Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

УКАЗ № 262

На основание чл.98, т.4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за държавния бюджет на Република България за 2021 г., приет от 44-то Народно събрание на 26 ноември 2020 г.

Издаден в София на 2 декември 2020 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Десислава Ахладова

ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2021 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: (2) Приема държавния бюджет за 2021 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: (3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2021 г., както следва: (4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2021 г., както следва:  Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2021 г., както следва: (2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2021 г., както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от органите на съдебната власт, както следва: (4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.

(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.

(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.

(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Народното събрание, както следва: (4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание.

(5) В срок до 31 януари 2021 г. председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите.

(6) Икономията на средства по ал. 1, раздел II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, раздел II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.

(7) При недостиг на средства по ал. 1, раздел II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, раздел II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, раздел II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет.

(8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи.

(9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал. 1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.

Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Сметната палата, както следва: Чл. 5. (1) Приема бюджета на Администрацията на президента за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Администрацията на президента, както следва: Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерския съвет, както следва: (4) Одобрява разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва: Чл. 7. (1) Приема бюджета на Конституционния съд за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Конституционния съд, както следва: Чл. 8. (1) Приема бюджета на Омбудсмана за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Омбудсмана, както следва: Чл. 9. (1) Приема бюджета на Министерството на финансите за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на финансите, както следва: (4) В разходите по ал. 1 са включени дължими, но неизплатени към 31 декември 2019 г. средства за левови компенсации на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове по одобрени до същата дата от местните комисии към общините списъци съгласно Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.

Чл. 10. (1) Приема бюджета на Министерството на външните работи за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на външните работи, както следва: (4) Утвърждава целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 5 200 хил. лв. и субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 800 хил. лв. Утвърдените средства не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 на сто от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.

Чл. 11. (1) Приема бюджета на Министерството на отбраната за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на отбраната, както следва: (4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища, както следва: (5) Преведени през 2019 г. от Министерството на отбраната по сметка на правителството на Съединените американски щати средства за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 60 от 2019 г.), могат да се депозират и инвестират чрез сметки във Федералната резервна банка на Ню Йорк в полза на Министерството на отбраната въз основа на решение на Министерския съвет при условие за последваща ратификация. При необходимост Българската народна банка действа като агент на държавата въз основа на споразумение между Министерството на отбраната и Българската народна банка, сключено съгласно изискванията на чл. 43 от Закона за Българската народна банка.

Чл. 12. (1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на вътрешните работи, както следва: Чл. 13. (1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на правосъдието, както следва: (4) Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.; изм., бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г. и бр. 80 от 2018 г.) не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със 134 щатни бройки и на Главна дирекция „Охрана“ с 66 щатни бройки за обезпечаване на възложените им със закони функции.

Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва: (4) Утвърждава разходи за текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинства в общ размер до 47 млн. лв. за изплащане на годишната финансова подкрепа по чл. 64.

Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на здравеопазването, както следва: (4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2021 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.

(5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2021 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“.

Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на образованието и науката, както следва: (4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва: (5) В трансфера по ал. 4, т. 15 са включени средства в размер на 355,1 хил. лв. за осигуряване на дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ във връзка с прехвърлянето на функциите и дейността на Лабораторията за допингов контрол от Антидопинговия център към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съгласно § 11 от преходните и заключителните разпоредби.

Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на културата, както следва: Чл. 18. (1) Приема бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на околната среда и водите, както следва: Чл. 19. (1) Приема бюджета на Министерството на икономиката за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на икономиката, както следва: Чл. 20. (1) Приема бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на енергетиката, както следва: (4) Утвърждава целеви капиталови разходи общо в размер на 10 400 хил. лв. по Наредбата за организацията и контрола по изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2014 г.; изм., бр. 4 от 2018 г.), които не могат да бъдат разходвани за други цели.

Чл. 21. (1) Приема бюджета на Министерството на туризма за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на туризма, както следва: Чл. 22. (1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва: (4) Размерът на показателите по ал. 3, т. 2 може да бъде увеличен във връзка с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, както и във връзка с изпълнението на Постановление № 308 на Министерския съвет от 2018 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2018 г. за изграждане на Автомагистрала „Хемус“ (ДВ, бр. 105 от 2018 г.) и Постановление № 336 на Министерския съвет от 2019 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г. за изграждане на Автомагистрала „Хемус“ (ДВ, бр. 99 от 2019 г.).

Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на земеделието, храните и горите, както следва: (4) Утвърждава средства в размер на 24 000 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ – ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

(5) Утвърждава средства в размер на 2 120,6 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

(6) Разпоредбите на § 16, ал. 1 и ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.; изм., бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г. и бр. 80 от 2018 г.) не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ с 200 щатни бройки за обезпечаване на възложените й със закон функции.

Чл. 24. (1) Приема бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както следва: (4) Утвърждава целеви средства за Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт общо в размер на 753,7 хил. лв., от тях за персонал 417,0 хил. лв., за издръжка 296,7 хил. лв. и за капиталови разходи 40,0 хил. лв., които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат разходвани за други цели. Средствата се разпределят по отделните видове транспорт, както следва: 1. въздушен транспорт – общо в размер на 365,4 хил. лв., от тях персонал 185,4 хил. лв., издръжка 160,0 хил. лв. и капиталови разходи 20,0 хил. лв.; 2. воден транспорт – общо в размер на 188,5 хил. лв., от тях персонал 115,8 хил. лв., издръжка 62,7 хил. лв. и капиталови разходи 10,0 хил. лв.; 3. железопътен транспорт – общо в размер на 199,8 хил. лв., от тях персонал 115,8 хил. лв., издръжка 74,0 хил. лв. и капиталови разходи 10,0 хил. лв. (5) „Летище София“ ЕАД превежда натрупаните средства от събрани летищни такси до датата на отнемане на лиценза му за летищен оператор по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(6) Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.; изм., бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г. и бр. 80 от 2018 г.) не се прилагат заувеличаване на числеността на Авиоотряд 28 за изпълнение на допълнително възложени функции.

Чл. 25. (1) Приема бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на младежта и спорта, както следва: Чл. 26. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Държавната агенция „Национална сигурност“, както следва: Чл. 27. (1) Приема бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както следва: Чл. 28. (1) Приема бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за защита от дискриминация, както следва: Чл. 29. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на личните данни за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за защита на личните данни, както следва: Чл. 30. (1) Приема бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както следва: Чл. 31. (1) Приема бюджета на Националната служба за охрана за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Националната служба за охрана, както следва: Чл. 32. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Разузнаване“ за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Държавната агенция „Разузнаване“, както следва: Чл. 33. (1) Приема бюджета на Националния статистически институт за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Националния статистически институт, както следва: Чл. 34. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на конкуренцията за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за защита на конкуренцията, както следва: Чл. 35. (1) Приема бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, както следва: Чл. 36. (1) Приема бюджета на Съвета за електронни медии за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Съвета за електронни медии, както следва: Чл. 37. (1) Приема бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране, както следва: Чл. 38. (1) Приема бюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Агенцията за ядрено регулиране, както следва: Чл. 39. (1) Приема бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Държавната комисия по сигурността на информацията, както следва: Чл. 40. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, както следва: (4) Размерът на показателите по ал. 3 може да бъде увеличен до размера на договорите, свързани с покупко-продажбата по поддържане и обновяване на държавния резерв. Председателят на агенцията уведомява министъра на финансите за извършените промени на показателите по ал. 3 по реда на чл. 112, ал. 2 и ал. 8 от Закона за публичните финанси.

Чл. 41. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за финансов надзор, както следва: Чл. 42. (1) Приема бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както следва: Чл. 43. (1) Приема бюджета на Централната избирателна комисия за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Централната избирателна комисия, както следва: Чл. 44. (1) Приема бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Държавен фонд „Земеделие“, както следва: Чл. 45. (1) Приема бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както следва: Чл. 46. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Държавната агенция „Технически операции“, както следва: Чл. 47. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Електронно управление“ за 2021 г., както следва: (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Държавната агенция „Електронно управление“, както следва: Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2021 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва: Чл. 49. (1) Приема субсидиите и другите текущи трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2021 г., както следва: (2) Приема капиталовите трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2021 г, както следва: Чл. 50. Приема размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2021 г. под формата на субсидии по механизъм съгласно приложението и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 4 332 483,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 329 426,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 224 110,2 хил. лв. и по общини, както следва: (хил. лв.)

Чл. 51. Определя стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности, както следва: (хил. лв.)

Чл. 52. Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите и се публикуват на интернет страниците на общините.

Чл. 53. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва: 1. първо тримесечие – 30 на сто; 2. второ тримесечие – 25 на сто; 3. трето тримесечие – 20 на сто; 4. четвърто тримесечие – 25 на сто.

(2) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец, въз основа на заявки на общините, при условията и реда, определени от министъра на финансите по чл. 52.

(3) Общата изравнителна субсидия по чл. 50 се предоставя на общините до 20 януари в размер 50 на сто, до 20 юли в размер 25 на сто и до 20 октомври – останалите 25 на сто.

(4) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 50 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто и до 20 октомври – останалите 25 на сто.

(5) Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.

Чл. 54. (1) Приема трансфери за други целеви разходи за местни дейности от централния бюджет за 2021 г. за общините с население до 30 000 жители по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2019 г., които нямат достъп до обща изравнителна субсидия за 2021 г. и при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти по данни от отчета за касовото изпълнение на бюджета на общината към 30 септември 2020 г. с повече от 5 на сто спрямо отчетените постъпления за този данък към 30 септември 2019 г. и намаление на приходите от туристически данък по данни от отчета за касово изпълнение на бюджета на общината към 30 септември 2020 г. с повече от 15 на сто спрямо отчетените постъпления за този данък към 30 септември 2019 г. в размер, както следва: (2) Приема трансфери за други целеви разходи за местни дейности от централния бюджет за 2021 г. за общините с население до 30 000 жители по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2019 г., които нямат достъп до обща изравнителна субсидия за 2021 г. и при които е отчетено намаление на приходите от туристически данък по данни от отчета за касовото изпълнение по бюджета на общината към 30 септември 2020 г. с повече от 15 на сто спрямо отчетените постъпления за този данък към 30 септември 2019 г. в размер, както следва: (3) Средствата по ал. 1 и ал. 2 се предоставят по реда и в сроковете по чл. 53, ал. 3.

Чл. 55. (1) Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2021 г. на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва: (2) Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.

(3) Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по-малък от съответната сума по ал. 1.

(4) В обхвата на задълженията по ал. 1 – 3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Чл. 56. (1) Утвърждава целеви текущи и капиталови разходи в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетите на бюджетните организации, както следва: (хил. лв.)

(2) Промени на утвърдените с ал. 1 разходи могат да се извършват по реда на Закона за публичните финанси при обективна невъзможност за усвояване на част от утвърдените разходи, както и при доказана необходимост от увеличаването им, след предварително съгласуване с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.

Чл. 57. (1) В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. в „Държавен вестник“ бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.

Чл. 58. При създаване през 2021 г. на бюджетна организация, чийто бюджет е част от държавния бюджет и ръководителят й е определен за първостепенен разпоредител с бюджет, Министерският съвет определя размера на основните показатели на бюджета на организацията и други показатели съгласно Закона за публичните финанси, без да се нарушава бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3.

Чл. 59. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 350 млн. лв.

Чл. 60. Определя до 100 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Чл. 61. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител, е 650 лв. от 1 януари 2021 г.

Чл. 62. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ е 380 лв. от 1 януари 2021 г.

Чл. 63. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 510 лв.

(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 410 лв.

(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е от 410,01 лв. до 510 лв. включително.

(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва: 1. за семейство с едно дете – 40 лв.; 2. за семейство с две деца – 90 лв.; 3. за семейство с три деца – 135 лв.; 4. за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.

(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.

(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.

(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.

(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 150 лв.

(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва: 1. за първо дете – 250 лв.; 2. за второ дете – 600 лв.; 3. за трето дете – 300 лв.; 4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.

(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 100 лв.

(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.

(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 200 лв.

(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 1200 лв. за всяко дете.

(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 2880 лв.

(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва: 1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.; 2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.; 3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва: 1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.; 2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.; 3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(17) Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 115 лв.

(18) Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2021 – 2022 година е 300 лв.

(19) Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2021 – 2022 година е 300 лв.

(20) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2021 г. е 340 лв.

Чл. 64. (1) През 2021 г. на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв. включително, се отпуска еднократно годишна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв.

(2) Помощта по ал. 1 се изплаща чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика по предоставена информация за правоимащите лица от Националния осигурителен институт.

(3) Министърът на труда и социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице писмено определя кръга на правоимащите лица по ал. 1 и издава заповед на всяко правоимащо лице за еднократно изплащане на помощта.

(4) Помощта по ал. 1 не се счита за доход при определяне на други видове помощи по Закона за социално подпомагане и Закона за семейни помощи за деца.

Чл. 65. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва: 1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.; 2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.; 3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.

Чл. 66. Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2021 г. е 8 лв.

Чл. 67. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2021 г. е 90 лв.

Чл. 68. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2021 г. е в размер 4,5 млрд. лв.

Чл. 69. Максималният размер на държавния дълг към края на 2021 г. не може да надвишава 31,9 млрд. лв.

Чл. 70. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 4,5 млрд. лв.

(2) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема външен държавен дълг по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би СПи Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.), с максимален съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по програмата, увеличен от 8 000 000 000 евро на 10 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., както и външен държавен дълг чрез заеми по инструменти на Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми.

(3) В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.

(4) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация, включително за предоставяне на заемно финансиране на Единния фонд за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници.

Чл. 71. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 70, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.

(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може: 1. да емитира освен дълга по чл. 70, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината; 2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга; 3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции; 4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Чл. 72. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва: 1. под формата на гаранционни депозити съгласно чл. 83 – в общ размер до 100 млн. лв.; 2. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 40 млн. лв.; 3. по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700,0 млн. лв. или тяхната валутна равностойност при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.

Чл. 73. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 72, е 840 млн. лв.

Чл. 74. За 2021 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 26 187,8 хил. лв.

Чл. 75. (1) Държавните висши училища могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), от финансови посредници, в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД. (2) Дълг по ал. 1 се поема съгласувано с министъра на образованието и науката след преценка от негова страна на възможностите на съответното държавно висше училище за обслужването на плащанията по дълга.

Чл. 76. (1) В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. не са утвърдени администрирани разходни параграфи, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях.

(2) С промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по ал. 1, извършвани на основание чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси, могат да се създават нови администрирани разходни параграфи извън утвърдените с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. или вече създадените по реда на ал. 1, само след предварително съгласуване с министъра на финансите или оправомощено от него лице.

Чл. 77. Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси на отчетните данни, отнасящи се за техните годишни финансови отчети за 2020 г.

Чл. 78. (1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 47, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети.

(2) Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, за дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените лица или ограничаване на последствията от COVID-19, както и при компенсирани промени между бюджети.

(3) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението, включително извън сроковете по наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда.

(4) Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.

(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на: 1. получени средства от помощи и дарения; 2. вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци; 3. получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет; 4. получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.; 5. средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование; 6. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето; 7. проекти, финансирани със средства от Европейския съюз; 8. вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ; 9. разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.

(6) Промените по ал. 5, по т. 1 – 8, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а тези по т. 9 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

Чл. 79. Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.

Чл. 80. (1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2021 г. Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, както следва: 1. сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд; 2. сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“.

(2) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо.

(3) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното й салдо.

(4) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.

(5) Предвидените трансфери от централния бюджет за сметките за средства от Европейския съюз по ал. 1, както и останалите приложими за тези сметки форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси се използват за финансиране на плащания, свързани с функциите и дейността на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателната агенция, включително и за покриване на суми и/или тяхното възстановяване на европейските фондове, произтичащи от недопустими разходи, финансови корекции, прихващания и възстановявания на суми, осигуряване на финансирания чрез временни безлихвени заеми по чл. 104, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и за акумулиране на средства по тези сметки, разполагаеми за плащания за следващи години.

(6) По реда на ал. 2 и 3 може да се извършва промяна на трансфера от централния бюджет за съответната сметка за средства от Европейския съюз, включително чрез възстановяване на неусвоени трансфери, в т.ч. и от минали години, по сметка на централния бюджет, при условие че при тази промяна не се възпрепятства своевременното финансиране и извършване на разплащания от съответната сметка или промяната на трансфера се компенсира за съответната сметка за средства от Европейския съюз с други приложими форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси.

Чл. 81. (1) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд/Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и по Норвежкия финансов механизъм, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет.

(2) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския фонд за рибарство, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел ІІІ, т. 1.5 от държавния бюджет.

Чл. 82. (1) За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите – бюджетни организации.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.

(3) Размерът на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции се намалява с 80 на сто еднократно чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.

Чл. 83. (1) За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни организации и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, „Околна среда 2014 – 2020“ и „Региони в растеж 2014 – 2020“, одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с изискванията на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“), може да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за Българската банка за развитие.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.

(3) Предоставянето на средства за покриване на финансов недостиг на заемообразен принцип чрез Българската банка за развитие се извършва в съответствие със Споразумението за определяне на обхвата на управленската отговорност с цел осигуряване на изпълнението на чл. 6.05 (g) от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“).

(4) Поетият дълг от общините по линия на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“) не се включва в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

Чл. 84. (1) Годишният размер на плащанията за 2021 г. за всяка община по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и по заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(2) Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на ЕСКО договорите и/или при установяване на негативно въздействие на тези договори върху параметрите на разходите на общините.

(3) Плащанията през 2020 г. и през 2021 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг, не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(4) При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.

(5) През 2021 г. общините могат да поемат дълг извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси чрез заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, като годишният размер на плащанията на общината за всяка година по всички видове заеми, без тези по ал. 3, по чл. 81, ал. 4 и по чл. 32, ал. 5 от Закона за публичните финанси, и без плащанията по ЕСКО договорите по ал. 1, не може да надвишава 18 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.

Чл. 85. (1) Когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от разпоредители с бюджет, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се връща на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, от този разпоредител с бюджет, който е получил финансирането, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(2) Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 86. (1) Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. и по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

(2) Общините са длъжни в срок до 10 дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие“ доказателства за извършеното плащане в случаите на междинно или окончателно искане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие“ на изплатените финансови средства заедно със законната лихва, считано от изтичането на 10-дневния срок. В случаите, когато преди постъпване на средствата по ал. 1 общините са финансирали разходи за данък върху добавената стойност по сключени договори със съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект с временно свободните средства по бюджета на общината, ползваният бюджетен ресурс се възстановява с постъпилите средства по банковата сметка за средства от Европейския съюз.

(3) Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 85.

(4) В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(5) Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. – от управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.

Чл. 87. За финансиране на проекти на общините за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания и обект на изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-145/14 във връзка с нарушение на чл. 14 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци, въз основа на решение на управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда може да се предостави финансиране на база на фактически извършени разходи на общините от бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда в общ размер до 20 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието, съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.

Чл. 88. Ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от Закона за публичните финанси не се прилага за ангажименти за разходи по сключени договори от общината през периода 2019 – 2021 г.: 1. за извършвани от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси; 2. за сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси.

Чл. 89. (1) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа и на сгради, публична общинска собственост.

(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.

(3) Предложението на кмета по ал. 2 се представя в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 90. Кметовете на общините задължително поддържат постоянен интернет и комуникационна свързаност на общинските администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, публикувани на интернет страницата на Държавна агенция „Електронно управление“.

Чл. 91. За унифициране на счетоводните процеси във всички общини кметовете задължително въвеждат Интегрирана финансово – информационна система за общините съгласно одобрения от министъра на финансите план за нейното внедряване. Кметовете на общини, включени в плана за 2021 г., оказват съдействие на изпълнителя на проекта за въвеждането на системата.

Чл. 92. (1) Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

(2) Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

Чл. 93. (1) За общини с финансови затруднения се считат и общините, за които при изпълнение на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, наличните към края на 2020 г. задължения към доставчици в отчетна група сметки за средства от Европейския съюз надвишават 50 на сто от отчетените към края на годината разходи по бюджета на общината, независимо дали са налице условията по чл. 130а, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(2) За общините по ал. 1 се прилагат разпоредбите на глава осма „а“ от Закона за публичните финанси.

Чл. 94. (1) Кметът на община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2019 г. или 2020 г. и отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен, изпраща проекта на бюджет на общината за съгласуване от министъра на финансите. При разглеждането от общинския съвет на бюджета на общината се обсъжда и становището на министъра на финансите.

(2) За община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2019 г. или 2020 г., отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен и при оценката по чл. 130д, ал. 1 от Закона за публичните финанси се установи наличие на три или повече от условията по чл. 130а, ал. 1 от същия закон, планът за финансово оздравяване освен съдържанието по чл. 130е, ал. 1 – 3 от Закона за публичните финанси: 1. включва мерки за оптимизиране на разходите за възнаграждения в дейност „Общински съвети“; 2. не предвижда ползването на временен безлихвен заем по чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

Чл. 95. Невъзстановени в сроковете по погасителния план вноски по безлихвени заеми, отпуснати по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси на общини, при които в срок от една година след започване на изпълнението на плана за финансово оздравяване е постигнат заложеният общ ефект от изпълнение на мерките в плана за съответния период, могат да се прихващат с подлежащите на отпускане трансфери за общината.

Чл. 96. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на фонд „Резервен“ е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2020 г. не правят отчисления за фонд „Резервен“.

(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2020 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на фонд „Резервен“, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.

Чл. 97. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет.

(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.

(3) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.

(4) Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(5) Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.

(6) Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 98. Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2021 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2020 г.

Чл. 99. (1) Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

(3) Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.

Чл. 100. (1) Средствата за юридическите лица с нестопанска цел по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се предоставят за: 1. дейности с неикономически характер; 2. дейности с икономически характер при съобразяване с правилата в областта на държавните помощи и чл. 21 от Закона за публичните финанси.

(2) В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности, и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.

Чл. 101. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост.

Чл. 102. (1) При прилагане през 2021 г. на чл. 156 от Закона за публичните финанси министърът на финансите може да включи съответните лица в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси на осигурителни вноски и данъците върху доходите на физическите лица по реда на ал. 2 и в определени от него срокове.

(2) Министърът на финансите определя начина на включване на съответните лица на основата на принципите и правилата на схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси, включително и чрез прилагане на подход на превеждане на дължимите суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

(3) При прилагане на подход на превеждане на дължимите от лицата по ал. 1 суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, те се превеждат месечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

(4) Наличните на датата на включване в схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси задължения на лицата по ал. 1 за осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица, попадащи в схемата, се декларират и превеждат по сметки на Националната агенция за приходите по досегашния ред.

(5) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за включените към 31 декември 2020 г. в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси лица по чл. 156 от Закона за публичните финанси.

(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.

Чл. 103. (1) Считано от 1 януари 2021 г. разходите за обслужването от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се изплащат чрез съответните бюджети за сметка на централния бюджет, като се прилагат цените от съответните тарифни позиции, определени в договорите между Министерството на финансите и банките по чл. 154, ал. 9 от Закона за публичните финанси.

(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на централния бюджет чрез извършване на съответните промени по реда на Закона за публичните финанси, както следва: 1. на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет – чрез одобряване на допълнителни разходи за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет; 2. на общините – чрез допълнителни трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси; 3. на социалноосигурителните фондове – чрез допълнителен трансфер от централния бюджет, като за Националния осигурителен институт възстановяването на разходите може да е за сметка на частта от предвидения трансфер от централния бюджет за покриване на недостига от средства, в случай на неусвоени суми от него; 4. на държавните висши училища, Българската академия на науките и бюджетните организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси – чрез одобряване на допълнителен трансфер от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет по държавния бюджет за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет; 5. на останалите разпоредители с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси– чрез допълнителен трансфер от централния бюджет.

(3) При плащането в края на годината на дължимите разходи в случай на недостиг, първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет могат да ги извършат за сметка на икономии в съответните бюджети в частта на разходите и предоставените трансфери, а разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 и 4 от Закона за публичните финанси – за сметка на икономии в разходите, финансирани чрез трансфери от държавния бюджет.

(4) Заплащането през 2021 г. на разходите за извършеното до 31 декември 2020 г. обслужване от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се извършва по досегашния ред от централния бюджет.

(5) Заплащането на разходите за банково обслужване по останалите тарифни позиции от договорите между Министерството на финансите и банките по чл. 154, ал. 9 от Закона за публичните финанси се извършва по досегашния ред от централния бюджет.

(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.

Чл. 104. (1) Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) прилага делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет, който: 1. извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, като уведомява за това първостепенния разпоредител с бюджет; 2. се разпорежда със средствата на НИМХ; 3. определя броя и числеността на персонала в НИМХ; 4. определя индивидуалните възнаграждения на персонала в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НИМХ за съответната бюджетна година.

(2) Установеното към края на годината превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на НИМХ се включва в бюджета му за следващата година.

Чл. 105. (1) Средства в размер на 48 248,6 хил. лв., разчетени по бюджетите на държавните висши училища като част от субсидията за издръжка на обучението, над формираната по чл. 91, ал 1, т. 1 от Закона за висшето образование, се използват за достигане на по-висок размер на заплатата за най-ниската академична длъжност, определена при условията на чл. 92, ал. 1 от Закона за висшето образование, както и на други длъжности от академичния състав в държавните висши училища.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на държавните висши училища след изпълнението на условия и по ред, определени от министъра на образованието и науката.

(3) При неизпълнение на определените от министъра на образованието и науката условия и ред с размера на разчетените и непредоставените по бюджетите на държавните висши училища средства по ал. 1 се извършват компенсирани промени между бюджетите на държавните висши училища и бюджета на Министерството на образованието и науката. В този случай средствата се разходват за мерки и политики в областта на висшето образование.

Чл. 106. (1) Разходите, максималните размери на новите задължения за разходи по приетите бюджети по чл. 4 – 47, предоставените трансфери за други бюджети по чл. 18 и 19, бюджетното взаимоотношение с централния бюджет на разпоредителите с бюджет по чл. 48, субсидиите и другите текущи трансфери и капиталовите трансфери за нефинансови предприятия по чл. 49 се извършват в размер до 95 на сто.

(2) За сметка на останалите 5 на сто чрез пропорционално намаляване на показателите по бюджетите по ал. 1 Министерският съвет при необходимост може да одобрява допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за съответните бюджети по държавния бюджет, за осигуряване на лекарствени продукти, предпазни средства, дезинфектанти, апаратура, за дейности за лечение, както и за други разходи, свързани с лечението на COVID-19 при неблагоприятно развитие на пандемията.

(3) Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по ал. 1 извършват произтичащите от ал. 2 промени по бюджетите си, включително по области на политики/функционални области и бюджетни програми, и уведомяват министъра на финансите по определен от него ред.

(4) След 1 декември 2021 г. остатъкът от средствата, които не са пренасочени по реда на ал. 2, се разходват по съответните бюджети по ал. 1, в случай че не се влошава салдото по държавния бюджет.

(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на делегираните бюджети в системата на предучилищното и училищното образование и Националния институт по метеорология и хидрология.

(6) Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, както и за бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 и 4 от Закона за публичните финанси, за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет по държавния бюджет, в рамките на ограничението по ал. 1, за финансиране на дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените лица или ограничаване на последствията от COVID-19.

Чл. 107. (1) Данъчно задължените лица заплащат годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2021 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, намален с разликата между размера на определения от общинския съвет годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за 2020 г. и минималния годишен размер на данъка по чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., но не по-малко от 300 лв. Издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози се получава след заплащането на данъка.

(2) Общините получават компенсация от държавния бюджет за намалението в приходите от данък върху таксиметров превоз на пътници в размер, определен въз основа на броя на автомобилите, за които е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници през 2021 г., умножен по разликата между размера на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2020 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, и минималния годишен размер на данъка по чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., като се отчита чл. 61ч от същия закон.

(3) Общините обявяват на интернет страниците си годишния размер на дължимия от данъчно задължените лица данък върху таксиметров превоз на пътници за 2021 г. съгласно ал. 1.

(4) Средствата по ал. 2 се осигуряват от Министерския съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 108. През 2021 г. срокът по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси за внасянето от кмета в общинския съвет на окончателния проект на бюджета на общината, индикативния годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз и прогнозите по чл. 82, ал. 3 от същия закон се удължава с 25 работни дни.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г. и бр. 68 от 2020 г.) в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В ал. 1 и 2 думите „2020 г.“ се заменят с „2021 г.“.

2. В ал. 4, изречение първо думите „2021 г.“ се заменят с „2022 г.“. § 2. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г., бр. 32 и 95 от 2015 г., бр. 39 и 98 от 2016 г., бр. 86 от 2017 г., бр. 17, 50 и 60 от 2019 г. и бр. 28 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 26: а) в ал. 2 думите „Министърът на финансите“ се заменят с „Министърът на правосъдието“; б) в ал. 3 в изречение първо думите „централния бюджет“ се заменят с „бюджета на Министерството на правосъдието“, а в изречение трето думите „Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието“; в) в ал. 4 и 5 думите „Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието“.

2. В чл. 27, ал. 1 в изречение първо думите „централния бюджет“ се заменят с „бюджета на Министерството на правосъдието“ и се създава изречение трето: „Когато планираните разходи по бюджета на Министерството на правосъдието са недостатъчни, допълнителни средства за тази цел се осигуряват по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.“

3. В чл. 28, ал. 1 думите „Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието“.

4. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 50 от 2019 г.; изм., бр. 28 от 2020 г.): а) в § 5, ал. 7 думите „по общия ред“ се заменят с „от Националната агенция за приходите“; б) в § 6 думите „Министерството на финансите предоставя“ се заличават, а след думите „държавната субсидия“ се добавя „се предоставя“. § 3. В Закона за народните читалища (обн., ДВ, бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 95 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 108 от 2006 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 47 и 97 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 102 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г. и бр. 28 от 2020 г.) в чл. 4в се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Държавата осигурява финансова подкрепа за дейностите по ал. 2 на Съюза на народните читалища като национално представителната организация на читалищата за неикономическа дейност под формата на субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на културата.“

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 4. В Закона за Националната служба за охрана (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г.; изм., бр. 103 от 2017 г., бр. 103 от 2018 г., бр. 17 и 99 от 2019 г. и бр. 69 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8, ал. 4: а) в т. 2 думите „по чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“ се заличават; б) в т. 5 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.

2. В чл. 23, ал. 5 думите „за сигурност“ се заменят със „за охрана“.

3. В чл. 27 ал. 1 се изменя така: „(1) Дейностите по глава пета се изпълняват от офицери и сержанти от Националната служба за охрана.“

4. В чл. 38 ал. 2 се изменя така: „(2) Началникът на Националната служба за охрана определя длъжностите за отделните категории служители по ал. 1 съобразно с функциите и дейностите на службата при спазване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1.“

5. Създава се чл. 39а: „Чл. 39а. Конкурс за назначаване на офицери и сержанти в Националната служба за охрана не се провежда за лица, които са държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, офицери и сержанти в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и държавни служители по съответните закони за службите за сигурност или службите за обществен ред, ако отговарят на изискванията по чл. 39 и след сключване на писмено споразумение между служителя, началника на Националната служба за охрана и ръководителя на съответното министерство, ведомство или служба. При тези случаи не се прилага изискването по чл. 39, ал. 2, т. 2.“

6. В чл. 44, ал. 1 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.

7. В чл. 48, ал. 2 думите „30 април“ се заменят с „15 май“.

8. В чл. 64 ал. 2 се изменя така: „(2) Размерите на възнаграждението за звание се определят с акт на началника на Националната служба за охрана съобразно разполагаемите средства по бюджета на службата.“

9. В чл. 94, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. тежки нарушения по чл. 89 с настъпили съществени последици.“ § 5. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и 24 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 57, 79 и 96 от 2015 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 99 от 2017 г., бр. 30, 77, 88 и 105 от 2018 г. и бр. 24, 35 и 101 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2: а) в ал. 2 се създава т. 8: „8. еднократна помощ за ученици, записани в осми клас.“; б) в ал. 5 след цифрата „6“ се добавя „и 8“.

2. В чл. 4 думите „и 6“ се заличават.

3. В чл. 7 се създава ал. 19: „(19) При условията на ал. 1 месечната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето. Детето, поставено под настойничество/попечителство, се взема предвид при определяне на размера на помощта по реда на ал. 4 за семейството на неговия настойник/попечител.“

4. В чл. 10а: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството.“; б) създава се нова ал. 3: „(3) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето.“; в) алинея 4 се изменя така: „(4) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.“; г) алинея 5 се изменя така: „(5) Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.“

5. Създава се нов чл. 10б: „Чл. 10б. (1) На семействата, чиито деца са записани в осми клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(2) Помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството.

(3) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето.

(4) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(5) Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.

(6) Помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.

(7) Помощта се възстановява, ако: 1. детето не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на осми клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.“

6. В чл. 11 думите „и 6“ се заличават.

7. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 12: „12. за еднократната помощ за ученици, записани в осми клас – след един месец от началото на учебната година.“

8. В чл. 14, ал. 3 след думите „ал. 6“ се поставя запетая, а думите „и чл. 10а, ал. 7“ се заменят с „чл. 10а, ал. 7 и чл. 10б, ал. 7“. § 6. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2019 г.; изм., бр. 28, 34, 60 и 98 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Приема държавния бюджет за 2020 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: “ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Приема държавния бюджет за 2020 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: “

в) в ал. 3 числото „-3 451 459,5“ се заменя с „-5 187 155,0“; г) в ал. 4 числото „3 451 459,5“ се заменя с „5 187 155,0“.

2. В чл. 22: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2020 г., както следва: “ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: “ в) алинея 3 се изменя така: „(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2020 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва: “

г) в ал. 4 накрая се добавя „и Постановление № 336 на Министерския съвет от 2019 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г. за изграждане на Автомагистрала „Хемус“ (ДВ, бр. 99 от 2019 г.).“; д) създават се ал. 5 – 8: „(5) Разходи в размер на 200 000 хил. лв. по ал. 1, раздел II, т. 2.1 не могат да бъдат разходвани до 23 декември 2020 г.

(6) За сметка на средствата по ал. 5 Министерският съвет при необходимост може да одобрява допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за съответните бюджети по държавния бюджет, за осигуряване на лекарствени продукти, предпазни средства, дезинфектанти, апаратура, за дейности за лечение, както и за други разходи, свързани с лечението на COVID-19, при неблагоприятно развитие на пандемията.

(7) След 23 декември 2020 г. остатъкът от средствата, които не са пренасочени по реда на ал. 6, се разходват по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в случай че не се влошава салдото по държавния бюджет. (8) От предвидения максимален размер на новите задължения за разходи по ал. 3, т. 2, 200 000 хил. лв. могат да бъдат поети като задължения по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството след 23 декември 2020 г. при условията на ал. 7.“

3. В чл. 48, т. 1 на ред „– по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията“ числото „3 900,0“ се заменя с „1 300,0“.

4. В чл. 49, ал. 1: а) на ред 2 „За превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони“ числото „25 000,0“ се заменя с „34 000,0“; б) на ред „Всичко“ числото „181 000,0“ се заменя със „190 000,0“. § 7. (1) Отпуснатите до 31 декември 2020 г. еднократни помощи по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца се изплащат в размера, по реда и при условията, при които са отпуснати.

(2) Отпуснатите до 31 декември 2020 г. еднократни помощи по чл. 12а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците се изплащат в размера, по реда и при условията, при които са отпуснати. § 9. (1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при: 1. едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 4500 лв.; 2. две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 9000 лв.; 3. три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 13 500 лв.

(2) При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 9000 лв.

(3) За 2021 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон, както и с разликата: 1. между допустимия размер за 2021 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година; 2. между 9000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2021 г. § 10. За 2021 г. необходимите средства за държавната субсидия по чл. 25 от Закона за политическите партии се осигуряват чрез одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси за сметка на планираните по централния бюджет разходи за същата цел. § 11. (1) Считано от 1 януари 2021 г. функциите, дейността, активите, пасивите, архивът, както и всички права и задължения на Антидопинговия център към министъра на младежта и спорта, свързани с Лабораторията за допингов контрол, преминават към Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

(2) Дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се осъществява от служители, които работят по трудово правоотношение, в т.ч. заемащите академични длъжности.

(3) Трудовите правоотношения на служителите на Лабораторията за допингов контрол към Антидопинговия център се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.

(4) В срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на младежта и спорта да предостави правото на управление на помещенията на Лабораторията за допингов контрол в сградата, намираща се на ул. Никола Габровски № 1, по реда на Закона за държавната собственост.

(5) В срока по ал. 4 министърът на младежта и спорта и органите за управление на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на своята компетентност да предприемат необходимите правни и фактически действия за изпълнението на ал. 1 – 3. § 12. Министърът на културата в срок до 31 март 2021 г. да внесе в Министерския съвет проект на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи. § 13. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 30 от 2013 г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г. и бр. 17 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4: а) в ал. 1 т. 14 се отменя и се създава т. 15: „15. договори за кредит под формата на овърдрафт с едномесечен срок за погасяване на задължението освен в случаите по чл. 8, ал. 7. “; б) в ал. 2 думите „т. 14“ се заменят с „т. 15“.

2. В чл. 19 ал. 7 се отменя. § 14. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. § 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 26 ноември 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

Приложение към чл. 50

Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2021 г.

Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2021 г. се изчисляват по следната формула: С = С1 + С2 + С3 + С4, където

С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2021 г. под формата на субсидии/трансфери.

С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.

С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.

Право да получават обща изравнителна субсидия през 2021 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2019 г. на един жител са по-ниски от 120 % от равнището им за страната на един жител (ДПx1<1,2*ДПстр.).

Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2021 г. се изчислява по следната формула: С2 = A1 + A2 + А3 + А4 + А5, където

А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120 % от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й.

ИДПх1= (1,2*ДПстр- ДПх1)*Нх1,където

ИДПх1е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.

ДПх1 е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§ 13-01), данък върху превозните средства (§ 13-03), туристически данък (§ 13-08) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§ 01-03) на един жител на конкретната община към 31 декември 2019 г.

ДПстр е размерът на постоянните данъчни постъпления (§ 13-01, § 13-03, § 13-08 и § 01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2019 г. (104,68 лв./жител).

Нх1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2019 г.

А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на база дела на разходните потребности за конкретната община с достъп.

За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели: - Брой деца до 5 г.

- Брой деца от 6 – 14 г.

- Брой възрастни на и над 65 г.

- Територия

- Дължина на общински пътища

- Население

Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по последни отчетни годишни данни за 2019 г.) по следния начин: - Брой деца до 5 г. – 7,0 % (дял наразходите заместни дейности 311, 312, 431 от ЕБК в общите разходи за местни дейности)

- Брой деца от 6 – 14 г. – 1,0 % (дял на останалите разходи за местни дейности във функция Образованиеот ЕБК в общите разходи за местни дейности)

- Брой възрастни на и над 65 г. – 4,0 % (дял на разходите за местни дейности във функция V. Социално осигуряване, подпомагане и грижи от ЕБКв общите разходи за местни дейности)

- Територия – 28,0 % (дял на разходите за местни дейности в група А. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство (без дейности 603 и 605) и разходите за дейност 622 „Озеленяване“ от група Б на функция VІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)

- Дължина на общинската пътна мрежа – 12,0 % (дял на разходите за местни дейности в група В. Транспорт и съобщения от функция VІІІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)

- Население – 48,0 % (дял на разходите за всички останали местни дейности от ЕБК в общите разходи за местни дейности)

На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.

РПi = (Дi/∑Дi)*7,0 % + (Уi/∑Уi)*1,0 % + (Вi/∑Вi)*4,0 % + (Тi/∑Тi)*28,0 % + (ДОПi/∑ДОПi)*12,0 % + (Нi/∑Нi)*48,0 %, където

Д – деца до 5 години

У – деца от 6 до 14 г./ученици

В – възрастни на и над 65 години

Т – територия

ДОП – дължина на общински пътища

Н – население

РПi е делът на разходните потребности за конкретната община. ∑ РПi=0,7670 само за общините с достъп.

Разпределението на общата сума от А2 по общини е на база относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп РПi/∑ РПi.

Информацията за населението, децата до 5 години, децата от 6 до 14 години и възрастните на и над 65 години е по данни на НСИ към 31 декември 2019 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 1 октомври 2020 г.

А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по последни отчетни годишни данни за 2019 г.) е по-малък от 25 на сто.

Пх1/ОПх1<25 %, където

Пх1 е размерът на приходите (раздел І и § 40-00 от раздел ІІІ от ЕБК) към 31 декември 2019 г. за конкретната община с достъп.

ОПх1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2019 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел І, § 40-00 от раздел ІІІ и раздел ІV от ЕБК).

Разпределението на тази част от субсидията е на база относителния дял на разликата между 25 % и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.

А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (ЗДБРБ за 2020 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2020 г.

А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.

Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средния размер на определените със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) граници за съответните данъци (ДУсрх1 >1), като разпределението е на база относителния дял на разликата над 1.

ДУсрх1е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW, и данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т, на конкретната община за 2020 г. към съответните средни стойности в границите, определени в ЗМДТ за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула: ДУсрх1= (СТДНИх1/СТДНИср + СТДВПИх1/СТДВПИср + СТДПС_Лх1/СТДПС_Лср + СТДПС_Тх1/СТДПС_Тср)/4,  където

СТДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2020 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.

СТДНИср е средният размер на ставката за данъка върху недвижимите имоти в границите, определени със ЗМДТ.

СТДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2020 г. на конкретната община.

СТДВПИср е средният размер на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин в границите, определени със ЗМДТ.

СТДПС_Лх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително, за 2020 г. на конкретната община.

СТДПС_Лср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.

СТДПС_Тх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2020 г. на конкретната община.

СТДПС_Тср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.

С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община.

Средствата за трансфера се разпределят при следните съотношения: 85 % – по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10 % – по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5 % – по показател брой население. Размерът на трансфера за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната; С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти: С4=В1+В2, където: В1 – основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45 % от него – по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25 % от него – по показател дължина на общинските пътища; 25 % от него – по показател брой население; 5 % от него – по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната; В2 – допълнителен компонент на целевата субсидия за подпомагане на общините от 4-та и 5-а категория за подобряване на състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-та и 5-а категория, съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-2021/2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 73 от 2014 г., бр. 75 от 2016 г.) категоризация на общините в Република България, на основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България.

Информацията за населението и населените места е по данни на НСИ към 31 декември 2019 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 1 октомври 2020 г.