Наредба № H-3 от 7 април 2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

НАРЕДБА № H-3 от 7 април 2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. изискванията за времето на управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на превози с превозни средства, посочени в чл. 3, буква “а” от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102/2006 г., Специално издание на български език, глава 05, том 8, стр. 214-226), (Регламент (ЕО) № 561/2006); 2. изискванията към съдържанието и съхранението на работния дневник, графикът за работата на водачите и другите документи, удостоверяващи дейността на водачите; 3. условията и редът за издаване на карти за дигитални тахографи; 4. извличането и съхраняването на информацията от паметта на дигиталните тахографи и от картите на водачите.

Чл. 2. (1) Превозните средства, които за първи път са пуснати в експлоатация след 01.01.2007 г. и за които се изисква да бъдат оборудвани с тахографи съгласно чл. 3 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ L 370/1985 г., Специално издание на български език, глава 07, том 1, стр. 234-247), (Регламент (ЕИО) № 3821/85), задължително се оборудват с дигитални тахографи от одобрен тип.

(2) Превозните средства, които за първи път са пуснати в експлоатация преди 01.01.2007 г. и за които се изисква да бъдат оборудвани с тахографи съгласно чл. 3 от Регламент (ЕИО) № 3821/85, могат да бъдат оборудвани с дигитални или аналогови тахографи от одобрен тип.

(3) Аналоговите тахографи от одобрен тип могат да продължат да се използват до момента, в който се повредят така, че повредата им не може да бъде отстранена и се налага подмяната им с нови. В този случай се прилагат изискванията на чл. 2, параграф 1, буква “б” от Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета от 24 септември 1998 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 относно контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и на Директива 88/599/ЕИО относно прилагането на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 (ОВ L 274/1998 г., Специално издание на български език, глава 07, том 6, стр.156-176).

Чл. 3. Тази наредба не се прилага по отношение на: 1. превозни средства, чиято максимално допустима скорост не надвишава 40 km/h; 2. превозни средства, притежавани или наети без водач от въоръжените сили, службите за гражданска защита, противопожарните служби и службите, отговарящи за поддържането на обществения ред, когато превозът се извършва в изпълнение на задачи, възложени на тези служби и е под техен контрол; 3. превозни средства, използвани за превоз на хуманитарни помощи с нетърговска цел, използвани при извънредни случаи или спасителни операции; 4. специализирани превозни средства, използвани за медицински цели; 5. специализирани ремонтни превозни средства, извършващи дейност в радиус от 100 km от тяхната база; 6. превозни средства, преминаващи пътни изпитвания за целите на техническо разработване, ремонт или поддръжка, и нови или възстановени превозни средства, които не са пуснати в експлоатация; 7. превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса непревишаваща 7,5 t, използвани за превоз на товари с нетърговска цел; 8. превозни средства, представляващи музеен или исторически интерес, използвани за превоз на пътници или товари с нетърговска цел.

Глава втора

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВРЕМЕТО НА УПРАВЛЕНИЕ, ПРЕКЪСВАНИЯТА И ПОЧИВКИТЕ НА ВОДАЧИТЕ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕВОЗИ С ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛ. 3, БУКВА “А” ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 15 МАРТ 2006 Г. ЗА ХАРМОНИЗИРАНЕ НА НЯКОИ РАЗПОРЕДБИ ОТ СОЦИАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, СВЪРЗАНИ С АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТИ (ЕИО) № 3821/85 И (ЕО) № 2135/98 НА СЪВЕТА И ЗА ОТМЯНА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3820/85 НА СЪВЕТА Чл. 4. (1) Дневното време на управление не трябва да надхвърля 10 h.

(2) Общото време на управление за период от две последователни седмици не трябва да надвишава 90 h.

Чл. 5. (1) След период на управление 4 последователни часа водачът е длъжен да спази прекъсване от най-малко 30 min.

(2) Прекъсването по ал. 1 може да бъде заменено с прекъсвания от най-малко 15 min всяко, вместени в периода на управление на превозното средство.

Чл. 6. (1) За всеки период от 24 h след края на предходната дневна или седмична почивка водачът е длъжен да е ползвал дневна почивка от най-малко 11 последователни часа.

(2) Дневната почивка може да бъде намалена до 9 последователни часа най-много три пъти седмично, при условие че водачът ползва като компенсация съответната почивка преди края на следващата седмица.

Чл. 7. Максимум след шест 24-часови периода от края на предходната седмична почивка водачът ползва нова седмична почивка от най-малко 24 последователни часа.

Глава трета

ДОКУМЕНТИ, УДОСТОВЕРЯВАЩИ ДЕЙНОСТТА НА ВОДАЧИТЕ

Раздел I

Работен дневник и график за работата на водачите Чл. 8. (1) Превозвачите и ръководителите на предприятия, извършващи превози за собствена сметка, изготвят индивидуални работни дневници за работата на водачите по образец, посочен в приложението по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, приета с ПМС № 244 от 11.09.2006 г. (ДВ, бр. 77 от 2006 г.).

(2) Работните дневници се съхраняват в срок не по-малък от две години след края на календарната година, през която са съставени.

Чл. 9. (1) Превозвачите и ръководителите на предприятия, извършващи превози за собствена сметка, изготвят за водачите, осъществяващи превози с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ДВ, бр. 99 от 1995 г.), ратифицирана със Закон за ратифициране на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (ДВ, бр. 28 от 1995 г.), ежедневни графици за работа по образец (приложение № 1).

(2) Графикът за работа включва имената на водача и всички данни за мястото на базиране, различните периоди на управление, прекъсване на управлението, почивките, друга работа и периоди, когато водачът е на разположение.

(3) Графиците за работа се подписват от ръководителя на предприятието или упълномощено от него лице.

(4) Графиците за работа се съхраняват в предприятието най-малко една година от изтичането на периода, обхванат от тях, и се представят за проверка на контролните органи.

(5) При поискване извлечение от графика за работа се предоставя на съответния водач.

Раздел II

Формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт Чл. 10. (1) Водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 15, параграф 7 от Регламент (ЕИО) № 3821/85, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск или е управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.).

(2) Удостоверението по ал. 1 се попълва машинно на един от езиците на Общността и се подписва от представител на предприятието и от водача преди началото на пътуването. В случай на самостоятелно заети водачи водачът полага два подписа - като представител на предприятието и като водач.

(3) Удостоверението по ал. 1 не се използва за удостоверяване на дейности, различни от тези, за които е предназначено.

Глава четвърта

КАРТИ ЗА ДИГИТАЛНИ ТАХОГРАФИ

Раздел I

Условия и ред за издаване на карти за дигитални тахографи Чл. 11. (1) Картите за дигитални тахографи се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.

(2) Персонализацията на картите се извършва от персонализиращ дигитален център.

(3) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” може да възложи отпечатването на персонализираните карти на външен изпълнител.

(4) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” може да възлага дейности по изграждането и поддържането на елементи от системата за издаване на карти за дигитални тахографи след провеждане на конкурс. Условията и редът за конкурса се определят със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.

Чл. 12. (1) За издаване на карта на водач се подава заявление по образец (приложение № 2), към което се прилагат: 1. копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство; 2. копие на лична карта на български гражданин или на карта на продължително или постоянно пребиваващ в Република България чужденец; 3. снимка, отговаряща на следните изисквания: а) размер - 45/35 mm; б) изобразеното на снимката лице да е заснето фронтално; в) височината на изобразеното лице от брадата до върха на главата е между 25/35 mm; 4. документ за платена такса.

(2) При подаване на заявлението по ал. 1 лицата, притежаващи свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от друга държава, предоставят оригинална справка за валидността му от държавата, която го е издала.

(3) Заявлението по ал. 1 се подава лично от водача или от изрично упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно в съответната регионална дирекция “Автомобилна администрация” в зависимост от адреса по постоянно местожителство, посочен в документа за самоличност на водача.

(4) При приемане на заявлението по ал. 1 се проверява самоличността на заявителя.

(5) При констатиране на несъответствия в подадените документи по ал. 1 на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите несъответствия в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

(6) Ако констатираните несъответствия по ал. 5 не бъдат отстранени в срок, подаденото заявление не се разглежда.

Чл. 13. (1) Картата на водач се получава лично от водача или от изрично упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно от регионалната дирекция “Автомобилна администрация”, в която е било подадено заявлението.

(2) Картата на водача се получава след подписване на двустранен приемно-предавателен протокол.

(3) При получаване на картата на водача се проверява самоличността на лицето, което я получава.

Чл. 14. (1) Картата на водач се издава на водач, който притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и местожителство в Република България или продължително или постоянно пребивава в Република България.

(2) При издаване на карта на водач Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” извършва проверка, удостоверяваща, че водачът няма вече издадена друга валидна карта в Република България или в друга държава, издаваща карти за дигитални тахографи.

Чл. 15. Картата на водач се изработва по образец (приложение № 3) и се издава със срок на валидност 5 години.

Чл. 16. (1) За издаване на карта на превозвач се подава заявление по образец (приложение № 4), към което се прилага: 1. заверено копие на съдебно решение за регистрация на лицето, когато не са налице случаите по чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; посл. изм., бр. 94 от 2008 г.); 2. копие на удостоверение за актуално състояние, когато не е посочен единен идентификационен код (ЕИК); 3. копие на лична карта на български гражданин или на карта на продължително или постоянно пребиваващ в Република България чужденец, на лицето, на което ще бъде издадена картата; 4. документ за платена такса.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава лично от лицето, на което ще бъде издадена картата, или от изрично упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно в съответната регионална дирекция “Автомобилна администрация”, в зависимост от седалището и адреса на управление на превозвача.

(3) При приемане на заявлението по ал. 1 се проверява самоличността на заявителя.

(4) При констатиране на несъответствия в подадените документи по ал. 1 на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите несъответствия в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

(5) Ако констатираните несъответствия по ал. 4 не бъдат отстранени в срок, подаденото заявление не се разглежда.

Чл. 17. (1) Картата на превозвача се получава лично от лицето, на което е издадена, или от изрично упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно от регионалната дирекция “Автомобилна администрация”, в която е било подадено заявлението.

(2) Картата на превозвача се получава след подписване на двустранен приемно-предавателен протокол.

(3) При получаване на картата на превозвач се проверява самоличността на лицето, което я получава.

Чл. 18. (1) Карта на превозвача се издава на служители на превозвача.

(2) Превозвачите могат да притежават повече от една карта на превозвача.

(3) Превозвачите незабавно уведомяват Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” за прекратяването на правоотношенията си със служителите, на които са издадени карти на превозвач.

Чл. 19. Картата на превозвач се изработва по образец (приложение № 5) и се издава със срок на валидност 5 години.

Чл. 20. (1) За издаване на карта за монтаж и настройки се подава заявление по образец (приложение № 6), към което се прилагат: 1. заверено копие на съдебно решение за регистрация на лицето, когато не са налице случаите по чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър; 2. копие на удостоверение за актуално състояние, когато не е посочен ЕИК; 3. копие на удостоверение за регистрация по чл. 35, ал. 3 от Наредба № РД-16-1054 от 2008 г. за одобряване на типа на тахографи и тахографски карти и за изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, които извършват монтаж, проверка или ремонт на тахографи (ДВ, бр. 91 от 2008 г.), с което се дават права за монтаж, проверка и ремонт на дигитални тахографи; 4. копие на лична карта на български гражданин или на карта на продължително или постоянно пребиваващ в Република България чужденец на лицето, на което ще бъде издадена картата; 5. документ за платена такса.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава лично от лицето, на което ще бъде издадена картата, или от изрично упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно в съответната регионална дирекция “Автомобилна администрация” в зависимост от седалището и адреса на управление на лицето, което притежава удостоверение за регистрация по чл. 35, ал. 3 от Наредба № РД-16-1054.

(3) При приемане на заявлението по ал. 1 се проверява самоличността на заявителя.

(4) При констатиране на несъответствия в подадените документи по ал. 1 на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите несъответствия в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

(5) Ако констатираните несъответствия по ал. 4 не бъдат отстранени в срок, подаденото заявление не се разглежда.

Чл. 21. (1) Картата за монтаж и настройки и кодът за достъп до картата се получават лично от лицето, на което е издадена картата, или от изрично упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно в регионалната дирекция “Автомобилна администрация”, в която е било подадено заявлението.

(2) Картата за монтаж и настройки и кодът за достъп до картата се получават след подписване на двустранен приемо-предавателен протокол.

(3) При получаване на картата за монтаж и настройки и кода за достъп до картата се проверява самоличността на лицето, което ги получава.

Чл. 22. (1) Карта за монтаж и настройки се издава на служителите на лицата, които притежават удостоверение за регистрация по чл. 35, ал. 3 от Наредба № РД-16-1054, с което се дават права за монтаж, проверка и ремонт на дигитални тахографи, издадено от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(2) Лицата, които притежават удостоверение за регистрация по чл. 35, ал. 3 от Наредба № РД-16-1054, могат да притежават повече от една карта за монтаж и настройки.

(3) Лицата, които притежават удостоверение за регистрация по чл. 35, ал. 3 от Наредба № РД-16-1054, незабавно уведомяват Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” за прекратяването на правоотношенията си със служителите, на които са издадени карти за монтаж и настройки.

Чл. 23. Картата за монтаж и настройки се изработва по образец (приложение № 7) и се издава със срок на валидност една година.

Чл. 24. Картите за монтаж и настройки се съхраняват в сервиза на място и по начин, непозволяващ неоторизиран достъп до картите.

Чл. 25. Контролните карти се издават по ред, определен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.

Чл. 26. Контролната карта се изработва по образец (приложение № 8) и се издава със срок на валидност две години.

Чл. 27. Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” извършва служебна проверка на посочените в заявленията по чл. 12, ал. 1, чл. 16, ал.1 и чл. 20, ал. 1 данни.

Чл. 28. Картите за дигитални тахографи могат да се използват само по предназначение и не могат да се използват от лица, различни от притежателите им.

Чл. 29. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” отказва да издаде карта за дигитален тахограф, когато: 1. в заявлението за издаване на съответната карта е подадена невярна или неточна информация; 2. заявителят вече притежава издадена валидна карта от заявения вид в Република България или в друга държава, издаваща карти; 3. заявителят не отговаря на изискванията на наредбата.

(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” със заповед може да обяви за невалидна издадена карта за дигитален тахограф, когато: 1. картата е издадена въз основа на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ; 2. картата се използва от лице, различно от нейния притежател; 3. картата е загубена, открадната, повредена или неизправна; 4. лицензът за извършване на обществен превоз на пътници или товари е отнет или е изтекъл срокът му - за карта за превозвач; 5. удостоверението за регистрация по чл. 35, ал. 3 от Наредба № РД-16-1054, с което се дават права за монтаж, проверка и ремонт на дигитални тахографи, бъде обезсилено - за карта за монтаж и настройки.

(4) Заповедта по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 30. Притежателят на карта за дигитален тахограф е длъжен: 1. незабавно да информира Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, в случай че неговата карта е била изгубена или открадната; 2. да предаде своята карта в съответната регионална дирекция “Автомобилна администрация” в зависимост от адреса по постоянно местожителство, посочен в документа за самоличност на водача, или съответно по седалището и адреса на управление на превозвача или лицето, което притежава удостоверение за регистрация по чл. 35, ал. 3 от Наредба № РД-16-1054, в случай че: а) картата е повредена или неизправна; б) е изтекъл срокът, за който е била издадена; в) смени своята месторабота - за лица, притежаващи карта на превозвача, карта за монтаж и настройки и контролна карта.

Чл. 31. При подаване на заявление за издаване на нова карта за дигитален тахограф поради изтекъл срок на валидност, повреда, неправилно функциониране, загуба или кражба освен съответните документи по чл. 12, ал. 1, чл. 16, ал. 1 или чл. 20, ал. 1 се представят и: 1. в случай на изгубване - декларацията по образец (приложение № 9); 2. в случай на кражба - доказателството за извършено уведомяване на съответните компетентни органи за извършената кражба; 3. в случай на повреда или неправилно функциониране - старата карта; 4. в случай на изтекъл срок на валидност - старата карта, а за издаване на карта на водача - и нова снимка, отговаряща на изискванията по чл. 12, ал. 1, т. 3.

Чл. 32. Картите за дигитални тахографи се издават в едномесечен срок от подаване на съответното заявление.

Чл. 33. Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” уведомява компетентните органи на държавите, издаващи карти за дигитални тахографи, за валидността на всяка издадена карта.

Раздел II

Регистър на картите за дигитални тахографи Чл. 34. (1) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” води и поддържа регистър за издадените карти за дигитални тахографи.

(2) Информацията в регистъра по ал. 1 се съхранява на хартиен и електронен носител.

Чл. 35. (1) В регистъра по чл. 34, ал. 1 се съхраняват следните данни: 1. за издадените карти на водачи: а) трите имена и единен граждански номер на лицето, на което е издадена карта; б) постоянен и настоящ адрес; в) номер на производствената поръчка за издаване на картата; г) номер на издадената карта; д) информация за подадените заявления и статусът им на обработка; е) дата на издаване на съответната карта и срок на валидност; ж) издаваща държава и наименование на издаващия орган; з) език, на който е издадена съответната карта; и) снимка; 2. за издадените карти на превозвачи: а) пълно наименование на превозвача и регистрацията му; б) трите имена и адрес на притежателя на картата; в) номер на производствената поръчка за издаване на карта; г) номер на издадената карта; д) информация за подадените заявления и статусът им на обработка; е) издаваща държава и наименование на издаващия орган; ж) дата на издаване на съответната карта и срок на валидност; з) език, на който е издадена съответната карта; 3. за издадените карти за монтаж и настройки: а) пълно наименование на лицето, притежаващо удостоверение за извършване на монтаж, проверка и ремонт на тахографи и регистрацията му; б) трите имена и адрес на притежателя на картата; в) номер на производствената поръчка за издаване на карта; г) номер на издадената карта; д) информация за подадените заявления и статусът им на обработка; е) издаваща държава и наименование на издаващия орган; ж) дата на издаване на съответната карта и срок на валидност; з) език, на който е издадена съответната карта; 4. за издадените контролни карти: а) наименование на контролния орган; б) трите имена и адрес на притежателя на картата/контролиращото лице; в) номер на производствената поръчка за издаване на карта; г) номер на издадената карта; д) информация за подадените заявления и статусът им на обработка; е) издаваща държава и наименование на издаващия орган; ж) дата на издаване на съответната карта и срок на валидност; з) език, на който е издадена съответната карта.

(2) Съхранението и обработката на личните данни по ал. 1 се извършват съгласно разпоредбите на Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; посл. изм., бр. 57 от 2007 г.).

Чл. 36. (1) Към регистъра по чл. 34, ал. 1 се съхранява и информация за всички невалидни карти. (2) Въз основа на информацията от регистъра по чл. 34, ал. 1 Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” изготвя и поддържа списък с номерата на невалидните карти, който е публично достъпен.

Глава пета

ИЗВЛИЧАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПАМЕТТА НА ДИГИТАЛНИЯ ТАХОГРАФ И КАРТАТА НА ВОДАЧА Чл. 37. Превозвачите са длъжни да извличат и съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф и в картата на водача, и да я предоставят за проверка при поискване от контролен орган.

Чл. 38. Информацията от паметта на дигиталния тахограф се извлича най-малко един път на 3 месеца, а тази от картата на водача най-малко един път на 21 дни.

Чл. 39. Извлечената от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача информация се съхранява в продължение на най-малко една година.

Чл. 40. Не се допуска процесът на извличане на записана информация да променя или изтрива запаметената в дигиталния тахограф или в картата на водача информация.

Глава шеста

КОНТРОЛ Чл. 41. Контролът за спазване изискванията по тази наредба се осъществява от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.

Чл. 42. (1) За констатираните нарушения по тази наредба контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения.

(2) Контролните органи по ал. 1 изземват картите за дигитални тахографи, които са обявени за невалидни, използват се от лица, различни от техните притежатели, или са повредени или неизправни.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Аналогов тахограф” е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в превозно средство, за да показва и регистрира автоматично или полуавтоматично данни за движението на превозното средство и за определени периоди от работата на водачите.

2. “Дигитален тахограф” е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в превозно средство, за да показва, регистрира и съхранява автоматично или полуавтоматично данни за движението на превозното средство и за определени периоди от работата на водачите. Той се състои от кабели, сензори, електронен дисплей за информация на водача, едно или две гнезда за разчитане на карти, интегриран или отделен принтер, дисплей, позволяващ изтеглянето на запаметени данни, тяхното показване или разпечатване.

3. “Карта за дигитален тахограф” е интегрирана карта с чип за употреба с дигитален тахограф, която позволява идентифицирането от дигиталния тахограф на притежателя на картата, както и прехвърлянето и съхраняването на данни.

4. “Карта на водач” е карта за дигитален тахограф, която служи за съхраняване на данните за дейността на водача.

5. “Карта на превозвач” е карта за дигитален тахограф, която служи за показване, извличане и отпечатване на данните, съхранени в паметта на дигиталния тахограф, достъпът до които е бил ограничен от превозвача.

6. “Карта за монтаж и настройки” е карта за дигитален тахограф, която служи за активиране, калибриране и извличане на информация от дигиталните тахографи.

7. “Контролна карта” е карта за дигитален тахограф, осигуряваща достъп на лицата, осъществяващи контрол, до данните, съхранени в паметта на дигиталния тахограф или в картата на водача, с цел прочитане, отпечатване и/или извличане.

8. “Персонализация” е процес на генериране на различна по вид електронна и неелектронна информация и свързването на тази информация с личните данни на притежателя на карта за дигитален тахограф по начин, който да не дава възможност записаната на картата информация да бъде манипулирана чрез неоторизиран достъп.

9. “Персонализиращ дигитален център” е център, отговарящ на националната политика за издаване на карти за дигитални тахографи и извършващ процеса на персонализацията на картите.

10. “Извличане” е процесът на копиране на част или на цялата записана информация в паметта на дигиталния тахограф или в паметта на карта за дигитален тахограф.

11. “Седмица” е периодът включващ времето от 00:00 ч. в понеделник до 24:00 ч. в неделя.

12. “Превозвач” е физическо или юридическо лице, притежаващо лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари, или лице, извършващо превози за собствена сметка. § 2. За издаване на карти по чл. 12, 16 и 20 се събират такси съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта (ДВ, бр. 41 от 2000 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 89, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и осигурява необходимите мерки за изпълнението и прилагането на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 561/2006.

Министър: П. Мутафчиев

Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1

График за работа

(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

Забележка. Графа “Забележка” се попълва за датите, на които водачът не е управлявал МПС, като се посочва за това (почивки, отпуск, отпуск по болест и др.). В тези случаи останалите графи не се попълват.

Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1

(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

Приложение № 3 към чл. 15

(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

Приложение № 5 към чл. 19

Образец на карта на превозвача

(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

Приложение № 6 към чл. 20, ал. 1

(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

Приложение № 7 към чл. 23

Образец на карта за монтаж и настройки

(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

Приложение № 8 към чл. 26

Образец на контролна карта

(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

Приложение № 9 към чл. 31, ал. 1, т. 1

Д Е К Л А Р А Ц И Я от...

(трите имена на заявителя физическо лице или на представляващия търговеца) ...

(фирмено наименование, фирмено дело №, седалище и адрес на управление) ...

ЕГН... , л.к. №... , издадена на ... от...

С настоящото декларирам, че на ... г. изгубих следната карта:  карта за монтаж и настройки №... , издадена на... , валидна до... ;  карта на водача №... , издадена на... , валидна до... ;  карта на превозвача... , издадена на... , валидна до...

Известна ми е наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за предоставяне на неверни данни. ...

(дата)