Постановление № 9 от 15 януари 2021 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с Постановление № 382 на Министерския съвет от 2016 г.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 ОТ 15 ЯНУАРИ 2021 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с Постановление № 382 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 2 от 2017 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ“ се добавя „и по чл. 107т, ал. 4 от КТ“.

2. В ал. 2: а) в т. 3 думите „с постоянен характер“ се заличават; б) създава се нова т. 7: „7. условия за жилищно настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от работодателя по време на командироването;“

в) досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9. § 2. В чл. 3, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „с постоянен характер“ се заличават.

2. Създава се нова т. 5: „5. условия за жилищно настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от предприятието, което осигурява временна работа, по време на изпращането;“.

3. Досегашната т. 5 става т. 6.

§ 3. Създава се чл. 5а: „Чл. 5а. Работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, заплаща пътни, дневни и квартирни пари в размерите, определени в законодателството на приемащата държава членка, когато работникът или служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен.“ § 4. В чл. 6 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени“ се заменят с „установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения“.

2. В ал. 4 думите „от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени“ се заменят с „установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения“. § 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст след думите „чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КТ“ се добавя „за срок до 12 месеца“; б) точка 2 се изменя така: „2. основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения;“

в) създават се т. 8 и 9: „8. условията за жилищно настаняване, когато то се предоставя от работодателя или предприятието, което осигурява временна работа; 9. пътни, дневни и квартирни пари в размерите според Наредбата за командировките в страната или Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, когато работникът или служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен.“

2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения по ал. 1, т. 2 включват всички елементи на брутната работна заплата, определени в чл. 261 – 264 от Кодекса на труда и чл. 16, ал. 2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 9 от 2007 г.).

(3) При преценка относно спазването на изискванията на ал. 1, т. 2 се вземат предвид и всички добавки, изплатени в съответствие с националното законодателство, общоприложимите колективни трудови договори или арбитражни решения на държавата членка, от която е командирован или изпратен работникът или служителят, когато такива не са определени в чл. 16, ал. 2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В този случай не се вземат предвид изплатени пътни, дневни и квартирни пари.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „Алинея 2“ се заменят с „Алинея 4“.

5. Създават се нови ал. 6, 7, 8 и 9: „(6) Когато продължителността на командироването или изпращането по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда е повече от 12 месеца, освен посочените в ал. 1 условия на работа, след дванадесетия месец работникът или служителят има право и на минималните условия на работа, установени в българското законодателство за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа, по отношение на: 1. обезщетенията по чл. 213, 214, 216, 217, 218, 219 и 226 от Кодекса на труда; 2. безплатната храна и/или добавките към нея; 3. периодичните медицински прегледи; 4. безплатното работно и униформено облекло; 5. социално-битовото и културното обслужване.

(7) За командированите и изпратените работници и служители по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КТ не се прилагат разпоредбите за сключването и прекратяване на трудовия договор, както и правилата за осигуряване в допълнителни професионални схеми.

(8) Изискванията по ал. 6 се прилагат и когато командированият или изпратеният работник или служител е заменен с друг командирован или изпратен работник или служител от работодателя или предприятието, което осигурява временна работа, за изпълнение на същата задача на същото място и общата продължителност на периодите на командироване или изпращане е повече от 12 месеца. При оценка на изпълнението на същата задача на същото място се отчитат характерът на работата, естеството на предоставяната услуга, ползвателят на услугата и адресът или адресите на мястото на работа.

(9) Когато възникне необходимост периодът на командироването или изпращането на лицата по ал. 1 да продължи повече от 12 месеца, работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, може да прилага условията по ал. 1, за срок, не по-дълъг от 18 месеца, след като подаде мотивирано уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Мотивираното уведомление се подава преди изтичането на 12-ия месец по електронен път чрез единния национален уебсайт по чл. 10.“

6. Досегашната ал. 4 става ал. 10 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 6“.

7. Досегашната ал. 5 става ал. 11 и в нея думите „ал. 1 или по ал. 4“ се заменят с „ал. 1, 6 и 10“. § 6. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „ал. 1 и 4“ се заменят с „ал. 1, 6 и 10“; б) в т. 2 думите „чл. 11, ал. 1“ се заменят с „чл. 12, ал. 1“; в) точка 5 се отменя; г) създава се т. 6: „6. елементите, от които се формира брутната работна заплата, съгласно чл. 9, ал. 2.“

2. Създава се ал. 3: „(3) Когато работодателят по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 2 от КТ или предприятието, което осигурява временна работа по смисъла на чл. 121а, ал. 2, т. 2 от КТ, е нарушил изискванията на българското законодателство поради неактуалност на информацията по ал. 1, се счита, че нарушението е извършено при смекчаващи вината обстоятелства.“ § 7. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „командироване“ се добавя „или изпращане“.

2. Създава се ал. 2: „(2) Когато се установи, че командироването или изпращането не е действително, към трудовото правоотношение се прилагат всички изисквания на българското законодателство, когато те са по-благоприятни за работника или служителя от предвидените в законодателството на изпращащата държава.“ § 8. Приложение № 1 към чл. 9, ал. 3 се изменя така: „Приложение № 1 към чл. 9, ал. 5

Дейности в областта на строителството, за които не се прилага чл. 9, ал. 4

Дейностите, за които не се прилага чл. 9, ал. 4, включват всички строителни работи, отнасящи се до строителството, ремонта, възстановяването, поддържането, изменението или разрушаването на сгради, включително работа, свързана със: 1. изкопни работи; 2. преместване на земни маси; 3. фактически строителни работи; 4. сглобяване или разглобяване на панелни елементи; 5. довършителни работи или инсталиране; 6. изменения; 7. обновяване; 8. ремонт; 9. разглобяване; 10. разрушаване; 11. поддръжка; 12. поддържане, бояджийски работи и почистване; 13. подобрения.“ § 9. В допълнителните разпоредби се създава § 1а: „§ 1а. С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 173/16 от 9 юли 2018 г.).“

Преходна разпоредба § 10. Когато командироването и изпращането на работници или служители на територията на Република България по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда е започнало преди влизането в сила на постановлението, срокът по чл. 9, ал. 6 се изчислява от началната дата на командироването или изпращането.

Министър-председател: Бойко Борисов

Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков