Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за акцизите и данъчните складове, наричан по-нататък “закона”.

Глава втора

ОСВОБОЖДАВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АКЦИЗ

Раздел I Ред за освобождаване от облагане с акциз по силата на международен договор Чл. 2. Освобождаването от плащане на акциз, предвидено в чл. 21, ал. 1, т. 2 от закона, се прилага при внасяне на акцизни стоки, както и при извеждане на акцизни стоки от данъчен склад.

Чл. 3. (1) Освобождаването по чл. 2 се извършва въз основа на писмено потвърждение от органа, координиращ изпълнението на съответния международен договор, до директора на регионалната митническа дирекция, в състава на която е митническото учреждение, компетентно за митническото оформяне при внасяне, съответно до директора на регионалната митническа дирекция, в състава на която е териториалното митническо управление по местонахождение на данъчния склад.

(2) Потвърждение по ал. 1 се изисква за всяко внасяне или извеждане на акцизни стоки от данъчен склад.

(3) Потвърждението по ал. 1 съдържа: 1. наименование, дата на обнародване и дата на влизане в сила на международния договор и основанието за освобождаването; 2. наименование на програмата или проекта, финансирани със средства в изпълнение на международния договор; 3. номер, дата и предмет на конкретния договор, сключен в изпълнение на международния договор; 4. наименование, седалище, адрес на управление, код по БУЛСТАТ (за чуждестранно лице - идентификационния му номер в страната, в която той е местно лице) на изпълнителя по договора, сключен в изпълнение на международния договор; 5. вид, количество и стойност на акцизните стоки. (4) Към писменото потвърждение се прилагат копия на всички документи, необходими за митническото оформяне при внасяне на акцизните стоки или за тяхното извеждане от данъчен склад.

(5) Органът, координиращ изпълнението на съответния международен договор, писмено уведомява Централното митническо управление на Агенция “Митници” за лицата, оторизирани да подписват писмените потвърждения по ал. 1, и изпраща копие на договора, сключен в изпълнение на международния договор.

Чл. 4. (1) Директорът на регионалната митническа дирекция извършва проверка относно изпълнението на изискванията за освобождаване от плащане на акциз на стоките по съответното писмено потвърждение.

(2) Когато при проверката се установи, че изискванията за освобождаване са изпълнени, директорът на регионалната митническа дирекция писмено уведомява началника на митническо учреждение, компетентно за митническото оформяне при внасяне, съответно началника на митницата по местонахождение на данъчния склад, че са налице основанията за освобождаване. Уведомлението се изпраща и до органа, координиращ изпълнението на международния договор.

(3) В случай на неизпълнение на изискванията за освобождаване директорът на регионалната митническа дирекция писмено уведомява за това органа, координиращ изпълнението на международния договор.

Раздел II Ред за възстановяване на акциз за алкохол и алкохолни напитки Чл. 5. Не се облага с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.

Чл. 6. Възстановяването на платен акциз за алкохол и алкохолни напитки се извършва на основание чл. 22, ал. 2, 3 и 4 от закона.

Чл. 7. (1) Възстановяването по чл. 22, ал. 2 от закона се прилага само за производители на оцет, лекарства, ароматични продукти за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol и на полуготови продукти за производство на хранителни стоки, въз основа на писмено искане.

(2) Лицата по ал. 1 влагат в производството алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, като възстановяването се извършва след реализация на стоките, в които те са вложени.

Чл. 8. (1) Искането за възстановяване се подава до началника на митницата по седалището на лицето по чл. 7, ал. 1 по образец съгласно приложение № 1.

(2) Искането за възстановяване съдържа данни за: 1. вида и количеството на реализираните стоки, в които са вложени алкохол и алкохолни напитки; 2. вида, количеството, единичната цена с включен акциз и алкохолното съдържание на вложените алкохол и алкохолни напитки; 3. сумата на акциза, подлежащ на възстановяване - общо и по видове вложени алкохол и алкохолни напитки; 4. лицето, заплатило акциза - лицензиран складодържател или вносител. (3) Към искането по ал. 1 се прилагат: 1. фактурата за закупените алкохол и алкохолни напитки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесените алкохол и алкохолни напитки; 2. разходната норма на вложените алкохол и алкохолни напитки в единица изделие съгласно технологичната инструкция за производство на съответните продукти или отраслова нормала; 3. разрешението от Министерството на здравеопазването - за производителите на лекарства; 4. санитарното разрешително от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве - за производителите на оцет, на ароматични продукти за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol и на полуготови продукти за производство на хранителни стоки; 5. документите, удостоверяващи реализацията на произведените стоки, в които са вложени алкохол и алкохолни напитки.

Чл. 9. (1) Възстановяването по чл. 22, ал. 3 от закона се прилага само за лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения, аптеки по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, институти за научни изследвания и лаборатории, които използват алкохол и алкохолни напитки с платен акциз.

(2) Възстановяването по чл. 22, ал. 3 от закона се прилага и за производители, които използват в производствения процес алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол.

(3) Възстановяването се извършва след използването на алкохол и алкохолни напитки въз основа на писмено искане.

(4) Искането за възстановяване се подава до началника на митницата по седалището на лицето по ал. 1 и 2 по образец съгласно приложение № 2.

(5) Искането за възстановяване съдържа данни за: 1. вида, количеството, единичната цена с включен акциз и алкохолното съдържание на използвания алкохол и алкохолни напитки; 2. сумата на акциза, подлежащ на възстановяване - общо и по видове използван алкохол и алкохолни напитки; 3. лицето, заплатило акциза - лицензиран складодържател или вносител. (6) Към искането по ал. 1 се прилагат: 1. фактурата за закупените алкохол и алкохолни напитки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесените алкохол и алкохолни напитки; 2. разходната норма на използвания алкохол и алкохолни напитки за всяка отделна дейност съгласно технологични инструкции, рецептурници или отраслови нормали; 3. документът, удостоверяващ правото за извършване на съответната дейност; 4. документите, удостоверяващи извършването на съответните дейности и използваните алкохол и алкохолни напитки по видове и количества.

Чл. 10. (1) Митницата, в която е подадено искането по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 4, извършва проверка за изпълнение на изискванията за възстановяване на акциза и за наличието на изискуеми задължения за заплащане на акциз.

(2) Изискванията за възстановяване на акциза се считат за изпълнени, когато в резултат от проверката по ал. 1 по безспорен начин се установи, че са изпълнени условията за възстановяване, посочени съответно в чл. 7 или чл. 9, както и че исканият за възстановяване акциз е внесен.

(3) Когато при извършване на проверката по ал. 1 се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, началникът на митницата писмено уведомява лицето, като определя подходящ срок за тяхното отстраняване.

Чл. 11. В 30-дневен срок от постъпване на искането по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 4, съответно от отстраняване на нередовностите в него, началникът на митницата се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва изцяло или частично искането за възстановяване на акциза.

Чл. 12. (1) Когато искането за възстановяване е уважено изцяло или частично, с решението по чл. 11 началникът на митницата разпорежда връщане на акциза или прихващане с дължим акциз.

(2) Подлежащите на връщане суми на акциза се превеждат с платежно нареждане по сметка на лицето в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по чл. 11.

Раздел III Ред за освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти Чл. 13. (1) Освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от закона се прилага само за еднолични търговци или юридически лица, на които е издадено удостоверение за освободени от акциз крайни потребители.

(2) За всеки обект, където ще се получават и използват енергийни продукти от краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

Чл. 14. (1) За издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се подава искане по образец съгласно приложение № 3 до началника на митницата по местонахождението на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти.

(2) Искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител съдържа данни за: 1. лицето, подало искането - име, седалище, адрес на управление и единния идентификационен код по БУЛСТАТ; 2. обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти от крайния потребител; 3. целите, за които ще се използват енергийните продукти съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, 2 и 3 от закона; 4. енергийните продукти, които ще се използват от крайния потребител - търговско наименование и код по КН; 5. годишните прогнозни количества от енергийни продукти, които ще се получават и използват - по видове дейности и видове енергийни продукти; 6. материалната отчетност, която ще се води от крайния потребител - по видове дейности и видове енергийни продукти; 7. трите имена и единният граждански номер на лицата, упълномощени да подписват придружителните административни документи за получаване на енергийни продукти под режим отложено плащане на акциз. (3) Към искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се прилагат: 1. удостоверението за актуално съдебно състояние на лицето, подало искането; 2. лицензът, разрешението или регистрацията за осъществяване на дейността, за която ще се използват енергийните продукти, когато това се изисква по закон; 3. технологичната схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологичните загуби, техническа спецификация; 4. образците от подписите на лицата по ал. 2, т. 7.

Чл. 15. (1) Митницата, в която е подадено искането по чл. 14, ал. 1, извършва проверка относно изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

(2) Когато при извършване на проверката по ал. 1 се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, началникът на митницата писмено уведомява лицето, като определя подходящ срок за тяхното отстраняване.

(4) Когато при проверката се установи, че изискванията са изпълнени, началникът на митницата издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

(5) Когато при извършване на проверката по ал. 1 се установят нередовности, които не могат да бъдат отстранени, както и в случаите, когато нередовностите не са отстранени в срока по ал. 2, началникът на митницата с мотивирано решение отказва издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

(6) Удостоверението по ал. 4 или решението по ал. 5 се издават в 30-дневен срок от постъпване на искането по чл. 14, ал. 1, съответно от отстраняване на нередовностите в него.

Чл. 16. (1) Удостоверението за освободен от акциз краен потребител се издава в три екземпляра - за митницата, издала удостоверението, за освободения от акциз краен потребител и за централното митническо управление на Агенция “Митници”.

(2) Удостоверението за освободен от акциз краен потребител съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. код и наименование на митницата, издала удостоверението; 3. номер и дата на издаване на удостоверението; 4. име, седалище, адрес на управление и единния идентификационен код по БУЛСТАТ на освободения от акциз краен потребител; 5. обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти от крайния потребител; 6. енергийните продукти, които ще се използват от крайния потребител - търговско наименование и код по КН; 7. целите, за които ще се използват енергийните продукти.

Чл. 17. (1) При настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 16, освободеният от акциз краен потребител незабавно уведомява за това митницата, като подава искане за издаване на ново удостоверение.

(2) В случаите по ал. 1 се прилага процедурата по чл. 15.

Чл. 18. (1) В централното митническо управление на Агенция „Митници” се води електронен регистър за издадените удостоверения на освободените от акциз крайни потребители.

(2) Регистърът съдържа данните по чл. 16, ал. 2.

Чл. 19. Въз основа на издаденото удостоверение освободеният от акциз краен потребител има право да получава енергийни продукти под режим отложено плащане на акциз в посочения в удостоверението обект в съответствие с разпоредбите за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

Чл. 20. (1) Освободеният от акциз краен потребител може да използва получените под режим отложено плащане на акциз енергийни продукти само за целите, посочени в издаденото удостоверение за съответния обект.

(2) Освободеният от акциз краен потребител може да използва получени под режим отложено плащане на акциз енергийни продукти за цели, различни от посочени в удостоверението, след заплащане на дължимия акциз за тези продукти.

Чл. 21. (1) Митницата, издала удостоверението, извършва проверки на освободените от акциз крайни потребители за спазване на условията, определени в удостоверението.

(2) Когато при извършване на проверка се установи, че не се спазват условията, определени в удостоверението, както и в случаите по чл. 125, ал. 2 от закона, началникът на митницата с мотивирано решение отнема издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

Раздел IV Ред за възстановяване на акциз при износ на акцизни стоки Чл. 22. Възстановяването по чл. 26 от закона се прилага в случаите на износ по смисъла на чл. 163 от Закона за митниците въз основа на писмено искане.

Чл. 23. (1) Искането за възстановяване по чл. 22 се подава до началника на митницата по седалището на лицето по образец съгласно приложение № 4.

(2) За удостоверяване на износа към искането по ал. 1 се прилагат: 1. фактурата за закупени акцизни стоки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване; 2. експортната фактура, освен когато лицето изнася стоката в чужбина на свое име; 3. анализният сертификат по чл. 62, ал.1, 2 или 5 от закона; 4. писмената митническа декларация за осъществен износ, заверена от изходното митническо учреждение по реда на чл. 606, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, приет с Постановление № 270 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 149 и бр. 150 от 1998 г.; попр., бр. 154 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1999 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 4 и 82 от 2001 г., бр. 79 от 2002 г., бр. 94 от 2003 г. и бр. 96 от 2005 г.).

Чл. 24. (1) Митницата, в която е подадено искането по чл. 23, ал. 1, извършва проверка за изпълнение на изискванията за възстановяване на акциза и за наличието на изискуеми задължения за заплащане на акциз.

(2) Изискванията за възстановяване на акциза се считат за изпълнени, когато в резултат от проверката по ал. 1 се установи по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен и износът на акцизните стоки е осъществен.

(3) Когато при извършване на проверката по ал. 1 се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, началникът на митницата уведомява писмено лицето, като определя подходящ срок за тяхното отстраняване.

Чл. 25. В 14-дневен срок от постъпване на искането по чл. 23, ал. 1, съответно от отстраняване на нередовностите в него, началникът на митницата се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва изцяло или частично искането за възстановяване на акциза.

Чл. 26. (1) Когато искането за възстановяване е уважено изцяло или частично, с решението по чл. 25 началникът на митницата разпорежда връщане на акциза или прихващане с дължим акциз.

(2) Подлежащите на връщане суми на акциза се превеждат с платежно нареждане по сметка на лицето в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по чл. 25.

Глава трета

РЕЖИМ ОТЛОЖЕНО ПЛАЩАНЕ НА АКЦИЗ

Раздел I

Издаване на лиценз за управление на данъчен склад Чл. 27. (1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено заявление до директора на Агенция “Митници” по образец съгласно приложение № 5. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документите по чл. 48, ал. 2 от закона.

(3) Когато с едно заявление се иска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад, в това заявление за всеки склад отделно се посочва информацията по чл. 48, ал. 1 от закона и се прилагат документите по чл. 48, ал. 2, т. 7 - 9 и 11 - 14 от закона.

Чл. 28. (1) Помещенията за производство на акцизни стоки отговарят на следните изисквания за сигурност и контрол: 1. са оградени и достъпът до тях се осъществява през определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове; 2. разполагат с надеждна физическа охрана или сигнално-охранителна техника; 3. подходящо са обозначени чрез посочване на вида на извършваните в тях производствени дейности; 4. отговарят на специалните нормативни изисквания за тяхната експлоатация, включително на нормите и правилата за противопожарна безопасност.

(2) Помещенията за складиране на акцизни стоки отговарят на следните изисквания за сигурност и контрол: 1. обособени са и не са свързани пряко с помещения извън данъчния склад; 2. разполагат с надеждна физическа охрана или сигнално-охранителна техника; 3. имат надеждно заключване на вратите; 4. подходящо са обозначени чрез посочване вида на извършваните в склада дейности; 5. отговарят на специалните нормативни изисквания за тяхната експлоатация, включително на нормите и правилата за противопожарна безопасност.

Чл. 29. (1) Митническите органи могат да извършват проверки на място при заявителите за установяване изпълнението на изискванията на закона за издаване на лиценз за управление на данъчен склад.

(2) При извършване на проверките по ал. 1 заявителите са длъжни да предоставят достъп на митническите служители до производствените и складовите помещения и до материалната и счетоводната отчетност, както и да им оказват необходимото съдействие.

(3) При настъпили промени в обстоятелствата, въз основа на които е подадено заявлението, заявителите са длъжни своевременно да уведомят директора на Агенция “Митници” преди издаването на лиценза за управление на данъчния склад.

Чл. 30. (1) След извършване на проверка за изпълнение на изискванията на закона по отношение на заявителя и по отношение на данъчните складове в срока по чл. 49, ал. 3 от закона директорът на Агенция “Митници” издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки или лиценз за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки или мотивирано решение за отказ.

(2) Когато с едно заявление е поискано издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад, лицензи се издават само за тези данъчни складове, които отговарят на изискванията на закона и на този правилник.

Чл. 31. Лицензът за управление на данъчен склад се връчва лично на лице, представляващо по закон лицензирания складодържател, след представяне в централното митническо управление на Агенция “Митници” на обезпечение в размера, определен в лиценза, учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по реда на Закона за митниците и правилника за неговото прилагане.

Чл. 32. В централното митническо управление на Агенция „Митници” се води електронен регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове в съответствие с чл. 54, ал. 2 от закона.

Чл. 33. (1) Лицензираните складодържатели имат право да получават информация от регистъра на лицензираните складодържатели и на данъчните складове, както и от регистъра на освободените от акциз крайни потребители.

(2) За получаване на информация по ал. 1 лицензираният складодържател подава искане в писмена форма до централното митническо управление на Агенция “Митници”, което съдържа: 1. идентификационния номер на лицензирания складодържател, който иска информацията; 2. идентификационния номер на данъчния склад или номера на удостоверението на освободения от акциз краен потребител, за които се иска информация; 3. причините, поради които се иска информацията; 4. начина, по който да се предостави информацията.

(3) В 3-дневен срок от постъпване на искането централното митническо управление на Агенция “Митници” предоставя на лицензирания складодържател, подал искането, информация относно валидността и действието на лиценза за управление на данъчния склад или на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, както и за видовете акцизни стоки, включени в обхвата на лиценза или на удостоверението.

(4) Когато искането по ал. 2 е подадено под формата на електронен документ, подписан с универсален електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, централното митническо управление на Агенция “Митници” предоставя информацията по ал. 3, като издава електронен документ, подписан с универсален електронен подпис.

Раздел II

Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители Чл. 34. (1) Собствениците или наемателите на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители подават искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта по образец съгласно приложение № 6. (2) Към искането за регистрация на обекта по ал. 1 се прилагат документите по чл. 57, ал. 3 от закона.

Чл. 35. След извършване на проверка за изпълнение на изискванията на закона по отношение на задължителната регистрация в срока по чл. 57, ал. 4 от закона началникът на митницата издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 7 или отказва с мотивирано решение издаването му.

Чл. 36. (1) В Централното митническо управление на Агенция „Митници” се води електронен регистър на специализираните малки обекти за дестилиране и на обектите за винопроизводство на малки винопроизводители в съответствие с чл. 56, ал. 2 от закона.

(2) Регистърът по ал. 1 е публичен и се публикува в Интернет на страницата на Агенция “Митници”.

Чл. 37. (1) Митницата, издала удостоверението за регистрация, извършва проверки на регистрираните лица за спазване на изискванията на закона по отношение на специализираните малки обекти за дестилиране, съответно на обектите за винопроизводство на малки винопроизводители.

(2) Когато при извършване на проверка се установи, че регистрираното лице не отговаря на изискванията на закона, началникът на митницата, издал удостоверението, с мотивирано решение прекратява регистрацията на основание чл. 58, т. 3 от закона.

Раздел III

Производство на акцизни стоки Чл. 38. (1) Производство на акцизни стоки, които съгласно чл. 60 от закона задължително се произвеждат в данъчен склад, се осъществява само от лицензирани складодържатели, получили лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки.

(2) В данъчен склад за производство и складиране се допуска складиране само на акцизни стоки, произведени в същия данъчен склад, получени от друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател или поставени в склада за влагане в производствения процес.

Чл. 39. Производството на алкохол и алкохолни напитки се извършва в съответствие със Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за неговото прилагане.

Чл. 40. Производството на тютюневи изделия се извършва в съответствие със Закона за тютюна и тютюневите изделия и нормативните актове за неговото прилагане.

Чл. 41. Производството на енергийни продукти включва всякакъв вид преработка и обработка, включително добиване, извличане и смесване на всякакъв вид суровини, материали и/или продукти, в резултат на което се получават и/или опаковат енергийни продукти.

Чл. 42. (1) Газопреносните мрежи, газоразпределителните мрежи и газохранилищата, чрез които се осъществяват дейностите по чл. 59, ал. 2 от закона, се управляват като отделни данъчни складове за производство и складиране.

(2) Когато принадлежността на отделни газопроводи от газопреносните и газоразпределителните мрежи е на различни лица, съответните газопроводи се управляват като отделни данъчни складове за производство и складиране.

(3) По отношение на данъчните складове по ал. 2 се прилагат изискванията на чл. 28, ал. 1 като се отчита съответната специфика.

Чл. 43. (1) За прилагане на разпоредбата по чл. 25, ал. 1, т. 4 от закона лицензираният складодържател е задължен при поискване от митническите органи да предостави данни, удостоверяващи нормите на технологичния брак.

(2) В случаи на промени в допустимите норми за технологичния брак и технологичните загуби лицензираният складодържател незабавно уведомява, но не по - късно от изтичането на данъчния период, през който са настъпили промените, митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад.

Чл. 44. (1) Независимо от изискванията по чл. 61, ал. 1 от закона в производството на акцизни стоки могат да се използват само средства за измерване, достъпни за оглед и за отчитане на техните показания.

(2) Монтирането на нови, ремонтът на място и демонтирането на наличните средства за измерване се извършва в присъствие на органите за метрологичен и технически надзор.

(3) Съдовете и резервоарите за производство и съхранение на акцизни стоки трябва да имат трайна идентификация и означаване върху тях на общата вместимост и търговското наименование на акцизната стока.

Чл. 45. Собствениците или наемателите на специализираните малки обекти за дестилиране са длъжни да измерват: 1. количеството произведен етилов алкохол (ракия) чрез оразмерени стъклени или метални съдове и уреди за измерване на обема на дестилираната течност; 2. алкохолното съдържание по обем, съгласно изискванията на Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 1995 г. (ДВ, бр. 99 от 2005 г.).

Чл. 46. (1) В случаите, когато в специализиран малък обект за дестилиране се произведат 10 хектолитра чист алкохол в рамките на съответната година, регистрираното лице е задължено да преустанови производството, като писмено уведоми началника на митницата, издал удостоверението за регистрация.

(2) В случаите по ал. 1 митническите органи предприемат необходимите мерки, включително и пломбиране на инсталация и на помещението, в което тя се намира, за преустановяване на производството.

(3) В случаите, когато производството на вино в обект за винопроизводство на малък винопроизводител достигне 1000 хектолитра вино в рамките на съответната година, регистрираното лице следва незабавно да уведоми началника на митницата, издал удостоверението за регистрация, и да подаде заявление за издаване на лиценз за управление на данъчен склад.

Чл. 47. Лицензираните и регистрираните лица по закона отразяват показанията на средствата за измерване в материалната отчетност и където е приложимо - в счетоводните документи.

Чл. 48. В данъчните складове за производство и складиране, както и в регистрираните по закона обекти се извършват документни и физически проверки на постъпващите суровини и напускащите склада продукти, включително чрез вземане на проби за анализ, както и проверки на използваните средства за измерване.

Раздел IV

Складиране на акцизни стоки Чл. 49. (1) Складирането на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва от лицензирани складодържатели, получили лиценз за управление на данъчен склад за складиране.

(2) Складирането на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва и от лицензирани складодържатели, получили лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки при условията на чл. 38, ал. 2.

(3) Нефтопроводите и нефтопродуктопроводите от мястото на добиване или от железопътни разтоварища или пристанища до данъчен склад, както и от данъчен склад до бази за съхранение, до железопътни разтоварища, намиращи се извън данъчен склад или до пристанища, са отделни данъчни складове за складиране.

(4) По отношение на данъчните складове по ал. 3 се прилагат изискванията по чл. 28, ал. 2, като се отчита съответната специфика.

Чл. 50. В данъчен склад за складиране не може да се извършват дейности, представляващи производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59 от закона.

Чл. 51. В данъчния склад за складиране могат да се извършват само операциите, определени в лиценза за управление на този склад.

Чл. 52. (1) Операциите по изпразване или източване на съдове с цел отстраняване на отпадъци или утайки от дъното на съдовете се извършва в присъствие на митнически служител за установяване на вида, количествата и състава на отпадъците или утайките от съда.

(2) За целите на ал. 1 лицензираният складодържател изпраща предварително писмено уведомление до митническото учреждение по местонахождение на склада за осигуряване присъствието на митнически служител.

Чл. 53. (1) За прилагане разпоредбата по чл. 25, ал. 1, т. 1 от закона лицензираният складодържател своевременно в писмена форма уведомява митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад за осигуряване присъствието на митнически служители при унищожаването на акцизните стоки.

(2) В случаите по чл. 25, ал. 1, т. 2 от закона за установяване на обстоятелствата, довели до липсата или безвъзвратната загуба вследствие на непреодолима сила, лицензираният складодържател незабавно уведомява в писмена форма митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад и представя удостоверитeлен документ, издаден от компетентен орган.

(3) Получените при унищожаването на стоките отпадъци и остатъци се вписват в материалната отчетност по вид и количество.

Чл. 54. По отношение на средствата за измерване, съдовете и резервоарите, използвани в данъчния склад за складиране, се прилагат разпоредбите по чл. 44 и 47, като се отчита съответната специфика.

Чл. 55. Лицензираният складодържател задължително отразява в материалната и счетоводната отчетност извършените операции.

Раздел V

Движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз Чл. 56. (1) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз стоките задължително се съпровождат от придружителен административен документ (ПАД), който се издава в пет екземпляра.

(2) Образецът, формата и реквизитите на екземплярите на ПАД са определени в приложение № 8.

(3) Издаването, движението, получаването и съхранението на екземплярите на ПАД се извършва в съответствие с разпоредбите по чл. 68 - 76 от закона, обяснителните бележки на обратната страна на екземпляр 1 на ПАД и допълнителните указания съгласно приложение № 9.

(4) Екземплярите на ПАД, предназначени за компетентното митническо учреждение, се изпращат незабавно.

(5) Освободените от акциз крайни потребители отразяват в материалната и счетоводната отчетност получаването, заверяването и изпращането на изпращача и на компетентното митническо учреждение на съответните екземпляри на ПАД.

(6) Митническите учреждения съхраняват и водят на отчет предназначените за тях екземпляри от ПАД.

Глава четвърта

ОБЕЗПЕЧЕНИЯ И БАНДЕРОЛИ

Раздел I

Обезпечения Чл. 57. (1) Лицензираните складодържатели предоставят обезпечение за осигуряване заплащането на акциза, който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз, в размер, определен в съответствие с чл. 77 от закона и разпоредбите на този раздел.

(2) За всеки данъчен склад се предоставя само едно обезпечение.

Чл. 58. (1) Размерът на обезпечението се определя по формулата: 30 х АСС1 + 10 х АСС2 + 150 х АСП + 20 х АСД

О = ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––, 100 където: О е размерът на обезпечението; АСС1  -  размерът на акциза за средномесечното количество на складираните стоки, изчислен по ставката за всеки вид стока (не включва размера на акциза за средномесечното количество на складирания суров дестилат, включен в код по КН 2208 20 40 0, произведен в същия данъчен склад, и на задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти); АСС2  -  размерът на акциза за средномесечното количество на складирания суров дестилат, включен в код по КН 2208 20 40 0, произведен в същия данъчен склад, или на складираните задължителни количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти; АСП -  размерът на акциза за средномесечното количество на освободените за потребление стоки, изчислен по ставката за всеки вид стока; АСД -  размерът на акциза за средномесечно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз, изчислен по ставката за всеки вид стока.

(2) При прилагането на ал. 1 показателите “средномесечно количество” се изчисляват, както следва: 1. за складираните стоки - сумата от наличните в данъчния склад акцизни стоки на последното число на всеки месец от годината, разделена на 12; 2. за освободените за потребление стоки - сумата от количествата на освободените за потребление акцизни стоки през всеки месец от годината, разделена на 12; 3. за стоките в движение под режим на отложено плащане на акциз - сумата от количествата на акцизните стоки, които са в движение под режим отложено плащане на акциз към последното число на всеки месец от годината, разделена на 12.

Раздел II

Бандероли Чл. 59. (1) Лицензираните складодържатели, които поставят бандерол върху потребителската опаковка на акцизни стоки, заявяват необходимото количество бандероли пред митницата по местонахождение на данъчния склад, в който ще се поставят бандеролите.

(2) Вносителите на акцизни стоки, които поставят бандерол върху потребителската опаковка на акцизни стоки при производител извън територията на страната или в склад под митнически контрол, заявяват необходимото количество бандероли пред митницата по седалището на вносителя.

(3) Когато вносителят е лицензиран складодържател, за заявяването на необходимото количество бандероли се прилага ал. 1.

Чл. 60. (1) Лицата по чл. 59 подават писмено заявление за необходимото количество бандероли по образец съгласно приложение № 10.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа данни за: 1. наименованията и количествата на алкохолните напитки и тютюневите изделия по асортименти; 2. вместимостта на съответната потребителска опаковка; 3. действителното алкохолно съдържание по обем или последната определена от Министерския съвет или регистрирана продажна цена на тютюнево изделие; 4. размера на акциза за потребителска опаковка и сумата на акциза за заявените бандероли. (3) Към заявлението по ал. 1 се прилага платежният документ, удостоверяващ заплащането на себестойността на заявените бандероли по сметка на Министерството на финансите.

Чл. 61. Подадените заявления за бандероли заедно с приложените към тях документи незабавно се изпращат на звеното в Министерството на финансите, компетентно за контрола върху отпечатването на ценни книжа.

Чл. 62. (1)Бандеролите се предават от звеното в Министерството на финансите, компетентно за контрола върху отпечатването на ценни книжа, на съответната митница с приемно-предавателен протокол.

(2) Получените в съответната митница бандероли се завеждат под отчет, като се отразяват в досието на заявителя.

Чл. 63. Преди получаване на бандеролите лицата по чл. 59, ал. 2 представят пред митницата, където е подадено заявлението за бандероли, обезпечение по чл. 83 от закона.

Чл. 64. Предаването на бандеролите на заявителя се извършва в срок не по-късно от 30 дни от заявяването им с приемно-предавателен протокол по образец съгласно приложение № 11. Протоколът се съставя в три екземпляра - за лицето, за митницата и за централното митническо управление на Агенция “Митници”.

Чл. 65. Бандеролите за алкохолни напитки се отпечатват за количества, които са в съответствие с разпоредбите на Наредбата за предварително опакованите количества продукти (обн., ДВ, бр. 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 и 33 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 114 от 2003 г. и бр. 1 от 2005 г.).

Чл. 66. (1) Заявените и получените бандероли от лицата по чл. 59 могат да бъдат върнати в митницата, от която са получени, само в случаите, когато с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия.

(2) При промяна на определената от Министерския съвет, съответно регистрираната цена на тютюневи изделия, за които лицата по чл. 59 са получили бандероли, в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на промяната лицата са длъжни да върнат неизползваните бандероли в съответната митница.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 се съставя констативен протокол по образец съгласно приложение № 12, в който се отразяват видът, емисията или серията, общият брой, поредността на номерацията и други характерни белези за съответните бандероли, както и причината за връщането им.

(4) Протоколът по ал. 3 се съставя в два екземпляра - за заявителя и за съответната митница.

(5) При връщане на бандероли тяхната себестойност не се възстановява.

Чл. 67. Върнатите бандероли се унищожават след изготвяне на подробен опис и заключение за автентичността им, след което бандеролите се снемат от отчет в съответната митница.

Чл. 68. Бандеролите се унищожават по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г. и бр. 8 от 2001 г.).

Чл. 69. (1) В 7-дневен срок от влизане в сила на нов размер на акцизната ставка или на промяна на определената от Министерския съвет или регистрирана цена лицензираните складодържатели и вносителите подават писмена декларация за наличните количества алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол с изписана върху него стара цена. Декларацията се подава пред митницата, от която са получени бандеролите, съответно пред митницата по седалището на вносителя.

(2) Наличните количества алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол с изписана върху него стара цена, се установяват чрез извършване на инвентаризация в данъчния склад на лицензирания складодържател или в склада на вносителя в присъствието на митнически служител, като се описват броят, видът и стойността на бандеролите, залепени върху нереализираната продукция.

(3) За установените налични количества за стоките по ал. 2, за които е влязъл в сила нов размер на акцизната ставка, се доплаща разликата до новия размер на акцизната ставка.

(4) Дължимият акциз се внася в сроковете по чл. 44 от закона.

Чл. 70. При промяна на определените от Министерския съвет цени на цигарите, съответно последните регистрирани цени на тютюневите изделия, освободените за потребление или внесени тютюневи изделия, облепени с бандерол с изписана върху него стара цена, се продават по цената върху бандерола до изчерпване на количествата.

Чл. 71. (1) В случаите по чл. 29, ал. 3, т. 5 от закона, когато не е регистрирана продажна цена за съответната марка цигари, продажната цена се определя на 2,80 лв. за 20 къса.

(2) За цигари с продажна цена, определена по реда на ал. 1, за които при отклоняване от митнически режим с отложено плащане или временно складиране има определена от Министерския съвет продажна цена, съответно регистрирана продажна цена, по-висока от тази, по която е обезпечен акцизът, дължимият акциз се определя върху тази по-висока цена.

Чл. 72. В случаите по чл. 123, ал. 4 от закона се изготвя опис на стоките по образец съгласно приложение № 13.

Глава пета

ОТЧЕТНОСТ И ДОКУМЕНТАЦИЯ

Раздел I

Отчетност и документация на лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица Чл. 73. (1) Лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да водят материална отчетност, която да позволява идентифицирането и проследяването на получаваните, произведените, съхраняваните, реализираните и използваните акцизни стоки.

Чл. 74. (1) Материалната отчетност на лицензираните складодържатели съдържа конкретна информация за всички поставени, произведени и съхранявани в данъчния склад стоки, както и за всички стоки, които се извеждат от склада.

(2) В материалната отчетност се вписва и всяка операция, която се извършва в данъчния склад.

(3) Материалната отчетност трябва да бъде на разположение в помещенията на данъчния склад.

(4) Вписванията на данните за стоките и операциите в материалната отчетност се извършват веднага след поставянето на стоките в данъчния склад, извършването на операциите и извеждането на стоките от данъчния склад.

Чл. 75. (1) Материалната отчетност се води за всеки данъчен склад отделно, по видове дейности и видове акцизни стоки.

(2) В данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки материалната отчетност за складираните стоки е обособена от материалната отчетност, свързана с производствения процес.

(3) Акцизните стоки, съхранявани в данъчен склад, за които акцизът е заплатен, се посочват в материалната отчетност отделно от другите стоки, за които не е заплатен акциз.

(4) Акцизни стоки, облепени с бандерол, се посочват в материалната отчетност отделно от тези, които не са облепени с бандерол или са облепени с чуждестранен бандерол.

Чл. 76. (1) Лицензираниите складодържатели и регистрираните по закона лица задължително водят регистър “Дневник на складовата наличност”.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа най-малко следната информация: 1. общи данни: а) идентификационен номер на лицензирания складодържател или номер на удостоверението на регистрираното лице; б) идентификационен номер на данъчния склад или на обекта на регистрираното лице; в) код по БУЛСТАТ на лицензирания складодържател или на регистрираното лице; 2. данни за акцизните стоки, постъпили в данъчния склад или в обекта на регистрираното по закона лице: а) търговско наименование на стоката; б) код по КН и допълнителен код на стоката, който съответства на търговското й наименование; в) мерна единица; г) количество на стоките, посочени в придружителния административен документ, в акцизния документ, във фактурата или в друг документ; д) действително количество на постъпилите акцизни стоки; е) номер и дата на придружителния административен документ, на акцизния документ, на фактурата или на друг документ, с който стоките са поставени в склада; ж) начин на постъпване: аа) код 01 - под режим отложено плащане на акциз; бб) код 02 - произведени в данъчния склад; вв) код 03 - придобити по друг начин; 3. данни за акцизните стоки, изведени от данъчния склад или от обекта на регистрираното по закона лице, и за вложените в производството в данъчния склад: а) търговско наименование на стоката; б) код по КН и допълнителен код на стоката, който съответства на търговското й наименование; в) мерна единица; г) количество на стоките, посочени в придружителния административен документ, в акцизния документ, във фактурата или в друг документ; д) номер и дата на придружителния административен документ, на акцизния документ, на фактурата или на друг документ, с който стоките са изведени от данъчния склад; е) дата на връщане на третия екземпляр на придружителния административен документ по буква “д”; ж) предназначение на стоките: аа) код 11 за стоки, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз до друг данъчен склад на територията на страната; бб) код 20 за енергийни продукти, предназначени за цели, различни от използването им като гориво за отопление или моторно гориво; вв) код 21 за енергийни продукти, предназначени за плавателни средства; гг) код 22 за енергийни продукти, предназначени за въздухоплавателни средства; дд) код 23 за енергийни продукти, предназначени за използване като продукти с двойно предназначение; ее) код 24 за енергийни продукти, предназначени за използване за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво; жж) код 25 за стоки, предназначени за използване при производство на топлинна или електрическа енергия; зз) код 30 за стоки, предназначени за износ; ии) код 40 за стоки, освободени за потребление; кк) код 41 за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал.2, т. 2, 3, 7 и 8 от закона; лл) код 50 за стоки, предназначени за други цели; мм) код 51 за стоки, предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал; нн) код 52 за стоки, предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови; оо) код 53 за стоки, за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък; пп) код 90 за стоки, вложени в производство в склада; 4. данни за количество на загубите от естествени фири по време на съхранението и при транспортирането на изведените от данъчния склад акцизни стоки.

(3) В регистъра по ал. 1 се вписват и данни за бандеролите в случаите, когато за стоките се изисква поставяне на бандерол, както следва: 1. номер и дата на документа за получаване на бандеролите; 2. серия и номера на бандеролите; 3. вместимост на опаковката; 4. алкохолно съдържание по обем % vol.; 5. продажна цена в лева; 6. използвани бандероли (брой); 7. серия и номер на използваните бандероли; 8. върнати бандероли (брой); 9. серия и номер на върнатите бандероли.

Чл. 77. Регистър “Дневник на складовата наличност” се завежда на датата на връчването на лиценза за управление на данъчен склад или на датата на издаване на удостоверението за регистрация по закона.

Чл. 78. (1) В края на всеки данъчен период, в края на всяка календарна година, както и на датата на прекратяването на лиценза или регистрацията се прави рекапитулация на регистъра “Дневник на складовата наличност”.

(2) При рекапитулацията задължително се отчитат и вписват в регистъра по ал. 1 загубите от естествените фири за съответния период.

Чл. 79. В случаите на извършени проверки от митническите органи установените количества се вписват в материалната отчетност. Тези количества се посочват като начални складови наличности от деня на извършената проверка.

Чл. 80. (1) Акцизният данъчен документ се издава от лицензиран складодържател или от регистрирано по закона лице по образеца съгласно приложение № 14.

(2) Акцизното дебитно известие или акцизното кредитно известие се издава от лицата по ал. 1 по образеца съгласно приложение № 14, като се отбелязват видът на известието и основанието за изменението, както и номерът и датата на акцизния данъчен документ, към който се издава известието.

(3) Акцизният данъчен документ се издава на датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 от закона.

(4) Оригиналът на акцизния данъчен документ и оригиналът на известието се предоставят на получателя на акцизните стоки.

Чл. 81. (1) При прилагане на разпоредбите по чл. 20, ал. 2, т. 2, 3, 7 и 8 от закона лицензираният складодържател или регистрираното по закона лице издава акцизен данъчен документ, като не се попълват данни за получател.

(2) В случаите по чл. 76 от закона, когато е издаден акцизен данъчен документ на основание възникнало задължение за неспазване условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, се издава акцизно кредитно известие за коригиране размера на акциза, като се посочва основанието и задължително се вписват номерът, датата на издаване и датата на връщане на придружителния административен документ.

Чл. 82. (1) Лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица подават в митницата по местонахождение на данъчния склад, съответно на обекта по чл. 56, ал. 1 от закона, за всеки данъчен период акцизна декларация по образец, както следва: 1. за алкохол и алкохолни напитки съгласно приложение № 15; 2. за тютюневи изделия съгласно приложение № 16; 3. за енергийни продукти съгласно приложение № 17.

(2) Акцизната декларация се подава лично или чрез пълномощник, като подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и представителната си власт.

Чл. 83. Акцизните декларации се регистрират в митницата по местонахождение на данъчния склад, като на подателя писмено се съобщават входящият номер и датата на подадената декларация.

Чл. 84. (1) Лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица могат да подават данните от акцизната декларация и на магнитен носител по параметри, определени в приложение № 18.

(2) Информацията от регистъра “Дневник на складовата наличност” се подава на магнитен носител по параметри, определени в приложение № 19.

(3) В случаите когато данните по ал. 1 и 2 се подават на магнитен носител, не се изисква копие от регистър “Дневник на складовата наличност”.

Чл. 85. Освободените от акциз крайни потребители осигуряват достъп на митническите служители до тяхната документация и отчетност, като оказват необходимото съдействие при извършването на проверките.

Раздел II

Отчетност и документация на освободените от акциз крайни потребители Чл. 86. (1) Освободените от акциз крайни потребители водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.

(2) Освободените от акциз крайни потребители са длъжни да водят материална отчетност, която да позволява проследяването на получаваните, съхраняваните и използваните енергийни продукти.

Чл. 87. (1) Материалната отчетност се води за всеки обект поотделно, по цели за използване и по видове получени и използвани енергийни продукти.

(2) Вписванията на данните в материалната отчетност за енергийните продукти се извършват веднага след получаването на стоките с придружителен административен документ.

Чл. 88. Материалната отчетност на освободените от акциз крайни потребители съдържа най-малко следната информация: 1. получените енергийни продукти - номер и дата на придружителния административен документ и всички други данни от него; 2. използваните енергийни продукти: а) документите, издавани във връзка с използването на енергийните продукти за освободените от акциз цели; б) търговско наименование на продукта; в) код по КН на продукта; г) мерна единица; д) количество на използваните енергийни продукти; е) количество на енергийните продукти в литри, приведени при температура 15 °С.

Чл. 89. Освободените от акциз крайни потребители са задължени до 15-о число на месеца, следващ края на тримесечието, да представят в митницата, издала удостоверението, рекапитулативна декларация за получените и използвани продукти, която да съдържа следните данни по търговско наименование и код по КН на енергийните продукти: 1. налични количества в началото на тримесечието; 2. получени количества през тримесечието; 3. използвани количества през тримесечието по цели на използване; 4. налични количества в края на тримесечието.

Чл. 90. Освободените от акциз крайни потребители осигуряват достъп на митническите служители до тяхната документация и отчетност, като оказват необходимото съдействие при извършването на проверките.

Глава шеста

ЗАБРАНИ И ОГРАНИЧЕНИЯ

Раздел I

Денатуриране на етилов алкохол Чл. 91. Денатурирането на етилов алкохол може да се извършва чрез денатуриране по общия метод или денатуриране по специален метод.

Чл. 92. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от закона се прилага само за етилов алкохол, който е напълно денатуриран по общия метод.

Чл. 93. Денатурирането на етилов алкохол по общия метод се извършва, като към 100 l етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем най-малко 90% vol. се прибавят комплексно вещества в количества, както следва: 1. метилетилкетон - 5 l; 2. изопропилов алкохол - 2 l; 3. метиленово синьо - 0,2 g.

Чл. 94. Денатуриране по общия метод се извършва в данъчен склад в присъствие на митнически служител и при условие че: 1. с издадения лиценз за управление на данъчен склад е разрешено извършване на денатуриране на етилов алкохол; 2. денатурираният алкохол ще се използва за продукти, които не са предназначени за човешка консумация.

Чл. 95. (1) Денатурирането на етиловия алкохол по общия метод, както и съхраняването на напълно денатурирания етилов алкохол и денатуриращите вещества се извършва в помещения, напълно отделени от помещенията, където се произвежда и съхранява неденатуриран етилов алкохол.

(2) Съдовете, в които се извършва денатурирането по общия метод, се инсталират така, че митническите органи да могат да проверяват всички части отвън и отвътре и да може да се определи точното количество на течността, съдържаща се в тях.

Чл. 96. (1) Преди започване на операциите по денатуриране по общия метод лицензираният складодържател уведомява митницата по местонахождението на данъчния склад и иска присъствието на митнически служител.

(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма, като в него се посочват датата и часът на планираната операция по денатуриране по общия метод. Операцията по денатуриране се извършва в рамките на работното време на митническото учреждение.

(3) За целите на контрола митническите органи могат да вземат проби от етиловия алкохол, предназначен за денатуриране, денатуриращите вещества и получения напълно денатуриран етилов алкохол.

Чл. 97. Напълно денатурираният етилов алкохол по общия метод не може да се смесва, прелива или ректифицира, нито да се подлага на каквато и да е друга операция, имаща за цел пречистването му.

Чл. 98. (1) Денатурирането по специален метод се извършва в данъчен склад в присъствието на митнически служител.

(2) За прилагане на специален метод за денатуриране лицензираният складодържател предварително съгласува с митницата по местонахождението на данъчния склад метода за денатуриране.

(3) Митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад съгласува метода за денатуриране след положително становище от централната митническа лаборатория на Агенция “Митници”.

Чл. 99. (1) Преди започване на всяка конкретна операция по денатуриране по специалния метод лицензираният складодържател уведомява митницата по местонахождението на данъчния склад и иска присъствието на митнически служител.

(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма, като в него се посочват датата и часът на планираната операция по денатуриране по специалния метод. Операцията по денатуриране се извършва в рамките на работното време на митническото учреждение.

(3) За целите на контрола митническите органи могат да вземат проби от етиловия алкохол, предназначен за денатуриране, денатуриращите вещества и получения специално денатуриран етилов алкохол.

Чл. 100. Лицензираният складодържател е длъжен: 1. да води отчетност на получените и използваните вещества за денатуриране; 2. да води отчетност на количествата денатуриран етилов алкохол по приложен метод за денатуриране и когато е приложимо - и по потребители; 3. да прави инвентаризация в края на всеки месец на веществата за денатуриране, които се съхраняват или се използват в данъчния склад, като данните от нея се изпращат в митницата по местонахождение на данъчния склад.

Чл. 101. Заявеното за денатуриране количество етилов алкохол не може да бъде по-малко от 100 l.

Раздел II

Маркиране на газьол и керосин Чл. 102. (1) Акцизните ставки за газьол и керосин по чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от закона се прилагат само ако тези горива са маркирани в съответствие с разпоредбите на този раздел.

(2) Маркирането на митническата територия на страната се извършва само в данъчен склад в присъствието на митнически служител.

Чл. 103. (1) За маркиране на газьола се използва комбинация от вещества в определените количества, както следва: 1. Solvent Yellow 124 (химически чист) от 6 до 9 mg/l, и

2. Solvent Red 24 (химически чист) - най-малко 10 mg/l.

(2) За маркиране на керосин се използва комбинация от вещества в определените количества, както следва: 1. Solvent Yellow 124 (химически чист) от 6 до 9 mg/l, и

2. Solvent Blue 35 (химически чист) - най-малко 10 mg/l.

(3) Веществата по ал. 1, съответно по ал. 2, могат да бъдат добавяни към газьола и керосина поотделно или като предварително приготвена смес, при условие че сместа се добавя в количество, което гарантира наличието на веществата в предвидените в ал. 1 и 2 количества.

Чл. 104. Акцизните ставки по чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от закона се прилагат за маркирани извън територията на Република България газьол и керосин, ако съдържат комбинация от веществата в количество и вид, определени в чл. 103.

Чл. 105. (1) Веществата, използвани за маркиране, се съхраняват отделно от други субстанции и в съдове, на които е обозначено съдържащото се вещество.

(2) Маркираните горива задължително се съхраняват отделно от другите горива в данъчния склад.

Чл. 106. (1) Преди започване на всяка конкретна операция по ръчно маркиране на горива лицензираният складодържател е длъжен да уведоми митницата по местонахождението на данъчния склад и да поиска присъствието на митнически служител.

(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма, като в него се посочват датата и часът на планираната операция по маркиране на горивата. Операцията по маркиране се извършва в рамките на работното време на митническото учреждение.

Чл. 107. (1) В случаите на автоматично маркиране на газьол и керосин използваната система отговаря на изискванията по Закона за измерванията и да бъде предварително одобрена от митническите органи.

(2) За одобряване на система за автоматично маркиране на газьола и керосина лицензираният складодържател подава писмено искане до директора на Агенция “Митници”, в което посочва: 1. идентификационния номер на лицензирания складодържател; 2. идентификационния номер на данъчния склад, в който ще се използва системата за автоматично маркиране; 3. методите за маркиране и подробно описание на процеса и оборудването, които ще бъдат използвани; 4. продуктите, които ще се маркират; 5. съдовете и местата, които ще се използват за съхранение на веществата за маркиране или маркиращите смеси; 6. мерките за контролиран достъп до системата за автоматично маркиране и веществата за маркиране.

(2) Одобряването на системата за автоматично маркиране на газьола и керосина се вписва в лиценза за управление на данъчния склад.

Чл. 108. (1) Лицензираният складодържател е длъжен: 1. да води отчетност на получените и използвани вещества за маркиране; 2. да води отчетност на количеството маркирано гориво, като го разграничава по видове гориво, и когато е приложимо - и по потребители; 3. да прави инвентаризация в края на всеки месец на веществата за маркиране или маркиращата смес, които се съхраняват или се използват в данъчния склад, като изпраща данните от нея в митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад.

(2) За целите на контрола митническите органи могат да вземат проби от маркираното гориво, веществата за маркиране и маркиращата смес.

Раздел III

Други ограничения и забрани Чл. 109. (1) Ставката по чл. 33, ал. 1 от закона се прилага за втечнен нефтен газ (LPG) в съдовете за съхранение (резервоари) и в съдовете за транспортиране (бутилки, цистерни), които отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативни актове, свързани с устройството и безопасната експлоатация на съдове, работещи под налягане.

(2) Бутилките за транспортиране на втечнен нефтен газ (LPG) след пълненето им се защитават с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят следната информация: 1. фирмения знак на съответния лицензиран складодържател; 2. идентификационния номер на данъчния склад, където е извършено пълненето; 3. действителното количество в килограми на втечнения нефтен газ в бутилката, изписано по следния начин: “Нето тегло ... kg”.

Чл. 110. (1) Когато при условията на чл. 109 се превозват бутилки, пълни с втечнен нефтен газ (LPG), който ще се използва за отопление и за битови нужди, от данъчен склад до обекти за размяна на бутилки или от данъчен склад до бутилкови инсталации за отопление с газ в общественообслужващи, административни, жилищни и офис сгради, освен търговските и транспортните документи се изисква и акцизен документ.

(2) Когато при условията на чл. 109, ал. 1 при транспортиране в цистерни на втечнен нефтен газ (LPG), който ще се използва за отопление и за битови нужди, от данъчен склад до газови инсталации и съоръжения за отопление в общественообслужващи, административни, жилищни и офис сгради, захранвани от съдове за втечнени въглеводородни газове с обем до 10 m3, освен търговските и транспортните документи се изисква и акцизен документ.

(3) Акцизният документ придружава превоза и се представя при поискване от митническите и други компетентни органи. Първият и вторият екземпляр на акцизния документ се попълват в частта, предназначена за получателя, след получаването и приемането на втечнения нефтен газ.

Чл. 111. (1) При осъществяване на сделки с акцизни стоки лицензираните складодържатели и вносителите издават данъчна фактура, в която размерът на акциза е посочен на отделен ред. За всяка извършена сделка се издава фактура, в която се отразяват видът и количеството на акцизните стоки, стойността им, размерът на акциза, наименованието и кодът по БУЛСТАТ на изпълнителя и получателя по фактурата.

(2) Оригиналът на фактурата се предоставя на получателя по сделката. Фактурата се издава най-малко в 3 екземпляра.

(3) Фактурата се издава в 5-дневен срок от по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост върху стоката или датата на плащането, включително и при частично плащане.

Глава седма

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРОДАЖБАТА НА СТОКИ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ ЗА БЕЗМИТНА ТЪРГОВИЯ И ЗАРЕЖДАНЕТО НА ТЕЧНИ ГОРИВА В СВОБОДНИТЕ ЗОНИ

Раздел I

Документиране на продажбите и удостоверяване на износа Чл. 112. Съгласно § 1, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на закона за износ се смята: 1. продажбата на акцизни стоки, с изключение на тези по т. 2, в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия; 2. зареждането с моторни горива и смазочни материали в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, на шосейни превозни средства, независимо от вида им, които напускат страната или преминават транзит, както и еднократното зареждане в рамките на едно денонощие в нормалните резервоари на влизащите в страната шосейни превозни средства; 3. зареждането с моторни горива в обектите по § 3а от Указ № 2242 за свободните зони на шосейни превозни средства, които извършват международен превоз и напускат страната или преминават транзит.

Чл. 113. Извършените продажби по чл. 112 се документират и отчитат чрез: 1. издаване на фискална касова бележка от фискално устройство от одобрен за Република България тип, като в случаите по чл.112, т. 2 във фискалния бон се посочват регистрационният номер на заредилото превозно средство, датата и часът на зареждане, и

2. заверен от митническите органи 24-часов отчет за извършените през денонощието продажби в обекта, към който се прилагат копия от издадените документи по т. 1.

Чл. 114. (1) Износът по чл. 112, т. 1 и 2 се удостоверява със: 1. документите по чл. 113, т. 2; 2. митническа декларация с общ, периодичен или рекапитулативен характер; 3. разпечатка на разширен отчет на фискалната памет за съответния период по т. 2.

(2) Износът по чл. 112, т. 3 се удостоверява със: 1. документите по чл. 113, т. 2; 2. заверено от митническите органи копие от международната товарителница - ЧМР (CMR), в която се вписват количеството и видът на зареденото гориво, а в случаите, когато стоките се превозват под покритието на карнети ТИР - и заверено от митническите органи копие от карнета ТИР; 3. разпечатка на разширен отчет на фискалната памет за съответния период.

Раздел II

Освобождаване на обезпеченията и възстановяване на акциз Чл. 115. Обезпечението по чл. 82, ал. 1 от закона се освобождава след удостоверяването на износа по реда на чл. 114.

Чл. 116. (1) Платеният акциз за местните стоки по смисъла на Закона за митниците, с изключение на тютюневите изделия и спиртните напитки, продадени в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, и платеният акциз за горивата, продадени в обектите по § 3а от Указ № 2242 за свободните зони, се възстановяват въз основа на справка-декларация по образец съгласно приложение № 20.

(2) Справката-декларация по ал. 1 се подава до началника на митницата, на територията на която се извършва дейността. Към справката-декларация се прилагат: 1. документите по чл. 114; 2. фактурата за закупените стоки по цени с включен акциз, придружена от фискална касова бележка; 3. разпечатка на разширен отчет на фискалната памет за съответния период.

(3) Данните от справка-декларацията по ал. 1 следва да съответстват на дневника за продажбите, който е част от задължителните регистри съгласно Закона за данък върху добавената стойност.

(4) Справка-декларацията по ал. 1 може се подава месечно или два пъти месечно в следните срокове: 1. до 14-о число на следващия месец - за стоките, които са реализирани през изтеклия месец - когато справка-декларацията се подава месечно; 2. до 28-о число на всеки месец за стоките, които са реализирани през първите 15 дни на месеца, и до 14-о число на следващия месец - за стоките, които са реализирани през останалите дни на изтеклия месец - когато справката-декларация се подава два пъти месечно.

Чл. 117. Митницата, в която е подадена справката-декларация, извършва проверка за изпълнение на условията за възстановяване на акциза и установява по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен.

Чл. 118. В 30-дневен срок от постъпване на справката-декларация по чл. 116 началникът на митницата се произнася с мотивирано решение, с което възстановява или отказва изцяло или частично възстановяването на акциза.

Чл. 119. Подлежащите на връщане суми на акциза се превеждат с платежно нареждане по сметка на лицето в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за възстановяване.

Чл. 120. Митническите органи водят дневник, в който за всеки месец в отделни партиди се отразява доставянето на местни моторни горива в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, и в обектите по § 3а от Указ № 2242 за свободните зони.

Раздел III

Бандероли “Duty Free” и надпис “Duty Free” Чл. 121. (1) Бутилираните алкохолни напитки, предназначени за продажба в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с бандерол, на който е написано “Duty Free”, поставен върху потребителската опаковка по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

(2) Заявяването и получаването на бандеролите по ал. 1 се извършва по реда на глава четвърта, раздел II, като се отчита съответната специфика.

Чл. 122. (1) Цигарите, предназначени за продажба в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка надпис, който задължително съдържа думите “Duty free”.

(2) Надписът по ал. 1 се отпечатва ясно и четливо с контрастен шрифт и цвят върху потребителската опаковка от производителя на тютюневото изделие.

(3) Тютюневите изделия, различни от цигари, предназначени за продажба в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с отпечатан върху потребителската опаковка надпис по ал. 1 или с надпис, който задължително съдържа думите “Duty free”, отпечатан на отделен стикер, който неподвижно се прикрепва към опаковката по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Стикерите се отпечатват и прикрепват към опаковката от производителя или вносителя на тютюневите изделия или от лицето, управляващо търговския обект, лицензиран за безмитна търговия.

Чл. 123. Облепването с бандероли по чл. 121 или със стикери по чл.122 на чуждестранни стоки по смисъла на Закона за митниците се извършва на място извън територията на страната или на място във временен склад или склад под митнически контрол преди продажбата на стоките в търговските обекти за безмитна търговия.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Лицата, получили лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране въз основа на заявление, подадено преди влизането в сила на този правилник, привеждат помещенията за производство на акцизни стоки в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 1 в 3-месечен срок от влизането в сила на този правилник. § 2. Правилникът се издава на основание § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове. § 3. Този правилник влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на разпоредбите на чл. 27 - 37, които влизат в сила от обнародването на правилника в “Държавен вестник”, и отменя Правилника за прилагане на Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 16 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 55 и 80 от 1999 г., бр. 4 от 2000 г., бр. 12 от 2001 г., бр. 21 и 58 от 2002 г., бр. 33 от 2003 г., бр. 14, 16, 58 и 97 от 2004 г.; попр., бр. 101 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2005 г. и бр. 9 от 2006 г.).

Министър: Пл. Орешарски

Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя