства; 2. машини, които са специално проектирани за използване в горското стопанство, като влекачи и транспортьори, в съответствие с български стандарт, въвеждащ ISO 6814:2000; 3. горски машини, базирани на шаси на мелиоративно оборудване, в съответствие с български стандарт, въвеждащ ISO 6165:2000; 4. сменяема техника, прикрепена към превозното средство, която е изцяло повдигната над земята, когато превозното средство се движи по пътя.

(4) Допуска се процедурата за одобрение на типа да се прилага към определени категории единични превозни средства, които попадат в обхвата на тази наредба и за които категории получаването на одобрение на типа е задължително.

Чл. 2. (1) Превозните средства от категории Т, С, R и S отговарят на техническите изисквания, посочени в приложение № 2, при спазване на специфичните изисквания по ал. 2 и 3.

(2) Превозните средства от категории Т1, Т2, Т3, Т5, С1, С2, С3, С5, R и S отговарят на техническите изисквания съгласно приложение № 2, раздел I.

(3) Превозните средства от подкатегории Т4.1, Т4.2, Т4.3 и С4.1 отговарят на техническите изисквания съгласно приложение № 2, раздел II.

Глава втора

ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

Раздел I

Заявление за одобрение на типа на превозно средство Чл. 3. (1) За одобрението на всеки тип колесен трактор, верижен трактор, ремарке или сменяема прикачна техника (базово, некомплектовано, комплектовано или напълно комплектовано превозно средство) производителят или негов упълномощен представител подава отделно заявление до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на Контролно-техническа инспекция (КТИ).

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа: 1. идентификация на заявителя: наименование, седалище и адрес на управление; 2. описание на типа превозно средство, за което е подадено заявление по ал. 1, включително и за категорията на превозното средство.

Чл. 4. (1) Към заявлението по чл. 3 се прилага следната документация: 1. препис от съдебно решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на производителя или неговия упълномощен представител или еквивалентен документ съгласно националното законодателство на съответната държава; 2. нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя, когато заявителят е упълномощен представител; 3. техническа документация в два екземпляра във формат А4 или в папка от такъв формат; 4. копия на сертификати за одобрение на типа на колесен трактор, верижен трактор, ремарке или сменяема прикачна техника по отношение на система, компонент или отделен технически възел, ако има такива; 5. копия на сертификати за одобрение на типа, издадени по наредбите по чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приложими за съответната категория трактори, ремаркета или сменяема прикачна техника, съгласно приложение № 2, раздел III, ако има такива; 6. копия на съобщения за одобрение на типа, издадени по правила към Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания (ДВ, бр. 1 от 2000 г.), приложими за съответната категория трактори, ремаркета или сменяема прикачна техника, съгласно изискванията на приложение № 2, раздел IV, ако има такива; 7. протоколи от изпитване, издадени по Правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, приложими за съответната категория превозно средство, съгласно изискванията на приложение № 2, раздел V, ако има такива; 8. протоколи, издадени от техническа служба, извършила изпитванията за приложимите технически изисквания по чл. 2, за които няма представени документи по т. 4 - 7, включително проверки на монтажа на отделни технически възли, когато това е необходимо; към протоколите заявителят прилага техническа документация по ал. 4, т. 1; 9. копие от сертификат по БДС EN ISO 9001:2001, ако има сертифицирана система по качеството по посочения стандарт; 10. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 15 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

(2) Когато заявителят не прилага към заявлението документите по ал. 1, т. 4 - 7, техническата документация по ал. 1, т. 3 включва: 1. попълнен формуляр “Списък с данни” по приложение № 3; 2. подробни чертежи в подходящ мащаб; 3. фотоснимки, ако има такива, показващи необходимите детайли.

(3) Когато заявителят прилага към заявлението един или повече от документите по ал. 1, т. 4 - 7, техническата документация по ал. 1, т. 3 включва: 1. попълнен формуляр “Списък с данни” по приложение № 4 и таблица съгласно част II на приложение № 4; 2. попълнен формуляр “Списък с данни” по приложение № 3 само в разделите, за които заявителят не е приложил документите по ал. 1, т. 4 - 7; 3. подробни чертежи в подходящ мащаб; 4. фотоснимки, ако има такива, показващи необходимите детайли; 5. попълнена таблица по част III на приложение № 4, ако са представени документи по чл. 4, ал. 1, т. 4.

(4) Заявителят осигурява извършването на изпитване на образец на превозното средство, като предоставя на техническата служба: 1. техническата документация по ал. 2 или ал. 3; 2. образци от типа превозно средство и/или частите на превозното средство, които са необходими за извършване на изпитванията.

(5) Броят на образците превозно средство, необходими за извършване на изпитванията по ал. 4, се определя в зависимост от различните комбинации, които трябва да бъдат одобрени по отношение на: 1. за колесни и верижни трактори: а) двигател; б) предавателна кутия; в) задвижващи мостове (брой, местоположение, взаимовръзка); г) управлявани мостове (брой, местоположение); д) мостове със спирачки (брой); е) защитна конструкция при преобръщане; 2. за ремаркета и сменяема прикачна техника: а) задвижващи мостове (брой, местоположение, взаимовръзка); б) максимална маса на товара (допустими са отклонения не по-големи от 10 %); в) мостове със спирачки (брой).

Раздел II

Заявление за многоетапно одобрение на типа за некомплектовано или базово превозно средство Чл. 5. При многоетапно одобрение на типа на превозното средство към заявлението се прилагат: 1. на първия етап от многоетапното одобрение на типа - частите от техническа документация по чл. 4, ал. 1, т. 3 и сертификати за одобрение на типа, изисквани за комплектовано превозно средство в зависимост със степента на завършеност на базовото превозно средство; 2. на всеки следващ етап от многоетапното одобрение на типа - частите на техническата документация, попълнени в съответствие със степента на завършеност на превозното средство, и сертификатите за одобрение на типа, приложими за съответния етап на завършеност, както и копие от сертификата за одобрение на типа на некомплектовано превозно средство, издадено на предишния етап на комплектоване; заявителят прилага и детайлна информация за извършените промени на некомплектованото превозно средство; 3. документите по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 9 и 10.

Раздел III

Процедура при едноетапно одобрение на типа Чл. 6. За одобрение на типа на превозно средство, за който заявителят е представил техническа документация по чл. 4, ал. 2, КТИ проверява: 1. съответствието на превозното средство с данните, посочени в техническата документация; 2. приложимостта на изискванията по приложение № 2 за категорията превозно средство; 3. където е приложимо, проверява монтажа на отделните технически възли или изисква производителят да предостави протоколи от извършени проверки на монтажа.

Чл. 7. За одобрение на типа на превозно средство, за който заявителят е представил техническа документация по чл. 4, ал. 3, КТИ проверява: 1. валидността и пълнотата на представените документи по чл. 4, ал. 1, т. 4 - 7; 2. наличието на данните по част I от приложение № 4 в документите по чл. 4, ал. 1, т. 4 - 7 или в съответните технически досиета; 3. съответствието на превозното средство с данните по приложение № 3, попълнено само в разделите, за които не са представени документи по чл. 4, ал. 1, т. 4 - 7; 4. системите, компонентите или отделните технически възли на избрани образци от превозното средство, за да установи съответствието на конструкцията на превозното средство с данните, посочени в техническите досиета на одобрените компоненти, отделни технически възли или системи, за които са представени документи по чл. 4, ал. 1, т. 4 - 7; 5. приложимостта на изискванията съгласно приложение № 2 за категорията превозно средство; 6. монтажа на отделните технически възли, където е приложимо.

Чл. 8. За установяване на съответствието на превозното средство с данните, посочени в техническата документация, изпълнителният директор на КТИ може да разпореди проверка на мястото на производство или складиране.

Раздел IV

Процедура при многоетапно одобрение на типа Чл. 9. (1) При многоетапно одобрение на типа на превозното средство изпълнителният директор на КТИ: 1. проверява наличието на всички данни в техническата документация в зависимост от степента на комплектоване на превозното средство; 2. проверява дали представените сертификати и/или съобщения за одобрение на типа са издадени за представеното за одобрение превозно средство на съответния етап; 3. проверява съответствието на превозното средство с данните по част I от приложение № 4 или по приложение № 3 и посочените в сертификатите и/или съобщенията за одобрение на типа; 4. проверява съответствието на напълно комплектовано превозно средство с данните от техническата документация, които са включени в техническо досие, сертификат и/или съобщение за одобрение на типа; 5. изисква производителят да предостави протоколи, издадени от определена от министъра на земеделието и горите или нотифицирана от компетентен орган техническа служба за изпитване на избран(и) образец(и) системи, компоненти или отделни технически възли от превозното средство с цел удостоверяване, че превозното(ите) средство(а) е/са произведени в съответствие с данните от техническите досиета; 6. където е приложимо, проверява монтажа на отделните технически възли или изисква производителят да предостави протоколи от извършени проверки на монтажа.

(2) Когато данните от част I на приложение № 4 не са включени в технически досиета за издадени сертификати за одобрение на типа, изпълнителният директор на КТИ изисква производителят да предостави протоколи за изпитване по изискванията, посочени в приложение № 2.

(3) В зависимост от вариантите и версиите на типа изпълнителният директор на КТИ определя броя на образците, необходими за изпитване на превозните средства по ал. 1, т. 5 съгласно чл. 4, ал. 5 в зависимост от степента на завършеност на превозното средство.

Чл. 10. Производителят е длъжен да: 1. изисква информация и документи от доставчиците на системи, компоненти или отделни технически възли по отношение на съответствието им с изискванията на приложими за категорията наредби съгласно приложение № 2, включително и за издадени одобрения на типа, както и за характеристики на превозното средство, които са част от некомплектовано превозно средство, но все още не са получили одобрение на типа; 2. осигури произведените или добавените от него на предходни етапи от комплектоването на превозното средство системи, компоненти или отделни технически възли да съответстват на одобрените типове; 3. осигури произведените или добавените от него системи, компоненти или отделни технически възли да съответстват на одобреното изменение на типа, в случай че е извършил промяна в система, компонент или отделен технически възел, довела до невалидност на одобрение на типа, издадено на предходен етап.

Чл. 11. (1) На втория и следващи етапи на многоетапното одобрение на типа на превозно средство производителят поставя допълнителна табела към табелата по приложение № 11 към чл. 49, ал. 1, т. 5, буква “в” от Наредба № 9 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на безопасно стъкло и на механично теглително-прикачно устройство на нови колесни трактори и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на отделни компоненти и характеристики (ДВ, бр. 40 от 2004 г.)

(2) Табелата здраво се закрепва на видно, достъпно място върху част, която не подлежи на подмяна при употреба, и съдържа ясни и незаличими следните данни: 1. наименование на производителя; 2. секции 1, 3 и 4 от номера на одобрението на типа съгласно приложение № 6; 3. етап на одобрение на типа; 4. сериен номер на превозното средство; 5. технически допустима максимална маса на превозното средство; 6. максимална маса на оборудването, което може да бъде теглено; 7. допустима максимална маса с товар на състав от превозните средства, когато е разрешено тегленето на ремарке от превозното средство; 8. технически допустима максимална маса върху всяка ос, изброени отпред назад; 9. максимално допустимо вертикално натоварване в точката на прикачване.

(3) Данните по ал. 2, т. 7 - 9 се посочват, когато стойностите са се променили по време на съответния етап на одобрение на типа.

Раздел V

Одобрение на типа Чл. 12. (1) В едномесечен срок от датата на подаване на заявлението по чл. 3 по предложение на изпълнителния директор на КТИ министърът на земеделието и горите се произнася по искането за издаване на ЕО сертификат за одобрение на типа на превозно средство.

(2) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 4 или 5, изпълнителният директор на КТИ писмено уведомява заявителя със съответните указания за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите.

Чл. 13. (1) Министърът на земеделието и горите издава ЕО сертификат за одобрение на типа на превозно средство по раздел III, когато типът: 1. съответства на данните, посочени в техническата документация; и

2. отговаря на техническите изисквания съгласно приложение № 2, приложими за съответната категория превозни средства.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец, посочен в приложение № 5, и се номерира по реда на приложение № 6.

Чл. 14. (1) В зависимост от степента на комплектоване на превозното средство министърът на земеделието и горите по предложение на изпълнителния директор на КТИ издава ЕО сертификат за одобрение на типа на базово, некомплектовано или напълно комплектовано превозно средство по раздел IV, когато превозното средство: 1. съответства на данните, посочени в техническата документация; 2. отговаря на техническите изисквания съгласно приложение № 2.

(2) ЕО сертификатът по ал. 1 се издава по образец, посочен в приложение № 5, и се номерира по реда на приложение № 6, като към него се прилагат всички сертификати за одобрение, издадени на предходните етапи.

Чл. 15. Сертификатите на Европейската общност (ЕО сертификат) за одобрение на типа на превозни средства, издадени от компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, и номерирани съгласно приложение № 6, част 2, запазват действието си на територията на Република България, при условие че производителят или неговият упълномощен представител представи легализиран превод на сертификата на български език. Копие от сертификата се съхранява от КТИ.

Чл. 16. (1) Министърът на земеделието и горите отказва да издаде ЕО сертификат за одобрение на типа на превозно средство, когато не са изпълнени изискванията по чл. 14, ал. 1.

(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство.

Чл. 17. (1) За всеки тип превозно средство, за който е подадено заявление за одобрение на типа, в КТИ се съставя техническо досие, което съдържа техническата документация, протоколите от извършените изпитвания и други документи, предоставени във връзка с процедурата за одобрение на типа.

(2) Досието заедно със списък на съдържанието му, в който се посочват и номерата на страниците от приложените документи, се съхранява в КТИ.

Глава трета

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ПРИ ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Чл. 18. (1) Министърът на земеделието и горите може да одобри превозно средство, което не отговаря на едно или повече от изискванията по приложение № 2, в случай на: 1. малки серии превозни средства при спазване на ограниченията, посочени в приложение № 7, част I; 2. превозни средства, при производството на които поради напредъка на техническия прогрес има несъвместимост с едно или няколко от изискванията по чл. 2.

(2) В случаите на ал. 1, т. 2 изпълнителният директор на КТИ изпраща заявление до Европейската комисия за получаване на съгласие за издаване на одобрение на типа в съответствие с разпоредбите на тази наредба. Одобрението на типа по ал. 1, т. 2 се обозначава като “временно”. (3) Към заявлението по ал. 2 се прилага информация за: 1. причината, поради която използваните технологии или концепции не позволяват превозното средство да отговори на изискванията на една или повече приложими наредби съгласно чл. 2; 2. описание на засегнати области по отношение на безопасността и защитата на околната среда и предприетите мерки; 3. описание на изпитванията и получените резултати, които показват ниво на безопасност и защита на околната среда, най-малко еквивалентни на посоченото в приложимите изисквания по чл. 2; 4. предложение за изменение на съответното европейско законодателство, ако е необходимо.

(4) Ако Европейската комисия разреши одобрение по ал. 1, т. 2, министърът на земеделието и горите издава ЕО сертификат за одобрение на типа, в който се посочват ограничения на валидността му.

(5) Валидността на сертификата по ал. 4 не може да бъде по-малка от 36 месеца.

(6) При промяна в законодателството, в резултат на която превозно средство, одобрено по реда на ал. 1, т. 2, съответства напълно на изискванията на приложение № 2, министърът на земеделието и горите преиздава сертификата по ал. 4, като посочва пълното съответствие с приложимите изисквания.

Чл. 19. (1) В случаите по чл. 18 се прилагат разпоредбите на глава втора, като производителят подава мотивирано заявление до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ и посочва несъответствието с техническите изисквания.

(2) Всяка година министърът на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ изпраща на Европейската комисия списък с издадени одобрения по чл. 18, ал. 1.

Глава четвърта

ОСИГУРЯВАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОДУКЦИЯТА С ОДОБРЕН ТИП Чл. 20. Осигуряването на съответствието на продукцията с одобрен тип включва оценка на системата за управление на качеството (първоначална оценка) и проверки на производителя и на продукцията (мерки за осигуряване на съответствие на продукцията).

Чл. 21. Преди издаване на сертификата за одобрение на типа изпълнителният директор на КТИ извършва оценка за наличието на мерки и процедури за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на произведените превозни средства с одобрения тип.

Чл. 22. (1) Оценките и проверките по чл. 20 се извършват от изпълнителния директор на КТИ.

(2) При първоначална оценка изпълнителният директор на КТИ взима предвид наличната информация, отнасяща се до: 1. сертификацията на производителя съгласно чл. 23, извършена от орган по сертификация на системи по качеството, акредитиран от ИА “БСА” или от национален орган по акредитация на държава - член на ЕС; 2. оценките на системите за управление на качеството на производителя, извършени на мястото на производството от производителя(ите) на превозното средство съгласно изискванията на стандарти БДС EN ISO 9001:2001. (3) Допускат се изключения от изискванията на еквивалентен стандарт БДС EN ISO 9001:2001 по отношение на т. 7.3. “Удовлетворение на клиента и непрекъснати подобрения”.

(4) Оценките и проверките по чл. 20 могат да се извършват от името на министъра на земеделието и горите от орган за одобрение на типа на друга държава член.

(5) Органът по ал. 4 подготвя документ за съгласие, в който се посочват областите и производствените съоръжения, които ще се използват за целите на одобрение на типа.

(6) При получаване от министъра на земеделието и горите на молба от орган за одобрение на типа на друга държава член той незабавно изпраща документ за съгласие съгласно ал. 5 или уведомление, че не може да предостави изисквания документ.

(7) Оценките и проверките по чл. 20 могат да се извършат съвместно с органи за одобрение на типа на други държави - членки на ЕС, ако е необходимо.

Чл. 23. (1) При първоначална оценка изпълнителният директор на КТИ признава сертифициране на производителя по стандарт БДС EN ISO 9001:2001 с изключенията по чл. 22, ал. 3.

(2) Производителят осигурява информацията, свързана със сертифицирането по ал. 1, както и уведомява изпълнителния директор на КТИ за всякакви промени по отношение на валидността или обхвата на сертификацията.

Чл. 24. (1) При одобрение на типа на превозно средство не се повтарят първоначалните оценки, извършени за целите на издаване на сертификати за одобрение за системи, компоненти или отделни технически възли на превозното средство.

(2) В случай че в обхвата на оценките по ал. 1 не са били включени мястото и дейностите, свързани с монтажа на превозното средство, се извършва допълнителна оценка.

Чл. 25. Производителят осигурява съответствието на всяко произведено превозно средство с одобрения тип и с техническите изисквания съгласно приложение № 2.

Чл. 26. (1) В процеса на одобрение на типа на превозно средство изпълнителният директор на КТИ проверява мерките за осигуряване на съответствие на продукцията.

(2) Мерките по ал. 1 включват документирани планове за провеждане на периодични изпитвания и проверки, необходими за установяване на непрекъснато съответствие с одобрения тип с приложимите технически изисквания, включително тези, определени в приложение № 2.

Чл. 27. (1) Притежателят на ЕО сертификат за одобрение на типа: 1. осигурява наличието и прилагането на процедури за ефективен контрол за съответствие на продукцията с одобрения тип; 2. има достъп до изпитвателно или друго оборудване, необходимо за проверка на съответствието с всеки одобрен тип; 3. осигурява записването на данните и резултатите от изпитването и проверките и наличието на приложените към тях документи, като ги съхранява за период 10 години; 4. анализира резултатите от всяко изпитване или проверка с цел да удостовери стабилността на характеристиките на продукта, като определя допустимите отклонения на произведената продукция; 5. осигурява за всеки тип превозно средство, система, компонент или отделен технически възел извършването на проверките съгласно изискванията на наредбата и изпитванията съгласно изискванията по приложение № 2; 6. осигурява извършването на допълнително взимане на проби, изпитване или проверка, в случай че пробата или образецът показва несъответствие при извършване на изпитванията и проверките по т. 5, и осигурява възстановяване на съответствието на продукцията.

(2) При одобрен тип на превозно средство проверките по ал. 1, т. 5 се ограничават до тези, удостоверяващи съответствието на продукцията с данните, посочени в сертификата за одобрение на типа.

Чл. 28. (1) Изпълнителният директор на КТИ може да извършва проверки за осигуряване на съответствие с одобрения тип.

(2) Нормалната честота на проверките по ал. 1 се определя съгласно процедурите по чл. 21, като се гарантира тяхното извършване на период, който гарантира спазване на изискванията за осигуряване съответствие на продукцията с одобрения тип.

(3) При проверките по ал. 1 се следи непрекъснатата ефективност на процедурите, установени в чл. 21, като: 1. одитите, извършени от акредитираните органи по сертификация на системи за управление на качеството, се приемат за удовлетворяващи изискванията по чл. 23; 2. честотата на проверките, различни от тези по т. 1, се определя от изпълнителния директор на КТИ.

Чл. 29. (1) След издаване на ЕО сертификат за одобрение на типа КТИ извършва контрол за осигуряване на съответствието на продукцията, пускана на пазара, с одобрения тип.

(2) Съответствието на продукцията се извършва чрез контрол за: 1. наличието на ЕО сертификат за одобрение на типа; 2. наличието на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип и на обозначения, изисквани по наредби по чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника; 3. съответствието на превозното средство с одобрения тип; 4. настъпилите изменения в одобрението на типа и наличие на сертификат за изменение на одобрен тип, както и отразяването на промените в сертификата за съответствие с одобрения тип.

(3) При осъществяване на контрола по ал. 1 служителите на КТИ имат правата и задълженията по чл. 15а от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Чл. 30. Лицата, които пускат на пазара нови превозни средства, са длъжни да: 1. оказват съдействие на служителите на КТИ при осъществяване на контрола; 2. осигуряват на служителите на КТИ пълен достъп до местата, където се осъществяват производството, съхраняването, продажбата на техника или работата с нея; 3. представят за проверка техническа документация, която е включена в техническото досие.

Чл. 31. При всяка проверка на съответствието с одобрения тип протоколите от изпитванията или проверките и в частност тези по чл. 26 на служителите на КТИ се предоставят и производствените протоколи.

Чл. 32. (1) При проверките служителят на КТИ може да избере случайни образци, които да бъдат изпитани в лабораторията на производителя или в техническа служба в зависимост от вида на изпитването.

(2) Минималният брой на образците за изпитване може да се определя в зависимост от резултатите от проверките, извършени от производителя.

Чл. 33. При незадоволителен контрол или когато е необходимо да се провери валидността на изпитванията, провеждани в съответствие с чл. 29, изпълнителният директор на КТИ изпраща избрани образци за изпитване в техническата служба, която е извършила изпитвания за одобрение на типа.

Чл. 34. Изпълнителният директор на КТИ може да извършва проверка или да изиска извършване на изпитване съгласно изискванията по тази наредба или съгласно изискванията, посочени в приложение № 2 за всеки тип.

Чл. 35. При незадоволителни резултати от проверките и изпитванията, извършени по реда на тази глава, служителят на КТИ, извършил контрола, съставя предписание относно предприемането на необходимите мерки за незабавно възстановяване на съответствието на продукцията с одобрения тип.

Глава пета

ИЗМЕНЕНИЕ НА ОДОБРЕН ТИП Чл. 36. (1) Притежателят на ЕО сертификат за одобрение на типа на превозно средство е длъжен в 14-дневен срок да уведоми министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ за всяка промяна, свързана с данните в техническата документация.

(2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 министърът на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ уведомява притежателя на сертификата: 1. дали промените изискват изменение на сертификата за одобрение на типа; 2. за необходимите изпитвания и проверки.

(3) Уведомлението по ал. 1 се подава до министъра на земеделието и горите само ако първоначалното одобрение на типа е издадено от него.

Чл. 37. Извършените от притежателя на сертификата промени налагат изменение на одобрението на типа, когато: 1. са необходими нови изпитвания и/или проверки; 2. има промяна на данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа, с изключение на неговите приложения; 3. приложимите технически изисквания по приложение № 2 са били променени след датата на издаване на сертификата за одобрение на типа.

Чл. 38. Притежателят на сертификата за одобрение на типа подава до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ заявление за изменение на одобрението на типа, придружено със: 1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация или еквивалентен документ съгласно националното законодателство на съответната държава; 2. описание на извършените промени в техническата документация; 3. протоколи, издадени от техническа служба, извършила изпитванията и проверките, когато такива се изискват по чл. 36, ал. 2, т. 2; 4. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 15 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Чл. 39. (1) Изпълнителният директор на КТИ проверява съответствието на описанието на извършените промени в данните от техническата документация и протоколите от проведените изпитвания и проверки с приложимите технически изисквания по приложение № 2.

(2) За установяване на съответствието на превозното средство с променените данни в техническата документация изпълнителният директор на КТИ може да разпореди проверка на мястото на производство или складиране.

Чл. 40. (1) В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 38 по предложение на изпълнителния директор на КТИ министърът на земеделието и горите се произнася по заявлението за издаване на сертификат за изменение на одобрения тип на превозното средство.

(2) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 38, изпълнителният директор на КТИ писмено уведомява заявителя със съответните указания за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите.

Чл. 41. (1) Министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрението на типа, когато: 1. типът съответства на данните в техническата документация с оглед на извършените в тях промени, и

2. типът отговаря на техническите изисквания по приложение № 2, приложими за съответната категория превозни средства.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец, посочен в приложение № 5, и се номерира по реда на приложение № 6, като изменението на одобрения тип се отразява в секция 5 от номера на сертификата.

Чл. 42. (1) Министърът на земеделието и горите отказва да издаде сертификат за изменение на одобрението на типа на превозно средство, когато не са изпълнени изискванията по чл. 41, ал. 1.

(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да бъде обжалван пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.

Чл. 43. При промени, които не налагат изменение на сертификата за одобрение на типа, и промени, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип, изпълнителният директор на КТИ актуализира техническото досие, като отбелязва промените и датата на актуализацията и съставя актуализиран списък на съдържанието на техническото досие.

Глава шеста

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕНИЯ ТИП Чл. 44. (1) Производителят или неговият упълномощен представител удостоверява съответствието на напълно комплектовано или некомплектовано превозно средство с одобрения тип, като издава сертификат за съответствие с одобрения тип на български език по приложение № 8.

(2) Сертификатът по ал. 1 придружава всяко превозно средство, произведено в съответствие с одобрения тип.

(3) Сертификатът се издава върху бланка на производителя, съдържаща печатен текст с неговото име и адрес по начин, осигуряващ защита срещу подправяне (върху хартия, защитена или посредством цветни графики, или с воден знак, съответстващи на идентификационния знак на производителя).

Глава седма

Раздел I

Отнемане на сертификата за одобрение на типа превозно средство Чл. 45. (1) Превозно средство не съответства на одобрения тип, когато са установени отклонения от данните, съдържащи се в техническата документация, и тези отклонения не са били одобрени по реда на глава трета.

(2) Когато отклоненията по ал. 1 са в допустимите граници, съгласно приложимите технически изисквания по приложение № 2 се счита, че превозното средство съответства на одобрения тип.

Чл. 46. Когато се установи, че превозно средство не съответства на одобрения тип, служителите на КТИ: 1. извършват проверка на мястото на производство или складиране на превозните средства; 2. съставят констативен протокол за данните от проверката; 3. издават предписания за възстановяване на съответствието или предлагат отнемане на сертификата за одобрение на типа; 4. съставят актове за административни нарушения по реда на глава седма от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Чл. 47. (1) Сертификатът за одобрение на типа се отнема от министъра на земеделието и горите по предложение на изпълнителния директор на КТИ, когато: 1. съответствието на продукцията с одобрения тип е невъзстановимо; 2. производството на превозни средства се извършва, без да се осигурява съответствие с одобрения тип.

(2) Министърът на земеделието и горите отнема сертификата за одобрение на типа с мотивирана заповед в 7-дневен срок от предложението по ал. 1.

(3) Отнемането на сертификата за одобрение на типа на превозно средство може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство.

Раздел II

Регистрация, пускане на пазара и пускане в употреба Чл. 48. (1) Регистрацията, пускането на пазара или пускането в употреба на нови превозни средства, за които е влязло в сила изискването за одобрение на типа, се извършва само въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.

(2) Регистрацията и пускането в употреба се извършват при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 11, ал. 9 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Чл. 49. (1) Некомплектовано превозно средство се пуска на пазара въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.

(2) Регистрация и пускане в употреба на некомплектовано превозно средство не се допуска.

(3) Регистрацията, пускането на пазара или пускането в употреба на одобрен тип превозно средство, което притежава валиден сертификат за съответствие с одобрения тип и съответства на одобрения тип, може да бъде отказана за период до 6 месеца, ако превозното средство представлява сериозен риск за: а) безопасността по пътя; б) околната среда; в) осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.

(4) В случаите по ал. 3 министърът на земеделието и горите незабавно уведомява за това органите за одобрение на типа на другите държави членки и Европейката комисия, като посочва причините, на които се основава този отказ.

Чл. 50. (1) Регистрацията, пускането на пазара и пускането в употреба на нови превозни средства, последни от дадена производствена серия, които съответстват на тип превозно средство, чието одобрение е с изтекла валидност, се допуска за срок 24 месеца за комплектовани превозни средства и 30 месеца за напълно комплектовани превозни средства при спазване на ограниченията съгласно приложение № 7, част 2.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от датата, на която изтича валидността на ЕО одобрението на типа.

(3) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат само за превозните средства, които имат валиден сертификат за съответствие с одобрения тип, издаден в периода, когато одобрението на типа на ЕО за превозно средство е било валидно, но които не са били регистрирани или пуснати в употреба преди датата, на която е изтекъл срокът на валидност на одобрението, и които се намират на територията на Република България към датата на изтичане на валидността на одобрението.

(4) За разрешаване на регистрация, пускане на пазара и пускане в употреба на превозни средства от определена категория съгласно ал. 1 производителят подава заявление до министъра на земеделието и горите и съответните органи в останалите държави членки, на територията на които ще се пуска в употреба този тип или типове превозни средства. В заявлението се посочват техническите и/или икономическите основания, на които се основава.

(5) В срок три месеца министърът на земеделието и горите се произнася по заявлението за разрешаване на регистрацията на типа превозно средство на територията на Република България и за броя превозни средства, които ще бъдат регистрирани, при спазване на ограниченията по приложение № 7, част 2.

Чл. 51. (1) Контролно-техническата инспекция изпраща копие от списъка с данни и ЕО сертификата за одобрение на типа на превозни средства, последни от дадена производствена серия, както и всички приложения към него до компетентните органи, издаващи ЕО одобрение на типа в другите държави членки, посочени от производителя, като се дава информация за изключенията, които са получени.

(2) В срок три месеца тези държави членки взимат решение дали да приемат ЕО одобрение на типа на превозни средства за целите на регистриранията на тяхната територия, както и за броя превозни средства по ал. 1.

Глава осма

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ С КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

Раздел I

Обмен на информация Чл. 52. (1) Министърът на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ изпраща ежемесечно на компетентните органи на другите държави членки копия от издадените ЕС сертификати за одобрение на типа на превозното средство заедно с приложенията за всеки одобрен тип, както и информация за отказани одобрения на типа или за отнети одобрения на типа.

(2) Информацията по ал. 1 се изпраща най-късно до един месец от издаването на сертификат, отнемането или отказа за издаване.

Чл. 53. (1) Министърът на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ изпраща ежемесечно списък с одобрения на типа на компоненти, системи или отделни технически възли на компетентните органи на останалите държави членки, както и информация за отказани или отнети одобрения на типа в рамките на съответния месец.

(2) При получаването на искане от компетентен орган на друга държава членка КТИ незабавно изпраща копие на сертификата за одобрение на типа компонент, система или отделен технически възел и/или техническото досие за всеки одобрен тип система, компоненти или отделен технически възел, както и на отказани или отнети одобрения на типа.

Чл. 54. (1) Министърът на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на КТИ уведомява компетентните органи на другите държави членки, предоставили одобрение на типа, с цел предприемане на мерки за възстановяване на съответствието на превозното средство с одобрения тип в случаите, когато: 1. несъответствието на едно превозно средство произтича изключително от несъответствието на система, компонент или отделен технически възел, или

2. при многоетапно типово одобрение на ЕО несъответствието на напълно комплектовано превозно средство е в резултат изключително на несъответствието на система, компонент или отделен технически възел, представляващи част от некомплектованото превозно средство, или е в резултат на несъответствието на самото некомплектовано превозно средство.

(2) Копие от уведомлението се изпраща на Европейската комисия.

Раздел II

Нотификация на орган за одобрение на типа и технически служби Чл. 55. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите нотифицира на Европейската комисия и на другите държави членки имената, адресите и обхвата на органа за одобрение на типа и техническите служби.

(2) Нотифицираните технически служби се акредитират съгласно БДС EN ISO/IEC 17025 като лаборатория за изпитване, в чиито обхват са включени наредби по чл. 9, ал. 8 ЗРКЗГТ, определящи показатели и/или методи за изпитване, при спазване на следните условия: 1. производител може да бъде акредитиран като техническа служба само когато наредба по приложение № 2 го изисква; 2. техническа служба може да използва външно оборудване след одобрение от министъра на земеделието и горите.

(3) Техническите служби на държави извън Европейския съюз могат да бъдат нотифицирани по реда на ал. 1 само когато това е предвидено в двустранно или многостранно споразумение между Европейския съюз и съответната трета държава.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Колесен трактор от подкатегория Т4.1 към категория Т4” е трактор, който е проектиран за обработване на високорастящи култури, с възможност за монтиране на сменяемо работно оборудване отпред, между осите, отзад или на платформа и има следните характеристики: а) повдигната рама или част от рама, позволяваща му да се движи напред успоредно на растенията, с леви и десни колела от двете страни над един или повече редове от растения; б) просвет, измерен в равнина, перпендикулярна на редовете, който превишава 1000 mm, когато тракторът е в работно състояние; в) максималната конструктивна скорост не трябва да превишава 30 km/h, когато височината на центъра на тежест на трактора, разделена на средната минимална напречна база от всички оси, превишава 0,9; центърът на тежестта се измерва в съответствие с български стандарт, въвеждащ ISO 789-6:1982, а височината на центъра на тежестта се измерва спрямо земната повърхност при използване на препоръчаните от производителя гуми.

2. “Колесен трактор от подкатегория Т4.2 към категория Т4” е трактор с големи размери, основно предназначен за обработване на големи площи земя; 3. “Колесен трактор от подкатегория Т4.3 към категория Т4” е трактор с нисък просвет от земята, чието сменяемо оборудване е предвидено за употреба в земеделието или горите, които се характеризират с рама, снабдена с едно или няколко приспособления за задвижване, имат технически допустима маса не по-голяма от 10 t и при които отношението на тази маса към максималната маса без товар в готовност за движение е по-малко от 2,5. В допълнение центърът на тежестта при тези трактори - в съответствие с български стандарт, въвеждащ ISO 789-6:1982 (измерен по отношение на земята, при използване на препоръчаните от производителя гуми) се намира на височина, по-малка от 850 mm.

4. “Верижен трактор от подкатегория С4.1 към категория С4” е трактор, който е проектиран за обработване на високорастящи култури, с възможност за монтиране на сменяемо работно оборудване отпред, отзад или на платформа и има следните характеристики: а) повдигната рама или част от рама, позволяваща да се движи напред успоредно на растенията, с леви и десни вериги от двете страни над един или повече редове от растения; б) просвет, измерен в равнина, перпендикулярна на редовете, който превишава 1000 mm, когато тракторът е в работно състояние; в) максималната конструктивна скорост не трябва да превишава 30 km/h, когато височината на центъра на тежест на трактора, разделена на напречната база, превишава 0,9; центърът на тежестта се измерва в съответствие с български стандарт, въвеждащ ISO 789-6:1982, а височината на центъра на тежестта се измерва спрямо земната повърхност при използване на препоръчаните от производителя вериги.

5. “Тип трактори” са трактори, които не се различават по производител, означение на типа от производителя и по следните характеристики: а) носеща рама/рама със странични елементи/шарнирна рама по отношение на явни и принципни различия; б) принцип на работа на двигател; в) брой на осите.

6. “Тип ремаркета или сменяема прикачна техника” са ремаркета или сменяема прикачна техника, които не се различават по производител, означение на типа от производителя и по следните характеристики: а) носеща рама/рама със странични елементи/шарнирна рама по отношение на явни и принципни различия; б) брой на осите.

7. “Вариант на типа на трактор” са трактори от един и същи тип, които не се различават по следните характеристики: а) принцип на работа на двигателя; б) брой и разположение на цилиндрите на двигателя; в) разлика в мощността на двигателите не по-голяма от 30 % (най-високата мощност да е до 1,3 пъти най-ниската мощност); г) разлика в работния обем на цилиндрите на двигателите не по-голяма от 20 % (най-високата стойност да е до 1,2 пъти най-ниската стойност); д) брой, място и взаимна връзка на двигателните мостове; е) брой и място на управляемите мостове; ж) максимална маса с товар, различаваща се не повече от 10 %; з) тип трансмисия; и) защитна конструкция при преобръщане; к) брой мостове със спирачки.

8. “Вариант ремаркета или сменяема прикачна техника” са ремаркета или сменяема прикачна техника, които не се различават по производител, означение на типа от производителя и по следните характеристики: а) брой и място на управляемите мостове; б) максимална маса с товар, различаваща се не повече от 10 %; в) брой мостове със спирачки.

9. “Версия на вариант на типа трактор” са трактори, които съчетават комбинация от характеристики, посочени в списъка с данни по приложение № 3. 10. “Техническа служба” е юридическо лице, определено от министъра на земеделието и горите при спазване на разпоредбите на чл. 55, ал. 2, или нотифицирана от държава - членка на Европейския съюз, да извършва изпитвания и проверки по отношение на някои или всички технически изисквания по приложение № 2. Технически служби са и нотифицираните технически служби в обхвата на наредбите съгласно приложение № 2, раздел III и съгласно Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания в обхвата на изискванията съгласно приложение № 2, раздел IV.

11. “Многоетапно типово одобрение” е процедурата, с която една или повече държави - членки на ЕО, удостоверяват, че в зависимост от степента на завършеност напълно комплектован или некомплектован тип превозно средство отговаря на съответните технически изисквания на наредбата.

12. “Одобрение на единични превозни средства” е процедурата, с която министърът на земеделието и горите удостоверява, че превозно средство, което е получило индивидуално одобрение, отговаря на националните изисквания.

13. “Огледало за виждане назад” е всяко устройство, предназначено да осигури ясно виждане назад в границите на полето на видимост, определено в приложение № 1, раздел IX, т. 5, която да не се нарушава от конструктивни елементи на трактора или от водача и пътниците в трактора.

14. “Вътрешно огледало за виждане назад” е огледало за виждане назад, което е монтирано във вътрешността на кабината или на рамата на трактора.

15. “Външно огледало за виждане назад” е огледало за виждане назад, което е монтирано на която и да е част от външната повърхност на трактора.

16. “Клас на огледалата за виждане назад” са всички огледала за виждане назад, които имат една или повече общи характеристики или функции. Вътрешните огледала за виждане назад са групирани в клас I, а външните огледала за виждане назад в клас II.

17. “Поле на видимост” са всички направления напред и встрани, в които водачът на трактора може да вижда.

18. “Кормилно управление” е цялото оборудване, предназначено да променя посоката на движение на трактора. Кормилното управление включва: а) кормилно колело; б) кормилен механизъм; в) управляеми колела; г) специално оборудване за създаване на допълнителна сила, където това е приложимо.

19. “Кормилно колело” е част, която се използва от водача за непосредствено управление на трактора.

20. “Кормилен механизъм” са всички компоненти между кормилното колело и управляемите колела, с изключение на специалното оборудване. Кормилният механизъм може да бъде механичен, хидравличен, пневматичен, електрически или комбинация между някои от тях.

21. “Управляеми колела” са: а) колелата, насочването на които, по отношение на трактора, може да се променя директно или индиректно, така че да се промени посоката на движение на трактора; б) всички колела на тракторите с шарнирна рама; в) колелата на една и съща ос, скоростта на които може да се променя, за да се получи промяна в посоката на движение на трактора, с изключение на самонасочващите се колела.

22. “Специално оборудване” е онази част на кормилното управление, с която се създава допълнителна сила. Допълнителна сила може да се създава от механична, хидравлична, пневматична или електрическа система или от комбинация между някои от тях (като например от маслена помпа, компресор или акумулаторна батерия и т. н.).

23. “Сила за управление” е силата, приложена от водача върху кормилното колело, с цел управление на трактора.

24. “Кабина” е всяка конструкция, изградена от здрави, прозрачни или непрозрачни елементи, която напълно огражда водача и го изолира от външни влияния, като е проектирана така, че да бъде постоянно затворена по време на експлоатацията.

25. “Техническа документация” е пълната информация за типа на превозното средство, предоставена от заявителя на техническата служба и на изпълнителния директор на КТИ, включително чертежи, снимки и други предвидени в тази наредба документи.

26. “Техническо досие” е техническата документация заедно с протоколите от изпитванията и други документи, които техническата служба и изпълнителният директор на КТИ прилагат в процеса на одобрение на типа.

27. “Списък на съдържанието на техническото досие” е документът, съдържащ описание на съдържанието на техническото досие с указание на страниците, номерата и датите на включените документи, както и промените в тяхното съдържание.

28. “Базово превозно средство” е всяко некомплектовано превозно средство, чийто идентификационен номер се запазва през всичките последващи етапи от процедурата за многоетапно типово одобрение.

29. “Некомплектовано превозно средство” е всяко превозно средство, чието приключване изисква да премине през най-малко още един етап от производството, за да отговори на всички изисквания на наредбата, които са приложими за него.

30. “Напълно комплектовано превозно средство” е превозно средство, което е преминало процедурата за многоетапно типово одобрение и отговаря на всички изисквания на тази наредба, които са приложими за него.

31. “Превозно средство” е всеки трактор, ремарке или сменяема прикачна техника, комплектовани, некомплектовани или напълно комплектовани, предназначени за употреба в земеделието или горите.

32. “Компетентен орган” или “орган за одобрение на типа” е министърът на земеделието и горите или орган на държава членка, който: а) е отговорен за всички аспекти на одобрение на типа превозно средство, система, компонент или отделен технически възел; б) издава или отказва да издаде ЕО сертификат за одобрение на типа на превозното средство; в) изпълнява функциите на официален орган за връзка с органите на другите страни членки; г) проверява мерките, предприети от производителя за осигуряване съответствие на продукцията; д) е нотифициран на Европейската комисия след влизане в сила на Договора за присъединяване към Европейския съюз.

33. “Комплектовано превозно средство” е превозно средство, което е преминало процедура на типово одобрение и отговаря на всички изисквания на наредбата, които са приложими за него.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и отменя Наредба № 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори (обн., ДВ, бр. 63 от 2003 г.; попр., бр. 70 от 2003 г., бр. 62 от 2004 г. и бр. 51 от 2005 г.). § 3. По отношение на превозните средства, принадлежащи към категории Т1, Т2 и Т3, наредбата се прилага спрямо: 1. новите типове превозни средства, считано от 1 януари 2006 г.; 2. всички нови превозни средства, пуснати в употреба, считано от 1 юли 2009 г., като датата, на която са регистрирани или пуснати на пазара за първи път, се счита за дата на пускане в употреба. § 4. За категориите превозни средства, различни от посочените в § 3, наредбата се прилага след влизане в сила на всички отделни наредби по чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника по отношение на определената в приложение № 2 категория превозно средство при спазване на следните изисквания: 1. за нови типове превозни средства - три години след датата на влизане в сила на последната отделна наредба съгласно приложение № 2; 2. за всички превозни средства, пуснати в употреба - 6 години след датата на влизане в сила на последната отделна наредба съгласно приложение № 2; датата, на която са регистрирани или пуснати на пазара за първи път, се счита за дата на пускане в употреба. § 5. По искане на производител изискванията по наредбата спрямо нови типове превозни средства могат да се приложат от датите, на които са влезли в сила всички съответни наредби. § 6. До влизането в сила на наредбите относно гумите, стабилността и задните защитни конструкции липсата на някоя от тях не възпрепятства предоставянето на ЕО пълно одобрение на типа за съответната категория. § 7. До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване към Европейския съюз “техническа служба” по смисъла на тази наредба е: 1. Центърът за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части - Русе, за изпитванията и проверките по: приложение № 1, Наредба № 22 от 2003 г. за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на валовете за отвеждане на мощност и техните предпазни устройства (ДВ, бр. 54 от 2003 г.), Наредба № 23 от 2003 г. за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на монтирането, местоположението, действието и идентификацията на командните органи (ДВ, бр. 54 от 2003 г.), Наредба № 52 от 2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на работното пространство, достъпа до позицията за управление, вратите и прозорците (ДВ, бр. 108 от 2003 г.), Наредба № 53 от 2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на седалка на водача и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на седалката на водача (ДВ, бр. 3 от 2004 г.), Наредба № 54 от 2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на електрическо/електронно устройство и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на електромагнитната съвместимост (ДВ, бр. 5 от 2004 г.), Наредба № 55 от 2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация (ДВ, бр. 6 от 2004 г.), Наредба № 9 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на безопасно стъкло и на механично теглително-прикачно устройство на нови колесни трактори и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на отделни компоненти и характеристики (ДВ, бр. 40 от 2004 г.); 2. Центърът за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части - Пловдив, за изпитванията и проверките по: Наредба № 50 от 2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на спирачните системи (ДВ, бр. 108 от 2003 г.), Наредба № 58 за условията и реда за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане чрез динамично изпитване и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на защитната конструкция при преобръщане чрез динамично изпитване (ДВ, бр. 6 от 2004 г.), Наредба № 51 за условията и реда за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на мерките срещу емисиите на замърсители от дизелови двигатели (ДВ, бр. 108 от 2003 г.), Наредба № 3 за условията и реда за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и за одобрение на типа на нови колесни трактори с тясна колея по отношение на задно монтираната защитна конструкция при преобръщане (ДВ, бр. 27 от 2004 г.), Наредба № 2 за условията и реда за одобрение на типа на предно монтирана защитна конструкция при преобръщане и за одобрение на типа на нови колесни трактори с тясна колея по отношение на предно монтираната защитна конструкция при преобръщане (ДВ, бр. 26 от 2004 г.).

3. Техническа служба, нотифицирана от държава - членка на Европейския съюз, да извършва изпитвания и проверки по отношение на някои или всички технически изисквания по чл. 2.

§ 8. До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване към Европейския съюз навсякъде в приложение № 6 символът “е” се заменя с “bg”. § 9. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 18, ал. 2 - 4, чл. 19, ал. 2, чл. 22, ал. 4 - 7, чл. 49, ал. 4, чл. 51 и глава осма, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване към Европейския съюз. § 10. От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване към Европейския съюз думите “Република България” в чл. 50, ал. 3 се заменят с “Европейския съюз”. § 11. До влизане в сила на изискванията за пълно одобрение на типа на превозни средства от категории Т4, Т5, C и S тези категории превозни средства трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините (ДВ, бр. 91 от 2001 г.; изм., бр. 115 от 2002 г., бр. 13 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2004 г.).

За министър: Св. Бъчварова

Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 7

Раздел I

Допустима максимална маса с товар

1. Технически допустимата максимална маса с товар, посочена от производителя, се приема за допустима максимална маса с товар при условие, че: 1.1. резултатите от изпитванията за одобрение на типа и по-специално от тези, отнасящи се до спирането и управлението, съответстват на приложимите технически изисквания; 1.2. допустимата максимална маса с товар не превишава 14 t и допустимото максимално натоварване на ос не превишава 10 t.

2. При всяко натоварване на превозното средство натоварването на предната ос не трябва да е по-малко от 20 % от масата на превозното средство без товар.

Раздел II

Задна регистрационна табела

1. Форма и размери на мястото за монтиране на задната регистрационна табела

Мястото за монтиране обхваща равна или почти равна правоъгълна повърхнина със следните минимални размери: - дължина: 255 mm или 520 mm; - широчина: 165 mm или 120 mm.

2. Определяне на мястото за монтиране и закрепване на регистрационните табели

Мястото за монтиране е такова, че след правилно закрепване табелите имат следните характеристики: 2.1. Странично положение на табелата

Центърът на табелата не може да е отместен вдясно от равнината на симетрия на превозното средство.

Левият страничен ръб на табелата не трябва да излиза вляво от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на превозното средство и допирателна в точката, където напречното сечение на превозното средство е най-широко.

2.2. Положение на табелата спрямо надлъжната равнина на симетрия на превозното средство

Табелата трябва да е перпендикулярна или почти перпендикулярна на равнината на симетрия на превозното средство.

2.3. Положение на табелата спрямо вертикалната равнина

Табелата се монтира вертикално с допустимо отклонение 5°. Ако формата на превозното средство го изисква, тя може да бъде наклонена спрямо вертикалната равнина: 2.3.1. не повече от 30°, когато повърхността, носеща регистрационния номер, е наклонена напред спрямо движението на превозното средство, при условие че горният ръб на табелата е на височина не по-голяма от 1,20 m от земната повърхност; 2.3.2. не повече от 15°, когато повърхността, носеща регистрационния номер, е наклонена назад спрямо движението на превозното средство, при условие че горният ръб на табелата е на височина, по-голяма от 1,20 m от земната повърхност.

2.4. Височина на табелата от земната повърхност

Височината на долния ръб на табелата над земната повърхност не трябва да е по-малка от 0,3 m, а височината на горния ръб на табелата над земната повърхност не трябва да превишава 4,0 m.

2.5. Определяне на височина на табелата от земната повърхност

Височините по т. 2.3 и 2.4 се измерват, когато превозното средство е без товар.

Раздел III

Резервоари за течно гориво

1. Резервоарите за течно гориво се изработват така, че да бъдат устойчиви на корозия. Те трябва да са преминали успешно изпитвания за изтичане на гориво, извършени от производителя, при налягане, равно на удвоеното работно налягане, но в никакъв случай по-малко от 0,3 bar. Повишеното налягане или налягането, превишаващо работното налягане, трябва автоматично да се компенсира с подходящи устройства (вентилационни отвори, предпазни вентили и др.). Вентилационните отвори трябва да са проектирани така, че да се предотврати опасност от възникване на пожар. Горивото не трябва да изтича през капачката на резервоара или през устройствата, осигуряващи компенсиране на повишеното налягане, дори ако резервоарът е напълно преобърнат. Допуска се прокапване.

2. Резервоарите за течно гориво се монтират така, че да бъдат предпазени от последствия от удар в предната или задната част на превозното средство. В близост до резервоара не се допуска наличие на изпъкнали части, остри ръбове и др. Горивоподаващите тръби и отворът за пълнене на резервоара трябва да са поставени извън кабината.

Раздел IV

Противотежести

Когато превозното средство има противотежести, за да съответства на изискванията за одобрение на типа, тези противотежести се доставят от производителя. Те трябва да са предвидени за монтаж, да носят марката на производителя и да е посочена масата им в килограми с точност ± 5 %. Предните противотежести, проектирани за част монтаж/демонтаж, трябва да осигуряват достатъчно свободно пространство за ръкохватките най-малко 25 mm. Начинът на монтаж на противотежестите трябва да е такъв, че да се предотвратява всяко нежелано разединяване (например в случай на преобръщане на превозното средство).

Раздел V

Устройства за звуков сигнал

1. Устройствата за звуков сигнал (УЗС) трябва да имат маркировка за одобрение на типа съгласно Наредба № 65 от 2003 г. за одобряване типа на устройства за звуков сигнал на моторни превозни средства (ДВ, бр. 87 от 2003 г.).

2. Характеристики на УЗС, когато са монтирани на превозно средство: 2.1. Акустични изпитвания: по време на одобряване типа на превозно средство контролът на характеристиките на УЗС, монтирано на този тип превозно средство, се извършва, както следва: 2.1.1. Стойността на нивото на звуково налягане на УЗС, монтирано на превозното средство, се измерва на разстояние 7 m от предната част на превозното средство. Превозното средство трябва да бъде поставено на отделно място, на възможно най-равна повърхност и да бъде със спрян двигател. Ефективното напрежение е напрежението, посочено в т. 1.2.1 на приложение № 2 на Наредба № 65 от 2003 г. за одобряване типа на устройства за звуков сигнал на моторни превозни средства.

2.1.2. Измерванията се извършват по А-претеглена скала по стандартите на Международната електротехническа комисия (МЕК).

2.1.3. Максималната стойност на нивото на звуково налягане се измерва в границите от 0,5 до 1,5 m височина над земната повърхност.

2.1.4. Достигнатата максимална стойност на звуково налягане не трябва да бъде по-малка от 93 dB (A), но не по-голяма от 112 dB (A).

Раздел VI

Допустими нива на звука

1. Граници на допустимите нива на звука

Нивото на звука на превозното средство, измерено в съответствие с условията по т. 2 до 4, не трябва да превишава следните нива: • 89 dB (A) за превозни средства с маса без товар, превишаваща 1,5 t; • 85 dB (А) за превозни средства с маса без товар, непревишаваща 1,5 t.

2. Измервателни средства

Шумът, излъчван от превозните средства, се измерва с шумомер от типа, описан в Публикация № 179 на Международната електротехническа комисия, първо издание от 1965 г.

3. Условия за измерване на шума

Измерванията се извършват с превозно средство без товар на достатъчно тихо и открито място (шумът от околната среда и шумът от вятъра трябва да са най-малко с 10 dB (А) по-ниски от шума, който ще се измерва).

Мястото на измерванията може да е открито пространство с радиус 50 m с практически хоризонтална централна част с радиус 20 m. То може да е покрито с бетон, асфалт или друг подобен материал и не трябва да е покрито със зърнест сняг, висока трева, рохка пръст или пепел.

Повърхността на площадката за изпитване на превозното средство не трябва да причинява допълнителен шум от гумите или веригите. Това изискване се отнася само при измерване на шума от превозни средства в движение.

Измерването се извършва при ясно време с лек вятър. В близост до превозното средство или до микрофона не трябва да има друг човек освен този, който отчита резултатите, тъй като присъствието на наблюдатели в близост до превозното средство или микрофона може значително да повлияе на отчитаните резултати. Отчетените изменения, които не са свързани с характеристиките на основното ниво на звука, се пренебрегват при отчитане на резултата.

4. Метод на измерване на шума: 4.1. Измерване на шум от превозни средства в движение

Провеждат се най-малко две измервания от всяка страна на превозното средство. Могат да се направят предварителни измервания с цел настройка, но те не се вземат под внимание.

Микрофонът се поставя на височина 1,2 m над земната повърхност на разстояние 7,5 m от осевата линия (СС) на пътя на превозното средство, измерено по перпендикуляра (РР') на тази линия (фиг. 1).

(виж фигурата в PDF-а на броя)   Фиг. 1. Позиции на уреда за измерване на шум от превозни средства в движение

Двете линии АА? и BB?, успоредни на линията РР? и разположени съответно на 10 m пред и на 10 m след линията, се очертават върху площадката за изпитване. Превозните средства трябва да приближават линия АА? с равномерна скорост, както е указано в т. 4.1.1. След това двигателят се ускорява при пълно отваряне на горивоподаващия механизъм и се задържа в това положение, докато задната част на превозното средство (ако превозното средство включва ремарке, то не се взема под внимание при преминаването на превозното средство през линия ВВ?) пресече линия ВВ?. Тогава горивоподаващият механизъм се връща в начално положение възможно най-бързо.

За резултат от измерването се приема максималното отчетено ниво на звука.

4.1.1. Скоростта на изпитване трябва да е 75 % от максималната скорост, която може да се постигне при най-голямата предавка, използвана за движение по пътя.

4.1.2. Отчитане на резултатите: 4.1.2.1. За да се отчете неточността на измервателните средства, полученият резултат при всяко измерване се определя чрез изваждане на 1 dB (А) от отчетената стойност.

4.1.2.2. Измерванията се приемат за валидни, ако разликата между две последователни измервания от една и съща страна на превозното средство не превишава 2 dB (A).

4.1.2.3. За резултат от изпитването се приема най-високото измерено ниво на звука. Ако този резултат превишава с 1 dB (А) максимално допустимото ниво на звука за категорията на изпитваното превозно средство, се извършват две допълнителни измервания. Три от четирите получени резултата трябва да попадат в установените граници.

4.2. Измерване на шума от превозни средства при работа на място

Не се определят граници на допустимо ниво на звука, но задължително се отчита.

4.2.1. Разположение на шумомера

Измерванията се извършват в точка X на разстояние 7 m от най-близката повърхност на превозното средство, както е показано на фиг. 2.

(виж фигурата в PDF-а на броя)   Фиг. 2. Позиции на уреда за измерване на шума от неподвижно превозно средство

Микрофонът се поставя на височина 1,2 m от земната повърхност.

4.2.2. Брой на измерванията

Провеждат се най-малко две измервания.

4.2.3. Условия за изпитване на превозното средство

Когато двигателят на превозното средство е без регулатор на честотата на въртене, той трябва да работи със 75 % от стойността на честотата на въртене, при която според производителя двигателят развива максимална мощност. Честотата на въртене на двигателя се измерва с уред, непринадлежащ към оборудването на превозното средство (например механичен оборотомер или стробоскоп). Когато двигателят на превозното средство е с регулатор на честотата на въртене, който не позволява двигателят да превиши честотата на въртене, при която развива максималната си мощност, той се изпитва при максималната честота на въртене, която регулаторът допуска.

Измервания на шума се извършват, след като двигателят е загрят до нормалната работна температура.

4.2.4. Интерпретация на резултатите

В протокола се записват: - всички отчетени нива на звука; - методът, използван за изчисляване мощността на двигателя; - натоварването на превозното средство.

Измерванията се приемат за валидни, ако разликата между две последователни измервания от една и съща страна на превозното средство не превишава 2 dB (A).

За резултат от изпитването се приема най-високото измерено ниво на звука.

5. Изпускателна система (шумозаглушител): 5.1. Изискванията на т. 5 се отнасят за превозно средство, оборудвано с устройство за ограничаване на шума от отработилите газове (шумозаглушител). Ако на входа на двигателя е монтиран въздушен филтър, който е необходим за осигуряване на съответствие с допустимото ниво на звука, този филтър се разглежда като част от шумозаглушителя и към него се прилагат изискванията на т. 5.

Крайната тръба на шумозаглушителя трябва да се разположи по такъв начин, че отработилите газове да не проникват в кабината.

5.2. Чертежът на изпускателната система се прилага към сертификата за одобрение на типа.

5.3. На шумозаглушителя трябва ясно, видимо и незаличимо да са означени моделът и типът.

5.4. Използването на влакнест абсорбиращ материал в конструкцията на шумозаглушители се разрешава при следните условия: 5.4.1. влакнестият абсорбиращ материал не трябва да е поставен в частите на шумозаглушителя, през които преминават газове; 5.4.2. подходящите устройства трябва да осигурят оставането на влакнестия абсорбиращ материал на мястото, на което е поставен, през цялото време на работа на шумозаглушителя; 5.4.3. влакнестият абсорбиращ материал трябва да е устойчив на температура, по-висока с най-малко 20 % от експлоатационната температура (градуси С), която може да се достигне в областта на шумозаглушителя, където е разположен влакнестият абсорбиращ материал.

Раздел VII

Максимална конструктивна скорост

1. При извършване на изпитвания за одобрение на типа средната скорост се измерва на права отсечка, която превозното средство трябва да премине в двете посоки при летящ старт. Теренът на отсечката трябва да е устойчив. Отсечката трябва да е равна и дълга поне 100 m. Тя може да има наклони не повече от 1,5 %.

2. По време на изпитването превозното средство трябва да е без товар и в работно състояние, без противотежести или специално оборудване, а налягането на гумите да е такова, каквото е определено за движение по пътищата.

3. По време на изпитването превозното средство трябва да е снабдено с нови пневматични гуми с най-големия размер, предвиден от производителя за трактора.

4. Предавателното отношение, използвано по време на изпитването, трябва да е такова, че да поражда максималната скорост на превозното средство и горивоподаващият механизъм да е напълно отворен.

5. За да се отчетат неизбежните грешки, дължащи се основно на измервателните средства и увеличаването на оборотите на двигателя при частично натоварване, измерената скорост, превишаваща стойността на максималната конструктивна скорост с 3 km/h, се приема за допустима при изпитванията за одобрение на типа.

6. За да може да се изчисли максималната теоретична скорост на превозното средство при одобрението на типа, производителят трябва да предостави стойностите на предавателното отношение на трансмисията и на честотата на въртене на двигателя при максимална мощност с напълно отворен горивоподаващ механизъм. Регулаторът за честота на въртене на двигателя, ако е предвиден такъв, се регулира, както е посочено от производителя.

Раздел VIII

Товарни платформи

1. Центърът на тежестта на платформата трябва да е разположен между осите на превозното средство.

2. Размерите на платформата трябва да отговарят на следните изисквания: 2.1. дължината не трябва да превишава 1,4 пъти размера на по-голямата напречна колесна база на превозното средство; 2.2. широчината не трябва да превишава максималната габаритна широчина на превозното средство без оборудване.

3. Платформата трябва да е разположена симетрично по отношение на надлъжната равнина на симетрия на превозното средство.

4. Височината на товарната платформа над земната повърхност не трябва да превишава 1,50 m.

5. Типът на платформата и начинът на монтиране трябва да са такива, че с нормален товар полето на видимост на водача да е достатъчно и задължителните устройства за осветяване и светлинна сигнализация да продължат да изпълняват своите функции.

6. Товарната платформа трябва да може да се демонтира. Тя трябва да се монтира към превозното средство по такъв начин, че да се избегне всяка опасност от случайно демонтиране.

Раздел IX

Огледала за виждане назад

Допълнителните огледала и огледалата за виждане назад, предназначени за наблюдение на работните органи по време на работа, не е необходимо да са от одобрен тип, но трябва да са разположени в съответствие с изискванията за монтаж по т. 3.3 до 3.5.

1. Общи изисквания: 1.1. На тракторите се монтират огледала за виждане назад от класове I и II с нанесена маркировка за одобрение на типа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.

1.2. Огледалата за виждане назад трябва да са монтирани по такъв начин, че да остават устойчиви при нормални условия на управление.

2. Брой

Всички трактори трябва да са снабдени с поне едно външно огледало за виждане назад, монтирано от лявата страна на трактора.

3. Местоположение: 3.1. Външното огледало за виждане назад трябва да е на такова място, че когато водачът е в нормално положение за управление, да вижда ясно частта от пътя, определена в т. 5.

3.2. Външното огледало за виждане назад трябва да се вижда през тази част на предното стъкло, която се почиства от стъклочистачката, или през страничните прозорци, ако тракторът има такива.

3.3. Огледалото за виждане назад не трябва да е изнесено извън каросерията на трактора или на състава трактор - ремарке повече, отколкото е необходимо, за да се осигури поле на видимост, дефинирано в т. 5.

3.4. При натоварен трактор, когато долната част на външното огледало за виждане назад е на по-малко от 2 m над земната повърхност, това огледало не трябва да е изнесено на повече от 0,20 m извън габаритната широчина на трактора или на състава трактор - ремарке, измерена без огледалата за виждане назад.

3.5. Огледалата за виждане назад могат да са изнесени извън максимално допустимата широчина на тракторите само ако са спазени изискванията по т. 3.3 и 3.4.

4. Регулиране: 4.1. Всяко вътрешно огледало за виждане назад трябва да може да се регулира от водача от мястото за управление.

4.2. Водачът трябва да може да регулира външното огледало за виждане назад, без да напуска мястото за управление. Допуска се фиксирането на огледалото в определено положение да се извършва отвън.

4.3. Изискванията по т. 4.2 не се прилагат за външни огледала за виждане назад, които след отместване се връщат автоматично в тяхното първоначално положение или могат да се върнат в тяхното първоначално положение без използване на инструменти.

5. Поле на видимост

Полето на видимост на лявото външно огледало за виждане назад трябва да е такова, че водачът да вижда назад най-малко частта от пътя до хоризонта, която е вляво от равнината, успоредна на надлъжната вертикална равнина на симетрия, и която минава през най-лявата точка от габаритната широчина на трактора или на състава трактор - ремарке.

Раздел X

Поле на видимост и стъклочистачки на предно стъкло

1. Общи изисквания

Тракторът трябва да е конструиран и оборудван по такъв начин, че при движение по пътя и при работа на полето и в гората водачът да има достатъчно поле на видимост при нормални условия на движение по пътя и на работа на полето и в гората. Полето на видимост се счита за достатъчно, когато водачът има, доколкото е възможно, видимост на част от всяко предно колело и когато са изпълнени изискванията по т. 2 до 5.

2. Проверка на полето на видимост: 2.1. Процедура за определяне на ненаблюдаемите участъци: 2.1.1. Тракторът трябва да е поставен на хоризонтална повърхност, както е показано на фиг. 3. На хоризонтална опора на нивото на базовата точка се поставят два светлинни източника (например по 150 W, 12 V) на разстояние 65 mm един от друг и симетрично разположени спрямо базовата точка. Опората трябва да се върти в централната си точка около вертикалната ос, минаваща през базовата точка. За измерването на ненаблюдаемите участъци опората трябва да е така насочена, че линията, съединяваща двата светлинни източника, да е перпендикулярна на линията, свързваща закриващия компонент и базовата точка.

(виж фигурата в PDF-а на броя)   Фиг. 3.

Силуетът на закриващия компонент, проектиран върху полукръга на видимост, когато светлинните източници са включени едновременно или последователно, се измерва за определяне на ненаблюдаемите участъци (фиг. 4).

(виж фигурата в PDF-а на броя)   Фиг. 4.

Базовата точка е позицията на очите на водача, определена условно в една точка. Базовата точка е разположена в равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и минаваща през центъра на седалката, на 700 mm вертикално над линията на пресичане на тази равнина и повърхността на седалката и на 270 mm по посока към облегалката от вертикалната равнина, минаваща през предния ръб на повърхността на седалката, като равнината е перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора, както е посочено на фиг. 5. Определената по този начин базова точка се отнася за незаета седалка, поставена в централна позиция, определена от производителя на трактора.

(виж фигурата в PDF-а на броя)   Фиг. 5.

Полукръг на видимост е полукръгът с радиус 12 m, описан около точката, разположена в хоризонталната равнина на пътя, вертикално под базовата точка така, че гледайки по посоката на движението, дъгата на полукръга лежи пред трактора, докато диаметърът, ограничаващ полукръга, е перпендикулярен на надлъжната ос на трактора (фиг. 3).

Ненаблюдаемият участък се определя от хордите на секторите от полукръга на видимост, които не могат да бъдат видени поради конструктивни елементи, като колоните на тавана, всмукателните и изпускателните тръби и рамката на предното стъкло.

2.1.2. Ненаблюдаемите участъци не трябва да превишават 700 mm.

2.1.3. Ненаблюдаеми участъци, дължащи се на съседни конструктивни елементи с широчина над 80 mm, трябва да са разположени така, че разстоянието между центровете на два ненаблюдаеми участъка, измерено като хорда на полукръга на видимост, да не е по-малко от 2200 mm.

2.1.4. В полукръга на видимост не може да има повече от шест ненаблюдаеми участъка, а в сектора на видимост - не повече от два.

Секторът на видимост е частта от полето на видимост, която е ограничена: - отгоре - от хоризонталната равнина, преминаваща през базовата точка; - в равнината на пътя - от зоната, лежаща извън полукръга на видимост и формираща продължението на сектора от полукръга на видимост, хордата на който е с дължина 9,50 m, перпендикулярна на равнината, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора, преминаваща през центъра на седалката на водача и разделяна от тази равнина.

2.1.5. Извън сектора на видимост се допускат ненаблюдаеми участъци, превишаващи 700 mm и непревишаващи 1500 mm, ако конструктивните елементи, които ги пораждат, не могат да се проектират отново или да се промени положението им. От всяка страна може да има не повече от два такива ненаблюдаеми участъка, като единият не превишава 700 mm, а другият не превишава 1500 mm или всеки от двата не превишава 1200 mm.

2.1.6. Невидими зони от огледала за виждане назад от одобрен тип могат да не се отчитат, ако конструкцията на тези огледала е такава, че те не могат да бъдат монтирани по друг начин.

2.2. Математическо определяне на ненаблюдаемите участъци за бинокулярно зрение: 2.2.1. Като алтернативна възможност на процедурата по т. 2.1 допустимостта на отделни ненаблюдаеми участъци може да се определи математически. Изискванията по т. 2.1.2, 2.1.3, 2.1.4, 2.1.5 и 2.1.6 се прилагат по отношение на големината, разпределението и броя на ненаблюдаемите участъци.

2.2.2. За бинокулярно зрение с междуокулярно разстояние от 65 mm ненаблюдаемият участък, изразен в mm, се определя по формулата: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя   където: а е разстоянието в mm между пречещия на видимостта конструктивен елемент и базовата точка, измерено по зрителния радиус, съединяващ базовата точка, центъра на конструктивния елемент и периметъра на полукръга на видимост; b - широчината в mm на пречещия на видимостта конструктивен елемент, измерена по хоризонталата и перпендикулярно на зрителния радиус; с - радиусът на полукръга на видимост; s - разстоянието между очите; v - дължината на ненаблюдаемия участък за бинокулярно зрение.

3. Методите за изпитване по т. 2 могат да се заместят от други, ако се докаже, че са равностойни.

4. При установяване на несъответствие с изискванията за ненаблюдаемите участъци съгласно т. 2.1 се извършва проверка в съответствие с т. 2.2.

5. Прозрачна зона на предното стъкло

За определяне на ненаблюдаемите участъци в сектора на видимост ненаблюдаемите участъци, породени от рамката на предното стъкло и на други конструктивни елементи, могат да се приемат като един участък в съответствие с т. 2.1.4, при условие, че разстоянието между най-външните точки от този ненаблюдаем участък не превишава 700 mm.

6. Стъклочистачки на предно стъкло: 6.1. Тракторите с монтирано предно стъкло трябва да имат стъклочистачки, задвижвани с двигател. Почистваната площ от стъклочистачките на предното стъкло трябва да осигурява безпрепятствена видимост напред, съответстваща на хорда на полукръг на видимост с дължина най-малко 8 m вътре в сектора на видимост.

Почистваната площ от стъклочистачките на предното стъкло е площта от външната повърхност на предното стъкло, която се почиства от стъклочистачките.

6.2. Честотата на задвижване на стъклочистачките на предното стъкло трябва да е най-малко 20 цикъла в минута.

Раздел XI

Кормилно управление

1. Типове кормилно управление

В зависимост от източника на сила, необходима за отклонение на управляемите колела, кормилното управление е от следните типове: 1.1. Ръчно кормилно управление, при което силата за управление е осигурена само от мускулната сила на водача.

1.2. Подпомагано кормилно управление, при което силата за управление е осигурена от съвместно действие на мускулната сила на водача и от специално оборудване.

Кормилно управление, при което силата за управление обикновено се получава от специалното оборудване, но при което в случай на авария на специалното оборудване може да се използва мускулната сила на водача, се разглежда като подпомагано кормилно управление.

1.3. Кормилно управление със сервоусилвател, при което е предвидено силата за управление да се получава единствено от специалното оборудване.

2. Изисквания към конструкцията, монтажа и проверката на кормилното управление: 2.1. Общи изисквания

Кормилното управление трябва да осигурява лесно и безопасно управление на трактора и да отговаря на изискванията по т. 2.2.

2.2. Специфични изисквания: 2.2.1. Кормилно колело: 2.2.1.1. Кормилното колело трябва да е удобно за хващане и работа. То трябва да е проектирано по такъв начин, че да позволява плавно отклонение. Посоката на въртене на кормилното колело трябва да съответства на желаната промяна на посоката на движение на трактора.

2.2.1.2. Силата за управление, необходима да се постигне завой в кръг с радиус 12 m, започвайки от положение за праволинейно движение, не трябва да превишава 25 daN. В случай на подпомагано кормилно управление, което не е свързано с друго оборудване, ако допълнителният източник за захранване с енергия се повреди, то необходимата сила за управление не трябва да превишава 60 daN.

2.2.1.3. За да се провери съответствието с изискването по т. 2.2.1. 2, тракторът трябва да се движи по спираловидна траектория върху суха и равна пътна повърхност, осигуряваща добро сцепление на гумите, със скорост 10 km/h, започвайки от положение за праволинейно движение. Силата за управление се записва, докато кормилното колело достигне до положение, съответстващо на навлизане на трактора в кръг с радиус 12 m. Продължителността на маневрата (времето между момента, когато кормилното колело е задвижено за първи път, и момента, когато то е достигнало до положението, където се извършва измерването) не трябва да превишава 5 s при нормален случай и 8 s при повреда на специалното оборудване. Извършва се една маневра наляво и една надясно.

При изпитването тракторът трябва да е натоварен с технически допустимия максимален товар, да е с налягане в гумите и с разпределение на теглото по осите съгласно предписанията на производителя.

2.2.2. Кормилен механизъм: 2.2.2.1. Кормилното управление не може да включва електрически или изцяло пневматичен кормилен механизъм.

2.2.2.2. Кормилният механизъм трябва да е проектиран така, че да отговаря на всички експлоатационни изисквания. Той трябва да е лесно достъпен за поддържане и проверка.

2.2.2.3. Когато кормилният механизъм не е изцяло хидравличен, той трябва да позволява управление на трактора, дори в случай на повреда на хидравличните или пневматичните компоненти на кормилния механизъм.

2.2.2.4. Кормилният механизъм, който е изцяло хидравличен, и специалното оборудване трябва да отговарят на следните изисквания: 2.2.2.4.1. Цялата система или част от нея трябва да е защитена от недопустимо повишаване на налягането с едно или повече устройства за ограничаване на налягането.

2.2.2.4.2. Устройствата за ограничаване на налягането трябва да са монтирани така, че да не допускат превишаване на налягането Т, равно на максималното работно налягане, определено от производителя.

2.2.2.4.3. Характеристиките и размерите на свързващите тръби трябва да са такива, че тръбите да издържат налягане, равно на четири пъти Т (допустимо от устройството за ограничаване на налягането), и да са монтирани и защитени по такъв начин, че опасността от повреда от удар или от досег с подвижни части да е сведена до минимум, а опасността от повреда вследствие на протриване да е незначителна.

2.2.3. Управляеми колела: 2.2.3.1. Всички колела могат да бъдат управляеми колела.

2.2.4. Специално оборудване: 2.2.4.1. Специалното оборудване, използвано в типовете кормилно управление по т. 1.2 и 1.3, трябва да отговаря на следните изисквания: 2.2.4.1.1. Ако тракторът е оборудван с кормилно управление със сервоусилвател, той трябва да може да се управлява дори при повреда на специалното оборудване, както е посочено в т. 2.2.1.2. Ако кормилното управление със сервоусилвател няма свой собствен източник на енергия, то трябва да е свързано с акумулатор на енергия. Този акумулатор на енергия може да се замени с отделно устройство, което захранва кормилното управление приоритетно спрямо другите системи, които са свързани към общия енергиен източник. Когато има хидравлична връзка между хидравличното кормилно управление и хидравличната спирачна уредба и те са захранвани от един и същ енергиен източник, при повреда на една от системите силата, необходима за задвижване на кормилното управление, не трябва да превишава 40 daN. Ако източникът на енергия е сгъстен въздух, въздушният резервоар трябва да е защитен с възвратен клапан.

Когато силата за управление се осигурява единствено от специалното оборудване, кормилното управление със сервоусилвател трябва да има устройство, което подава предупредителен визуален или звуков сигнал, когато силата за управление превиши 25 daN при повреда на специалното оборудване.

2.2.4.1.2. Когато тракторът е оборудван с кормилно управление със сервоусилвател и то е с изцяло хидравличен кормилен механизъм, при повреда на двигателя или на специалното оборудване кормилното управление трябва да е в състояние да изпълни изцяло двете маневри, определени в т. 2.2.1. 3, като се използва специалното допълнително оборудване. Специалното допълнително устройство може да е резервоар със сгъстен въздух или газ. Маслена помпа или компресор могат да се използват като специално допълнително устройство, ако това устройство се задвижва от въртенето на колелата на трактора и не може да се разедини от тях. Специалното оборудване трябва да е свързано с визуален или звуков сигнал, който да сигнализира за настъпила повреда.

2.2.4.1.2.1. Ако специалното оборудване е пневматично, то трябва да е свързано с резервоар за сгъстен въздух, защитен с възвратен клапан. Вместимостта на резервоара трябва да е изчислена така, че да са възможни най-малко седем пълни завъртания, преди налягането в резервоара да спадне наполовина спрямо работното налягане. Изпитването се извършва при отделени от земната повърхност управляеми колела.

Раздел XII

Седалки за пътници

1. Общи изисквания за конструиране и монтиране: 1.1. Изискванията на този раздел се прилагат само за колесни трактори с широчина на напречната база, по-голяма или равна на 1250 mm.

1.2. Всяка седалка трябва да е разположена така, че пътникът да не се намира в опасност и да не създава проблеми при управление на трактора.

1.3. Всяка седалка трябва да е неподвижно монтирана и да е здраво закрепена, в съответствие с типа на трактора, към съставна част на трактора (рама, защитна конструкция при преобръщане, платформа и т. н.).

1.4. Съставната част трябва да е достатъчно здрава, за да поддържа натоварена седалка.

2. Специални изисквания към конструкцията: 2.1. Всяка седалка трябва да е широка най-малко 400 mm и дълга най-малко 300 mm.

2.2. Всяка седалка трябва да има странични опори по време на експлоатация на трактора и да е с монтирана задна облегалка с височина 200 mm. Тези размери не се използват, ако облегалката на тази седалка е формирана като част от кабината или от защитната конструкция при преобръщане. Седалката трябва да има мека или еластична възглавница.

2.3. За краката на пътниците трябва да са осигурени подходящи опори. Удобни ръкохватки трябва да осигуряват лесен достъп до седалките за пътници и да им помагат да запазват устойчивостта си върху седалките.

2.4. Над горната повърхност на седалката за пътници трябва да има свободно пространство най-малко 920 mm. Ако тракторът отговаря на изискванията за защита на водача и седалките, но конструкцията не позволява такова свободно пространство за пътника, разстоянието може да бъде намалено на 800 mm, при условие че е предвидена подходяща облицовка точно над седалката за пътника на нивото на тавана.

Горната част от свободно пространство, ползвана от пътника, може да е ограничена назад и отстрани само в радиус не по-голям от 300 mm (фиг. 6). Вертикалното свободно пространство е вертикално отворено свободно пространство между предния ръб на седалката и тавана на трактора.

2.5. Седалката за пътници не трябва да се прибавя към габаритната широчина на трактора.

(виж фигурата в PDF-а на броя)   Фиг. 6.

Раздел XIII

Ниво на звука, възприеман от водача

1. Допустимо ниво на звука, въздействащо на водача

Допустимото ниво на звука, въздействащо на водача, е: • 90 dB (A), измерено по т. 4, или • 86 dB (A), измерено по т. 5.

2. Измервателни единици и средства за измерване: 2.1. Нивото на звука се измерва с честотна характеристика А, изразена в dB (dB (A)).

2.2. Нивото на звука, възприеман от водача, се измерва с шумомер, типа, описан в Публикация № 179 на Международната електротехническа комисия, първо издание от 1965 г.

При колебание на отчетените стойности за резултат се приема средната от максималните измерени стойности.

3. Условия за измерване

Измерванията се извършват при следните условия: 3.1. тракторът е без товар, т. е. без допълнителното оборудване, зареден с охлаждаща течност, масла, пълен резервоар, и водач, който не бива да носи прекалено дебело облекло, шал или шапка; по трактора няма обекти, които биха могли да променят нивото на звука; 3.2. гумите са с налягане, препоръчано от производителя на трактора; двигателят, трансмисията и ходовата част са с нормална работна температура, а жалузите на радиатора, ако има такива, са отворени по време на измерването; 3.3. външните механизми, задвижвани от двигателя или със собствено задвижване, като стъклочистачка на предното стъкло, вентилатор за отоплението или вала за отвеждане на мощност, които могат да повлияят върху нивото на звука, може да не работят по време на измерването; части, които работят едновременно с двигателя, например вентилаторът за охлаждане на двигателя, са включени по време на измерването; 3.4. мястото, където се извършва изпитването, е открито и достатъчно тихо; то може да има формата на открита площадка с радиус 50 m, имаща практически хоризонтална централна част с радиус не по-малък от 20 m или формата на хоризонтален участък, включващ твърда писта, по възможност с равна повърхност и с малко неравности; пистата е чиста и суха (без чакъл, листа, сняг и др.); наклони и неравности се допускат само ако предизвиканите от тях изменения на нивото на звука са в допустимите граници на грешка на апаратурата за измерване; 3.5. повърхността на пистата е такава, че да не предизвиква прекомерен шум от гумите; 3.6. времето е ясно и сухо, без или със слаб вятър; нивото на достигащия до водача околен шум, предизвикан от вятъра или от други източници на шум, е по-ниско най-малко с 10 dB(A) от нивото на звука на самия трактор; 3.7. ако за измерването се използва второ превозно средство, с цел да се избегне каквото и да е влияние, то трябва да е теглено или да се движи на достатъчно разстояние от трактора; по време на измерването всички обекти, създаващи шум и влияещи върху резултатите, а също и отразяващите шума повърхности, са разположени на разстояние не по-малко от 20 m от всяка страна на пистата за изпитване и не по-малко от 20 m пред или зад трактора; това условие може да е изпълнено в значителна степен, ако измененията в нивото на звука, предизвикани от странични фактори, остават в границите на допустимата грешка; в противен случай измерването трябва да се прекрати до отстраняване на смущенията; 3.8. всички измервания от дадена серия се провеждат на една и съща изпитателна писта.

4. Измерване по метод I: 4.1. Микрофонът се разполага на 250 mm встрани от равнината на симетрия на седалката, от страната на по-високото ниво на звука.

Мембраната на микрофона за измерване се насочва напред, а центърът на микрофона е на 790 mm над и на 150 mm напред спрямо точката за оразмеряване на седалката (SRP), описана в т. 6. Избягват се силните вибрации на микрофона.

4.2. Нивото на звука в dB(A) се определя по следния начин: 4.2.1. При първоначалните измервания се затварят всички елементи на кабината, които могат да се отварят (например врати и прозорци) и които са част от конструкцията на затворена кабина: 4.2.1.1. По време на втората серия от измервания вратите и прозорците се оставят отворени при условие, че с това не се нарушава безопасността на движението. Предните стъкла, които се повдигат или спускат, остават затворени.

4.2.2. Шумът се измерва при характеристика на шумомера “бавно”, при натоварване на трактора, съответстващо на най-високото ниво на звука, на предавка, която осигурява движение напред със скорост, най-близка до 7,25 km/h.

Лостът за управление на подаването на гориво се поставя в положение на максимално подаване. Натоварването на трактора се увеличава от режим на празен ход до режим, при който се достига максималното ниво на звука. След всяко нарастване на натоварването се изчаква известно време, докато шумът се стабилизира, и тогава се извършва измерването.

4.2.3. Освен на предавката, избрана съгласно т. 4.2.2, шумът се измерва и при движение на всички предавки, при които измереното ниво на звука е с поне 1 dB(A) над отчетеното при измерването съгласно т. 4.2.2.

Характеристиката на шумомера трябва да е “бавно” при натоварване на трактора, съответстващо на максималното ниво на звука.

Лостът за управление на подаването на гориво се поставя в положение на максимално подаване. Натоварването на трактора се увеличава от режим на празен ход до режим, при който се достига максималното ниво на звука. След всяко нарастване на натоварването се изчаква известно време, докато шумът се стабилизира, и тогава се извършва измерването.

4.2.4. Шумът се измерва и при максималната конструктивна скорост на трактор без товар.

4.3. Протоколът от изпитването включва резултатите от извършените измервания при следните условия: - на предавка, осигуряваща скорост на движение напред, най-близка до 7,25 km/h; - на всяка предавка, ако е изпълнено изискването, посочено в т. 4.2.3; - при максимална конструктивна скорост.

4.4. Критерий за оценка

Резултатите от измерванията, описани в т. 4.2.1, 4.2.2, 4.2.3 и 4.2.4, не се допуска да превишават стойностите по т. 1.1.

5. Измерване по метод II: 5.1. Микрофонът се разполага на 250 mm встрани от равнината на симетрия на седалката, от страната на по-високото ниво на звука.

Мембраната на микрофона за измерване се насочва напред, а центърът на микрофона е на 790 mm над и на 150 mm напред спрямо точката за оразмеряване на седалката (SRP), описана в т. 6. Избягват се силните вибрации на микрофона.

5.2. Нивото на звука в dB(A) се определя по следния начин: 5.2.1. Тракторът трябва да премине по участъка за изпитване поне три пъти с една и съща скорост, като продължителността на всяко преминаване е поне 10 s. 5.2.2. При първоначалните измервания се затварят всички елементи на кабината, които могат да бъдат отворени (например врати и прозорци) и които са част от конструкция на серийно произвежданата затворена кабина.

5.2.2.1. По време на втората серия от измервания вратите и прозорците се оставят отворени при условие, че с това не се нарушава пътната безопасност. Предните стъкла, които се повдигат или спускат, остават затворени.

5.2.3. Шумът се измерва при характеристика на шумомера “бавно”, при натоварване на трактора, съответстващо на максималното ниво на звука, на предавка, която осигурява движение напред със скорост, най-близка до 7,25 km/h.

5.4. Критерий за оценка

Резултатите от измерванията, описани в т. 5.2.2 и 5.2.3, не се допуска да надхвърлят стойностите по т. 1.2.

6. Определяне на точката за оразмеряване на седалката (SRP): 6.1. Точката за оразмеряване на седалката (SRP) е точка от надлъжната равнина на симетрия на седалката, в която се пресичат равнината, допирателна към долната част на облегалката, с хоризонтална равнина. Тази хоризонтална равнина пресича долната повърхност на опорната плоча за седалката на 150 mm пред точката за оразмеряване на седалката (SRP).

Точката за оразмеряване на седалката (SRP) се определя, като се използва приспособлението, показано на фиг. 7 и 8. То дава възможност да се имитира натоварването, създавано от седящ върху седалката човек.

6.2. Седалката трябва да е разположена в средата на диапазона на вертикалното й регулиране, което се извършва независимо от хоризонталното регулиране. При определяне на мястото за разполагане на микрофона по т. 4.1 и 5.1 седалката трябва да е поставена в средата на диапазона за хоризонтално регулиране или колкото е възможно по-близо до тази среда.

6.3. Описание на приспособлението: 6.3.1. Приспособлението, посочено на фиг. 7 и 8, включва една опорна плоча и две плочи за облегалката.

6.3.2. Долната плоча за облегалката трябва да е шарнирно свързана в областта на седалището (A) и на кръста (В), като положението на шарнира (В) може да се регулира по височина (виж фиг. 8).

6.4. Разполагане на приспособлението

Приспособлението се разполага по следния начин: 6.4.1. поставя се върху седалката; 6.4.2. натоварва се със сила 550 N в точка, разположена на 50 mm пред връзката (А), а двете плочи за облегалката се притискат леко, тангенциално към облегалката; 6.4.3. когато не е възможно да се определи точно допирателната към долната част на облегалката, долната плоча във вертикално положение се притиска леко към тази част на облегалката; 6.4.4. ако окачването на седалката може да се регулира в съответствие с масата на водача, окачването се регулира така, че седалката да застане на равни разстояния от двете си крайни положения.

(виж фигурата в PDF-а на броя)   Фиг. 7. Приспособление за определяне на точка за оразмеряване на седалката (размерите са в mm)

(виж фигурата в PDF-а на броя)   Фиг. 8. Метод за определяне на точката за оразмеряване на седалката (размерите са в mm)

Раздел XIV

Прикачно устройство и устройства за заден ход

1. Прикачно устройство: 1.1. Брой

Всеки трактор трябва да има специално устройство, към което да има възможност да се свърже теглителен прът или теглително въже с цел теглене.

1.2. Разположение

Прикачното устройство трябва да е разположено в предната част на трактора и да е снабдено със съединителен палец.

1.3. Конструкция

Видът на прикачното устройство трябва да е челюст с преходен канал. Вътрешното разстояние, измерено по оста на съединителния палец, трябва да е 60 mm +0,5/-1,5 mm, а разстоянието между оста на съединителния палец и дъното на челюстта - 62 mm ±0,5 mm.

Съединителният палец трябва да е с диаметър 30+1,5 mm и да е осигурен срещу самоизваждане по време на работа. Защитното устройство не трябва да има възможност да се демонтира.

Посоченото отклонение от +1,5 mm не трябва да се разглежда като производствен допуск, а като допустимо отклонение в номиналните размери на съединителните палци с различни конструкции.

2. Устройства за заден ход

Всички трактори трябва да са оборудвани с устройство за заден ход, което да се управлява от мястото на водача.

Приложение № 2 към чл. 1, ал. 1, т. 7

Раздел I

Списък на наредбите по чл. 9, ал. 8 ЗРКЗГТ, определящ приложимостта за съответната категория и влизането в сила

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Раздел II

Списък на наредбите по чл. 9, ал. 8 ЗРКЗГТ, определящ приложимостта за категории Т4.1, Т4.2, Т4.3 и С4.1, и влизането в сила

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Раздел III

Одобрения, издадени съгласно посочените наредби по чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, се приемат за еквивалентни на одобрения, издадени по съответните наредби по чл. 9, ал. 8 ЗРКЗГТ

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Раздел IV

Одобрения, издадени съгласно посочените Правила на ООН/ИКЕ към Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания в тяхната последна версия, се признават за еквивалентни на съответните наредби по чл. 9, ал. 8 ЗРКЗГТ или на посочените в раздел I

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Раздел V

Протоколи от изпитване, издадени съгласно посочените правила на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, се приемат за еквивалентни на протоколи за изпитване, издадени по посочените наредби по чл. 9, ал. 8 ЗРКЗГТ

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 3 към чл. 4, ал. 2, т. 1

Списък с данни за одобрение на типа на превозно средство

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 4 към чл. 4, ал. 3, т. 1

Списък с данни

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 5 към чл. 14, ал. 2

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ЕО СЕРТИФИКАТ № ...

ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

(2003/37)

ЧАСТ I

ЧАСТ II

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНЕТО

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 6 към чл. 14, ал. 2

Система за номериране на ЕО сертификат за одобрение на типа ПС* Част 1

1. Номерът на одобрението се състои от четири части при одобрение на комплектовани превозни средства в съответствие с изискванията, посочени по-долу.

Част 1: малка буква “е”, последвана от идентификационния номер на България: “34” Част 2 - за целите на настоящата наредба не се попълва Част 3: специфичен номер: 2003/37 Част 4: четирицифрен последователен номер (с нули в началото), обозначаващ основния номер на одобрението. Последователността започва от 0001 за всяка наредба.

Част 5: двуцифрен последователен номер (с нули в началото), обозначаващ номера на продължението. Последователността започва от 00 за всеки основен номер на одобрение.

Част 2

Идентификационни номера на държавите членки

ЕС сертификати за одобряване на типа, издадени от органи за одобрение на типа на държавите - членки на ЕС, запазват действието си на територията на България, ако имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки: 1. за Германия; 2. за Франция; 3. за Италия; 4. за Холандия; 5. за Швеция; 6. за Белгия; 7. за Унгария; 8. за Чехия; 9. за Испания; 11. за Великобритания; 12. за Австрия; 13. за Люксембург; 17. за Финландия; 18. за Дания; 20. за Полша; 21. за Португалия; 23. за Гърция; 24. за Ирландия; 26. за Словения; 27. за Словакия; 29. за Естония; 32. за Латвия; 36. за Литва; 49. за Кипър; 50. за Малта.

* Начинът за номериране на сертификат за одобрение на типа при одобрение на система, компонент или отделен технически възел е посочен в отделните наредби по чл. 9, ал. 8 ЗРКЗГТ.

Приложение № 7 към чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 Част 1

ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА МАЛКИТЕ СЕРИИ   Част 2

ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОИТО СА ПОСЛЕДНИ ОТ ДАДЕНА СЕРИЯ

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 8 към чл. 44, ал. 1

ЕО СЕРТИФИКАТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕНИЯ ТИП

(2003/37)

ЧАСТ I

Образци

(максимален формат: А4 (210 mm х 297 mm) или папка с формат А4)

ЕО СЕРТИФИКАТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕНИЯ ТИП за комплектовани/напълно комплектовани превозни средства (1)

ЧАСТ II

Образци

(максимален формат: А4 (210 mm х 297 mm) или папка с формат А4)

ЕО СЕРТИФИКАТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ за некомплектовани превозни средства (1) (2003/37)

Приложение № 9 към чл. 50, ал. 1

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Печат на МЗГ

Списък на ЕО одобрения на типа, издадени съгласно отделните наредби по приложение № 2, раздел I или раздел II

Номер на списъка:...

За периода от: ... до...

За всяко предоставено, отказано или отменено през посочения период ЕО одобрение на типа трябва да се предостави следната информация: Производител:...

Номер на ЕО одобрение на типа:...

Марка:...

Тип:...

Дата на издаване:...

Първоначална дата на издаване (в случаите на продължаване на срока на валидност): 1001

Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя