Наредба № 2 от 23 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина“

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

НАРЕДБА № 2 от 23 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина“

Член единствен. С тази наредба се утвърждава медицински стандартпо медицинската специалност „Обща медицина“ съгласно приложението.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. Лечебните заведения привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 6 месеца от влизането й в сила. § 2. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 41 от 2005 г. за утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика“ (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.; изм., бр. 101 от 2010 г. и бр. 49 от 2011 г.).

Министър: Костадин Ангелов

Приложение към член единствен

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ОБЩА МЕДИЦИНА“

1. Основна характеристика на медицинската специалност „Обща медицина“

1.1. Дефиниция

Общата медицина е самостоятелна клинична специалност, която изисква клинични познания и умения за извършване на диагностични и терапевтични процедури според многообразието на заболяванията в общността, които се прилагат в „Обща медицинска практика“ (ОМП). Обща медицинска практика се извършва от лекари и техни сътрудници в лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП).

Общата медицинска практика осигурява дългосрочни, всестранни и координирани здравни грижи за хората и семействата в условията на тяхната общност съобразно наличните ресурси, приетия модел на здравно осигуряване и организация на системата на здравеопазване. Тя представлява дългосрочно медицинско обслужване и грижи за здравите и болните, независимо от възраст, пол и вид на здравните проблеми, от избран от тях лекар или лечебно заведение за ПИМП, което я отличава в много отношения от останалите медицински специалности и определя ключовата й роля в различните системи на здравеопазване. При нея се отделя многостранно внимание на личността, семейната и социалната среда, като основният подход към пациента е био-психо-социалният (холистичен) подход. Това предполага ползването на независим, специфичен единствено и само за ОМП интердисциплинарен подход и взаимодействие, обусловени от наличието на припокриващи се области, включително и с немедицински специалности, социални служби, учебно-възпитателни заведения и др. Грижите за здравите и болните включват голямо разнообразие от медицински и немедицински дейности, които са съобразени с жизнените условия, представите на човека за болестта и здравето и неговата готовност за сътрудничество. В този смисъл стандартът по обща медицина конкретизира изискванията на общите стандарти за качество, приети в страната, в зависимост от специфичните условия на общата медицинска практика и като такъв е задължителен за изпълнение в общата медицинска практика, в която общопрактикуващият лекар е главен изпълнител и координатор на дейностите. Покриването на изискванията на медицинския стандарт по обща медицина може да бъде ползвано като критерий за осигурено качество на дейностите в ПИМП.

1.2. Основна цел и задачи на специалността

Постигане на максимално развитиена потенциала за здраве на болните и здравите в условията на първичната медицинска помощ. Най-важно значение сред основните цели и задачи на съвременната обща медицина, съобразени с наличните ресурси, имат: 1.2.1. условия и достъпност, в преобладаващия брой случаи, за първи контакт на хората със системата на здравеопазване чрез лечебните заведения за ПИМП; 1.2.2. работа с неселектирани съобразно причината за посещението пациенти и независимо от възраст, пол, раса, вероизповедание, политически убеждения и др.; 1.2.3. ефективно използване на наличните ресурси чрез координиране и управление на сътрудничеството с други професионалисти от първичната помощ, както и с представители на останалите медицински и немедицински специалности и структури, тези на пациента, семейството и общността; 1.2.4. използване на холистичния подход; 1.2.5. активно включване на пациента в решаване на неговите здравни проблеми с цел постигане на по-висока степен на съгласие и сътрудничество; 1.2.6. използване на специфичен процес на консултиране, основан на продължителната връзка лекар/пациент, ефективната комуникация между тях и при спазване на принципите на взаимно уважение и конфиденциалност; 1.2.7. осигуряване на всестранни грижи за пациента според наличните ресурси; 1.2.8. прилагане на индивидуализиран подход при вземане на решения; 1.2.9. диагностика, лечение и проследяване на остри и хронични проблеми на отделния пациент съобразно осигурените възможности; 1.2.10. вземане на решения при пациенти с необясними медицински признаци, симптоми и състояния; 1.2.11. промоция, превенция и профилактика; 1.2.12. взаимодействие с публичните и държавните институции при ситуации, касаещи общественото здраве; 1.2.13. мониториране, оценяване и оптимизиране на качеството и безопасност на грижата.

1.3. Видове дейности в обхвата на специалността „Обща медицина“

В ОМП се извършват разнообразни по вид и същност медицински, медико-социални, медико-педагогически, управленчески, икономически, интердисциплинарни и други дейности, които изискват особена компетентност от лекарите и техните сътрудници: 1.3.1. Медицински дейности: насочени са към постигане целите на превенция, промоция, профилактика, диагностика и лечение на острите заболявания и състояния, както и проследяване и контрол на хроничните. Често е необходимо в своята практика ОПЛ да осъществява едновременно в един и същ момент грижи за остро настъпили оплаквания, както и дейности, свързани с хронични заболявания и/или профилактика при един и същ пациент.

1.3.1.1. Промоция на здравето: съвети към пациента/ите (индивидуално или групово по избран от лекаря начин) за водене на здравословен начин на живот и редуциране на вредното влияние на рисковите фактори чрез предоставяне на информация за възможностите за укрепване и подобряване на здравето, развитие на позитивни здравни характеристики и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения, в това число здравословно хранене, двигателна активност, режим на труд и почивка и др. Запознаване с рисковите фактори за социално значимите заболявания и вредата от нездравословните навици – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества, ниска двигателна активност, нездравословно хранене и др.

1.3.1.2. Превенция на заболяванията и профилактика: повишаване на защитния потенциал на човека, ранно откриване на заболявания, мониторинг на здрави и болни, управление на физиологични състояния и заболявания.

1.3.1.3. Основни диагностични методи в ОМП: анамнеза, физикално изследване, поставяне на предварителна диагноза, определяне на диференциално-диагностичен план, анализ на резултатите от параклинични изследвания, извършване на инструментални функционални изследвания (електрокардиография, сфигмоманометрия и др.), анализ на резултатите от консултативните прегледи и изследвания, извършени на други нива на здравната система, поставяне на работна диагноза. Прилагането на всеки от тях поотделно или в съчетание зависи от преценката на общопрактикуващия лекар.

1.3.1.4. Основни лечебни методи и подходи в общата медицинскапрактика са: холистичният подход, съставянето на индивидуална терапевтична схема за медикаментозно или немедикаментозно лечение, определянето на лечебен диетичен и двигателен режим, поведението при хирургична обработка на рани, манипулациите, продължителното лечение (грижа за хронично болни пациенти), рехабилитацията и проследяването. Прилагането на всеки от тях поотделно или в съчетание зависи от преценката на общопрактикуващия лекар и осигурените ресурси.

1.3.1.5. Подкрепящи грижи: повлияване на симптомите при палиативно и терминално болни, обучение на близките, информиране за възможностите за социално подпомагане и осигуряване на технически помощни средства при необходимост според уредените чрез нормативната база възможности.

1.3.2. Медико-педагогически дейности – специализация, продължаващо медицинско обучение на персонала, специализанти и др.

1.3.3. Управленски дейности – поставяне на цели, планиране, организиране, координиране, мотивиране, анализ, оценка и контрол на дейността и състоянието на практиката, определяне на необходимостта от допълнителен персонал на практиката, отчетност към осигурителни и държавни институции.

1.3.4. Икономически дейности – определяне на бюджет, анализ, оценка и контрол на приходи и разходи.

1.3.5. Интердисциплинарни дейности – ОПЛ координира и определя взаимодействието с останалите видове медицински специалисти и лечебни заведения съобразно осигурените ресурси и нормативно въведени правила: 1.3.5.1. консултация със специалист от друга медицинска специалност; 1.3.5.2. насочване на пациентите за извършване на клинико-лабораторни, образни и други изследвания; 1.3.5.3. насочване на пациентите за болнично лечение; 1.3.5.4. насочване на пациентите към лечебни заведения за рехабилитация, продължително лечение, хосписи и др.; 1.3.5.5. насочване на пациентите към специализирани центрове за диагностика и лечение (онкологични, психиатрични, дермато-венерологични и др.); 1.3.5.6. посещение на настанени в лечебно заведение за болнична помощ пациенти на ОПЛ; 1.3.5.7. насочване на пациентите за медицинска експертиза.

Лекарят, изпълняващ дейности в ОМП, преценява и взема решение за необходимостта от интердисциплинарни дейности (изследвания, консултации с другите медицински специалисти, хоспитализации и др.). Насочване на пациента за интердисциплинарни дейности се извършва с информираното му съгласие, изразено чрез подпис в медицинската документация (амбулаторен лист) или по друг нормативно утвърден начин. Отказ на пациента от интердисциплинарна консултация се документира в медицинската документация (амбулаторен лист) или по друг нормативно утвърден начин.

1.4. Дефиниции на използваните в т. 2 и 3 понятия Под изисквания се разбира кратко и обобщено описание на състоянието на различни страни от структурата, процесите и резултатите в практиката, чието наличие или постигане осигурява добро качество, т.е. на достатъчна полезност на медицинската помощ. При някои от изискванията в това описание могат да бъдат включени и количествени стойности. Съдържанието на изискванията се декомпозира на конкретни компоненти – критерии, които се измерват и оценяват с помощта на индикатори (показатели). След част от критериите са посочени индикатори (показатели), които са измерими, и с това се създават възможности да се оцени дали критерият е покрит, или не.

Някои от индикаторите са от основно значение при определянето дали даден критерий е покрит. Те са отбелязани със символ () непосредствено до индикатора. Покриването на основните индикатори е задължително за осигуряване на качеството на дейността в общата медицинска практика. Препоръчителните индикатори нямат задължителен характер по смисъла на този стандарт.

За да се даде отговор дали е постигнато дадено изискване, се измерват и оценяват критериите чрез съответните индикатори (когато са налични). Едно изискване е постигнато, когато се покриват всички задължителни критерии, свързани с него. Критерият е задължителен, ако всички или част от индикаторите към него са задължителни. Ако индикаторите към критерия не са задължителни, критерият е препоръчителен. Някои критерии нямат установени индикатори. Тези критерии определят възможността за изпълнение на дадени дейности, за които няма установени измерители. Има и критерии, които също нямат измерители (индикатори), защото изпълнението им е еднозначно и са отбелязани като задължителни в придружаващата ги бележка.

Условия за добро и много добро качество на общата медицинска помощ ще има само когато са постигнати определен брой (75 %) от задължителните изисквания.

2. Основни характеристики на изпълняващия дейността на общопрактикуващ лекар (ОПЛ)

2.1. Лекарите с регистрирано лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ или тези, които желаят да регистрират такова, трябва да имат призната специалност „Обща медицина“ или да са зачислени за придобиване на специалност „Обща медицина“. Изключение се допуска за лекарите с придобити права съгласно § 95 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 41 от 2009 г.).

2.2. По своя преценка ОПЛ може да делегира изпълнението на различни по вид и обем дейности в практиката и на други лекари, специалисти по здравни грижи и/или друг помощен немедицински персонал, който формира екипа на ОПЛ, съответно на квалификацията им.

В лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ дейностите по организация, управление, снабдяване, отчетност и др., непряко свързани с медицинската дейност, освен между лекарите, могат да се разпределят или да бъдат възлагани и на външни физически или юридически лица.

3. Изисквания за осъществяване на дейността по обща медицина в първичната извънболнична медицинска помощ

3.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността 3.1.1. Помещения, оборудване и техника. Минималните изисквания за помещения са: кабинет, манипулационна, чакалня и санитарен възел, отговарящи на здравните изисквания. Основното оборудване, инструментариум, апаратура, лекарствени продукти и консумативи са съобразени с предмета на дейност по обща медицина.

3.1.2. Изисквания към персонала в общата медицинска практика (вид, брой, квалификация)

3.2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността по обща медицина

3.3. Изисквания към оценка на резултата от осъществяване на дейността от лекаря по обща медицина

Определянето на изпълнението на показателите в т. 3.3 се извършва при осигурена автоматизирана софтуерна възможност от здравноосигурителния фонд (НЗОК) или от Министерството на здравеопазването. Изпълнението се изчислява въз основа на съществуващите в информационната система данни за актуални пациентски листи на граждани с непрекъснати здравноосигурителни права, брой пациенти с регистрирани заболявания и др., както и данни от подадените към фонда електронни отчети на общопрактикуващите лекари за определен период, но не по-малък от една календарна година.